Ден на труда или как открихме щуколова

Най-после дойде така чакания момент, в който ще започнем да ходим за зъбатата твар. Всичко беше планувано месеци по-рано, като всички знаеха че трябва да са свободни за откриването. Не толкова заради риболова, колкото за банкета и да седнем на една маса, нещо което май никога не бяхме правили заедно. Още на 30-ти след обяд първите готови вече пътувахме към уреченото място, а по-късно вечерта се присъединиха и останалите. На място се оказа, че първия екип е там от обяд и подготвя лагера за вечерното барбекю. Аз се любувах на новата кола на баща ми, която освен подвижна спалня беше и съоръжение побиращо лодката ми почти надута.

Иван също имаше нова кола, която успях да зърна по пътя. От бързане не бяха вързали добре лодката, че се наложи да спираме и да привързваме.

Още със слизането от колата бяхме налазени от тия гадове. По-късно намерих един на крачола си, а по-късно и на транеца на лодката докато плавах.

Мдаааам, покрай сортирането на снимките съм затрил единствената вечерна снимка на лагера. Ама и сами можете да си я представите: много хора, голяма и отрупана софра, огън, барбекю, хладилни чанти пълни с хладни алкохолни напитки и всичко останало както си му е реда.

П.П. Намерих снимката. Сигурно си представихте повече от това, което ще онагледя, но все пак:

На сутринта, малко след 5 часа вече бяхме на крак, готови за отплаваме, след като си изпием кафетата разбира се. Време за закуска нямаше.

Тук от банкета няма и помен, всичко е прибрано още при съмването, тъй като всеки искаше да влиза в лодката.

И ето го най-после и мига, в който всички сме на вода (без единия ни каякар, който дойде по-късно) и можем да открием сезона на щуките.

Ято лебеди, нещо обичайно за тези водоеми. Почти във всеки има поне една гнездяща двойка.

Откривам с костур.

А Мартин хваща първата за сезона щука. Следва подобаващо отпразнуване – с наздравица:

По някое време и аз се разписвам със щукичка уловена на Lucky Craft Pointer 100 SP.

Както и всички други риби тя си отиде по живо по здраво.

Виждайки, че преобладават малките щуки минавам на по-лайт примамки. Резултата е мигновен:

Решавам да пробвам отново с нещо по-едро, но Lucky Craft GunFish 115mm вдига само костури. Слагам по-малкия 95мм и вече имам още едно щукле в списъка.

И отново на свобода:

Поредна на GunFish, като тази го беше налапала целия откъм главата. Едва се подаваше задната тройка:

Пак записвам костурче на същата примамка:

Прилепа на  Savage Gear е примамка, която си бях купил зимата и все още нямах възможност да я тествам дори.

Бързо ми донесе успех, но съм леко недоволен от кастинга. За своите 7см и цели 14 грама очаквах да лети повече, но явно и толкова стига.

Пробвах с малки силикончета на Fiiish. В дълбочини около 7 метра вреше от костури, но аз не търсих тях.

Сложих Fiiish номер 3 в розов цвят, но успеха беше само с по-голям костур, но не и щука.

Не ми хареса мястото и реших да го сменя. Много навалица имаше там и постоянно ме наобикаляха. Във водата имаше над 20 лодки средно с по 2 човека в тях, а на брега тападжии и спинингисти бяха опасали всичко. Вероятно имаше близо 100 човека. За капак имаше и хора търсещи щуката на тролинг, като един от тях влачеше с 4 въдици едновременно!

Сменям мястото, но не и примамката. Рибите поне се смениха 😀

Изгубил надежда, вече към обяд спасявам положението със спинербайт на Lucky Craft. Една успешна примка, за която вече съм писал и съм онагледил с доооста снимки. Хубав костур, но нищо повече:

Гонихме се из ръкавчетата, а аз с малката лодка бях доста по-подвижен. Не успях да пресрещна момчетата за компания, но по-късно ги догоних. Омръзнало ми беше да греба и беше чудесна алтернатива да се закача зад електричката и да не съм сам.

По обяд рибите бяха спрели активността си и излязохме за почивка.

Импровизиран навес на това прокълнато място. Адска жега е всеки път и едно дърво да няма в тоя пущинак! Обсъждахме варианти къде и какво да засадим, като опасенията н бяха да ги отскубнат рибарите за колчета или да ги изпасат кравите.

Аз след обяд нямах успех с риба, няколко часа обикалях в мъки да спася следобедното капо, но без резултат. Опекох се достатъчно и имах нужда от почивка.

Имах малко над 10 уловени риби – щуки и костури. Едното момче беше с 33 щуки! Общо хванати бяха над 100 риби, като НИТО ЕДНА НЕ БЕШЕ ЗАДЪРЖАНА! Нещо с което искам да похваля нашия екип, опитващ се да опази това място до колкото може. Това откриване с подобна навалица ни даде ясен знак, че бъдеще за този водоем няма. Куканите и живарниците на всички останали бяха добре окичени. Аз отново се отдръпвам от това иначе добро за риболов място и се насочвам към малките и закътани водоеми. Там поне не се прескачам с други рибари и не ставам свидетел на подобни гледки. На лице е и резултата от голямата преса – сравнително малко риби и изключително дребни. Хубаво място, но подходящо само за откриване. Като се обезриби и изостави от мессарите може пак да стане подходящо за нас 🙂

 

Качвам снимки и от колегите: