Дойде време за първият ми истински спининг риболов на морски риби. Казвам истински, защото лятото докато съм на море с жената първо че няма риба, второ че трябва и на нея трябва да обръщам внимание. Пък и друго си е да има кой да те заведе, да ти покаже кое, какво, как, къде. Малко на шега стана всичко и много на бързо. В крайна сметка на 30 декември в ранните часове вече пътувахме към Гърция, с цел да хванем първия ферибот. Успяхме да я свършим тази работа, като по часовник имахме време за по цигара и кораба отплава с нас на борда. Слизаме ние на брега и дъжда вали ли вали. Решаваме да търсим баракуди и да пробваме далечния край на острова, където може и да не вали. Оказа се, че наистина там го няма облака, но насрещния вятър правеше опитите за риболов много несполучливи. Позагубихме малко време там и се преместихме на едно пристанище. Не че там хванахме нещо, но поне не духаше толкова, а на предната локация започваше да ръми. Преместихме се на поредното (3-то) малко пристанище, явно там ги има доста, където също нямаше признаци на живот. Нашия водач беше зает повече с това да говори по телефона, отколкото да лови риба. Но така е в работен ден, ,много те знаят къде си.
Рожденика също приемаше обаждания постоянно:
Докато на мен ми оставаше повече време за замятане към водата на поредната точка за риболов, където също не се разписахме.
Риби нямаше, но поне гледките си ги биваше.
6-7 място на което спряхме беше един нос, до който се спускаше мноооого стръмна пътека. Носят се легенди за колеги, които не са стигнали до долу, в страх за живота и здравето си и са предпочели да пропуснат това място.
Някои вече бяха загубили живота си там, но определено няма да е от спъване в някой камък:
Вечерта отидохме на поредното ново място, където сутринта бяха хванали по някоя риба. Както виждате беше доста населено с риболовци, като имайте предвид че зад гърбът ми имаше още толкова. Било нещо обичайно да се лови рамо до рамо, нещо което на мен лично не ми допада, особено като те закачи колега (нещо което ми се случи два пъти), като в такива моменти рискуваш късане на воблер за 50 лева.
Там не хванахме нищо и отидохме до поредното пристанище, където аз открих риболова с този калмар. Не само аз имах кълванета, но само аз успявах да ги вадя. Отдадоха това на чувствителната ми въдица, каквито те не носиха, тъй като това беше бонус риболов, а не основния за който отивахме. Аз от своя страна бях взел единствената си подходяща въдица, която се оказа универсална – щукарката ми, която успешно използвам при джиг риболов на бяла риба, показах че чува вялите кълванета на калмара, а по-долу ще видите как се справя и с морските риби 😉
Хванах няколко, като сред тях имаше и такива по 400 грама:
На сутринта се върнахме до пристанището от предната вечер. Там нашия гид успя да затърмъчи една рибка. Добър знак за мен е наличието на дребосък и с очакване замятах да се навърти и едър хищник.
Не след дълго рибите се появиха:
А и взеха да се умножават:
След като риболова приключи, продължихме с обикалянето на острова, където открих още красиви местенца:
Както и записах нов вид на спининг.
Свикнал съм да ги срещам при гмуркане с харпуна, но не с такива завидни размери. Ползвам ги за стръв при риболов от брега на змиорки.
Няколко кадъра от камерата, които ги има и във видеата:
С малко риби според мен, но всъщност не било съвсем така, приключи първия ми истински морски риболов. Капото било често срещано явление там, като за щастие първия ми път не беше такъв и имах възможността да се докосна до красотата на това спинингово измерение на риболов, което според разбирачи било крачка нагоре. Както вече ме нарекоха съм „закачен“ и вече се ослушвам за следващото ходене, за което ще трябва да позаредя малко кутиите, а не както до сега да разчитам на чуждите.