Здравейте, рибарчета! Представям ви втората част на „Един уикенд по Марица|Риболов на трофейни кефали през юли 2022„. Маришките емоции не стихват от направения вечерен излет. Реших, че на следващия ден – oще на първи зори, ще потърся трофейните кефали на Марица на същото място. Щом там се крият такива тупалки, то напълно възможно е да се крие и новия ми личен рекорд за кефал. Кой знае?
03.07.2022 – някъде около четири часа сутринта ми звъни алармата на телефона за събуждане и…. тежко ставам от леглото, като…. сопол. След като си измивам зъбите и лицето – вече съм човек и съм нахъсан за нови подвизи. Каква ли слука ще ми разкрие утрото? Надявам се да има изненади и евентурално видово разнообразие. Някъде, около 05 и 10 съм на Марица – тъкмо пуква зората:
Тук-там виждам торпили, които порят водата и решавам, че кефала е почнал да гони дребосъка из плитчините. Решавам да зложа на малкия уолкър на Storm – Gomoku Pencil 45F! След няколко проводки водата зад уолкърчето избухва мощно, но рибата се разминава с тройките…. Распер или трофеен кефал? Хм, замятам отново, но нищо. Проводките продължават и в един момент отново буууум – от нищото, но пак неуспешна атака… Ей, каква греда! 🙂 С тези две неуспешни атаки приключва всичко – не се виждат вече на фронта торпили, което ме кара да сменя тактиката и да пробвам на силикон в дълбочините. Настоявам 10-тина минути, но няма удар. Добре…. тогава ще подам нещо друго кефалско, което всъщност на Марица лови всичко – Salmo Minnow 5S! Цвят… кой, обаче, от всичките ми цветове? Нека да е WOD – wounded dace, или в превод, както му казвам аз – „раненото кефалче“:
Страхотна естествена имитация просто! Замятам и почвам с проводките. След няколко минути – удар на максимална дистанция и…. почва борбата!!!
Решавам, че ще направя малко видео кадри и в крайна сметка, ако се уловят още риби – може да скалъпя един влог. Малко инфарктно, щото ми се отвлича вниманието и може да ми се откачи тежкия топуз, който съм излъгал, но здраве да е. Ще го преживея. 🙂 Рибата е пред мен и на око я преценям 45+ сантиметра. Кепвам я и е моя! Яка маришка буца, която откачам от тройките на воблера и я готвя за снимки.
Много готино начало на деня! Радвам се, че тактиката ми успя и в ръцете ми е първия за деня маришки големец. Пускам го и продължавам с успешната формула. Десет минутки по-късно – бааааам, аванс и сгънат спининг! Следващият дебелак е на куката и идва към камерата бавно и тежко, тежко. Отначало ми се привижда, че кефала е над 55 см, но като го докарвам пред мен ми става ясно, че е по-скоро около 50-те.
Много пинизчийски съм го зашил – за ръбчето на устата. 🙂
Откъдето и да го погледнеш метъра заковава 49,9 см, обаче, с тоя дебел корем кой знае колко кила е. 🙂 Щрак – една яка снимка за спомен от утрото на кефалите, и освобождавам трофейния улов обратно в реката – да расте колкото се може по-голям, дебел и мощен!!!
След 07:15 часа зашивам на спининга господин КЕФал №3 за трети юли. Поредената цепеница, която е пред мен и я кепвам. Вижте колко величествен е и този КЕФал:
КЕФалът е вече в кепа и някак си се успокоявам. Решавам да му направя видео и докато се лигавя – той отскача и се откача от куките, палейки с 200 км/ч към дебелото течение. Аааах – имах усещане, че ще ми се случи тая тъпотия, ама…. както казах – здраве да е. Дошъл съм на реката да се забавалявам. 🙂
Няколко минути по-късно имам отново зверски удар и…. ето го господин КЕФал №4:
Този път съм малко по-внимателен при лигавенето със снимките и ето го в ръцете ми поредния маришки исполин:
Пускам го обратно и в плиткажа забелязвам десетки малки рибки. Осъзнавам в един момент, че това всъщност са новоизлюпени рибета – на има-няма 2-3 дни!! Между тях има и малко по-големи, който са на седмица-две живот, но най-малките, които виждам са с дължина от около 5-6 мм:
Общо взето, целия цикъл на размножаване не маришките риби е объркан. Това се дължи на отрицателното влияние на водните каскади, които наливат яко студена вода в реката в установения от закона размножителен период. За съжалние, всичко това не води до нищо хубаво за рибите по цялото поречие на реката. Сигурен съм, че и вие сте го забелязали. Има, много рядко, години, когато случайно условията са били оптимални за някои вид и имаме бейби бум на расперчета, сомчета, бели рии или щуки, обаче в последните над 10 години това става все по-рядко. Щом това явление го има при хищниците, то какво остава за хайвера на мирните риби и тяхното поколение? Образуват се нулеви години на размножаване и това в бъдеще оказва много негативно влияние за всички видове риби в Марица. Като добавим ширещото се бракониерство, отравянията и недобросъвестните любители риболовци, които слагат всичко под ножа…. то Марица се нарежда до една от най-изтормозените реки в България, а е една сред най-големите върешни и дълги реки и има потенциал да отглежда големи риби, но това е положението – радваме се вече на всяка едичнична уловена рибка…. Абе пълна трагедия!
След това отклонение се връщам обратно към риболова. Изминаха почти 30 минути откакто пуснах обратно в реката четвъртия уловен кефал. Аз продължавам да си настоявам на моето и ето, че пак имам удар и….:
Въпреки добрата борба този път кефала не е от големите буци, но все пак за статистиката го поставям набързо върху метърчето:
Пускам рибока и си продължавам кефа. Разполагам с достатъчно време да увелича бройката и евентуално да успея да уловя друг вид маришки хищник. 🙂
С настъпване на лятната жега и вдигането на слънцето все по-високо над хоризонта, е нормално ударите на рибите да се разредят до такава степен, че човек да си сгъне въдицата и да се прибира. Освен този фактор, друго определящо е и падането на речното ниво. В случая, Марица вече беше паднала с около 10-тина сантиметра, което означаваше, че и течението вече носи по-малко храна и кислород. Аз, обаче, продължавам да си мятам и малко по-късно заковавам шести едър маришки КЕФал:
Таква дебела буца беше тоя, че спокойно му лепвам етикета „дебелака“! Сигурно беше преял с „бургери“…. 😀
Вдигам го на ръце за една снимка, след което после го слагам обратно в кепа и го пускам обратно в Марица.
С този финален кадър приключвам уникалния излет на големи кефали, който направих в началото на юли. Супер редки са подобни излети и насладата от уловените големи риби е много по-зареждаща, отколкото да ловиш стандартните педарки една след друга.
Малко по-късно през юли ще се върна пак на това място, за да половя тези исполини! Сигурен съм, обаче, че там не се въртят само едри КЕФалюги…. 🙂
Привет, рибарчета! След „Счупени зъби и лични рекорди – един незабравим излет на Егея в Гърция 2022“ е време малко да сменя фронта и да се отправя към посещение до една „стара любов“ – река Марица. Време е за малко маришки емоции и страсти с дивите риби на любимата Марица. Разделям фото разказа на две части, за да не става много дълъг иии… надъхващ. 😀 Най-отдолу съм публикувал и влог, ако не ви се чете и разглеждат снимки – кой както предпочита.
В началото на юли месец си направих един риболовен уикенд по реката. Реших, че на 02.07.2022 ще се пусна привечер за проверка и ако имам добра слука и набарам рибите, все пак сме началото на лятото, то на следващия ден ще я посетя отново, но още призори.
През съботния ден се отправям привечер към Марица и почвам да се озъртам тук и там по любимите ми риболовни местенца какво е положението. Разбира се голям фактор е и нивото на реката, което в много случаи зависи на кое точно място ще се позиционирам и какви риби мога евентуално да очаквам там.
Докато си обикалям, виждам, че жътвата вече е в разгара си, а в нивите покрай Марица щъркелите си събират храна, която после отнасят в семейното гнездо, за да нахранят малките си.
За началото на юли месец реката е с приповдигнато ниво и по-хубаво от това да има вода в Марица – няма. 🙂
Избирам си една от горещите ми точки, да не кажа най-горещата и се позиционирам. Около мен всичко е зелено и свежо, все още. По различните видове цветя си бръмчат всякакви опрашващи твари, които се пълнят с цветен прашец.
Отначало – пробвам на воблер, но нямам слука. Няма и хищническа активност, а часа е вече 19:20. Жегата отстъпва място на прохладата и добре, че се появиха облачета, които да допринесат затова.
Залагам сигурно на Fanatik Larva в размер 3 инча и любимия ми от няколко години цвят – 022. За някои от вас това може да изглежда като нестандартно решение, но за мен си е напълно закономерно и подплатено. 🙂 Удар!! Ето, че с помощта на силикона, успях да провокирам първата риба, която се оказва страхотна буца-кефал и се бори достойно!
Пускам буцата, като правя финална снимка на опашката – притежава специфична форма и някой ден, ако я уловя пак, по нея ще я позная или пък вие може да я разпознаете. 🙂
Радвайте се на такива кефали и ги пускайте, за да може отново и отново да се връщаме край бреговете на Марица. Без тези риби – част от душата на реката я напуска, а с това се появява огромна дупка от време, през която чакаме евентуално новата генерация да достигне тези размери – поне 6-7 години в най-добрия случай при идеални условия.
По едно време, забелязвам, че нивото спадна осезаемо…. Кофти новина, но ми остава още малко време за риболов и смятам да го оползотворя на максимум!
Замятам…. Злобен удар, повеждане и откачане… Ехххх, можех да увелича аванса си с още една хубава риба, но уви!
Малко по-късно, последва нов удар и…. този път пред мен се оказва кефал с добри размери – 45 сантиметра. Забелязвам, че по главата му има пъпчици, което е сигнал за мен, че това е мъжка риба. Защо мъжка? През годините назад, съм забелязал, че когато кефалите са в размножителния си сезон (а и не само този вид шаранова риба) на мъжкарите им излизат такива пъпчасвания по главата. Факт, който означава, че и тази година рибите в Марица са задържали хайвера си около месец след изтичането на редовната забрана за риболов.
Хубава и здрава риба, която отново връщам в Марица. Обаче, слуката ми спира дотук и в следващите 30 минути до залез слънце реката тече монотонно и не се случва нищо друго, което да накара рибарското ми сърце да трепне.
Нищо, тази вечер ги напипах къде се въртят, а утре – рано сутринта, ще взема моя реванш. Сигурен съм!!! 🙂
С много търпение и постоянство – мечтания улов може да се сбъдне…
ТАМ, където безкрайното небе среща безкрайната вода – морето! ТАМ, където зелено-кафявото среща небесно синьото и докъдето ти стига погледа – виждаш прекрасните синева и брегове на Егея – Гърция. В края на юни месец, успях да вмъкна в риболовния си график едно ходене с приятели до Егейско море в Гръция. Идеята беше да сме там за събота и неделя, като неделя по обед да си тръгнем, за да избегнем епичните задръствания на границата…. На 25.06 тръгнахме раничко сутринта и около 7 часа сме вече край нови и непознати, за нас, брегове на Егея. Предстоеше ми да разузная новите места за риболов и много се вълнувах от девствените гледки, които виждахме – пред нас бяха пейзажи само за пощенска картичка.
