Архив за етикет: Orka

Последният излет

Ето, че чак сега ми остана време да седна и да напиша каква я свърших с излетите през Декември. Направих общо 3 риболова, като два от тях бяха неуспешни, а последния бе страхотен и имах много добра слука! Пропускам първите два и минавам направо на последния излет. 🙂
Преди обед на 28-ми Декември имах ангажименти, които трябваше да се свършат. Сутринта времето беше чудесно и докато си чаках реда из държавните чиновнически институции почна да ме хваща яд, съзнавайки, че губя ценно време… Време, което със сигурност щеше да бъде оползотворено по-добре ако бях отишъл на риболов! Дочаках си реда и към обед се изстрелях с „200“ към къщи, че времето почна да се разваля. Прегледах набързо прогнозите, а те не бяха обнадеждаващи… За деня го даваха, че следобеда времето ще се скапе и ще има превалявания от дъжд и сняг, а в следващите седмици температурите ще падат и ще има трайно застудяване, което за съжаление продължава и до днес, т.е. в следващите няколко седмици нямаше изгледи за нормален риболов, то и до днес няма де. 🙂 Събрах кутиите със силиконите, грабнах фотоапарата и спининга и газ към язовира. Докато пътувах, забелязах, че от север нахлува студен фронт и се задават доста гъсти черно-бели облаци, като не след дълго започна да вали дъжд. Решен, че ще направя един последен риболов за 2016-та, дори и камъни да валят, пристигнах на язовира малко преди 14 часа. След 5 минути вече правих първите замятания, а дъжда ту спираше, ту почваше и започна да преминава в сняг… Стартирах риболова със силикон на Savage Gear – LB Cannibal Shad на 8 см в цвят firetiger. При едно от провежданията, на около 30 метра от брега, примамката не тупна на дъното. Погледнах си линията и видях, че отпусна. Повдигайки плавно върха на спининга нагоре, направих един оборот и половина с макарата за да обера линията и да усетя….закачка или риба? Примамката се бе закачила в нещо и напънах въдицата…напънах още един път и…доста странно и плавно отлепих нещо от придънния воден слой. Почнах по-силно да тегля и да напъвам Speedmaster-a, като в един момент въдицата се разтресе мощно и „нещото“ почна да взима бясно аванс…е в този момент усетих колко ми е гъвкава въдицата 😀 Бланката на Speedmaster-a се огъна много злобно. Бях закачил доста едра риба и почнах да я боря по-усърдно. За съжаление след минута-две, рибата разтресе още по-зловещо и се откачи… Извадих набързо примамката и проверих какво е състоянието на силикона и дали куката е поддала. Установих, че по него нямаше поражения, а куката си бе наред, дори не бе затъпена. Е, за съжаление се разминах с доста едра риба, но така е понякога в риболова. Проведох още 10-тина пъти на мястото и реших да се преместя 15-тина метра по-вляво. Смених силикона с този на Daiwa – Duckfin Shad 9 см в цвят Wakasagi – един от най-любимия ми модел силикон, който имам в кутията! На четвъртата проводка усетих как нещо изтряска примамката и рязко засякох. Ето, че отново имах риба на линията! 🙂 Докарах я до брега и видях, че съм уловил добра бяла риба, която се беше закачила доста леко за устната.

На дължина рибата беше около 60 сантиметра:

Реших, че мога да задържа рибата с оглед на състоянието на рибната популация във водоема. Продължих излета, а дъжда и снега ту се усилваха, ту спираха. Вече бях доста мокър, но въпреки това не спрях да мятам. Сега беше момента за един страхотен и запомнящ се риболов в края на годината. Преместих се отново и започнах да замятам колкото се може по-навътре, тъй като установих, че ударите бяха на максимална дистанция. Поставих на линията класически млечно бял шад на Орка с размер от 10 см. Шад-а е монтиран на бяла кука номер 5/0 с вградена сферична глава и тегло от 12 грама.

След няколко минути, непосредствено след замятането на примамката, усетих удар при пропадането й и моментално засякох. Шад-а на Орка бе харесан не само от мен, но и от тази бяла риба:

Рибата бе малко над 40 сантиметра.

Много добре бях отразил кълването на рибата:

Пуснах я и уверено продължих да търся рибите от брега.

