Месечни архиви: май 2017

Най-успешните ми повърхностни примамки за малки хищници на 2016

Здравейте приятели на спининговия риболов!
През миналата година (2016) за пръв път наблегнах по-сериозно на повърхностните примамки. Идеята ми тогава, бе риболов на малки сладководни хищници на повърхността на водата. Е, помятах малко и на Бяло море в Гърция, но там слуката ми бе посредствена. 🙂 Много се запалих по тази мания и ето, че резултатите вече са налице. Годината бе доста успешна за мен и успях да се докосна до магията и обаянието, които притежава този риболов. Да успееш да примамиш хищника да атакува яростно на повърхността на водата и „да гледаш филма от първия ред“ е нещо, което силно бих препоръчал на всеки риболовец, които не спира да се усъвършенства в риболова с изкуствени примамки и търси нови усещания и емоции на спининга. А представете си ако замятате с примамки над 10 сантиметра каква страхотия ще е! 😉
Реших, че предвид предстоящия нов сезон, ще бъде добре да напиша една публикация. В настоящия материал ще споделя с вас четири от най-успешните ми повърхностни примамки за малки хищници, които успяха да провокират отлично дебнещите от дълбините им очи: един класически уолкър и три малки попера, като само един от тях бе класически попер. Така те своеобразно оформят моят ТОП 4 на най-успешните ми повърхностните примамки за малки хищници на сезон 2016. Слуката, която имах с тези примамки бе главно: костур, кефал и дребни щуки. Времевия прозорец, през който примамките ми бяха най-успешни, бе от началото на месец юни до края на септември. Това прави четири месеца активен риболов на повърхността на водата. Най-много наблягах с тези примами рано сутрин и надвечер – точно, когато хищниците започват да търсят плячката в плиткажите.
И така, започвам във възходящ ред с кратък преглед на дадената повърхностна примамка, след което ще ви показвам примерно и какви риби имах с нея.

№4: DUO Realis Pencil 85

Това е един страхотен уолкър на DUO, който е подходящ, както за сладководен риболов, така и за морски. Размерите му са: дължина от 85 мм и тегло 9,7 грама, а разцветката, с която лових е GSN3085 Hypnotic. Този уолкър успешно го замятам и водя с въдици с мощност от лайт до медиум хеви. Може някой да каже, че този уолкър не е съвсем за малки хищници, но слуката, която имах с него ме накара да го поместя в тази класация.
Цената му на пазара, към момента е 24,90 лева.

Първата дума, която изниква в съзнанието ми всеки път, когато погледна този уолкър, е изящество. Страхотна форма, оцветяване с преливащи цветове, релефна глава иии …. невероятни очи! 😀

Още с първите няколко провеждания ще усетите колко приятно и лесно е воденето на примамката на повърхността, дори и да нямате опит с уолкърите. Всичко това е благодарение специалното балансиране на уолкъра. Определено голям принос за лесния контрол има и полусферичката, разположена отпред на брадичката му.

Играта на уолкъра може да видите в това видео: 🙂

Аз предпочитам да го водя равномерно, без паузи, като веднага след замятането започвам с проводката. Ето и няколко снимки с уловените ми риби:

При два-три от морските ми излети, имах подгонвания на лавраци и заргани, но до снимки успях да стигна само със зарган 🙂

За мое огромно съжаление изгубих този уолкър по много глупав начин при един от морските ми излети в началото на септември. На плажа бях разхвърлял около кутията ми няколко примамки, при едно доста трудно надлъгване с лавраци в бурното море. Постоянно сменях различни видове воблери, тъй като оставаше много малко време до края на излета и не се занимавах да ги вкарвам обратно вътре. Накрая на излета съм забравил да го прибера в кутията си и остана там на плажа. 🙂 Така и не успях да разкрия пълните му възможности, а и не го заприходих отново, но това вече е поправено. 🙂

№3: Pontoon 21 Beat Bull

Доста късно успях да се докопам до Beat Bull-a, ама така е като се ослушвам …, а хем знам, че е убиец … Добре, че се сетих да го заприходя точно, когато взе да става дефицитен на нашия пазар. То и към днешна дата е все още дефицитна стока. 🙂 Късмет имах, че хванах аверчето ми от магазин „Никлуден“ да крие две бройки под тезгяха, та … ето ме на, сега се фукам, че го имам в кутията си! 😀
Размерите на попера са: дължина 55 мм и тегло от 4,1 g. Разцветката, с която лових, е 712 Alumina Higenaga, а цената му на пазара бе 19 лева.

