Марицалайт през октовмри 2018

21.10.2018 година – един от хубавите дни през октомври за риболов. Малко след 12 на обяд съм вече на Марица, около Пловдив, с лайтовката. Не бях ходил там вече повече от месец. Видимо нивото се беше вдигнало значително, а водата – поизстинала. За мен октомври месец е един от най-успешните месеци за риболов по реката. Тогава започва голямото есенно хранене на хищниците и слуката се повишава значително. Тогава може да се очакват отлични успехи на всички видове хищници, които я обитават. Свидетелсво за това са и репортажите ми от миналата година „Марицалайт през октомври 2017„.
Започнах риболова на един завой на реката, като там водата убиваше скоростта си и се получаваше тих залив. Заложих на повърхностна примамка, но нямах резултат. Следващия коз в ръката ми бе Salmo Minnow 5S. След няколко проводки усетих добър удар и засякох!

По повеждането на рибата разбрах, че съм излъгал щука, която след минута-две на напъни, успешно „приземих“ на метъра за снимки. 🙂

В следващия час обаче слука нямах. Стигайки до една залята площ, с дълбочина от около 20-тина сантиметра, видях активни кефалчета, които си играеха на повърхността. Реших, че мога да се погавря с тях, като заложа на Storm Gomoku Pencil 45F.

Последваха редица ударчета от малките кефалчета, като най-големите бяха с ето такъв размер. 🙂

30-40 минути си изгубих да си играя с тях, ей така да поубия малко време. През това време се появи значителна облачност, но така и не заваля.
В следващия вир нещата стояха по по-друг начин – водата беше по-спокойна, но мътна. В началото на вира нямах слука и затова се преместих малко по-надолу по течението. Помятах с воблери, а после и с въртящи блесни, но нямах успех.

Нямаше начин в този вир да липсват хищници. Имаше налице спокойна вода, укрития и места за ловни полета. Трябваше да сменя тактиката си и сложих силиконче с 4 грамова чебурашка. Дълбочната не беше голяма – около 1,2 метра.

Докарвайки силикончето на два метра пред брега го задържах в средния воден слой и го оставих бавното течение да го подхване, отнасяйки го надолу. Усетих удар и моментално засякох! Ето, че излъгах нещо… добро, благодарение на малкото силиконче! Оказа се щука, като Needle Realfry-а се беше згубил в устата й.

С кохера внимателно откачих куката и положих рибката за измерване. 🙂

Смятам, че за размера на силикончето това бе голяма плячка – щука почти 40 сантиметра.

След две проводки отново имах удар наблизо пред мен и ето, че следващия маришки хищник бе заловен пред обектива:

Малка бяла риба бе сдъвкала пасивния силикон на Bait Breath. Останах приятно изненадан, че в този участък се е позавъдил хищник от този вид. Досега, колкото и пъти да бях ловил там, не бях имал слука на бяла.

Реализирах две бързи риби и слуката секна. В следващия час сменях различни силикони и воблери, но слуката се бавеше нещо. При последващото замятане, на което бях заложил отново на пасивното червейче Needle Realfry усетих, отлично по бланката на Zodias-a, дъвкане на силикона!

Последва моментална засечка и ей тоя разбойник се показа на фокус:

Надявах се, че съм ги напипал отново, но за съжаление друга слука нямах. Все пак останах доволен от риболова, защото улових 4 вида хищници с лайта по отарашената река – направо един голям шлем направих. 🙂 Този добър излет отприщи още няколко такива в следващите седмици.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

three × five =