Здравейте, приятели!
Време е за малко „щипка сол в манджата“! Най-напред ще спомена това, че подготовката откъм такъми за новата морска година започна още от първия момент на 2022-ра. Планиране, проучване и разбира се – набавяне нови такъми и примамки за предстоящите морски излети в Гърция. Реших, че през 2022-ра ще отделя повече време и средства за практикуването на морски риболов. За съжаление „малко“ сме ограничени в пътуванията, поради въведените ковид мерки, но все някога тази дандания ще приключи и положението ще се отпуши. Докато чакам великото отпушване, направих преместване на рибарския гардероб и открих една захвърлена чисто новичка макара – Shimano Stradic FL в размер C3000HG, която отлежава там вече 2 години… Реших, че й е дошло времето и ще я „сватосам“ с ново другарче, което наскоро добавих за специалните ми мисии из Гърция – Shimano Sustain AX82H. Не съм намерил момент да се похваля за тях, та ето на:

За по-лекия спининг – Venom-a, реших, че ще навия на Stradic CI4-а едно от най-евтините осем нишкови плетени влакна на нашия пазар – на румънската фирма RTB. Разбира се, влакното ще се ползва за „all round“, като се надявам да ме изкара поне един сезон. Ето малко снимки на плетеното, които дават нагледно всичката първична информация около техническите и прочие данни:

Освен всичо това, докторът предписа специална рецепта с „лекарства“ за морската ми болест и много скоро предстоеше да сменям любимата река с любимото море. Част от илачите от рецептата ми, които уж много помагали, може да видите, събрани супер небрежно, в тази снимка:

Все по-често почна да ми се върти в главата следната мисъл, като видя тоя куп: „-Толкова много нови примамки, а толкова малко време за риболов“. Въпреки това, е наред следващата поръчка рибарски такъми, че е време да попълвам липси, пък и нещо ново за кутията и душата да има.
Дотук добре – откъм примамки и такъми, обаче, март месец отмина, а чаканото „голямо отпушване“ – не дойде. Ковид мерките и от двете страни на граничната бразда, между Гърция и България, все така си оставаха. Разбира се, бях предвидил „спасителен план“ и вече бях боднал две дози на Файзер, така че да бъда отговорен към обществото и да се „отпуша“ с пътуванията, получавайки „пропуска“ за морето.

10.04.2022 Най-полсе – първи морски излет в Гърция

Рано, много рано сутринта на десети април – тръгване към 3 часа сутринта. Нищо, че бях спал има-няма 4-5 часа след работа – чувствах се свежо като шофирах, знаейки, че ми предстои първата среща за годината с моренцето. Бойна група морски другари от цяла България атакувахме зажаднели за доза морска сол познатите ни брегове на Егея. Всички имахме на разположение само един ден за скитане, който да ни даде актуална информация какво се случва в момента по „нашето море“. Чуваха се все лоши новини за риболова в Северна Гърция, но така ни се ходи, че две не виждаме. За съжаление, атмосферните условия в този ден не бяха с нас. Още от самото начало ни подпука неприятелски вятър, който впоследствие се усили. Валя ни дъжд, а студа ни беше враг през целия ден. Общо взето условията за риболов не бяха изобщо добре, но мерака ни беше по-голям от всичко. Посетихме доста точки (като е лошо времето и няма риба – бързо се прослушват по-голям брой места), но всичко на всичко пет човека отчетохме само една изтърмъчена мормура на метален джиг. Друга риба в големия гьол така и не видяхме….

Следобеда поизпече слънце, но си беше все така судено и ветровито. Направихме си нашето – разходихме се, време е да се прибираме към България, за да правим планове за следващите ходения.

15.04.2022 Първа морска тридневка из Ситония

След „корабокрушението“ от миналия уикенд, дойде ред на бърза морска тридневка: петък, събота и неделя – респективно 15, 16 и 17 април. Идеята бе с моя морски другар – Мишо, пак да се пуснем до „големия гьол“ в Северна Гърция. Голям праз, като не ни се получи от първия път. Морето е голямо и риби ни дебнат отвсякъде – просто трябва да се търсят. Като ги няма край тези брегове ги търсим по други.

