Пролетта е сезон, през който закриваме риболова на някои хищни риби и търпеливо чакаме да открием риболова на други. Ето, че след като открих успешно щуколова, настъпи времето и на белите риби. В България риболова на бяла риба се открива официално на 16-ти май. Още първия уикенд, след 16-ти, направих два поредни излета. На 20-ти и 21-ви май посетих един от любимите ми свободни водоеми в търсене на белките.

Около 17 часа вече бяхме с моите приятели на язовира и картината, която заварихме там беше сравнително същата, като на откриването през 2016-та. Разбира се отново имаше лодки, които влачеха там, където ми падаше силиконовата примамка, но за късмет този път нямаше инциденти. Тъпо е да стоиш 5-6 минути, че понякога и повече, изчаквайки ги да напуснат зоната ти за риболов – изгубено време за риболов е това, защото не мяташ, а чакаш да се махнат. 😉
Освен силикони, със себе си бях взел и няколко воблера и блесни, но се оказа, че рибите не проявиха интерес към тях. 🙂

Почти два часа изминаха от излета докато регистрирам първия удар на бяла риба.

Ето, че първата белка за годината е закована! Рибата,може би, беше около 45 сантиметра.

Бялата красавица беше лакомо засмукала целия силикон, заедно с оловната глава на куката:

След като си направих няколко снимки я пуснах на свобода.

Силиконът, на който ми удари бе Savage Gear LB Cannibal Shad 10 sm – Firetiger.

Въпреки почти ясното време и прозрачната вода бялата риба натресе, напук на всички закономерности, точно този цвят!
След това успях да хвана още една, около 35 сантиметра. Рибата ми удари два пъти при проводката, докато успея да я зашия, но за съжаление на обектива ми, се откачи точно преди фотосесията. 🙂 Определено бе денят на Огнения Тигров Канибал Шад! Този цвят явно ги провокираше много и те не му се свеняха да го атакуват.

Времето напредваше, а привечер излезна и вятър.

Оказа се, че активността на белите риби нараста и регистрирах още 3 кълванета (две, от които на Огнения Тигров Канибал Шад) до към 19 и 30 часа, но явно големите силикони не бяха за техните усти, защото все пак видяхме размера им: 😀

На следващия ден, реших отново да посетя язовира. Идеята беше да проверя дали освен вечерна активност има и сутрешна такава. Синоптиците даваха прогнози, че към 9 часа сутринта ще завали дъжд в региона, но това не ме спря да отида на риболов. Утринта бе мрачна и имаше предпоставки валежите да се случат. Още в 6 часа бях на язовира. Мощен тътен от кльонк нарушаваше спокойствието в съседния ръкав цели 30-40 минути. Явно е, че за тарикатите няма забрана за риболов на сом!
В интервала от 7 до 8 часа регистрирах активност на бели риби. След смяна на няколко размера и цвята силикони, отново стигнах до  Savage Gear LB Cannibal Shad 10 – Firetiger. Първата сутрешна белка ми позираше:

Метърчето ми показа, че дължината й бе точно 40 сантиметра:

Пуснах белката и продължих риболова с успешната примамка на Savage Gear.

Последваха две ударчета, но не успях да хвана рибите. Все пак улових още една белка, в непосредствена близост до брега.

Хах, вижте как бе сгънала на две Огнения Тигров Канибал Шад:

Трудна ситуация за поглъщане! 😀

Айде обратно във водата, веднага след снимките:

До към 8 часа имах още един удар, но явно беше отново някоя малка белка. Към 9 часа времето започна да се скапва и краткотрайните превалявания преминаха в ситен дъжд, който така и не се спря. Трябваше да напускам локейшъна, защото пътя омекваше и нямаше да мога да излезна на асфалта. Е, всеки добър риболов има и своя край! 🙂

Така, до тук беше и приятната част от двата излета. Сега ще покажа и неприятната част, която за съжаление трудно ще променим.
1) По време на първия излет унищожих един бракониерски кош за раци. Обикновено доста силикони късаме в тях при риболов от брега и много ги мразим. Затова изпитвам нетърпимост към тях и не ме интересува на кой са, направо ги режа.

