Привет на всички спинингисти!
Риболовните ми излети през декември продължиха. (Марица джигинг – декември 2020). Бях планувал седмицата преди Нова Година 2021 да си взема отпуска и да си почина малко от работните ангажименти, като се отдам на семейни гостувания и риболовни разходки. Разбира се, пъкления план се осъществи, като допълнително го гарнирах с няколко нови силиконови изкушения, които ми привлякоха вниманието и ги нямах в арсенала:

Силиконите, на които досега не бях мятал, бяха червейчета на Westin – Bloodteez и един модел на Bait Breath – Bugsy, който се продава у нас от 2016-та година насам. Взех също чебурашки в различни грамажи и подходящи куки на FilStar – Sensei, модел F1411BN – куки, които са изключително остри и с голямо ухо! 

Първото излетче от риболовната отпуска го направих на река Марица. През деня на 24.12 бях около обяд на реката. Времето изобщо не беше зимно, а направо пролетно! 

Излетът тръгна много тегаво, като два часа нямах пипане. 🙂 След доста усилия и упорство успях да реализирам първите риби, които се оказа, че бяха доста настървени на Bugsy-то в размер от 2,5 инча. Някакви по-големи риби така и не се показаха, а наистина странното за мен беше, че все едно кефалите се бяха „изпарили“! Разбира се всички бели рибки бяха върнати обратно в Марица. Ето малко представителна извадка от слуката в снимки и кратки видеа от пускането им: 

Коледните празници преминаха в тиха и спокойна семейна обстановка. Разбира се, трябваше и разтъпчване, че само на маса не е хубаво да се седи, да се плюска и пие. Хубаво е човек да отиде и да помята от брега със спининг в ръка. И така, съгласно това правило, на 25-ти декември се отправих към един нов за мен водоем. Без информация какви хищници има и на какво кълве – така най-обичам. 
След обилния коледен обяд дойде ред на „гимнастиката“ със спининга в ръка. Водоемчето беше интересно, като почти навсякъде дълбочината бе еднаква. Цялото беше обвито в лека мъгла, като след 15 часа се настани ааадската мъгла, която направо го забулу напълно.
Първите риби, които улових, бяха костури и кефал – каква приятна изненада! Чебурашка с тегло от 4 грама и Bait Breath Bugsy в размер от 2,5 инча бяха смъртоносното оръжие! По-голям кефал не успях да уловя, но пък каква риба ме тресна… Venom-а индикира доста силен противник, но след кратка борба ми се откачи. Бях удовлетворен от посещаването на новото водоемче и това, че държи подобни риби, предвид масовото обезрибяване на водоемите ни и прибиране в торбата на всичко де що плува.

28.12.2020 – време е за нов излет. Около обед бях на река Марица, която ме посрещна така – спокойна: 

За целия излет имах точно две кълванета, като само едното реализирах на 3 инчова Larva с 3 грамова чебурашка! Преди това на същото място бях мятал с 6 грамова чебурашка, но успех нямах. Определено в този случай по-леката глава бе ключа към успеха ми да излъжа заветната риба! 

От плиткото течение се показа един борбен кефал, който се бе полакомил за моя силикон. 🙂 

Е, има и такива излети понякога – с по една добра риба, но по-добре с една, отколкото с нула. 🙂 
Последният излет за 2020-та година отново бе на Марица. Този път имах на разположение да ловя цял ден! Още от сутринта бях по реката, а на вира пасажи от морунаж и скобар направо бяха откачили – имаше стотици риби, които се скъсаха да припляскват над водата. Цялата тази игра траеше около един час, след което рибите все едно се пръснаха и нямаше помен от тях. Лека-полека започнаха да идват и други рибари на вира, но всички бяхме с пръст в устата – никаква слука… Реших да се пусна надолу по течението, където пък заварих стадо нутрии, които си седяха и дремеха спокойно над канарата от боклуци и клони. Риби обаче нямаше.

Три часа без риба – време е да сменям мястото! Няма какво повече да правя в този подучастък на Марица. Насочих се към следващата набелязана точка, но и там греда – никакви риби. Ами отново смяна на мястото и там…. намерих това, което търсех – мощен удар с последващ рън по течението надолу!! 

Ето едно кратко видео от епичната борба: 

Успешната примамка бе силикона на Fanatik – Larva в размер от 3 инча, а самата слука – разбира се мерен сом (най-черния, който съм хващал досега), който след снимките бе върнат обратно в реката. След тази надъхваща риба и над пет минутна борба последва отново удар на…. чорап – явно се е влачел по течението. 🙂 

Така закрих риболовната 2020-та година. На 31-ви реших да си почина малко и да се подготвя за новата 2021-ва година!
В допълнение бих искал да ви похваля флуорокарбона на Sufix – Super 21 FC в размер от 0,28 mm. От март месец 2020-та ловя приоритетно с него и впечатленията ми са само положителни. Ако си търсите флуоро за повод – пробвайте го, защото си заслужава за цената, метража, реалната дебелина и качеството му!