Архив на: Миленко Стойчев

За пъстърви през месец юли

През юли месец направих два успешни пъстървови излета в рамките на една седмица. Прекарвах почти по цял ден, разхождайки се по бреговете на реката. При първото ми посещение на реката, хванах много американки и балканки. Рибите се придържаха в най-големите бързеи. Няколко дена след първият риболов, направих и втори на същата река. Времето през тази седмица беше стабилно и предполагах че ще има същата добра активност както беше по време на първия излет.
Рано сутринта при първото ми посещение на реката, активни риби нямаше, но за сметка на това…безброй спиращи дъха гледки.
След 10:00ч. имах няколко проследявания на пъстърви след примамките, а след като слънцето проби хубаво между дървета, хванах и първите риби.

Замятах по течението и водех воблерите срещу него…равномерно с леки туичвания. Празни кълванета нямаше. В много бързата вода, пъстървите нямат много време да огледат примамката, малко да им хареса и веднага и посягат 🙂
Няколко рибки хванах и на блесна.

Но абсолютни фаворите бяха Lucky Craft Pointer 48  и Lucky Craft Humpback Minnow 50SP . И дава се задържат изключително добре в много бърза вода, също така може да се туичват без да ги изплюва течението.

Между стандартните педарки се хващаха риби с по-добри размери 🙂

Разнообразие имаше. След улов на няколко балканки, следваха по една-две американки за цвят 🙂 

По време на вторият излет в риби отново хванах, по-малко на брой, но за сметка на това имаше няколко по-големи риби. Също голяма част от тях хванах в умерените бързеи и във вирове с бавно течение. За разлика от първия излет риби хванах в дълбоките бързеи..в плитките едва две-три риби. На местата където трябва бързо да се набере дълбочина и да се задържи и води примамка в течението, отлично се справя Fiiish Power Tail 


Дойде ред и за най-голямата риба от двата излета. Красива американка достигаща почти 45см. Нейният улов може да видите в клипа по-долу. Голямо надлъгване беше докато я хвана. Няколко пъти я изкарах от подмола под който се беше скрила, а за да я накарам да атакува примамката експерементирах с достата разчупено водене на воблера 🙂 

 

 

 

За мартенски кефали по река Янтра

Преди няколко години се запалих по спининга с риболов на кефали, но с течение на времето леко отсвирих този приятен начин за улов на кефалите. Костурите, щуките и белите риби ме завладяха повече.
Както знаете някои от тези видове вече са в забрана, а напоследък не ми остава време да си направя целодневен излет за костур или да се разходя към някоя пъстървова река.
В петък следобед ми се освободиха няколко часа. Реших да си припомня доброто старо време. След двадесетина минути пътуване с кола бях по местата за ловене. На първия вир на който се отбих, нямах риболовни успехи. Забравих си фотоапарата в колата и затова не успях да заснема една катерица която прояви интерес към кутията ми с примамки, чапла прелитаща много близко до мен, красиви диви патици и няколко корморана. Обходих  вира от началото до краят му и имах само две плахи почуквания на дълбокогазещи воблери. Смених мястото с около километър по-нагоре по течението на реката. За до добия представа за дълбочините по местата на които замятах, пробвах първо със силикони. Отново имах две леки почуквания. Намалих размера на силиконите и още на първата проводка  реализирах кълване.

След няколко минути  на Fiiish 70-ка отново хванах един кефал.


Течението на реката беше сравнително бавно. Това ми позволи да водя силиконите бавно с минимално отлепяне от дъното и по-дълготрайни паузи. Така хванах още две риби с подобен размер като на първите. След успеха на силикон, исках да хвана риби на на воблери. Пробвах в началото на вира където имаше няколко последователни бързея но не и активни риби. Слязох отново по вира, но все още нямах улов на воблер. Често сменях местата на ловене. На участък където дълбочината беше около метър и половина, воблера застърга леко в дъното и веднага последва удар.

На същото място, на същият воблер, но друг на друг цвят, също имах слука.


Вече беше ясно че кефалите се хранеха вблизост и по дъното на реката. Въпреки слънчевия ден, нямах нито едно кълване в средния или повърхностния слой вода. Риби не преиграваха.
С обикаляне намирах места където Lurefans-a  застъргваше дъното и ако не тогава на второ или трето подаване, с много бавно водене следваха още и още удари.


Предпочитанията на рибите бяха по-естествени цветове, но и на леко шаренко не се сърдеха 🙂


Топ цвят за излета, с над 10 уловени риби беше #25




Поради динамичния риболов и идентичен размер на кефалите, прибрах фотоапрата в раничката  и  през оставащото време се отдадох само на C&R.
В заключение бих казал че се получи прекрасен мартенски излет. Трофейни екземпляри не улових, но пък количеството за сметка на качество доволно. Тръпката ми към риблов на кефали със спининг отново се пробуди, така че очаквайте  от мен нови включвания, с подобен тип фоторазкази от реките ни 🙂

Речни приключения в началото на февруари

Седми февруари, рано сутринта пътувах към южна България. С добър приятел се разбрахме че в този ден ще направим един излет за пъстърви, а избраната речна дестинация беше точно там. След срещата ни към 08:30ч, малко след това бяхме екипирани и готови за риболов. За първа риболовна спирка избрахме участък в долното течение на реката. Точно преди да започнем да облавяме, бяхме информирани от местен човек, че нивото на реката ще бъде намалено до минимум, поради извършващи се ремонти дейности на ВЕЦ , по-нагоре по течението и.
През първите минути не се случи нищо интересно, развъртяхме различни по вид и размер примамки. Видимо нивото на водата спадаше. Моят приятел сложи Fiiish Power Tail 64mm и заметна няколко пъти вблизост до мен, докато аз настоявах на плитко газещ воблер.  Спокойна осбстановка, обсъждахме новият модел на Пауър Тейла, когато само видях засечката на колегата, якото сгъване на въдицата и аванса запя. Ясно си личеше че рибата е хубава. Ударът беше на голяма дистанция и  първоначално рибата направи няколко високи скока, но Танер успя да я успокои, докара я до брега,насочи я към кепа, а аз я гребнах. Направих няколко бързи снимки на красивата пъстърва.





След фотосите рибата отплува в отлично здраве 🙂

Успешен начин на водене бепе пускане на Пауър Тейла до дъното, отлепяне с върха на въдицата и оставяне да пропадне отново до дъното. Точно в пробадането го удари и рибата. Аз наскоро по същият начин, улових хубава американка точно по този начин.

Нивото на на реката удари минимума. Появиха се островчета, течението беше много слабо, дълбочина нямаше почти никъде в участъка където се намирахме. Въпреки това понастоявахме, но рибите се бяха покрили.
Сменихме мястото. Облавяхме голям завирен участък. Двамата имахме по едно нереализирано кълване, а третия риболовец от нашата група си доведе риба до него, но тя се откачи. Обикаляхме по брега, когато стигнахме място което изглеждаше по-щукарско от колкото пъстърваджийско. Поради голямата дълбочина закачих на линията Fiiish Black Minnow №2 с идеята да направя няколко проводки по дъното . В коритото на реката срещу нас беше пълно със залети дървета.  Предпазливо заметнах няколко пъти, докато не направих перфектният каст-  точно пред дърветата. Няколко къси оборота на макарата с паузички между тях. На по дългата пауза, усетих леко натежаване на линията, засякох и в първият момент си помислих че съм закачил в някой клон. Да ама не, прибирах „клона“ към мен, а той оживя, по мощните тласъци разбрах че съм хванал точно това което искам. Достигайки брега, щуката направи бърз рън към потопено дърво на няколко метра от брега на който се намирах, но бързо я обърнах към мен и след секудни Танер я гребна с кепа. Доказалата се въдица Tailwalk Backhoo Rise, не даде задна и за пореден път се справи отлично с едър хищник.

Хубаво е когато има кой да ти направи баш яките снимки за спомен 🙂

  Разбира се рибата си отплува в отлично здраве 🙂

Разходихме се още по-нагоре по реката, но нещата не бяха по-различни от маловодие. Връщайки се към първите обловени места за деня, се отбихме до място,  където в реката се вливаше един канал. Перспективно за успех, но слука нямаше. Поради добрия дебит на вода от него,  от централата по-надолу по течението бяха врътнали кранчето и горе долу реката след нея си приличаше на река. Понастоявахме още около час, като имахме по 2 плахи кълванета на пъстърви, може би рязката промяна на водния стълб  им влияеше зле и не атакуваха стръвно примамките.
Излета го записахме в графа успешни и дано следващия път случим нормални условия за провеждане на един по-успешен риболов 🙂

Откриване на пъстървовия сезон 2018

Oткакто се запалих по пъстървовия риболов, си имам традиция да откривам в първият позволен ден за риболов на пъстрите рибки. Тази година както и предходната, избраната от мен река за риболов беше Панега. За сравнение с миналата година, тази температурите бяха по-благоприятни. По спомен през 2017, сутринта минусите бяха около 15.
Започнах да облавям  от началото на реката, като след смяна на няколко примамки на място за ловене, се спусках надолу по течението. Преди да излезе слънцето вдигнах две не лоши рибки, но не атакуваха воблерите.
Първите слънчеви лъчи грейнаха, а с тях дойде и първата пъстървичка за 2018-та година.
След един два удара, как се извъртя не разбрах, но се закачи не където трябва. На същото воблерче малко по-късно отново се закачи един мъник.
Доста дълго време след този улов, не се случи нищо интересно.
Няколко километра надолу по течението стигнах до място на което не бях стъпвал до сега. Хареса ми много и му отделих повече време, защото просто изглеждаше прекрасно.