2) На втория излет пък се натъкнах на изоставено цапало от предния ден. Явно е собственост на местните и те си го оставят така да преседи една вечер, че да могат да си набавят стръв за дънарките и тапите. Много ги мразя тия цапала, защото покрай набавянето на стръв, в тях влизат доста често и ценни за нас видове риби, като например бели рибки, шаранчета и т.н., които са естествен прираст от водоема или пък са току-що зарибени. Изобщо този варварски начин за набавяне на естествена стръв го има само тука в нашата страна на абсурдите. Освен това е и период на забрана за риболов на тези риби, та нямате право да ги ловите от водоема за стръв, дори и с въдица!! Пълно е с дребни душици и това е. Разбира се, цапалото го ползват не само за набавяне на стръв, но и за риболов на дребни риби за прАжене! 😉 Да не говоря, че изобщо използването на цапало е забранено (тъй като е мрежест уред) и ако те гепят от ИАРА, можеш да отнесеш една солена глоба за тази малка мрежичка! 😉

15 минути отделих специално на това цапало за да го извадя и да освободя рибите. Вътре имаше големи уклеи и дребни бабушки. Белите неща, които виждате на долната снимка са хайверните зърна на уклея, които той няма да хвърли! Докато режех мрежата с ножа, рибата ме омаза с него. После бялата риба и щуката били виновни, че са изяли уклея на някои рибари …. да ама не!

Почистих мрежичката от живите риби, които пуснах обратно, а мъртвите ги оставих оплетени, след което приключи и животеца на цапалото!

3) Другото, което ми направи мноого лошо впечатление е, че рибарите с лодките продължават и тази година да прибират маломерни бели риби, като оправданието им вече сме го чували хилияди пъти, че тия риби били мерни, по кило, а всъщност рибите са по 35-40 сантиметра! Нали и аз ловя същия калибър от брега и си ги меря с метърчето, та знам колко са ви големи! 😉 Правиш им забележка ама не възприемат тия маймуни. Ей тия приказки много ми бъркат в здравето – „били по кило“, да бе да! Абе пълна лудост за рибешко месо. Хора с оборудване за хиляди левове, а гладни братче за евтино месце от маломерна бяла рибка – срамота!! Също и тападжиите са на същия хал с прибирането на маломерки, които уж са нагълтали до …. знаете докъде. Да ама в този случай тападжията трябва да я пусне без оглед на състоянието й, защото по закон няма право да я прибере за ядене, но кой ти чете правилата за риболов. 😉
4) Другите бедни душици пък се криеха по плитчините на ръкавите и необезпокоявано замятаха въдиците си покрай брега в търсене на размножаващи се каракуди и трофейни шарани. Кхъм, бяха си приготвили и кеповете, ако случайно се появи някоя риба да се чеши в брега. Със сигурност имаше и търмъкчии, а иначе всички сме за бяла риба. Пълен смях и трагедия!!
5) Ааа да, щях да забравя да добавя и мощния тътен от кльонк, който рано сутринта нарушаваше тишината и спокойствието в съседния ръкав.
Така, сега вече стана наистина пълна картинката за българския риболов по време на пролетната забрана. Бракониерите с мрежите няма какво да ги коментирам – те са ясни. Няма да се оправим още 100 години, ако продължавате така да я карате неуважаеми и несъвестни рибари! 😉 Разбира се всички тия грозни неща произтичат от това, че контрола по водоемите ни е силно занижен и най-вече от самосъзнанието на хората. Анархията е пълна. 😉

Този път фоторазказът приключи с грозната реалност на българския риболов, но не може всеки път да се показва само красивото. До следващия път приятели и колеги и пазете рибите, за да има какво да ловим в бъдеще!