Резултатите от излетите ми по Марица, в началото на 2019-та, бяха отлични!! Това го казвам с не малка скромност, защото което си е вярно, си е вярно. Успях да уловя страхотни и борбени риби. Предстоеше влизането на пролетната забрана за риболов на 15.04.2019 и трябваше да закрия риболова, съвсем условно. 🙂 За последно бях ходил на реката на 30.03.2019. Тогава треснах един кефал близо 50-те сантиметра, което ми даде стимул и надежда да потърся за последно желания трофей – над летвата от 50 см. За съжаление седмица преди закриването на риболова реката вдигна рязко нивото си. Дали щях да имам слука в тази… пералня?

Отговорът на този въпрос можех да получа единствено като посетя реката. 🙂 Предпоследния ден преди влизането на пролетната забрана за риболов се пуснах по Марица. 13.04.2019 – реката е буйна, мътна и разлята, като влачи всякакви боклуци изхвърлени в нея от човекоподобните, които населяват поречието и притоците й. Чувствам се ужасно прецакан при вида на Марица, но стискам зъби и си казвам, че ще ловя до откат – без снимана риба няма да се върна вкъщи. 🙂

Този път отидох на реката преди обед. Нивото вече падаше значително и бързо, но тя все си оставаше така придошла и разлята. Първоначално залагам на въртящи блесни и воблери, но удар отново нямам, както при предните излети. 10:40 е, а риба и удар нямам. 🙂 Запазвам тръпение и правя поредната проводка, надявайки се тя да не се прецака от боклуците и водораслите, които реката мъкне с придошлите си води. Изваждайки пасивния силикон на Fanatik – Larva, от кутията с примамки, вече предусещах слуката. Ясно ми беше, че ако евентуално има някакви риби пред мен, които отказват на другите ми изкуственяци, то ще ги провокирам на 100% с пасивния силикон! Две-три минути след направената смяна с пасивен силикон усещам мощен тропот по бланката на Jig Master-а и засичам като опарен!!! Леле, лелееее…. каква риба само излъгах:

Бланката се напряга радостно, аванса сработва и борбата почва!! Докарвайки рибата пред мен ми пада ченето… виждайки мощната й и здрава глава… и туловището!

Дали това бе желания и търсен трофей над 50-те сантиметра – предстоеше ми да разбера съвсем след малко??

Три инчовата Larva се губеше в голямата уста на този исполин, а чебурашката приличаше все едно е някакво малко m&m-че. 😀

Силно впечатление ми направи белега и нарушението на гръбната перка на този звяр. Казах си, че ако някой ден го уловя отново – точно по това ще го позная. 🙂

Опашката на кефалът беше голяма почти колкото дланта ми – истински звяр!

Моментът на истината дойде и положих дебелака на риболовния метър.

За мое съжаление не бях надскочил летвата над 50-те, а я бях достигнал отново. 🙂 Дължината на кефала и огромния му дебел корем, който беше пълен с всякаква храна, включително със сигурност и хайвер, оформяха внушителна осанка и габарити на тази риба – имах чувството, че тая бомба всеки момент ще експлОдира, държейки я в ръцете си. 🙂

След всичката тази плеяда от снимки и борба, последва реанимация на кефала, като го пощраках още малко.

От този кадър, сигурно много хора биха оприличила кефала на амур. 🙂

Моментът за пускането на звяра настъпи и пуснах фотоапарата в режим видео:

След страхотната слука имах още два удара в рамките на един час. Първият бе в бързея при изтичане на Larva-та, а втория (дошъл час след пускането на трофейния кефал) – в тихата вода до мен. За моя изненада се оказа, че в тихото съм излъгал мерна щука, която към момента попадаше в забрана за риболов. Въпреки това реших да я щракна. Направи ми впечатление, че вече й бяха пораснали зъбите и видимо отдавна си беше пуснала хайвера, навярно поради доста топлата зима.

Без значение дали тази риба попадаше в забрана (при случаен улов на момента задължително връщате рибата във водата) или не и при двата варианта с нея щеше да се случи това:

Поседях още два часа на Марица, до 15:00 часа, но друга слука и удари нямах. Почна да гърми и беше време да си ходя, защото само светкавиците могат да ме изгонят от риболов. 🙂 Този път активността на хищниците се оказа, че се изместила и се видя, че взимаха в часовете около обед. Добре, че отидох по-рано на Марица, че ако бях отишъл следобеда, както обикновено, можеше да си остана капо. 🙂
Ами това е приятели от мен – с този фото разказ репортажите от началото на годината приключват. Адски съм доволен от слуката, която имах и снимките, които си нащраках. Ключов момент за този успех, според мен, бяха: местата където открих рибите, използването на пасивен силикон – Fanatik Larva, с подходяща чебурашка и кука и подходящата проводка. Такъмът допринесе допълнително за удоловствието от риболова, като Jig Master-a ми сигнализираше всеки път, щом се навърташе нещо около куката. Доволен съм от представянето на този модел спининг при риболова със силикони и преборването на рибите. 🙂