По Марица през август 2021

През август обикновено Марица изпада в маловодие и риболовът на хищниците, не само с изкуствени примамки, става труден. Бреговете са обрасли с буйна растителност, която затруднява преминаването и през пътеките. Освен това през този месец жегите са безмилостни – дневните температури достигат до 39-42 градуса, така че целодневен излет на хищници с изкуствени примамки е почти немислим – все пак е лято. Наред с това комарите довършват нетърпеливите риболовци, които се заричат, че повече няма да стъпят на Марица. Други хора пък изобщо дори не припарват на реката, което пък на мен ми действа добре откъм спокойствие и тишина. Панаира се мести по големите язовири и там цирка става пълен…
Основната слука при мен са костурите, кефалите, малки бели рибки и тук-там по някоя щука, расперче или сомче. Ако се разровите в публикацииите тук на сайта ще видите точно такава слука. 

Първата седмица на август беше доста слънчева и жешка, като към шести август времето леко се разхлади с една лятна буря. Първия августовски излет на Марица се случи на 08.08.2021.
Ранно ставане и 20 минути преди изгрева съм на реката. Започнах с различни видове воблери и след като ми стана ясно, че няма да е работата преминах на силикони. Решавайки да проверя дали избощо има някакви риби пред мен сложих малък силикон – Bait Breath Bugsy на 2,5 инча. Все пак риби имало, ама…. наистина малки. Почнах доста бързо да трупам на сметката си малки бели рибки, които явно бяха от новото люпило. Смяна с рачето Rush Craw ми донесе отново същата слука. Преминаването от силикон на воблер нищо не ми донесе и се върнах пак на силиконите. : )

За мен е супер яко и радващо, че има такова голямо люпило в реката. Това означава много неща, ако се замислите.
Слънцето вече беше изгряло, а аз нямах риба с добри размери. Кефалите изобщо никакви ги нямаше. По едно време и белите рибки се пръснаха, при което ми светна лампичката – завъртял се е по-едър хищник. Наложи се лека промяна – превързване на повода, смяна на примамката и тактиката. Заложих на Getter Bug с 3 грама чебурашка. До момента с този нов силикон имам единствено сомчета по Марица и предусещах, че сега е момента да го подам там, където до одеве бяха гол след гол дребосъците.

Вече беше станало осем часа сутринта и се усещаше как августовската жега почна да натиска. Ясно ми беше, че не остава много време за риболов. Почнах да стрелям в отсрещния бряг, като приложих тактиката от предния излет. С 3 грама глава и този силикон можех да плискам и да пропадам бавно, така че ако там наистина се е завъртял едър хищник – да го примамя. 3-4 проводки по-късно имах удар при първоначалното пропадане – засякох, но рибата не се закачи. Оставих силикона да тупне на дъното, след което, отново го повдигнах и го оставих да пропада – ако рибата не се е набола на куката ще последва силикона и пак ще удари. След още две такива повдигания имах отново силен удар с моментално повеждане и беснеене! ОоооПА – стана ми ясно, че в края на линията имам разярен сом. 

Тактиката ми сработи и ето, че имах първата добра риба за деня – охранено сомче. Понеже видях, че се е закачило добре си позволих да го пощракам и на едно кратко видео – там е и момента на пускането на рибата. : ) 

За съжаление един час по-късно, след тази добра слука, друга риба нямах и реших, че е време да се прибирам. Нямаше дори костури, което ми се стори много подозрително….

Сряда, надвечер на 11.08, имаше буря, която охлади летните страсти. 12.08.2021 – четвъртък е, а около обед отново преваля и атмосферните условия бяха променливи. Много ме сърбеше да отида да помятам на Марица след работа, на същия вир. Поколебах се доста, но в крайна сметка се запътих натам. Играта беше рискова, защото в далечината се виждаха, на около 5-6 км от мен, светкавици и не се знаеше как ще се завърти циклона и дали нямаше да ми се стовари над главата. Имах на разположение 3 часа за риболов пък каквото това….

На Марица съм – ще ловя! 
Първоначалните проводки с 3 инчовата ларва не дадоха резултат и реших да направя смяна с други силикони и размери. Доста тегави първи 40 минути – без риба! В един момент паднах на 2 инча ларва – за проверка дали капризничат и дали има малки хищници. На третата проводка имах удар – засякох, но нищо. Продължих проводката и отново имах паразно кълване. Странно, явно има дребосъци? Заметнах и започнах да водя по същата траектория и пак празни кълванета… Брее, че интересно! Така още 3-4 проводки, докато изведнъж успях да зашия риба на куката. Докарвайки я се смутих – хмм, маришки морунаж. : ) Най-вероятно и предните кълванета са били пощипвания от тия риби.

Обаче след този морунаж кълванетата спряха?! Вдигнах размера на силикона, обаче пак нямаше пипане. Върнах се на 2 инчовата ларва и след доста упорство успях да излъжа един добър костур…

Надявах се да има още риби в пасаж, но не би… Залезът вече наближаваше и реших, че щом за час и половина съм хванал две риби е време да си размърдам Д-то и да се преместя на друго място – 100 метра по-надолу имаше един плиткаж с треви и заложих на него. Започнах с повърхностни воблери, като имах едно кълване от едър кефал, но не нацели уолкърчето. След това едно голямо нищо. Докато изведнъж се появиха отнякъде костуроразбойници и се нанизаха на TJ Minnow 50 S. Определено на този плиткаж около водораслите се завъртя вечерен заход. Първият костур беше най-едър от всички, но се откачи в тревите. Може би бях избързал със засечката. Следващият бе по-малък, но също с достойни размери за маришки бандит. До падането на нощта не оставаше много и успях да уловя още два по-малки костура. Странно, очаквах да се появят и щукички, но все едно ги нямаше – само костури.

