Здравейте приятели на риболова,

Ще ви разкажа за един мой късно есенен излет провел  се на 17.11.2015г.
Заедно с  риболовното ми другарче се ориентирахме към нова за нас дестинация -яз.Йовковци.Рано сутринта бяхме край водата, а тишината и спокойствието на Еленския балкан бяха единствено нарушавани от песните на птичките и тук там припуквания на клони мачкани от препускащо стадо сърни в гората над нас.Като за старт започнахме да джигосваме,още с първите проводки катанката на Криско се сгъна и реализира първата му риба от този прекрасен язовир.

До 10 часа  това ни беше единствената слука.Вече слънцето беше огряло навсякъде температурата на водата се покачи от 8 на 9-10 градуса и лека полека се изтеглихме към по-плитките участъци.Паралелно с това започнахме активни кастове с клатушки,въртележки,воблери,попери и всевъзможни щуко изкушителни примамки.Около обед лично аз усещах лека умора в китката но това не ме спираше да продължавам с облавянето (въпреки нулевите резултати до момента),докато  Криско от кастиране обърна на мазане по телефона  у „фейсбуко“.След като бях обърнал голяма част от наличният ми арсенал с примамки избрах  Lucky Craft Gunfish 115 много интересна примамка, с която се запознах два месеца по-рано,донесла ми много положителни емоции на гръцкото море.

И така почнаха замятания и „разхождане на кучето“ или „walk the dog“ тип проводка позволяваща Гън-а.Не след дълго на място което бяхме обловили много добре в далечината водата буквално завря,уокъра изчезна линията се изпъна,аванса запя,адреналина ме удари толкова здраво … все едно ме перна трифазния.Веднага направих двойна подсечка, за да съм сигурен, че ще закова звяра добре.Тласъците бяха брутални едвам си удържах въдицата с една ръка докато рибата продължаваше да тегли.Еуфорията бе на макс….сърцето ми искаше да изкочи. Дойде и моментът, в който разбрах, че владея ситуацията и стегнах аванса,обърнах рибата към мен и полека започнах да я водя. На моменти тръгваше към мен, правеше олимпийски подскоци в опити да се освободи, но за миг не позволих линията да се охлаби. И ето, че дойде до лодката видимо предала се посегнах с кепа да я гребна но …О не, както лежеше на повърхноста на водата за части от секундата се разбошува като тасманийски дявол и изчезна от погледа ми….настръхнах и от кеф и от уплах, че я губя. Критичния момент отмина и право на грешка нямаше. Криско я гребна с кепа,напрежението се освободи и вече спокойно седнах….натъпиха поздравления и смях.Оказа се , че всичко това  е продължило  не повече от три минути, но когато си в директен сблъсък със звяра губиш представа за времето.

Твърдо продължих с уокърчето като правих различни проводки с остри къси завойчета до дълги и плавни такива, като това зависи от скороста на водене на примамката и навиването на влакното.Точно при първия вид,  леко забързано водене с къси и остри завойчета ме споходи слуката…така се случи и при втората уловена риба за деня.  И този път удоволствието беше също толкова голямо ,въпреки че щуката бе с по-малки размери, но пък атаката беше на огромна дистанция.Сепване на дъха,трифазния ток отново, не много дълга борба и хоп.

И така,  с тази хубавица, в ранният следобед приключи и излета ни.

Като заключение искам да кажа за малкото ми опит с Gun Fish 115 , че това е чудо на риболовната индустрия и вече ми е топ повърхностна примамка както за сладки така и за солени води. Няма такъв кеф да рисуваш по повърхността на водата и това спокойствие да бъде нарушено с брутална атака.

Желая ви успешен спининг сезон изпълнен с много адреналин и трофейни екземпляри.