Архив за етикет: Пъстърва

За балканки 2018 -2

Ах тия балканки…. 🙂
Въпреки, че предния излет не бе кой знае какво и слуката не беше голяма, реших да дам още един шанс на балканките. Бяха изминали почти 3 седмици откакто ги бях потърсил за последно. Денят бе празничен – 6-ти септември! Малко преди 8 часа бях на реката, а там имаше и други колеги, които като мен отбелязваха националния празник, първом с риболов. 🙂 Настаних се на перспективен вир и първия ми избор за примамка бе воблер – Storm Gomoku Dense T, със сменени куки на DUO – Spearhead Ryuki Single Hook в размер 9.

Подадох воблера до отсрещния подмол и започнах да го водя. Първите две проводки бяха безрезултатни, но на следващата – хубава балканка започна да прави пируети над водата. Почти ми беше „вързана в кърпa“ за снимки, но се засуетих и ми избяга. 🙂 След 10 минути се качих по-нагоре и нагазих в хладната река. 

Подадох няколко пъти воблера… смених с DUO Ryuki, но рибки нямаше. Ами беше време да сменя с въртяща блесна. Явно нещо балканките се назландисваха на воблерите ми. Ако и на Мепсът не ми ударят, то със сигурност пред мен няма риби! 🙂 За 15 минути успях да извадя извън нерви няколко балканки, като стигнах до снимки с три от тях. 

Без да искам привлякох хорските очи и малко над мен се настани друг риболовец, поради което ми се намали зоната на облавяне. Поседях още 5 минутки и се отправих към следващото място, където още при първите подавания имах слука – за две минути, две риби.

Това бе едно страхотно начало на излета с много добра активност от страна на балканките. В следващия час обаче, нямах и сторване. Къде се дянаха тия диви пъстърви? Боднах една малка, след доста упорство, която ми подсказа да остана още малко на реката.

Това „малко“ ми коства още 2 часа и половина, докато отново напипах активни балканки (в най-голямата жега), които най-много се дразнеха от въртящата блесна на Мепс…

Тя жегата се усещаше само когато се налагаше да излезна от водата и да заобиколя по пътеката. 🙂 Празничното настроение бе приповдигнато от тази красавица, която се бори достойно и си заслужи да я пощракам малко по-дълго.

Придвижих се отново и стигнах до едно доста перспективно местенце! Вижте каква разкошотия:

Бях сменил въртящата блесна с воблер. На линията бях поставил Rapala X-rap Countdown 5. Метнах го точно ей там, където сочи върха на пръчлето:

….и бууум – там ме чакаше още една балканка, която бе и последната ми риба за празничния ден! 🙂

Помятах още 20-30 минутки и се отправих към нас зареден с положителна енергия и емоция от добрия пъстървов риболов.

Всъщност това бе и последния ми пъстървов излет за 2018-та. Така и не ходих след това официално да закривам риболова на балканките. След месец и половина е откриването, а до тогава можем само да се „греем“ със спомените от предните години, планирайки да посетим нови места и да заложим на нови примамки и такъми. 🙂 

