Последните пъстърви 2017

Ето, че настъпи моментът да разкажа и за неофициалното ми закриване на пъстървовия сезон, което всъщност се превърна в официално такова поради ред причини. 🙂 В средата на септември направих един чудесен излет подплатен с много слука, красиви моменти и малко гадости, които „живеят“ във всяка една българска река, било то пъстървова или не. Много обичам рано сутрин, когато заедно с прохладата носеща се от реката, да вдишвам и свежия аромат на дивата мента, която расте по бреговете й. Ето, че отново тази ароматерапия пълнеше дробовете ми и ме зареждаше положително, докато търсих златото на нашите реки – блаканските пъстърви.

С лека стъпка стигнах до първия по-голям, бърз и дълбок вир, в който никога до този момент не съм имал риба или удар. Все пак реших да го преслушам и този път, с оранжевата Aglia-e. Поставих първи номер и направих две дълги подавания. Прекарах белесната покрай високия и непристъпен ляв бряг, както всеки път и нещо ме чукна леко, след което направо заби върха на спининга към водата. Охоооо ето я и първата блканка за излета!

След няколко красиви и ефектни подскока балканката миряса и вече бе готова за снимки.

Пъстървата беше с много яка окраска – едри и редки точки, а долните й плавници и опашката бяха оцветени в нюансите на червения, жълтия и оранжев цвят. Досега не бях улавял толкова контрастна балканка. От левия й край на линията на окото имаше 3 черни точки, които се разпростираха на почти равно растояние по хрилния й капак – голяма красавица.

След като й благодарих за създаденото готино и цветно сутрешно настроение, я пуснах и помятах още малко на вира, но за съжаление там нямах друга слука. Честно казано бях благодарен и на тази една рибка. На следващия вир, в който по принцип има риби и винаги съм хващал, нещата не стояха добре. След доста настояваниe на няколко примамки, сложих Gomoku Dense-a  и го накарах да танцува по течението. Последва моментален удар на пъстърва над 25 см и тя бе засечена от мен! При един от скоците й, тя се освободи от тройката и воблера литна във въздуха под тежестта си. Еее това бе „n“-тата на брой балканка, която успява при пируетите да се освободи от тройките му. Ядосан от това, реших да сменя оригиналните тройки на воблерчето с малко по-големи тройки Owner с дълго стебло, свалени от един Crack Jack 58 SP. Изгубих малко време, но трябваше да пробвам дали проблема за всички тия откачания не се крие в късото стебло на фабричните куки на VMC.

На втората проводка отново имах удар и пак стана напечено при скоковете. Ами сега, дали ще е успешен експеримента? Еми, май се оказа успешен. Може би там беше проблема при откачанията.

Коремната тройка бе закачена и с трите си жила много добре в левия ъгъл на устата и устоя на дивите подскоци на рибата. 🙂 И този път балканката бе с много интересна шарака – по-бледа спрямо предишната, но пък така бе нашарена с гъсти червени точки … Човек ще си помисли, че тези две риби не са хванати от два съседни вира на една река, а от две различни реки. Щракнах набързо две снимки и побързах да освободя рибата от тройката, след което последва и освобождаването й.

Доволен от постигнатия резултат помятах още по-настоятелно във вира, докато по едно време Dense-а се зацепи заловещо в дълобокото. Изгубих си 15 минути опитвайки се да го отцепя, но уви, флуорото се скъса триейки се в камъка, под който явно бе влезнал воблера. RIP Gomoku Dense Trout! Бръкнах в кутията и извадих другия Dense. Този път му смених само коремната тройка, с тази от един Salmo Minnow 5S. Наблюдавам, че повечето удари на балканките са точно там и затова така подходих.

За съжаление, повече риби нямаше във вира и след отделените 20 минути трябваше да се придвижа по реката до следващото място, където пък бях нападнат от „детската градина“. 😀

Трябваше да ги оставя на спокойствие и да се отправя към следващата точка, до която се стига газейки по вода, поради недостъпността на гьола откъм бреговата линия. Докато си джапах се натъкнах на поредната гадост в реката. Наред с битовите отпадъци, които до някаква степен можем да ги пренебрегнем видях една гад, която умът ми не побираше как може да се появи на такова зачукано място. Това беше една гадна и черна гума от някакво доста крупно МПС – камион, автобус или трактор. Изобщо да останеш гръмнат, как така се е озовала там … Нямаше как да я махна от там, поради височкия бряг и оборудването, с  което бях нагазил до над коляно и я оставих там.