Пообиколихме около един час, докато пристигнем до набелязаната точка. Пооправих спининг оборудването и без много да бързам, се отправих по скалистия девствен плаж, за да открия перспективно риболовно място. Теренът не беше лесен за преход, като много внимавах, стъпвайки по неравните камъни, да не стане някоя беля и да се спъна. Предвидливо си бях сложил туристическите обувки и това ми даваше известна сигурност, стъпвайки от камък на камък с въдиците в ръка. Реших, че с мен трябва да взема и хеви спининга – още една „пушка“ не е излишна да имам. 🙂
Пристигайки на малък нос, огледах каква е ситуацията и донякъде релефа по дъното – каквото се виждаше пред мен, защото морето беше спокойно и бистро. Наоколо се видяха спаридови риби и някоя друга меланура.
Първоначално реших да започна с Venom-а, за да видя каква е популацията на малките хищници край брега, а евентуално после или надвечер ще заложа на големите и тежки примамки със Sustain-a в търсенето на някой едър морски хищник. Първи избор на примамка – малък уолкър на Zerek. Още с първото подаване имах атака – обнадеждаващо, но рибата не се закачи. В следващите проводки, обаче, не се случи нищо и смених с Ryuki 60S. През това време пък, срещу мен се пусна един харпунджия, който културно и толерантно не ми наруши максималната дистанция на замятане и облавяне – морето е за всички и е добре да имаме уважение един към друг, както показа местния харпунджия към мен.
В следващите два часа имах три интересни, но неуспешни удара на Ryuki 80S SW Belone – повеждане с почти моментално откачане. Проверих торйките да не би да са затъпени, но всичко по жилата бе точно!! Предполагам, че някакви кокалита врътнаха за малко?!? След затишието се принудих да мина на следващата тактика – силикон по дъното за рокфиш. Заложих на любимото ми калмарче на Bait Breath – Ika-Cyu, но след две проводки го зацепих и се скъса.
Превързах и сложих ново силиконово калмарче. Цъкайки по дъното, улових първата риба за деня – малък ханос, който след снимката го пуснах обратно.
За съжаление, наоколо край скалите, имаше още един-два дребни ханоса, които видях зад калмарчето и като цяло, май, до там се изчерпа рокфиша. Забелязах, че спаридовите риби и маланурите вече ги нямаше и чисто си бяха офейкали…. Може би се смениха теченията? В такива безрибни моменти вадя новите играчки от раницата и се забавлявам с тях:
Разопаковах нов цвят Ryuki 80S SW – Mazume Sardine, както и нов, за мен, размер Ryuki в любим мой цвят Belone – 95S SW. Интересно ми беше да видя дали 95-цата ще бъде малко тромава като 110-ката или пък ще е пъргавелка като 80-ката? Досега не я бях мятал и нямах представа за поведението й. Обаче, трябваше да я замятам с хеви спининга, но преди това реших, че ще помятам още малко с Venom-a.
О, чудо!! Последваха два брутални удара на добри риби – на Ryki 80S и 80S SW!!! Съдейки по това, че нямах абсолютно никакъв контрол с Venom-а, осъзнах, че това са си наистина големи и силни риби за този спининг, които обаче някак ми се откачиха…. Пак ли бе?!? В рамките на 15 минути два мощни удара – бясно тръгване в момента на захапване на воблера, с последващо лудо взимане на аванс, без никъв контрол и отпор от моя страна и…. откачане на рибите…. Лефери ли… лавраци ли… какво чудо беше това – никаква идея? Бях вече малко ядосан, защото беше 12:30 часа, а можеше да имам две хубави риби на сметката!?! Взех си малко въздух, поседнал на скалите и без колебание приготвих тежката артилерия – Sustain-а, залагайки на по-големите воблери. Изначало, заложих на Ryuki 95-цата – каква слабост ми е този цвят Belone – няма да ви казвам… 🙂 Първите ми впечатления от 95-цата са изцяло положителни – това е воблерът, с който ще покоряваме нови върхове, ми се струва!!!
После смених с 80S, 80S SW, няколко воблера на Рапала и Шимано, и в един момент дойде ред на DUO Tide Minnow Lance 120S. При поредното замятане и туичване, някъде на средна дистанция, в паузата имам удар с мощно завличане към дъното и взимане на аванс!!! Оооопааа – „пиленцето ми кацна“ точно на такъма, на който трябва!! Последва жестока борба и мощен отпор, които нямах възможност да заснема на видео, а щеше да е епично – нямам време за лиготии, защото трябва да преборя голяма риба, която ми предстоеше да разбера от кой вид е!!
Изминаха 4-5 минути от борбата, а добичето напъва ли надолу и навътре…, взимайки непрестанно аванс… Напъвам си го със Sustain-а и в един момент усещам, че мощността на тласъците започна да намалява, което ми бе сигнал да започна аз да напъвам по-силно и да придърпвам на тласъци рибата към брега. По едно време, краката ми взеха да треперят и тегави мисли ме налегнаха – дали не е голямо маятико, че такъв отпор ми дава и ще изгубя ли рибата в рифа пред мен или… ще стигнем до снимки?!? Реших, че определено е плоска риба – те дават много съпротивление при ваденето, но каква е обаче – ах пусто любопитство!?
Докарвайки рибата на три-четири метра пред мен и повдигайки я с въдицата – дръжката й опряна на корема ми за опора и повдигания на тласъци с бързо обиране на линита (за да е опъната и да не дам шанс да се откачи злощастно), блесва пред мен голямо плоско туловище с голяма глава и изпадам в потрес! Оприличавам я на голяма синагрида (зъбар). В следващия момент тя хуква под ръба, който е пред мен и усещам как флуорото се отърква на два пъти неприятно в скалите…. правя две крачки напред и леко нагазвам, за да спра порива й и да я изкарам изпод ръба, като същевременно отдалечавам линията от камъните, променяйки ъгъла с дистанцията, която вече имам като преимущество. Рибата вече е омаломощена и виждайки, че се предва – правя три крачки встрани и грабвам дългата дръжка на разпънатия кеп, който стоеше вече няколко часа позициониран край мен. Успявам от първия път да я кепна и я поставям на скалите, след което полудявам от кеф и…. крещя като луууууд наоколо в пустошта. 😀
Взимам телефона и почвам да правя снимки и видеа! Оглеждам воблера – първата кука забита в ъгъла на челюстите, втората – в хрилния капак, а третата – до страничната перка. Нямало е откачане при такова зашиване, но пък флуорото в размер от 0,47 е нащърбено и съм имал късмет да удържи. С тези зъби напълно е възможно, а ако попадне там – да го скъса под жестоките й пориви и тяга, така както е нащърбено!
Рибата е моя!!! Време е да си направя малко готини снимки за спомен с новия ми личен рекорд! Хич не ми пука, че ще загубя време в снимане – няма никой наоколо, който да ми асистира, а това, все пак, е мой личен рекорд, който надали ще го подобря в близките няколко години и трябва задължително да му отдам нужните почести!! 🙂
Метърът показва около 59 сантиметра, но изобщо не го гледам – за мен рибата е гоооооляма, късметлийска от брега и ми достави уникално изживяване! 🙂
Воблерът – DUO Tide Minnow Lance 120S, вече е с белези от кучешките зъби на зъбара – страшна работа:
Правя едно последно видео с телефона и задържам рибата. Вкусовите й качества са всеизвестни, но досега не съм имал възможността да пробвам. Рибите, които съм хващал от този вид са били малки за моя тиган и винаги съм ги пускал обратно в морето, макар и по закон уж да нямат минимално допустим размер за задържане, което за мен е безумие, но гърците така ги разбират нещата. С една такава риба какво му трябва повече на човек – може би две? 😀
Взимам си въздух, пия вода и пак хващам хеви спининга. Продължавам риболова с печелившата ми примамка – Lance 120S! Малко преди да уловя зъбара, ми се стори, че на хоризонта се появиха баракуди, но образа не беше достатъчно ясен, поради отблясъците на слънчевите лъчи от повърхността на водата и лекото вълнение. Замислих се, че ако са баракуди, то би било чудесно да ги прилъжа с Lance 120S!?
Доста време изминава от великолепната ми слука (почти един час) и ето, че отново имам удар на Lance 120S, а рибата хуква панически навътре към открито море. Ударът е на максимална дистанция и почва да ми взима аванс, понеже го бях оставил насторен в средно положение, в случай, че пак излепя някой зъбар… Докарвайки я някъде на около 20 метра от мен, започват други маневри – бесни скоци над водата! В този момент виждам едно дълго и тънко сребристо тяло, ама има нещо странно и нередно, за да е баракуда – шиш отпред като на риба меч!? Я пък – какво е това? Идвайки още по-близо до мен, се вглеждам по-добре и не мога да повярвам – ооооОгромен и трофеен Зарган с главно „З“….. Не успявам да го кепна добре, защото вълните ми изиграват лош номер, но на втория път го кепвам, като обаче тройките на воблера се закачат лошо за мрежата на кепа, а само задната е зашита здраво в челюста на тоя Angry Garfish и става под въпрос успешното му вадене!! Рибата подскача и половината й тяло излиза извън главата на кепа, което ме кара по-бързо да извлача кепа на скалите, за да не откача в морето тоя звяр и да остана с празни ръце и един трофей по-малко!!! Откачам – в ръцете ми е трофеен зарган, който на око сигурно е близо един метър! ЛудооооооОст!!!
Откачам първите две тройки от главата на кепа и ето няколко снимки:
Още един супен мой личен рекорд за морска риба от брега в този прекрасен риболовен ден!!
Подобни заргани съм виждал само по телевизията и на снимки от Тропиците, но из Гърция – за първи път ми се случва и ето, че даже на живо в ръцете ми е този звяр – на дължина около 93 сантиметра и пак не мога да повярвам, че има такива риби там!
ЕЕеее, няма какво повече да искам от лудото море – две големи риби, които си е истински подвиг да ги излъжеш на непознато място от брега в рамките на един час, в следобедното време!!! Какъв триумф за мен, само!! Помятах още малко и приключих с риболова – отидох да пия бира, че вече бях изтощен, а отделно пък се задаваше някаква лятна буря в далечината, което си беше предпоставки за светкавици, а има ли ги – сгъвам моментално спининга и изчезвам от риболовното поле, защото съм потенциален гръмоотвод! Живее ми се още, млад съм все още и има още много риби да хващам пред мен – не искам да завършвам в бюлетина на черните новини и да съм поредния рибар, поразен от мълния за статистиката. 🙂
Починах, доколкото мога и възстанових баланса на теченостите с Efes, но в левия бут – така и не спря да ме боли, защото се появиха някакви крампи от цялото това напрежение. Допълнително, краката ме боляха и от висянето на скалите, но мерака е по-голям от всичко друго и болката е някак си сладка! 🙂
Привечер, малко след 21 часа, отново се отправих към същия малък нос, като очакванията ми бяха големи. Вечерното меню за хищниците беше същото, като сутрешното, но предложено за вечеря. 😀 Надявах се да се завъртят и другите морски хищници и да стане още по-напечено, защото времето се разваляше значително. Бях видял край скалите да се мота един лаврак – около килото, като си мислех, че надали е сам и щом завърта един, то значи и други биха наминали край рифа. Разпънах кепа – да ми е под ръка, сглобих хеви спининга, избрах примамка, заех позиция и мятането на надеждите започна. Времето се разваляше и започна леко да роси, но мен това не ме уплаши. По-скоро ако се появят светкавици – ей, тогава вече бягам. За съжаление ударих едно гръмко капо – без дори да имам удар. Поседях до около 22 часа, но нямаше нищо на куката, като дори и хищническа активност липсваше.
