Не съм фен на риболов през уикенда , но така се случи че в неделя нямаше какво да правя. Скоро време не съм имал възможност за целодневен излет, а това беше моят ден. Настроих се за комбиниран риболов на щуки и костури.
Възползвах се максимално от всяка минута. Около 10 часа бях на брега на водоема. Първите два часа потръгнаха много тегаво, имах две поведени и откачени риби. Единственото хубаво е че не срещнах хора по брега, но кой луд ще е навън в лошо време, умерен вятър със силни пориви и преваляване от време на време. Направих една обиколка на водоема, минах през колата оставих си големите примамки, по яката въдица и взех с мен само лайт сабята (двете риби които отървах бяха на нея).
От време на време вятъра стихваше до слаб, а на подветрения бряг беше супер. Метеорологични условия не бяха от най-подходящите за провеждането на добър риболов. Ниското налягане бе пресирало рибите по дъното. Пропуснах няколко леки кълванета. Експерементирах с различни проводки. Понастоявах десетина пъти на бавно водене, ход на силикона не повече от 50см и малко по-дълги паузички. При поредно провеждане на примамката по дъното,след всяко спиране за кратка пауза следваше леко чукване, след третото такова, изчаках малко и засякох. Този път рибока не се откачи и така открих деня.

След тази щука последва около час без кълване. Смених водоема с друг, който е на около 1км. Там трябваше да ловя гъсти костурчета, но и те бяха си били паса. За 20тина минутки улових само едно стрижоче и след 15-тина минути пеша по една пътечка се върнах на езерото с щуките.
Пробвах на ярки в опит да изкуша пасивните риби. Оранжевото Фийшче номер 2 с 5 грама глава ми донесе успех.

Тази щука също взе много плахо. Отново в паузата, едвам доловимо на усет кълване.
След всяка уловена риба, сменях мястото защото повторни кълванета не следваха. Дори след празен удар, втори нямаше. Смених размера на силикона с най-малкият за модела. Първи номер (7см) с 6грама глава. Избрах по-тежката за модела, защото уловените риби до момента ме вземаха на около 10метра дълбочина. Направих няколко бавни проводки без удар. На следващата прибирах силикона с къси придръпвания без паузи, малко да се отлепи от дъното и в момента на тупване, отново повдигане. Последва и по-сериозен удар. Тази щука удари стръвно. Дори успя да развие около метър аванс 🙂 Бъдещ трофей.

Ето че и в този ден, финия такъм превъзхождаше по-грубия, а и доставя по-голямо удоволствие при вадене на рибите 🙂
Облавяйки по-плитък участък, около 2-3 метра дълбочина пред водните лилии, очаквах да хвана някоя щука дебнеща в засада. Щука не улових, но не лош воден тигър отнесе силикона. Единствената риба за деня, която взе над дъното.

След смяна на мястото до пето замятане следваше кълване, а за мое щастие пропуски нямаше. Реализирах всяко едно такова 🙂 Това щукле също взе много плахо в пауза. Леко претреперване на въдицата ми стигаше като индикация да направя засечка и да уловя рибата в краят на линията.

Все още  не бях слагал цвят „Rose“, един от любимите ми за костури. Този път се хареса на щуките. Хванах три щуки на три различни места още с първото подаване.

Този цвят им се хареса доста. Единствено на него ударите бяха силни. По снимките си личи колко по агресивни са били вземанията 🙂 Осем грамовата глава  за втори номер се справяше отлично. Това беше топ грамаж на излета. Перфектният избор за водене на силикони по дъното.

След тези три рибки, последваха около двадесетина празни провеждания. Минах на ярък цвят също с 8 грама глава, а почти веднага тази смяна доведе и до още една уловена риба.

Щуките си вземаха Fiiish Black Minnow номер 2 в различни цветове, но само и единствено когато бе монтирана 8 грамовата глава. Изключение беше улова на оранжевия цвят и тази на първи номер. Денят бе към своят край. Заметнах на последното перспективно място, а след няколко оборота последва хубав плътен удар. Рибата за секунди взе десетина метра аванс. Очертаваше се люта битка. Няколко дена по-рано улових 87см  и малко над 5кг щука също с лайт въдицата. Минаха няколко минутки, но рибата грам не искаше да приближи към брега. По едно време след доста тласъци я обърнах към мен и взех да я прибирам. Видях рибата. Беше по-голяма от колкото очаквах. Когато видях че цялата примамка е в устата  ми прилоша. Карабинката бе единственото нещо което ме спасяваше от прегризване. Не успях да надделя над звяра. Този път пред мен имаше водни лилии. Щуката се заби в тях и след доста мятане вляво и дясно, успя да протрие флуорото. Отново направи хубав рън към дълбините който беше и последен. Нараненото флуоро не издържа. Линията олекна, а с нея и аз. Бях съкрушен. Без да преувеличавам щуката беше 90ка, клоняща към 100см.
И така дойде краят на излета. Улових 7-8 щуки и един читав костур. Теорията ми, че пасивните щуки може да се излъжат с малки примамки се потвърди. А осем грамовата глава, доказа за пореден път че е голяма сила и благодарение на нея, успявам да улавям и най-трудните риби 🙂