Магия на точки

Ето, че дойде края на работната седмица, а с него и времето да се избяга от горещените в града. Нарамихме багажа и бригадата тръгнахме из балкана.

Освен всички необходимо за бивакуване на открито, моя спътница в гората беше въдичката, прилежно прибрана в тубус. Тубуса го играеше роля една тръба от ВиК магазина. Не изглежда много лайт всичкото това оборудване, но все пак…

Пихме по няколко бири, времето взе да се разхлажда, пътникопотока по реката също спадна. Това беше и моето време, все пак трябваше да се прибера и по светло. Грабнах въдицата и се запътих още по-нагоре по течението, в търсене на петнисти твари.

Бях заложил на воблера от успешния излет, но след първата изтървана риба го смених. Последва уловена риба, но вместо да позира за снимка, тя ми причини следното нещо:

Тъкмо се зачудих къде да намеря стъкло, но се сетих за риболовните неща в джоба. Портмоне не носих, там имах нож, игла и стерилен скалпел, но…бяха далеч и не ми се връщаше. Замислих се за прекратяване на риболова, но се справих:

После една по една започнаха и рибките:

 

По някое време друга рибка успя да ми прични същото преживяване. Освен апетитен, воблера беше оборудван и с остри куки. Вече може и да не са чак такива, от подмятане из камъните, но в началото на първия си риболов бяха доста пронизващи.

В един перспективен вир имах брутален удар. За да не усети звяра измамата, смених примаката – същия воблер но с друг цвят. Пак удар! Свалих го веднага от линията, а на негово място сложих въртяща блесна. Още почуквания, след които се приблежих и видях плитчината, която ми е кълвяла през цялото време. Този път рибите бяха в бързеите, с много от хубавите върчета нямаше и следа от живот. Най-много някое раче да се беше появило. Тях разбира се не ги бараме, не само защото сме за риба (макар че като няма риба и рака е риба), но и защото би трябвало да са защитени. Най-вероятно вида е Речен рак (Astacus astacus), чиито природозащитен статут е „уязвим“. Хващах по някоя друга риба , но местата бяха малко и трудни за облавяне. Абсолютно всички риби хванах на Lucky Craft Humpback Minnow 50 SP в цвят BGR – Black & Gold & Red. Въдица e Tailwalk Backhoo Rise Spinning модел S632L. Макар и със скромните си 190см дължина, пак ми беше голяма за тази малка рекичка. Макарата е Ryobi Ecusima 1000Vi. Плетеното влакно е китайско с неясен диаметър. Флуорокарбоновия повод е с дължина 115 см и е LAZER, модел CRYSTAL с дебелина 0,288 мм.

Харесах си местенце, на което да прекратя 3 часовия риболов – това беше един водопад с хубав вир, от където изкопчих още една риба. Знам участъка и времетраенето, също и приблизителния брой от 15-тина риби. За в бъдеще ще са ми ориентир за успешен излет.

Прибрах въдицата и тръгнах обратно надолу по пътеката, където ме очакваше 30 минутен преход до лагера. По пътя освен хубава природа, срещнах и някои други животински видове, като Горската жаба (Rana dalmatina) и Обикновеният сънливец (Glis glis)

Добавям и едно видео. Не е толкова с риболовна насоченост, но съм влязал в кадър и реших да го споделя. От преди това искам да снима как пада във вира и пъстървата се спука, но го е страх да лети между дърветата. доста шум и вятър прави, което пък вероятно ще обезпокои и рибите.

Save

Save

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

ten + sixteen =