Поизвъртях плитки и дълбоки воблери, няколко клатушки и въртелжеки, но без успех. Явно рибите не искаха да се качат до работната дълбочина на примамките които им развъртях  и последният ми коз беше да пусна нещо близко до дъното. Дълбочината на вирчето беше голяма, а течението силно. Сложих 12 грамов Fiiish Power Tail 44mm за да може по-бързо да стигне до дъното, без да го отнася силното течение. Заметнах в началото на вирчето където дълбочината беше малка, но с няколко придръпвания примамкaтата стигна в най-дълбокия участък. Направих няколко къси повдигания и оставях пауър тейла да тупва дъното. При поредното повдигане директно ме отнесе ето тази красавица…или този красавец 🙂

Надявах се и на други риби от този вир, но си останах само с тази. След като бях обловил избраните от мен участъци, някои от тях ги повторих. Този път слуката ме споходи на клатушка.

А за финал на излета, една американка ме изненада с удар точно пред мен, но бързо успя да се откачи. Така завърши първия излет за пъстърви за 2018.
Пъстървовата треска ме бе ударила здраво и  в събота след работа реших да се разходя до една рекичка, бедна на рибна популация. През март 2016 бях пуснал 200 броя малки пъстърви. Досега от над 10-15 ходения успех не съм имал, в този ден не очаквах такъв. Подходих леко небрежно, като първите пъти замятах от една височина но след като видях че имах подгонване, а после и кълване веднага подходих сериозно. Слязох максимално близко до вода.

Отново имах кълване, последва смяна на воблера и на следващото подаване реализирах първата ми уловена рибка по тези места.

Скромна на размер, но донесе много радост. След още няколко проводки смених вирчето. На следващото отново радост. Имах две кълванета. Въпреки че рибките не се закачиха, бях щастлив защото в реката се виждаше че има живот. Разходих се и до друго местенце на което отново заложих на воблерчето с което хванах рибките.

Там също имах слука.


Водата беше ледена от топящите се снегове в планината. За да задържа максимално воблера във водата и да набере дълбочина заставах в горната част на вирчетата. Навивах много бавно, а течението помагаше воблера да играе добре. Рибките посягаха след леки туичвания. Малко по-късно хванах трета рибка, която беше и последна за деня. Пътървичките си плуват в отлично здраве и се надявам за нови срещи с тях след време.

Неделна слука

Както знаете от предишни мои теми, неделните дни не са ми от любимите за риболов, но става ли на въпрос за лошо време в неделя, е това е моят ден. В събота внимателно проследих прогнозите за времето. Според сайтовете които погледнах, се очертаваше силен вятър и снеговалеж. Подбрах подветрено място на което от време на време да духва, но да бъде поносимо.

Сутринта пътната обстановка ме позабави и бях на брега по светло. С първото хвърляне имах единичен празен удар, смених силикона със същият с 18 грамова глава, но намазан с атрактант. На втора проводка, леко чукване, пауза от моя страна и последва хубаво кълване, засечка и хубава рибка за добро утро 🙂
След този улов имах две-три празни кълванета и за по-сигурно отново закачих от намазаните  Fiiish Black Minnow  №3 Не след дълго последва лек удар, отново пауза от моя страна, и зверско отнасяне. Този път рибата беше по-добра. Често задаван въпрос към мен е : Как водиш силикона ?
Е днес експерементирах с по-високи и плавни отлепяния от дъното, но не през цялото време на проводката. Две-три по ниски, четвъртото доста високо. Също така, придръпвания при продането на силикона към дъното. Винаги търся максимално разнообразно водене, с минимално повтарящи се движения.


Няколко реда за атрактанта 


Този джокер се прави отлично при риболов на костур. Единичните чуквани изчезнаха. Костурите полудяваха при пробите и  мачкаха силикона като дъвка. Сега и при белите риби резултата беше впечатляващ. Преди да пробвам атрактанта, на същият водоем, след леките чуквания повторни нямаше, рибите които съм закачал, са били вследствие на  леки и плахи удари. В дните когато активността на хищника не е на 100%, атрактанта е нещото което  провокира хищниците да атакуват стръвно. Точно този който използвах е като восък. За това си вземах малко и го нанасях върху силикона с два пръста, докато се размаже хубаво.
Обратно към риболова. След като захода на белите риби поприключи, смених главата с 12грамова, защото тя работи по-добре при водене над дъното. Слънцето вече се беше показало и реших да преслушам какво се случва в по-горните слоеве вода. Пусках силикона до дъното само в паузите. Основно навивах бавно и с леки туичвания разкрасявах равномерната игра на примамката. След почукване пусках силикона до дъното, с върха на въдицата го отлепях за по няколко сантиметра ход и така отнесох няколко едри костура.

Размерите им варираха от 35 до 40см. Вкусъст на атрактанта ги побъркваше и скриваха големият силикон в устата си.



Този хубавец ме застреля над дъното 🙂 На два пъти се опита да си гризне я опашка, я телце но при третата му атака, аз го нацелих в десятката.
А това е най-големият костур за излета. Брутално вземане, силикона му беше в гълтача. Така неусетно минаха трите ми часа, времето което бях предвидил за риболовно излетче. Останах супер доволен от постигнатите резултати и с усмивка на лице поех по пътя към дома 🙂