Здравейте фенове на спининговия риболов!
Напоследък не ми остава много време за писане поради различни ангажименти, но въпреки това не съм спрял да разпускам с любимото хоби. Ето го и поредния ми риболов, който направих след „Пясъчни костури 2“.
Последния уикенд на месец Август прекарах на река Марица в Пловдив. За първи път посещавам този участък и останах с добри впечатления от реката. Силно впечатление ми направиха многото пасажи от малки рибки край брега, които бяха съставени главно от кефал, уклей, морунаж, черна мряна и плискуди (горчивки, виолетки) – нещо, което в участъка на Марица от Димитровград надолу вече не можеш да видиш. Освен това реката ми се видя с доста растителност и бистра – нещо, което също липсва надолу. Видях и хубави вирове, ями, дебели и тънки течения.
Целта на риболовът бяха кефалите. Взех си лайтовия такъм и се отправих към реката. Бреговете й бяха силно буренясали и се налагаше да изгубя малко време докато си направя пътечка за да стигна до водата. Като стигнах до набелязаното място направо ахнах. Дебело течение, което след 40-тина метра буйстване се успокоява, вливайки се дълбок и протяжен вир.

За съжаление първия час премина без резултат, а времето до залез напредваше. Имаше нещо гнило… Оказа се, че температурата на водата бе ниска, а нивото на водата – по-високо от обичайното. Явно бяха пускали каскадата Въча. Имах неприятното чувство да разбера това, защото зацепих ценна примамка и се наложи да нагазя във водата за да я откача – един студен душ 😀 . Стана ми ясно, че рибите ще са пасивни и евентуално ще искат повечко задържане на примамката. В края на краищата се оказах прав, тъй като кефалите взимаха на примамки, на които съм имал успех в студена вода. Тъй като на вира нямах удари се преместих малко по-нагоре и там с първите няколко подавания до отсрещния бряг реализирах удари на кефал. Първият, появил се пред обектива на фотоапарата ми, бе този малчуган, който си хареса Mepps Aglia-e първи номер:

Не след дълго го последва един по-приличен, който се бе закачил с едното жило на куката за ръбчето на устата и по време на снимката се откачи и си отплува:

До края на излета имах още няколко празни удара на блесната. На Yo-Zuri L-Minnow 44 цвят M101, също имах няколко удара, но успях да уловя само този:

От снимките се вижда, че рибите не взимаха уставно, както трябва поради по-студената вода.
На следващия ден отново имах възможността да се отскубна и да отида за няколко часа надвечер до реката, но в друг район. Условията от предния ден бяха същите – високо ниво и студена вода. Отново слуката ме споходи на Mepps Aglia-e първи номер:

Доста приличен кефал, който клъвна в малко по-слабо течение и благодарение на задържането на блесната бе успял да глътне цялата тройка:

Моментът на пускането:

За съжаление на това място, на което бях се оказа, че рибите не са концентрирани, като имах редки празни удари и до края на излета не се случи нищо интересно.
Определено си казах, че въпреки тези два тегави риболова, отново ще посетя този участък, но при по-подходящи условия, защото имаше интересни места, на които очаквах изненади и повече риби
Поздрави и до следващия излет 😉