През нощта се изви страшна буря с луд вятър, като някои светкавици паднаха доста наблизо и тътена от тях беше голям. Пороен дъжд блъскаше докъм 04:00 часа и много се чудех дали изобщо да ставам от леглото и да си правя труда да се мъча по скалите или да си остана и да спя до откат….
26.06.2023 – хубава и свежа неделна сутрин в 04:30 часа, като небето се проясняваше и това ми даде стимул да бягам към скалите с хеви спининга в ръка, пък колкото ловя – берект да е. Времето беше облачно и нямаше изгледи за светкавици. Докато приготвях такъмите, се оглеждах за хищническа активност, но тя отново клонеше към абсолютна нула, както през съботната вечер!!
Първи избор на примамка – Westin Sandy Andy. Идеята ми беше да проверя дали наоколо се завъртат лавраци. След няколко подавания се преместих леко встрани и отново заметнах. Хоп – имам удар и успявам да засека рибата. Изваждайки я виждам, че съм уловил добро кокали (едър сафрид), което се откача от куката, когато вече съм го „приземил“ на скалите.
Окрилен от стръвното кълване, продължавам да замятам Andy-то, като същевременно започва леко да ръми. Дали си има другарче това кокали или беше единично – предстоеше ми да разбера? Продължих още 20 минути да замятам силикона, но имах само едно побутване. Явно някакви единични кокалита врътнаха и изчезнаха. Започнах да сменям примамките, като на всяка й давах по около 20-тина минути шанс с различни типове проводки, но…. брее нямам пипане, което значи, че няма риба пред мен или греша нещо с примамките?!? Увеличих размера на воблера до 120 мм – Lance и прочие, но нищо. Не загубих кураж и продължих да замятам смело и да въртя различни примамки със Sustain-а.
Всичката ми смелост се изпари към 07:44 часа сутринта, когато дъжда се усили и налице беше нова буря, която се заформяше откъм гърба ми – всичко бе размазано зад мен и облачността беше гъста без изгледи да се разсее. Това ме накара да напусна риболовното поле и да отивам към колата, че вече почвах бая да се омокрям доста, а после и да си ходя към България.
Ами аз направих своя триумф в събота, когато забих две мегаяки мегало риби, които ще ми останат ярък риболовен спомен за цял живот. Виждам, че този уникален ден няма да се повтори (дори няма да дойдат на куката и други видове риби, които така и не се показаха) и си давам сметка, че подобна слука не се случва често от брега, което ме кара да оценвам и помня още по-емоционално преживяното край бреговете на Егея. Радвам се много, че ми се случи такъв ден и добре, че без колебание взех с мен хеви спининга, че иначе тези риби нямаше да успея да ги извадя успешно с Venom-а. ……обаче все още ме гложди мисълта – аххх, какви ли бяха онези две безконтролни риби, които откачих с Venom-а на Ryuki 80S и 80SW??!? 😀
Завършвам публикацията с един влог, който монтирах с видеата, които бях направил с телефона. 🙂 Ако ви е останало свободно време от четивото – можете да го прегледайте и него. 🙂 По-здрави и до следващото влог-че или блог-че в spinning365.com!
Поредицата ми за костурските излети от юни месец приключва с третата последна част. Общо взето, засега, се налових на костури, като този път имах изненадваща риба – щука, която я има във водоема, но е в много ограничени количества, поради масовото й излавяне. То затова и популацията на костури тръгна нагоре, защото тази на щуката силно намаля. Най-долу в публикацията помествам и видео от излета. Ако не ви се чете в блога, може да гледате в YouTube. След няколко дни настъпва астрономическото лято, а последните дни на пролетта пълнят все още със свежест всичко наоколо. Неделя е – 19.06, и отново имам възможност за втори костурски излет през уикенда
Пристигам на гьола малко преди 05:45 часа сутринта, а той ме посреща обвит в мъгла, която вече започва да се разсейва.
Достигам моето си местенце, а там виждам пред брега, че нещо преиграва – сигурно беше костур. Привеждам спининга в готовност и първият ми избор на примамка е воблер – Rapala Shadow Rap 7. Сигурен съм, че слуката от предния ден пак ще е на воблерите. С него успявам да арестувам двама по-едрички разбойника, след което настава тишина. Брей какво стана? Сменям бързо с Rozante, за да видя дали не са слезнал по-надолу във водния слой тия бандюги, но не успявам нищо да прилъжа. Сменям Shadow Rap-а с TJ Minnow и слуката почва леко да набъбва, но рибите не са едрички. Интересно – пред мен рибите все едно ги няма, дали причината е вчерашния излет и това, че понабодох това-онова. 🙂 После сменям и този воблер с Ryuki 50S и дърпам още дребосък…
Летящият старт в слуката много бързо „умря“ и през следващия половин час рибата все едно изчезна. Трябваше да предприема нещо – смяна на тактиката или на мястото. Извадих кутийката и от нея избрах силикон – Bait Breath TT Shad 7,11 см.
Няколко подавания по-късно имам як удар и ми сработва аванса. Ох, супер – тактиката ми сработи! Хубав дебелак улавям, който се оказва, че вече е преял на сутрешната закуска, като виждам, че от гърлото му се подава опашка на костурче. Не стига, че вече е преял тоя бандит, ами налетял и на 7 сантиметра силикон!! Лакомник до няма и къде.
Тактиката със силиконите сработва добре, защото на воблерите нямам никакво пипане, а бях убеден, че ще ги ловя на тях, както вчера… Да, да ама – не! В следващия един час настоявах само на силиконови шадове с размер 6-7 сантиметра, като през 15-тина минути имам костури, но от едричките за водоема. При положение, че на воблери не искат – тази слука и активност си беше задоволима. Един от костурите опъна много яко, но впоследствие се оказа, че съм зашил до аналната перка. 🙂 Силикончетата, с които имах успех, са Orka Shad 6 см и Savage Gear Cannibal Shad 6,8 см.
За съжаление претърпях и загуба – един костур ми отхапа опашката на Orka-та, която до момента ми беше уловила „n“- на брой костури и бели рибки. Е, донякъде достоен завършек на стария ветеран – падна в бой, а не да го скъсам някъде по дъното или на някое дърво. 🙂
Сещам се, че в кутията със силикони имам още един Shad на Орка в същия цвят и не се поколебавам да го забия на куката на мястото на стария ветеран. Това действие ми донася още един от едричките костури! 🙂
Докато си водех Orka Shad-а, не щеш ли, пред кепа с костурите (които заделях в него), ме изтряска щука, която не бе никак малка – на око между кило и половина и две, т.е. между риба между 60-70 сантиметра някъде. Не мога да повярвам… Поведох я, сработи ми аванса, а щуката тръгна бясно, като ужилена, по диагонала и се получи някакъв супер странен ъгъл межу куката и въдицата. Вследствие на усилията и този ъгъл на изпъване, куката се откачи от устата на зъблата и тя си замина, оставяйки ме с празни ръце…. Отдавна са рядкост там такива риби и все пак – зарадвах се, че някоя е оцеляла след всичкото месарене от страна на риболовци и бракониери с мрежи. После костурите нещо поизчезнаха и спряха да взимат на силиконите. Опитах да направя финален щурм, преди да си тръгна, с воблерчетата. Успях да уловя костури, но от дребните хулиганчета. Така и не се показа, някои от по-едрите.
Реших, че е време да сложа край на третия и последен юнски излет за костури. Достатъчно време за настояване вече бях отделил, но нищо друго значимо не се случваше, а костурите вече бяха изгубили интерес към изкуствените примамки. Като цяло риболовът не беше от най-лесните, но все пак успях да извлека максимума, като имах своя момент да уловя едра риба, но пусто – щуката се откачи. Завършвам с общ кадър на успешните ми воблерчета и силикони, като след това е и влога. Благодаря на всеки, който е отделил време, за да прочете публикацията и е достигнал до това финално изречение. 🙂
Отново е уикенд – костурски уикенд! Миналата седмица напипах раираните разбойници и се получи много приятен излет: „Пролетни костури през юни 2022 | Част 1„. Сега ми предстоеше отново да ги потърся и да се покефя на динамиката от риболова с воблери. Планирах да половя и двата дни – събота и неделя. 18.06.2022 – ставане към 04:20 сутринта и малко след 05:00 часа вече бях в колата – на път за гьола. Времето беше облачно, което за този гьол е добре. Установил съм, че в облачно време костурите там са най-активни. Пристигам точно по изгрев и ето ме на – на костурския гьол. Тук-там се виждат кръгчета на риби по повърхността, но липсва някаква хищническа активност. Започвам със Salmo Minnow 5S и…. без да искам зашивам с куките малка бабушка. Лош старт на слуката, но това е положението. 🙂
Минута по-късно, вече държа в ръцете си първия костур и слуката потръгва много добре с добри риби на Minnow-а.
Реших да увелича размера на воблера и да заложа на Rapala Shadow Rap 7, като идеята ми е с „по-голямата мръвка“ да перна някой батьо. Обаче костурите са пак от същите размери и слуката е по-слаба.
Може би съм понабол рибите на това място и решава да го сменя с каналчето зад мен, а също и да заложа на TJ Minnow 50SP-SR. Влизам отново в добра серия, но от всички костури само един е с по-големи размери. Мъниците директно ги връщам обратно във водоема, а по- едрите ги пусках в дървения кеп. Малко и тва място се „позитощи“ и се връщам пак към другото, където отново арестувам от едричките бандити.
Решавам малко да почина и да разгледам новите воблерчета, които ще красят кутиите ми с примамки. Първото е Sea Buzz TJ Minnow 50SP-SR в цвят Metallic Yamame – възстановявам си загуба, която без да искам испуснах между камъните на една буна на морето в Гърция и вълните го отнесоха:
Втората красота е един японски красавец на DUO от серията Realis – Rozante 63SP!
Както винаги, страхотен дизайн от DUO, с много интересна кастингова система. Това е воблер, проектиран с много мисъл и страст – много далеч от поредната пластмасарка на пазара, направена в някой от китайските заводи, която днес я пускат на пазара, а утре бива забравена и спряна! Воблерчето се произвежда и продава вече в продължение на 10 години, но чак сега достигам до него и ето, че имам възможността да го добавя към арсенала си, както и да го тествам по време на излета:
Много исках да помятам Rozante и му дадох предимство, понеже вече знам възможностите на TJ Minnow от година насам. Отначало заложих на цвят CCC3864 Perch ND – костура, но не успях да провокирам костурите. Смених го с другия цвят – Yamame Red Belly, като имах за цел с блещуканията на този цвят да ги примамя. Получи се! Явно в това облачно време тия бандюги искаха примамките да блещукат, за да ги агресират за атака. Нещата потръгнаха и слуката пак бе с мен, като рибите взимаха на малко по-дълбоко газене:
По едно време спряха да взимат в слоя около 100 см и смених с TJ Minnow – да гази по-плитко и отново да блещука, за да агресира:
После слуката пак спря и отново върнах в игра Rozante Yamame Red Belly, като ми донесе един костур. Вече бях на мнение, че е време да си ходя, когато помятах още малко със същия воблер – още едно „последно замятане“, и той ми донесе два добри костура, които бяха и завършек на костурския излет!
