Привет на всички!
С малко закъснение ето и следващия фото-разказ.
Октомври се изтърколи много бързо при мен. Добре, че поне успях да направя няколко излета. 🙂 За съжаление не се случи нищо запомнящо се.
Първия излет за месеца направих на река Марица, в търсене на кефалите, но условията не бяха много подходящи. Нивото на реката беше високо, а водата бистра и мнооого студена. Доста трудно успях да избегна капото…. Слуката, която ме споходи, бе един добър кефал, който се излъга на Yo-Zuri L-Minnow 44 цвят M101:
Рибата удари при много бавно провеждане с максимално задържане в дебелото течение:
Когато хванах с ръце кефала усетих, че беше много студен – все едно е изваден от хладилник. Ясно ми беше, че повече няма какво да искам.
На реката се видях и с един стар познайник от летните излети:
Другите риболовни излети направих на Пясъчник в търсене на пясъчните костури.
При първия излет на язовира не случих много на добри атмосферни условия, но каквото това – по вода да върви. 🙂 На няколко пъти ме валя дъжд и все се надявах да се активизират рибите, но уви. През първия час нямаше нищо интересно.
Общо взето крайния резултат от излета бе задоволителен с оглед на това, че се установи каква бе причината за отсъствието на хищника край бреговете. Той беше много навътре в язовира и постоянно обикаляше около разпънатите на 100 метра (и повече) шаранджийски шамандури. Предполагам, че повечето от вас ще се досетят защо рибите се въртяха толкова навътре от брега. 😉
Все пак капото бе спасено с риби, които се криеха в камъните на язовирната стена, на която за първи път ловях.
Едно доста неблагоприятно за силикони място, предвид факта, че скъсах за един излет толкова силиконови примамки, колкото късам за половин година риболов. Костурите не бяха от едрите, но все пак имаше някаква интрига с тях в надлъгването.
По време на излета пробвах за първи път Orka Shad 6 цвят FB и този шад ми направи доста добро впечатление:
За съжаление освен силикона на Орка ми направи много силно впечатление и захвърлените битови отпадъци край бреговете на Пясъчник, изоставени от биваците, които с месеци бяха окупирали язовира…. То бива селения, простотия и прочие, ама чак толкова… Ей това са ни палаткаджийте… ще се оправим някой ден… 😉 Мразя да гледам тази мизерия по водоемите ни! Това говори много за населението обитаващо дадена страна!! Ще помоля за в бъдеще всички бивакуващи риболовци да си извозват битовите отпадъци до най-близките контейнери в селата край язовира, когато си тръгват от Пясъчник. Имайте предвид, че няма кой да ви почисти бреговете на язовира, така както ви го зарибява и пази вече 3 години! Следващият сезон пак ще си разпъвате палатките/кемперите на същите места и ще си газите в собствената си мизерия, която сте направили там миналия сезон!!
Дотук с посланията.
При втория излет на Пясъчник първоначално посетих това място, но след час замятане стана ясно, че не се въртят никакви риби. Отново почти всичкия хищник бе навътре.
Еми минахме на вариант „Б“ – язовирната стена. Там се оказа, че рибите бяха над каменистото дъно и уверено взимаха във водния слой. Успешната примамка този път бе един туистер на Savage Gear – LB Grub 6 см, който влача с мен от няколко години и още от тогава съм го зарязал на дъното на кутията и не го мятам. С времето се бе оцветил от другите силикони в странен цвят. Чебурашката бе три грама и костурите удряха при плавната и бавна планировка на примамката при пропадането.
То бива лакомия ама…
Всички костури буквално лакомо всмукваха силикона чак до чебурашката:
Този бе най-брутален:
Поседях до здрачаване, но не се случи нищо по-интересно, а и костурите спряха да удрят.
За съжаление дните през Октомври ставаха все по-къси, а с тях и времето за риболов се съкращаваше. Доста по-добра слука имах през Ноември, но за нея ще разкажа следващия път. Доскоро и наслука! 😉