Архив на: maznio

Луд ден на река Марица през февруари 2021

Здравейте , 

Отдавна не съм писал щото имаше много други задачи , отделно на това и риболовните ми подвизи отиваха към под 0 -лата 🙁 Все пак хващането на риба не е най-важното нещо на света , но е хубаво да се случва чат пат.
Ето , че в неделния ден на 21 февруари реших да взема глътка „чист“ градски въздух и набързо сглобих такъма и газ към реката която минава на 500 м от къщи 🙂 . Целта тук беше по-скоро да тествам преминалият ремонт Shimano Metanium DC и огрмни благодарности на Радостлав Лазаров , за това че я върна от небитието след като малкото японче преди мен я е тормозило с морски риболов без да полага необходимите за това грижи.
Изборът на пръчка беше малко странен за това време на годината , а именно едноделен Megabass на 183 см с тест по примамки 3 -12 което определно щеше да ме постави в ограничението до 8 грама глава + силикон , защото японците никак не обичат да се претоварват техните пройзведения 🙂 
Е , с нея поемах риск в това време , но както казах беше ме налегнало такова капо ,че нямах никакви очаквания освен тест на такъма 🙂 
И така оборудван с няколко силикона стъпих на реката и започнах да настройвам макарата и останах очарован от нейата работа след ремонта – без никакво усилие се развърташе в пъти по-добре от преди ,а усещането за лекота беше ненадминато. 
Стигнах до мястото където бях избрал да облавям – дълъг вир с доста голямо течение което щеше да е тест на въдицата, която по строй въобще не беше джигова 🙂 Но , тук беше първата изненада наред с безобразно добрият кастинг само с 4 грама глава – та аз усещах всичко по дъното което ме озадачи , а въдицата реагираше много бързо на желанията ми.
И така без големи очаквания си облавях на ветрило с 4 грама глава и един 3 инчов силикон на GAD 🙂 когато тъп и рязък удар ме извади от летаргията и последва моментална засечка и.. рибата полудя 🙂 
Викам си – хайде първият сом за годината обаче как ще се представи гегата с него?
Е след около 30 сек на повърхността се показа огромен кефал – истински трофей за река Марица захапал уставно силикона 🙂 И ако до сега съм имал съмнения  за това как би се справила въдицата с подобна риба или как би пробила устата на хубава риба при засечка те изчезнаха , но изненадите тепърва предстояха 🙂

И след като бях преизпълнил плана за деня кротко се наслаждавах на залеза и компания ми правеха няколко патета реших ,че трябва да вдигна грамажа на главата , за да мога да направя дистанция към края на разливащото се течение и за това смених 4 -те грама със 7 както и силиконът с марка GAD  с ларвата на FANATIC, която е много успешна за риболов по Марица. И докато повече внимавах някое пате да не се оплете във влакното нещо тупна по линията и силиконът спря. Инстинктивната засечка просто натовари въдицата и сякаш бях хванал дъното.. Е, „дъното“ се ядоса , удари мощно с опашка и тръгна по течението при което авансът на ремонтираната ми само преди 2 дни макара заработи префектно. Нямаше съмнение ,че си има работа със сом , но колко голям беше и дали с тези такъми ще се сборим успешно се надявах да разбера. Не след дълго явно достигнал плитчина в центъра  на реката , при поредният му удар с опашка го видях почти целия над водата 🙂 Рибата със сигурност беше над метър и сега оставаше да съм търпелив и.. да не се навре в някое дърво. Понапънах такъма на предела на влакното 1.0 и започнах да следвам рибата по брега стараейки се да държа линията изпъната. Нямаше никакъв начин с тоя такъм да го върна по бързото течение и за това си избрах тихо място на около 30 метра от там където бях застанал и търпеливо го насочих на там. Мястото се оказа ,че е дълбоко и с паднало дърво което малко усложни задачата , но накрая успях да го хвана с ръка и да го положа за снимки 🙂 

Невероятно беше ,че тази жилава риба успях да я преборя с лайт такъма подготвен за кефал и пъстърва , но чудото се случи и бях хипер щастлив. 🙂
Тъй като борбата беше дълга реших да не настоявам много със фотосесиите и да върна рибата възможно най-бързо във водата. Все пак годината едва започваше , а аз хванах най-голямата си риба в живота 🙂 И с пожелания да се видим пак я пратих да ближе рани 🙂

След тази борба щастлив седнах да си почина и така ми се прииска да имам една биричка под ръка ама… не може чак толкова щастие на едно място 🙂 
Имах време за още един малък мустакатко , който найстина беше бебе защото  не превишаваше 40 см , а се оказа и срамежлив и не пожела да позира за този репортаж. 
Излетът приключи малко преди стъмване и беше една сбъдната мечта – подобни риби в градската част на река Марица в Пловдив са страхотно признание за това което всички от Сдружение Олимпик 2002 се стремим – да я направим привлекателна за риболовците от цяла България. Извършихме 2 зарибявания и предстоят още за това искам да помоля всички риболовци посещаващи тази страхотна река – ПАЗЕТЕ рибите – те са истинското ни богатство и  емоциите от тяхното улавяне се помнят дълго. След борбата – върнете ги обратно във водата , за да ви дарят отново с прекрасните емоции в риболова. Не е ли това което всички търсим?
Поздрави и до скоро приятели!

Каякарска епопея 3 Сърбия 2019 – Турнирът

Posts in this series
  1. Каякарска епопея - Сърбия 2019 - част първа Завойско езеро
  2. Каякарска епопея 2 – Сърбия 2019 – Езеро Груза
  3. Каякарска епопея 3 Сърбия 2019 - Турнирът

И така.. дойде време за 3 -те сътезателни дни.
Като за първо участие в подобно голямо мероприятие имаше предстартова треска , но  не и напрежение или някакво свръх навиване. Просто искахме да се смесим с хората и да видим как ловят професионалистите , как се отнасят към състезанието , как подхождат към тези мероприятия и изобщо какво се случва на такова голямо европейско състезание.
И така.. стартирахме в петък сутринта и веднага се насочихме към разузнаване на терена и опит да разберем какво иска пустата му риба. А , места за разузнаване имаше толкова много , от потопеният асвалтов път , през цял пътен мост с колоните във водата , до каменисти брегове влизащи отвесно във водата и остров целият покрит със шавар. 
Абе водоем приказка както се казва.

Влизаме ние на бургия с каяците на бегом отиваме към местата харесани при разузнаването от брега и… риба бол , ври ,  пълно е , направо пръска и… ама не е наща риба 🙁 . И като се започна едно лудо обикаляне , маркиране на точки изследователска дейност съчетана с лудо мятане и няма дори цък.
А, местата уникални сонарите пълни с риба обаче между 2 и 5 -ти метър – нищо долу – нищо горе 🙁
Ами сега какво правим ? Чували сме ,че западняците се пускат с каяка по вятъра и с големи силикони на дроп шот облавят точно определени дълбочини. Викаме си тея са ги смазали , но както се оказа на края на деня никой , ама никой нямаше риба , дори удари нямаше. Уж имало хваната една 22 см бяла рибка , но по-скоро това остана като слух.
Ужас без край – рибата явно беше там , но какво ставаше с водоема? 
Може пък да е било само крив ден и се надявахме на другия ден да започнем да хвашаме и риби .
Е , денят на старта дойде и след ставане в 4 сутринта  и трескава подготовка защото се започваше с 30 мин по-рано от предвиденото по програма започна първото ни каякарско участие в едно толкова голямо мероприятие. 

И след първоначалният спринт твърдо решени да хванем някаква риба се разхвърляхме из водоема и .. Ами няма и няма риба само един ясно изразен термо клин на 5 -тя метър и всички риби над него , но не ядът. Какво ли не изхвърлих – то не бяха силикони , воблери плитко и дълбоко газещи , то не бяха клатуни , цикади и какво ли още не и – няма и няма.
А, слънцето започна да препича супер здраво и умората от цяла седмица на палатка започна да си казва своята дума , но все пак сме на състезание и се напънах на макс и.. ами няма и то не само при мен нямаше , но и при БГ тиима нямаше , както се оказа в края на деня има само една единствена заблудена щука 66 см и няколко канални сомчета дето не влизат в класиранети и.. ами толкова за цели над 40 каяка и то все добри спинингисти качени на тях. 
При разговори с колеги освен някой и друг празен удар – нищо ама едно голямо нищо и за това езеро Груза беше набързо прекръстено в Dead Leak 🙂 
Но , ако погледнем от добрата страна аз в този ден бях 2-ри в класирането 🙂
Верно заедно с още 42 ма каякари , но 2 -ри 🙂 
Бъзиках се ,че дай боже и на другия ден да задържа позицията – пък то гледай съдбата какви шеги си прави.
Следобед след като дремнахме малко се раздадохме здраво на масата – все пак беше последна вечер от нашата епопея в Сърбия – на следващият ден след състезанието ще трябваше да пътуваме на обратно. 
Ставането в неделя сутрин в 4  беше… изненадващо 🙂 
След пиянската вечер се оказа ,че ключовете за буса , с който дойдохме мистериозно са изчезнали и ако не ги намерихме нямаше никакъв шанс да се приберем 🙂 
Започна бясно претърсване в тъмницата  което все пак се увенча с успех  , но такова бързо разсънване не бях правил до сега. 
Нямаше време дори да хапнем нещо и се отправихме към старта.
Там ни чакаше притесненият домакин , който обясни ,че сме уцелили най-лошият момент – адски толко време , пълнолуние и изригване на метан от дъното – като се замисля верно цялата повърхност беше пълна с балончета и явно на дъното оцъстваше кислорода и рибата беше избягала от там. Обясни къде да търсим рибата и с явната надежда да ни покаже ,че ние грешим беше извикал лодка на негов приятел , който имаше за цел да хване риби – защото ние така и не вярвахме ,че такива в това езеро съществуват.
И той хвана няколко страхотни риби всички над 80 см.. но на рибе 🙂

Аз и Ники решихме да се движим заедно и да облавяме плитчините , но в предвид това , че бяхме спали малко над 3 часа предната вечер бързо окапахме и просто се скрихме на сянка защото слънцето адски напичаше и направо ми стана лошо. 
И тъкмо решихме да видим де се е скрил СМУДЖахидина Петър Янев като на Никито телефона звънна и с треперещ глас същият г-н Янев с треперещ глас каза ,че е хванал 53 см бяла риба в най-непрепективния и реално пропускан от всички супер мътен и плитък залив точно срещу стартовата площадка. 

Набихме як рън на педалите и само след 15 тина минути бяхме при него като очаквахме поне малко да се е успокоил , но той още направо летеше в облаците и беше много трудно да ни обясни кво става 🙂  Но , все пак успя да ни покаже ,че лодката с местни рибари беше хванала 4 бели риби като последната на 4 педи… 
И тогава се светнах ,че всъщност термо клин няма защото цялото място беше с дълбочина 2.2 – 3.5 метра пълно с неравности и през определено време на сонара влизаха риби… 
Ами ако това беше мястото пълно с кислород където рибите идваха просто да ядът и след това се прибираха в дълбокото. Това беше един шанс , който не беше за изпускане и без да се закотвям реших да облавям района и да си търся късмета. 
Реших да заложа на ровов fiiish black minnow 2 с глава 8 грама. Все пак дъното не беше каменисто и трябваше да имам поне някакво усещане за това къде е линията , а като не си се закотвил винаги имаш едно движение което убива чувствителността. 
Малко след като започнах лодката със местните си тръгна и като се заговорихме разбрахме ,че всъщност сърбите ловят точно толкова колкото им е необходимо и.. си тръгват от водоема. Искам да си представя наша лодка която за няколко часа е хванала 2 бели по 2 кила , една 3 и една над 6 да си тръгне щото им стига рибата за двама човека… 
Отново се разпръснахме , но този път на по-малко разстояние и започнахме да облавяме района когато тъп и рязък удар ме извади от летаргията и дагекито моментално реагира на засечката ми и … о боже от другата страна имаше риба. 
Сърцето ми щеше да изкочи , но сега най-важното беше да кацне в кепа , той беше под седалката , а в него кутия с примамки.. Ужасът продължи с това ,че изочилата на повърхността риба беше захпала силикона само с върха на устата и откачането беше много вероятно , но след кратки перипетии влезна в кепа прекрасна 62 см бяла риба. Няколко момента ми се губят определено и не помня така да съм стискал мрежата на кепа някога само и само да не излезне от него.

rpt


УРААА вече бях с риба и нищо друго нямаше значение – това беше единствената ми цел при посещението на това мероприятие и я бях изпълнил и бях супер щастлив. Продължихме да упорстваме и виждахме  как рибите минават циклично през залива и имахме подръпвания , но без сериозен удар колкото и да упорствахме. 
Точно преди да тръгнем към финала съдбата си поигра и с мен и Ники като ни подари по един макар и вял удар , но за съжаление без закачане и ние се отправихме към мястото където да си предадем чиповете.
Каяците идваха един по един и се чу и за други уловени риби , но за мен това нямаше значение – аз бях хванал една риба и това ми беше достатъчно. 
Предадохме снимките по установения ред и отидохме да сгъваме лагера защото веднага след церемонията по закриването трябваше да пътуваме на обратно и всичко трябваше да е готово и натоварено.
 А, найстина трябваше да бързаме защото церемонията беше изтеглена с час напред. 
И някъде към края на цялата суматоха по сгъването на бивака дойде и супер новината ,че и този ден не е бил успешен за участниците и аз съм първи за деня и втори в генералното класиране , Петьо беше 5 -ти в генералното , а Велин Керимов 6 -ти.
О, боже това не можеше да бъде верно и направо в началото си мислех ,че ме бъзикат , но явно се оказа ,че годините карък изведнъж се обърнаха на опаки и аз с една макар и супер късметлиска риба бях завоювал супер престижното 2 ро място на Hobie Fishing Europe 2019 и получавах право да се състезавам на световното първенстово!
Някакси досъбрахме багажа на един дъх и за да е идилията пълна малко преди да се отправим към тържеството настъпих ръждиж пирон , който направо проби коркърса и взлезна чак до костта ми в петата на десния крак. Мястото за минути отече и болката беше канска , но .. явно и това влиза в цената на успеха. И за това не ме питайте защо тудно се усмихвам на снимките от награждаването 🙁
Ето ги и тях , а останалото – ами останалото е история за едно незабравимо преживяване с добри приятели за една седмица в Сърбия –  Благодаря ви приятели.

Благодаря ви, че стигнахте до края на този доста дългичък репортаж. 
Бъдете здрави и наслука и.. вярвайте , за да се случи 🙂 

Каякарска епопея 2 – Сърбия 2019 – Езеро Груза

Posts in this series
  1. Каякарска епопея - Сърбия 2019 - част първа Завойско езеро
  2. Каякарска епопея 2 – Сърбия 2019 – Езеро Груза
  3. Каякарска епопея 3 Сърбия 2019 - Турнирът

Здравейте приятели и колеги,

След като за 2 дни в Сърбия на Завойското езеро хванахме по един кефал и костур , а аз сериозно настинах в сряда решихме да събираме катуна и да се насочим към главната ни спирка , а именно езеро Груза , където щяхме за пръв път да вземем участие в годишното европейско  състезание с каяци което дори даваше на първите двама билет за световното. Е, разбира се ние нямахме никаква идея с какво сме се захванали и в предвид професионалистите записани в списъците не таяхме никакви надежди за каквото и да е класиране , а по-скоро идеята ни беше да видим как организират подобно мероприятие хората и да си сверим часовниците с истински риболовци.

По пътя колежка от България беше поела сама със цели 7 каяка на някъде и на няколко пъти си махаме при изпреварвания. 
В шеги и закачки премихана тези близо 400 км и спряхме в Книч да заредим с провижии.
Да си знаете в цяла Сърбия няма лед на кубчета както е при нас и , за да не се развалят мръвките натъпкахме халдилните чанти с местна сръбска бира да ги държи студени. 
И тук се намеси съдбата 🙂 Докато аз и Петьо пазарувахме се оказа ,че местен човек се е заговорил с Никола и… ами оказало ,че в неговата вила на брега на езерото очаква 3 -ма Българи. След първоначалното озадачаване се оказа ,че другите 3 -ма БГ каякари са резервирали при него и беше трудно да му обясним съвпадението , но след като пихме по кафе се разбрахме. Пичът се казваше Лазар и както се оказа после той ни стана голям приятел  – супер точен човек , които много ни помогна за това приключението да остане незабравимо.

След час вече бяхем на местото където домакините бяха определили като стартово за турнира – запознахме се с вече пристигналите каякари от Хърватия , който както се оказа бяха донесли цели 26 каяка – все пак доста от колегите от цяла Европа бяха взели каяци под наем 🙂
Мястот беше подбрано стахотно – базата беше разположена на един хълм на самото езеро и беше страхотно поддържана.

Мястото е разкошно за почивка и риболовно и при правилно развитие може да стане мечтано място за риболов при добро поддържане на рибната популация.
Ние веднага се залепихме за каяците – все пак 26 хоби каяка на едно място не се виждат всеки ден.

Бирите бяха студени , компанията страхотна и времето почна да лети ,а ние имахме бивак за разпъване… 

Райско място както се вижда , обаче ни чакаше работа и нашият домакин ни заведе до мястото за разпъване на бивака – много близо до къщичката където щяха да отседнат другите 3 -ма Българи – Миленко Стойчев, Велин Керимов и пристигащият от далечна Германия боец Георги Ракиджииски (не носеше ракия). 
В късният следобед на по 3 – 4 бири се заехме с разпъването на бивака на самият бряг на езерото , а каяците оставихме в базата – все пак до петък сутринта не трябваше да се изкушаваме да влизаме във водата, а както се оказа това беше много ама много трудно нещо. 

Вечерта на гости ни дойдоха колеги от близкия до нас шаранджииски лагер и стана голяма веселба , но аз вече бях сериозно болен и вместо предлаганият ми алкохол се нагълтах с хапчета. Добре ,че си познавам организма и знам ,че едно 2 -но изпотяване би решило проблемът ако става дума за настинка. Е, имах късмет да се окаже именно това и след като през ноща на 2 пъти ставах да се преобличам в четвъртък всичко предвщаваше ,че най-лошото вече е преминало и след целодневно поркане на бири и преподреждане на примамките  в брой колкото за голям риболовен магазин.
В ранният следобед при нас пристигна Жорката от Германия и след кратко опознаване се оказа супер точен пич и веднага влезна в купона. 

Вечерта цялата БГ агитка се събрахме на една маса и купонът беше на високо ниво , но все пак внимавахме с количествата ,че на следващият ден рано сутринта трябваше да започнем с обследването на езерото с цел набелязване на точки  за състезанието , тестове на примамки и то при очертаваща се голяма жега… 
Е какво се случи на самото състезание ще разкажа в третата част.

 

Каякарска епопея – Сърбия 2019 – част първа Завойско езеро

Posts in this series
  1. Каякарска епопея - Сърбия 2019 - част първа Завойско езеро
  2. Каякарска епопея 2 – Сърбия 2019 – Езеро Груза
  3. Каякарска епопея 3 Сърбия 2019 - Турнирът

Здравейте колеги и приятели,

Минаха почти 2 седмици от голямата разходна на пловдивската каякаро циркова група Капо из сръбските водоеми , но емоциите не стихват 🙂
Целта беше за първи път да вземем участие в ежегодния турнир по риболов от каяк , който събира най-добрите спинингисти риболовци и на първите двама дава право да участват във световният шампионат. 
На самото състезание , което беше на езерото Груза в централна Сърбия имаше цели 6 човека от България  и както после се оказа отборно хванахме 50 % от рибите на състезанието 🙂 
Но, сега ще започна по отдалеко защото планът беше Аз (Вальо) , Петър Янев и Никола Кузмов да щурмуваме езерото много по-рано с цел разузнаване, но се оказа, че за състезатели 1 седмица преди състезанието достъпът до водата беше забранен и… се наложи промяна в плановете. 
За това при приготовленията решихме да си харесаме друго езеро по пътя и се спряхме на Задойското езеро близо до Пирот –  с леко плашещата надморска височина към 1000 метра. 

След кратки перипетии по границата щото сърбите кат видяха 3 -те каяка и си мислеха ,че ще ходим да ги продаваме и малко се позаядоха за документи за принадлежност … ама се разбрахме иакостирахме рано рано в Пирот. Гладни и недоспали започнахме да обикаляме това малко градче да си намерим от къде да си купим рибарски билети за водоема. В сърбия се оказа ,че рибарските билети са за всяка отделна област и за това езеро трябваше да си вземем билет  и после като се преместим пак. Пък викаме си дано да е за добро. Седмичният билет там е 17 Евро 🙂 

Докато чакахме да отворят магазините се разходихме покрай реката – с просто око можеше да се видят неголеми пъстърви спокойно да си плуват без никой да ги закача.
И сравнихме бързо с БГ реалността и .. абе ще се върнем на тази тема по-късно.
След кратко обикаляне намерихме де да си платим и се отправихме към Завойското езеро което по своя релеф прилича на яз. Въча 🙂

В предвид оскъдната информация от интернет това трябваше да е раят на белите риби и иделана тренировка за състезанието и ние със завидна бързина се заехме със разпъването на лагера. 

И както се оказа това не е никак лека задача в предвид ,че бяхме помъкнали какво ли не – 
все пак една седмица в чуджа държава си е наложително презапасяването. 
След кратка почивка в ранният следобед 3 български каяка щурмуваха уникално бистрата вода на това невероятно езеро. 

И както казват старите хора – много хубаво не е на хубаво и точно влезнахме , харесахме си места , сонарите завряха от риба и… дойде буря… 
Колкото и да са ни бързи каяците все пак бяхме на около километър от лагера и докато излезнем бяхме намокрени порядъчно. А , небето така се затвори ,че нямаше и надежда да спре – все пак след около 3 часа облаците се разотидоха и се оказа ,че от бързане сме оставили половината багаж в ремаркето и всичко е мокро 🙂
Все пак остана утехата ,че пък може да ни тръгне по вода. 
Таз физиономия на Петьо май казва всичко.

Вечерта премина в закани на рибите в езерото като очаквахме ,че цяла нощ ще ни тормозят атаките на белите риби до брега – все пак бивака беше само на метри от брега. 
Да ама не… никаква кативност на никакъв хищник само няколко добри риби се обърнаха в средата. Е ,викаме си сутринта ще е моментът.

rpt


Наблегнхаме на твърдото гориво и уморени изпопадахме малко пред 22 часа. 
А, на сутринта същото мъртвило , а водоемът уникален и от към релеф и откъм местоположение.. но нещо не беше наред.
Докато си изпия кафето реших да потвърлям с воблери и за моя най-голяма изненада взех ,че хвахах… кефал.

Тая работа не беше на добре , но все пак видяхме и сърби да идват за риба и си викаме ще станат работите…. 
Обаче след кратки разговори разбрахме ,че бялата риба в този язовир е в толкова малко , че се съмняват дали въобще я има , като основните видове са толуп , сом ,шаран и .. огромни пъстърви , които се ловят на тролинг в месеците ноември и.. декември. Е, сега си такова таковата , но все пак решихме да упорстваме и навъртяхме към 20 км – все пак според писанията езерото е възникнало след земетресение преградило реката и това е довело до патапянето на 3 села в неговата каватория. И да, натъкнахме се на невероятни и дори смразяващи гледки 🙂 


А, сега ми кажете как да хвърлям тук и какво да очаквам да хвана … направо го подминах с 200 , и се насочих към потопените къщи чиито стени стърчаха от водата на много места.

Като цяло езерото беше в неземно красива долина и макар да нямаше от наща риба гледките направо ни напълниха окото.
В ранният следобед се прибрахме в бивака и само Петьо реши да упортсва над вечер , но както му казаха местните освен кефал няма какво друго да хване. Така се и оказа за съжаление и на вечерната раздумка сериозно се замислихме дали да не се преместим на другия ден на другото езеро и макар да не ловим спокойно да си организираме биваци и да се огледаме в обстановката. 
За съжаление вечера облаците се изнесоха и се настани кучешки студ при което моята хрема от предишният ден прерасна в здрава настинка като почти не спах и на сутринта всички решихме , че ще е по-добре да слезнем от тези 1100 метра и да отидем на далеч по-топлата Груза…
Следва продължение

Странна слука с примамка Jackson Daniel 3 грама

Здравейте колеги, 
От много време на съм писал , не че няма какво , просто все не остава време за това , а и в излетите няма нищо кой знае какво за отбелязване. 
Все пак тази събота (20.07) се случи нещо изключително интерсно и ще  е срамота да не го опиша .
С колега отидохме на яз. Пясъчник да разходим каяците и да му обясня това онова за новият му каяк и сонар 🙂 
След като поработихме рано сутрин , за да му монтираме сонадата , на язовирът бяхме чак малко след 9 сутринта.
А, това е началото на мъртвото време на този равнинен язовир. 
Е, точно за това се отдадохме на настройки на сонара и други неща по чисто новит му каяк Hobie Outback 2019.
Едва към 11 се решихме да отидем до контра стената и да потърсим някакви риби .
Риба имаше толкова маного ,че явно водата и идва пренаселена , та шарани волно си скачаха като делфини около нас. 
Явно добрата работа на момчетата от сдружение Олимпик 2002 по опазването и зарибяването на този язовир си казваха думата.
Хванахме по някое и друго костурче , но като цяло слаба работа.
Е, мина 12 и ние вече бяхме изпили по една бира като решихме да се разходим към платото на беловица – там винаги има някаква игра с костурчета 🙂 
На средата на пътя решихме да спрем на един ръб и о чудо мястото на беше заето от шаранджии – имаше варинат да хвърляме в самият бряг 🙂 
Колегата си беше взел няколко чисто нови  примамки Jackson Daniel  с грамаж от 3 до 7 грама – уникална примамка за всякакъв вид хищници 🙂
Е, както се оказа в този ден – не само хищниците го обожават…
Както си хвърлях прав от каяка , на пропадане последва рязък удар и след засечката ми авансът запя… Но , песента му се оказа дълга и след 20 развити метра влакно вече знаех ,че това е голяма мирна риба… 
А, защо мирна?  Преди 3 години шаран удари по същият начин на този язовир на силикон Fiiish Black Minnow и веднага разви почти същото количество влакно. А и хищникът се стреми към дъното и укритие докато шаранът тръгва много бясно , но на горе и към чистото. 
След като спрях първите му пориви разбрах ,че тук ще падне голямо надлъгване – такъмът ми беше УЛ въдица с горна граница 6 грама , влакното 0.04 , повод 0.14 FC и споменатата примамка Jackson daniel  3 грама с морска 3 -ка номр 14.
Както казах по-горе никога до сега не бях я ползвал – бях гледал страхотното видео на моят приятел Миленко Стойчев  за това колко е уловиста и как се води и .. толкова.
Ами ако не издържи фабричният и вирбел или тройката… 
Но , след като изминаха към 6 -7 минути рибата даде призначи ,че може и да я видя поне – все пак това ,че ме теглеше заедно с каяка явно я поизмори. 
Колегата по каяк през това време снимаше и ето първото появяване на рибата на повърността 🙂

Както се вижда такъмът е много фин и с това влакно си беше изпитание , но няма да се даваме я 🙂
Както видяхме при показването му на повърхността примамката беше закачена точно на усната на шарана – едно изключително здраво място.
Това ми даде надежда ,че ще се снимаме заедно с него и не след дълго се отзова в кепа , а радостните ни викове се чуха на далеч из язовира 🙂 
Все пак не всеки ден може да се пребори 4 кг дивак с подобен такъм ударил на на толкова малка примамка.

Действахме бързо на брега и без въобще да се замислим подготвихме рибата за връщане , но преди това и направихме няколко снимки за спомен 🙂

Когато искаме да има риба задържането на дива така трябва да е минимално и само когато се налага. И така тази страхотна 4 кг дива риба замина да ближе рани и да разказва на останалите ,ч е това което бляска не е добре да се яде 🙂


Обаче явно не бе успяла да каже на всички , защото само 2 часа след това на заливът до село Беловица колегата по каяк имаше страхотен удар на Jackson Daniel 5 гр и след кратка , но ожесточена борба отново се оказа много красив люстпест шаран този път около 1 килограм.
С това всякакви помисли ,че първата атака е била случайна остават в историята и явно се доказа ,че тази примамка провокира мирни риби към брутални атаки.

И така след 2 -рия шаран на тази уникална примамка и след 2 -рата изпита бира беше време да се прибираме и по пътя най-обсъжданата тема беше дали Jackson Daniel е наистина толкова уникална примамка колкото показа при първите си тестове…
Е , следващите такива предстоят след няколко дни 🙂

На слука 🙂

Морски прикючения – част 3

Posts in this series
  1. Морски приключения част 1
  2. Морски приключения - част втора
  3. Морски прикючения - част 3

Всяко хубаво нещо имало начало и край – само саламът имал два края казват умните хора , та Албанската ми епопея отиваше към своя край.

Морската епопея в последният си ден доказа максимата ,че никога не е късно за финално хвърляне  и винаги последното хвърляне е пред последно защото…. Ами защото може това тотално да ви промени не само деня , но и цялата риболовна почивка… Но за това след малко 🙂

След пропуснатият ден , в които уж трябваше да има вселенски ураган , а само леко превала , в сряда се натопихме с каяците с надежда за риболовни подвизи като на предишният излет си бяхме харесали едни скали с доста голяма дълбочина близо до брега. Времето беше страхотно , лек ветрец люлееше каяците , а слънцето напичаше все повече 🙂

И когато влизаш с големи надежди – понякога излизаш Валат 🙂
И след 3 часа безуспешно помпене на силикони и железа с колегата имахме по едно помирисване на примамките и работата отиваше на зле 🙁

Но  и най-лошият ден за риба е 100 пъти по-добър от най-добрият ден на работа , та нямаше защо да се оплакваме , а и облаците от картинката съвсем изчезнаха и пекна едно юлско слънце – чак си беше за биричка и плаж 🙂

Е, с морето шега не бива и превантивно не взех такава течност в каяка ,че ми е слаб ангела 🙂
Колегата съвсем се отказа и забегна към близкия плаж , аз тъп и упорит продължавах да си помпя със розовият FIIISH black minnow  с 90 грама глава – и така още цял час 🙂
Е, и моето търпение се изчерпа и след кратък разговор по радио станциите (нещо ЗАДЪЛЖИТЕЛНО за морето) реших да се примиря с валата и да се отдам на плаж и биропиене… Но , онзи отгоре най-много се смеел на тез дето си правели планове…
Казах си „последно топване “ и паля каяка към брега и след като 5 мин не се случи нищо реших да прибера бързо силикона и да вазирам – и някъде от 15 метра над дъното  (дълбочината беше 50 метра )започнах едно много бързо навиване на силикона с цел да си бия камшика :). И след като много бързо прибрах 20 метра нещо натисна гегата и засякох …. и се случи немислимото – бях спасил валата с макар и дребна риба 🙂


Но тук по интересното беше защо след 3 часа помпене ме удари точно като реших да си ходя , много над дъното и на ултра бързо водене….
Ами ако до сега съм правил нещата грешно със силикона като се опитвам да го водя като метален джиг?
Ето едни размисли , които трябваше да бъдат проверени моментално – реших да пускам силикона до дъното , да помпя в първите 10 метра , за да привлека внимание  и след това с бързо навиване да стигам на 15 -тина метра от каяка и без каквото и да е задържане да пускам примамката до дъното.
И пускам аз силикона до дъното – помпя 10 тина секунди при което качвам примамката отколо 10 метра и започвам бясно навиване което на 5 -6 -ти оборот беше прекъснато от БРУТАЛЕН удар. Борбата е безмислостно жестока , но такъма е проверен и рибата благополучно каца в кепа 🙂

С треперещ глас се обадих по радиото да подам сигнал ,че нещо се случва … а колегата си мислеше ,че го бъзикам 🙂
Само след две проводки отнесен от лекият вятър и вече използващ новата техника , при пускане на силикона много високо над дъното усетих натискане и отместване на линията и при последвалата засечка отново хванах хубава и много борбена риба.

Адреналинът ми беше на макс и си спомних ,че всичко това нямаше въобще да се случи ако на последната ми проводка не ме беше взел онзи мъник 🙂 Та аз за 15 минути хванах повече риби отколкото за 2 -та предишни дена… и то само защото смених проводката – примамката беше същата , мястото беше същото , времето не се беше променило… , но беше се задействала магията на риболова и това да си упорит и да експериментираш.
Отново се обадих по радиото и колегата заряза печенето на плажа и се изстреля към мен като през цялото време си мислеше ,че го бъзикам . Все пак когато дойде и видя рибите много бързо взе да стяга такъма със силикон и почти моментално имаше удар , но за съжаление без закачане .
Аз отново се позционирах на малко над 50 метра и кротко си обикалях доволен от слуката си и си играех със настройките на сонара 🙂 И тогава на сонарът се появи една ивица която за кратко време измина 15 -тина мерта от дъното преди да изчезне…. Силиконът беше пуснат моментално и дори не си играх да помпя – тя рибата си беше там , ами започнах да навивам бързо и някъде на 20 метра от дъното последва най-зловещият ми удар за цялото морско приключение , а макар и мощната въдица първите 10 секунди се опита да мине под каяка 🙂 След кратка  , но ожесточена борба рибата акостира в кепа , а аз невярващ какво се случва с треперещи ръце успях да я сложа при другите на кукана 🙂

Между временно колегата също извади една риба , а аз видях още една риба на сонара и когато знаех вече какво искат  много бързо я качих на асансьора към каяка  – размерите и не бяха като на последните три , но все пак това беше 5 риба за деня и нямаше как да имам каквито и да е претенции 🙂
Чак след тази  риба се усетих ,че това да дърпаш морски риби от дълбоко си е и тежък физически труд и се отдадох на почивка и обикаляне , но все пак имаше време да пропусна цели 2 кълванета  – това бяха риби , които видях на сонара , но взеха още на пропадане , а каякът ми беше още в движение и явно линията не беше добре изпъната и ъгълът беше голям.
Между временно колегата беше взет от брутална риба която не му даде никаквъв шанс за реакция и се навря в камъните под нас и се наложи принудително късане , което не е никак лека задача!
Приключихме риболовът към 16 часа като аз приключих с цели 5 риби 🙂

Извинявам се за месарската снимка , но тез риби така и така бяха отекли още при ваденето , пък и е хубаво от морето да се донесе нещо и за фризера 🙂
На 2 -рата снимка присъства и дребосъкът , с който започна всичко и без чиито удар нямаше да се случи цялата тази лудница.
Имаше време и за един импровизиран плаж с което решихме ,че трябва да сложим край на морската епопея и вечерта кротко подготвихме нещата за сутрешното отпътуване с надежда скоро да повторим и подобрим тез си подвизи 🙂

Благодаря за отделеното ВИ време  и се надявам да ви е било интересно моето първо морско приключение като се надявам да съм дал и полезно инфо за бъдещите ви излети.
И последно – риболовът от каяк в морето е нещо УНИКАЛНО и НЕПОВТОРИМО!
Поздрави и със здраве!

Морски приключения – част втора

Posts in this series
  1. Морски приключения част 1
  2. Морски приключения - част втора
  3. Морски прикючения - част 3

Време е да продължим с разказа за първите ми перипетии на морето и ден втори от потатянето на гемията 🙂

След 13 часа път и първото топване в морето с новата ми риболовна машина Hobbie Compass , че и риба успях да хвана дойде време да се настаним и да анализираме риболова и да се огледаме какво що , както и да се подготвим за следващите няколко дни риболов. За съжаление докато част от уловът беше във фурната , прогнозата за времето се промени драстично и даваха с нарастващи ветрове да доиде лошо време и дъжд за вторник. Е, такъв ни бил късмета и след няколко бири и късно лягане се разбра , че сутрешен риболов няма да има едва към 10 успяхме да се наканим въобще да влезнем във водата. А, там си личеше ,че нещата с ветровете още не са сериозни.

Но,  това бързо се промени и  само след час започнаха да ни връхлитат доста големи вълни , а само колегата регистрира един удар , но рибата се откачи веднага след нейното повеждане .
Аз заложих отново на силикона на Fiiish Black Minnow 5 -ти номер , но този път в цвят каки.
Вълните бяха толкова упорити , че дори с 90 грамова глава трудно усещах къде е дъното , но все пак обнадежден от успехът предишният ден бях твърдо решен да хвана нещо 🙂
Е, късметът на начинаещия дето не знае какво прави , но пък е тъп и упорит отново подейства.
При едно от пропаданията към дъното на силикона , той сякаш се забърза малко повече от нормалното си пропадане , което според това което бях чел и гледал може да означава ,че риба си го е харесала и си го носи към леговището 🙂
Е, една от превантивна засечка нищо не губя и щракнах палеца на мултито и засякох…. И се почна купона , който дълго чаках в тези вълни.
Рибата започна бясно да се мята , но аз вече знаех какво да очаквам от такъма и предварително бях позатегнал аванса драстично и много бързо я качих на асансьора водещ към каяка ми. Разбира се добичето не се предаде без бой , но накрая кротко си полегна до него и беше кепчосано с нескрита радост ,че и в този отвратителен ден нямаше да съм валат… като другите 🙂

Както добре се вижда целият силикон заедно с главата бяха нагълтани до опашката и откачането му с мойте клещички за кефалски примамки беше истинско предизвикателство. Но, зорът чудеса прави и се справих някакси – хубавото е ,че измъкнати от толкова дълбоко рибите не дават никакви призначи на живот , че иначе не знам как бих се справил с такова добиче 🙂
През цялото това време вълните ме разнасяха насам танатам като куцо пиле дъждовен червей и се оказах на около 100 метра от скалите , а рибата я хванах поне на 200 метра по-напред. Е, точно за това този каяк е толкова специален – можеш да го оставих да се рее по вълните без да се притесняваш , докато ти кротко си откачаш улова или правиш други дейности 🙂
Опитах да ловя отново , но времето ставаше нетърпимо ветровито и решихме ,че е време да се откажем.
След мечтаният от много време следобеден съм през работната седмица щеше да е грехота да не разгледаме близкото курортно селце.
А , там намерихме страхотен център с още по-красив плаж.

Вечера вятърът утихна , но ние вече бяхме настроени за бири и морски специалитети и хич не ни беше до риболов 🙂
Цените са много приемливи така да кажем , само дето бензинът им е 3 лева литъра , което си боли , но кефа цена няма!
Във вторник се отдадохме на бири и почивка , а така прогнозираният дъж заваля чак при вечер и то за час – колкото да понамокри.

Но, най-интересното тепърва предстоеше ,  но за това в третата част 🙂

 

Морски приключения част 1

Posts in this series
  1. Морски приключения част 1
  2. Морски приключения - част втора
  3. Морски прикючения - част 3

Здравейте приятели и колеги,

Когато в края на миналата година смених  старото си Малибу Стелт 9 за топлият тогава Hobbie Compass  беше ясно ,че рано или късно този страхотен каяк ще се  стигне до морето , но пък първото му топване да е чак в Йонииско море – те това не беше предвидено , но пък се случи.
Един приятел , с които не се бяхме въждали повече от 3 години подаде сигнал ,че ще заминава за риболовна атака в Албания и след отправената покана въобще не му мислих много 🙂 За компания взех един приятел каякар от Пловдив – все пак на толкова дълъг път не е хубаво да се тръгва сам. Агитката се събра малко преди гръцката граница и след 13 часа път в тъмнината се отзовахме на това райско място.

Морето сутринта беше спокойно и тихо и само ни подканяше да разтоварим багажа и да се отдадем на риболов.
Така и направихме и само около два часа след пристигането ни каяците ни усетиха солената вода на Йонииско море.
Аз като начинаещ в този риболов бях се оборудвал с два –  три джига и разбира се морското чудо Fiiish Black Minnow 5 със глави от порядъка на 60 -90 грама 🙂
В предвид ,че влизах за първи път в морето реших  да не нося излишни въдици и взех само slow джиговата гега , която бях закупил точно в дена преди тръгване.
И така – вече на вода , в непознати води , с непознат риболов и с… увеличаващ се прогресивно вятър реших ,че трябва да направя всичко възможно да хвана риба 🙂
То хубаво ,ама нито знам какво да ловя , нито къде , нито как… а теоритичната подготовка помага до толкова  ,че все пак да си взел що годе подходящи инструменти и да ги презентираш по подходящ начин. Останалото се учи в практиката и така и аз реших да направя 🙂


3 -мата каякари се разпръснахме на около 300 метра един от друг и безуспешно се опитвахме да уловим нещо 🙂 Все пак нашият гид Фори закачи некви дребосъци ,  но не това беше целта. Със засилващият се вятър и все по-големите вълни сякаш се изпаряваше надеждата ми да не съм валат с първото влизане… Отказах се да гоня колегите и застанах на около 300 метра от брега близо до един скален нос и се позиционирах с лице към вятъра и сгръб към брега и така хем облавях периметъра, хем следях и за вълните – все пак като за ръв път на такива вълни си беше страшничко 🙂
За примамка сложих Fiiish Black Minnow Номер 5 с 90 грама глава и започнах да си помпя и разни други комбинации , който съм гледал в нета пък дано уцеля какво иска тая пуста риба – каквато и да е тя.

И както се носих по вълните и си подръпвах силикона , някъде 15 м над дъното усетих почукване , но толкова  нежно ,че направо го проспах… припомпих още два пъти и този път рязък, тъп удар ме събуди от дрямката…..  Все пак не съм от вчера рибар и засякох мощно ( както се оказа после – не достатъчно мощно) и аванса на мултито запяяяяяяя.
Е , сега си …. викам си кво става тука бре и започна борбата… А , с нов такъм , нов начин на риболов и ново място и непознати риби усещането ,че не е в теб контролът е изключително силен. Но, няма да се даваме я! Натегнах аванса и се постарах поне да не стигне дъното и след като това се случи започнах бавно и методично да я вдигам на горе. Влакното също беше ново и знам ли колко ще издържи…  С всяка изминала секунда ставах все по-уверен ,че сефтето ще се покаже на повърхността и съвсем скоро започнах да навивам последният цвят на влакното и когато стигнах до флурокарбона  вече видажх и рибата на метър под каяка 🙂 . И тук се случи това което е предизвикало  не един и два инфаркта….. пръчката олекна и рибата се откачи някак си.
Явно в края съм отпуснал линията и нещо се случи , обаче рибата продължи да изплува и кротко полегна до каяка където успешно беше кепчосана 🙂

Радостен вик огласи морето – все пак първо влизане – първа риба макар и със зор 🙂
И тогава чак забелязах какви вълни са излезли и как подмятат каяка като бръмбър сламка. Тук е мястото да кажа ,че Hobbie Compass се представя страхотно и без никакво усилие си пори вълните и дава усещането за супер стабилност – това е ултра важно защото като закачите риба сетивата ви са изцяло насочени към нейното преборване и ако трябва да мислите вълните или някакви други фактори то това би убило удоволствието ви от риболова.  Ако имах някакви съмнения как би се справил във вълните – то те се разсеяха още с първото влизане и с първата уловена риба.
Усетил умората от 800 -те километра през ноща реших да излизам и макар да ме държеше адреналина усещах как силите ми ме напускат .
Последваха задължителните снимки на брега където се оказа ,че късметът на начинаещият работи и бях хванал най-голямата риба за деня.

Време беше за почивка и следобеден сън преди да се отдадем на подготовките за следващият риболов 🙂
А , изненадите на това райско място тепърва предстояха , но за тях в следващите части 🙂

Tailwalk Dageki S722M – универсалният боец

Здравейте колеги и приятели,

Трудно се пише безпристрастно за любимата си въдица , която вече 2 -ра година малтретирам без всякакъв свян. Но, е време да си кажа впечатленията за може би най-универсалното нещо което съм докосвал , за парите си 🙂
А, те никак не са много и смело мога да заявя ,че в този ценови клас трудно може да се намери нещо конкуриращо го.
Дължини и тестове дал господ , но аз ще представя моя фаворит , а именно моделът S722 M с дължина 2,20 м и тест по примамки 3.5 – 24 грама
Въдица като въдица , си казват повечето хора и ще са прави , но не и този път 🙂
Какво ме грабна още при първите тестове ?
Ами първо изключително стегнатата бланка , която в началото ми се стори ненужно хвърда и нереагираща на никакви тръскания или други магазинни приоми за тестване на въдица. И това чувствo безвъзвратно си замина когато поставих макара около 250 грама и заметнах Fiiish Black Minnow с 10 грама глава и… примамката отлетя към хоризонта и просто забрави да падне 🙂 Не , не съм скъсал при хвърлянето , просто кастингът на тази ЕКСТРА , ЕКСТРА ФАСТ въдица  надминава всякакви очаквания за далекобойност и точност на замятането. Тук е мястото да споменем ,че макар да не се препоръчва, въдицата може да се натоварва с примамки до около 30 грама при изхвърляне , а ако разграничим воблерите от силикона , то максимално съм я натоварвал и със 12 см силикон и 26 грама глава , което сумарно отива близко до 40 те грама , което си е 50 % отгоре.
За горната граница разбрахме , но как се справя с тези минималистични 3.5 грама?
Тук с много условности можем да кажем ,че е близко до написаното  , но имайки в предвид твърдостта си няма как да окачваме чудеса например с 3 грама глава и 3 см силиконче , но пък 3 см воблер тип кранк се усеща все едно ,че се изтегля на ръка. 🙂
Ако трябва да определим диапазони на комфорт и долна и горна граница ,то можем да приложим следната таблица.

       тип примамки         долна граница             комфорт              горна граница
Воблер „minnow“ 5 8-20 28 -30
Воблер „Crank“ 3 6-22 22-26
Въртяща блесна 4 6-18 22 – 36
Клатушка 6 8-26 30-35
повърхностни 6 8-20 24 -30
силикон 5 8-24 26- 35

Тези цифри са определени от близо две годишният ми опит с тази въдица като с нея съм риболовствал в 90 % от времето си прекарано на и до вода.
Друго което ми направи впечатление при първият ми досег с нея е късата дръжка , което за мен е изключително предимство при риболов както от брега така и от лодка , в моят случай с каяк. С дължина от едва 320 мм тази страхотна въдица ви оставя достатъчно работна дължина за един изключително комфортен риболов на всякакъв вид хищници и ето тук идва универсалността и.  С нея може да си цъкате костурчета и да сте сигурни ,че ако ви удари баба щука или голяма бяла риба ще сте подготвени. Можете да ловите кефали по река и да знаете ,че може да се сборите и с голям распер или среден сом 🙂
А,  усещането от борбата е истинското предимство на тази въдица и няма как да се пресъздаде с думи. Хванал съм десетки риби от почти всички видове хищници обитаващи нашите геогравски ширини с тази въдица и удоволствието да се хване дори 300 грамова рибка е страхотно. Тази бланка предава толкова добре борбата на рибата ,че ни се иска тя да е колкото се може по-дълга.
Сега за риболовът с нея.
Аз още след първият ми риболов от брега на силикон преди близо година и половина се влюбих в нея и тя стана мое основно универсално оръжие.
След като я дадох за тест на един приятел каякар при риболов на бели риби и след като хвана две  на бързо , той отказа да ми я върне до края на излета и само след броени дни се сдоби с такава и тя вече е неговата основна въдица.
Друг колега се сдоби отново с такава и след инциден при , който въдицата полегна на 19 м дълбочина на дъното на язовира отново си взе такава – просто тази пръчка води до пристрастяване 🙂
Мога да дам още стотици примери , но нищо не може да се сравни с това сами да усетите страхотните качества на тази изключителна пръчка , която ще промени из основи усещането ви за риболова.
Аз с нея преборих най-големият си трофей до момента – прекрасна бяла риба с тегло малко под 6 килограма – пръчката се представи страхотно и ми остави незабравим спомен от борбата.

Ако търсите нещо близко до универсалната пръчка на страхотна цена – то това е вашата пръчка.
Дори прародителите ни мислят така 🙂

 

 

 

Първа риба от новия каяк

Здравейте колеги ,
Честита нова година , здраве , щастие и много риболовни успехи.

През изминалата вече 2017 -та година ме споходиха много прекрасни моменти на вода , а в нейния край смених любимият си каяк Malibu Stealth 9 с последният топъл топъл модел на Hobie – COMPASS

Страхотният модел ми дава съвсем нови хоризонти в риболова най-вече като стабилност , скорост  и начин на риболов , но за това в неговото представяне 🙂
Първите ми излети с него преминаха под знака на невероятното удоволствие да се движа супер леко и без никакво усилие и въобще не съм се занимавал с риболов и макар да хванах един костур , то бе по-скоро плод на случайност.
По празниците пък по скоро ставаше за сърф отколкото за риболов , но поне разбрах на какво мога да разчитам  – а то е адски много!
Но, стига съм си хвалил новото магаре 🙂
И така на 27.12.2017 г се отправихме за първи път тази година към яз. Жребчево с надеждата да имаме най-вече спокойствие , което на яз. Пясъчник е немислимо с тези десетки лодки и това ниско ниво.
Пристигнахме на брега малко след 8 часа и .. веднага се оказа ,че сме проспали сутрешният заход защото колегата , които се сдоби с моята стара любов беше натръшкал 4 риби , от който задържа само една малко над 1,5 кг.

Той моя стария каяк си беше научен да ги лови та това си е нормално 🙂
Колегата Миленко Стойчев обаче ще надмине с него мойте риболовни подвизи сигурен съм в това.
И влизаме ние и колегата Петър Бургов ги зачеса – 5 хвърляния – 3 удара и две риби по около 48 см , които веднага се върнаха обратно. Не, че не са мерни , но не са мерни по нашия собствен стандарт от минимум 55 см.
Аз кротко си обикалях с новия каяк , обаче кат нямам сонар – щото имам  отделение за сонар Lowrance READY ама сонари в БГ – НЯМА (БУЛСТАР къде стеееее?) и ей так безцелно си мятах без никакви идей къде съм и какво става.
Часовете си летяха , духна лек ветрец и се сетих ,че нямам бира ….. Да го… ама пък дано да е на късмет дет се вика. За освещаване на каяка бях решил ,че ще взема първата риба риба с нормална големина която хвана  , ама кога ще хвана …… и дали 🙂
Нещо на карък отиваха работите и се залепих за стария ми каяк където Миленко със сонара и DSI ската сонда сканираше дъното доста умело 🙂
И се спря на място с интересен релеф със сменящи се дълбочини от 10 до 17 м за малко разстояние. Аз спрях на 15 -тина метра от него и докато се закотвя той имаше хубав удар без закачане. Обнадежден хвърлих към брега и започнах бавна проводка като ясно се усещаше как  примамката ми пропада все по-бавно – значи дълбочината се увеличаваше.
На може би 15 -тина метра от каяка , при поредното пропадане имах чувството ,че спря прекалено рано и това можеше  да е знак , че силиконът е в нечия зъбата уста.
Инстинктивно засякох и пръчката ми Megabass Blizzard  се сгъна , а от долу рибата веднага тръгна в страни.
Еееее , най- накрая и аз да имам слука  като по тласъците си личеше ,че рибата е добра.
Ето , викам си , първата риба която ще отиде за освещаване на каяка 🙂
Обаче , поради това , че не съм ловил с тази гега , която приспива 4 кила щука за 20 секунди , не прецених добре размерите на рибата и когато полегна на повърхността направо не можех да повярвам на това което виждах.  А там се мъдреше много дебела бяла риба около 4 педи дълга 🙂 Е, този път вече имах и кеп за освещаване и с ето я качена в каяка надлъжно 🙂

Е, то бива сефте бива ама чак пък толкова 🙂
Гледам и не вярвам на ушите си дет вика един професор.
Късметът се оказа и двоен щото имах под ръка и страхотен фотограф и нямаше как да не излезнем на близкия бряг, за да нащракаме снимки на трофея.



Те това беше рибата , която закрива 2017 г и освещава новия каяк и за да избегна въпросите отколо нейната участ – рибата беше задържана – такъв и бил късмета.
Риболовът продължи по-скоро под емоцията на случката и никой не упорстваше кой знае колко , а аз се проклинах ,че нямах поне една бира да си отворя и да се наслаждавам на уникалната природа там.
Помотахме се из района и всеки тръгна да дири свойте риби , а аз се върнах пак в района където хванах тази красавица – без сонар като съм , само там знам какъв е релефа.
И започнах да сменям силикони на всеки 5 проводки , а времето минаваше без каквато и да е активност. Тогава реших да сменя не само силикона , но и проводката. Нали в новият каяк съм със висока седалка и е лесно да държа въдицата много близо доводата , което дава на силикона съвсем малко отлепяне от дъното…  И още на първата проводка имах отчетлив макар и вял удар , а на следващата пак 🙂
Я виж ти какво искали гадините 🙂 Обаче само пощипваха relax kingshad -a и толкова.
Но, все пак рибите не закъсняха 🙂


Веднага след снимките се случи и връщането и обратно.

Последваха нови удари – явно рибките се бяха активизирали и изпуснах подобна риба , откачила се близо до каяка – все пак страничният вятър се беше усилил и не бях обрал на време излишното влакно.
Времето напредваше в един момент зарязах и риболов и всичко останало…. гледката на отиващият си ден беше УНИКАЛНА.

Ето тези моменти на вода найстина остават завинаги в съзнанието , а хвантите риби с само страхотно допълнение.
Имаше врем да се срешнем и разделим с още една красавица преди да поема към колата.

И той веднага отиде да трупа килограми за пролетното размножаване 🙂

Веднага след това се насочих към колата защото слънцето вече беше залязло и тъмнината се спускаше доста бързо.  имаше време да запиша маршрута и се оказа ,че на прибиране съм се движил с каяка със средна скорост от 5,9 км/ч  – една страхотна скорост без голямо усилие.
Ето така завърши този запомнящ се излет 🙂 . Явно всяка година в в нейния край успявам да реализирам по една хубава риба – на 24.12.2016 хванах 86 см бяла риба на яз. Пясъчник с тегло 5.850 🙂

Наслука на всички колеги!