За балканки 2018

Средата на декември е. Навън времето е лошо – студено е, вали дъжд, а някъде из страната и виелици се вият, та какъв по-хубав повод от това да седна и да драсна набързо един летен репортаж. 🙂 Така и така този уикенд не остана време за риболов, то поне едно разказче да спретна… и то какво само – за пъстърви, които към момента са в забрана, поради настъпването на размножителния им период. 🙂
Бях ви споменал, че в края на март тази година, реших да обърна внимание за първи път на балканките. „Откриването“ ми беше пълна трагедия откъм риби. За 5-6 часа така и нямах слука. Реших да оставя балканките за някой по-късен етап от годината. Чак на 18 август се организирах и посетих отново реката. Някъде към 08:30 сутринта бях вече там и марширувах из вировете. Рибари не се виждаха, но не беше изключено някой вече да беше минал преди мен по вировете, набождайки петнистите дивачета. През първите два часа нямаше помен от баликанки! Каквото имах като примамки го предложих на петнистите красавици, но така и не се появи риба, дори и само за сторването. Времето напредваше – аз също по маршрута си, но риби… къде ли бяха? Нивото беше сравнително високо за сезона и явно рибата се беше пръснала на някъде си. Все пак замятанията не бяха напразни, защото за първи път пробвах новата си макарa (Shimano Stradic CI4+ FB във варианта STCI42500HGFB) при пъстървов риболов. Усетих, че по-голямото предавателно число – 6,0:1 ми дава някакво предимство при воденето на примамката по бързото течение. Досега бях ловил единствено с макари с предавателно число 5,1:1 и усилието, като че ли беше по-голямо. Въпреки, че бях направил вече един излет на Марица със Страдик-а, като че ли чак сега си пролича това – на по-малката и бърза река. 
Мятайки тук, мятайки там, все пак след мигове на упорство излъгах първата хубавица на въртящата блесна на Мепс!

Рибката беше полудяла и направи няколко последователни подскока, опитавйки се да се откачи от тройката на блесната. Перфектен момент да видя и как Zodias-а ще отреагира. Нямаше много време да усетя всичко от първия път, но да речем, че впечатленията ми бяха положителни и въдицата ми даде това, което едва ли би ми дала някоя друга със  супер-хипер бърз строй. Балканката, която бях излъгал беше на резмер около 25-те сантиметра. 

Щракнах й още няколко кадъра и я пуснах обратно.

Продължих да настоявам в този вир, но след 10 минутки се придвижих към следващата точка. Там успях отново да бодна едно зверче, но по-малко.

Последва отново кратко настояване и придвижване по коритото на реката, че по брега не бе толкова достъпно и щях да изгубя доста минути в заобикаляне. На следващото ниво от играта прилъгах първата жертва на Rapala X-Rap Countdown 50 мм в цвят S

Укротих „опърничевата“ и я подготвих за снимки, след което отплува обратно в реката.

Положителните ми впечатление от X-rap Countdown-а се позатвърдиха. Той притежава много добър кастинг и ми да ва предимство, когато трябва да преодолея далечна дистанция за да цопна на правилното място, да речем във втичалото на вира, ако аз съм застанал на изтичалото. Свидетелство за това е и долната снимка. Престарах се доста в кастинга и воблерчето кацна на едно дърво. За късмет успях да си го върна. 🙂 Туичва се добре в спокойна и бърза вода, като отблясъците му са доста видими.

Общо взето бях много доволен и от поведението на целия си такъм – удоволствие бе за мен да си джиткам насам-натам из реката, подавайки на горещите точки, където очаквах да стоят пъстървите.  

Красотата на реката пък ми донесе допълнителен положителен заряд, макар и рибките да бяха не толкова активни. 

Хванах още една балканка, която доста лакомо беше атакувала блесната на Мепа, с която тръсех по-едрите й посестрими, а други две с подобни размери се откачиха преди да ги щракна. Явно бях напипал детската градина. 

Продължих нататък по реката, но така и нямах друга слука. Сменях постоянно примамките – воблери и блесни, но не би…
Бях взел с мен едни единични куки на DUO, които са предназначени за любимия ми Spearhead Ryuki 50S, но така и не ги смених по време на излета с тройките, че ме беше налегнала апатията. То и никоя от балканките не пожела Ryuki-то – нещо странно, поне за мен. Куките са много остри и впечатленията ми от тях засега са положителни. Единствената несигурност виждам само във въженцето, което свързва халкичката с куката.


Така лятната ми разходка за балканки приключи и след общо 5-6 часа ходене насам-натам се ориентирах да си ходя, макар и прохладата на реката да ми казваше да остана още. Ами не останах капо, пробвах си такъмите, поразходих се – време беше да се връщам в бетнонната джунгла за да свърша и някоя друго по-полезна работа от риболова. 🙂 

За пъстърви през месец юли

През юли месец направих два успешни пъстървови излета в рамките на една седмица. Прекарвах почти по цял ден, разхождайки се по бреговете на реката. При първото ми посещение на реката, хванах много американки и балканки. Рибите се придържаха в най-големите бързеи. Няколко дена след първият риболов, направих и втори на същата река. Времето през тази седмица беше стабилно и предполагах че ще има същата добра активност както беше по време на първия излет.
Рано сутринта при първото ми посещение на реката, активни риби нямаше, но за сметка на това…безброй спиращи дъха гледки.
След 10:00ч. имах няколко проследявания на пъстърви след примамките, а след като слънцето проби хубаво между дървета, хванах и първите риби.

Замятах по течението и водех воблерите срещу него…равномерно с леки туичвания. Празни кълванета нямаше. В много бързата вода, пъстървите нямат много време да огледат примамката, малко да им хареса и веднага и посягат 🙂
Няколко рибки хванах и на блесна.

Но абсолютни фаворите бяха Lucky Craft Pointer 48  и Lucky Craft Humpback Minnow 50SP . И дава се задържат изключително добре в много бърза вода, също така може да се туичват без да ги изплюва течението.

Между стандартните педарки се хващаха риби с по-добри размери 🙂

Разнообразие имаше. След улов на няколко балканки, следваха по една-две американки за цвят 🙂 

По време на вторият излет в риби отново хванах, по-малко на брой, но за сметка на това имаше няколко по-големи риби. Също голяма част от тях хванах в умерените бързеи и във вирове с бавно течение. За разлика от първия излет риби хванах в дълбоките бързеи..в плитките едва две-три риби. На местата където трябва бързо да се набере дълбочина и да се задържи и води примамка в течението, отлично се справя Fiiish Power Tail 


Дойде ред и за най-голямата риба от двата излета. Красива американка достигаща почти 45см. Нейният улов може да видите в клипа по-долу. Голямо надлъгване беше докато я хвана. Няколко пъти я изкарах от подмола под който се беше скрила, а за да я накарам да атакува примамката експерементирах с достата разчупено водене на воблера 🙂 

 

 

 

За да хванеш, трябва и да пуснеш! …

***зарибяването и писането на текста се извърши в началото на месец септември***

За да хванеш, трябва и да пуснеш! Или как зарибихме с Балканска пъстърва.

От много време си говорим, как ще зарибим някой гьол с щука и ще си ловим трофеите на закътано местенце. Годините се нижат, а ни все така никак не я вършим таз работа…а иначе с купуване на водоем бяхме започнали плана. В крайна сметка се насочихме към пъстървовия риболов и разпространение. Взе да ни писва от опoсканите реки и имахме идея да зарибим наше си мqсто. Преди 10 дена събрах четата и казах, че имам река с подходящи условия – 16 градуса вода за края на август, липса на други риби (с изключение на някое дребно кефалче, мренка и лещанка), липса на рибари, населени места и т.н. Рекох им „давайте да даваме“, па взехме че я свършихме!

Днес беше деня, в който отидохме за скъпоценния чувал. Пътьом се отбихме до язовир Батак, където още с пропадането на първата проводка ме взе костур. Започнахме добре риболова, с много кълванета, аз вадих и риби, докато Живко повече гледаше. По-късно ме догони с няколко щуки и костури.

Всичко приключи малко преди 10 часа, но ние час и половина настоявахме за последна риба. Както и да е, с малко закъснение тръгнахме към развъдника, където вече ни чакаха повече от час. Натоварихме рибата, като изчаквайки да видим дали всичко е наред с чувала имахме време да разгледаме целия процес на развъждането. Е…това което и видяхме от пътя спираше дъха, за това няма да се пробвам да описвам видяното и почувстваното след разходката вътре.

Газ на обратно, бързо темпериране, тъй като реката и водата с рибките бяха със сходна температура и закрачихме из драките, където сипвахме по някоя шепа петнисти.

И така…чакаме новия сезон, с надежда да има риболов, а след време и поколение. Е..междувременно на пролет ще пуснем още някое друго чувалче.

***а ето е резултата днес, няколко месеца по-късно***

Още за откриването се чудех дали да не пробвам нашата си рекичка. По мнение на колеги, тогава рибите са били прекалено малки, че да ги търся на спининг. Съгласих се и реших да заложа на по-сигурното – наедряли риби и в по-топла вода. Днес вече дойде деня, в който се наканих нааай-после да се докосна отново да тези рибки, същите онези които пуснах преди няма и година. Реших да отида с моторчето, за да съм по-подвижен в случай на неуспех.

Стигам аз по някое време, спирайки точно до един хубав вир. То така или иначе няма много места до реката, по които се стига по път, че нямах голям избор. Слизам долу и недоволен от първото замятане грейва усмивка на лицето ми – вече имах риба! Снимки, да плува обратно и да продължавам с опитите в големия вир.

Трета проводка и втора риба:

Еднакви по размер, но пък с различна шарка. Сложих силикон и на първа пвоводка закачих риба, но се откачи в краката ми. Тръгвам аз надолу по реката и установявам че то вода хич си няма. Доооста маловодна, а уж в началото на септември се очакваше да е критичния минимум.

Доста баири, но никакви водоизточници. Единствените признаци за наличие на голяма вода си личи от мъкнатите от придошлата вода клони. Малко вода да капне в района и всичко в това поточе идва.

Видях 2-3 риби в реката, но за риболов не ставаше. Реката в по-голямата си част беше дълбока до глезените, дълбоките една педя вирчета бяха…2 педи големи 😀

Единствените интересни неща които видях бяха:

Тези ракети ги правят близо до града в една вилна зона. Ежедневно правят изпитания, а само облаче да се появи и гърмят по него.

Разходих се в малък участък от реката (400 метра) и съм доволен от това че хванах, но тази ниска вода ме притеснява. Дано се нормализират нещата и рибите си виреят спокойно там.  По пътя на обратно спрях да пробвам едно малко вирче, но очаквано нямаше нищо в него.

На следващите две снимки се вижда разликата в нивото от момента на зарибяването и сега:

Ако оцелеят лятото ще настояваме на това място. А преди есента може да зарибим друго поточе, че да има какво да пробваме и догодина. Жалко е, че нямаме хубави големи реки за пъстървите наоколо. Всички планински потоци са добре познати на бракониерите и месарите и там за мен няма смисъл да се опитваме. Аз съм удовлетворен от постигнатия резултат, дори и да е краят на тези рибки сега. Неуспешния опит е по-добре от никаквия. Ние поне опитахме, бих казал и че успяхме.

 

Информация как се прави зарибяване с пъстърва ТУК.

Пъстървовото стопанство от което взехме рибките е „Тошков чарк“.

 

В търсене на распера намерихме пъстървата

Распера е една такава особена риба, която все ме влече, но още не съм и се отдал напълно. Случва се чат пат да го търся, но завидни успехи все още нямам. Живко, като мой местен гид в распероловенето реши да ме заведе за риба по неговия край. Аз го бях водил на мое място, на което успя да хване мисля около 2 килограмов распер с лайта. Аз на неговото място едва спасих капото с един кефал. И ето че пак дойде време да ме води за този хищник на голямата река (е не Дунава, за мен и Марица е голяма). Късно вечерта преди тръгването получил информация за висока и мътна вода, което наложи промяна в плана. До тръгването не беше ясно къде ще ходим, но в крайна сметка избрахме долното течение на река Тунджа. Огледахме няколко места, но така и не си харесахме някое за ловене. В крайна сметка се запътихме към по-далечна точка, която изглеждаше перспективна. Слизаме и започваме с облавянето:

Интересно и красиво местенце, но според мен не особено расперско. Живко закачи един кефал, който успя да избяга преди фотосесията. Мръднахме доста нагоре по течението и нямаше никакви признаци на живот, с изключение на един наперен костур, който отново не беше на моята въдица. Единственото хубаво беше, че изглеждаше добре да ни чукне някое кефалче поне и че беше хладно. Той с ботуши, а аз с гащеризон си беше преживяване като за началото на май.