Стигайки до горещата точка, на която очаквах да имам риби, започнах уверено да замятам. Реших да пробвам с въртяща блесна първо в по-плитката и спокойна част, след което да насоча усилията към отсрещното бързо течение. Оказа се, че в по-спокойната част имаше риби, които се прерпичаха на слънце и бързо реализирах две страхотни балканки.

Тази бе по-голяма от първата и оказа доста съпротива. Видях, че дебеланката бе глътнала доста блесната и я щракнах набързо, защото иначе рискувах да я загубя и тя да умре.

Извадих кохера и много внимателно откачих тройката, която за щастие не бе стигнала чак до хрилете, но въпреки това, се усещаше, че рибата се задушава от нея. Нагазих малко по-надълбоко, внимавайки все пак да не наводня фотоапарата и започнах процеса по реанимиране и освобождаване …

… ще живее народе! 😀

Дебеланката отплува, а аз нямаше какво повече да правя на това място и се придвижих отново, като на следващата спирка починах, хапнах и щракнах едно красиво цветенце. 🙂

След почивката и възстановените сили отново бе време да нагазя в реката и да потърся красивите балканки. На DUO Spearhead Ryuki 50S цвят ANA4034 Yamame имах два удара в един плитък и бърз участък, като при втория удар я заших и балканката се показа от студената вода пред обектива ми.

На дължина рибката бе 20+. 😀

В друг вир пък, риболова се прецака, защото с първото подаване, Рюкито се зацепи в нещо и трябваше да прегазя значителна част от вира, за да го откача. Еми нагазих почти до кръста и почнах да търся къде съм го зацепил. Уж беше закачен за малко парцалче, увито около камък, а то какво се оказа … 10-15 минути изгубих, докато изчистя тая гад от дъното на реката! Освен това се оказа, че и едното жило на задната тройка се бе счупило в него от напъните.

Скапан парцал два и кусур метра … кой знае откога е там, защото бе буквално заринат на дъното на реката. Ей такива подобни боклуци са страшен бич за изкуствените примамки – къса се здраво в тях. Този имаше късмета да се срещне с мен, та повече няма да ни тормози. 😉

И така, след доста претърсени вирчета, дойде ред и на следващия, който бе и последен, защото времето беше напреднало и трябваше да се връщам. 🙂 Там успях да излъжа на Gomoku Dense-a този пишлигар. Нали помните в началото на фото разказа, че бях сменил коремната тройка на воблерчето, с друга, на която стеблото й беше по-дълго. Ами резултатът отново е повече от положителен. 😉 😀

На връщане, помятах пак на един от красивите вирове, като предполагах, че вече рибите са по-спокойни и най-вероятно ще имам финална слука. Бях прав! Имах три удара, като залових две пътрушки на Mepps Aglia-e AG, Chart Bright №1.

Освен балканките, пощраках допълнително и тук-там, вървейки към финала на последния пъстървов излет за тази година:

За първи път по тези места видях водна змия. Все си мислех, че водата ще им идва студена, за да живеят там.

С този фото разказ приключват и първите ми по-сериозни пъстървови набези, които осъществих тази година. Доволен съм от слуката, която имах, защото винаги може да е по-зле. На места в пъстрвовите реки няма живот, но на някои има добре запазени популации от диви и зарибени балканки. Надявам се, че още повече риболовци, ще осъзнаят какво богатство са пъстървите и ще започнат да дават всичко от себе си за запазването на текущите популации и за тяхното увеличаване, по един или друг начин. Към момента балканската пъстърва е навлезнала вече в размножителен период и ние –  съвестните и културни риболовци, сме я оставили намира да свърши най-важната цел в краткия си живот. За съжаление всички знаем, че онези орки живеещи край реките, наред с тези риболовци, които са за „кефал“, „мряна“ и прочие „скумриевидни речни риби“ на стръв и изкуствени примамки отново и през тази забрана ще ловят и задържат хайверни балканки. Грозно и неприемливо е това, но няма какво да се лъжем колеги, докато не се променят много неща няма как да се спре това мародерство, което ограбва златото на българските реки!

До следващия пъстървов сезон! 🙂

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

three + nine =