Не се заблуждавайте от тези 4,1 грама! Beat Bull-a има страхотен кастинг. 😉

Не се заблуждавайте и от факта, че Beat Bull-a прилича на попер! Напротив, той е конструиран така, че да можете да си го водите и като уолкър. 😉 Балансиран е така, че да си го разхождате, като кученце на повърхността. 🙂
Тази разцветка ме впечатли с това, че от двете си страни поперо-уолкъра има алуминиево покритие, което отразява доста добре слънчевите лъчи и когато го раздвижите на повърхността, още отдалеч започвате да го виждате как проблясва над водата. Е, не само вие го виждате, но и рибите и …. птиците. Да и птиците! 🙂 Случвало ми се е разни птици, които се хранят с риби, да се стрелкат от въздуха към водата, за да го клъвнат …. за съжаление само ви прецакват проводката. 🙂

За мен силата на тази примамка е в уолкъровата проводка. 😉 Разбира се, Beat Bull-a работи добре и при попинг, но при мен резултатите от слуката клонят повече към уолкъровата проводка.

Ето едно видео, в което се вижда примерно, каква е играта на примамката:

Започнах да го мятам в началото на септември и резултатите бяха впечатляващи. Имах слука дори и на река Марица:

В затворените водоеми резултатността му бе отлична, но така и не успях да хвана костур на него. Явно просто не съм имал късмет да случа с него на раираните бандюги по една или друга причина, но мои приятели имат хванати костури. Определено в скоро време, ще ги добавя към актива му.

Сигурен съм, че през тази година (2017) ще разбия рибоците с този поперо-уолкър и за следващата ми обзорна публикация ще е на първо място. 🙂 Потенциалът, който притежава Beat Bull, е огромен и ако бях почнал да го мятам в началото на сезона, със сигурност можеше да е на първа позиция в тази своеобразна класация.

№2 Storm Gomoku Popper

Бих се повторил, дори и потретил: „Storm Gomoku Popper – бонбончета за малки зверчета“ (ревю). Бонбончето е само 4 сантиметра, но плющи по повърхността като за 8 сантиметра!

Цената му към момента е 15,1 лева. Имам тези три разцветки:

Perch

Clear Pink Head Chartreuse

Sardine

Трябва да имате предивд, че Gomoku Popper е един класически попер, който не търпи уолкърова проводка. 🙂

Създавайки много пръски и шум по повърхността на водата, Gomoku Popper неминуемо ще привлечете погледа на търсещия храна хищник.

Ето и рекламното видео, където сами можете да се убедите колко работливо е това малко поперче:

Слуката, която имах бе главно на костур, но имах атаки и на кефал. Ето и няколко снимки от различни мои излети:

Агресивното и по-учестено водене се оказа успешната проводка при поперчето, като повечето костури просто откачаха и моментално нападаха малкия бонбон – поп, поп, поп, поп, поп, поп, … и хоп удар!

Gomoku Popper ми донесе богата слука на костури с различни размери и определено се справи отлично с тях, примамвайки ги на повърхността.

Както виждате дори имах слука и на дребен кефал. 🙂

Ако нямате в кутията си от тези малки сладки бонбончета, то поправете тази грешка. Преди няколко седмици попаднах и на техни китайски копия по онлайн магазините, та явно има защо. 😉

№1 Rapala Ulta Light Popper

Това е малкият братовчед на X-Rap Pop 7. Тук можете да прочетете пълното ми ревю за поперчето: „Rapala Ultra Light Pop – ревю и първи тестове„. Лових с разцветка Lime Frog. Дължината му е 4 сантиметра, а теглото е 3 грама. Цената му е само 14,7 лева.

Това е и предната камера на Ultra Light Pop, като трябва да се съобразите с размерите й и да използвате микрокарабинки, защото със стандартните ще имате леки затруднения при монтажа:

Така изглежда поперчето погледнато откъм гърба.

Ето го и рекламното видео:

Успях да разловя доста бързо Ultra Light Pop с костури и се оказа, че е идеално решение за тях. Те откачаха, когато започвах да го водя като уолкър. 😉 В телцето му са разположени съчми, които при провеждането издават звук.

