Здравейте колеги и приятели,

Както са казали хората – Всяко зло  – за добро! , но пък го има и обратният вариант „Правиш добро – но става добро за другите и лошо за теб“. Какво имам в предвид 🙂
Ами след като от 3 години се грижим за яз. Пясъчник и вадим мрежи през зимата и най-вече забраната за риболов , то язовирът буквално се напълни с риба , но в предвид разположението му на равнинен такъв и използван само за напояване, развитието на  мирната риба спасена от мрежите започна да се развива с главоломни темпове и в предвид ,че никой не търси плевелни риби се оказа ,че риболовът на костур вече 2 -ра година претърпява пълен крах. С милионите излюпени рибки , които наедряват изключително бързо повсеместната и лесна плячка означава само едно – предизвестена смърт на риболовът със силикон , който познавахме от предишни години. За да си затвърдя тази теза направих серия от риболови след работа , а уикенда и 2 много ранно сутрешни риболова  и за съжаление теорията ми се потвърди. Започнах във вторник след работа и след неуспешното намиране на костура (а сонарът е пълен с риба навсякъде) в едно от малкото дерета на язовира , преди залез слънце водата оживя и… ами оказаха се стотици  малки бели  рибки – повечето от преминалото супер успешно зарибяване на язовира със 16 000 хиляди бели мъника само преди месец и половина. След като разбрах ,че на каквото и да хвърля налитаха като побеснели се оттеглих към колата.
Примамката на снимката е новото изобретение на Fiiish Power Tail 

Само след 2 дни отново бях на вода , но този път твърдо решен да намеря костурите останах на едно от малкото сигурни костурски места няколко часа….
на където и да се обърнех – при малко по-агресивна проводка имах подръпвания , но от над 20 – нямах нито едно закачане. Изводът е ясен – наяденият хищник се дразни и до там. Все пак успях да пробода един 25 см костур – ей така колкото да не съм валат
Тъкмо бях започнал да се отчайвам и да си мисля ,че костурът пропуска вечерята , тъп единичен удар ме накара да излезна от летаргията и да подсека … при което пръчката се сви , а авансът запя 🙂 Това беше толкова неочаквано ,че са малко да го оставя да се навре в камъните…. Е , след кратка борба всичко си доиде на мястото и имах удоволствието да преборя костур, какъвто не съм хващал от много време 🙂

Знаейки ,че това може да отвори врата за още попадения не направих серия снимки , а бързо заметнах и последва нов тъп удар и излезна костур с с по-малки но все пак акпитални размери. Него не го снимах  и заметнах отново и .. отново удар  , но без закачане и …. ами толкова!
Всички риби взеха на силикон Fiiish номер 1   с 6 грамова глава.
За следващият един час и кусур нямах никакво пипане и си затвърдих теорията ,че костурът напада в много малък интервал и то сравнително големи примамки – и всичко приключва…
Дали така беше и сутринта?
Е, в събота сутрин на същото място в 6 часа след 30 мин на почуквания хванах 2 тлъсти костура по около 30 см и отново следващите часове бяха затишие , а тоз път бяхме 3 каяка и пробвахме какво ли не , но самоа з хванах риби и то пак на Fiiish номер 1   с 6 грамова глава.
В неделя катастрофата беше пълна и без дори почукване от 5:30 до 9 – свих платната и приех поражението.
При разфасоването на костурите – общо 5 на брой , всички те имаха образувани дълги и дебели масни ивици характерни за натрупването на маса преди зимата.
Та ето какво става с костура на яз. Пясъчник – при изобилието от храна гоненето на пасажи става безпредметно и риболовът му адски тегав.
В предишните години точно в най-големите жеги правехме страхотни риболови  и някакси тая надежда ,че в близките седмици ще се случи нещо разлино от тази мъка..
А дано , ама надали 🙂
Но пък изгревите и залезите на вода са все така страхотни.