За мартенски кефали по река Янтра

Преди няколко години се запалих по спининга с риболов на кефали, но с течение на времето леко отсвирих този приятен начин за улов на кефалите. Костурите, щуките и белите риби ме завладяха повече.
Както знаете някои от тези видове вече са в забрана, а напоследък не ми остава време да си направя целодневен излет за костур или да се разходя към някоя пъстървова река.
В петък следобед ми се освободиха няколко часа. Реших да си припомня доброто старо време. След двадесетина минути пътуване с кола бях по местата за ловене. На първия вир на който се отбих, нямах риболовни успехи. Забравих си фотоапарата в колата и затова не успях да заснема една катерица която прояви интерес към кутията ми с примамки, чапла прелитаща много близко до мен, красиви диви патици и няколко корморана. Обходих  вира от началото до краят му и имах само две плахи почуквания на дълбокогазещи воблери. Смених мястото с около километър по-нагоре по течението на реката. За до добия представа за дълбочините по местата на които замятах, пробвах първо със силикони. Отново имах две леки почуквания. Намалих размера на силиконите и още на първата проводка  реализирах кълване.

След няколко минути  на Fiiish 70-ка отново хванах един кефал.


Течението на реката беше сравнително бавно. Това ми позволи да водя силиконите бавно с минимално отлепяне от дъното и по-дълготрайни паузи. Така хванах още две риби с подобен размер като на първите. След успеха на силикон, исках да хвана риби на на воблери. Пробвах в началото на вира където имаше няколко последователни бързея но не и активни риби. Слязох отново по вира, но все още нямах улов на воблер. Често сменях местата на ловене. На участък където дълбочината беше около метър и половина, воблера застърга леко в дъното и веднага последва удар.

На същото място, на същият воблер, но друг на друг цвят, също имах слука.


Вече беше ясно че кефалите се хранеха вблизост и по дъното на реката. Въпреки слънчевия ден, нямах нито едно кълване в средния или повърхностния слой вода. Риби не преиграваха.
С обикаляне намирах места където Lurefans-a  застъргваше дъното и ако не тогава на второ или трето подаване, с много бавно водене следваха още и още удари.


Предпочитанията на рибите бяха по-естествени цветове, но и на леко шаренко не се сърдеха 🙂


Топ цвят за излета, с над 10 уловени риби беше #25




Поради динамичния риболов и идентичен размер на кефалите, прибрах фотоапрата в раничката  и  през оставащото време се отдадох само на C&R.
В заключение бих казал че се получи прекрасен мартенски излет. Трофейни екземпляри не улових, но пък количеството за сметка на качество доволно. Тръпката ми към риблов на кефали със спининг отново се пробуди, така че очаквайте  от мен нови включвания, с подобен тип фоторазкази от реките ни 🙂

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

16 + 11 =