Спинербайта е готова примамка на това, което се опитвам да постигна съчетавайки въртяща блесна или клатушка с добавена от мен силиконова примамка на тройката. Очевидно е, че нещо преправено не успява да се движи толкова атрактивно с допълнително оборудване по себе си. На клатушките специално много им се разваля играта, някои се превръщат в „пирони“ след подобна интервенция. Спинербайта е примамка, която използвам в силно обрасли с водорасли и дървета водоеми. Достатъчно лека е и има голяма площ, просто ляга върху растителността, а не се „гмурва“ в нея. Единичната кука не се закача, освен всичко силиконовите пипала я предпазват и същевременно умело прикриват. Много пъти съм имал удари в момент на пропадане. Нещото което правя всеки път когато заметна с тази изкуствена примамка е да оставя да падне на дъното и чак тогава посягам към макарата. Водя я равномерно и много бавно! Правя паузи с цел да слезе по-надълбоко, не се притеснявайте за играта, тя продължава по всяко едно време щом е във водата. Леките туичвания вършат прекрасна работа. Някои модели се закрепват към линията в ухо, други имат една чупка в която влиза карабинката. Случва се при замятане да се размести и тогава трябва да се направят 1-2 туича и повечето случаи всичко си идва на мястото. Виждал съм колеги да слагат тиксо, за да се получи ухо, но тогава става друго оплитане, тъй като не може да се върти свободно около карабинката. В началото е малко странно да се лови с това нещо, но се оказа че дава резултат и то доста задоволителен. Имали сме риболови, в които с воблери и силикони не постигаме нищо, а когато някой извади спинербайт му се смеем че шмекерува търсейки спасяването от капото. Често и така си се случва в крайна сметка де. Нещото което обаче което трябва да за помните е, че се иска мнооого бавна проводка, тогава сякаш е най-евективна. Апетитна примамка, на която съм имал както много малки костури, така и много големи щуки.