След фото разказа „По Марица и язовирите – октомври 2021“ е наред следващия, който е на морска тематика – „До Халкидики и назад – октомври 2021“.
В края на септември се появи идеята да скочим с Мишо до Халкидики. Идеята бе да тръгнем петък и да се върнем неделя. Още от първия ден на октомври започнахме да следим ситуацията на Халкидическия полуостров и да кроим планове. Обаче от кой петък и до коя неделя през октомври….. стана едно разтегливо понятие. За наше огормно съжаление точно там се настани един адски циклон, който чак след 17-ти октомври намали мощността си и офейка… Не искахме да рискуваме да бием толкова път и накрая да не можем да направим и една проводка в морето – абсурд.
Гледайки прогнозата и движението на циклона решихме, че е настъпило време за морския дълъг уикенд – от 22.10 до 24.10. Успяхме да си намерим читаво студио и да направим успешна резервация за две нощувки. На мен ми трябваше едно такова морско пътуване, за да се отърся от личните си проблеми, които ми бяха дотегнали в първите две седмици на октомври. Разбира се в дъното на всяко мъжко нещастие не стои едната риба, а една жена. Честно казано в един момент чашата преля и ми писна. Трябваше ми хубаво разпускане без да мисля за каквито и да проблемации и тем подобни женски простотии, гарнирани с депресивните й състояния и егоизъм… та планираното пътуване щеше да ми дойде повече от добре!
22.10 – време е за нови морски хоризонти и приключения, здравей Халкидики! Излишно е да споменавам, че си направих PCR тест, за да мога да влезна в Гърция и после на връщане в България – добре, че поне цените на тия тестове паднаха значително! : )
Малко след 13:30 часа, докато се спускаме към морето – Халкидическия полуостров е пред нас и в частност насреща ни се появява Атонския ръкав. Времето е с нас, а отсреща виждаме остатъците от гадния циклон, който вилня 2 седмици в района и ни спираше мераците за риболов.
Преди да се настаним в студиото направихме проверка на набелязаните риболовни точки – пристанища и плажове. Запознахме се с местата за риболов и особеностите, които се виждат на пръв поглед от сушата през деня. Пак споменавам, че за първи път стигам да ловя до тези брегове и всичко ми е непознато. Разчитам на способностите си да преценям нещата и опита ми натрупан до момента, за да определя как и с какво да подходя.
За съжаление първите ни опити за риболов бяха безплодни. Все едно в морето нямаше нито една риба…. положението – пълен КЕНЕФ! Направихме надвечерен и нощен риболов, но нищо – дори плахо ударче нямаше. При нощния идеята бе да заловим поне по някоя баракуда, която традиционно се навърта край тези брегове, но не би. Неприятно изненадани останахме от петъчната риболовна вечер и нощ, като решихме да дадем шанс на съботната сутрин и ако до обед нямаме риба или не видим риби – то да предприемем крути мерки.
Спахме няма и 4 часа в студиото и събота сутринта атакуахме отново – още преди първи зори. Надявахме се да видим поне някакви джуруми от лавраци в плиткажите – ама пак греда.
В рамките на 6 часа риболов сменихме 3 горещи точки, обаче нямаше ни вест ни кост от риба… дори и скални риби. В района имаше и други български риболовци, но и те повечето без слука, с изключение на една компания, която предния ден по чудо бе уловила само един класен торук. В крайна сметка аз успях да „спася“ капото с едно бебе октоподче, което улових на DUO Ryuki Spearhead 80S SW в цвят Belone!!
Оставих воблерът да пропадне, поклащайки се до дъното, привиждайки ми се уж, че пред мен има добър октопод. Дръпнах пак воблера от дъното, за да пропадане и в момента, в който пропадна пак там – октопода го сграбчи и засякох моментално с Venom-а, но накрая се оказа бебе октопус – пречупванията през водата в дълбочина лъжат за размера на нещата. : )
Понеже НЕ СЪМ от алчните хора-мръвкари, пуснах бебето обратно в морето – да си живрука, благодарявайки му за шоуто. Все пак си е под норма!
Около обед се върнахме в студиото и с Мишо и взехме съдбовното решение – стигнахме до Халкидики, а сега е време да дадем назад! Оставаше ни още ден и половина за риболов и не си заслужаваше да го прекараме там в капо…. Нямаше нотка надежда нещо по-добро да се случи за нас, анализирайки ситуацията в 20 км брегова ивица и четири горещи риболовни точки, на които по принцип се въртят риби. Ами такъв ни бил късмета…. Благодарихме на хазяите за гостоприемството и се извинихме за отмяната на втората ни нощувка. Хората ни разбраха правилно, защото и те усещаха, че риболов няма, за което също изразиха съжаление…
Набелязахме ново място за риболов в Северна Гърция и успях да договоря нова нощувка. Собствениците на хотелчето ми потвърдиха, че в района им има риболов, което бе чудесна новина – излизали кокалита и някой друг лаврак от брега. Това на фона на Халкидическия полуостров си е отлична новина за нас.
След няколко часа път се настанихме в хотелчето, захвърлихме всичко ненужно, пихме по една студена вода и се запътихме към близкото пристанище!
