Ето я и втората част от морските ми почивки на Тасос. Първата част можете да си припомните тук: „Морски почивки на Тасос през 2021 (част 1)„. Тогава посетих острова в края на юни и началото на юли и успях да заловя нов личен рекорд за улов на лефер.
Сега ми предстоеше престой на Тасос в периода от 29-ти август до 4-ти септември. За влизането в южната ни съседка си бях направил ден по-рано бърз тест за Covid, съгласно регламента, като след преминаването на границата на 29-ти август, гръцките власти ми направиха повторен такъв и след две минути пожелаха всело изкарване на почивката на цялата ми компания. : ) Това беше и седмицата от годината, през която направих 3 бързи теста – два на влизане и 1 на излизне…. – толкова много бъркане в носа чак до мозъка и проляти сълзи…. : D
За разлика от предходното ходене, този път нямаше блъсканица и напрежение на ферибота. Доста леко мина и 45 минутното плаване.

Поради високите температури на въздуха и на водата през последния месец на морската повърхност беше „избила“ един вид медуза, която плаваше както в крайбрежието на континенталната част, така и покрай бреговете на Тасос. Имаше абсолютно нашествие на вида Cotylorhiza tuberculata, която погледнато отгоре много наподобяваше пържено яйце. : )

Бръм-бръм…, след около петнадесет минути ни предстоеше да акостираме на Лименас. Откъм островът, обаче се задаваха буреносни облаци, които, гледайки ги отдалеч не представляваха опасност за нас, а по-скоро гледка.

След пристигането в студиото и настаняването набързо, захвърлихме всичко и се базирахме веднага на плажа – няма време за губене трябва да се почива.

Та, да си дойдем на думата – риболова. Първият излет го направих рано сутринта на 30.08.2021. Един час преди зората – в 04:30 часа, бях на малкото пристанище, което си е супер добре осветено. Над пристана бяха надвиснали тъмни черни облаци, които скриваха звездното небе – определено предстоеше лятна буря да се стовари над главата ми, но аз съм там и ще … си настоявам на своето. : )

Сглобих такъма на фона на пристанищната светлина и се отправих към скалите. Докато се придвижвах към и по буната, се ослушвах и оглеждах за джурими (винаги си слухтя), но такива нямаше. Базирах се на „моето място“ и първи избор на примамка ми бе шампиона – DUO Spearhead Ryuki 80S версия SW Limited в цвят Belone. Вече с надрано покритие в зоната на тройките, но все така ловящ. Заметнах го смело в тъмното и започнах туичинговата проводка. Бях направил четири-пет дълги проводки, но нямаше удар.

В следващите 10 минути имах още два удара – на максимална дистанция в отсрещния плиткаж и на средна, но рибите отново не се зашиха. Прегледах всички жила на тройките, но нямаше нито едно, което да се бе затъпило – всички „жилеха“. Имаше си хищническа активност обаче явно рибите не бяха големи и в тъмното бутаха странично воблера. По едно време, докато водих в тъмата воблера – успоредно край брега на буната, имах зверски удар, който сгъна зловещо Venom-а. Рибата ми взе аванс и… се навря директно под скалата на буната…. Ясно ми бе, че предстоеше да извадя рибата, да извадя воблера или да скъсам любимото Ryuki….. Светнах челникът и се приближих до злочестата скала и започнах някак си да пробвам да издърпам рибата/воблера, така че да не скъсам плетенето влакно на Gosen в размер от 0,6. В крайна сметка успях да издърпам воблера под много странен ъгъл, но на него нямаше риба – жалко ама…. абе, поне ще продължа да пиша история с него. : )
Последваха още няколко проводки и отново удар на средна дистанция в открито море – обаче този път улових рибата. Оказа се, че причинителите на това „дразнение“ са били малки лавраци, почти около нормата от около 25 сантиметра, някъде! Ама си оставаше за мен загатка какво бе онова животно дето ми удари край скалите на буната и ме навря в „9-та дупка на кавала“, да ближа рани….
Изобщо не се полакомих и пуснах лаврачето с помощта на кепа. Апелирам към всички български спинингисти да не проявяват алчност и рибите под и малко над нормата да се връщат обратно! Много често из Фейса забелязвам снимки с точно обратното, което е супер тъпо! Малките лаврачета, маятикота, дорадота и прочие други такива заслужават да станат големи такива. Видеото с пускането можете да изгледате в клипчето, което съм публикувал в края на репортажа.
След около петнадесетина минути хоризонта взе да се просветлява, като успоредно с това пък – времето да се влошава, а циклона да се заформя и да увеличава мощността си….