15.08.2021
Един от безценните ми моменти, е когато посрещам изгрева на Марица, в търсене на хищниците. 

Този път обичайното неделно сомче липсваше, но все пак имаше компенсация, като за съжаление две добри риби ми се откачиха във водораслите… Едната не я видях каква беше, но втората бе трофеен кефал над 50-те сантиметра. Ударът по малкия уолкър и гледката на атаката бяха брутални – достойни за Оскар! После обаче така ме заби в подводните туфи с водорасли, че нямаше как да го извадя от там. Все пак успях да си спася от скъсване малкия уолкър на Storm. След този фалстарт, тон на слуката даде едно костурче, което улових на Gomoku Poper-а. 

Играта на повърхността прикличи и до 8 часа стутринта успях да хвана още костурчета, като този път между тях се появиха и няколко щукички. Успешната примамка бе един от любимците ми – Salmo Minnow 5S, като забележете кой цвят предпочетоха малките хищници – TRO!

Жегата настъпи, а хищническта активност умря. Повече от час нямам удар и трябваше да се преместя. На новото място пуснах за първи път да пробвам Salmo Fanatic 7. Досега не съм имал този воблер и си поиграх из маришките течения с него, но никакви кълванета…. нито на този воблер, нито на другите и на силиконите. Време беше да си ходя и да уплътня времето с нещо друго. : ) 

17.08.2021 – след работа се разходих до познатото място, на което знам, че има костурска жила. Искаше ми се да ги напипам на повърхностни примамки, но като цяло излета премина супер слабо – само с два уловени костура. Досега това беше най-слабото представяне – жив срам, което го отдавам на това, че в реката има благодат от жертви за хищника и има моменти, при които той е преял и не пипа на нищо, но попаднеш ли на момента, когато е тръгнал на лов, то се получават добрите слуки.

На следващия ден – 18.08.2021, реших да сменя участъка и да се разходя до едни разливи, където обикновено от опит знам, че привечер става купон на повърхностни примамки.
В ранния следобед мина кратка лятна буря със светкавици, но привечер всички изгледи за риболов бяха обещаващи. Започнах слуката с един страховит и супер агресивен мъник, като след това напердаших дребни кефали и по някоя щукичка за цвят. Общо взето направих малък шлем с три вида хищници и всички улових само на малкия уолкър на Storm – Gomoku Pencil 45F. Абе готин излет се получи с доста удари и риби, но все малки по размер агресори – все пак тематичен летен риболов на повърхностни примамки си ми е слабост и затова друг тип примамка не метнах изобщо.

Финалът на августовските излети по Марица бе на 22.08.2021. Рано сутринта – малко преди изгрев, бях на реката в участък, на който отдавна не бях ловил. Тук-там през първите 15 минути от излета се виждаше по някое хищническо подгонване, но не от едри риби – предполагам някой костур, дребна щука или расперче. После всичко замря. Слуката – ами за първите 30 минути цели четири риби – три кефалчета и една маломерна бяла риба. Освен това скъсах и един от маришките ми бойци на Salmo – Minnow 5S в цвят HPH. Много ме хвана яд, защото нямаше как да го спася, но има го и това в риболова. Нищо, клонинги в магазина колкото искаш. : ) 

Слънцето вече се показа над хоризонта и започна да вдига рязко температурата на въздуха. Спрях се за момент с проводките и започнах да се оглеждам, за да преценя ситуацията и какво точно да променя – мястото или типа на примамката. Идеята на всички тия размишления беше да провокирам рибите за атака. В крайна сметка разбрах, че бъдещата ми слука ще бъдат кефалите и заложих да търся тях. Предположих къде може да са те – вече бях хванал един под прага, на класиката Salmo Minnow 5S, но само един. Абе няма как там да няма повече риби. Въпросът беше с нещо да ги агресирам – естествена или крещяща и нетипична за Марица разцветка? В чантата имах с мен два неразопаковани цвята на Salmo Minnow 5S – RBD и най-новия SPL, който като цвят RER се доближаваше до естестествената плячка. 

Понеже вече бях направил доста проводки с натурален цвят RER и цели три с HPH преди да го скъсам, реших, че ще започна обстрела на подводния праг с RBD. В крайна сметка установих, че този цвят се оказа голям агресор за кефалите. Пробвах в същото време и други два цвята от модела Minnow 5S, в леко замътената вода, но те нямаха същия успех като тази разцветка – с нея имах както реализирани риби, така и празни удари, което определено е сигнал, че тази рацветка провокираше кефалите за атака. Успях да прибавя към слуката още 8 кефала с еднотипен размер. Ето примерната снимкова извадка:

След 08:30 слуката спря. Явно играта с кефалите под прага приключи. Нямаше какво повече да търся на този вир и тръгнах да облавям надолу по течението, където успях доста трудно да добавя към сметката си още 2 кефала на TJ Minnow и Salmo Slick Stick 6. За два часа тази слука си беше много тегава. Бях сменил доста видове примамки и тактики, но рибите не искаха да видят изкуствените примамки, или просто липсваха в реката, което ако е така си е чиста грехота, защото капацитета на Марица в този участък е голям.

С това излетите от август по Марица приключват и остават в историята. Пазете рибите, за да се кефим на най-великото хоби в света – риболова!