Чудех се как да озаглавия този фото разказ и поради това, че през октомври отново излетите ми бяха по Марица и язовирите, реших да го наименувам по този начин, както обобщения през септември. Разликата сега е, че не бях по големите и значими язовири, а по малките. 
Започнах неубедително риболова на Марица още на първи октомври. Рибите бяха някак си супер пасивни и още в летен режим, а усещах, че са там – пред мен. Направих една проверка надвечер, от която си направих точно този извод. Успях да хвана цели две рибки и то само на Bait Breath Bugsy 2,5 инча. В крайна сметка няма нищо по-хубаво след тежкия работен ден да разпуснеш с малко риболов на реката. Пък ако има и рибки – още по-добре!

Вторият уикенд на октомври бе доста дъждовен, ветровит и гръмотевичен. 10.10.2021 – неделя е, а като че ли тътена на гръмотевиците вече го няма. Дъждът изобщо не ме притесняваше. Погледнах прогнозата и реших се, че ще се пусна по Марица – прогнозите бяха, че ще е облачно, но само с дъжд. Да, то и за събота беше така, ама… Абе и неделята не бе с условия от най-добрите за риболов, но мерака е по-силен от лошите атмосферни условия, вдигнатото ниво на реката и предстоящата 5 дневна работна седмица.

Изчаках дъждът да понамали интензитета си и се появих на Марица някъде към 11 часа преди обед, а там все едно имаше сбирка на пернатите – голяма красота да видиш толкова много и различни пилци на едно място. 

От разговори с колеги по реката научих, че голямото плюскане на едрите свирепи хищници, обаче, е било в съботния дъжд … 

Започнах ударно с добър кефал, като след това имах още 2 удара на бялото Bugsy на същото място, но не успях да уловя рибите – предполагам пак са били кефали. Успешната проводка бе да водя силикона по течението.

След този добър старт последва доста силно затишие и трябваше да се преместя на следващото място, където успях да заловя още 6 риби, като една от тях – маломерна бяла риба на Larva ми се откачи на брега и си влезна обратно в реката. Интересното е, че успях да уловя с бялото Bugsy черна мряна, но с не много големи размери, която уставно си ми клъвна, докато водех силикончето по дъното.
Излетът ми завърши с кратка активност на маломерни бели рибки.

16.10.2021 – на дневен ред бе да посетя едно язовирче, като главна цел на мисията бяха костурите. Изчаках да се извали и надвечер скокнах до него. Още в началото на първите проводки бях супер приятно изненадан от едно бебе на бяла риба. Колкото и пъти да бях мятал там – никога не бях имал слука на този хищник. Чувал съм, че имало уловени, но така и нямах късмет да уловя някоя – толкова са редки…

Последва ритмично вадене на дребен костурец, който безмилостно ми дъвчеше Bugsy-то и бе освобождаван в язовира незабавно. Не се разминах и с няколко късания, че се бях позиционирал на скалистата стена. Общо взето слуката бе изцяло от дребен спортен костур. Имаше заигравка и бях удовлетворен от слуката – нали не съм капо. : )

На следващия ден – неделята на 17.10.2021, реших да се разходя до едно друго почти съседно язовирче до това от предния ден, където преди време съм улавял бели рибки, щуки и костури. В късния следобед се добрах до него, като на едно място по черния път стана напечено, че се окопах в калта. Обаче, успешно се измъкнах от кофти ситуацията, като единственото поражение беше, че автомобила се окаля целия – от гумите до тавана… Чистачките трудно избърсаха тежката кал от предното стъкло и трябваше да им помагам ръчно. : ) 
В късния следобед облачността се разкъсваше значително от поривите на вятъра, при което се нарисува следната картина: 

Бях взел със себе си Black Pearl-а и Venom-а – респективно за щука и костури, евентуално и бели, че тяхната популация е по-малобройна. Започнах с 10-12 сантиметрови силикони в дълбочините, като скъсах няколко от тях и след това се изтеглих към по-плиткото на язовира, където заложих на воблери. Най-накрая дойде заветния удар, но се оказа добър костур – на Rapala Shadow Rap 11 см.

Постепенно осъзнах, че щуките няма да ги бъде и извадих Venom-a, при което започнах на няколко проводки да улавям костури. Припомних си силата на една позабравена от мен класика сред силикони – Orka Shad 6 см, с която упешно отсях дразнещите дребни костури и малко вдигнах размера на улова. Разбира се всички костури пуснах обратно, както и рибите от предния ден – излишно е да го споменавам, но все пак.

В един момент реших, че ще поиграя хазартно и ще напусна терена, отправяйки се привечер към язовирчето от предния ден – да видя как ще е положението, защото ми бяха интересни „митичните“ бели риби там. В крайна сметка пак опрях до дребосъка – малките костури, които лапаха лакомо червейчето на Westin – Blood Teez и Bugsy-то. По едно време няква мисъл ме накара да сменя с Bait Breath TT Shad в размер от 2,8 инча. На втората проводка последва злобен удар и моментално засякох…. За съжаление кълването не бе реализирано, а изваждайки силикона видях, че опашката му бе отгризана…. После дръпнах още две дребни костурчета на Bugsy-то и приключих с риболова, че беше станало 19 часа.

30.10.2021 – време е за маришки риболов. Уикендът бе на границата между лятното и зимното часово време, така че съботния ден бе по-дълъг, а неделния по-къс за риболов с цял един час…. 

Съботния излет започна с гръмко капо…. смених няколко места, но така и нямах удар. Нивото на Марица падаше, но за над 4 часа замятане нямах нищо запомнящо се – дори някаква следа от хищник, каквато и да е…. Доста вирове обиколих, обаче никаква активност!
Привечер, малко преди залез, стигнах до един супер перспективен вир, където ако не хвана риба – ще „положа“ Venom-а на коляно… : )

Заложих, както обикновено на Larva-та с 8 грамова чебурашка и след четири-пет замятания най-после имах кълване!

Заковах един дребен кефал, който ми бе ориентир къде може да са навряни кефалите – почти на максимална дистанция…. В следващите десет минути продължих да настоявам по същата траектория на облавяне и последва силен удар, който го отразих и кепнах успешно – отново кефал, но този път 44-ка. В самия край на излета успях да излъжа още един кефал, но по-дребен. За 20 минути имах цели три удара – три риби! Общо взето това си беше чиста надвечерна активност, която компенсира нулевите резултати отпреди това.

Неделя 31-ви – последния ден от октомври месец. Почти цял ден обикалях по Марица, обаче толкова мъчна беше цялата работа, че в един момент си зададох въпроса какво изобщо търся на реката…. Обикновено октомври е един от силните месеци за риболов по Марица, но не и този път, поне при мен. Като цяло през целия октомври слуката беше слаба, а хищниците не бяха така настървени, както очаквах. С доста усилия успях да излъжа една щука, която я улових по обед на супер нетрадиционно място – в средата на течението на реката и на пясъчно дъно. Какво дири там – нямам обяснение…. Привечер имах втори шанс отново да хвана щука – на пет инчовото Bugsy с 3 грама чебурашка, но на два пъти щуката просто не се закачи. Дори не очавах, че ще ми дадае втори шанс да се подлъже, но уви – откачи се пак. Като размери не беше нищо особено – около 45 см, обаче си е риба, която можех да запиша на сметката си, ама нямах нещо късмет.

Този път, октомври си отиде тихомълком – без някаква по-сериозна слука откъм риби, дори трофейните кефали отсъстваха от слуката ми по Марица. Надеждата бе нещо по-така да се случи през ноември, когато предстоеше още по-серионото захлаждане.