Честита Нова 2022 Година! 😀 Нова година е и пак време за нови очаквания за сполука, както в живота и личен план, така и в любимото ни хоби – риболова. Пожелавам всички ни гадната лошотия и проблеми да си останат в стара и през новата година само хубавите неща да ни спохождат. При мен НРГ (новата риболовна година) стартира на река Марица. Датата е 09.01.2022 и си крача в неделния предиобед спокойно по маришките брегове. Реката – вече и тя е по-спокойна, отколкото преди няколко седмици, а януарския ден е по-студен, спрямо предходните години. Докато си мятам и се разхождам из бреговете попадам на…. сурвачка! Пищно окрасена октъм панделки и захвърлена в реката по адет – да е здраве и берекет по стар прабългарски обичай и да тече живота по вода.
Моментално се връщам над 24 години назад във спомените си и се сещам веднага за стихчето, което като дете рецитирах, докато биех гърбината на родителите и роднините ми за здраве, а те пък от своя страна за „добрия масаж“ ми подаряваха парички, луканки, шоколади, банани и все такива хубави неща за децата по онова време. 🙂 „Сурва, сурва година, весела година, зелен клас на нива, голям грозд на лозе, жълт мамул на леса, червена ябълка в градина, пълна къща с коприна, живо-здраво догодина, догодина, до амина! „. В наше време аз самия съм вече дърт и традицията продължава да е жива, като моите племенички ме сурвакат, но сурвачката не я мятаме в реката. 🙂
Претърсвам вировете наоколо обаче нещо слуката я няма. Скъсах по някой друг силикон и така… За момента няма изгледи, дори да „сурвакам“ някоя риба, но… ето, че по едно време имам своя шанс – усещам по бланката на Venom-а кълване, засичам моментално и НРГ е открита! Larva-та в „моя цвят“ ми донесе първия зимен кефал за новия сезон, който успешно кепвам след кратка борба!
Рибата не е от голямите цепеници, но пък на фона на вложените усилия и време е нещото, с което можеш да се гордееш, при положение, че наоколо другите спинингисти са без риби. 🙂 Силиконът е безапелационно засмукан и още малко е оставало оловната чебуршака и тя да поеме към глътката на кефала. След снимките, рибата бе върната обратно.
15.01.2022 – прекрасен зимен ден за риболов със сняг край бреговете, който решавам да посветя на спортните костурчета, обитаващи близките микроязовири. Първо бях на един микроязовир, където влизането с автомобила ми беше леко затруднено и го нахвърлях чак до тавана с тежка зимна кал, която измих с язовирната вода от предния, задния и страничните прозорци, че поне да имам видимост, като карам. 🙂 На първото язовирче заминаха няколко силикона, но без да имам ударче и намерих един умрял над 15-сет килограмов толстолоб. Привечер се преместих на втората дестинация където успешно посрещнах залеза, без каквито и да е индикации за рибешки живот. 🙂
В следващите уикенди не планирах излети и чак на 05.02 и 06.02.2022 бях на вода. Случиха ми се няколко готини момента и ето ги тях в няколко снимки и редове.
Този уикенд имах шанса да наблюдавам щуки по Марица в зоните без течение на реката. Апетитът им бе нулев, като най-вероятно това се дължеше на подготовката за размножителния им период (от 15 февруари според ЗРА). Ето една бременна бъдеща Мама, снимана със зуума на смартфона, от малко над 5 метра дистанция.
Щуките просто витаеха и не им беше до атаки. И двата дни риболова по Марица беше адски тегав. В Съботния следобед прерових някои от най-добрите ми и успешни места, но слуката не идваше. Вир след вир – все едно нямаше риби, а съм сигурен, че са там. Сменях силикони, грамажи и размери, обаче нямах късмет. Стрелките на часовника бързо напредваха и вече подминаваше 17:00 часа. Не оставаше много риболовно време предвид факта, че бях постоянно в движение и повечето минути ги пилеех в придвижване от място на място, а не в мятане. В края на краищата се отправих към най-зачуканото място, което не беше много достъпно и имаше закачки. Един силикон си замина, но пък в чантата имам още клонинги. 🙂
Реших, че искам-неискам ще нагазя малко във водата с ботушите, за да преодолея някои клони пред мен, пък дано не изплаша рибите. Просто ми трябваше по-удобна позиция – бях се базирал на изтичалото от един голям вир, като дъното беше осеяно с камъни и си трябваше по-добър контрол над проводката. Допълнително и клоните на храстите ме тормозеха, но само това беше решението – леко нагазване до глезен в студената вода. Подавам отново Larva-та и започвам нова проводка. За съжаление не се случва нищо, но това не ме демотивира. Подавам така още няколко пъти, но отново нищо. Нямам вече накъде да ходя и да сменям мястото и решавам, че ще настоявам тук още има-няма 30 минути до залез пък к’от’ т’ва. Сменям малко начина на подаване и стигам средата на изтичалото в средата на вира и… О, чудо – имам хубав плътен удар и този път не е камък. 🙂 Веднага засечка със скоростта на светлина и Venom-а моментално ми каза, че съм излъгал едра риба, като малко след това ми сработва и аванса!
Имах късмета да забия страхотна и дива маришка бяла красавица, притежаваща уникална физика и страхотна мощ! Бях й пробил добре костеливата уста със спининга и процеса по ваденето и преборването й мина като по учебник. Всичко бе толкова сигурно, че си позволих да се поглезя и да направя кратко клипче от ваденето й, както и малко симки. Кепнах успешно страхотията и ето я на – страхотна дива и наперена красавица:
Това бе и мой своебразен личен рекорд за улов на бяла риба на река. На тегло нямам идея колко може да е била, но ми стига това, да видя внушителната й физика и да преценя, за себе си, че тази риба е уникална. Освен това, само след около месец и половина настъпва размножителния й период и съм сигурен, че тази бяла кралица ще даде шанс за живот на бъдещи маришки трофеи от вида й, които ще притежават нейния див ген, мощ и физика!
Този вид риба с такива размери си е бонус към риболова – те са специални и се радвам, че се срещнах с нея. Най-долу в публикацията поствам към Ютюб канала си и видеото, което направих с улавянето и пускането на свобода на този страхотен маришки звяр. През неделния ден си останах без слука, дори ударче нямах, но бялата риба от събота, като че ли балансира нещата. 🙂
Уикендът на 12-13.02.2022, се получи голямо разминаване между големите ми очаквания за добра слука и действителната обстановка по Марица…
Доста голям участък прерових за тия два дни, комбнинирано със средна степен на трудност за офроуд, но резултата бе само един изтърмъчен едър шаран (бая дърпане и аванси паднаха), който се откачи на около 3-4 метра от мен и за спомен ми остана една от люспите му – дано е на берекет и пари.
19-20.02.2022 – отново се насочих към Марица, но в друг по-перспективен подучастък.
Този път към арсенала от силикони добавих и Fanatik Gipnoz на 3,3 инча – тлъст силикон наподобяващ пиявица, в любимия ми цвят 022. 🙂 Надявах се, че с още една форма на пасивен силикон ще успея да провокирам някой от пасивните маришки хищници.