Нищо не направихме на майната си и тръгнахме към нашите места. Под „наши“ имам предвид близките до вкъщи. СЛед над 200 километра скитане и промяна на плана многократно, стигаме до поредната река, която оглеждаме. В горното течение има пъстърва, щука може и да хванем в този участък, распера е мираж. Кефали се виждат бол, но бистрата вода и периода на годината не предвещават техния лов.

Естествено сме капо и за пореден път тръгваме, без да знаем на къде. Шофьора решава, че ще кара по малките селски пътчета и спираме да оглеждаме всяко поточе. Минаваме какви ли не разбити места, сметища, чигански махали и общо взето се любуваме на времето и природата. По някое време стигаме и рекичка, която осъзнавам че съм пробвал скоро в горното течение. Естествено капо, но поне бях видял 3 риби. Бях чул, че в други участъци може и да се хване нещо и едва успявам да го убедя да отидем. Вече е идвал с мен за пъстърви и знае какви чукари катерим с колата и после какво пребиване ни чака по камънака. И тук не беше по-различно, водейки го през някакви джунгли. Стигам до реката и той не вярвайки отмята с ръка твърдението ми, че съм имал удар на първа проводка. Още повече се уверява в това, като доооста се качваме нагоре по реката и признаци на живот няма. Е това се променя по едно време и аз варя първата пъстърва. Взе ме на любимите ми воблерчета Lucky Craft Humpback Minnow 50SP. В колекцията си имам 3 от тях и всеки има извадени десетки риби.

Малко по-нагоре Живко имаше проследяване, а аз удар. Помъчихме вирчето, но без резултат. Стигайки до неговото начало решавам да направя последна проводка в пенливата вода и успях да сефтосам миниатюрния си Powe Tail на Fiiish.

Спътника ми още нямаше риба, но аз доволен от красивото място, което се хареса и на него, го оставям да облавя пръв, след която се пробвам и аз. Показвам му перспективните места и му давам съвети с примамките. Той по такива поточета не лови, но днес остана доволен от видяното, дори и още да нямаше риба.

След няколко вирчета и той успя да направи сефтето. Мисля, че успешната ми примамка беше Spearhead Ryuki на Duo. Многократните риболови без да привързва на ново му изиграха лоша шега – скъсата му се линията над карабинката. Рибата цопна, но в краката му, а той ловко я залови. Така спаси и примамка и рибешки живот.

Аз имам навика след всеки риболов въдицата да е в калъфа, както и макарата, карабинката на кукодържача и при всеки следващ риболов хората докато вече са с първи риби аз още връзвам. Реших това да не е така и този път. Още вечерта наготвих такъма и го метнах в колата. Нещо ми щукна, че може да сефтосам новата въдица, все пак лайта не беше чак толкова удачен според мен…все пак за распери тръгвахме. Смених въдицата с новата ми 4 делна китайка ACE HAWK AG voyager с акция 4-15 грама. Въдица която си бях взел за международни пътувания, но пък нещо средно между лайта и щукарката. Та не беше най-удачна за пъстървички, но с тази си чувствителност биваше.

Правейки успоредни проводки имахме и двойна слука:

Много ми се чудеше защо пробвам в някакви си местенца с по педя вода или в бързеи. Е показах му защо облавям навсякъде – не се знае от къде ще изскочи заека (пъстървата).

Че така приключи и нашия пореден риболов с много скитане, в който решихме от нещо друго да се прехвърлим на пъстърви. Този път поне беше успешно. Пътя на обратно не беше лек, като се има предвид вече изпеклото слънце и движението по суша. До преди това топейки се в реката биваше. Към 16 часа събух гащеризона, който бях обул в 8 часа. Вярно че го бях запретнал до кръста в малката рекичка, но все пак неопренчето си грее. Рекичката ми хареса и май ще е новата ми цел за зарибяване и опазване.