От гъстите облаци заваля напоителен дъжд придружен с…. най-страшния кошмар за всеки спинингист – светкавици и гръмотвици, които в моя случай падаха на насрещния ми баир и от двете ми страни на пристана. Приклещен съм отвсякъде. Светкавиците бяха в пълния си блясък и озаряваха небето, а тътена от тях – на моменти оглушителен. Може би над час и половина си играх на котка и мишка с атмосфернтие условия – ту замятах за няколко проводки, ту спирах за десет и повече минути, за да не стана на гръмоотвод. По едно време светкавиците така зачестиха, че над 40-сет минути просто стоях с ръце в джобовете под дъжда, махнах си колана на дънките, че е с метална пластина и спининга – оставен полегато на камъните и опрян в раницата на 5 метра от мен, а аз – чакам ли, чакам прозорец за мятане….

Вижте разликата в 07:35 часа и в 09:00 часа…. Всичко изсветля – отиде си лятната буря, а с нея и хищническата активност, която за мен си беше заминала още в 06:00 часа, когато почнах на пресекулки да мятам за по една-две проводки…. Много време изгубено за мятане, докато се разкара шибания циклон, но такова е понякога – по-важно е ние да сме живи и здрави, да знаем как да се опазим в такива моменти, а рибата – все някога ще дойде на куката.

Вече беше станало 10:30 часа и още нямаше друга слука, а и нямаше и подгонвания, при което реших да сгъвам сергията и да отивам на плаж…. Ето ги и примамките, които бях измятал – без да искам съм ги закръглил точно на 10 играча, които през определени интервали сменях:

От всички тях, единствено имах удари и риба на Ryki 80S Belone – в тъмното преди зората!! Ето го в близък план Шампиона! : )

Като се изтеглях към автомобила, забелязах в пристанището под лодките набити доста малки лаврачета. Рибите изобщо не бяха големи – няма и 15 сантиметра (тия бебета изобщо не представаляваха интерес за мен). Досега не бях попадал на такива пасажчета там. Абе определно си беше лаврашка сутрин – ама само дреболяци, която обаче в следващите дни изобщо не се повтори!!

31.08.2021 – този път съм 15 минути преди 04:30 часа на пристана. Надявам се тези 15 минути по-ранно ставане и пристигане да бъдат в моя полза, но ще видим. 
Разминавам се с местен дънар, който е залагал за дънни риби, но нямал слука, като може би подразнен от това си заебава на скалите бутилката с вода, хартиената кутия от морски червеи и едно малко полиетиеленово пликче с 3-4 размразени рибки за стръв – грозна работа, но щом така е свикнал да цапа морето у тях си, което всъщност толкова много му дава под различна форма….
Залагам отново на същото място (скала) – като от вчера сутринта, и се надявам пак да има лаврашка активност – да, ама друг път.  Воблерът е ясен – Ryuki 80S SW Belone! Първите няколко проводки бяха тип „ветрило“, с цел да видя има ли нещо около мен на 20 см дълбочина – в открито море и към пясъчния плиткаж. Ами няма нищо и така в продължение на близо час – все едно мятам в…. кенеф. : )  Смених няколко примамки и пак се връщам на успешното ми Ryuki. Часът подминава 05:20 сутринта, а аз още нямам ударче, а зората скоро ще пукне…. Решавам да пробвам успоредна проводка супер близо покрай скалите на буната – вчера сутринта имах злобен удар там, пък да видим сега дали пак ще има удар?!? На второто подаване ме излепи мощно страхотна риба и пак почна яростна борба…. Груперче ли беше това или стира, октопод или… кракена на Дейви Джоунс – предстоеше ми да разбера?
Включих челника и този път реших малко да скъся дистанцията между мен и нещото, като се придвижа 3-4 големи камъка в посока рибата, а в същото време пазих баланс с кепа в лявата ръка, че даже и навивах с нея макарата. Последва осуетен опит,от мен, за навиране под скала, като дори усетих на бланката как се тръкна повода и брейда, но благодарение на вече късата дистанция и напрягане с все сили на бланката на Venom-a, рибата поддаде и не й дадох шанс за тази опасна маневра. Показвайки я над водата малко се смутих, защото не можах да я определя от какъв вид е на фона на светлината от челника, но продължих смело да я боря до влизането й в кепа. Успях да я кепна и да я закарам не „безопасно“ място за оглед и снимки. Поглеждайки, вече нормално в кепа какво съм уловил, веднага определих рибата – Морска врана със страховити за мен размери! Досега изобщо не бях срещал по тези места риба от този вид, а отделно пък даже не бях улавял подобна! Ето, че за мен изненадата беше пълна – страхотна и късметлийска риба, която може би и вчера сутринта ми е ударила, но знае ли човек колко риби са били там в скалите на буната, или е една и съща…. Последваха снимки и премерване на рибарския метър, който отмери точно 38 сантиметра.

