Архив за етикет: Щука

Време за щуки…или не съвсем

Вече трета седмица се каня да ходя ходя за риба по щукарките водоеми. За това време направих три успешни ходения за бяла риба и костур по големите ни язовори, но така и не оставаше време за щуките около старозагорските ТЕЦ-ове. Вече втора седмица се каня, че утре отивам, но това утре така и не идва във формата на риболов, а с някаква поредна задача за свършване. Станаха повече и от 10 дена без риболов, което за мен е крайно дълъг и неприятен период.

Както и да е, пристъпвам към риболовния излет, който беше нетипичен. По традиция с влизането имам по някоя риба, които нарастват до 10-тина до към третия час на вода. Имах плахо кълване от костур на второ замятане, но до там. И така чак до малко след 11 часа, когато боднах този раиран разбойни на Fiiish Black Minnow №2 – 9cm в цвят Kaki Glitter. Сложих него, тъй като водата беше кристално бистра и исках да е масимално реалистична примамката. На сонара се видяха дребни риби, което ме наведе на мисълта за групирани костури. Дълбочината от 8 метра пасна идеално на 8 грамовата джиг глава и…резултата е на лице – 645 грамов костур, който доста приятно се дърпаше и не породи и миг съмнение у мен какво имам в края на линията. Малко снимки и клип с пускането, след което „продължаваме напред“.

Местихме се къде ли не, но щуки така и не излизаха. Други риби също. Много тегава ситуация, предвид очакванията за успешен риболов. Намерихме ръб по дъното, който от 4 падаше до 12 метра. Още с първите проводки боднах още един раиран с приличните 625 грама. Понеже идваше от дълбокото си беше и изплюл мехура (всъщност това не е ли гътло или стомах?!). Успешната примамка бе Fiiish Black Minnow №3 – 12cm с 12 грамова глава и с цвят Kaki.

Вятъра беше силен и котвата рядко успяваше да се хване за дъното. При поредното принудително потегляне минахме над пасаж и аз заметнах зад лодката. Изкчаках да спрем и започнах да прибирам силикона. Последва кълване и най-после усетих щука. Видя ми се хубава риба, но извадена на сушата видях че е мъник, ама все пак ЩУКА! Силикона беше същия от преди малко, и вече втора риба успя да ми извади в рамките на 20 минути в един и същи участък.

Жорката ни беше дошъл на гости чак от Пловдив за този риболов, но единствения му олов беше този от следния кадър. Използвахме случая, че и аз имах слука в този момент и запечатахме момента. Малко по-късно и оператора се разписа, та се чудехме дали да не ги пазим за селфи 😀

Само с три риби трябваше да се задоволим в този ден. Е…всъщност гледката си заслужаваше, особено след като вятъра спря, но все пак капото на колегите трудно се преживява равнодушно. Ще ги компенсирам с един риболов и ще им издам тайните на силикона.

Марицалайт през октомври 2017 – част 4

Здравейте, приятели и колеги!
Това е четвъртата част от поредицата ми за октомврийските излети по Марица. В този фото разказ ще ви представя следващите два излета, които направих през третата седмица на октромври. Случиха се отново интересни неща. 🙂

Шести излет

Времето цяла седмица бе прекрасно. Грехота бе да не се ополозтворят свободните часове, с риболов. На следващия ден се отправих към друг подучастък на реката с идеята да проверя активността на едрите кефали в района. Към обяд започнах излета с два хулигана на въртяща блесна, а кефалите на това място нещо пасуваха.

Това ме накара да отида към по-дебелото течение и да проверя дали там пък няма да имам слука. На второто мятане отново имах малък распер, още с приводняването на блесната. Спрямо предните два този беше по-големичък. 😀 На това място досега не бях улавял от малките хулигани. Радващо е, че инвазията им в този участък на Марица се е разпространила и е голяма, защото в средното течение на реката подобна слука и то на толкова гъсти рибки няма. За сега си остава загадка къде са родителите на тези хулиганчета?

След три минутки най-после боднах първия маришки дебел черньо, който добре напъна спининга в течението.

Пуснах рибката и продължих да упорствам на кефалската точка.

След 5 минути имах отново много здрав удар на кефал, но на втори номер Aglia-e. Рибата обаче се откачи на средата на течението и линията олекна. В следващите два часа изпробвах най-различни примамки на това място и по-надолу по течението, но повече удари нямах. Все едно рибата в реката се изпари. Много странно положение … Условията бяха идеални, но явно рибите не мислеха така. Не успях да си обясня тази им крайна пасивност. Реших, че трябва да сменя района и се отправих нагоре по реката. Имах на идея да пробвам повърхностните примамки на едно по-заблатено място. Тази идея ми костваше доста изгубени минути, прекарани в провиране през образувалата се по брега джунгла, вместо активно да ловя. Може би все пак тези усилия бяха оправдани донякъде. Излизайки от джунглата и позиционирайки се на брега на реката видях много перспективно място за облавяне на водната повърхност. Пред мен, между водораслите и брега, имаше не голям коридор за провеждане, а вляво – голяма върба, на която короната й се стелеше във и над реката, а по нея имаше затлачена водна леща, водорасли и малки изсъхнали клонки. Дълбочината в този коридор бе към 60-70 см и теченито бе много бавно. На второто мятане прекарах Storm Gomoku Pencil 45 покрай върбата и имах удоволствието да видя как един дебел кефал над 30-те см, се измъкна като торпедо изпод лещата, решен бясно да атакува малкия пенсил. За съжаление той се върна със същата скорост под върбата, с която щеше да нацепи уолкърчето ми, защото проводката свърши и нямаше накъде повече да я удължа. Жалко наистина, защото шоуто щеше да е пълно. Прокарах пенсилчето още няколко пъти по същата траектория, но рибата повече не се показа. Замятайки нагоре срещу бавното течение и водейки малкия уолкър по него, получих няколко удара от малки риби. С една от тях стигнах до снимки. 😀

Преместих се няколко метра по-вдясно, за да се настаня на още по-добра позиция и продължих да настоявам отгоре със същата примамка, като смених само разцветката с Perch. След 5 минутно настояване, прокарвайки пенсила близо край брега, от папура се изстреля мълниеносно някаква риба и зверски атакува напречно малкия уолкър, без да се замисли. Водата зад мини пенсилът все едно се взриви и в първия момент помислих, че рибата се размина с него и не се закачи. Обаче спинингът се напрегна и леко засякох. Авансът сработи и ето, че имах хубава риба на линията. Оказа се, че отново бях провокирал дебел кефал!

Малко трудно го изтеглих над шавара, но все пак операцията бе успешна и извадих фотоапарата, за да го нащракам.

Ето, че усилията по преминаването през джунглата, за осъществяване на идеята ми, се материализираха.

Премерих кефалът с метърчето и се оказа, че е 33 см.

Тъй като пред мен имаше гъст и непробиваем шавар около метър и половина, рибата нямаше как да си отплува сама през него и трябваше да измисля нещо. Пробвах да го разчистя с един клон, но нищо не се получи. Наложи се да я подхвърля над него, за да може да си влезне обратно в реката. 🙂

Повече слука нямах в района и си тръгнах след един час, тъй като ми предстоеше отново да премина през обраслата зона, а и след това да изчистя всички патраци и осили, които се бяха набили по дрехите, шапката, обувките и чантите ми – доста времеемко бе всичко това.

Седми излет

На следващия ден приключих бързо ангажиментите си сутринта и преди обед се пуснах отново по реката, но в друг подучастък. Бях възстановил скъсания преди два излета Salmo Minnow 5S – HPH, който на по-късен етап от риболова отново изгубих, като този път вина за това имаше една щука. 😀 Нивото се бе запазило същото. На реката имаше доста рибарско присъствие и някои от любимите ми места бяха заети от плувкари и тападжии. Оказа се, че и рибите нещо капризничат. През първите два часа имах няколко ударчета на малкия пенсил на Storm, но от обичайните заподозрени. На блесна, плиткогазещ и дълбокогазещ воблер нямах пипане. Странна работа …

Обръщайки случайно един камък край брега на реката, се натъкнах на … водна змия, която дори не погледна какво се случва. 😀 Оставих си кротанчето там и си продължих по пътя, търсейки активни рибки по реката.