Цяла нощ шофирах, като след работа бях спал няма и четири часа, но ето ни рано сутринта край бреговете на Ситония. За последно там ловихме в средата на октомври 2021-ва: „До Халкидики и назад – октомври 2021„. Целта беше да хванем изгрева и да видим каква е хищническата активност в тази часове. Има ли изобщо риби или положението ще е пълен кенеф, както обичам да казвам, когато няма риби и рибешки живот край бреговете на големия гьол!

Рано сутринта на кея положението беше почти КЕНЕФ. Как така не видяхме един хищник – ума не ми го побра… Всичко на всичко се видя някое единично дребно спари и няколко от типичните кестенки (на гръцки Καλόγρια – калугерка/монахиня). Аз подходих с Venom-а – евентуално да видим има ли някакви малки хищници, а едрите ги оставих на Мишо – да ги търси с по-едрите примамки. Тактики, чалъми и хубави примамки измятахме във всички слоеве на водата, на хубаво място, но КЕНЕФ! Решихме, че 2 часа настояване след изгрев е достатъчно време и се отправихме към другите точки.
Втора точка от нашия списък бяха тези брегове, но и тук КЕНЕФ:

За съжаление риболова изобщо не беше това, което ни се искаше да бъде. Дали ни предстоеше морско разочарование? Кой знае – трябва си обикаляне и мятане. 

Малко преди десет часа, пристигайки на третата точка – най-после видяхме риби… и то не една-две!!! Далеч от брега идентифицирахме тунакита – може би пасаж от около над 1 тон риба, но… през повечето време джурумите бяха на безумни дистанции (300-600 метра), с много бързо преминаване на около 40-50 метра от брега. Полудяхме! Вижте джурумите в късометражното видео, поместено най-долу.
Докато отвориш бигела и ти цопне примамката – пасажа избегал от зоната ти за приводняване. Все пак локализирахме риби и просто трябваше да се дебне с далекобойните примамки, когато дойдат на постижима дистанция, евентуално. В следващите часове, обаче, установихме, че това не се случва често и през по-голямата част от времето просто седиш на брега, гледаш ги с влажен поглед и си бъркаш в носа… Реших, че докато си бъркам в носа, ще обходя близките плитчини, с цел провокация на лаврак или нещо каквото им там друго. Всичко на всичко боднах една…. медуза на далечна дистанция със Salmo Wave. 🙂 

Та както отбелязох по-горе, за да дойдат тунакитата на постижима дистанция от брега – чакаш около един час, а понякога и повече… за да направиш от едно до две замятания, след което пак влизаш в изчаквателна позиция. Успяхме да влезем в пасажа три-четири пъти, обаче рибите на атакуваха примамките, което бе странно и нелогично. Усетихме единствено търкане на рибите в линиите ни.
На мястото имаше и още няколко риболовци, включително и български, които и те като нас чакаха да мине пасажа на достижима дистанция, с тази разлика, че след като мине пред тях те почваха да тичат по плажа, за да го догонят и да му метнат още един път. Аз такова нещо изобщо и не смятах да правя. Нито след автобус, нито след жена не тичам, та камо ли след някакви си риби, за да ги докопам. Стори ми се бунашка и излишна хамалогия – да спринтирам, като луд в пясъка, за да ги преваря и да им метна. Оттук ми дойде на акъла да прекръстя тия риби от тунаки в бунаки. Направо хората си изгубваха акъла от тях и влагаха супер много усилия, за да докопат някоя – това за мен вече излиза извън нормалността за разбиранията ми в риболова. 🙂 Казаха ни, че сме късметлий, защото рибите са се появили тези дни.
Малко повече от четири часа си отидоха ей така и никой нищо не закова…. По едно време, докато всички се бяхме умълчали, Мишо успя, от нищото, да излъже на Little Jack Forma Stick едно тунаки с голяма доза упорство (без да тича бунашката след тях), а аз в този момент бях буквално заспал от чакане на пясъка. 🙂 Интересното за мен бе, че това беше и първата ми близка среща с този вид риба. Досега не бях срещал и виждал на живо. Да, може да ви се струва нелепо и донякъде подозрително, но факт! Риба тон съм виждал и ми е избухвала пред мен, но с малкия й братовчед, досега, не се бях виждал. Направи ми силно впечатление, че за размерите си е голяма дърпалка и до последно беснее като торпила, но извадиш ли я от водата умира доста бързо в конвулсии, а още по-бързо даже ако има и кръвозагуба, нанесена от убождане по тялото или главата на някое жило на куките. Рибата удари край брега в момент, когато Мишо забърза примамката, за да я изважда от водата и да прави набързо следващото подаване:

Малко след 14 часа спряхме с риболова и беше време за почивка от дългия път и сондирането за риби по бреговете. Настанихме се в семейното хотелче на метри от морето, което си бяхме резервирали предварително. Попаднахме на много добра и вежлива гръцка стопанка, с която бързо си допаднахме. Много се радваше жената, че има клиенти в тези смутни ковид времена. Разопаковахме багажа и почнахме с планировката, знаейки вече какво е положението и каква слука може да очакваме. Трябваше си и подготовка за риболова в следващите часове, поне за мен – разопаковане на новите примамки и навиване на ново плетено влакно на Stradic-а. Знаете, че всеки път като съм някъде за риба имам поне една нова примамка, която пускам на вода. Голям любител съм им и затова така – нещо, което отдавна вече ми е станало като обичай. Този път, обаче, новите нещица бяха малко повече на брой от обичайното: 🙂

Избрах да навия на Stradic-а новото осем нишково плетено влакно на Gosen – Roots, в разфасовка от 200 метра и размер #1,2.

Таргеът, с хеви такъма, ми бяха евентуално едрите лавраци, ако ги има в района и разбира се бунакитата, които вече установихме, че ги има и са там. Част от новите морски воблери, които разопаковах, бяха от новия модел на DUO – Tide Minnow Lance в размер 120 и 140:

За бунакитата – тези все още непонятни риби за мен (защото не съм срещал и улавял такъв вид морска твар към момента), мислех да предложа DUO Rough Trail Blazin в размер 92, който, според един мой гръцки приятел от Тасос, е доста успешен за тях, за маятико и паламуд:

Наред с воблерите подготивх и едни евтини метални пилкери на FilStar с грамаж 20-30 грама. Честно казано, металните примамки не са ми силата – хващал съм основно сафриди с по малки грамажи. Знам, че в определени ситуации те са много добър избор, като се постигат по-големи дистанции, отколкото с воблерите:

Дотук с подготовката и примамките. Хапнах и легнах да дремна за 2 часа, като идеята бе да ловим от привечер докъм 24:00 часа.
Към 18 часа бяхме на място, като колеги ни разказаха, че в късния следобед бунакитата били полудели край брега и са се хванали 10-тина бройки, след което рибите отпрашили навътре и не се появили повече…. Мдааам баш като ни няма и почиваме – тогава ще полудеят! Ама такова е понякога… 😀
Та, до 23:00 часа вечерта – нищо! Абсолютен КЕНЕФ без никакъв рибешки живот. Масово капо в целия район, а така да се надявахме поне за някой лаврак или баракуда!? Мишо май най-добре направи, като отиде към 21 часа в близката кръчма да похапне калмари с новодшлите ни морски другари…. 🙂 Аз си настоявах, но уви – няма пип…

Добро утро Ситония – още сме тук и ще ловим!! Ставане малко преди 5 часа сутринта и газ да посрещнем изгрева на плажа. Времето беше доста облачно и хладно.
Заложих на плитчините в търсене на лаврака, обаче – ни вест, ни кост от него цял час. Единственото ни кълване беше този дракон, който хванах на един готин плиткогазещ воблер на Zerek – Tide Trail:

Изнесохме се от този плаж набързо и отидохме на един друг – там нищо, и след това да друг плаж.

Тук, вече, в малко по-скалистата част на плажа, намерихме отново голям пасаж тунакита, които пак си се държаха супер навътре от брега. Предполагаме, че може би са същите от вчера, просто са се изнесли „по-насам“?

Два часа мятане, като цели три пъти имахме възможност да достигнем пасажа с примамките – обаче нито едно кълване…. Направо, да се изяде човек от яд. 🙂 По едно време пасажа изчезна и всичкото очакване за слука се изпари мигом. Накъде захванаха сега тия бунакита – иди ги разбери?!? Доста се чешехме по главите и се чудехме защо наоколо – из района, няма други видове риби и къде може да са те… Даже и рокфиш по близкзите рифчета нямаше!

Към 10 часа се върнахме в изходна позиция на плажа от вчера и зачакахме бунакитата да се появят. Оставих раницата и приготвената въдицата край брега за момента, когато те се покажат.