Ето ги и героите на деня – подредени за финална снимка на костурския фото разказ:
Всички арестанти, които бях задържал в кепа, ги пуснах обратно в гьола. Кадри от целия излет и пускането на слуката можете да излгедате във влога ми:
Юни месец – свеж, напоителен откъм дъждове и прекарасен за риболов. Общо взето периода на късната пролет. По традиция на първи юни откриваме риболова на пролетно-лятно размножаващите се риби във водоеми, разположени до 500 м н.в. Аз, обаче, откриването на първи го пропуснах. Не ми липсваше някак си особено след щукарския май и морските излети. Все пак, скокнах за няколко часа на пети юни до Марица, но си останах без риба. Интересното е, че по реката виждах все още биещи се шарани, което означаваше, че размножителния период там не е свършил още! Първите две седмици на юни бяха с много променливо и дъждовно време. Чакахме лятото, а то все едно беше есен. Искаше ми се да половя някъде, където да намеря динамика в риболова. Динамика би ми осигурил един тематичен риболов на костури!?! Прегледах списъка ми с водоеми, където еветнуално бих могъл да направя такова нещо и след известно селектиране избрах един. Миналата година по същото време бях направил „Страхотен костурски уикенд през юни 2021 (част 1)“ и „Страхотен костурски уикенд през юни 2021 (част 2)„, а впоследствие и „Юлски уикенд 2021 – за костури през лятото„. Най-долу в публикацията ще откриете и влогчето, което направих по време на излета.
12.06.2022 – време е да потърся пролетните костури. Те отдавна са приключили размножителния си период. Обикновено той съвпада с този на бялата риба, но откъм законова гледна точка това не е отразено коректно в ЗРА, според мен. Станах към 7 часа сутринта и в 9 вече бях на гьола. Беше облачно, дъждовно и с лек вятър, но се траеше.
Надявах се само да няма светкавици, че тогава мерака за костурите приключва! Всичко наоколо бе подгизнало и свежо. Ето няколко снимчици от макросвета наоколо:
Първоначално заложих на любимото Ryuki 50S и се почнаха едни малки пънкари, които стръвно го атакуваха. Покрай тях заших един по-добър, който имаше странна дупка в тялото до главата. Може би от някой паразит?
Реших да сменя Ryuki-то с друг мой любимец – Salmo Minnow 5S в една от новите му разцветки SPL, които пуснаха на пазара миналата година.
Две минути по-късно имам хубав удар и голям раиран разбойник, който ми се откача в тревите, а след него арестувам два, но по-малки. Маломерните костурчета ги връщах на момента, а мерните ги задържах в импровизирания „кафез за арестанти“ – дървения ми кеп.
По едно време дъжда спря и стана задух. Свалих якето и ето на – да се изфукам с новата си рибарска фланелка на Salmo. Много ми хареса разцветката й и веднага я купих в магазина.
Да обаче, да зарежем фукнята, 🙂 къде се дянаха костурите? Изведнъж слуката секна и всичко свърши. Смених воблерите със силикони, като първо заложих на джиг риг – идеята бе да търся дистанция и тътрене по дъното, ако са там. Последва моментално зацепване и… чупене на куката.
Смяна с лилавата Larva на Fanatik и пак зацепване…. уффф кво става? Почнах да дърпам влакното и се оказа, че там където ловях имаше доста дървета на дъното. Успях да счупя клонът, на който се беше закачил силикона.
Честно казано – по нищо не личи, че пред мен има такава „гора“, ама….
Пуснах костурите и реших да се преместя към друга точка от водоема. Там още с първите замятания на Ryki-то 50S и Minnow 5S почнаха малките пънкари. Единият си беше с готина оранжева разцветка по перките.
Смених със Salmo Minnow 6S – в отсяване на малките нахалници и размера леко се повиши, но слуката бе кратка.
Поредна смяна и залагане на друг костурски минноу – Sea Buzz TJ Minnow 50 SP. Оппа, минавайки над подводните треви успях да провокирам с него по-прилични костури:
Един по един по-едрите разбойници започнаха да пълнят „кафеза“, като разбира се имаше и дребосъчета, връщани на момента обратно в гьола. Общо взето динамиката в риболова, която търсех почнах да я усещам по-добре. 🙂
Наскубах каквото имаше и се преместих леко встрани на едно каналче, където пак влезнах в серия на костури, като сред тях улових най-малката и чаровна щука, която съм улавял някога!!
Вече беше станало следобед и разбойниците олабиха. Все по-трудно се улавяха риби, което ме накара да си ходя. То, каквото имаше пред мен – май го набодох? Ето ги и печелившите ми примамки – воблери тип миноу в размер от 5-6 сантиметра и основно потъващи. Само TJ Minnow бе с неутрална плаваемост.
Влог от излета можете да изгледате на следния линк в YouTube:
През щукарския май успях да вмъкна в графика си две ходения до морето в Северна Гърция. Първият ми излет бе за половин ден, а в края на май месец се пуснах до Тасос за една тридневка. Посетих нови места, като се надявах да направя интересен риболов, но нещооо….. пак греда. 🙂 Улових риби – по-скоро рибки, но не беше това, което очаквах за слуката. Спрямо предни години този май бе най-слабия, като цяло, откъм риболов. Общо взето от началото на годината морския риболов никакъв го няма по местата където посещавам. Можете да проследите как премина първия излет за годината, както и посещението ми до Халкидики в разказа: „Старт на новата морската година 2022„.
НАБЕГ ДО ГЪРЦИЯ
07.05.2022 – ако някой знаеше какво ми предстои, сигурно изобщо нямаше да тръгне за Гърция и щеше да си остане у дома. Да обаче, меракът ми е по-голям от всичко, и ето, че съботната сутрин посрещам край брега на Егейско море, вдишвайки чистия морски въздух, който изпълва цялото ми тяло. Вглеждам се в необятната морска шир за някой признак, че наоколо има хищни риби. Първите три часа показаха нулева активност на морските хищници. Дори скални риби не се мернаха. Взех тежкото решение да тръгна пеша до едно яко място, като знаех, че ми предстои 3 километра преход в посока по пресечен терен (нагоре и надолу, насам-натам, жива душа няма) и кОзи тайни пътеки на ръба, през трънливи драки заради единия час риболов, който чисто ми оставаше на разположение до момента на тръгването към родината. Оказа се, че козата е голям човек – прави път там където няма. 🙂 Вече съм дърт за такива глупости, ама мерака е голям двигател… Добре, че тия кози са направили малки пътечки през трънливите храсти, че иначе няма минаване, за да стигна до там където искам.
Тук съм – на якото място! Вадя от кутията DUO Tide Minnow Lance 120 и ги почвам…. Дааа ама – не. 😀 Положението и тук пълен КЕНЕФ! Смених редица воблери, сложих метални джигчета и накрая силиконите за скални риби – обаче няма цък!
Тръгвам наобратно, че над четирдесет минути изтекоха от единия час. Просто, като ги няма рибите край брега – си е безсмислено всяко усилие и си хабя силата напразно. Вървейки по скалите се спрях за още едно последно замятане и извадих безсмъртното ми Рюки 80 SW в цвят Belone – сила си е! Казвам си на ум, че: „- Има ли риба наоколо, то тя няма да го подмине – мятай смело!“. Така и правя. На второто замятане виждам един корморан да изплува пред мен и после пак се гмурна…. Втасах я, но пък да метна още един път – ей така за всеки случай. На средата на проводката имам удар и с Venom-а го отразявам. Най-после имам риба и се оказа едно кокали, което бе налетяло на опашната тройка. Аааалелуууииия – риба! Явно корморанът е пръснал няколото риби, които е имало наоколо и ето, че ми се отвори късмет. Какво ли щеше да стане ако я нямаше тая „птица проклета“. 😀
Направих още три-четири проводки, но времето вече ми беше изтекло и трябваше да се връщам към колата, за да може да се прибера навреме в България поради ангажименти….. Крачейки по безлюдния скалист и див плаж попадам на тая гледка и се оцъклям. На идване не минах през плажа, а бях отгоре по билото, щото не знаех, че и отдолу може да се ходи. 🙂
Та… на пустия плаж в Гърция се срещнахме с…. ПЕШКАТА – мнооо готин, забавен и точен пич, който обича да слуша истории. 🙂
Беше сам там – заебан, изхвърлен от морето, като пълен корабокрушенец! Та почнахме да си говорим и като му разказах на ПЕШКАТА, че ида отвъд планината и че там има цивилизация, която е във война с Covid-19, САЩ, Ръша, опростачването, Боко Харам, Боко Тиквата и инфлацията, отделно как там всеки иска да е президент, админ във Фейсбук държавата или началник на куха организация, а също през к’ви дълги и трънливи кози пътеки екстремно съм минал по ръба на скалите заради едната риба – много се развесели чиляка! Бил съм луд, казва. 😀 Моментално ми изплува в съзнанието, че той е като г-н Уилсън от филма Cast Away (Корабокрушенецът) с Том Ханкс, само че още в basic версия – чисто беличък и неопетнен. Сетих се и за якото меме от филма с навигацията, когато разчиташ на нея, а тя те подведе долно, та и него добавям в снимките долу. Да си знаете – винаги три на ум, като четете релефи по навигации… Така става понякога, ама поне беше забавно иии екстремно, а накрая бях напълно изтощен от всичкото това напъване.
Тъй, на моооре бях, че и риба хванах, а Пешката – ами реши, че по-му е гот на тоя хипстър да си остане на плажа и да не търси цивилизация, че там много боклуци и вируси имало. 🙂 Финален кадър с Пешката и ариведерчи май френдо-манияк – остани си със здраве на пустия и спокоен плаж!
ТРИДНЕВКАТА НА ТАСОС
Както винаги, подготовката за предстоящата тридневка в гръцко започва цяла седмица преди това. Оглеждайки и селектирайки примамки в кутията, установих, че Блейзин-ът е преседял неизплакнат около месец – явно съм пропуснал да го измия от ходенето до Халкидики. Хванал е солидна коричка морска сол:
И така, всички примамки са по местата си. Багажа е проверен, отпуската е пусната и ето, че с моя морски другар – Мишо, минаваме границата в четири часа сутринта на 20.05.2022, за да се впуснем за поредните соленоводни излетчета:
На брега на морето сме и почваме да мятаме в идеалния момент – 30-40 минути преди да пукне първа зора. Затаили дъх, очакваме на зазоряване яки джуруми, обаче тотална щета – никаква активност. Аз настоявах с хеви спининга в търсене на едрите морски хищници, но успях да бодна само едно кокали на Ryuki 110S, което си е лудост отвсякъде…
Свалих гарда и минах да ловя с Venom-а… Няма ги големите риби. Бръкнах в раницата и извадих един коз – Sandy Andy, че нищо не ще да клъвне.
Почнахме да се движим по брега с Мишо, като имахме по няколко удари на Sandy-тата. Аз така и не успях да хвана някоя от рибите, но разбрахме, че малки лаврачета се гъбаркаха с нас – Мишо хвана едно, след което си го пусна. При мен само изхлузен силикон ми оставаше след ударчетата.
В един момент и малките лаврачета, които пощипваха Sandy-то, спряха и решихме да се местим…. Толкова ми стана жал, че накарах Мишо да се местим пак на камънаците, че не можах в следващите минути да си намеря място от яд – той стъпи накриво и падна, докато се придвижвахме по камъните и счупи долната секция на Venom-а си!! Добре, че поне имаме въдици и всеки път тръгваме към Гръция с по две-три.
Та след тази случка…. направо запалихме колата и газ към ферибота за Тасос – пълен напред:
По пътя ни към острова видяхме в далечината делфини – красиво. Оглеждахме се от палубата и за пасажи с риби, но освен меланури на Лименас друго не видяхме. След акостирането, директно отидохме при хазяйката, където бяхме резервирали да отседнем. Настанихме се и починахме следобедно. Понеже бях взел в последния момент едни евтини пилкери на FilStar ми трябваше малко време да ги „понапудря“:
За съжаление в следващите часове и дни морето си беше тепсия – уцелихме хубаво време, което не беше много добре за риболов, но няма как да си избираш кое как да е. Джуруми – никакви, а гърците пускаха наред километрични мрежи на няма и 50 метра от брега, като ти прецакват всичкия риболов, а уж имало забрана за риболов от лодка и преграждане на буни, заливчета и прочие край брега. Да обаче забрани има, когато има контрол. Когато го няма – забраните остават само на хартия. Наши рибари, с които се срещнахме на Тасос ни казаха, че миналата година брегова охрана била сурвакала наред с АУАН-и от по 2000 € нагоре, но тази година нямало никакъв контрол…
21.05.2022 – нов ден за морска доза риболов. Обаче сутрешните часове си бяха безплодни – пълен КЕНЕФ, чак не мога да повярвам и си скубя косите!
Решихме, че ще тръгнем да обикаляме острова и ще спираме на някои от горещите точки за риболов, които знаем. Да обаче само пейзажни снимки без риби:
На една от точките намерихме риби. Добре, че беше рокфиша, та да има някаква заигравка – иначе скуката ни превземаше. Доброто старо силиконово калмарче на Bait Breath – Ikacyu, беше топ примамката ми за рокфиш – слагам няколко снимчици с риби за цвят:
Мишо пък ги набара с лайта на някакво бяло силиконче с форма на червей и наскуба не малко рибки от различен вид, като тази бе най-впечатляващата: 🙂
Рокфиша го бяхме намерили в един от големите портове и го улавяхме основно пред бетона на кея. Мернаха се няколко трофейни лаврака и една много голяма ципура – със сигурност към двете кила, но тези риби бяха толкова наплашени, че като ни виждаха и се пръждосваха на момента. После пак идваха край брега и пак дим да ги няма.
Попаднахме на това чудо на природата, като по-късно потърсих инфо, че ми стана интересно какво е, а „ТО“ се оказа Aplysia fasciata или в превод на български морски заек – вид морски охлюв… Досега не бях попадал на такъв плужек в Гърция. Голяма грация го раздава при плуването, че и токсини отделял, ако някой морски хищник реши да го лапа:
Докато се забавлявахме с рокфиша в следобедните часове, ковнах нещо на Daiwa Duckfin Shad 6…, което много странно се отлепи от дъното и натискаше постоянно надолу. Накрая, се оказа скъсан рак за октопод, който замина директно в коша за отпадъци, намиращ се зад мен.
На Рюки 60S имах много хубав удар в порта на добра риба, но се откачи след 2 метра повеждане. Дали лаврак или нещо друго – не знам, но взе много добре аванс и след това се откачи…. След цял ден обикаляне по острова се уморихме и вечерта помятахме до 22 часа, но нищо интересно не се случи. На следващата сутрин посетихме едно от най-дълбоките места в района ни – дълбочината варираше от 6 до 20 метра:
Всичко на всичко Мишо успя да улови единствената риба за деня – кокали на 60 грамов джиг от максимална дистанция и около дъното, т.е. го извади от около 20 метра някъде. Слънцето изгря и с него се изпариха всичките ни мисли, за някакъв риболов. Видях две сепии и се опитах да ги излъжа, но те бяха доста плашливи и офейкаха.
Дойде време да стягаме багажа и да палим колата за ферибота – риболовът приключи! Там пък, малко след като потеглихме, от палубата видяхме, че в порта на Лименас на около 30 метра от брега, се бе настанил пасаж от около 50-тина баракуди с различен размер – ееей направо се изядохме от яд. 😀 Все пак за равносметката – посетих нови места за риболов, имаше интересни моменти, видяха се трофейни лавраци и ципури, но си пасуваха яко… гледаш ги и дет’ се вика само ги миришеш – изобщо тотална апатия. Идеше ми да ги гръмна с една шашка, ама нямах под ръка. 😀 😀 Общо взето слуката на едрите риби отсъстваше не само при нашия тандем, а повсевместно – както на континента така и на острова. По-здрави и скоро пак ще съм на солена или сладка вода за зъбати твари!
Май месец – един от свежите месеци от годината, когато пролетта е в разгара си. Всичко е зелено и оцветено, а щуките – имат да наваксват с теглото след размножителния период. Май е може би един от най-щукарските месеци за мен, защото все пак това е откриващия месец на годината и винаги ми е бил един от любимите за щуколов. По-трескав ми е дори от първи февруари или пък първи юни. 🙂 По традиция винги си купувам по няколко нови щукарски нещица за откриването, пък и за след това. С годините, големия слинг бег на Rapala взе да се пълни с какво ли не, но все още имам свободно място в него и продължавам да си го пълня.
Откриващият излет на щукарския сезон премина много добре: „Първи май – ден на щукаря| Едно добро откриване 01.05.2022„. Имаше уловени риби с добри размери, но имаше и откачени или празни удари. Беше ред за следващия щукарски излет! В настоящата статия ще опиша набързо четири тематични излета, които направих през май. Датата е 05.05.2022 г. Новите попълнения този път са на Rapala от серията X-RAP, а моделчето е – Twichin Shad. Има рекламни видеа в YouTube, така че няма да се впускам в повествование от типа „какво е туй жиуотно“. 🙂
И вторият ми щукарски излет премина успешно, но предимно с малки по размер риби. Наспах се юнашката и се появих на гьола в обедните часове. Реших да заложа на същия водоем от откриващия ми излет.
Слънцето бе напекло и загряло добре повъхностния слой на водата. Реших, че първом ще да стартирам със Skitter V на Rapala. След няколко проводки стана ясно, че щуките не дебнат за атака на повърхността.
Ясно е, че пак са някъде долу и атаките ще са от дъното. Залагам на Salmo Slider 7S и за 15 минути облавяне имам само един удар. Е, време е в игра да влезе другия ми титуляр – Salmo Minnow 9S в цвят HPH. Няколко проводки по-късно имам удар в паузата и девятката ми донася първата щука за излета с добри размери.
Рибата е малко над 60-те сантиметра. С оглед на това, че констатирам добра популация от такива риби във водоема, реших, че ще я задържа. По принцип рядко задържам щуки, но когато го правя – една риба с размер 60+ е напълно достатъчна. Случвало ми се е и да не взема нито една за цяла година или няколко поредни години, но сега имах възможност и ето, че улова за вечерята е осигурен.
В продължение на един час облавяне нямам други удари. Разбира се смених няколко примамки, но нямам шанс да провокирам някоя рибка. Върнах се отново на Minnow 9S и хоп едно щукле, но след това отново затишие:
Рабира се, това щукле, както и всички останали до края на публикацията ги връщам обратно във водоемите, нищо, че са в безумната норма за задържане от 35+ сантиметра. Този път ще спестя видеата с пускане на рибите, че ще стане излишно дълго, пък и какво има да се гледа видео с пускане на малка щука. 🙂 Та, кой ли ден ще променим този безумно малък размер за задържане на щуки записан от някоя „умна глава“ в Закона за Рибарството и Аквакултурите…. Според мен риби под 60 сантиметра изобщо не трябва да се задържат, но това е друга тема. Докато си отмарям край брега много близо до мен се появи една голяма водна змия, която си мина по нейната пътека на някъде си.
В следващия час затишието на слуката е много озадъчаващо за мен. Смених доста примамки и проводки, но единствения удар на щука беше на една 50+, която ми се откачи в краката на Izumi Shad Alive 105FS.
Привечер се появи някаква по-сериозна активност, но щуките бяха малки:
Salmo са ми едни от любимите воблери, които ползвам вече от около 10 години и за мен нямат аналог на пазара благодарение на естествените им кожи, с които обличат воблерите си. Salmo Pike 11F е един такъв ярък пример:
За излета имах общо 7 удара, като пред обектива ми позираха 5 щуки. Ето и всички успешни примамки:
Третият щукарски излет реших да направя на един непознат водоем. Имах само бегло инфо, че там има щуки, но докато не отида и метна няма как да знам. Датата е 08.05.2022 г. Отново се впуснах на риболов след обяд. Ето го и прекрасния гьол, на който тепърва ще откривателствам дали има щуки или не. Проверих тук….
…. после тук….
…. и накрая тук:
Тричасовото претърсване на този красив и перспективен водоем не даде резултат. Нито една щука не се появи на хоризонта… Нямаше и риболовци, от които да почерпя някакво инфо дали я има там „тая гад“ и стабилна ли е популацията. Абе имаше един, ама …. метнал си плувката на червей и малко след въдицата беше опънал къса мрежа с дължина от 20 метра и малко око. Ееей направо полудях и впоследствие доста убедително изгоних от гьола тоя „колега“. Събра си и плувката и мрежичката и дим да го няма, иначе моментално му уреждах „абонамент“ към ИАРА за 1500 лева + още 600 лева, затова, че лови на плувка риба в размножителен период. А дали имаше пък риболовен билет, кой знае? В крайна сметка надвечер смених гьола с друг, като имах цели 3 удара на Minnow 9-ката, но улових само една малка щукичка. Единия от ударите бе на щука 60+, но рибата се завря много бързо в подводните туфи и впоследствие при опитите ми да я освободя от там се откачи от воблера. Абе, „спасих“ капото и изгоних един тарикат с мрежичка.
15.05.2022 г. – време е за четвърти щукарски излет. Този път сутринта посетих една стара баластиера, където преди време бях хващал щуки. Още със стъпването до водата зърнах бъдещето на дивите ни водоеми! Пълни сладурчета – добре дошли на белия свят:
Първата слука е вече факт, но е малка щукичка на Minnow 9-ката, а след нея последва още една със същите размери, но беше излишно да я снимам – директно я върнах обратно във водата.