Започнах леко да се припотявам от факта, че нямаше никаква активност по познатите ми места. Реших да се пусна надолу към неизследваните територии, както аз им казвах тогава и да проверя дали там няма да намеря късмета си. Надолу имаше перспективни бързи плиткажи и реших да заложа на Storm Gomoku Pencil в цвят Trout. Потърсих го из всчики кутии и се оказа, че съм го изгубил, като най-вероятно е изпаднал от кутията  ми, докато съм сменял примамките. Еми, извадих другата разцветка Hologram Green Gold (HGG) и започнах да ръкомахам по неизследваните плиткажи. Познайте какво … Тук-там имах по някой удар и рибка, като това пак бяха стръвните малки хулигани.

Стигнах до един много перспективен вир, който в началото си започваше с умерено течение с дълбочина от около 30 см. Пространството между бреговете беше широко, а по дъното имаше водорасли, всевъзможни боклуци и тиняци. Идеална зона за облавяне с повърхностна примамка, защото ако сложа плиткогазещ воблер щях да го скъсам или да чистя постоянно водорасли от него. Предпочетох отново да заложа на пенсилчето на Storm. Така и така беше на линията ми, нека поне видя каква е активността отгоре. Ооо повярвайте ми, този път напипах много активни рибки. След 5-6 неуспешни атаки на разни рибки, пред обективът ми се появи този кефал, който два поредни пъти атакува пенсила при проводката:

След това имах атака от много по-голям кефал, който не успя да се зашие на тройките. Наред с атаките на кефала, атакуваха стръвно и малките распери. Провокиран от това, увеличих размера на пенсила, като заметнах 60 милиметровия модел на Storm Gomoku Pencil в цвят Sardine.

За съжаление отново се разминах с едър кефал – две последователни атаки при проводката от дебела и мощна риба, съдейки по тътена и главата, която видях над водата. После минах на мини попер, но на него нямаше никакъв интерес. Смених с Lucky Craft Sammy 65, като на него имах една атака от по-малка риба – кефал или распер. Така изминаха 30 минути опитвайки се да прилъжа едрото. Все пак, отново се върнах на по-малкия размер Gomoku Pencil и за около 10 минути хванах някой друг дребосък. 🙂

Малко по-надолу видях едно тихо местенце, точно на завоя на вира. Встрани имаше потопени дървета, а покрай брега водорасли и водна леща. Стори ми се много подходящо място за дебнещи или патрулиращи хищници. Сложих любимия играч Minnow 5S в цвят HPH и направих няколко дълги равномерни проводки – диагонално замятане към течението, провеждане на воблерчето от течението към брега с последващо успоредно водене покрай водораслите. Нямах пипане – май там нямаше кефали. 🙂 При следващата проводка вкарах леки туичове и стана тя, каквато стана ….

Тъп удар, засечка и рън с вземане на малко аванс, на 4 метра от мен. Веднага разбрах, че от другия край на линията съм закачил добра щука. Силно се надявах, да не го беше всмукала целия, защото със сигурност щях да се простя с играча, ама така е като си играя с огъня … 🙂 Докарвайки щуката пред мен видях, че тройката на Minnow-а е закачена в ъгъла на челюстите и се поуспокоих. 🙂 Щуката побесня още 20 секунди и я гепих с ръката.

Оказа се, че бе от стандартния размер щуки, които съм улавял и към настоящия момент по реката – 42-50 см, като тази бе 45 см.

Откачих тройката с кохера и я подготвих за пускане. Последна снимка преди отплуването и на „добър час“ – до следващия път! 🙂

Продължих да играя със Minnow-а на „всичко коз“ и се оказа, че на това място имало още една щука. За съжаление тя не ми даде много шанс да се сборичкаме и 5 секудни след удара отнесе бияча … оставяйки ме със смесени чувства. 🙂

Превързах нов повод и бръкнах в кутията с малко по-големите лайтови примамки. Реших, че ще ги гония до дупка тези щуки, пък каквото това. 🙂 Сложих Pontoon 21 Cheeky 68F-SR и потърсих пак зъблите, като реших, че поставяйки по-голяма примамка от 50 милиметров воблер, ще имам по-голям шанс, да не се стига до прегризване на FC повода. 🙂 5-6 минутки повъртях Cheeky-то, но нямах удар, а бях сигурен, че там има още щуки! Смених го със Salmo Minnow 6S – HBL. След три проводки ме нацепи друг звяр. 😀 Бях приложил бавен и тромав туич на Minnow-a, като вследствие на това воблера бе нагазил до по-голяма дъблочина спрямо Cheeky-то. Явно щуките бяха полегнали на дъното, макар че подминаваше вече 18 часа. 🙂

