Щукарски успехи през есента

Удоволствие е да се ловят активни риби налитайки с все сила върху примамките, но да провокираш и надхитриш лениви щуки, удоволствието е още по-голямо.През изминалите дни направих три излета. След работа не остава много време, деня накъсява, стъмва се по-рано и за риболов разполагам с по 1-2 часа. Първият ден времето беше много студено, ветровито и мрачно. Облових по плитките и обрасли места с дълбочини от 2-3 до 5 метра без успех. Преместих към по-дълбоките зони. Заложих на Fiiish Black Minnow номер 4 с 20 грамова глава. Първото замятане, първа проводка и имах удар с повеждане, но рибата бързо се откачи. На втората проводка отново въдицата претрепна, засечка и този път извадих щука 🙂


Това беше единствената щука за трите дни, която беше смазала силикона доволно. След този улов продължих да настоявам в дълбокото. Плахи кълванета не липсваха, някои от рибите се откачаха пред краката ми, защото не нося кеп с мен. Смених размера на силикона и заложих на номер 3, 12 см с 18 грама глава. Не случайно името и е Jig Head. Забелязъл съм че при проводки по дъното 18 грамовата глава, работи по-добре от 12 грамовата при дълбочини 8-10-15 метра ( на поголеми, все още не съм ловил).

И така този излет беше най-краткотраен, не повече от час. Докато открия къде са крокитата времето накъся и почти се мръкна.На следващият ден, след работа отново бях на брега на езерото. Този път директно започнах да ловя в дълбоките зони. Както предходния 12см с 18 грама беше добра комбинация.

Кълванетата отново леки и плахи, всички риби се закачаха по ръба на устите им. Отново имах откачени пред краката ми, и няколко по време на ваденето им.

Много хубаво на Jig Head (18гр) е че при тупване на дъното, силикона оставя в правилна позиция, а не полягва настрани.Малко и за самото водене. Класическа джигова проводка, малко обиране с повдигане, кратка пауза. Всички риби до една вземаха точно в отлепянето на силикона от дъното. Тук искам да вметна и ред за влакното което ползвам Unitika Shoregame X8
Размерът който съм навил на шпулата е 2.0. Изключително гладко, позволяващ далечен кастинг, съпротивлението му във водата е сведена до минимум, също така много износоустойчиво и адски здраво. Вярно 2.0 е прекалено за джиг, но често търся щуките в обраси места и е имало случеи да боря едри риби без аванс. В тихо време с до лек ветрец проблеми нямам при джига. Усещам примамката и плахите кълванета достатъчно отчетливо. За кратко време ползвах и размер 1.5 на морето, казвам ползвах, защото силна риба ми взе всичките 200м от шпулата. Със сигурност за следващия морски риболов отново ще се запася, а скоро ще сложа и на лайт макарата ми най-малкият размер. Малко се отплеснах, но наистина съм страшно доволен от влакното.

Скоро не ми се беше случвало да ми отхапе опашка на силикон 🙂

Малко кроки 🙂Смених силикона и реших да заложа на номер 6 с 30 грама глава. След няколко проводки, имах хубав удар, но куката беше се забила в силикона. Веднага смених с по-малък номер, а именно 5 с 15грама глава. Заметнах в зоната на кълването и след няколко къси придръпвания с минимални паузи, отново лекото претръвпане, изчаках малко, засечка и да 🙂 Вече се усещаше тежес, рибата първоначално тръгна настрани и създаде илюзия за по-голяма от колкото е. Не че е малка ха ха 🙂

Закачена право в 10ката, съвсем лекичко което за пореден път ми доказа че в този ден рибите не бяха много агресивни 🙂