Доообрееем – има малки щукички край, а къде са големите? Реших да заложа на един нов силикон, който си бях взел наскоро – Westin Magic Minnow Jig в размер от 12 сантиметра и тегло от 22 грама. Исках да видя дали навътре в дълбочина не се спотайва някоя едра щука. Офсетната кука щеше да ми даде предимство около дъното, защото имаше водорасли.
Почнах да си джигвам и след малко имам отчетлив тежък удар, който усещам на бланката на Sustain-а. Моментално засичам и усещам, че имам добра риба. Тактиката ми сработи, но с тая особеност, че не щука, а едър костур бе ковнал 12-сет сантиметровия щукарски силикон, като дори се бе зашил много добре на офсетната кука. По принцип избягвам да показвам риби, които са уловени случайно и нецеленасочено по време на забраната им, но този път ще наруша принципа си, защото рибока е страхотен, а отделно всички знаете, че костура мръсти заедно с бялата риба, та отдавна тоя палавник си е свършил размножителния сезон и няма опасност за него. Разбира се след снимката, върнах костура обратно във водоема, както е записано в Закона за Рибарството и Аквакултурите, понеже е случайна слука на риба, която се намира в размножителния й период.
В следващия половин час имах още един як удар на Magic Minnow-а, но този път си беше щука около килото. За съжаление при борбата щуката се откачи и не можах да я докарам до снимачната площадка. Едниствените следи, които ми остави от нея да ви покажа бяха цепнатините по тялото на силикона от щучите й зъби.
Реших, че тактиката ми с този силикон работи и продължих да настоявам с него, но до момента, в който някак си куката се заби в един голям подводен дънер. Опитах се от няколко места да освободя забития силикон, но накрая го скъсах. В следващите три часа обаче, нямах никакво пипане, а жегата настъпваше и вече не се дишаше навън. Поснимах това-онова наоколо, но без наченки за щуки.
Отделно от безрибието, досада ми създаваха и пухчетата на тополите, които плуваха на повърхността на водата. Еййй какви топчета ми правеха по влакното, че чак ми забиваха на водачите и шпулата.
Такава отврат и досада са, че се губи доста време в чистенето им. Вместо да ловиш – чистиш пухчета…. В крайна сметка завърших излета в късния следобед, но без да уловя някоя друга щука.
29.05.2022 – Pontoon-ите
Наскоро моят приятел бате Ники, който е собственик на известния столичен Риболовен магазин „Никулден“, поръча и окичи витрините в магазина си с много готини неща на Pontoon 21.Отдавна нямаше внос на марката, но сега пак потече благата стока към нас. Радвам се, че една от любимите ми компании за примамки е отново налична на нашия скромен риболовен пазар. Сигурен съм, че сред вас няма спинингист, който да не ползва техните примамки, въдици или риболовни аксесоари – някои модели от тях са си легенди. Изобщо не се поколебах да направя една поръчка, през онлайн магазина на бате Ники, с щукарска насоченост. Ето ги новите щукарски попълнения в Слинг бега ми – Crack Jack, Greedy Guts, Dexter Minnow и разбира се уникалната клатушка Sintura 3D Spoon в размер от 32 грама. Ще се спра да огледаме набързо последните три примамки, тъй като ги помятах на петия ми щукарски излет, състоял се на 29.05.2022.
Много си се кефя като имам нови „играчки“, с които предстои да ловим риби. Greedy Guts-a е в размер 99SP-SR и цвят 430 CB Funa:
Dexter-ът пък е модел 93SP-SR в цвят R37:
Sinuoso-то е в размер 80 мм, тегло 32 грама и цвят G22-202 – истинско бижу:
И така, след краткото встъпление с новите примамки, започнах да въртя с въпросните три:
Бях отишъл на гьола в късния следобед. Слънцето бе високо и времето беше топло. Pontoon 21 Greedy Guts 99SP-SR получи първите си щучи рани още с първите замятания! Щуките просто не му простиха – страхотен кастинг и много готин туич, който ги провокираше:
Ритмично – през около 20-30 минути, излизаше по някоя щука за снимка, като първата беше най-голяма от всички:
Следите от яростта на щучите зъби се виждаха ясно по тялото на воблера:
Все пак отбелязох „две точки“ и на Salmo Minnow 9S, но щуките бяха малки! 🙂 Отделно пък имах зверски удар на Izumi Shad Alive 105FS, нооо при пируета щуката се откачи. На око рибата беше 65+ сантиметра. Най-неприятното ми при този излет бе, че наврях в едни дървета Salmo Slider 7S и воблера си остана скъсан там. Ами все пак има го и това в риболова – да скъсаме по някоя примамка, което ни кара пък да добавим нови две-три!?! 😀
С този излет от 29.05 месецът на щуката приключи при мен. Направих общо 5 излета на 5 различни типични щукарника, като улових доста риби, но 65% от тях бяха под 50-те сантиметра. Общо взето ми се иска да ловим колкото се може повече на брой и все по-едри щуки, но това може би ще се случи в някое далечно бъдеще, когато гадовете с мрежите и месарчетата ще са сведени до минимум, а минималния безумен размер от 35 сантиметра ще е вдигнат на поне 50 сантиметра. Дотогава обаче трофейния щуколов, който искаме да имаме и гледаме по разни видеа в YouTube от други западни и източни страни, няма да го имаме!
Утре е първи май – деня на щукаря! За разлика от миналата година, когато почти нямах излети поради различни причини, тази обаче смятах да си взема моето и да наваксам на максимум. Подготвих специално щукарско меню – селекцията е убийствена, като имах и едното на ум, че рибите може да стоят все още долу до дъното и да са по-пасивни, така че и силиконите бяха подготвени! 🙂
Първи май – ден на щукаря! Какъв ден имах само…
Ставане рано сутринта и към 07:00 часа бях на щукарския гьол. Там обаче останах лошо изненадан от това, че вече 8 лодки – с по двама-трима човека в тях, бяха нагазили във водното огледало, а още една се готвеше да го направи. Истерията около откриването на щуката явно беше нааай-голяма при хората, ловящи от лодка, защото от брега бяхме двойно по-малко хора. Огледът и анализа ми показаха, че няма смисъл да се бутам в лудницата, защото шума беше голям, щях да засичам с проводките си от брега лодките и изобщо не беше перспективно и приветливо за риболов. Друго, което ми направи впечатление, че две лодки практикуваха риболов на тролинг в малкия гьол – абсолютно грозна и тъпа работа, нямаща нищо общо с риболов на щука в малък затворен водоем… Подяволите, това не е някой си голям язовир като Кърджали или Ивайловград, а малък щукарски гьол!?! Вярно, още нямаме формирани правила за риболов от лодка по нашите водоеми в Закона за Рибарството и Аквакултурите, но що за простащина е това да влачиш в малък гьол и то за щука? Сигурен съм, че няма да доживея деня, в който ще влезе правило в ЗРА, което да гласи, че влаченето (тролинга) от плаващи средства на водоеми под „еди колко си декара“ е забранено, както и навлизането с такива в тях…. В Булгаристана риболовната култура и етика…. абе да не ви разказвам за нея – и вие сте свидетели на какво ниво е… Реших, че сменям дестинацията и ще отида на друго щукарско гьолче да си открия на спокойствие. Тръгвайки, се разминах с още два автомобила с колесари и лодки, така че решението ми да се махам бе правилно! Та след 30-40 минути по-късно вече съм там – на спокойното малко гьолче, където нямаше никой. Каква щукарска красота и идилия:
Първоначално заложих на повърхностни примамки из плитките и нагряти от слънцето части, но след като видях, че няма никаква активност минах с джъркбейтовете. Два часа настояване, ала нямам пипане. Реших, че щом ги няма в плиткото ще отида откъм дълбокото, т. е. ще ловя в другата половина на гьолчето (от снимката горе). Почнах обиколката бавно, проверявайки всяко местенце и по едно време закачих нещо…. разтегливо!! В подводните тръстики и водорасли се беше скъсало парче мрежа, което бях закачил с тройките на воблера и част от него го извлачих – малко над 1 метър дълго!
Грозна работа…. определено това гьолче е било изтарашено през зимно-пролетния сезона, т. е. разбирайте през забраната за щука…. Въпреки това, в мен имаше надежда, че поне някоя риба ще е останала и продължих да си обикалям. През това време пристигна една кола, а после още една с гумена лодка на тавана й и хоп – четиримата човека влезнаха в нея и почнаха да облавят „майсторски“ малкото гьолче, чийто брегове спокойно можеш да си ги облавяш и от брега… ама нали сега е модерно с лодка да се влиза и да се „маистори“, та…. приключих с облавянето на отсрещните брегове, заради тия ентусиасти! Направо нямам думи вече за тая простотия… После налазиха още два автомобила и спокойствието изобщо приключи…. Аз още си нямах пипане, че даже и щука не видях край брега или зад примамката ми. Между другото, за първи път водих на щуколов новата ми тояга на Shimano Sustain AX – модел SSUSAX82H, и ми беше удоволствие да водя с нея Rapala Super Shadow Rap 11:
Та, през първите 4 часа от щуколова нещата отиваха към страшно и гръмко капо. Нямах пипане или най-малкото – поне проследяване от щука. Имах „слука“ само на еднометрово парче чисто нова бракониерска мрежа, която се беше скъсала под водата в тръстиките и водораслите…. Отделно тарапаната от хора и ентусиасти взе да ми дотяга и да се увеличава с всеки час! Това наложи смяна и на тази щукарска дестинация с друга. Вече беше подминало 12 часа по обяд. Слънцето грееше през облаците и беше високо. Понеже до резервното водоемче нямаше път с кола, я зарязах на къра и тръгнах пеш. Кеф ми бе да ходя сред природата и да слушам песента на всякакви птички, а около мен всякакви твари да щъкат ентусиазирани. В близост до щукарското гьолче намерих малка чаровна костенурка „нинджа“. Огледах я отблизо и установих, че е малка водна нашенска костенурка. 🙂 Оставих я пак там където я намерих и си продължих по пътя
Пристигайки към 12:30 часа на щукарския гьол, видях, че водата беше адски бистра. Всичко се виждаше и-д-е-а-л-н-О! Явно ще трябва да замятам до отсрещните брегове и да се надявам рибите да са там – в „тъмната вода“. 🙂
Отварям раницата на Rapala и почвам да се чудя на какво точно да заложа. Пак на едрите 12 сантиметрови воблери или на по-малките? Salmo Perch 12 или Salmo Minnow 9S?? Да – „крещящ цвят“ e за бистрата вода, но при риболов на щука този „горещ костур“ ми е носил слука точно при такива условия. Решавам, че ще мятам деветката и го слагам на повода.
Бях вързал повод от флуорокарбон в размер от 0,37 мм, защото все още сме в началото на годината и предполагам, че ще е достатъчен. След три-четири замятания имам нааай-после удар, но много тънък и плах. Зачудих се, даже да засичам ли или да оставя малко пауза…? Оставих кратка пауза от 2-3 секунди и профилактично направих засечка. След засечката усетих, че на другия край на линията има риба и почнах да навивам. Хоп, ето я и първата щука за новия щукарски сезон:
Чудесно – щука около 50-те сантимера! Пуснах я и продължих с печелившия воблер, но повече от 15 минути нямах пипане. Дойде ред за смяна на примамката и заложих на Salmo Slider 7S. В рамките на половин час имах два удара, като при първия рибата беше надрала повода, което ме накара да мина директно на по-дебелия, който имам, със сечение от 1 мм.
При първия удар отново усетих едно такова „дрън“ почукване, както при уловената щука на Minnow 9-ката, но този път рибата не се закачи. При втория удар ситуацията пак се повтори… Два празни удара, а можех сега да съм с две риби напред. Реших пак да се върна на Minnow 9-ката и за 40 минути настояване имах отново един нереализиран удар, с което броя празните удари се увеличи доста спрямо броя на хванатите риби. В следващия един час започнах да сменям по-често примамките, като в игра влезнаха и дванадесет сантиметровите воблери, че дори и силиконите, но нямах пипане. Позачудих се дали да не си ходя, че вече беше станало 15:40 часа, но реших пак да се върна в изходна позиция и да заложа на Minnow 9-ката, а след това на Slider 7-цата. Е, успехът дойде на втория воблер, който в паузата бе нагълтан мощно от тази щука:
Виждате, как се подава воблера от устата й, та първата ми мисъл, след като я довлачих пред мен, бе внимателно да я освободя с кохера, така че да не се наранят хрилете й и рибата да остане жива след снимките.
Успях да се справя със задачата отлично и реших, че е ред за няколко снимки. От опит знам, че рибата ще ги издържи без проблем, иначе нямаше да я бавя.
Ами, вече догоднвах пасива – имах две добри щуки и три нереализирани удара. На фона на сутрешното лутане и бездействие, тази слука си беше отлична. Продължих със Slider-а, но 20 минути бях без пипане, та бръкнах пак в раницата и от кутията извадих една стара класика Izumi Shad Alive 105 FS! По-младите спинингсити сигурно не познават този воблер:
Този петделен воблер понякога ме е спасявал при супер пасивни риби и студена вода, когато му придавам бавна равномерна проводка. Знаех вече, че пред мен има риби, както в плитките заляти тревисти зони, така и в средно дълбоките. Виждах вече колко плахо взимаха щуките и това, че не искат бърз и агресивен туич, който ми е специалитет и не пипаха на воблери по-големи от 10 сантиметра. Със сигурност те бяха там – полегнали върху тревите и просто чакаха нещо дребно, което буквално да им мине бавно пред устата, за да го атакуват. Със сигурност не се впускаха в преследване и свирепи атаки на едри обекти.
Заметнах в „тъмната вода“ отсреща и започнах да го водя „по тъча“ – на границата между плитката залята зона и средно дълбоката. На средата на проводката имах удар, след което в паузата видях, че линията пое навътре и хубаво причакох рибата преди да я засека. Хоп, ето на – следващата щука е пред обектива ми:
Толкова съм довоелн от случващото се, че реших да си запечатам физиономията с ехидната ми усмивка:
На втората проводка, след пускането на щуката, имам втори удар и след засечката започна много добра борба, като рибата почна моментално да тегли към дъното, за да се отскубне от куките на Izumi-то, завирайки се във водораслите. Тя се заби, но бързо успях да я отскубна и ето я вече на брега – по-едричка от предната:
Прекрасна и здрава 63-ка, като предполагам, че е женска, понеже повечето едри риби, според мен, са такива.
В следващия час и половина имах още четири удара, като две едри щуки ме „подхлъзнаха“ и се откачиха при борбите. Едната ми направи такава свещ пред мен, че ме оплиска малко с вода и при тези й движения куките на воблера се откачиха. Друга пък така ме навря във водораслите, че накрая имах само една топка водорасли на воблера, вместо риба…. Беше забавно! Вижда се много добре от долната снимка, че в прозрачните води сработиха отлично натуралните разцветки, които нямат силни отблясъци и наподобяват максимално като профил естествената плячка на щуката – костур, каракуда и бабушка. Щуките предпочетоха по-бавното водене, вместо агресивното, което обикновено им прилагам.
Накрая на излета останах приятно изтощен от откриването на щуките и по случая, като се прибрах, му ударих няколко бири както си трябва. 🙂 След ново продължително търсене и магарешки инат бях напипал щуките и стана супер добър риболов. Направо сам си се кефя колко упорит съм понякога, докато не постигна успех. Рибите обаче кълвяха много плахо и над 50% от тях ми се откачиха при повеждането или по времена борбите … Резултатът бе: имах 11 удара, от които 2 откачени добри щуки и 4 уловени… 🙂 Самите кълванета изобщо не бяха агресивни и силни, като усетих, че ще трябва хубаво да ги причаквам преди да направя засечка… На дължина рибите бяха от 50 до 60+ сантиметра, като видимо по форма – си бяха направо като точилки. Вероятно наскоро са приключили размножаването – преди седмица-две. Усещането ми е, че тепърва започват да се хранят и да се подсилват след изтощението по хвърлянето на хайвера. Примамките, на които имах слука бяха от 7 до 10 см – Salmo Slider, Salmo Minnow и Izumi Shad Alive (все щукарски класики). На големите „паркети“ изобщо нямах пипане, а рибите бяха пред мен… За финал на публикцията добавям и едно кратко влогче от излета, фокусирано около пускането на рибите. Все пак искам да запазя максимално това дивно щукарско гьолче „в тайна“, че да не бъде опоскано и пресирано, като първите две, които бях посетил до обяд! 😉
Здравейте, приятели! Време е за малко „щипка сол в манджата“! Най-напред ще спомена това, че подготовката откъм такъми за новата морска година започна още от първия момент на 2022-ра. Планиране, проучване и разбира се – набавяне нови такъми и примамки за предстоящите морски излети в Гърция. Реших, че през 2022-ра ще отделя повече време и средства за практикуването на морски риболов. За съжаление „малко“ сме ограничени в пътуванията, поради въведените ковид мерки, но все някога тази дандания ще приключи и положението ще се отпуши. Докато чакам великото отпушване, направих преместване на рибарския гардероб и открих една захвърлена чисто новичка макара – Shimano Stradic FL в размер C3000HG, която отлежава там вече 2 години… Реших, че й е дошло времето и ще я „сватосам“ с ново другарче, което наскоро добавих за специалните ми мисии из Гърция – Shimano Sustain AX82H. Не съм намерил момент да се похваля за тях, та ето на:
За по-лекия спининг – Venom-a, реших, че ще навия на Stradic CI4-а едно от най-евтините осем нишкови плетени влакна на нашия пазар – на румънската фирма RTB. Разбира се, влакното ще се ползва за „all round“, като се надявам да ме изкара поне един сезон. Ето малко снимки на плетеното, които дават нагледно всичката първична информация около техническите и прочие данни:
Освен всичо това, докторът предписа специална рецепта с „лекарства“ за морската ми болест и много скоро предстоеше да сменям любимата река с любимото море. Част от илачите от рецептата ми, които уж много помагали, може да видите, събрани супер небрежно, в тази снимка:
Все по-често почна да ми се върти в главата следната мисъл, като видя тоя куп: „-Толкова много нови примамки, а толкова малко време за риболов“. Въпреки това, е наред следващата поръчка рибарски такъми, че е време да попълвам липси, пък и нещо ново за кутията и душата да има. Дотук добре – откъм примамки и такъми, обаче, март месец отмина, а чаканото „голямо отпушване“ – не дойде. Ковид мерките и от двете страни на граничната бразда, между Гърция и България, все така си оставаха. Разбира се, бях предвидил „спасителен план“ и вече бях боднал две дози на Файзер, така че да бъда отговорен към обществото и да се „отпуша“ с пътуванията, получавайки „пропуска“ за морето.
10.04.2022 Най-полсе – първи морски излет в Гърция
Рано, много рано сутринта на десети април – тръгване към 3 часа сутринта. Нищо, че бях спал има-няма 4-5 часа след работа – чувствах се свежо като шофирах, знаейки, че ми предстои първата среща за годината с моренцето. Бойна група морски другари от цяла България атакувахме зажаднели за доза морска сол познатите ни брегове на Егея. Всички имахме на разположение само един ден за скитане, който да ни даде актуална информация какво се случва в момента по „нашето море“. Чуваха се все лоши новини за риболова в Северна Гърция, но така ни се ходи, че две не виждаме. За съжаление, атмосферните условия в този ден не бяха с нас. Още от самото начало ни подпука неприятелски вятър, който впоследствие се усили. Валя ни дъжд, а студа ни беше враг през целия ден. Общо взето условията за риболов не бяха изобщо добре, но мерака ни беше по-голям от всичко. Посетихме доста точки (като е лошо времето и няма риба – бързо се прослушват по-голям брой места), но всичко на всичко пет човека отчетохме само една изтърмъчена мормура на метален джиг. Друга риба в големия гьол така и не видяхме….
Следобеда поизпече слънце, но си беше все така судено и ветровито. Направихме си нашето – разходихме се, време е да се прибираме към България, за да правим планове за следващите ходения.
15.04.2022 Първа морска тридневка из Ситония
След „корабокрушението“ от миналия уикенд, дойде ред на бърза морска тридневка: петък, събота и неделя – респективно 15, 16 и 17 април. Идеята бе с моя морски другар – Мишо, пак да се пуснем до „големия гьол“ в Северна Гърция. Голям праз, като не ни се получи от първия път. Морето е голямо и риби ни дебнат отвсякъде – просто трябва да се търсят. Като ги няма край тези брегове ги търсим по други.
Цяла нощ шофирах, като след работа бях спал няма и четири часа, но ето ни рано сутринта край бреговете на Ситония. За последно там ловихме в средата на октомври 2021-ва: „До Халкидики и назад – октомври 2021„. Целта беше да хванем изгрева и да видим каква е хищническата активност в тази часове. Има ли изобщо риби или положението ще е пълен кенеф, както обичам да казвам, когато няма риби и рибешки живот край бреговете на големия гьол!
Рано сутринта на кея положението беше почти КЕНЕФ. Как така не видяхме един хищник – ума не ми го побра… Всичко на всичко се видя някое единично дребно спари и няколко от типичните кестенки (на гръцки Καλόγρια – калугерка/монахиня). Аз подходих с Venom-а – евентуално да видим има ли някакви малки хищници, а едрите ги оставих на Мишо – да ги търси с по-едрите примамки. Тактики, чалъми и хубави примамки измятахме във всички слоеве на водата, на хубаво място, но КЕНЕФ! Решихме, че 2 часа настояване след изгрев е достатъчно време и се отправихме към другите точки. Втора точка от нашия списък бяха тези брегове, но и тук КЕНЕФ:
За съжаление риболова изобщо не беше това, което ни се искаше да бъде. Дали ни предстоеше морско разочарование? Кой знае – трябва си обикаляне и мятане.
Малко преди десет часа, пристигайки на третата точка – най-после видяхме риби… и то не една-две!!! Далеч от брега идентифицирахме тунакита – може би пасаж от около над 1 тон риба, но… през повечето време джурумите бяха на безумни дистанции (300-600 метра), с много бързо преминаване на около 40-50 метра от брега. Полудяхме! Вижте джурумите в късометражното видео, поместено най-долу. Докато отвориш бигела и ти цопне примамката – пасажа избегал от зоната ти за приводняване. Все пак локализирахме риби и просто трябваше да се дебне с далекобойните примамки, когато дойдат на постижима дистанция, евентуално. В следващите часове, обаче, установихме, че това не се случва често и през по-голямата част от времето просто седиш на брега, гледаш ги с влажен поглед и си бъркаш в носа… Реших, че докато си бъркам в носа, ще обходя близките плитчини, с цел провокация на лаврак или нещо каквото им там друго. Всичко на всичко боднах една…. медуза на далечна дистанция със Salmo Wave. 🙂
Та както отбелязох по-горе, за да дойдат тунакитата на постижима дистанция от брега – чакаш около един час, а понякога и повече… за да направиш от едно до две замятания, след което пак влизаш в изчаквателна позиция. Успяхме да влезем в пасажа три-четири пъти, обаче рибите на атакуваха примамките, което бе странно и нелогично. Усетихме единствено търкане на рибите в линиите ни. На мястото имаше и още няколко риболовци, включително и български, които и те като нас чакаха да мине пасажа на достижима дистанция, с тази разлика, че след като мине пред тях те почваха да тичат по плажа, за да го догонят и да му метнат още един път. Аз такова нещо изобщо и не смятах да правя. Нито след автобус, нито след жена не тичам, та камо ли след някакви си риби, за да ги докопам. Стори ми се бунашка и излишна хамалогия – да спринтирам, като луд в пясъка, за да ги преваря и да им метна. Оттук ми дойде на акъла да прекръстя тия риби от тунаки в бунаки. Направо хората си изгубваха акъла от тях и влагаха супер много усилия, за да докопат някоя – това за мен вече излиза извън нормалността за разбиранията ми в риболова. 🙂 Казаха ни, че сме късметлий, защото рибите са се появили тези дни. Малко повече от четири часа си отидоха ей така и никой нищо не закова…. По едно време, докато всички се бяхме умълчали, Мишо успя, от нищото, да излъже на Little Jack Forma Stick едно тунаки с голяма доза упорство (без да тича бунашката след тях), а аз в този момент бях буквално заспал от чакане на пясъка. 🙂 Интересното за мен бе, че това беше и първата ми близка среща с този вид риба. Досега не бях срещал и виждал на живо. Да, може да ви се струва нелепо и донякъде подозрително, но факт! Риба тон съм виждал и ми е избухвала пред мен, но с малкия й братовчед, досега, не се бях виждал. Направи ми силно впечатление, че за размерите си е голяма дърпалка и до последно беснее като торпила, но извадиш ли я от водата умира доста бързо в конвулсии, а още по-бързо даже ако има и кръвозагуба, нанесена от убождане по тялото или главата на някое жило на куките. Рибата удари край брега в момент, когато Мишо забърза примамката, за да я изважда от водата и да прави набързо следващото подаване:
Малко след 14 часа спряхме с риболова и беше време за почивка от дългия път и сондирането за риби по бреговете. Настанихме се в семейното хотелче на метри от морето, което си бяхме резервирали предварително. Попаднахме на много добра и вежлива гръцка стопанка, с която бързо си допаднахме. Много се радваше жената, че има клиенти в тези смутни ковид времена. Разопаковахме багажа и почнахме с планировката, знаейки вече какво е положението и каква слука може да очакваме. Трябваше си и подготовка за риболова в следващите часове, поне за мен – разопаковане на новите примамки и навиване на ново плетено влакно на Stradic-а. Знаете, че всеки път като съм някъде за риба имам поне една нова примамка, която пускам на вода. Голям любител съм им и затова така – нещо, което отдавна вече ми е станало като обичай. Този път, обаче, новите нещица бяха малко повече на брой от обичайното: 🙂
Избрах да навия на Stradic-а новото осем нишково плетено влакно на Gosen – Roots, в разфасовка от 200 метра и размер #1,2.
Таргеът, с хеви такъма, ми бяха евентуално едрите лавраци, ако ги има в района и разбира се бунакитата, които вече установихме, че ги има и са там. Част от новите морски воблери, които разопаковах, бяха от новия модел на DUO – Tide Minnow Lance в размер 120 и 140:
За бунакитата – тези все още непонятни риби за мен (защото не съм срещал и улавял такъв вид морска твар към момента), мислех да предложа DUO Rough Trail Blazin в размер 92, който, според един мой гръцки приятел от Тасос, е доста успешен за тях, за маятико и паламуд:
Наред с воблерите подготивх и едни евтини метални пилкери на FilStar с грамаж 20-30 грама. Честно казано, металните примамки не са ми силата – хващал съм основно сафриди с по малки грамажи. Знам, че в определени ситуации те са много добър избор, като се постигат по-големи дистанции, отколкото с воблерите:
Дотук с подготовката и примамките. Хапнах и легнах да дремна за 2 часа, като идеята бе да ловим от привечер докъм 24:00 часа. Към 18 часа бяхме на място, като колеги ни разказаха, че в късния следобед бунакитата били полудели край брега и са се хванали 10-тина бройки, след което рибите отпрашили навътре и не се появили повече…. Мдааам баш като ни няма и почиваме – тогава ще полудеят! Ама такова е понякога… 😀 Та, до 23:00 часа вечерта – нищо! Абсолютен КЕНЕФ без никакъв рибешки живот. Масово капо в целия район, а така да се надявахме поне за някой лаврак или баракуда!? Мишо май най-добре направи, като отиде към 21 часа в близката кръчма да похапне калмари с новодшлите ни морски другари…. 🙂 Аз си настоявах, но уви – няма пип…
Добро утро Ситония – още сме тук и ще ловим!! Ставане малко преди 5 часа сутринта и газ да посрещнем изгрева на плажа. Времето беше доста облачно и хладно. Заложих на плитчините в търсене на лаврака, обаче – ни вест, ни кост от него цял час. Единственото ни кълване беше този дракон, който хванах на един готин плиткогазещ воблер на Zerek – Tide Trail:
Изнесохме се от този плаж набързо и отидохме на един друг – там нищо, и след това да друг плаж.
Тук, вече, в малко по-скалистата част на плажа, намерихме отново голям пасаж тунакита, които пак си се държаха супер навътре от брега. Предполагаме, че може би са същите от вчера, просто са се изнесли „по-насам“?
Два часа мятане, като цели три пъти имахме възможност да достигнем пасажа с примамките – обаче нито едно кълване…. Направо, да се изяде човек от яд. 🙂 По едно време пасажа изчезна и всичкото очакване за слука се изпари мигом. Накъде захванаха сега тия бунакита – иди ги разбери?!? Доста се чешехме по главите и се чудехме защо наоколо – из района, няма други видове риби и къде може да са те… Даже и рокфиш по близкзите рифчета нямаше!
Към 10 часа се върнахме в изходна позиция на плажа от вчера и зачакахме бунакитата да се появят. Оставих раницата и приготвената въдицата край брега за момента, когато те се покажат.
Вече знаехме, че около 10:00 някъде се появяват по тези места, та единствения ни шанс за слука бе, евентуално ако провокираме на близка дистанция от брега някоя риба от периферията на пасажа, защото вече виждахме, че дори да влезеш в в него рибите на взимат примамките. Отворих багажника и зачаках голямата поява, като в този момент се показа изпод облаците слънцето и взе да напича приятно.
Толкова приятно, че пуснах задните седалки и се опънах да дремна… уж за малко. Към 11 часа Мишо ме извика, че вижда рибите близо пред него, но бях сънен и изобщо не ми беше до търчане от колата до въдицата – нищо, че е на 5 метра от мен. Няколко секунди след това Daiwa-та му се сгъна и ето, че слуката го споходи с още едно тунаки. Аз пък реших да си извадя телефона и просто да снимам борбата с рибата. 🙂 Няма какво да търча сънен, като бунак след тия риби. Ако имам късмет ще хвана и аз. Това бе моментът на Мишо и реших просто да го заснема, за да му остане един хубав спомен след време:
И така рибите вече се показаха – стига съм спал толкова. 🙂 Време е да се поразкърша! Хванах гьостерицата и почна едно лудо мятане след мятане и изреждане на много и различни типове примамки. Единствената ми слука обаче дойде на евтиния пилкер на FilStar, като ударите бяха на дъното. Реших да проверя какво ства там, като на места дълбочината бе от 25 до 40 метра.
Първом залових най-грозната риба, която изобщо до момента съм хващал – с голяма муцуна на булдог и черна перка на гърба, наподобяваща перката на дракон. Единодушно, с Мишо, стигнахме до извода, че това е грозния братовчед на дракона – звездоброеца. Е, поне добавих нов вид риба в списък, която не бях виждал и улавял. То и с тунакито имах някакъв шанс, ама не ще да ми вземе нито метала, нито пластмасата…. После хванах един малък рак (който как ли изобщо се заши за тройката), дракон и накрая успешната серия приключи с късане на над 50 метра плетено влакно, което се надра и скъса в откоса пред мен, защото закачих пилкера в нещо на дъното и трябваше да го дърпам… Много лоша загуба е това – на дълъг метраж влакно и успешна за момента примамка….
Последва отново смяна на редица примамки, безрезултатно влизане в пасажа с бунакита и часове на нулева слука при нас на каквато и да е риба. Един колега, обаче имаше късмет и успя да хване цели две, но бая търчане му удари по плажа. Помятахме до залез слънце, но отново нищо – решихме, че няма смисъл от повече напъване и се отправихме към хотелчето. 17.04.2022 – трети последен ден. Нощеска беше вилняла буря, като на сутринта всичко бе спокойно. Решихме, че няма смисъл да ставаме по тъмно и е хубаво да поспим малко повече, че после път ни чакаше към България. Ето го и моренцето в 07:30 часа сутринта – почти спокойно и…. КЕНЕФ. Не се виждаше никакъв живот на хоризонта!
По плажа можеше да се видят всевъзможни умрели твари, които бурята бе изхвърлила. В полезрението ни попадна и една мурена. Аз отначало я помислих за мугри, после за конгер, но накраая се съгласих с Мишо, че е мурена (смерна на гръцки), виждайки част от окраската й, която се беше запазила към опашната част. Абе страховита риба с много остри зъби.
Час по-късно атмосферните условия се влошиха отново и задуха силен студен вятър, който непрекъснато сменяше посоката си. По всичко си личеше, че се задава следващата морска буря с наближаващия студен фронт. В този ден тунакитата така и не се появиха на фронта. Явно бяха отпрашили нейде. Направихме една последна проверка по плажовете, след което към 12 по обяд ни запука як дъжд – време беше да ходим до хотела и да приготвяме багажа за отпътуване.
Общо взето като обобщение на всичко: видях нови прийоми; посетих нови места; запознах се с нови български рибари; хванах нов вид риба, пък и видях още два нови (нищо, че мурената беше умряла); проспах на два пъти приближаването на пасажите; пробвах нов такъм и примамки, а и отморих добре. Не съм капо, но то не е изобщо за хвалене това, което хванах. Нечовешко е да намериш рибите, а те да не взимат и само с влажен поглед да ги гледаш… Определено някой друг път ще има реванш за мен с тия тунакита. Предстои скоро трети рунд. Морската болест е лоша работа и отърване няма.
Salmo Pike 11F е един такъв ярък пример:
– добре дошли на белия свят:
Не съм намерил момент да се похваля за тях, та ето на:
