Здравейте колеги,

Малко, по-малко лятото се изтърколи! Жегите отминаха , сезона на почивките също, трудните риболови на хищни рибки с изкуствени примамки се надявам да останат в спомените ни. Тепърва предстоят добрите дни свързани с любимото ни хоби!
И понеже ,няколко месеца излетите ни бяха предимно в търсене на раираните разбойници обитаващи яз.Пясъчник, ще се опитам да обобщя ситуацията през изминалите месеци.
Стълпотворението от колеги шаранджии, заемащи възможните за риболов места ,още след падането на забраната оказаха голямо влияние на движението на костурските пасажи в търсене на малките рибки, които представляваха основната част от тяхната храна. В началото високото ниво на водата, заляла крайбрежните храсти и дървета допринасяше за трудното откриване на костурското присъствие , а наличието на шаранови риби, непосредствено след хвърлянето на хайвера им в храстите плашеше дребните костури.
Влизането ни на вода рано сутрин бе награждавано с уникално красиви пейзажи-

макар, успеха ни в намирането на редките рибки да не бе много голям ,имахме слука с някой друг единичен бодливец

Впоследствие бързото спадане нивото на водата отдръпна малките рибки навътре в петната от захранки , които се сипеха в количества като за угояване на обитателите на няколко свинекомплекса. Бързото засищане при толкова храна нямаше как да не се отрази на успеваемостта при търсенето на раираните лакомници и повечето ни излети бяха с незадоволителни резултати, дори имахме и няколко валата.

Другата причина за това бе невъзможността да облавяме познатите ни места ,заради разпънатите по на 200-300 м шамандури на шаранджийте и караниците, които следваха дори с наближаването им на разстояние от няколко метра до тях.
Големината на повечето екземпляри не бе впечатляващ- което бе нормално за началото на активното им хранене,а размера на силиконите с които провокирахме атаките на рибките не по-голям от 7см.
имаше и такива размери като за стръв

От време на време се хващаха и по -добри екземпляри, но така и не намерихме пасаж с батковци! От други колеги ловящи на жива стръв разбрах за такива успехи но с много търпение и прилъгване на един ръб в близост до стената но само в един ден и за няколко часа.

На няколко пъти пробвахме риболова и от брега -за по няколко часа вечерен заход до язовира без каяци. Идеята бе да ловим в близост до потопените дървета и храсти пред горичката на контра стената. Там шаранджиите не бяха разпънали дънни и възможността ни за търсене на костуретките бе сигурна. При първият ни излет лошото време обаче дойде точно пет минути след като нагазихме във водата и започнахме да мятаме попери. Идващата буря бързо ни отказа и събрахме за да стигнем до колите преди да ни застигне задаващата се стихия идваща от планината право към нас. Така и така се бяхме домъкнали до язовира , хич не ни се тръгваше и решихме да проверим каква е ситуацията на входа дупката и ако времето се скапе тотално обратно в колата и газ към Пловдив.
За късмет обаче вятъра утихна , а дъжда макар да ни намокри не беше от най-гадните.Успяхме да си намерим място точно на ръба до входа на дупката и за час заформихме доста приличен риболов , като рибите бяха доволно активни от 19 до здрач.
Излизаха всякакъв калибър риПки , а от време на време някой батко ни вкарваше допълнителни доза адреналин.Имаше доста емоции, а върха им бяха няколко белки от детската градина на новото поколение, които си удряха стръвно и лакомо налапваха силикона.
При вторият ни излет отново имахме успехи и за час – макар да духаше здраво , успяхме пак да ги набараме доволно!

Третата и последна проба от брега ми донесе тотален валат …
Следващото влизане с каяка не бе запомнящо се с нещо , по скоро остана с вписване за протокола с уловени три рибки-

В средата на август, направихме една проверка на активността на щуките и успеваемостта ни на повърхностни примамки започна много добре,но с напичането на слънцето всичко набързо приключи.

След като изминаха и празничните септемврииски почивни дни с Вальо заформихме един излет до Копринка, при който замалко да се срещнем с валата – до десет часа нямахме пипане и благодарение на отзивчив колега с лодка успяхме да направим добър риболов .
Язовира е паднал значително и търсенето на рибките в близост до скалите не даде никакъв резултат

Видяхме и се запознахме с тези колеги. които се оказаха също от Пловдив-
правиха си кефа използвайки усилващият се вятър.
Колкото и да бе резултатен улова ни, вятъра започна да вдига солидна вълна и излизането ни бе наложително, тъй като трябваше да гребем около час за да стигнем до залива от който влязохме.

а и улова ни бе предостатъчен

Както обикновено става с излизането ни на брега вятъра утихна и вълните изчезнаха.
Ето и малко емоции предизвикани от лакомите рибки:

Поздрави!