Самоснимачката е голяма работа, малко ми е зор с фокусирането, но се справям 🙂

Едно есенно пейзажче 🙂

Забравих да вметна в по-горните редове, но нещо интересно за самото реализиране на кълванетата през двата дни, с изключение на пъравата риба. Кълванетат следваха след пузата, в момент на отлепяне на силикона от дъното.Не се ли изчакваше малко след претръпването, рибите се откачаха, но когато се стърпявах да изчакам секунда или две най-малко, щуката успяваше да се откачи лично  от мен или  в най- лошият случей, когато излезе на повърхността пред краката ми  и се разшляпа 🙂 Още един факт, който потвърждава че щуките бяха леко лениви. Времето сравнение  предходния ден отново хладно и мрачно, поне вятъра беше по-слаб.Сега и за третият излет. Денят ми беше почивен заради лошото време, ветрове с пориви до 6-7м/сек, проливен дъжд не позволят работа на открито. Прогнозата за следобеда беше нещата да се нормализират. Така и стана. Остана си мрачно, но сравнително тихо, от време на време преваляваше за кратко.След успехите със силикони от предходните два риболова, започнах да ловя  отново с тях в дълбокото но след около 30 минути облавяне, нямах пипване. Пробвах  проводки с по-леки глави според размерите прокарвайки ги много над дъното, но отново нямах резултати. Смених с воблери, имам си любимец и това е той.

Преди да направя първата проводка, не знаех какви приятни емоции ще ми донесе до края на деня. Още на второ водене заших един плашок.

Малко по-късно, отново имаше удар и втора риба.

Каква била тя, може би заради по-тихото време, щуките не стояха в дълбокото, а бяха се изтеглили по-към брега. Избирах си издадени места за да правя успоредни на брега замятания или диагонални. Там където дълбочината не надминава 5-6 метра, също се стараех да прокарвам воблера близко до водна растителност. Вземаха си Пойнтера щуките, но липсваха онези удари без предупреждение. След бавно,равномерно водене с леки тучвания и по-големи паузи и тучиване след пауза следваха и кълванетата. За целият риболов имах само един празен удар 🙂 Както споменах по-горе, от време на време си ръсваше доволно дъждец, по време на който улових още два плашока, но все още си жаля техниката и я щадя от дъждеца 🙂

Едно щуке си хареса малкият брат на Пойнтер 128, а именно Пойнтер 100 🙂

На моменти слънцето се опитваше да пробие между облаците 🙂

Малко след като просветна, отново след потегляне на воблера от пауза, нещо го стопира и понатежа. Този път по-добра на размер щука 🙂

Както споменах по-горе Lucky Craft Pointer 128 SP e воблер, който ми е донесъл много приятни емоции, спасил ме е от капота, улавял съм трофейни риби с него  в трудни моменти. Провеждай ги го покрай ръб  на зона с много водна растителност усетих леко пречукване след 4-5 метра равномерно водене. Веднага паузирах, туичнах и отново леко чукване, паузирах за повечко секудни 5-6 (едвам се сдържах, не съм фен на дългите паузи, но носят успех)  Започнах да обирам, минимално разклатих воблера с лек туич, когато усетих това за което мечтае всеки риболовец. Удара си беше удар. Разчупи ми китката, която беше свикнала да лови мъници до момента. Рибата веднага напъна навътре към дълбочините , имах късмет че не влезе в растителността. Обърнах щуката към мен,  а тя със силни тласъци се опитваше да се откачи, но трите тройки не дават шанс ( в случеят се беше закачила на две от тях) . Приближавайки зоната в която атакува воблера ( до растителността) Рязко тръгна настрани към нея. Тогава натегнах аванса и успях да я спра. Не позволих да се натика там от където няма вадене.

Тройките бяха се зашили здраво с краят си една към друга, а по време на борбата с рибата, лопатката на воблера сочеше към опашката и. Това допълнително и даваше мощ, но силовият такъм се доказва в такива ситуации.

83 сантиметра, личен рекорд за това езеро (досегашния 72), езеро на което рибното  му  богатство се равнява горе долу като на българско. През последните години му се оказва огромна риболовно преса от поляци и литовци. Тези хора не прощават, разбира се има и добронамерени и постъпващи с рибите както трябва, но е честа гледката на отрязани глави на малки риби и свежи люспи по брега.
И една финална снимка за спомен, благодарение на самоснимачката 🙂

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

eighteen − 9 =