Oткакто се запалих по пъстървовия риболов, си имам традиция да откривам в първият позволен ден за риболов на пъстрите рибки. Тази година както и предходната, избраната от мен река за риболов беше Панега. За сравнение с миналата година, тази температурите бяха по-благоприятни. По спомен през 2017, сутринта минусите бяха около 15.
Започнах да облавям от началото на реката, като след смяна на няколко примамки на място за ловене, се спусках надолу по течението. Преди да излезе слънцето вдигнах две не лоши рибки, но не атакуваха воблерите.
Първите слънчеви лъчи грейнаха, а с тях дойде и първата пъстървичка за 2018-та година. 
След един два удара, как се извъртя не разбрах, но се закачи не където трябва. На същото воблерче малко по-късно отново се закачи един мъник.
Доста дълго време след този улов, не се случи нищо интересно.
Няколко километра надолу по течението стигнах до място на което не бях стъпвал до сега. Хареса ми много и му отделих повече време, защото просто изглеждаше прекрасно.
Поизвъртях плитки и дълбоки воблери, няколко клатушки и въртелжеки, но без успех. Явно рибите не искаха да се качат до работната дълбочина на примамките които им развъртях и последният ми коз беше да пусна нещо близко до дъното. Дълбочината на вирчето беше голяма, а течението силно. Сложих 12 грамов Fiiish Power Tail 44mm за да може по-бързо да стигне до дъното, без да го отнася силното течение. Заметнах в началото на вирчето където дълбочината беше малка, но с няколко придръпвания примамкaтата стигна в най-дълбокия участък. Направих няколко къси повдигания и оставях пауър тейла да тупва дъното. При поредното повдигане директно ме отнесе ето тази красавица…или този красавец 🙂
Надявах се и на други риби от този вир, но си останах само с тази. След като бях обловил избраните от мен участъци, някои от тях ги повторих. Този път слуката ме споходи на клатушка.
А за финал на излета, една американка ме изненада с удар точно пред мен, но бързо успя да се откачи. Така завърши първия излет за пъстърви за 2018.
Пъстървовата треска ме бе ударила здраво и в събота след работа реших да се разходя до една рекичка, бедна на рибна популация. През март 2016 бях пуснал 200 броя малки пъстърви. Досега от над 10-15 ходения успех не съм имал, в този ден не очаквах такъв. Подходих леко небрежно, като първите пъти замятах от една височина но след като видях че имах подгонване, а после и кълване веднага подходих сериозно. Слязох максимално близко до вода.
Отново имах кълване, последва смяна на воблера и на следващото подаване реализирах първата ми уловена рибка по тези места.
Скромна на размер, но донесе много радост. След още няколко проводки смених вирчето. На следващото отново радост. Имах две кълванета. Въпреки че рибките не се закачиха, бях щастлив защото в реката се виждаше че има живот. Разходих се и до друго местенце на което отново заложих на воблерчето с което хванах рибките.
Там също имах слука.
Водата беше ледена от топящите се снегове в планината. За да задържа максимално воблера във водата и да набере дълбочина заставах в горната част на вирчетата. Навивах много бавно, а течението помагаше воблера да играе добре. Рибките посягаха след леки туичвания. Малко по-късно хванах трета рибка, която беше и последна за деня. Пътървичките си плуват в отлично здраве и се надявам за нови срещи с тях след време.