Разбира се и класическото водене също даваше добри резултати.

Имах удари и на кефал, но за съжаление не успях да ги реализирам и да ви ги покажа. За мен Ultra Light Pop се превърна в първи избор при риболова на повърхността, донасяйки ми най-много приятни емоции и слука от всички други повърхностни примамки в кутията ми.

Това беше моят ТОП 4 на най-успешните ми повърхностни примамки на 2016-та за малки хищници. Надявам се, че ви е било интересно и сте научили нови неща. Дано съм ви помогнал и при избора на някоя от по-горните примамки, на която да заложите през новия сезон. 🙂 Пожелавам ви успех и много положителни емоции на повърхността!

Откриване на белките 2017

Пролетта е сезон, през който закриваме риболова на някои хищни риби и търпеливо чакаме да открием риболова на други. Ето, че след като открих успешно щуколова, настъпи времето и на белите риби. В България риболова на бяла риба се открива официално на 16-ти май. Още първия уикенд, след 16-ти, направих два поредни излета. На 20-ти и 21-ви май посетих един от любимите ми свободни водоеми в търсене на белките.

Около 17 часа вече бяхме с моите приятели на язовира и картината, която заварихме там беше сравнително същата, като на откриването през 2016-та. Разбира се отново имаше лодки, които влачеха там, където ми падаше силиконовата примамка, но за късмет този път нямаше инциденти. Тъпо е да стоиш 5-6 минути, че понякога и повече, изчаквайки ги да напуснат зоната ти за риболов – изгубено време за риболов е това, защото не мяташ, а чакаш да се махнат. 😉
Освен силикони, със себе си бях взел и няколко воблера и блесни, но се оказа, че рибите не проявиха интерес към тях. 🙂

Почти два часа изминаха от излета докато регистрирам първия удар на бяла риба.

Ето, че първата белка за годината е закована! Рибата,може би, беше около 45 сантиметра.

Бялата красавица беше лакомо засмукала целия силикон, заедно с оловната глава на куката:

След като си направих няколко снимки я пуснах на свобода.

Силиконът, на който ми удари бе Savage Gear LB Cannibal Shad 10 sm – Firetiger.

Въпреки почти ясното време и прозрачната вода бялата риба натресе, напук на всички закономерности, точно този цвят!
След това успях да хвана още една, около 35 сантиметра. Рибата ми удари два пъти при проводката, докато успея да я зашия, но за съжаление на обектива ми, се откачи точно преди фотосесията. 🙂 Определено бе денят на Огнения Тигров Канибал Шад! Този цвят явно ги провокираше много и те не му се свеняха да го атакуват.

Времето напредваше, а привечер излезна и вятър.

Оказа се, че активността на белите риби нараста и регистрирах още 3 кълванета (две, от които на Огнения Тигров Канибал Шад) до към 19 и 30 часа, но явно големите силикони не бяха за техните усти, защото все пак видяхме размера им: 😀

На следващия ден, реших отново да посетя язовира. Идеята беше да проверя дали освен вечерна активност има и сутрешна такава. Синоптиците даваха прогнози, че към 9 часа сутринта ще завали дъжд в региона, но това не ме спря да отида на риболов. Утринта бе мрачна и имаше предпоставки валежите да се случат. Още в 6 часа бях на язовира. Мощен тътен от кльонк нарушаваше спокойствието в съседния ръкав цели 30-40 минути. Явно е, че за тарикатите няма забрана за риболов на сом!
В интервала от 7 до 8 часа регистрирах активност на бели риби. След смяна на няколко размера и цвята силикони, отново стигнах до  Savage Gear LB Cannibal Shad 10 – Firetiger. Първата сутрешна белка ми позираше:

Метърчето ми показа, че дължината й бе точно 40 сантиметра:

Пуснах белката и продължих риболова с успешната примамка на Savage Gear.

Последваха две ударчета, но не успях да хвана рибите. Все пак улових още една белка, в непосредствена близост до брега.