Реших, че мога без никакви угризения да задържа рибата с оглед на размерите й и това, че има отлични вкусови качества, за които съм чел от различни източници.
Продължих с търсенето на морските хищници в различни посоки и с различни примамки и техники, но така и нямах повече удари или подгонвания – жалко. Все се надявах най-малко поне на някое кокали или пък меланура – риби, които все съм хващал там, но уви – няма ги. Слънцето вече изгря, а тишината все така продължаваше.

Упорито настоявах – проводка след проводка, че като си сам не знаеш ще влезне ли пасаж или не, смяна на примамки и техники, но пак греда. В краят на излета заложих да потърся край пристана дреболяка и имах слука на две рибки – морско костурче на TJ Minnow и едно попченцИ на Fanatik Larva 2 инча. Доста пот и усилия вложих на максимум, но като ги няма рибите край брега и това си е шампиоснко постижение. Интересно къде ли бяха кокалитата, меланурите и евентуално леферите, които очаквах през тези две сутрини? Нямаше дори и заргани, а лаврачетата беше ясно, че си биха шута! Какво му ставаше на морето, че при положение предни години дори баракуди са се ловили в този район?

Плаж, море, обикаляне, храна и тумбене

Отново ще залитна за малко в страни от темата за риболова. Разбира се на Тасос не всичко е риболов. Има и морски дарове, които приготвени и сервирани от местни майстори в ресторантите са страхотно угощение и просто няма къде другаде да опиташ такова качество и вкусотия! Порционите са големи и тумбенето е гарантирано, като изтощението от плажа, слънцето и плуването (не, че съм голям плувец, ама пак влизам да плувам за до 2 пъти на плаж) го компенсираш с вкусната храна, която в Българските курорти няма как да я достигнеш, че там само гледат как да те прецакат не само в грамажа, но в качеството и цената. Даже свинското, телешкото и агнешкото на гърците е по-вкусно от предлаганото у нас и все едно е сготвено на друга Планета. Абе истинска работа, а не фалшименто като при Булгаристана. Естествено, на плажа не плащаш кинти за едната сянка – шезлонг и чадър, а само за вкусна храна и напитки към заведението на което са те, а цените са супер достъпни за всеки! Ако пък искаш да си поседиш за час-два на плажа или даже повече без да се съобразяваш с концесионери – има супер много дълга плажна ивица, която си е напълно свободна, а не тук като при нас – да няма къде свободно да постелиш плажната кърпа и да забиеш чадъра.
Отделно, в местното магазинче за сладки работи и други стоки има еееедни яки портокалови корички залети с шоколад, които ги правят в Солун и са страхотни – препоръчам ви ги, ако ги видите някъде взимайте кутии.