За съжаление атмосферните условия станаха още по-зле и в следващия час направо си подгизнах. 🙂 През това време усетих още две кълванета на риби, но те бяха доста плахи и вяли.
Пробвайки си различни проводки и силикони усетих много добър удар. Рязко засякох и ето, че отново имах риба. Когато се показа над водата останах много изненадан:

Оказа се, че имах слука на щука! На този язовир ходя от доста време, но нито един път не съм имал слука на щука, само бях чувал, че имало. Ето, че и мен ме споходи късмета. 🙂

Не виждах главата на силикона и държах изпъната линията, защото ако я отпусна, като нищо щуката ще захапе флуорокарбоновия повод и можеше да не стигна до фотосесия.

Рибата направи и коронния си номер – една свещ, но не й дадох шанс да шава много. Гепих я с ръката за хрилния капак и я извадих на брега. Ето как беше глътнала силикона:

Силикона, който успя да я провокира бе на Pontoon 21 – Awaruna на 3 инча и цвят 401:

Пуснах рибата и продължих риболова още 40-тина минути.

Към 16:30 часа вече бях подгизнал. Нямаше изгледи да спрат валежите и реших, че е време да си ходя.

Останах много доволен от излета. Това бе един страхотен завършек на отиващата си 2016-та година. Тепърва предстоят нови излети и риболовни емоции през новата 2017-та година, които отново ще имате възможността да прочетете и разгледате тук в Spinning365.com. Наслука и успешна нова година на всички фенове на спининговия риболов! 😉

Ранобудни костури – част 2

В края на Ноември се състоя и продължението на темата за ранобудните костури. Отново направих два сутрешни излета през седмицата точно преди работните ангажименти. Активността на костурите бе горе-долу идентична с тази от предните излети – заход за по-малко от час и после оттегляне на пасажа навътре към дълбоката част на язовира.
Доволен от слуката, която ми донесе силикона на Орка – Шад в размер от 6 см. и цвят FB на предните ми ноемврийски излети, този път реших да заложа на друга разцветки.
При първия излет лових с цвят YG, отново на 6 сантиметра. Часът беше 06:30 сутринта и вече трескаво чаках да се развидели. Лека полека започна да се съмва. Започнаха да се чуват плясъци по повърхността на водата и след малко тя закипя. Пасажа от костури вече бе пристигнал и беше време за първите замятания. След няколко ударчета, този костур направо отвя Орката:

Утрото бе доста мразовито и водачите на въдицата ми хващаха лед. Налагаше се горе-долу на 5-6 минути риболов да премахвам ръчно леда. Имаше голяма опасност при някое от замятанията този лед да пререже плетеното влакно и голяма част от риболовното време да бъде загубено в превързване на линията.

По принцип се препоръчва при такива условия да се пръскат водачите и линията с различни спрейове, но аз съм традиционалист и действам без тях. 🙂 Набързо къртя леда и отново съм в играта. 😉

Усещайки някакви слаби трептения, докато водех примамката, рязко засякох и….ето какво улових:

Това за което бяха дошли пасажите от костур в студеното ноемврийско утро бяха групираните пасажи от дребен уклей. Те бяха толкова гъсти, че последва още едно уклейче с подобен размер на Орка Шад-а:

Този път захода на костурите беше  малко по-кратък (около 40 минути) и усетих, че почнаха да се изтеглят към по-дълбокото. Моментално се изтеглих и аз и ето, че….имах такъв удар, че го помислих за бяла риба. Всъщност се оказа добър костур, който бе клъвнал с…:

… дам, с опашката! 😀 Не ми се е случвало досега подобно кълване. 🙂

В близките 5 минути последваха още няколко кълванета и всичко замря. Реших, че е настъпил момента да действам според начертания план, който пренебрегнах миналите два пъти и да гоня костурите до последно. Изтеглих се към най-дълбоката част – открити води и сложих тежката артилерия – oловната глава на вградената кука бе 15 грама, а самата кука бе №3/0. На нея бях поставил силикона на Pontoon 21 – Awaruna в размер от 3 инча. Целта беше максимална дистанция с лайт такъма и бързо пропадане до дъното. Изцедих каквото можах от такъма като дистанция с тази примамка (малко над 40 метра) и на второто подаване нещо просто ми спря провеждането! Направих бърза и мощна засечка и ето, че тактиката ми се увенча с успех:

Успях да уловя най-големия ми костур за излета.

