След малък застой откъм риболов, вчера една част от пловдивската каяк група посетихме отново любимият ни язовир, като този път влязохме от Староселският ръкав за да разнообразим последните ни посещения откъм бунгалата .
Сбирката ни бе по тъмно, като зеленият отбор бе натоварен на сивото Субару, а оранжевият на зеленото…

След кратка закуска и малко офроуд в близост до Бански дол, пристигнахме на мястото където се пуснахме на вода-

И оттам се започна голямото търсене на рибките.

Ама нещо -тях или апетита им -хич ги нямаше.
Температурата на водата бе 9,4 градуса , нивото се бе покачило още , а във водата имаше доста листа и боклуци довлечени от реката.
Едва в района на могилите (които вече са под вода) регистрирахме по някое задържане на силикона, а единственият свестен удар, който ме спаси от капото ,ми донесе този малчуган-

След кратката фотосесия си замина обратно, а времето бе напреднало и вече бе станало обяд. Ясно ни бе, че денят ще мине без имаме повече успехи и малко , по малко се ориентирахме на обратно към брега.

Вятъра бе благосклонен с посоката си , тя някои експериментираха с чадъра -платно без да си дават много зор…

Облаците отново бяха сътворили безкрайно красиви небесни фигури и околните пейзажи ни зареждаха с много емоции и красота-

Накрая тръгвайки си – минахме през залятите дървета и храсти на Бански дол , където стълпотворението на колеги, които бяха нагазили във водата бе доволно. На плувка дърпаха едри каракуди, като чухме и за извадени килограмови екземпляри. Дори имаше и каравана , която така и не можахме да си обясним как е докарана до там …явно разчуе ли се, че има риба и се хваща доволно – няма невъзможни неща!

Полудневният ни излет до Пясъка бе наложителен – поради важни лични причини на Валката – затова тръгнахме още в 6,30. Натоварихме гемийките и след около час вече бяхме на вода . Тъй като времето ни бе ограничено заложихме на по-къси гребни дестинации до точки , които бяхме маркирали от предни излети в близост до брега. Дълбочините, на които закотвихме каяците бяха около 13-14м ,тъй като пасажите от множеството рибки преминаваха в тези водни слоеве. Дъждът от събота бе замътил още малко водата, затова заложих на примамки с по-светли цветове.
Реших първото хвърляне за деня да бъде на един добре познат силикон, който за мен бе един от фаворитите ми и не сбърках- още с падането му на дъното и след първият оборот на макарата усетих задържане и натежаване на линията. Последва засечка и така желаното опъване и дърпане на рибката стана факт –

куката се бе забила от външната страна на устата и.
след кратката фото сесия рибката бързо си отплува към дълбините.
Последва второ хвърляне и не след дълго водене на примамката по дъното последва типичното костурско придърпване на силикона и след последвалата засечка усетих,  че водя към повърхността на водата ей този раиран бодливец-
и неговата участ бе като на каката му- обратно във водата да се грижи за поколението… 
Последва малко затишие , викам си ще упорствам с канибала -щом и костурите му налитат няма да го сменям и не след дълго последва хубав безапелационен удар на поредната белка с надеждата да е нещо по-така – “ а дано, ама надали “ -само 42 см …..
Иначе бе нагълтала силикона уставно – целият бе в гърлото и.
Изреждайки фишове , аваруни и други доказали се бойци, Вальо също сложи канибала и не след дълго реализира първата си белка за деня – явно “ сакаха “ си Севидж Гиъра и туй то..
Малко след това се видяхме с колегата Дидо, разменихме си инфо за ситуацията и след пожелания за късмет в улова решихме да сменим мястото . Явно „клетвите“ ни са се сбъднали, защото той отново  се разписа майсторски с хубава рибка.
На следващото място имах няколко типично костурски нереализирани подръпвания, една малка тридесятка ( която въобще не си направих труда да снимам) и две натискания на силикона, но без успех.
Междувременно отново имах неприятен разговор с колеги (оборудвани с лодка, мотор и I-pilot за десетки хиляди левове) които най- безцеремонно с газ се приближиха на петнадесетина метра точно срещу мен на местото на което хвърлях. След като им направих забележка че не е нужно да се целим със силикони по главите , те ми отговориха ,че това е станало неволно и се отдръпнаха на дистанция на която спокойно можехме да си хвърляме примамките едни върху други. (Тази ситуация вече ни се случва за трети път- дори на яз.Въча – друг колега мина върху влакното и отряза с винта на мотора му над 50 м от линията заедно със силикона ми- под претекст, че някаква бутилка плуваща до мен била котвата му от предният ден и искал да се върже за нея. Дори не понечи и да ми се извини заради ситуцията, а дори се оплака че постоянно  му режели котвата.)
Както и да е- след около половин час, след като загубиха интерес към мястото , поради липсата на кълване отново се изнесоха нанякъде.
Неусетно времето бе напреднало и трябваше да се връщаме към изходната позиция, защото ни чакаше товарене и трябваше да се връщаме навреме в Пловдив. Излизайки на брега вятъра показа, че макар и с няколко часа закъснение- прогнозата на синоптиците за неговата сила ще се сбъдне !
За няколкото часа риболов – бяхме напипали правилната примамка и въпреки атаката на малчуганите имахме занимавка, отново разминавайки се с валата .