Искам вметна няколко реда, че обиколката на Тасос по крайбрежното шосе е около 100 км и има какво да се види в различните му кътчета – абе яки гледки да искате…. душата ще ви се напълни. Ето малко снимки от разходките, които направихме. В снимките има и едно растение, чийто цветове супер много приличат на….. четка за бутилка! : D Видя се на хоризонта и една подводница… : )

Хоп – стига толкова отлконение с разходки, храна и плажуване. Оставям на вас другите неща, че да има какво да видите и да опитате – има и други неща за посещаване и обикаляне.

ПримамкиТЕ

Дааа и при това ходене до морето си бях запасил раницата с нови морски примамки, като една малка част от тях ми бяха подарък за именния ден, който по принцип не празнувам, че ми е натрапен от БГ поповете преди няколко години, ей така за уплътняване на календара… : )
Та, новите герои в списъка с примамкиТЕ, са:
– Rapala Max Rap – „тежката артилерия“ в атака, в три различни размера и цвята;
– Shimano Exsence Galaslide – може би един от най-шумните уолкъри, които вече имам;
– Autowalker 115S – един нестардантен морски уолкър (потъващ), с яка холограма, който според мен трябваше да го имам в кутията;
– DUO Spearhead Ryuki 110S SW – версия, която нямам, в цвят Sardine;
– Zerek Tide Trail – един супер-дупер специфичен морски воблер в три цвята, които когато го заметнете в пясъчните или рифовите плитчини ще разберете къде му е силата, а има и супер мощни морски тройки;
– Rapala X-rap Saltwater SXR – в размер от 100 мм и готина натурална разцветка, която под различен ъгъл на светлина блещука с цветовете на дъгата, а какъв туич има на около 1,5 метра под водата – там му е силата…;
– DUO Tide Minnow Sprint – това са спринтьорите на DUO с умопомрачителния им дизайн, които търпят и туич, а лошото е, че хубавите „люспи“ се изтриват от супер острите жила на торйките, но аз вече съм свикнал с това – те повечето морски воблери са така;
– DUO Tetra Works Tetra Jig – метален джиг в размер от 12 грама, с който много от вас имат вече успехи не само в солени, но и в сладки води.

Толкова с новите „гоблери“, с които ще запълня празнотата в кутията с морските примамки и ще задоволя любопитството и „наркоманията“ си към тях, че нали знаете – голям любител съм на примамките, абе от всичко по малко да имам. : )

Връщам се на риболовните излети. Първи септември – целия ден го пропуснах, изобщо. Реших малко почивка от риболова да си дам на фона на усетената от мен силно затихваща активност на рибите и с компанията да направим целодневна обиколка на острова.
Обаче на 02.09.2021 сутринта сконах пак до кея. Малко преди 05:00 часа бях там – все едно малко дете очакваше поредната изненада, а звездното небе се виждаше добре на фона от разпокъсаните облачета – луната грееше в цялата си прелест. 

Последваха замятания едно след друго – неспирен залп след залп…. почти без почивка, колкото само да пия вода и пак атака. Обаче, слуката я нямаше – нямаше ги рибите! Едно след друго упорито замятане, защото в последните години без да има каквато и да е активност на повърхността се оказва, че влизат риби за няма и 15 минути и изчезват…. Този път обаче даже и не влезнаха… Докато в един момент…. изреждане на примамка след примамка… Ryuki след Ryuki…. по никое време в 08:15 часа, когато вече беше напекло яката, имах така чакания удар! Смених от Ryuki 80S цвят Sapphire Lux (нова готина разцветка, която пуснаха от DUO) пак с Ryuki 80S, но SW цвят Belone – моя очукан герой! Още на първото замятане имах удар и риба – цяло едно кокали…. Тази случка още един път ми доказа, че дори и да има една риба в морето този воблер ще ми я хване!! До 10 часа, обаче, си останах само е едното кокали и се прибрах да се приготвям за плажа. Ако знаех, че ще е само едно щях го пусна, но… задържах го.