В крайна сметка с тези два риболовни дни добавих 5-ти пореден и безапелационен валат (и на новите места) с тази особеност, че една мида поне ми направи запомнящ се добър удар на добрата стара Larva, а как ми се искаше да беше риба. 🙂
26.02.2022 – хубав и топъл съботен ден, а още е зима!?! Промяната в климата започва да се усеща все повече. Живакът се напомпа до цели 13 градуса, а усещането навън бе по-скоро за настъпваща пролет, отколкото за отиваща си зима. Следобедните топли часове ги оползотворих на река Марица – по стари и до болка познати места, в търсене дали случайно не се е позавъдила някоя риба след толкова години на безрибие в подучастъка. Хубави места проверих, но нямах никакво пипане. Следа от риби – също, каквато и да е. Абе пълна нула…. По време на предвижването ми от вир на вир станах свидетел на много грозна гледка край реката – може би над 200 автомобилни гуми бяха незаконно и мърляшки изсипани там от някой лош човек, решил да си спести някой лев и да прецака ситемата. При вида на гледката ме обвзеха всякакви ядове и „благослових“ онзи, който бе направил това микро сметище край Марица.
Решението в този случай бе да запретна ръкави и да изчистя тая нечистотия, сътоверена от тъпотията на някой бизнесмен, който най-вероятно е дал парички на хора от малцинствата, за да ги изсипят край Марица. Впоследствие, малко по-нататък по пътя си, намерих и втори такъв куп, а на друго място – изсипани смесени отпадъци…. За да не цапам тук темата, ще споделя в отделна публикация как да се справим сами с такива грозни гледки край водоемите ни. С изключение на по-горната случка, излета по Марица премина, по-скоро, като пролетна разходка, но без да видя рибешки живот, а всички предпоставки за слука бяха добри, но като няма риба – така се получава. Просто има участъци от Марица, които са зверски обезрибени от бракониерите….
Завършвам публикацита си с краткото видео на бялата риба, която улових и пуснах в началото на февруари месец. 🙂
През декември нещата с риболовът от брега с изкуствени примамки, като че ли не стояха много добре, не само при мен. Ситуацията по водоемите бе много различна – рязкото застудяване в началото на месеца, комбинирано с дъждове и снеговалежи „размъти водата“ много и риболова умря. Спрямо предходните години, този път декември бе по-студен и неприветлив за риболов. Слънчевите дни се брояха на пръсти. Направих пет излета – два успешни с уловени риби и три – абсолютни капота.
Към арсеналът от силикони добавих някои нови на Фанатик – основно Дагери – на 2 и 2,5 инча, а освен това ми трябваха куки за тях и крушовидни оловца с вирбел. На прицел бяха костурите по язовирите, като идеята бе да ги търся на джиг риг или отводной, защото очаквах да са по-навътре и да са пасивни, с оглед на рязкото застудяване
Първият декемврийски излет бе на 5-ти. Идеята бе на големия родопски язовир да търся костури и бели риби. Един час след изгрев пристигнах на място, защото се забавих с придвижването ми до него, поради много гъста мъгла на пътя. Пред мен се виждаха рибари с лодки, като само аз бях единствения луд бреговак в околността.
Видимо, язовирът бе качил ниво и условията не бяха от най-приятните за риболов. До 10 часа нямах пипане, което ме накара да зарежа всичко и да премина на план Б – едно микроязовирче, което ми е на 20 км встрани от главния път и съм го зарибявал едно време с костур – през ноември, в далечната 2017-та година. Репортаж от тогава можете да видите в публикацията „Микроджиг през ноември 2017 „. Та навремето с моя другар Мишо бяхме напускали костурчета, уловени от друг язовир, които след време да ловим, че наблизо няма къде… За съжаление през 2018-та микроязовирът бе взет по аренда за аквакултури от бизнесмен и не бях стъпвал на него. Мисля, че в края на 2020-та бе напуснат от частника и така риболова вече бе свободен без допълнителни такси и ограничения през 2021-ва, а само с билет към ИАРА. За последно там бях на 17.10.2021 и имах успехи с педарки костурчета. Малко преди 11 часа бях на язовирчето, а водната му повърхност бе като огледало – нищо общо с условията на големия язовир.
Търсенето на косутретките започна с Bait Breath Bugsy. Още с първите подавания усетих кълванета по чувствителната бланка на Venom-а. Започнах бързо да дърпам и пускам в спортно темпо костурчета с такъв размер, които стръвно засмукваха бялото Bugsy, като дори му откъснаха опашката, но ударите и рибите продължиха.
В един момент ударите спряха и се усетих, че рибите се преместиха, пък и бях набол вече някои от тях – няма как да ми дойдат втори път. Реших, че е време да се преместя и аз, като минах през колата и взех кепа. Идеята бе да се закотвя на следващата гореща точка и да ги пускам рибите в него – ще бъде своеобразен живарник. Исках до края на излета да задържа в нещо живи рибите, за да си проуча колко голяма всъщност е станала популацията им. Преместих се на новата точка и настана голям бой на педарки.
Надърпах каквото имаше отпред пред брега и след това заложих да ги търся навътре с джиг риг и Дагер. Реакцията беше моментална. Някои от рибите се откачаха преди да ги извадя, други пък успешно заставаха за снимка и бяха пускани в плаващия дървен кеп.
По едно време зацепих в камък и…. счупих кука.
През всичкото това време водата в кепа завря:
Слагам бъро друга кука и на нея нанизвам Westin Blood Teez.
С негова помощ излъгах още 5 костурчета, а накря червея бе отгризан. Сложих нов, но в следващия момент го зацепих в нещо и скъсах, а бях направил доста проводки там…
Към 14:30 реших да приключвам с риболова. Накрая в кепа имах толкова костури, като сигурно някои от „арестатните“ бяха избягали. За мен това няма значение, защото все пак си направих статистическата извадка и останах доволен – „спасих“ капото с костурчета, които бяха в язовира благодарение на малките ни усилия от 2017-та година.
През уикендът на 11 и 12 декември реките изобщо не бяха гостоприемни – пълноводни, кафяви и бързи. На 11-ти направих едно капо на Марица – е не точно капо, защото имах два удара на щуки, но рибите не успях да ги уловя, а след 12 на обяд риболова приключи с приятелска разпивка край бреговете на реката. Съботния „валат“ беше забравен с дребосъци на едно водоемче, на което не бях ходил от една година и винаги ме спасява, когато условията на Марица не са подходящи през този период на годината. През деня се редуваха студ, слънце, студен вятър и дъжд, но все пак слука имаше, която сгря рибарската душа. Към LarvaBox-а вече бях добавил друг успешен силикон на Fanatik – Dagger, който с джиг-риг монтаж е „смърт с кисело зеле“.
Излетът започна трудно, като за един час студуване нямах пипане. Прибрах се на топло в колата за 10 минути и после пак се поразходих. В един момент слуката започна изненадващо за седем минути улових две риби. Първо излъгах един костур, а след това една баята бабушка, която при проводката ми удари на два пъти. Оказа се, че при втория удар съм я зашил под челюстта. Последва затишие от един час, през което вече бях събрал доста студ, дъжд и по-малко топли слънчеви лъчи. След 14 часа се появи отново някаква активност, като улових две костурчета и пропуснах няколко кълванета – отново на Дагер-а.
Така или иначе нямах ангажименти и реших да настоявам докрай. В 16:50 слънцето вече заляза над близкото възвишиение, при което небесата се оцветиха в топли цветове, на фона на ниските температури на въздуха. Друга слука така и не реализирах. Бях доволен, че поне успях да хвана някоя и друга риба, защото в този мразовит ден със сигурност доста от вас са останали капо.
18.12.2021 – днес кепът остана сух! Бях се пуснал за костуретки на микроязовирчето, на което бях на 5-ти декември (най-горе в публикацията). Сутринта беше минус един градус, а след това минус 22 метра плетено влакно на Gosen, минус 1,8 метра флуорокарбон на Sufix и минус 3 силикона. Абе голямо късане падна, без да уловя нито една рибка. Реките все още преливат, а по малките язовири се оказа, че корморана е набил рибите ми някъде надалеч и надълбоко. Е, има и такива дни, понякога, когато си само на минус, но пък от стоене вкъщи файда няма за рибарското сърце, а пък тялото, душата и характера трябва да се каляват. Все пак, пробвах по-големия размер Дагер и също туистера Дагер Актив – харесаха ми.
28.12.2021 – последен риболовен излет за отиващата си година. Най-после се появи малко слънце и по-нормално ниво и цвят на Марица. Исках да отида и да половя в края 2021-ва по любимата река – не бях стъпвал от доста време по бреговете й. Взех с мен два пакета на Fanatik – Gipnoz и Gipnoz Long. Това са пасивни силикони с формата на пиявица. Разбира се подбрах ги в любимия ми цвят 022. Целта тук бяха белите риби, щуките и евентуално кефалите. За сом си беше вече студено – със сигурност бяха набити в подмолите, в летаргичен режим, та не се и надявах да уловя някой.
В крайна сметка, пет часовото разхождане по реката бе удостоено с един удар и то какъв – помислих си, че най-после ми клъвна риба, а то взе, че се оказа голяма маришка мида…..
До края на излета „посях“ по закачките някой и друг силикон и в крайна сметка всичко завърши без фойерверки – тиха и спокойна пет часова разходка край бреговете на любимата река.
През оставащите дни до 31-ви декември реших, че ще оставя риболова за предстоящата 2022-ра година, когато с нови сили и ресурси ще атакувам отново познати и непознати локации.
Есента напредва, а с това все по-бързо избледяват ярките и топли цветове, които багрят маришките брегове през този сезон от годината. Листата на крайречната растителност падат и това води до все по-честата поява на нюансите на кафевите и сиви цветове, но за мен Марица си е все тъй хубава и привлекателна. Речните брегове се застилат с изсъхналите цветни листа от листопада, а времето за риболов през деня намалява все повече.
През ноември месец риболовите ми бяха фокусирани изцяло на река Марица. Месецът бе по-студен спрямо предни години, като температурите на въздуха в началото на ноември се движиха от 3 до 13 градуса, а след това много рязко застудя и живака показваше предимно от -3 до 5 и в по-редки случай до 9 градуса. Излетите през първия уикенд на ноември преминаха разнопосочно, като успеваемост. Започнах на 06.11 с едно гръмко капо. Посетих нови места като видях няколко добри риби – распери и кефали, но просто нямаше наченки за каквато и да е атака на примамките ми от тяхна страна. Скъсах и 6 силикона… оказа се, че имало много дървета под водата. Накрая след КАПОчиното остана една весела усмивка, с идеята някога пак да отида там и да скъсам по някой силикон. Някога, някога – още на следващия ден.
Неделята на 07.11 отново се пуснах в същия участък с един мой приятел, но откъм отсрещния бряг. Изчоплихме значителен брой маломерни бели риби от новото порастнало люпило и нито една читава. За отбелязване е, че ми се откачи на Larva-та една добра щука около 50-60 см… Ударът беше много близо до една паднала върба във водата и последва почти моментално забиване под нея, но поне видяхме размера и отблясъците на рибата… После моя другар и той откачи една по същия начин. Друго радостно е, че този ден не успях да скъсам нито един силикон. : )
Последва известна пауза в риболова, че бях болнав и стигнах до там, че развих остър ларингит и загуба на гласа, но ето, че на 25.11.2021 отново съм на линия и съм напълно здрав. Имах възможност след работа за един много кратък едночасов набег и разпускане по реката, завършил с цяла една бяла маломерка на бялото Bugsy. : )
В края на ноември наред с дневните температури нивото на Марица също играеше, което оказа негативно влияние върху риболова. Имах да наваксвам с излетите на любимата река, но главния въпрос беше накъде да поема!?! Този път, обаче, се насочих към нови риболовни места, че на обичайните ми стана много навалица, а рибите пък – наблюдавах, че оредяха нещо… Имах достатъчно време през деня да се ориентирам и проуча местата в новия подучастък, като излъгах на силикон два едри кефала – от хубавите цепеници. Слуката започна с няколко удара на бялото Bugsy, което ми показа, че съм заложил на печелившата примамка. Рибите обаче не бяха от едрите и успях да ковна най-едрата сред тях – едно кефалче в категория 20+.
Виждайки преобладаващия размер на рибите, които ми атакуваха Bugsy-то, реших, че е време за малко гаргара с тях и заложих на 1,6 инчова Larva с 3 грамова чебурашка. Това от своя страна означава, че съм паднал до най-долната граница, но като има такива риби що да не понабода някоя за шоуто!? Получи се доста динамичен и напрегнат риболов, с много нереализирани удари, но изчоплих три-четири дребосъка за спорта, като едното кефалче беше и най-малкия представител от вида, който съм улавял изобщо на силикон някога. : )
С тия дребосъци изкарах около час и половина в надлъгване, но по едно време ми писнаха : ) – дошъл съм за едри кефали, а не за тия UL бебета. Време беше да си размърдам Д-то и да се раздвижа по брега в проучване на новите и непознати перспективни течения. Стигнах до едно такова, като брега беше висок и обрасъл с храсти. Нямаше как в това течение да стои добра риба, нищо, че е ноември и е по-студено от обикновено. Отначало започнах с любимата Larva в цвят 022 и 3 грамова чебурашка. С ниското тегло на чебурашката исках да планирам повече време в течението и да видя ако има риби дали ще се вдигнат за атака. Ако нямаше ударчета минавах на план „Б“ – 10 грама и презентиране ниско долу до дъното.
Първите няколко подавания бяха неуспешни, но това не ме демотивира и продължих да замятам с малкия грамаж в бързото течение. Настояването ми даде резултат – имах първия удар, но рибата просто защипа Д-то на силикона и се откачи. След още малко подавания по същата траектория имах як удар и Venom-а се сгъна! На линията беше уловен едър кефал, който започнах да боря и вадя от дебелото течение. Брегът беше висок и обрасъл с храсти, та се наложи да маневрирам на няколко пъти преди да докарам рибата пред мен. На няколко пъти кефала се позаби в храстите, но с контранапъни го измъкнах от там. Големия въпрос беше откъде и как да го извадя – нещо, за което трябваше да помисля преди да си правя мераците да замятам? : ) Много внимателно си направих стъпала с ботушите по стръмния и висок бряг и слезнах докъдето можех. Разликата в разстоянието между мен и рибата го компенсирах с кепа!
Прекрасен едър 45 сантиметров маришки кефал с едра люспа бе в ръцете ми за снимка! Тези моменти ме карат да се чувствам супер яко от вложените мисъл и усилия. : )
Най-отдолу на публикацията съм сложил и кратко видео влогче с пускането на кефала.
Последва около 40 минутно затишие, като се преорентирах и минах на план „Б“ – чебурашка с тегло 10 грама.