Вече знаехме, че около 10:00 някъде се появяват по тези места, та единствения ни шанс за слука бе, евентуално ако провокираме на близка дистанция от брега някоя риба от периферията на пасажа, защото вече виждахме, че дори да влезеш в в него рибите на взимат примамките.
Отворих багажника и зачаках голямата поява, като в този момент се показа изпод облаците слънцето и взе да напича приятно.

Толкова приятно, че пуснах задните седалки и се опънах да дремна… уж за малко. Към 11 часа Мишо ме извика, че вижда рибите близо пред него, но бях сънен и изобщо не ми беше до търчане от колата до въдицата – нищо, че е на 5 метра от мен. Няколко секунди след това Daiwa-та му се сгъна и ето, че слуката го споходи с още едно тунаки. Аз пък реших да си извадя телефона и просто да снимам борбата с рибата. 🙂 Няма какво да търча сънен, като бунак след тия риби. Ако имам късмет ще хвана и аз. Това бе моментът на Мишо и реших просто да го заснема, за да му остане един хубав спомен след време:

И така рибите вече се показаха – стига съм спал толкова. 🙂 Време е да се поразкърша! Хванах гьостерицата и почна едно лудо мятане след мятане и изреждане на много и различни типове примамки. Единствената ми слука обаче дойде на евтиния пилкер на FilStar, като ударите бяха на дъното. Реших да проверя какво ства там, като на места дълбочината бе от 25 до 40 метра.

Първом залових най-грозната риба, която изобщо до момента съм хващал – с голяма муцуна на булдог и черна перка на гърба, наподобяваща перката на дракон. Единодушно, с Мишо, стигнахме до извода, че това е грозния братовчед на дракона – звездоброеца. Е, поне добавих нов вид риба в списък, която не бях виждал и улавял. То и с тунакито имах някакъв шанс, ама не ще да ми вземе нито метала, нито пластмасата…. После хванах един малък рак (който как ли изобщо се заши за тройката), дракон и накрая успешната серия приключи с късане на над 50 метра плетено влакно, което се надра и скъса в откоса пред мен, защото закачих пилкера в нещо на дъното и трябваше да го дърпам… Много лоша загуба е това – на дълъг метраж влакно и успешна за момента примамка….

Последва отново смяна на редица примамки, безрезултатно влизане в пасажа с бунакита и часове на нулева слука при нас на каквато и да е риба. Един колега, обаче имаше късмет и успя да хване цели две, но бая търчане му удари по плажа.
Помятахме до залез слънце, но отново нищо – решихме, че няма смисъл от повече напъване и се отправихме към хотелчето.
17.04.2022 – трети последен ден. Нощеска беше вилняла буря, като на сутринта всичко бе спокойно. Решихме, че няма смисъл да ставаме по тъмно и е хубаво да поспим малко повече, че после път ни чакаше към България.
Ето го и моренцето в 07:30 часа сутринта – почти спокойно и…. КЕНЕФ. Не се виждаше никакъв живот на хоризонта!

По плажа можеше да се видят всевъзможни умрели твари, които бурята бе изхвърлила. В полезрението ни попадна и една мурена. Аз отначало я помислих за мугри, после за конгер, но накраая се съгласих с Мишо, че е мурена (смерна на гръцки), виждайки част от окраската й, която се беше запазила към опашната част. Абе страховита риба с много остри зъби.

Час по-късно атмосферните условия се влошиха отново и задуха силен студен вятър, който непрекъснато сменяше посоката си. По всичко си личеше, че се задава следващата морска буря с наближаващия студен фронт. В този ден тунакитата така и не се появиха на фронта. Явно бяха отпрашили нейде. Направихме една последна проверка по плажовете, след което към 12 по обяд ни запука як дъжд – време беше да ходим до хотела и да приготвяме багажа за отпътуване.

Общо взето като обобщение на всичко: видях нови прийоми; посетих нови места; запознах се с нови български рибари; хванах нов вид риба, пък и видях още два нови (нищо, че мурената беше умряла); проспах на два пъти приближаването на пасажите; пробвах нов такъм и примамки, а и отморих добре. Не съм капо, но то не е изобщо за хвалене това, което хванах. Нечовешко е да намериш рибите, а те да не взимат и само с влажен поглед да ги гледаш… Определено някой друг път ще има реванш за мен с тия тунакита.
Предстои скоро трети рунд. Морската болест е лоша работа и отърване няма.