Здравейте приятели и колеги,

Дочакахме да стане 1 -ви май  – ден на труда , и като такъв решихме да се потрудим с големи воблери и блесни като почетем подобаващо разрешаването на риболова на щука и распер.
Е , за целта избрахме дестинация позната ни от миналата година с много интересен и разнообразен релеф , съчетаващ плитчини с резки дълбонични и много, ама много потопени дървета и папур :). Звучи като перфектното място за щука – ние го наричаме „Последният щукарски рай“. А , той ни посреща навъсен и мъглив…

С мъглата и бръснещият вятър нещата не отиваха на добре , но  пък борбата щеше да е интересна 🙂
Скрих се в леко подветрената страна и започнах със новата ми придобивка Pontoon 21 Agarron 110 mm  – според руските спинингисти и щуки в топ 3 на воблерите за улов на този звяр което не беше никак за пренебрегване като знам какви неща върши и другият техен любимец Ponnton 21 Loco Perro  .
Вятърът продължаваше да се усилва което правеше воденето на тоз воблер доста интересно , но от летаргията ме изкара 2 -но причукване и след последвалата засечка  до каяка се появи дребна щука  и сезонът официално беше открит. 🙂

След като мисията беше изпълнена и явно беше ,че нямаме активни щуки в това отвратително време реших ,че ще се опитам да ги провокирам с бавна и мазна проводка на нещо тлъсто – а какво по-хубаво от бавно-потъващ джърк в розов цвят 🙂
И когато времето взе да се прояснява и беше ясно ,че ще видим и слънце – ток премина през моя Megabass Blizzard и нещо бясно потегли към близките укрития….
Ето видеото от злощастната битка 🙁
Един самоделен джърк на колегата Петър Лаков съблазни това чудовище , но нямах късмет да го снимам :(.

Битката беше изгубена , но войната все още НЕ!
Смених мястото и цвета на джърка , пак от същият  БГ воблеростроител, щото слънцето си напече както е нормално за началото на май и до едни потопени храсти усетих повеждане в страни …. последва бърза засечка и първата хубава щука беше на лице 🙂

Че , тройките са малки е ясно , но и също така е ясно ,че рибите не взимат примамката уверено.

Тук вече забравих за големия карък от преди час и уверено продължих да залагам на джърковете , на които според капацитетите не им е работа във водата през това време на годината.
Отново сложих розовия модел който има още по-широка игра – трябваше да привлече внимание в сравнително голям и дълбок до 2 метра залив. Заложих на единични подръпвания  с големи паузи  знаейки , че по време на покой примамката много примамливо потъва. Е , явно уцелих ваксата, защото почти на максимална дистанция нещо понесе пропадащият воблер към дъното.
Борбата след засечката беше страхотна , рибата много борбена и повратлива и ми достави страхотно удоволствие.

И пак от вън – явно рибите бяха наядени и само раздразнението от играта на джърка ги караше да атакуват. Това се доказа и от повърнатите в последствие риби 🙂

След кратки снимки и 2 -те хубави риби бяха върнати обратно във водата – там където им е мястото!

Риболовът продължи с дребосъци всички само на един единствен воблер
Pontoon 21 Agarron 110 mm , които приключи сметката си с 5 щуки като една направо го глътна целия като бонбонче 🙂

Малко след 16 часа  вятърът стана зловещ и решихме да прекратяваме риболова.
Дали аз нацелих примамките , които този ден харесаха на щуките не знам , но аз имах над 10 удара и 7 риби , докато колегата каякар опита какво ли не , но остана само с един удар и малката щука му се откачи до каяка 🙁
Така приключи може би най-успешното ми откриване на щуколова от както съм спинингист.

Поздрави и наслука.