Хах, вижте как бе сгънала на две Огнения Тигров Канибал Шад:

Трудна ситуация за поглъщане! 😀

Айде обратно във водата, веднага след снимките:

До към 8 часа имах още един удар, но явно беше отново някоя малка белка. Към 9 часа времето започна да се скапва и краткотрайните превалявания преминаха в ситен дъжд, който така и не се спря. Трябваше да напускам локейшъна, защото пътя омекваше и нямаше да мога да излезна на асфалта. Е, всеки добър риболов има и своя край! 🙂

Така, до тук беше и приятната част от двата излета. Сега ще покажа и неприятната част, която за съжаление трудно ще променим.
1) По време на първия излет унищожих един бракониерски кош за раци. Обикновено доста силикони късаме в тях при риболов от брега и много ги мразим. Затова изпитвам нетърпимост към тях и не ме интересува на кой са, направо ги режа.

2) На втория излет пък се натъкнах на изоставено цапало от предния ден. Явно е собственост на местните и те си го оставят така да преседи една вечер, че да могат да си набавят стръв за дънарките и тапите. Много ги мразя тия цапала, защото покрай набавянето на стръв, в тях влизат доста често и ценни за нас видове риби, като например бели рибки, шаранчета и т.н., които са естествен прираст от водоема или пък са току-що зарибени. Изобщо този варварски начин за набавяне на естествена стръв го има само тука в нашата страна на абсурдите. Освен това е и период на забрана за риболов на тези риби, та нямате право да ги ловите от водоема за стръв, дори и с въдица!! Пълно е с дребни душици и това е. Разбира се, цапалото го ползват не само за набавяне на стръв, но и за риболов на дребни риби за прАжене! 😉 Да не говоря, че изобщо използването на цапало е забранено (тъй като е мрежест уред) и ако те гепят от ИАРА, можеш да отнесеш една солена глоба за тази малка мрежичка! 😉

15 минути отделих специално на това цапало за да го извадя и да освободя рибите. Вътре имаше големи уклеи и дребни бабушки. Белите неща, които виждате на долната снимка са хайверните зърна на уклея, които той няма да хвърли! Докато режех мрежата с ножа, рибата ме омаза с него. После бялата риба и щуката били виновни, че са изяли уклея на някои рибари …. да ама не!

Почистих мрежичката от живите риби, които пуснах обратно, а мъртвите ги оставих оплетени, след което приключи и животеца на цапалото!

3) Другото, което ми направи мноого лошо впечатление е, че рибарите с лодките продължават и тази година да прибират маломерни бели риби, като оправданието им вече сме го чували хилияди пъти, че тия риби били мерни, по кило, а всъщност рибите са по 35-40 сантиметра! Нали и аз ловя същия калибър от брега и си ги меря с метърчето, та знам колко са ви големи! 😉 Правиш им забележка ама не възприемат тия маймуни. Ей тия приказки много ми бъркат в здравето – „били по кило“, да бе да! Абе пълна лудост за рибешко месо. Хора с оборудване за хиляди левове, а гладни братче за евтино месце от маломерна бяла рибка – срамота!! Също и тападжиите са на същия хал с прибирането на маломерки, които уж са нагълтали до …. знаете докъде. Да ама в този случай тападжията трябва да я пусне без оглед на състоянието й, защото по закон няма право да я прибере за ядене, но кой ти чете правилата за риболов. 😉
4) Другите бедни душици пък се криеха по плитчините на ръкавите и необезпокоявано замятаха въдиците си покрай брега в търсене на размножаващи се каракуди и трофейни шарани. Кхъм, бяха си приготвили и кеповете, ако случайно се появи някоя риба да се чеши в брега. Със сигурност имаше и търмъкчии, а иначе всички сме за бяла риба. Пълен смях и трагедия!!
5) Ааа да, щях да забравя да добавя и мощния тътен от кльонк, който рано сутринта нарушаваше тишината и спокойствието в съседния ръкав.
Така, сега вече стана наистина пълна картинката за българския риболов по време на пролетната забрана. Бракониерите с мрежите няма какво да ги коментирам – те са ясни. Няма да се оправим още 100 години, ако продължавате така да я карате неуважаеми и несъвестни рибари! 😉 Разбира се всички тия грозни неща произтичат от това, че контрола по водоемите ни е силно занижен и най-вече от самосъзнанието на хората. Анархията е пълна. 😉

Този път фоторазказът приключи с грозната реалност на българския риболов, но не може всеки път да се показва само красивото. До следващия път приятели и колеги и пазете рибите, за да има какво да ловим в бъдеще!

