Здравейте колеги,
Много празници – много риболов. С тази максима , а и с прекрасното време което се очертаваше на 24.12 атакувахме с Петьо яз. Пясъчник , но тъй като обичаме експериментите решихме да се пуснем по съвсем нова траектория – а именно от прословутата дупка към стената и кулата. Тестовете на нови места и позиции винаги носят ако не моментален резултат то познания за бъдещи успехи.
Отделно на това смених 4 жилното си 1,2 по японския стандарт плетено влакно с 0.8 – 8 жилно YGK , защото иначе страхотната въдица Megabass Blizzard 12 – 35 гр на 2,30 м направо глъхнеше 🙁
Е още с първото хвърляне разбрах защо големи майстори на силиконовия риболов казват , че 8 жилното влакно е задължително…. Усещането се промени драстично и във всеки един момент чувствах примамката и нейното поведение , а въдицата направо оживя.
И така… Първо хвърляне с Fiiish Black Minnow номер 3 и почти под лодката заковах бяла риба на границата на позволеното. Е, без да я меря веднага я върнах обратно.
Колегата от каяка също на реализира подобна риба още на 2 -рото си подаване , а аз пропуснах да реализирам още едно кълване. Ясно беше ,че примамката Fiiish Black Minnow работи както обикновено и за това реших да я заменя със един доста обемен Luncker City с 16 гр тирбушон и за около 30 мин реализирах 2 кълванета с 2 маломерни рибки закачени от вън – което означаваше ,че рибите бият примамката….. 🙂
Пуснахме се по самият бряг като на дълбочини от 12 до 16 м имахме по няколко кълванета , но както в последствие разбрахме се оказаха лакоми костури.
И когато почти стигнахме стената – там 4 лодки безуспешно се опитваха да хванат риба….
Е, сложих отново Fiiish Black Minnow 3 – ката и с първото хвърляне усетих нежно попипване на силикона и съвсем леко го придърпах. Последва ново такова , но малко по-отчетливо – 8 жилното YGK предаваше всяко трептение близо до примамката… Е и атрактанта на Fiiish , с който бях намазал примамката явно също си каза думата защото вече 3 -то придърпване беше рязко и отчетливо при което пръчката реагира безмилостно , за да се стигне до бяла риба 65 см малко над 2,5 килограма 🙂
Петьо изпусна на същото място и на същата примамка 2 хубави риби , които тръгваха много рязко след засичането и след около 5 сек се откачаха , като имаме подозрения ,че просто удряха силикона с глава , тъй като на едното от тях имаше миниатюрна люспа на куката.
До края на риболовният излет имаше още доста кълването с по някоя и друга риба , но нищо запомнящо се. Като цяло приключихме изследването на новите територии с по 5 бели риби и дузина костура 🙂
На следващият ден акостирах сам в тъмни доби и още с пускането на каяка разбрах ,че днес няма да го бъде – имаше пълнолуние и водата сякаш беше завряла от риба на повърхността… Е, опитах да хвана нещо – за съжаление без никакъв успех.
В неделя решихме да посетим яз. Копринка и да видим какво и как на този прекрасен язовир. Водата беше качила много и за съжаление явно студената вода беше вкарала много листа и всякакви други неща , които побъркваха сонарите ни и беше адски трудно да намерим рибите. Е , и другите лодки ( около 20 на брой) не успяха да я намерят – явно денят беше такъв.
Все пак Петьо успя да прилъже 4 бели да опитат силиконовата му примамка , но освен едно добро закачане с последвало откачане нямаше други успехи.
Времето и през 4 те дни беше уникално и си струваше всеки час на вода.
Наслука и весели празници 🙂