Щуката беше по-голяма от предишната и ми даде сериозен отпор. За пореден път сигурно го споменавам, но маришките риби са много по-борбени спрямо рибите с идентични размери от затворените водоеми. Много по-силни и повратливи съперници са. Във всеки един момент могат да те изненадат с някоя маневра или рън! Наложи се бързо да скъся разстояните между мен и збълата. Направих 5-6 бързи крачки по-наляво за да мога да имам по-добър контрол и позиция за вадене. Видях, че воблерът стърчи доста от устата й, а тройката е здраво забита и няма къде да ми избяга. След сериозна борба повдигнах щуката над водораслите и я извалчих, като тя дори и в това си положение направи опит за свещ, опитвайки да се отскубне от тройката на Minnow-a. Все пак финалът на екшъна бе с положителен край и ето я на 50-ката, готова и укротена в ръката ми за снимки:

Огледах я внимателно, дали не е била тя, която преди малко ми отнесе бияча с костуровата разцветка, но се оказа, че тази нямаше следи от убождане или пък воблер в устата. 🙂

Три щуки от едно и също място – дали не ги надушвам, а? 😀 В този момент бях адски доволен от излета и бях готов да си тръгна, но нека направя още няколко „последни замятания“, докато се стъмни – цели 30 минути. 🙂

Последваха два добри костура на Minnow 6-цата, като първия ми се откачи пред водораслите, докато го вадех. Той бе и по-голям от втория.

 Tази НЕмирна риба също си „изпати“ от Salmo Minnow 6S. 😀

Бях начесал „крастата“ отлично, а и почна да се стъмва, та се отправих с ведра крачка към къщи. Риболовният ден бе прекрасен, макар и да започна с много слаба слука, но това е спининговия риболов приятели – търсене и дебнене на хищника, настояване, упорство и смяна на различни тактики и места. Това са правилата на играта. Откажеш ли се рано, то си я изгубил, като част от обаянието й приключва мигом и се връщаш у дома с една-две снимани рибки или в най-лошия случай – без нито една.
Четвъртата седмица на октомври направих последния октомврийски маришки излет, като отново имаше голяма интрига и страхотна слука с лайтови и не толкова лайтови рибки. 🙂 До следващият фото разказ от поредицата и наслука!

 

Апатични есенни щуки

През вторият уикенд от октомври се разходих до някои от любимите ми щукарски дестинации, за да проверя как е есенния апетит на зъблите. Направих два сутрешни излета, съответно през събота и неделя, като не останах доволен от активността им. Щуките бяха по-скоро апатични или ги нямаше там където обикновено ги ловя, снимам и пускам обратно, поради една или друга причина … За съжаление тези дестинации вече не са тайна за никого и през годините, всеки път заварвах там все повече и повече хора, предимно ловящи от плавателни средства, които са от различни градове на страната. Може би от толкова много показване „на този и на онзи“ и последващата луда месарщина, която няма как да се озапти и да не се случи, щуките са се разредили драстично. Чисто и просто флотилията от „марокански скакалци“ разреди рибите и по тези места! Няма как да не отбележа грозния факт, че за последните две години размерът на уловените риби все повече намаля, както и тяхната бройка на излет. 😉 Примерно, ако допреди две-три години от брега съм имал слука на до 3 или 5 щуки на излет от порядъка на 60-70 см, то за миналата година имам само една, а тази година вече не мога да уловя нито една с тези мерки и повечето са около и под килото. Това го казвам съвсем сериозно и отговорно, наблюдвайки как рибите издребняват през годините и се отварят големи пролуки на перспектвините места, на които не стои вече и една риба. Няма и коя щука да заеме мястото. За сега да приемем, че конкретно за този излет едрите щуки просто са били апатични или аз не съм се справил в риболова им, защото „толкова си мога“ – оптимистичния вариант. 🙂 

Събота сутринта отскочихме на риболовче с братовчеда Мишо, като впоследствие към нас се присъедини и Краси, който избра да лови срещу нас. Бяхме наточили тройките още от предната вечер и разчитахме, че ще имаме добра слука сутринта, с оглед на стабилните атмосферни условия и водоема, който щяхме да посетим. Към 7 часа вече бяхме на гьола и подготвяхме спинингите за дуел с щуките.