Откриване на щуколова 2017

Здравейте приятели и колеги риболовци!
Ето, че по традиция и тази година от първи май стартира риболова на щука в България. Разбира се ултрахищникът вече бе свършил своята най-голяма цел в живота си – да се размножи и сега му предстоеше да изпълни другата си мисия – да ни дари с много положителни емоции на спининга. Ден преди престоящия гергьовденски уикенд нетърпеливо грабнахме щукарските такъми и с моя приятел Валентин Данаилов се запътихме към Щукарския Рай. 🙂 Към 8 и 30 сутринта вече бяхме там. Край брега се забелязваха преигравания на мирни риби, на които тепърва им предстоеше размножителния период, но не се забелязваше щуча активност.

Заредени с нови примамки и такъми започнахме откриването на щуколова. Преди да пусне каяка си, Валката направи няколко контролни замятания от брега. Бях му дал да види що за примамка е Salmo Bass Bug. Явно много му хареса примамката, защото на момента я разопакова и направи първото й бойно кръщение на вода. 😀 По принцип рядко се случва това, някой да ми пробва новите примамки преди аз да съм ги топнал, но му е простено. 😀 На първата проба …. ами … ейбаси повърхностния хеви кранк дето е Salmo Bass Bug!! Една много интересна и уникална примамка е създал Пьотр Пискорски! 🙂

След две-три замятания една щука около кило-две много здраво избуши край брега Bass Bug-a, но не се хвана. Чу се доста силен тътен от яростната атаката, а осен това се вдигна и сериозна вълна. Този спектакъл ни разтрепери рибарските сърца и ни мотивира да се пръснем из водоема в търсене на притаените ултрахищници. И така, Валката действаше по вода, както винаги, а аз от брега. 30-тина минути след като се разделихме успях да хвана и първата щука за излета и годината.

Опита се да се навре в туфите от водорасли, но не й дадох шанс и ето, че тя започна да ми позира пред обектива.

Измерих с метърчето щуката и то показа, че дължината й е 53 сантиметра. Рибата се хвана на Rapala Shadow Rap Shad в цвят HLW.

Ударът дойде в момента на паузата, точно когато воблера започна бавно да се издига (той е „slow rising“) с леки поклащания след придърпванията.

Денят започна добре с една добра щука. Това е достатъчна мотивация за един рибар да си каже великата фраза: „Днес ще ги скъсам!“. 😀 Пуснах рибата и продължих търсенето край шавара.

Последва още една щука на Shadow Rap Shad-а, но с доста по-скромни размeри. 😀

Иии … още една писалка ….

… и още няколко, все със същия размер. 😀

В тия малки зверчета се криеше някаква безумна ярост и налитаха на воблера като обезумели. Без съмнение всички отиваха да трупат килограми. Така два часа отлетяха с тия дребосъци.

Достигнах една разлята част на водоема, която беше почнала силно да се затревява и нямах шанс с плиткогазещите воблери. Реших да експериментирам с повърхностни примамки поради това, че водата бе доста по-топла, а и онзи удар от сутринта на Bass Bug-a все още ми държеше влага. Избрах да започна купона на повърхността с един лъскаФ уолкър на Storm Z-Stick в цвят Chrome Blue Back. Времето беше ясно и слънчево и реших, че със сигурност щуките няма да му простят, поради блещуканията, които ще създаде, когато му придам „walk the dog“ проводката. 🙂 Премахнах флуорокарбоновия повод и го заметнах уверено. При третата проводка една щука около килограм се изстреля мълниеносно от укритието си и на около метър от него изпращя уолкъра в предната му част (откъм главата). Рибата се гмурна с примамката и тогава се изпъна линията ми. За съжаление поради това, че аванса ми беше натегнат направо се отскубна уолкъра от устата й. Погледнах го и видях ще пущината ми е отключила карабината. 🙂

В последствие започнаха да налитат агресивно отново познатите дребосъчки:

Хмм то бива злоба, ярост, агресия и глад, ама пък чак толкова … 🙂 Може би ако вдигна размера на примамката ще ги накарам да спрат да ме взимат? Смених уолкъра на Storm с този на Jackall – Mud Sucker 110 в цвят FP Ayu head, поради това, че беше с 15 мм по-дълъг. 🙂 За съжаление по-голям уолкър от този на Jackall нямах. И ето, че тактиката ми се увенча с успех и прилъгах щука, която беше почти два пъти по-голяма от малките зверчета. 😀

Пуснах и тази риба и продължих по плиткажа, в търсене на нещо по-йедро на повърхността.

Смених с Bass Bug-a, но нямах кълване и отново върнах на линията си уолкъра на Jackall. Успях да излъжа с него една щука около кило и половина, но отново заради натегнатия ми аванс тя не позира пред обектива. Така и не успях да изчопля след това от плиткажа някоя по-едра щука, а ей тия дребосъци отново не ме оставиха на мира, въпреки размера на уолкъра:

Така премина неусетно обеда. Малко повече от 2 часа бяха посветени на риболова с повърхностни примамки. Към 14 часа се раздуха вятъра и времето взе да се скапва. Над хълмовете видяхме, че наближава студен фронт. В същия момент щучата активност секна. Рибите определено се изпокриха и затова вина имаше влошаването на атмосферните условия. Постояхме още около един час, но така и нямахме повече удари (дори и на онези малките нахалници) и решихме, че е време да си ходим.
Равносметката от излета бе:
– над 40 удара и около 20-тина рибки (буквално рибки), като само една от уловените премина (с малко) границата от 50 см;
– за съжаление в плиткажа изгубих в някакви подводни храсти един от любимите си щукотрепачи – Rapala Shadow Rap в цвят YP, но какво да се прави риболова продължава; 🙂 – активността на щуките беше до около 14 часа;
– температурата на повърхностния слой от 19 градуса сутринта, се повиши до около 25 градуса следобед;
– направих първи риболов на повърхността за годината и то през май месец. 🙂

На 13-ти май отново посетихме познатите ни места, като този път бяхме целия отбор – Аз, Валката и Петьо. Общо взето сценария леко се повтори с този от предния излет, който бяхме направили преди осем дни. Този път на водоема имаше значителна преса от риболовци, като някои от тях дори си позволиха да тролят (влачат) с лодките си за щука, въпреки не голямата му водна площ … абе, пълна простотия!
Още с първото замятане край брега на Shadow Rap Shad-а имах щука около килограм, но този път се заби във водораслите и си замина. След това отново се показаха малките агресори, които нямаха спирачки … Този път за целия излет се хванаха около 12 подобни зверчета от около 20-тина ударчета:

На повърхността отново ситуацията бе почти идентична, с тази разлика, че сега ги нямаше атаките на килограмките. Разбира се всички дребосъчета бяха грижовно върнати обратно, Радостно е, че във водоема има толкова много младо поколение, което след година-две, се надявам, че ще ни зарадва още повече.

Наслука и до следващият фоторазказ.

Излети преди пролетните забрани за риболов 2017

Здравейте, колеги рибари!
Представям ви два тематично свързани фоторазказа, посветени на закриването на риболова на пролетно размножаващи се риби. Знаете, че в България според ЗРА има зонално деление на водоемите по надморска височина и размножителния период на рибите (обитаващи тези водоеми), през пролетта, настъпва по различно време. Разделението по надморската височина на водоемите в България е следното: до 500 метра, от 500 до 1500 метра и над 1500 метра, като се повтарям, че периода на забраната за риболов в тези водоеми е различна.

Последният ми риболов преди забраната за пролетно размножаващи се риби във водоеми разположени до 500 метра надморска височина, се състоя на затворен водоем. Идеята на излета беше риболов на пролетен костур на всякакви примамки – силикони, блесни и воблери. 🙂 На 13-ти април, с моите приятели Вальо и Петьо, пристигнахме към 9 часа на набелязания водоем, като пролетни мъгли го бяха обвили и видимостта беше значително намалена. Започнахме да си приготвяме такъмите. Докато правехме това хвърляхме и по едно око на водната повърхност и се ослушвахме за плясъци на риби в мъглата. Валката беше най-ентусиазиран от всички и набързо си подготви каяка. Докато Петьо все още подготвяше оборудването си, Валката направи няколко проверочни замятания от брега и … взе, че хвана първия пролетен костур, който бе в тон с новата му спасителна жилетка. 🙂

Примамката, на която се излъга костурчето беше кранк на Екогиър – CK40F07. Щом Валката хвана от брега костур, значи ни предстоеше отличен риболов и всички се нахъсахме за динамичен риболов. 😀

Не след дълго, Петьо бе готов с каяка си и ето, че нашата бригада щурмува водоема. Щракнах една снимка и се разбягахме в търсене на костурите. Аз, естествено като традиционалист, лових от брега.

При първите няколко замятания с лайта, закачих един от любимите си воблери на Pontoon 21 – Crak Jack 48 и се наложи да ползвам услугите на Валката (добре, че не беше се отдалечил от мен), тъй като след няколко напъна установих, че тънкото плетено влакно не бе в състояние да преодолее закачката. Той ми откачи воблера и ми каза, че под водата има доста стърчащи останки (клечки) от тръстики. Реших да сменя мястото и мръднах 20-тина метра встрани. Смених воблера със Salmo Minnnow 5S в цвят HRM и заметнах напред. Ето, че още при първото замятане имах успех и улових първия ми костур за деня:

Пуснах го и продължих да замятам с успешната за момента примамка.

Мъглата лека-полека започна да се вдига, като слънчевите лъчи я пробиваха и гледката беше чудесна.

Установих, че наистина ще направим отличен риболов на костури. През една или две проводки имах удар или риба на миноучето на Салмо.

Дребни костурчета, но пък за сметка на това адски гладни и настървени.  Сега само оставаше да бодна и някой по-голям бодлив батко и всичко щеше да е на 101%.

Почти едночасовото шоу бе помрачено от зацепването на воблера ми в подводните останки на тръстиките и последващо късане на примамката. Маркирах мястото, с цел последващо по-късно спасяване на примамката от каяците 😉 и реших да се отправя към една точка от водоема, където дълбочината е значителна и да заложа на силиконови примамки. За съжаление това ми костваше два загубени силикона на Орка – Шад в размера от 6 сантиметра и изгубени минути в превързване на линията. Ясно беше, че с лайта трудно ще преодолея закачките на дъното. Пробвах с три грамова глава и Орка Шад 4 см, но освен подгонвания не реализирах риби.
Преместих се към по-плитката част и заложих на Salmo Minnow 5S в цвят WOD. Пред обектива започнаха да позират отново познатите малки раирани бандюги, които след снимките пусках обратно във водоема, поради скромните си размери:

И така цели 15-тина минути, докато отново не зацепих в пустите тръстики. Ето, че скъсах още една примамка. Маркирах си и това място. 🙂 За два часа и половина имах общо 4 скъсани примамки – два воблера и два силикона. Определено щях да платя солено в примамки на Водния Дух. 🙂
Поставих Mepps Aglia-E AG, Chart bright №1 и завъртях блесната в горния воден слой. Ами то … тя слуката бе ясна:

Тъй като ми беше по-интересен риболова с малки воблери смених блесната с Pontoon 21 GagaGoon 45S-SR в цвят 810 MI Chartreuse Yamame Tiger.

И него на два пъти го зацепих в клечките …. Добре, че този път имаше каяк наблизо, който можех да ползвам за отцеп, та се възползвах от възможността. 😀 Петьо ми се притече на помощ и двата пъти, та ми спаси воблерчето, за което му благодаря много. 🙂

Над час се забавлявах с тези дребосъци …:

… докато не реших да пробвам как ще реагират на това място костурите, ако им подам силикон. Изборът ми на силиконова примамка бе Fiiish Black Minnow №1 в цвят kaki, поради скрития монтаж на куката. Всичко изглеждаше перфектно, докато не заметнах примамката. След около 10-тина метра на провеждане, силикона се зацепи. 🙂 Еми, какво да се прави, отново ще се къса….Този път успях сам да си спася примамката, но за съжаление, силиконовия шад се бе разкъсал почти непоправимо …

Прибрах Fiiish-a и извадих Daiwa Duckfin shad 6 см в цвят Wakasagi с три грама чебурашка. С малко повече упорство успях да измъкна от клечките ей този лакомник, като разбира се на няколко пъти зацепвах, преминавайки през тях.

Видях, че все пак там са се скатали някакви костури и реших пак да дам шанс на Fiiish-a. Смених с другия цвят на Fiiish Black Minnow №1 – green/orange, който имам в кутийката си. Още с първата проводка ииии ….. се случи това:

Замина още една примамка при Водния Дух. 😀 Еми, върнах се пак на GagaGoon с проводки край брега. Обаче този път костурите бяха с … още по-неприлични размери! 😀

Разбира се, всички пакостници бяха пускани обратно във водата, за да им пораснат райетата. 😉

Честно казано се налових до такава степен, че риболова ми писна (може би улових над 30-тина дребосъка) и се върнах при колата. Там изчаках моите приятели, които също имаха слука на подобни изверги от каяците. 🙂
Все пак двата скъсани Salmo Minnow-а се завърнаха при мен благодарение на това, че предвидливо си бях маркирал двете места, на които ги скъсах и най-вече на Валката – той доказа, че умее да лови не само риби от каяка, но и скъсани воблери. 😀

Ако не ми беше измъкнал от клечките Salmo Minnnow 5S HRM, в следващия си излет най-вероятно нямаше да хвана един добър кефал. 😉
И така, първата забрана за риболов до 500 м н.в влезе в сила от 18-ти април и беше време да оставим рибите да си свършат най-важната цел в краткия им живот – да се размножат.
Три дена преди влизането на пролетната забрана за риболов, при водоеми разположени от 500 до 1500 м н.в., бе и второто закриване на сезона. По високите върхове се виждаше все още значителна снежна покривка, която допринасяше много за красотата на околния пейзаж.

Сигурно повечето от вас познават до болка водоема, на който винаги може да пиеш едно горещо и горчиво КАПОчино дори и през лятото. 😀 Трябва да отбележа, че той крие своите тайни и доста хора са скептични към риболова там, но не и аз. Всъщност той е едно от любимите ми места за спинингов риболов. Водоема предлага разнообразен релеф, дълбочини и места за риболов от брега. От около 8 години ходя там и винаги има какво да се разкаже и покаже. Хищното богатство е съставено главно от щука, кефал, костур и бяла риба, като изключително рядко се срещат също сом, балканска и американска пъстърва и ако хванеш една от тези риби, то значи си ударил джакпота от лотарията. 😉

Рано сутринта за съжаление нямаше никаква активност, а впоследствие се оказа, че причината е била значително спадане на нивото на водоема с около 50 см. Все пак успях да избегна КАПОчиното, след няколко пробвани местенца и една кутия примамки! 🙂

Бях заложил на Salmo Minnnow 5S в цвят HRM в търсене на костурите. Започнах да туичвам успоредно на брега тъй като установих, че пред мен има оформен подводен коридор. Двете страни на този коридор бяха бреговата линия и разположените на 3-4 метра от нея подводни водорасли. След две проводки в тази зона ме нацепи доста добра риба и линията много натежа. Помислих си, че съм пернал някоя голяма раирана бабанка. По време на ваденето се пръснаха малки рибки, вследствие на доближаването на рибата до брега. След като я повдигнах на повърхността, пред мен се показа страхотен червенопер кефал със златисти и кафяви отенъци.

Вижте къде беше засмукал воблера на Salmo!!

Направих още малко кадри и бръкнах с кохера в тази лакома паст, за да освободя рибата и да я пусна обратно.

С шивашко метърче премерих набързо дължината й и тя се оказа точно 41 сантиметра. Много съм доволен от Salmo Minnow 5S и ето, че отново измъкна отлична риба, след онзи 54-55 сантиметров кефал на Марица! Определено тази година Salmo Minnow 5S ще ми стане един от любимите воблери, не знам защо съм го подценявал досега.

За съжаление с кохера счупих едното жило на коремната тройка на Salmo Minnow-a. Той притежава наистина твърди тройки, но тази им твърдост е явно за сметка на пластичността.

Тъй като вече нямаше какво повече да очаквам мястото, се отправих към другите местенца. За съжаление, нямаше друга хищническа активност и си останах само с една риба за излета. Е, по-добре е с нея, отколкото с горчиво КАПО-чино. 😀

Е, така закрих риболова и в зоната от 500 до 1500 м надморска височина.
Предстоеше съвсем скоро да погнем щуките от 1-ви май. Хубавото на риболова на хищници е, че той продължава с пълна пара през годината и в един момент закриваш някъде, а в другия пък откриваш риболова на даден вид хищник.
Поздрави и до следващия фоторазказ, който ще бъде посветен на откриването на щуколова. 😉