Марица джигинг 2019 – 3

В края на октомври месец отново се върнах на темата за риболова на силикони по Марица. Астрономическата есен вече бе настъпила преди месец, но като че ли чак сега започнаха да се проявяват есенните мотиви по реката. Изключително топла есен и зима прогнозираха синоптиците, което от една страна е добре за нас – риболовците, защото любимите рибики щяха да бъдат по-активни до края на годината. Очертава се много скоро в България да имаме два сезона, вместо четири.

Четвъртък е – 24-ти октомври! Поредния скапан ден от работната седмица, но… все още след 17:00 часа става за бърз риболов някъде, преди стъмването след 19 часа! Кофтито е, че само след три дни – на 27-ми октомври, връщаме стрелките на часовника с един час назад, което води до края на излетите след работния ден! Мамка му… Абе колко време му трябва на човек да отпусне душата с риболов след тежкия работен ден – един-два часа!? Като ги има добре, но като ги няма – еее мнооого злее… ще се чака уикенда, стига и тогава да не работиш де…. 🙁
След това обаче идва вечния въпрос, когато сме ограничени откъм време: „- Къде?“. Аз поне на този отговор винаги имам бърз отговор – в случая на Марица! Реших да проверя набързо как върви голямото есенно хранене и дали „моите“ любимци дебелеят. 🙂 На предишния излет: „Марица джигинг 2019 – част 2“ слуката беше стряскащо отлична – кефал, бяла риба и сом, та ето, че отново съм на „моето“ място на реката! Аз го наричам „30 квадрата вода“ (реално е повече от 30 де), защото горе-долу в толкова водна площ се оказа концентрирано не малко количество риба. 🙂
В 17:50 съм на брега Марица, готов за първо подаване в „30-те квадрата вода“! Още с първото замятане познайте какво се случи:

Три минути по-късно, или на третата проводка, отново удар и още една уловена борбена бяла рибка, бясно стискаща силиконовата ларва – някоя друга риба да ни й я излапа преди нея. 🙂

Риболовът потръгна супер ритмично и като по часовник на 3-4 минути имах удар и риба.

Най-после, се вреди нещо различно от бяла риба, но пак бодлоперка – един лаком малък костур, който беше погълнал целия силикон с размер от 7,5 сантиметра!!

Разбира се и тази бодлоперка бе пусната обратно, като последва осемминутно затише. Затишието се оказа, че се дължи на 50 см щука, която успях да излъжа само на няколко метра пред мен, но при пируетите й се откачи от куката и не стигнахме до снимки…. Е, след това, риболова на белки продължи с обичайния ритъм и ето, че пред фотоапарата е следващата маришка белкаа. 🙂

Догодина тези зверчета ще са стигнали и задминали 40-те сантиметра и се надявам да останат в същия участък, за да им се кефя отново. Силно се надявам да не мигрират като пораснат, ще видим. Между другото това са същите рибки, които лових през 2018-та година, но вече пораснали с една година: „Марицалайт през ноември 2018„.
И те така… до края на излета успях да уловя още 5-6 риби със същия размер, като точно в 19:05 приключих риболова – стриктен съм по отношение спазването на правилата за риболов.

Уикендът предстоеше и отново кроях планове за едно-две излетчета по Марица. На 26-ти октомври се отправих към средното й течение, в търсене на всякакви хищни твари. Като истински Фанатик 🙂 добавих към арсенала си и най-големия размер Larva – 4,5 инча (115 мм), като тук идеята бе да селектирам само най-едрите маришки хищници и по-точно сом, щука и бяла риба, които уж надолу са с по-голяма популация отколкото в пловдивска област, но всичко е относително! Изобщо не се чудех дали този размер силикон ще лови – просто си го знаех. Оставаше само да намеря някоя от рибите, за които бях тръгнал.

При риболовът на едри хищници свързващото звено – куката, между силикона и рибата е от голямо значение! В случаят подходящо решение за този размер Larva като дължина на рамото, здравина и големина на куката се оказаха куките на Fanatik – модел S-58 Jig с размер 5/0.

Остра и здрава кука, която идеално пасна на този размер Larva!

Бях взел с мен по-мощен спининг такъм – в случая Sportex Black Pearl с тест 16-30 g (или както я дават като „златна среда“ – 20 g) на 2,7 м, повод от флуоро на Shimano Aspire 0,37 мм, един стар Аплауз 3000 на Ryobi и по-дебел плетеняк на Sunline Super Braid – 2,5 (реално по-тънко според мен).
Готов за нови авантюри се пуснах по Марица следобеда. Започнах да претърсвам вир след вир, надявайки се да намеря едрите маришки хищници. Така си отлетяха безрезултатно малко над два часа. Скъсах и няколко силикона, колкото да не е без хич. 🙂 Условията за риболов бяха добри, но рибите отказваха да хапят примамките. 🙂

В 17:15 часа най-после имах удар – ааааалелуя!

Попаднах на активност на костури, като времетраенето на набега им беше не повече от 30 минути. Първият бабанко беше и най-голям. Излъга на 3 инчова Larva. Бях намалил размера, че поне да проверя дали нещо по-дребно и хищно е останало в участъка…

Кратко клипче с пускането на маришкия разбойник.

В рамките на 10 минути последваха още два костура на същия силикон, които обаче се откачиха при вдигането им от водата и не ми се занимаваше да ги догоня по леко стръмния бряг. Оставих ги сами да си влезнат в реката. 🙂 Надявах се някоя щука или едра бяла риба да ме ощастливи, защото местенцето беше много подходящо за подобни зъбати твари, но уви. Към слуката добавих още два костура, с което бройката нарастна до 5 – скромно, но толкова.

Както се появиха от нищото тези костури, така и офейкаха, като през оставащия един час до залез така и не ме огря друга слука. 🙂 За всеки случай забих едно „пинче“ на това място, като гореща точка и реших, че ще го проверя отново след няколко седмици, когато пак щях да имам път надолу по реката.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

eight − one =