Нивото на гьола бе паднало още повече, спрямо предния път, когато бях там. Във водата имаше някъде към 3 лодки, което ни се стори много подозрително – обикновено са повече. Сутрешната активност на повърхността беше в рамките на няма и 10 минути – видяха се едно-две подгонвания на дребни щуки или костур и до там. Много кратък заход, но какво да се прави. Ударите също бяха малко и вяли. Всичко на всичко за 30-40 минути настояване отгоре, само аз успях на Bass Bug – GBG да получа два удара от щуки, а на DUO Realis Pencil 110, с който започнах щуколова – нито един удар. Тоталният игнор от риби на този прекрасен уолкър е нещо неестествено за мен … Още тогава ми светна крушката, че ще падне голямо търсене на зъблите. Все пак на първата точка успях да заловя една от щуките, която неуспешно бе атакувала Bass Bug-a, но на Shadow Rap Shad – YP – нямаше „къде да ходи“. 🙂 Тя го атакува от същото укритие, от което и Bass Bug-a преди това.

Зъблата бе с дължина около 40-те сантиметра и донесе лека нотка на надежда, че все пак няма да си тръгнем капо.

Пуснах я обратно и пордължихме да дирим с Мишо, къде са се скрили есенните щуки.

След около 30 минути локализирах две риби в ето това ръкавче – идеален терен за Storm SX-Soft Bull Frog.

На третото провеждане една щука около 35 см буквално прелетя над жабата. Тя се изстреля с толкова голяма скорост като торпедо от храста, че направо безумно си прелетя над примамката с цялото тяло. 😀 След още две замятания пак имах удар, но този път на малко по-едра щука – около килото. Подадох отново, по-встрани и тя пак атакува бясно. Изчаках я 3-4 секунди да налапа добре и я засякох. Всичко на всичко, рибата бе 2 секунди на линията, след което се отскубна от примамката, отцепвайки част от дебелия FC повод с помощта на горния си ред зъби и сцепвайки тялото на гумената жаба с долните си ками. На снимката сами можете да прецените, докъде е била погълната примамката и как добре съм причакал рибата. 😉

В този момент определено ми стана ясно, че щом щука около килото не може да се зашие на незацепващите куки, то задължително тази примамка, ще има нужда от помощна кука – единична или тройна, за подобряване на КПД-то. Жабата беше много атрактивна примамка не само за щуките, но и за нас, като наблюдатели на шоуто.
През следващите 50 минути нямаше повече удари. Придвижвахме се по брега с нормална стъпка, като постоянно въртях примамките – ту на повърхностни, ту на плиткогазещи воблери и джъркове. Пробвах на различни дистанции и проводки, но не би – на перспективните места нямаше никой. В едно от заливчетата компания ни направиха ято от 12 лебеда, като сред тях имаше и младоци – с по-тъмното оперение. Леко ги притеснихме, защото трябваше да помятаме и там.

След 50 минути безплодни замятания най-после слуката дойде при мен на Salmo Sweeper 10 – HPH. Бяхме стигнали един полегат бряг, като на дъното имаше килим от водорасли. Те вече падат на дъното, поради понижаване на температурата на водата и започват да се образуват такива участъци. Рибата бе маломерна щука, като го удари на максимална дистанция.

След 5 минути видях, че при проводката, на 20 метра от мен, една друга щука около 40 см следва плавно  отзад Sweeper-а. Продължих си проводката, като с нетърпение чаках, тя да го атакува, но в един момент просто спря и си врътна опашката … На следващата проводка отново така последва воблера, но не се реши да го атакаува. После рибата се изгуби нейде и стана безинтересно мястото. Преместих се и на новата точка, отново заметнах на максимална дистанция. След три-четири придърпвания имах удар и засякох. Вижте как бе сдъвкала джърка:

Горе-долу пак 40-ка:

За съжаление това бе и последната риба, която успях да снимам.

В следващите 2 часа имах само един удар на Bass Bug край брега. Братовчедът вече беше тръгнал към колата да види какво е положението, защото един трактор тръгна да разорава много грозно пътя, с цел усвояване на повече евросредства. Имаше вариант да си останем на гьола. Аз полових още малко, но нямаше никъде живот, освен на полето:

Сигурно ако бях ловджия, щях да имам по-добра слука, отколкото с въдицата. 😀 Бях преровил вече около 1,4 км брегова ивица от сутринта, но броя на уловените рибите си остана 3. Чухме се с Мишо и тръгнах на бърз ход към колата. Нямаше как да останем повече, защото се оказа, че път вече няма!! И така излетът приключи към 12 часа. Късмет, че отидохме с неговата джипка, а не с моята лека кола, че иначе щяхме да се видим в чудо с Пасата през изорания път и меката пръст. Излезнахме благополучно на основния път, а по гумите на джипката имаше яко налепен чернозем, от който не се виждаше грайфера им …

На следващия ден, смених дестинацията с другия щукарник. Към 07:40 вече правих първите замятания в плиткия му край. И там нивото бе значително ниско. Чак се бяха показали драките. Лека мъгла витаеше над водоема, която с изгряване на слънцето се сгъсти и след това изчезна.

 

Рибешката активност беше пълна нула … Три часа и половина мятах активно, но бях без удар, а за капак, си изгубих и швейцарския нож на Wenger – модел Fisherman 19 … Отдавна не ме е било толкова яд на риболовен излет!!!

Нямаше как да остана капо порсто. Това граничеше с лудостта и безумието при положение, че условията за риболов бяха перфектни! Трябваше да сменя бързо мястото, защото не ми оставаше много време за риболов. Като последна дестинация от щукарския ми уикенд, посетих един друг малък щукарник.

Там имаше активност и се виждаше, че щуки или дребен костур гони пасажите от малки рибки, които се бяха групирали на повърхността и се напичаха на есенното слънце. За 20 минути вече бях размятал почти всичките ми щукарски биячи, обаче слука така и нямах, въпреки че няколко хищника гонеха упорито все още, на няколко различни места. Бръканх в кутията и поставих най-малката примамка, която имах Mepps Aglia-e AG/CB №5. Видях къде подгони хищника и моментално подадох там блесната. Още с първия оборот имах удар. Оказа се, че цялата дандания са я създавали ей тия рибки, които улових в рамките на няма и 15 минути:

Костурът на снимките също е една и съща риба. 😉

Бях прав в преценката си, че все пак са гонели костури и дребни щуки. Не ми беше това таргета и реших, че така и така съм избегнал вече капото, е по-добре да си ходя, защото няма смисъл да влагам усилия за тези дребосъци. Е да, ама посетих и още един водоем за статистиката, където за около 2 часа не се появи никаква активност на риби над и под водата. 🙂

Моите успехи със spinnerbait

Едва открих този текст, който съм писал в края на месец ноември миналата година. Исках да го публикувам тук, за да е лесен за намиране, тъй като го смятам за поучителен. Качвам няколко снимки от интервал между две лета, като има риби от всички сезони. Тази универсална примамка ни е спасявала много пъти от разочарованието, а и донесе няколко трофея:

Спинербайта е готова примамка на това, което се опитвам да постигна съчетавайки въртяща блесна или клатушка с добавена от мен силиконова примамка на тройката. Очевидно е, че нещо преправено не успява да се движи толкова атрактивно с допълнително оборудване по себе си. На клатушките специално много им се разваля играта, някои се превръщат в „пирони“ след подобна интервенция. Спинербайта е примамка, която използвам в силно обрасли с водорасли и дървета водоеми. Достатъчно лека е и има голяма площ, просто ляга върху растителността, а не се „гмурва“ в нея. Единичната кука не се закача, освен всичко силиконовите пипала я предпазват и същевременно умело прикриват. Много пъти съм имал удари в момент на пропадане. Нещото което правя всеки път когато заметна с тази изкуствена примамка е да оставя да падне на дъното и чак тогава посягам към макарата. Водя я равномерно и много бавно! Правя паузи с цел да слезе по-надълбоко, не се притеснявайте за играта, тя продължава по всяко едно време щом е във водата. Леките туичвания вършат прекрасна работа. Някои модели се закрепват към линията в ухо, други имат една чупка в която влиза карабинката. Случва се при замятане да се размести и тогава трябва да се направят 1-2 туича и повечето случаи всичко си идва на мястото. Виждал съм колеги да слагат тиксо, за да се получи ухо, но тогава става друго оплитане, тъй като не може да се върти свободно около карабинката. В началото е малко странно да се лови с това нещо, но се оказа че дава резултат и то доста задоволителен. Имали сме риболови, в които с воблери и силикони не постигаме нищо, а когато някой извади спинербайт му се смеем че шмекерува търсейки спасяването от капото. Често и така си се случва в крайна сметка де. Нещото което обаче което трябва да за помните е, че се иска мнооого бавна проводка, тогава сякаш е най-евективна. Апетитна примамка, на която съм имал както много малки костури, така и много големи щуки.

И не забравяйте за най-важното в риболова – да оставите нещо за в бъдеще. За това, след улов снимайте и пуснете отново на свобода, чувството е прекрасно, а още по-такова става при следваща среща със същата риба.

 

Неочакваната щукослука

Здравейте приятели и колеги 🙂

Разказът за този риболов се позабави , но все пак по-добре късно… отколкото още по-късно 🙂
И така в началото на октомври имах щастието да тествам няколко различни комбинации от мутипликаторни макари и въдици – от универсалният Tailwalk  Fullrange  , до чисто джъркова гега на Pontoon 21 с лайт тест 20 -80 грама и се стигне до типична джигова гега 7§half  с тест 7 -21 грама.

За тестовете с тях ще понапиша друг път ,а сега ще нахвърлям какво се случи в топлата и слънчева неделна утрин 🙂
А то се случи ,че докато стигна стана 10 часа и ако е имало някаква сутрешна активност – то съм я проспал 🙂
Влезнах в тежката артилерия от макара с джъркова гега , но след упрорито мятане на големи примамки с формата и големината на щекарска радост на гребния канал , освен една дребна щукичка нищо друго не се появи….
Значи пак ще трнява да се ходи към плиткото – а по обед там може да се случи поне нещо различно като риболов на повърността.
За да съм максимално близо до теглото на хвърляните примамки реших да сменя гегата с универаслната Tailwalk  Fullrange – по-лека е и мога да хвърлям и относително малки примамки 🙂
И така , запътих се към плитката част , но то пък взе ,че духна … 🙂
Все пак провокирах две атаки на повърхността и извадих един дребосък около 45 см…
През цялото време нещата се очертаваха като „пак от същите дребосъци“ и това все повече се затвърждаваше с преминаването към изцяло питкият участък , който се оказа и на завет 🙂
там разхвърлях доста от арсенала си и хванах дежурните към 10 -тина щуки най-голямата към 50 см.

Упорствах и с големи джъркове , но… НИЩО!.
И така се изниза бавно денят и реших ,че е време да се отправя към колата.. но сърце рибарско не трае и тъй като слънцето беше почти на края на хоризонта , а вятър почти нямаше сложих едно повърхностно зверче „DUO Realis Popper 110 mm“ и започнах да проверявам за последен път потопения шавар.
На всяка проводка си казвах „Ей тази е последната..“ и… после замятах отнова като бавно се придвижвах посока колата.
Ощавих го целия шавар без успех и  към десетата „последна“  проводка репих да направя успоредна проводка на брега по ръба на започваща рязка дълбочина.
Запратих поперът на максималните метри и започнах доста бързо и шумно водене съчетаващо поперово пляскане със змиевидната проводка на уолкер 🙂
Ударът беше брутален , а скокът който рибата направи взимайки примамката и последвалото приводняване беше нещо прекрасно особенно на фонът на залязващото слънце. Борбата макар и кратка беше запомняща се и… както нямаше да пиша репортаж за този излет….. ами ето го и него.

Прекрасната щука с дължина 4 педи (пак си забравих рулетката) беше погълнала целият
DUO Realis Popper  и заданата тройка изчеваше далеч в гърлото и….
Откачането беше трудно занимание  и имаше голяма вероятност да не успее да мине добре за зъбатият пациент , но след кратка реанимация всичко си беше на мястото, а рибата готова да отплува.

Такава риба е грехода да свърши в найлонов чувал и разфасована – изядена веднъж никога няма да ни достави повече описаите по-горе емоции , а нали заради тях  ставаме в 4 часа сутринта и изминаваме стотици километри дори за един ден?

Така завършва този неочакван разказ за дългоочаквана слука.
За да не я чакаме толкова дълго – връщайте рибите си обратно във водата , само така може да се счита един риболов за пълноценен.
Бог да ви пази , а вие пазете рибите.
Наслука.