Лека-полека пролетта започна да настъпва все по-уверено и в края на март месец вече нямаше и помен от студовете, които владееха по-голямата част от мартенското време. С това настъпление, обаче, Марица започна да вдига все повече нивото си от пролетното снеготопене в планинските масиви. Цветът и облика на реката се промениха не само по бреговете й, но и този на водата. Резонно, това доведе и до изместване на рибите от обичайните местостоянки, по които ги ловим. Само за ден Марица вдигна бързо ниво и нещата се измениха доста. Ето я реката на 26.03.2022 – красота:

Височкото ниво наби част от кефалите по спокойните „джобове“ и ръкави на реката, където ги виждах на големи пасажи, съставени от по-малки по размер риби.

Това за мен означаваше, че трофейките са все още някъде там – в централната част на коритото или в подмолите край брега. Залагайки на 10 грамова чебурашка с три инчовата Larva, реших да проверя, в около обедните часове, дали рибите не са в основното течение. Понеже нивото на реката бе височко си избрах единственото удобно място на един висок бряг. След 3-4 подавания имах добър удар в бързото течение, но реакцията ми бе супер прибързана ииии както обикновено се случва – силикона е изхлузен от куката….

Продължих да настоявам още един час, но без резултат. Реших да отскоча до близкия „джоб“ и да потърся по-малките кефали с малки силикони. Предварително знаех, че са там, защото първоначално към това място бях спрял за оглед, но реших да видя каква е активността на рибите в основното корито на Марица.
Предния ден видях едни готини малки силикончета в магазина на Митака – „Риболовен свят“. Не стига, че са готини ами и евтини – 50 стотинки броя. За първи път ги виждах и ми се сториха супер интересни. Те са на украинската фирма Toirtap – модел Fish Killer. Интересното при тях е, че можете да си модифицирате силикончето на четири различни варианта, взависимост от предпочитанита и вижданията ви – чрез разкъсване на частите правите силикончето от активно в пасивно.

Отначало започнах надлъгването с кефалчета, залагайки Fanatik Larva 1,6 инча с 3 грама чебурашка, после минах на два, един и накрая без чебурашка. Кефалчетата бяха много, но без никакъв апетит. Силикончето минаваше покрай тях, но тук-там по някое проследяване и дотам. След малката ларвичка дойде ред на Fish Killer-чето – пак по същата схема, докато накрая махнах и чебурашката, за да мога повече време да витая из водния слой.

При този монтаж се появиха и първите ударчета по силикона, но настана игра на нерви. Кефалчетата все пак си бяха дребни и почти апатични. По едно време, от отсрещния подмол се втурна след силикончето един по-едър кефал, но се размина с примамката. После имах удар на едно по-дребно, което се откачи във въздуха – беше захапало само опашката на силикончето, но не и до куката. 🙂
Десет минути по-късно улових „царя на гьола“ – това бе и най-едрия кефал, който изобщо видях наоколо от стотиците дребни кефалчета.

Реших, че съм постигнал целта си, зайгравайки се с тези дребосъци. Обърнах им гръб и отново се насочих към основното корито на Марица, да диря трофейките. Докъм 15 часа следобяд нямах пипане и се преместих в друг подучастък, където обаче не се видя нито една риба. Може би беше грешка, че смених мястото, но трябваше да видя как стоят нещата и там, за да планирам следващите излети, отчиайтки предвид все повече покачващото се ниво на Марица.
Нов ден – нов късмет. Неделята на 27.03.2022 пак бях на реката, знаейки вече от опит при това ниво на Марица къде е възможно да имам слука. В това разкошно време си беше грехота човек да остане заврян у дома.
Край бреговете на реката все повече започваха да се виждат топлите цветове, радвайки очите ми.

Този път отидох на Марица малко по-рано от обичайното. Заставайки на точното място, с точната примамка, в точното време – още с първото подаване имах удар в течението. Нещо ми спря силикона, водейки го по течението, комбинирано в първия момент с лек тропот на върха на спининга и след това поява на „корем“. Появата на „корема“ по линията ми бе в резултат на причакването – 2-3 секунди, след което мощно засякох и първоначално малко трудно отлепих нещото от дъното. Отлепяйки го, то стръска с глава и разбрах, че имам сомче! О, радост! Първото ми сомче за новата риболовна година е вече пред мен – кеф. 🙂

Беше от стандартните по размер и сметнах, че няма смисъл да омазвам в слуз метъра. Бях го зашил по учебник – в кюшето на устата. Впечатление ми направи старата му рана, която бе на върха на долната му устна.

Бях вдигнал шум във вира и сметнах, че трябва да се придвижа нагоре по течението. Пуснах сомчо и отпраших нагоре да видя каква е хавата.
Няколко замятания и удар – абе удар, но пак с бавно отлепяне и трудно повеждане. След няколко секунди на борба, усещам, че надали е риба, защото ми липсват тръсканията и подозренията ми се оказват верни – бая голям клон, който най-вероятно съм изровил. 🙂 Има и такива моменти – уж сомче, а то се окаже клонче и обратното.

След този „екшън“ нещата поутихнаха. Разбрах, че е време отново да се поразтъпча край бреговете на Марица и да се порадвам на настъплението на пролетта в този топъл мартенски ден.

Слагам „сладък картоф“ и замятам в замътените води на Марица. Второ проводка и имам пощипване на силикона край брега. Добрееем – има риба/риби пред мен ще обловя пак по същата траектория. Подавам отново от бързото към тихото и тоя път вече съм нащрек – улавям евентуалния гладник, който преди това може би е опитал Larva-та. Този път си я беше захапал както трябва.

В следващите няколко часа до залез слънце нещата откъм слука никакви ги няма. Рибите не искат да ‘апят…

Знаете ли по какво още се познава, че е настъпила пролетта край Марица? По това, че почваш да ловиш вместо риби млади откършени и зелени върбови клонки, които течението носи и ти ги забива в силикона или линията. Малко досадно, но това е положението. 😀

Необичайно ми се стори за края на март да плесна първия маришки комар, дръзнал да ме хапе, но ей го на – тая гад…..

Денят вече е по-дълъг и почваме да изпращаме все по-късно залеза. За съжаление до края на деня нямах друга уловена риба – само красоти с пролетен оттенък и чист въздух, необременен от никакви проблеми.

Март месец се изтъркули и настана април. Все си мислех, че нещата откъм слуката на кефал и сом ще се по-добрят, но те пък тръгнаха в другата посока.

В началото на месеца, Марица си бе стабилно плавателна, а малко преди забраната за пролетно-лятно размножаващи се риби, дори с още по-високо ниво и супер ниска видимост.

Смених тактиката и заложих на целенасоченото търсене на сома. За съжаление обаче набих още четири безапелационни валата, с което „сметка капо“ нарастна на седем безрибни излета. Абе, имах си два удара в кафявата вода, но само на ларвообразните силикони, обаче не ме огря слуката…

Поне си припомних хамалогията и помятах отдавна захвърлените в рибарския шкаф тежки такъми и сомски примамки.

След 15-ти април приоритетите ми бяха два – излети по морето в Гърция и традиционния майски щуколов. Пъстървите пък изобщо не бяха включени в риболовния график и приоритети.