Първоначално заложих да пробвам кокалитата с бързи проводки на DUO Tide Minnow Sprint 75, предвид късния следобед…. обаче се почна едно… буквално търмъчене на кефали! Тия толупи се бяха настанили в целия порт на големи пасажи. След третия „изтърмъчен“ такъв си казах, че е време да сменя мястото и да не задържам повече от трите такива риби. Просто това не е риболова, който търся. Аз така до вечерта може и 30 кила да направя – обаче, срещу принципите и веруюто на спининговия ми риболов е тази ерес. : )
Постепенно тръгнах към върха на буната на порта, но без резултати. По едно време и Мишо се появи насам, но нямаше нищо интересно за отбелязване.
Времето вече беше напреднало много и в един момент от вътрешния край на буната успях да уловя първото кокали на Ryki 60S! Да обаче слуката бе много слаба и на късмет хванах цели две риби – в интервала от 18:15 до 18:50 часа…. Второто ми кокали ме изненада шокиращо – на Rapala X-Rap Saltwater 10, но явно глада е по-силен от всичко…. С този воблер търсих по-конкретно някой лаврак.
С оглед на слабата слука се върнахме обратно в хотелчето за почивка и вечеря, а след 22 часа се пуснахме на разузнаване вътре в порта – за едночасов риболов, завършил с гръмко капо.
Планът за сутринта бе да не си губим времето вътре в порта, а директно да ходим по камъняците на буната и да причакаме евентуално кокалитата, че не се знаеше кога влизат и излизат.
На зори бяхме по камъните, като постепенно започнаха да прииждат и други местни и български риболовци. Очаквахме, че още с първите замятания ще имаме слука, но нищо подобно. След 20 минути замятане, слънцето започна да се показва над хоризонта, а с това събитие взеха, че влезнаха и риби. Стартирах с едно кокали на Ryuki 80S, след което друго ми се откачи. В същия момент Мишо улови пък три на силикон. Чакай малко…. на силикон ли? Стана ми интересно на какъв и кой точно силикон успя да ги хване, та отидох до него да погледна.
Оказа се, че успешното силиконче е на Westin – Sandy Andy в малкия размер, а кокалитата му налитаха като обезумели, поглъщайки го чак до карабината на линията му. Досега никога не бях ловил кокалита на силикон и ми се стори супер успешно. Реших, че сега е момента да пробвам нещо ново и да напипам правилната тактика.
Върнах се на позиция и в този момент той дръпна още едно кокали. Приятно очуден останах от тази успеваемост и реших да потърся в моята кутия подобен ключ към успеха. Ясно е, че не разполагам с точно този модел силикон, но все пак трябва да имам някой, който да отговаря на описанието – натурален цвят, шумна петичка, издължено тяло и с почти същия размер. Добре, че всеки път мъкна с мен една раница с примамки, та бръкнах в нея и извадих кутията със силикони. Огледах всички и най-подхдящ ми се стори Daiwa Tournament D’fin Shad в размер от 3 инча (7,6 см) със 7 грамова глава и бяла кука Filstar първи номер. Добре, вече имам силикон, който мога да пробвам, обаче как да го водя… Поспрях се малко да погледам моя партньор кво и как им го причинява и разбрах, че успешната проводка е най-баналната и досадната – максимална дистанция и равномерно водене в подповърхностния воден слой!!
Прилагайки гореописаната тактика, след 4-5 проводки имах много добър удар и успях да го отразя с Venom-а! Ето, че улових първото си кокали на силикон! Кепнах го и ето на – беше глътнал силикона до куката, като се беше закачил много здраво.
В оставащото време от сутрешния заход продължих да настоявам на същия силикон и да се занимавам с тая новост за мен. Успях да уловя още три кокалита, докато през това време Мишо вече кепваше десетия на Sandy Andy-то. Толкова му бе успешен риболова, че успя да привлече към себе си погледите и на другите риболовци – евала за което!
Разбира се, заходът на кокалитата не бе от дългите, но все пак успяхме да го хванем и да уловим риби. В този ден се зарадвах много, че успях да намеря сред всичките си примамки ключ към успеха в практикуването на улова на кокалита със силикони и да напипам верния ритъм в проводката. Видях и научих нов прийом, за който досега не съм се и замислял да проучвам кое как става, защото обикновено кокалитата ги дърпам на метални джигчета, туичингови или повърхностни воблерчета, но ето, че сега ще разширя познанието и арсенала. Осъзнах, че със силиконите (7-8 см) нещата са доста по-успешни особено, ако имаш точната форма – такава като на Sandy Andy. Кокалитата налитат много по-смело и уверено – като обезумели са, и буквално засмукват силикона, като спагета, чак до карабината, а отделно от това единичната кука в 90% от случаите винаги се забива супер надежно, спрямо тройките на воблерите или джигчетата и откачанията на рибите са много по-малко при тръсканията и ваденето им на брега. Надявам се, че чрез настоящата публикация и някой от вас е научил това-онова и се е докоснал до тази рибарска тънкост при риболова на кокалитата в Северна Гърция от брега.
Това бе и последното ми морско пътуване за 2021-ва година, защото Covid мерките зверски се затегнаха отново и нямах никаква възможност за морски посещения през следващите месеци. В общи линии пътуването ми до Халкидики и назад бе разтоварващо, осмислено, приятно и мотивиращо за следващите излети през предстоящата 2022-ра година.