Още две проводки и ето, че застигнах още един лаком костур:

След него установих, че надпреварата с костурите свърши и вече не можех да достигна разбойниците. Излетът приключи, а спининга отново се бе обледенил (точно на време, защото трябваше и да си ходя 😀 ):

При второто излетче утрото беше дори още по-мразовито. Заходът на костурите бе най-слаб спрямо предните три излета. В ранните часове се усещаше, че я няма онази злобна активност, която я имаше преди и на моменти се чудех, дали изобщо имам някаква слука. Сложих на линията отново 6 сантиметровия Орка Шад в цвят YG, а после и FB, но за всички мятания реализирах едно-две слаби ударчета. Трябваше нещо да променя! Смених силикона с някой от другите ми любими от кутията, но нищо. След това поставих другия цвят, който имах на Орка Шад 6 см. – WB и след няколко провеждания усетих нетипичен удар. Засякох и ето, че първата риба в мразовитото утро бе пред обектива:

Учудих се от слуката, защото предните три излета тя отсъстваше. Маломерката се беше зашила под устата, явно само е натискала Шад-а. Пуснах я и реших, че това ще е успешната разцветка и примамка.

Да ето, че след няколко проводки излъгах и първия ранобуден костур:

За съжаление захода не бе това, което очаквах. Този път се впуснах доста по-бързо в преследването раираните разбойници от плиткото към дълбокото.

Всичката активност приключи много бързо…

В следващите 30-40 минути нямаше и следа от рибите. Сменях най-различни силикони и начини на провеждане, но нямаше кълване.
Така Ноември свърши, а с него и темата за ранобудните костури. Голямото есенно хранене на хищниците край бреговете на големите язовири също приключи. Предстоеше още един месец до края на 2016-та година, в който не се знаеше каква ли слука можеше да ме споходи, упорствайки от брега. 🙂

Новата въдица 2

Привет на всички! Новата Година настъпи, обаче аз още не съм свършил с излетите от старата 😀 , така че продължавам!

В средата на Ноември се отвори възможност за един пълен риболовен уикенд. Успях да направя два излета, като останах доволен от посетения водоем, слуката и една нова въдица. 🙂 В мен се зароди любопитство да пробвам новия Спийдмастър на Шимано. Първоначалната ми идея бе за риболов от брега със силикони, а впоследствие и с други примамки, когато настъпят по-топлите месеци. Доста трудно успях да достигна до някаква информация за въдицата в Интернет. Основните публикации, които прегледах, бяха тези, като по риболовните форуми не намерих нищо:
1) Testbericht Shimano Speedmaster CX Serie (240H, 240MH, 210M);
2) Praxistest am Peenestrom: Shimano SpeedMaster CX XH;
3) Спиннинговое удилище SHIMANO SpeedMaster CX.
Малко трудно се реших за покупката, но любопитството ми беше по-силно и надделя. Избрах да ловя с ето този модел:  SSMCX24M, като благодарение на този онлайн магазин успях да почерпя допълнително инфо за техническите данни на въдицата.

Сега за излета! 🙂
С мои приятели посетихме един страхотен водоем, който миналата пролет (2016) е бил напуснат от частния си собственик и сега бе изцяло свободен. Инфото, което имахме беше за костур, бяла риба и евентуално щука – какво по-хубаво инфо от това за един спинингист! Винаги си имам едно на ум за подобни водоеми, тъй като те са престъргани многократно при напускането от собственика им, а впоследствие и от наглите и безскрупулни бракониери, но този път някак си бях по-позитивно настроен. Пристигнахме на язовира около обяд. Първите ми впечатления, стъпвайки по бреговете му, бяха положителни. Водата бе бистра и чиста и почти нямаше битови отпадъци. Сглобих такъма и му се порадвах малко с фотоапарата. Ето и какъв бе баланса с макара на Ryboi – Zauber 4000:

След около половинчасово замятане пред обектива се появи и първата риба за излета, която удари в дълбоката част на водоема:

Тази бяла рибка донесе нотка на надежда, че все пак в язовира е останала някаква риба, с която можем да се позабавляваме.

Пуснах рибата, но по-късно умря….може би твърде бързо я бях извадил от дъното на повърхността и не е успяла да изравни налягането… Жалко наистина, но понякога се случват такива неща, колкото и да не ни се иска, особено с риби от този вид.

Последва затишие и решихме да започнем да се местим, търсейки къде са се скатали другите риби.  Ето, че ги намерихме и на един от любимите ми силикони на Daiwa Tournament – D’Fin в размер 7,6 см. и цвят Chartreuse се излъга и първото костурче.

Последва една маломерна бяла риба:

Пуснах, този път успешно, маломерката и продължихме към следващото място, тъй като ударите спряха.

Локализирахме голям пасаж от костури в плитката част на язовира и стана много добър риболов с малки силикони. Почти на всяка проводка имахме удари или риби. Почнахме ги на Орка – Шад 6 см...:

…след което преминах на Fox Rage – Zander Pro 7.5 см. и цвят Natural Firetiger…:

Всички бяхме доволни от активността на костурите! Очаквам в скоро време братлето да захвърли в мазето всички болонези и дънни въдици, които има и да зареже хамалогията. Много е хубаво човек да си ходи безгрижно на риболов с една въдица и две кутии с изкуствени примамки: 😀

Надвечер се показаха и малко по-едри костури:

Този бе и най-големия сред всички:

С него сложихме и край на риболова:

Беше погълнал изцяло 3,5 инчовия силикон на Pontoon 21:

Доволни от слуката на непознатия водоем, решихме да го посетим на следващия ден. Да обаче атмосферните условия тотално се скапаха през нощта. Неделя сутринта духаше студен вятър и имаше значителна облачност. Явно това повлия на храненето на хищниците и слуката ни бе значително по-малко, като се излъгаха единични рибки, които клъвнаха само на Орка – Шад в размер от 6 сантиметра и цвят FB.

На по-големите силикони нямаше удари. Към обяд замря и малкото активност, която имаше и си тръгнахме доволни, въпреки слабата слука.
Чудесно е, когато посетиш нов непознат водоем с нова въдица и успееш да я сефтосаш от първия път!

Ранобудни ноемврийски костури – част 1

В началото на Ноември направих два излета и както подсказва заглавието на темата, целта бяха костурите. Голямото есенно хранене почти приключваше по някои водоеми, но на други, като че ли започваше. Единственото време, което успях да отделя за риболов през първата и втората седмица на Ноември, бе рано сутрин преди работните ангажименти.
Първия риболов не мина така както очаквах, но все пак не останах капо. 🙂 В края на излета намерих активни костури, но бе трудно да ги достигна, защото гонеха на голяма дистанция от мен. Оказа се, че те стръвно налитаха на пасажи от… бабушки, които се бяха групирали:

Добре е човек да установи, че е заложил на правилния размер примамка 😀 , обаче като не искат пущините пластмаса си е тегаво.

Колко да избегна капото успях да излъжа един костур, които се оказа, че се е спотайвал в камъните пред мен:

Костурът се излъга на Fiish Black Minnow №1 – Kaki:

Доста дълбоко го бе погълнал, предвид това, че силикона бе 7 сантиметра, а новата въдица се доказа отново, като безкомпромисна шивачка:

Втора риба успявам да хвана на този силикон и за съжаление установявам, че пак ще трябва да го прибирам в кутията и да го поправям вкъщи със запалка, защото петата на опашката нямаше да изкара още едно замятане… Щеше да бъде добре, ако бяха направили материала му поне една идея по-жилав.

Прибрах го и извадих отново същия размер силикон, но в цвят Green/Orange. Помятах с него и още няколко примамки, но нямаше повече слука.

Втория излет бе един от по-запомнящите се. Тръгване в 05:15 рано сутринта и замятане към 06:50 часа. След около 20 минутен риболов костурите пристигат и настава касапница. Пасаж от костури прави сутрешен заход и започва да гони стръвно групирали се пасажи от дребни мирни риби. Повърхността на водата започва буквално да кипи. Сменям силиконовата примамка със Storm Gomoku Popper цвят Clear Pink Head Chartreuse и започвам да замятам. Виждам риби зад малкия попер на първата проводка, а на втората засичам рязко и улавям един костур, които за съжаление се откача пред мен. Тръскам с крак и замятам отново. Пак имам удари, но рибите не се закачат, защото прибързвам със засечките. След 5 минути установявам, че активността отгоре рязко затихна и сменям попера с туичингово воблерче и после с кранк, но рибите ги няма. Бъркам в кутията и извадих силкон на Орка – Шад в размер от 6 сантиметра и цвят FB. Подавам бързо пред отсрещния скален подмол с надеждата рибите да са някъде около дъното и още при пропадането имам удар. Костура бе закачен леко за устата и при ваденето се откача на няколко метра от мен….Подавам втори път и ето, че първата риба е пред обектива:

Този път причаках добре костура и ето, че стръвно бе захапал шада на Орка:

Подавам пак и реализирам по два-три удара на проводка. Зашивам два добри стръвника:

Слънцето започва да изгрява над планината и да оцветява облаците в различни нюанси. За съжаление активността на костурите започва да спада, защото сутрешния им заход е към края си.

Въпреки това успявам да хвана още няколко стръвника на Daiwa Tournament D’Fin в размер 7,6 см. и цвят Chartreuse.

Този бе безкомпромисен…. 😀

Мини сайз! 😀

Активността на костурите бе по-малко от около час и имах късмета да я улуча. Слънцето изгря над планината, а с него приключи и захода. Добре, че приключи, че иначе…щеше да се закъснее за работа! 😀