След няколко презентации по дъното – имах отново зловещ удар, последваха аванси (вижте видеото долу), но рибата ме навря в храстите и се оплете линията в тях, откъдето измъкване нямаше и тя се откачи без да се снимаме. В крайна сметка силикона увисна на клоните и последва трудна мисия по откачането му… Полових още около един час на това място, но повече удари нямах. Преместих се след това на още два добри вира, но повече риби така и не видях.
Чудех се как да озаглавия този фото разказ и поради това, че през октомври отново излетите ми бяха по Марица и язовирите, реших да го наименувам по този начин, както обобщения през септември. Разликата сега е, че не бях по големите и значими язовири, а по малките. Започнах неубедително риболова на Марица още на първи октомври. Рибите бяха някак си супер пасивни и още в летен режим, а усещах, че са там – пред мен. Направих една проверка надвечер, от която си направих точно този извод. Успях да хвана цели две рибки и то само на Bait Breath Bugsy 2,5 инча. В крайна сметка няма нищо по-хубаво след тежкия работен ден да разпуснеш с малко риболов на реката. Пък ако има и рибки – още по-добре!
Вторият уикенд на октомври бе доста дъждовен, ветровит и гръмотевичен. 10.10.2021 – неделя е, а като че ли тътена на гръмотевиците вече го няма. Дъждът изобщо не ме притесняваше. Погледнах прогнозата и реших се, че ще се пусна по Марица – прогнозите бяха, че ще е облачно, но само с дъжд. Да, то и за събота беше така, ама… Абе и неделята не бе с условия от най-добрите за риболов, но мерака е по-силен от лошите атмосферни условия, вдигнатото ниво на реката и предстоящата 5 дневна работна седмица.
Изчаках дъждът да понамали интензитета си и се появих на Марица някъде към 11 часа преди обед, а там все едно имаше сбирка на пернатите – голяма красота да видиш толкова много и различни пилци на едно място.
От разговори с колеги по реката научих, че голямото плюскане на едрите свирепи хищници, обаче, е било в съботния дъжд …
По време на излета записах 9 ударчета и 7 риби. По-интересното е, че 6 от тях се хванаха на силикона на Bait Breath Bugsy в перлено бял цвят и само една на любимата ми Larva. Общо взето направих „малък шлем“, улавяйки три вида риби. Явно бялото е било на мода за деня.
Започнах ударно с добър кефал, като след това имах още 2 удара на бялото Bugsy на същото място, но не успях да уловя рибите – предполагам пак са били кефали. Успешната проводка бе да водя силикона по течението.
След този добър старт последва доста силно затишие и трябваше да се преместя на следващото място, където успях да заловя още 6 риби, като една от тях – маломерна бяла риба на Larva ми се откачи на брега и си влезна обратно в реката. Интересното е, че успях да уловя с бялото Bugsy черна мряна, но с не много големи размери, която уставно си ми клъвна, докато водех силикончето по дъното. Излетът ми завърши с кратка активност на маломерни бели рибки.
16.10.2021 – на дневен ред бе да посетя едно язовирче, като главна цел на мисията бяха костурите. Изчаках да се извали и надвечер скокнах до него. Още в началото на първите проводки бях супер приятно изненадан от едно бебе на бяла риба. Колкото и пъти да бях мятал там – никога не бях имал слука на този хищник. Чувал съм, че имало уловени, но така и нямах късмет да уловя някоя – толкова са редки…
Последва ритмично вадене на дребен костурец, който безмилостно ми дъвчеше Bugsy-то и бе освобождаван в язовира незабавно. Не се разминах и с няколко късания, че се бях позиционирал на скалистата стена. Общо взето слуката бе изцяло от дребен спортен костур. Имаше заигравка и бях удовлетворен от слуката – нали не съм капо. : )
На следващия ден – неделята на 17.10.2021, реших да се разходя до едно друго почти съседно язовирче до това от предния ден, където преди време съм улавял бели рибки, щуки и костури. В късния следобед се добрах до него, като на едно място по черния път стана напечено, че се окопах в калта. Обаче, успешно се измъкнах от кофти ситуацията, като единственото поражение беше, че автомобила се окаля целия – от гумите до тавана… Чистачките трудно избърсаха тежката кал от предното стъкло и трябваше да им помагам ръчно. : ) В късния следобед облачността се разкъсваше значително от поривите на вятъра, при което се нарисува следната картина:
Бях взел със себе си Black Pearl-а и Venom-а – респективно за щука и костури, евентуално и бели, че тяхната популация е по-малобройна. Започнах с 10-12 сантиметрови силикони в дълбочините, като скъсах няколко от тях и след това се изтеглих към по-плиткото на язовира, където заложих на воблери. Най-накрая дойде заветния удар, но се оказа добър костур – на Rapala Shadow Rap 11 см.
Постепенно осъзнах, че щуките няма да ги бъде и извадих Venom-a, при което започнах на няколко проводки да улавям костури. Припомних си силата на една позабравена от мен класика сред силикони – Orka Shad 6 см, с която упешно отсях дразнещите дребни костури и малко вдигнах размера на улова. Разбира се всички костури пуснах обратно, както и рибите от предния ден – излишно е да го споменавам, но все пак.
В един момент реших, че ще поиграя хазартно и ще напусна терена, отправяйки се привечер към язовирчето от предния ден – да видя как ще е положението, защото ми бяха интересни „митичните“ бели риби там. В крайна сметка пак опрях до дребосъка – малките костури, които лапаха лакомо червейчето на Westin – Blood Teez и Bugsy-то. По едно време няква мисъл ме накара да сменя с Bait Breath TT Shad в размер от 2,8 инча. На втората проводка последва злобен удар и моментално засякох…. За съжаление кълването не бе реализирано, а изваждайки силикона видях, че опашката му бе отгризана…. После дръпнах още две дребни костурчета на Bugsy-то и приключих с риболова, че беше станало 19 часа.
30.10.2021 – време е за маришки риболов. Уикендът бе на границата между лятното и зимното часово време, така че съботния ден бе по-дълъг, а неделния по-къс за риболов с цял един час….
Съботния излет започна с гръмко капо…. смених няколко места, но така и нямах удар. Нивото на Марица падаше, но за над 4 часа замятане нямах нищо запомнящо се – дори някаква следа от хищник, каквато и да е…. Доста вирове обиколих, обаче никаква активност! Привечер, малко преди залез, стигнах до един супер перспективен вир, където ако не хвана риба – ще „положа“ Venom-а на коляно… : )
Заложих, както обикновено на Larva-та с 8 грамова чебурашка и след четири-пет замятания най-после имах кълване!
Заковах един дребен кефал, който ми бе ориентир къде може да са навряни кефалите – почти на максимална дистанция…. В следващите десет минути продължих да настоявам по същата траектория на облавяне и последва силен удар, който го отразих и кепнах успешно – отново кефал, но този път 44-ка. В самия край на излета успях да излъжа още един кефал, но по-дребен. За 20 минути имах цели три удара – три риби! Общо взето това си беше чиста надвечерна активност, която компенсира нулевите резултати отпреди това.
Неделя 31-ви – последния ден от октомври месец. Почти цял ден обикалях по Марица, обаче толкова мъчна беше цялата работа, че в един момент си зададох въпроса какво изобщо търся на реката…. Обикновено октомври е един от силните месеци за риболов по Марица, но не и този път, поне при мен. Като цяло през целия октомври слуката беше слаба, а хищниците не бяха така настървени, както очаквах. С доста усилия успях да излъжа една щука, която я улових по обед на супер нетрадиционно място – в средата на течението на реката и на пясъчно дъно. Какво дири там – нямам обяснение…. Привечер имах втори шанс отново да хвана щука – на пет инчовото Bugsy с 3 грама чебурашка, но на два пъти щуката просто не се закачи. Дори не очавах, че ще ми дадае втори шанс да се подлъже, но уви – откачи се пак. Като размери не беше нищо особено – около 45 см, обаче си е риба, която можех да запиша на сметката си, ама нямах нещо късмет.
Този път, октомври си отиде тихомълком – без някаква по-сериозна слука откъм риби, дори трофейните кефали отсъстваха от слуката ми по Марица. Надеждата бе нещо по-така да се случи през ноември, когато предстоеше още по-серионото захлаждане.
Посрещнах началото на месец септември на морето в Гърция, където бях на почивка. Съботата на 4-ти септември се върнах от Морски почивки на Тасос през 2021 (част 2) и само една неделя ме делеше от старта на работната седмица. След една такава почивка винаги усещам една празнота и носталгия за морските брегове – хубаво си е да живееш без да го мислиш и да си пътешестваш насам-натам. През неделния ден дооправих багажа от почивката и каквото имаше като домашни ангажименти. Надвечер късно „скъсах синджира“, отправяйки се към Марица. : ) Исках малко да се поразведря и да пробвам дали костурите са активни по разливите на залез. Нивото на Марица беше паднало доста. Отчетох хищническа активност в рамките на половина час след 19 часа, а после всичко просто приключи… Започнах с един дребен костур на TJ Minnow, който даде известен импулс в търсенето на костурите. Впоследствие, обаче, други нямаше, а на TJ Minnow-а се нанизаха две щучки, които може би са прогонили бандитите и бяха заели техните локални местообитания.
11.09.2021 – последва сутрешен излет на язовир Пясъчник. Целта бяха костурите и евентуално някоя бяла риба ако се завърти. Да, но в крайна сметка се получи точно обратното – лових предимно бяла риба, а кълване от костур нямах. От рано сутринта до 12:30 часа успях да уловя може би над 100-тина бели риби, обаче, предимно от детската градина – тип зарибител. Прекрасно е, че има такава гъста популация от млади риби. Един ден, ако се запазят, ще има от едри такива. Снимах за протокола само някои от „по-едрите“ рибки. Отначало започнах със силиконите на Bait Breath – в частност Bugsy и U30 RUI, но почнах да инкасирам загуба на силикон, защото тия зверчета дъвчеха и късаха като обезумели с бебешките си зъби…. После вдигнах на 3 инча – Fanatik Larva, като пробвах също и други различни силикони на 3,5 и 4 инча, но слука така и нямах… Интересното е, че белия цвят на Larva-та се оказа много по-провокативен спрямо другите ми цветове на същия размер. Все си мислех, че ако набода всичко, което има пред мен от белите рибки, то в един момент ще се вреди костура, но уви – така и нямах слука, а белите рибки нямаха свършване и в един момент просто ми писна – беше си безпредметно, защото тия зверчета бяха във всеки един воден слой и нямаха спирачки… нямаше и място за маневри – да се разходя по брега, че всички брегове бяха окупирани от риболовци и биваци, търсещи основно шаран.
18.09.2021 – смяна на „бойното поле“. Отново поех към Марица. Сутрешния аромат на дива мента край бреговете на реката супер яко ми влияе. Пълнят ми дробовете и душата със свежест.
Този път реката беше вдигнала значително нивото си и се беше позамътила, но не много, че чак да е боза.
Доста време ми отне да намеря някакви риби. Това, което успях да уловя обаче беше единствено кефали, които бяха под един речен праг. Успешната тактика бе постигане на максимална дистанция, бавно водене на воблера напречно и по течението, успешен цвят и воблер – Salmo Minnow 5S в цвят RBD, за който в друг репортаж от Марица бях установил и показал, че лови много добре в такива условия (По Марица през август 2021). Кефалите налитаха безкомпромисно, но едри риби нямаше. В един момент спряха, което бе сигнал, че каквото е имало съм го хванал. Към 12 часа по обед си тргънах, че ми стана адска нетърпима жега – просто нямаше какво повече да искам от реката и трябваше да се задоволя, че поне открих някакви риби, защото имаше спинингисти, които изобщо нямаха слука.
Специално за следващия язовирен излет се запасих със силикончетата на Bait Breath – Bugsy на 2,5 инча, че посвършиха нещо напоследък. : ) Допълнително добавих и оловца – тип круша с вирбел, с тегла 5, 8 и 10 грама. Предполагам ви е ясна схемата на всичко това? (на последната снимка долу е монтажа)
19.09.2021 – водния обект е язовир Студен Кладенец, а целта на излета ми са костурите! За мое съжаление предни ден – съботата, премина над страната ураган, който понижи температурите и се изляха значителни проливни дъждове. Това обаче не ме отказа от ходенето на риболов и смело натиснах педала на газта. Сутринта, докато пътувах към язовира, по пътя имаше паднали дървета и нахвърляни наноси от пясък, кал и чакъл – при по-остро взимане на завоите това си е предпоставка за поднасяне на автомобила и трябва да се кара внимателно. Компания ми направи и гъстата мъгла, която затрудни и забави придвижването – тя беше обвила и покрайнините на целия язовир, като когато пристигнах на Суден Кладенец вече почваше да се вдига….
Очаквах, че още с пристигането ми ще се забележат традиционните сутрешни подгонвания на костурите, но очакванията се провалиха. Край брега, в плитчините, нямаше и следа от костури. Поставих монтаж джиг риг и пробвах на максимална дистанция. Имах успех с две риби на Bugsy-то, но след това последва зловещо мълчание.
Цели два часа упорствах, докато успея да намеря някакви костури – човек би се отказал, но ако е търпелив и упорит, като мен, слуката идва. : ) Слънцето вече напичаше, а мъглата и облаците се бяха разсеяли. Ключът към успеха беше DUO Ryuki 50S с подаване на максимална дистанция, луд и бърз туич! Дръпнах 15-тина разнокалибрени костури, като по-едрите ги задържах, а маломерните ги пуснах обратно. Риболовът бе с трайност около 40 минути, след което всичката пукотевица утихна. Завърших излета с едно дребно костурче на Salmo Minnow 5S край тревите пред брега, където си мислих, че ще има скатани батьовци, но уви.
Така приключи риболовния ми септември – старт на морето в Гърция и завършек на язовир Студен Кладенец с трудно откриваеми костури. Общо взето очаквах много по-добра слука на фона на предните години, но съм доволен вече и на малкото, което успея да уловя по нашите водоеми : )
Ето я и втората част от морските ми почивки на Тасос. Първата част можете да си припомните тук: „Морски почивки на Тасос през 2021 (част 1)„. Тогава посетих острова в края на юни и началото на юли и успях да заловя нов личен рекорд за улов на лефер. Сега ми предстоеше престой на Тасос в периода от 29-ти август до 4-ти септември. За влизането в южната ни съседка си бях направил ден по-рано бърз тест за Covid, съгласно регламента, като след преминаването на границата на 29-ти август, гръцките власти ми направиха повторен такъв и след две минути пожелаха всело изкарване на почивката на цялата ми компания. : ) Това беше и седмицата от годината, през която направих 3 бързи теста – два на влизане и 1 на излизне…. – толкова много бъркане в носа чак до мозъка и проляти сълзи…. : D За разлика от предходното ходене, този път нямаше блъсканица и напрежение на ферибота. Доста леко мина и 45 минутното плаване.
Поради високите температури на въздуха и на водата през последния месец на морската повърхност беше „избила“ един вид медуза, която плаваше както в крайбрежието на континенталната част, така и покрай бреговете на Тасос. Имаше абсолютно нашествие на вида Cotylorhiza tuberculata, която погледнато отгоре много наподобяваше пържено яйце. : )
Бръм-бръм…, след около петнадесет минути ни предстоеше да акостираме на Лименас. Откъм островът, обаче се задаваха буреносни облаци, които, гледайки ги отдалеч не представляваха опасност за нас, а по-скоро гледка.
След пристигането в студиото и настаняването набързо, захвърлихме всичко и се базирахме веднага на плажа – няма време за губене трябва да се почива.
Та, да си дойдем на думата – риболова. Първият излет го направих рано сутринта на 30.08.2021. Един час преди зората – в 04:30 часа, бях на малкото пристанище, което си е супер добре осветено. Над пристана бяха надвиснали тъмни черни облаци, които скриваха звездното небе – определено предстоеше лятна буря да се стовари над главата ми, но аз съм там и ще … си настоявам на своето. : )
Сглобих такъма на фона на пристанищната светлина и се отправих към скалите. Докато се придвижвах към и по буната, се ослушвах и оглеждах за джурими (винаги си слухтя), но такива нямаше. Базирах се на „моето място“ и първи избор на примамка ми бе шампиона – DUO Spearhead Ryuki 80S версия SW Limited в цвят Belone. Вече с надрано покритие в зоната на тройките, но все така ловящ. Заметнах го смело в тъмното и започнах туичинговата проводка. Бях направил четири-пет дълги проводки, но нямаше удар.
Ето, че при следващата проводка воблерът е вече пред краката ми, а при вдигането му нещо край скалите изригна и се белна след него. Обаче не очаквах това и съвсем по нормалния начин си извадих воблера. Е, видях, че около мен има някаква настървена риба или риби – предстоеше да разбера? Супер обнадеждаващо ми подейства това разминаване на рибата с вболера точно в краката ми.
В следващите 10 минути имах още два удара – на максимална дистанция в отсрещния плиткаж и на средна, но рибите отново не се зашиха. Прегледах всички жила на тройките, но нямаше нито едно, което да се бе затъпило – всички „жилеха“. Имаше си хищническа активност обаче явно рибите не бяха големи и в тъмното бутаха странично воблера. По едно време, докато водих в тъмата воблера – успоредно край брега на буната, имах зверски удар, който сгъна зловещо Venom-а. Рибата ми взе аванс и… се навря директно под скалата на буната…. Ясно ми бе, че предстоеше да извадя рибата, да извадя воблера или да скъсам любимото Ryuki….. Светнах челникът и се приближих до злочестата скала и започнах някак си да пробвам да издърпам рибата/воблера, така че да не скъсам плетенето влакно на Gosen в размер от 0,6. В крайна сметка успях да издърпам воблера под много странен ъгъл, но на него нямаше риба – жалко ама…. абе, поне ще продължа да пиша история с него. : ) Последваха още няколко проводки и отново удар на средна дистанция в открито море – обаче този път улових рибата. Оказа се, че причинителите на това „дразнение“ са били малки лавраци, почти около нормата от около 25 сантиметра, някъде! Ама си оставаше за мен загатка какво бе онова животно дето ми удари край скалите на буната и ме навря в „9-та дупка на кавала“, да ближа рани…. Изобщо не се полакомих и пуснах лаврачето с помощта на кепа. Апелирам към всички български спинингисти да не проявяват алчност и рибите под и малко над нормата да се връщат обратно! Много често из Фейса забелязвам снимки с точно обратното, което е супер тъпо! Малките лаврачета, маятикота, дорадота и прочие други такива заслужават да станат големи такива. Видеото с пускането можете да изгледате в клипчето, което съм публикувал в края на репортажа. След около петнадесетина минути хоризонта взе да се просветлява, като успоредно с това пък – времето да се влошава, а циклона да се заформя и да увеличава мощността си….
От гъстите облаци заваля напоителен дъжд придружен с…. най-страшния кошмар за всеки спинингист – светкавици и гръмотвици, които в моя случай падаха на насрещния ми баир и от двете ми страни на пристана. Приклещен съм отвсякъде. Светкавиците бяха в пълния си блясък и озаряваха небето, а тътена от тях – на моменти оглушителен. Може би над час и половина си играх на котка и мишка с атмосфернтие условия – ту замятах за няколко проводки, ту спирах за десет и повече минути, за да не стана на гръмоотвод. По едно време светкавиците така зачестиха, че над 40-сет минути просто стоях с ръце в джобовете под дъжда, махнах си колана на дънките, че е с метална пластина и спининга – оставен полегато на камъните и опрян в раницата на 5 метра от мен, а аз – чакам ли, чакам прозорец за мятане….
Вижте разликата в 07:35 часа и в 09:00 часа…. Всичко изсветля – отиде си лятната буря, а с нея и хищническата активност, която за мен си беше заминала още в 06:00 часа, когато почнах на пресекулки да мятам за по една-две проводки…. Много време изгубено за мятане, докато се разкара шибания циклон, но такова е понякога – по-важно е ние да сме живи и здрави, да знаем как да се опазим в такива моменти, а рибата – все някога ще дойде на куката.
Вече беше станало 10:30 часа и още нямаше друга слука, а и нямаше и подгонвания, при което реших да сгъвам сергията и да отивам на плаж…. Ето ги и примамките, които бях измятал – без да искам съм ги закръглил точно на 10 играча, които през определени интервали сменях:
От всички тях, единствено имах удари и риба на Ryki 80S Belone – в тъмното преди зората!! Ето го в близък план Шампиона! : )
Като се изтеглях към автомобила, забелязах в пристанището под лодките набити доста малки лаврачета. Рибите изобщо не бяха големи – няма и 15 сантиметра (тия бебета изобщо не представаляваха интерес за мен). Досега не бях попадал на такива пасажчета там. Абе определно си беше лаврашка сутрин – ама само дреболяци, която обаче в следващите дни изобщо не се повтори!!
31.08.2021 – този път съм 15 минути преди 04:30 часа на пристана. Надявам се тези 15 минути по-ранно ставане и пристигане да бъдат в моя полза, но ще видим. Разминавам се с местен дънар, който е залагал за дънни риби, но нямал слука, като може би подразнен от това си заебава на скалите бутилката с вода, хартиената кутия от морски червеи и едно малко полиетиеленово пликче с 3-4 размразени рибки за стръв – грозна работа, но щом така е свикнал да цапа морето у тях си, което всъщност толкова много му дава под различна форма…. Залагам отново на същото място (скала) – като от вчера сутринта, и се надявам пак да има лаврашка активност – да, ама друг път. Воблерът е ясен – Ryuki 80S SW Belone! Първите няколко проводки бяха тип „ветрило“, с цел да видя има ли нещо около мен на 20 см дълбочина – в открито море и към пясъчния плиткаж. Ами няма нищо и така в продължение на близо час – все едно мятам в…. кенеф. : ) Смених няколко примамки и пак се връщам на успешното ми Ryuki. Часът подминава 05:20 сутринта, а аз още нямам ударче, а зората скоро ще пукне…. Решавам да пробвам успоредна проводка супер близо покрай скалите на буната – вчера сутринта имах злобен удар там, пък да видим сега дали пак ще има удар?!? На второто подаване ме излепи мощно страхотна риба и пак почна яростна борба…. Груперче ли беше това или стира, октопод или… кракена на Дейви Джоунс – предстоеше ми да разбера? Включих челника и този път реших малко да скъся дистанцията между мен и нещото, като се придвижа 3-4 големи камъка в посока рибата, а в същото време пазих баланс с кепа в лявата ръка, че даже и навивах с нея макарата. Последва осуетен опит,от мен, за навиране под скала, като дори усетих на бланката как се тръкна повода и брейда, но благодарение на вече късата дистанция и напрягане с все сили на бланката на Venom-a, рибата поддаде и не й дадох шанс за тази опасна маневра. Показвайки я над водата малко се смутих, защото не можах да я определя от какъв вид е на фона на светлината от челника, но продължих смело да я боря до влизането й в кепа. Успях да я кепна и да я закарам не „безопасно“ място за оглед и снимки. Поглеждайки, вече нормално в кепа какво съм уловил, веднага определих рибата – Морска врана със страховити за мен размери! Досега изобщо не бях срещал по тези места риба от този вид, а отделно пък даже не бях улавял подобна! Ето, че за мен изненадата беше пълна – страхотна и късметлийска риба, която може би и вчера сутринта ми е ударила, но знае ли човек колко риби са били там в скалите на буната, или е една и съща…. Последваха снимки и премерване на рибарския метър, който отмери точно 38 сантиметра.
Реших, че мога без никакви угризения да задържа рибата с оглед на размерите й и това, че има отлични вкусови качества, за които съм чел от различни източници. Продължих с търсенето на морските хищници в различни посоки и с различни примамки и техники, но така и нямах повече удари или подгонвания – жалко. Все се надявах най-малко поне на някое кокали или пък меланура – риби, които все съм хващал там, но уви – няма ги. Слънцето вече изгря, а тишината все така продължаваше.
Упорито настоявах – проводка след проводка, че като си сам не знаеш ще влезне ли пасаж или не, смяна на примамки и техники, но пак греда. В краят на излета заложих да потърся край пристана дреболяка и имах слука на две рибки – морско костурче на TJ Minnow и едно попченцИ на Fanatik Larva 2 инча. Доста пот и усилия вложих на максимум, но като ги няма рибите край брега и това си е шампиоснко постижение. Интересно къде ли бяха кокалитата, меланурите и евентуално леферите, които очаквах през тези две сутрини? Нямаше дори и заргани, а лаврачетата беше ясно, че си биха шута! Какво му ставаше на морето, че при положение предни години дори баракуди са се ловили в този район?
Плаж, море, обикаляне, храна и тумбене
Отново ще залитна за малко в страни от темата за риболова. Разбира се на Тасос не всичко е риболов. Има и морски дарове, които приготвени и сервирани от местни майстори в ресторантите са страхотно угощение и просто няма къде другаде да опиташ такова качество и вкусотия! Порционите са големи и тумбенето е гарантирано, като изтощението от плажа, слънцето и плуването (не, че съм голям плувец, ама пак влизам да плувам за до 2 пъти на плаж) го компенсираш с вкусната храна, която в Българските курорти няма как да я достигнеш, че там само гледат как да те прецакат не само в грамажа, но в качеството и цената. Даже свинското, телешкото и агнешкото на гърците е по-вкусно от предлаганото у нас и все едно е сготвено на друга Планета. Абе истинска работа, а не фалшименто като при Булгаристана. Естествено, на плажа не плащаш кинти за едната сянка – шезлонг и чадър, а само за вкусна храна и напитки към заведението на което са те, а цените са супер достъпни за всеки! Ако пък искаш да си поседиш за час-два на плажа или даже повече без да се съобразяваш с концесионери – има супер много дълга плажна ивица, която си е напълно свободна, а не тук като при нас – да няма къде свободно да постелиш плажната кърпа и да забиеш чадъра. Отделно, в местното магазинче за сладки работи и други стоки има еееедни яки портокалови корички залети с шоколад, които ги правят в Солун и са страхотни – препоръчам ви ги, ако ги видите някъде взимайте кутии.
Искам вметна няколко реда, че обиколката на Тасос по крайбрежното шосе е около 100 км и има какво да се види в различните му кътчета – абе яки гледки да искате…. душата ще ви се напълни. Ето малко снимки от разходките, които направихме. В снимките има и едно растение, чийто цветове супер много приличат на….. четка за бутилка! : D Видя се на хоризонта и една подводница… : )
Хоп – стига толкова отлконение с разходки, храна и плажуване. Оставям на вас другите неща, че да има какво да видите и да опитате – има и други неща за посещаване и обикаляне.
ПримамкиТЕ
Дааа и при това ходене до морето си бях запасил раницата с нови морски примамки, като една малка част от тях ми бяха подарък за именния ден, който по принцип не празнувам, че ми е натрапен от БГ поповете преди няколко години, ей така за уплътняване на календара… : ) Та, новите герои в списъка с примамкиТЕ, са: – Rapala Max Rap – „тежката артилерия“ в атака, в три различни размера и цвята; – Shimano Exsence Galaslide – може би един от най-шумните уолкъри, които вече имам; – Autowalker 115S – един нестардантен морски уолкър (потъващ), с яка холограма, който според мен трябваше да го имам в кутията; – DUO Spearhead Ryuki 110S SW – версия, която нямам, в цвят Sardine; – Zerek Tide Trail – един супер-дупер специфичен морски воблер в три цвята, които когато го заметнете в пясъчните или рифовите плитчини ще разберете къде му е силата, а има и супер мощни морски тройки; – Rapala X-rap Saltwater SXR – в размер от 100 мм и готина натурална разцветка, която под различен ъгъл на светлина блещука с цветовете на дъгата, а какъв туич има на около 1,5 метра под водата – там му е силата…; – DUO Tide Minnow Sprint – това са спринтьорите на DUO с умопомрачителния им дизайн, които търпят и туич, а лошото е, че хубавите „люспи“ се изтриват от супер острите жила на торйките, но аз вече съм свикнал с това – те повечето морски воблери са така; – DUO Tetra Works Tetra Jig – метален джиг в размер от 12 грама, с който много от вас имат вече успехи не само в солени, но и в сладки води.
Толкова с новите „гоблери“, с които ще запълня празнотата в кутията с морските примамки и ще задоволя любопитството и „наркоманията“ си към тях, че нали знаете – голям любител съм на примамките, абе от всичко по малко да имам. : )
Връщам се на риболовните излети. Първи септември – целия ден го пропуснах, изобщо. Реших малко почивка от риболова да си дам на фона на усетената от мен силно затихваща активност на рибите и с компанията да направим целодневна обиколка на острова. Обаче на 02.09.2021 сутринта сконах пак до кея. Малко преди 05:00 часа бях там – все едно малко дете очакваше поредната изненада, а звездното небе се виждаше добре на фона от разпокъсаните облачета – луната грееше в цялата си прелест.
