Месечни архиви: януари 2018

Първа риба от новия каяк

Здравейте колеги ,
Честита нова година , здраве , щастие и много риболовни успехи.

През изминалата вече 2017 -та година ме споходиха много прекрасни моменти на вода , а в нейния край смених любимият си каяк Malibu Stealth 9 с последният топъл топъл модел на Hobie – COMPASS

Страхотният модел ми дава съвсем нови хоризонти в риболова най-вече като стабилност , скорост  и начин на риболов , но за това в неговото представяне 🙂
Първите ми излети с него преминаха под знака на невероятното удоволствие да се движа супер леко и без никакво усилие и въобще не съм се занимавал с риболов и макар да хванах един костур , то бе по-скоро плод на случайност.
По празниците пък по скоро ставаше за сърф отколкото за риболов , но поне разбрах на какво мога да разчитам  – а то е адски много!
Но, стига съм си хвалил новото магаре 🙂
И така на 27.12.2017 г се отправихме за първи път тази година към яз. Жребчево с надеждата да имаме най-вече спокойствие , което на яз. Пясъчник е немислимо с тези десетки лодки и това ниско ниво.
Пристигнахме на брега малко след 8 часа и .. веднага се оказа ,че сме проспали сутрешният заход защото колегата , които се сдоби с моята стара любов беше натръшкал 4 риби , от който задържа само една малко над 1,5 кг.

Той моя стария каяк си беше научен да ги лови та това си е нормално 🙂
Колегата Миленко Стойчев обаче ще надмине с него мойте риболовни подвизи сигурен съм в това.
И влизаме ние и колегата Петър Бургов ги зачеса – 5 хвърляния – 3 удара и две риби по около 48 см , които веднага се върнаха обратно. Не, че не са мерни , но не са мерни по нашия собствен стандарт от минимум 55 см.
Аз кротко си обикалях с новия каяк , обаче кат нямам сонар – щото имам  отделение за сонар Lowrance READY ама сонари в БГ – НЯМА (БУЛСТАР къде стеееее?) и ей так безцелно си мятах без никакви идей къде съм и какво става.
Часовете си летяха , духна лек ветрец и се сетих ,че нямам бира ….. Да го… ама пък дано да е на късмет дет се вика. За освещаване на каяка бях решил ,че ще взема първата риба риба с нормална големина която хвана  , ама кога ще хвана …… и дали 🙂
Нещо на карък отиваха работите и се залепих за стария ми каяк където Миленко със сонара и DSI ската сонда сканираше дъното доста умело 🙂
И се спря на място с интересен релеф със сменящи се дълбочини от 10 до 17 м за малко разстояние. Аз спрях на 15 -тина метра от него и докато се закотвя той имаше хубав удар без закачане. Обнадежден хвърлих към брега и започнах бавна проводка като ясно се усещаше как  примамката ми пропада все по-бавно – значи дълбочината се увеличаваше.
На може би 15 -тина метра от каяка , при поредното пропадане имах чувството ,че спря прекалено рано и това можеше  да е знак , че силиконът е в нечия зъбата уста.
Инстинктивно засякох и пръчката ми Megabass Blizzard  се сгъна , а от долу рибата веднага тръгна в страни.
Еееее , най- накрая и аз да имам слука  като по тласъците си личеше ,че рибата е добра.
Ето , викам си , първата риба която ще отиде за освещаване на каяка 🙂
Обаче , поради това , че не съм ловил с тази гега , която приспива 4 кила щука за 20 секунди , не прецених добре размерите на рибата и когато полегна на повърхността направо не можех да повярвам на това което виждах.  А там се мъдреше много дебела бяла риба около 4 педи дълга 🙂 Е, този път вече имах и кеп за освещаване и с ето я качена в каяка надлъжно 🙂

Е, то бива сефте бива ама чак пък толкова 🙂
Гледам и не вярвам на ушите си дет вика един професор.
Късметът се оказа и двоен щото имах под ръка и страхотен фотограф и нямаше как да не излезнем на близкия бряг, за да нащракаме снимки на трофея.



Те това беше рибата , която закрива 2017 г и освещава новия каяк и за да избегна въпросите отколо нейната участ – рибата беше задържана – такъв и бил късмета.
Риболовът продължи по-скоро под емоцията на случката и никой не упорстваше кой знае колко , а аз се проклинах ,че нямах поне една бира да си отворя и да се наслаждавам на уникалната природа там.
Помотахме се из района и всеки тръгна да дири свойте риби , а аз се върнах пак в района където хванах тази красавица – без сонар като съм , само там знам какъв е релефа.
И започнах да сменям силикони на всеки 5 проводки , а времето минаваше без каквато и да е активност. Тогава реших да сменя не само силикона , но и проводката. Нали в новият каяк съм със висока седалка и е лесно да държа въдицата много близо доводата , което дава на силикона съвсем малко отлепяне от дъното…  И още на първата проводка имах отчетлив макар и вял удар , а на следващата пак 🙂
Я виж ти какво искали гадините 🙂 Обаче само пощипваха relax kingshad -a и толкова.
Но, все пак рибите не закъсняха 🙂


Веднага след снимките се случи и връщането и обратно.

Последваха нови удари – явно рибките се бяха активизирали и изпуснах подобна риба , откачила се близо до каяка – все пак страничният вятър се беше усилил и не бях обрал на време излишното влакно.
Времето напредваше в един момент зарязах и риболов и всичко останало…. гледката на отиващият си ден беше УНИКАЛНА.

Ето тези моменти на вода найстина остават завинаги в съзнанието , а хвантите риби с само страхотно допълнение.
Имаше врем да се срешнем и разделим с още една красавица преди да поема към колата.

И той веднага отиде да трупа килограми за пролетното размножаване 🙂

Веднага след това се насочих към колата защото слънцето вече беше залязло и тъмнината се спускаше доста бързо.  имаше време да запиша маршрута и се оказа ,че на прибиране съм се движил с каяка със средна скорост от 5,9 км/ч  – една страхотна скорост без голямо усилие.
Ето така завърши този запомнящ се излет 🙂 . Явно всяка година в в нейния край успявам да реализирам по една хубава риба – на 24.12.2016 хванах 86 см бяла риба на яз. Пясъчник с тегло 5.850 🙂

Наслука на всички колеги!

Морски риболов в Гърция

Дойде време за първият ми истински спининг риболов на морски риби. Казвам истински, защото лятото докато съм на море с жената първо че няма риба, второ че трябва и на нея трябва да обръщам внимание. Пък и друго си е да има кой да те заведе, да ти покаже кое, какво, как, къде. Малко на шега стана всичко и много на бързо. В крайна сметка на 30 декември в ранните часове вече пътувахме към Гърция, с цел да хванем първия ферибот. Успяхме да я свършим тази работа, като по часовник имахме време за по цигара и кораба отплава с нас на борда. Слизаме ние на брега и дъжда вали ли вали. Решаваме да търсим баракуди и да пробваме далечния край на острова, където може и да не вали. Оказа се, че наистина там го няма облака, но насрещния вятър правеше опитите за риболов много несполучливи. Позагубихме малко време там и се преместихме на едно пристанище. Не че там хванахме нещо, но поне не духаше толкова, а на предната локация започваше да ръми. Преместихме се на поредното (3-то) малко пристанище, явно там ги има доста, където също нямаше признаци на живот. Нашия водач беше зает повече с това да говори по телефона, отколкото да лови риба. Но така е в работен ден, ,много те знаят къде си.

Рожденика също приемаше обаждания постоянно:

Докато на мен ми оставаше повече време за замятане към водата на поредната точка за риболов, където също не се разписахме.

Риби нямаше, но поне гледките си ги биваше.

6-7 място на което спряхме беше един нос, до който се спускаше мноооого стръмна пътека. Носят се легенди за колеги, които не са стигнали до долу, в страх за живота и здравето си и са предпочели да пропуснат това място.

Някои вече бяха загубили живота си там, но определено няма да е от спъване в някой камък:

Вечерта отидохме на поредното ново място, където сутринта бяха хванали по някоя риба. Както виждате беше доста населено с риболовци, като имайте предвид че зад гърбът ми имаше още толкова. Било нещо обичайно да се лови рамо до рамо, нещо което на мен лично не ми допада, особено като те закачи колега (нещо което ми се случи два пъти), като в такива моменти рискуваш късане на воблер за 50 лева.

Там не хванахме нищо и отидохме до поредното пристанище, където аз открих риболова с този калмар. Не само аз имах кълванета, но само аз успявах да ги вадя. Отдадоха това на чувствителната ми въдица, каквито те не носиха, тъй като това беше бонус риболов, а не основния за който отивахме. Аз от своя страна бях взел единствената си подходяща въдица, която се оказа универсална – щукарката ми, която успешно използвам при джиг риболов на бяла риба, показах че чува вялите кълванета на калмара, а по-долу ще видите как се справя и с морските риби 😉

Хванах няколко, като сред тях имаше и такива по 400 грама:

На сутринта се върнахме до пристанището от предната вечер. Там нашия гид успя да затърмъчи една рибка. Добър знак за мен е наличието на дребосък и с очакване замятах да се навърти и едър хищник.

Не след дълго рибите се появиха:

А и взеха да се умножават:

След като риболова приключи, продължихме с обикалянето на острова, където открих още красиви местенца:

Както и записах нов вид на спининг.

Свикнал съм да ги срещам при гмуркане с харпуна, но не с такива завидни размери. Ползвам ги за стръв при риболов от брега на змиорки.

Няколко кадъра от камерата, които ги има и във видеата:

С малко риби според мен, но всъщност не било съвсем така, приключи първия ми истински морски риболов. Капото било често срещано явление там, като за щастие първия ми път не беше такъв и имах възможността да се докосна до красотата на това спинингово измерение на риболов, което според разбирачи било крачка нагоре. Както вече ме нарекоха съм „закачен“ и вече се ослушвам за следващото ходене, за което ще трябва да позаредя малко кутиите, а не както до сега да разчитам на чуждите.