На фона на вече нулевата активност на морските хищници, се чудех вече много какво да правя – да ходя ли още на риболов или не… Реших смело да атакувам отново същия ден, но надвечер. Този път смених мястото, че нямаше смисъл да набия четвърти път пак на същото. Резултатът бе едно гръмко капо. Капо… ама гръмко като гръмотевиците от 30-ти август…. За мое успокоение, капото не беше само при мен. Запознах се с един готин местен гръцки спинингист, който също споделяше моите наблюдения и дори се очуди, че предните дни съм успял да хвана изобщо нещо. Разменихме си контактите и следващия път, като съм на Тасос, се уговорихме да направим няколко риболова, че доста си допаднахме във вижданията и стила на риболов – абе двама непознати готини хора, дори и да се срещнат на един… остров, надушат ли се си стават приятелчета! Казах му, че планирам утре сутрина пак да направя на това място едно последно… може би капо и ако иска да се присъедини към мен, но човека си имаше ангажименти в програмата му за трети септември.
Та, ето на – вече е 03.09.2021 сутринта, след около 4 часа сън съм на път да направя последен опит преди да си замина на следващия ден. В 04:40 бях „на стража“, а звездното небе беше в пълния си блясък – пълна красота, която само ние любителите риболовци ще разберем и оценим, но не и жените ни, макар, че им „сваляме звезди“, като сме в начална фаза на връзката! : D  Да обаче, до 8 часа сутринта нямаше абсолютно каквато и да е активност или удари на примамките ми…. Все едно мятах в… кенеф! А предишни години точно в този период са се правили добри риболови – не от мен де…. Е, такова ми се е паднало – година с година не си приличат, седмица със седмица (все една седмица съм закъснял или пък съм подранил… Абе баси цикъловшката работа, ако ме разбирате. Как да му хванеш спатиите на това нещо? : D ).

Замина си кораба с туристите за целодневна обиколка… чак ме снимаха тия хора, че явно нещо колоритен съм им се видял….
Аз, обаче, трябваше по някакъв начин да извлека максимума от ситуацията и да не си тръгвам с капо от Тасос – бахти резила ще съм…. Смених тактиката и започнах да чопля скални риби (rockfish). Оказа се, че изобщо няма да е лесно, защото в рифчетата наоколо почти нямаше риби за силен и надъхващ LRF.

Всичко на всичко успях да изчопля от процепите малко риби от 3 различни вида. За мен това си бяха обичайните заподозрени – морските костури, ханос и едно едро и тлъсто попче, което се забучи уставно за тройката на моя DUO Шампион – Ryuki 80S SW Belone, който ползвах като джиг на пропадане (вижте в краткото видео най-долу)! Такъв удар с няква хипер скорост ми направи (изскочи за атака, като ужилен заек от дупка), че ми „спря тока“ тая малка риба. Останалите риби успях да измъкна от процепите на силикон – Baith Breath Bugsy 2,5 инча. Имах в кутията си разни остатъци от това силиконче – къде без опашка или пък скъсени, раздъвкани или скъсани на 60% от дължината им, които свършиха отлична работа. Не се разминах и без скъсване в скалите на 3-4 силикона – няма как, дори и с 2 грама глава се къса в рифа от брега. Ама нали съм свикнал със същата скорост да късам силикони на наща Марица, та к’во ми пука…

Последения ден от почивката го писах „дъждовен“. Наспахме се и после плажуване преди планираното отпътуване. Хванахме ферибота, който беше между 15 и 16 часа следобед. На него се качихме точно… 4 коли, които… ни натъпчиха като „сомове в подмол“ на горната палуба – ебати тъпотията, но спазваме правилата на Капитана…. Не съм споменавал, но като цени за пътуване ни струваше по 4,50 евро за възрастен и по 22 евракита за голям автомобил, че моя е дълъг – малко над 4.70 метра (това в посока)…
Междувременно на пристанището пристигна нова партида туристи, като ферито им се разтовари за около 10 минути – автомобили, тирове и пешеходци, което си беше бързо.

Чао Тасос, до скоро!

Беше ми много приятно, забавно и разтоварващо да съм при теб! Предусещах, че идва време за нови морски подвизи и повече свободно време за тях през 2022 година.
За финал на този репортаж добавям и краткото видео, с видеокадри, които заснех по време на излетите и почивката: