Марица джигинг 2019 – 4

Ноември месец отново бе благодатен що-годе откъм риби по реката. За съжаление времето ми за риболов бе силно ограничено и успях да направя като цяло едва два излета за целия месец. Посетих два различни участъка на Марица. Отново успешните примамки бяха пасивните силикони, което автоматично генерира и четвърта част от поредицата „Марица джигинг 2019“. 🙂
Неделята, на 03.11.2019, се наспах юнашката и следобеда – след 14 часа, кацнах на любимото ми място за риболов по Марица, което преди това бях установил, че държи всякакви хищни твари – „30 квадата вода“. Нивото на реката се бе задържало стабилно, а прозрачността на водата бе голяма – на заден фон на снимките се вижда колко точно. Бях заложил на пасивен силикон на Bait Breath – Mosya, имитиращ форма на малко раче, в размер от два инча. Идеята ми беше да проверя мястото евентуално за по-дребни хищници – основно костур или някой заблуден кефал. След четири-пет подавания имах удар, но прибързах със засечката и усетих как рибата се откачи. Подадох отново около същата зона, като плъзнах този път примамката в основното жило на течението и с плавно движение я насочих към периферията му. Пет секунди след това, в паузата, отново нещо захапа силикона и този път рибата бе на куката! Оказа се, че белите рибки, които бях ловил на предните излети пак се бяха групирали там – явно не са мърдали на никъде.

След тази първа риба имах още един удар, който приключи с отгризано пипалце на силокона, с което активността на рибите падна до нулата. Почнах да въртя други силикони, като ми мина през ума, че те може да са се пръснали заради някой сом или едра щука. Пробвах с големите силикони, сложих и воблери, но нямах удар. Чак след 25 минути настояване се показа пред обектива втора белка – на Fanatik Larva 3 инча.

Дали бях закъснял за храненето им? Доста слабо представяне тоя път от страна на рибите. 🙂 Полових още 30-40 минути на това място, след което се отправих пеша към втората набелязана гореща точка за риболов. Там нямах дори удар – над едночасовото безрезултатно настояване ме отказа и се преместих надолу по течението. Мятах тук, мятах там, но риби никакви.
Вървейки по брега на Марица в един дълбок джоб край брега нещо се размърда и от шавара, като торпедо под водата, то се изстреля към средата на течението. Набитото ми рибарско око моментално разчете тези движения и разбрах, че съм подплашил щука. Спрях се и подадох успоредно покрай шавара в дълбокото. Дали имаше още една скрита там? На втората проводка на 3 метра от мен, когато силикона тупна на дъното, усетих удар и моментално засякох. Jig Master-а се огъна и индикира не лоша риба, която набързо показах над водата и като видях, че е щука я катапултирах моментално от високия бряг в краката ми. Бях с тънко флуоро, което не ми позовляваше да им се лигавя и трябваше да се действа бързо с ваденето на тия зъбати пущини, че иначе прегризването е 100%.

Larva-та в любимия ми цвят, ми донесе тръпката от риболова, която бях изгубил вече от малко над 2 часа претърсване. Щуката не беше голяма, но пък беше нещото, което ме накара да заметна в тоя дълбок джоб още веднъж. 🙂

Понеже брега беше неудобен за нормални пускане на рибата и леко висок, просто я плъзнах по шавара и тя си влезе направо у дома. 🙂

Четири минути след пускането й отново имах удар, като този път щуката беше малко по-голяма от първата. Случката общо взето се повтори – от същото място, на същия силикон, същия бърз начин на вадене. Част от шанса при успешното вадене на двете риби на брега бе, че мощността и физическите характеристики на спининга ми позволиха да ги отлепя от водата и да ги приземя в шумата от тръстиката на брега. При този начин вероятността да се счупи спининга е голям и е добре риболовеца да се съобрази с възможностите му, защото риска от счупване на карбоновата бланка, при подобни вдигания на мъртва тежест от водата, е голям. Все пак, знаейки капацитета на Jig Master-а, той ми позволи да действам така – баш юнашката. 🙂

И така, вече имах две щуки за по малко от 5 минути от едно и също място! Какво по-добре от това – освен да излъжа и трета, за да може джакпота да е завършен? Да, имах зловещ удар, само след 10 минути, напомняйки ми за сом, но си останах с палец в устата… Рибата удари на 15 метра от мен в течението. Бях метнал по-надолу по течението и прекарвах силикона покрай брега. В крайна сметка след още 15 минути имах отново удар на приблизително същото място и дистанция, като този път закачих много добре рибата. Малко аванси а-у и по едно време тя се засили към повърхността и направи неочакван пирует във въздуха, което ми напълни очите, покачи адреналина в мозъка и вследствие на тая гледка – как рибата се извисява с поне 30 см над водата, видях цялото туловище на по-голяма щука от първите две… Трябваше отново да действам бързо без лигавщини, иначе повода от флуорокарбон заминаваше, а с него и поредния силикон, което водеше след себе си до понижаване на броя на клонингите в пакета и дефицит като цяло на посадъчния материал. 🙂 Третата зъбла дойде на снимачната площадка 3 минути по-късно, след много добра борба, като при подскоците й на земята, ми прегриза с лекота тънкия повод от флуорото (0,24 мм) – добре, че това се случи на сушата. 🙂

Ето, че 520 милиметрово торпедо, позираше за снимка до Jig Master-а. Сигурно си беше похапнала силикона, за десерт, понеже си личеше, че вечерята й е вече в корема.

Това бе и последната ми риба за излета. Бях напипал щуча активност в рамките на 30 минути преди залеза. Ако не бях спрял да помятам, заради изстрелването на риба от шавара, сигурно щях да ги пропусна, но тук всичко опира вече не само до наблюдателност и съобразителност, но и до опит. 🙂

10.11.2019
Малко след изгрев съм на Марица в средното й течение. Бях ловил там за последно на 26.10.2019, като тогава идеята бе да подходя с по-мощен спининг такъм, в търсене на по-едри риби. И при този излет заложих на същите такъми, с които лових тогава, с настояване за нещо по-така в поопсканата откъм едри риби река.

На реката бях сам – кеф, и преспективни места за облавяне имаше доста. Заложих първо на късо, търсейки активност на костури, които бях уловил предния път. За 15 минути имах заловени три костура с не големи размери! Имаше нещо като сутрешен заход и от снимките се вижда докъде е погълнат 3 инчовия силикон.

Двадесет минути по-късно нямах уловена риба на къса дистанция и реших да презентирам на максимална – в жилото на бурното течение и около периферията му. Смених два-три силикона и ето, че дойде ред на Larva-та в размер от 4,5 инча – голяма, тлъста и апетитна хапка. 🙂 Това е и най-големия размер от този модел силикони, който странно защо, но много малко хора – единици дори, залагат на него. Заметнах смело напред и с десет грама чебурашка постигнах отново максималната дистанция, където предполагах, че би трябвало да има спокойни риби, като този път подадох в периферията на буйното течение – там бе една идея по-спокойно. Силикона цопна с голям плясък във водата и пуснах за три-четири секудни малко влакно, за да стигне дъното. Затваряйки бигела нещо дръпна рязко въдицата и без много чудене засякох!! Оказа се, че при пропадането, вследствие на плясъка и пукотевицата, съм привлякал вниманието на някой хищник и той моментално бе атакувал голямата Larva. Последва яростен отпор и борба от над 35 метра дистанция. Голям кеф от толкова далче да започнеш с ваденето на по-едра риба. 🙂 Докато не я докарах пред мен не знаех каква е, защото така и не се показа и дърпаше към дъното. Имах силно преположение, че бях излъгал сом. В края на краищата се оказа мерно сомче, което доволно бе всмукало голямата Larva:

Последва измерване на линейния му размер, няколко селфита за репортажа и пускане обратно в реката.

Оказа се, че Larva-та бе разполовена…. Кофи, защото пакета с този цвят беше останал вкъщи и нямах резервна бройка от него в кутията, но пък имах друг цвят на разположение.

В следващите 20 минути успях да прилъжа край брега една малка щука, на която три пъти й подадох 3 инчова Larva, но така и не се реши да я атакаува, а само да я следва и оглежда отблизо. В следващия час нямах пипане и се преместих надолу по течението.
На новото място, след 5-6 проводки с другия ми цвят на 4,5 инчовата ларва, заших страхотна щука, която по окомер минаваше 70 см. Щуката ме взе в яма, разположена буквално пред краката ми.

За мое огромно съжаление, посягайки да я гепя с ръка, тя направи отчаяно една последна свещ и се откачи от куката, вследствие на което се върна обратно в реката, без да ми позира пред обектива. Е, има и такива моменти. 🙂
Помятах по реката още два часа, но безрезултатно, докъм обяд и после беж към вкъщи, че ме чакаше път и домашни ангажименти. Общо взето аз моите риби си ги хванах и бях доволен от слуката и есеннтата разходка по Марица.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

17 − 15 =