Последваха замятания едно след друго – неспирен залп след залп…. почти без почивка, колкото само да пия вода и пак атака. Обаче, слуката я нямаше – нямаше ги рибите! Едно след друго упорито замятане, защото в последните години без да има каквато и да е активност на повърхността се оказва, че влизат риби за няма и 15 минути и изчезват…. Този път обаче даже и не влезнаха… Докато в един момент…. изреждане на примамка след примамка… Ryuki след Ryuki…. по никое време в 08:15 часа, когато вече беше напекло яката, имах така чакания удар! Смених от Ryuki 80S цвят Sapphire Lux (нова готина разцветка, която пуснаха от DUO) пак с Ryuki 80S, но SW цвят Belone – моя очукан герой! Още на първото замятане имах удар и риба – цяло едно кокали…. Тази случка още един път ми доказа, че дори и да има една риба в морето този воблер ще ми я хване!! До 10 часа, обаче, си останах само е едното кокали и се прибрах да се приготвям за плажа. Ако знаех, че ще е само едно щях го пусна, но… задържах го.
На фона на вече нулевата активност на морските хищници, се чудех вече много какво да правя – да ходя ли още на риболов или не… Реших смело да атакувам отново същия ден, но надвечер. Този път смених мястото, че нямаше смисъл да набия четвърти път пак на същото. Резултатът бе едно гръмко капо. Капо… ама гръмко като гръмотевиците от 30-ти август…. За мое успокоение, капото не беше само при мен. Запознах се с един готин местен гръцки спинингист, който също споделяше моите наблюдения и дори се очуди, че предните дни съм успял да хвана изобщо нещо. Разменихме си контактите и следващия път, като съм на Тасос, се уговорихме да направим няколко риболова, че доста си допаднахме във вижданията и стила на риболов – абе двама непознати готини хора, дори и да се срещнат на един… остров, надушат ли се си стават приятелчета! Казах му, че планирам утре сутрина пак да направя на това място едно последно… може би капо и ако иска да се присъедини към мен, но човека си имаше ангажименти в програмата му за трети септември. Та, ето на – вече е 03.09.2021 сутринта, след около 4 часа сън съм на път да направя последен опит преди да си замина на следващия ден. В 04:40 бях „на стража“, а звездното небе беше в пълния си блясък – пълна красота, която само ние любителите риболовци ще разберем и оценим, но не и жените ни, макар, че им „сваляме звезди“, като сме в начална фаза на връзката! : D Да обаче, до 8 часа сутринта нямаше абсолютно каквато и да е активност или удари на примамките ми…. Все едно мятах в… кенеф! А предишни години точно в този период са се правили добри риболови – не от мен де…. Е, такова ми се е паднало – година с година не си приличат, седмица със седмица (все една седмица съм закъснял или пък съм подранил… Абе баси цикъловшката работа, ако ме разбирате. Как да му хванеш спатиите на това нещо? : D ).
Замина си кораба с туристите за целодневна обиколка… чак ме снимаха тия хора, че явно нещо колоритен съм им се видял…. Аз, обаче, трябваше по някакъв начин да извлека максимума от ситуацията и да не си тръгвам с капо от Тасос – бахти резила ще съм…. Смених тактиката и започнах да чопля скални риби (rockfish). Оказа се, че изобщо няма да е лесно, защото в рифчетата наоколо почти нямаше риби за силен и надъхващ LRF.
Всичко на всичко успях да изчопля от процепите малко риби от 3 различни вида. За мен това си бяха обичайните заподозрени – морските костури, ханос и едно едро и тлъсто попче, което се забучи уставно за тройката на моя DUO Шампион – Ryuki 80S SW Belone, който ползвах като джиг на пропадане (вижте в краткото видео най-долу)! Такъв удар с няква хипер скорост ми направи (изскочи за атака, като ужилен заек от дупка), че ми „спря тока“ тая малка риба. Останалите риби успях да измъкна от процепите на силикон – Baith Breath Bugsy 2,5 инча. Имах в кутията си разни остатъци от това силиконче – къде без опашка или пък скъсени, раздъвкани или скъсани на 60% от дължината им, които свършиха отлична работа. Не се разминах и без скъсване в скалите на 3-4 силикона – няма как, дори и с 2 грама глава се къса в рифа от брега. Ама нали съм свикнал със същата скорост да късам силикони на наща Марица, та к’во ми пука…
Последения ден от почивката го писах „дъждовен“. Наспахме се и после плажуване преди планираното отпътуване. Хванахме ферибота, който беше между 15 и 16 часа следобед. На него се качихме точно… 4 коли, които… ни натъпчиха като „сомове в подмол“ на горната палуба – ебати тъпотията, но спазваме правилата на Капитана…. Не съм споменавал, но като цени за пътуване ни струваше по 4,50 евро за възрастен и по 22 евракита за голям автомобил, че моя е дълъг – малко над 4.70 метра (това в посока)… Междувременно на пристанището пристигна нова партида туристи, като ферито им се разтовари за около 10 минути – автомобили, тирове и пешеходци, което си беше бързо.
Чао Тасос, до скоро!
Беше ми много приятно, забавно и разтоварващо да съм при теб! Предусещах, че идва време за нови морски подвизи и повече свободно време за тях през 2022 година. За финал на този репортаж добавям и краткото видео, с видеокадри, които заснех по време на излетите и почивката:
Измежду летните излети, през юли и август по река Марица, успях да направя няколко излета и по непознати и познати язовири, с цел да набода някой и друг костур и да посетя нови места. На някои язовири имах добър успех с основно дребни костурчета, но на други слуката не бе добра. Първото ходене бе на 24.07.2021, като го комбинирах с туристическа разходка. Маршрутът бе Душанци-Копривщица-Пясъчник. За първи път ми предстоеше да половя на язовир Душанци и изобщо не знаех какво да очаквам. Някъде преди обед пристигнах, като на язовира имаше много риболовци. Слуката, като цяло, беше доста слаба и всеки се оплакваше от безрибие. Направи ми впечатление, че навсякъде край брега се виждаха пасажи от малки кефалчета, но не се видя нито една риба с размер по-голям от стандартната педарка. Иначе язовирът има хубави природни дадености и чиста вода.
Доста брегова ивица облових, но и при мен слуката беше слаба – няколко ударчета на малки костури, нищо впечатляващо. Следобедът се придвижих до Копривщица – на туристическа обиколка, а след това надвечер на прибиране минах и през язовир Пясъчник, където набодох на различни воблери около 30-тина маломерни бели рибки. Почти нямаше проводка без удар или риба. Все се надявах между тях да има някой батко костур, но уви – само нахални маломерки. : ) За съжаление, по време на излета ми на Пясъка, трябваше да влезна в словестна битка с един недобросъвестен рибар, който ловеше на плувка и се опита да прибира маломерни бели рибки тип зарибител – грозна работа. В крайна сметка успях да му спестя две солидни глоби от ИАРА и да го убедя, че маломерните риби не се прибират, а както е записано в закона за риболова – се връщат моментално във водоема. Та се радвам, че колегата се опомни и разбра какво му казах, връщайки двете бели рибки от кофата във водите на язовира и пускайки всяка друга уловена малка рибка обратно и то незабавно.
01.08.2021 – предстоеше ми да посетя за първи път най-високо разположения язовир в България. Тръгване по тъмно в малките часове и пристигане на място точно по изгрев. С мен беше и мой приятел-гид, който отлично познава язовира и навиците на рибоците. Добре, че си взех яке, което бях захвърлил на задната седалка в колата, че пристигайки горе на язовира, усетих зимата посред лятото, а беше първи август. : ) Допълнително имах отдолу и термоблуза, но само с елека нямаше да изкарам дълго и определено щях да стана на снежно човече – чак зъбите ми тракаха от студ.
С първите няколко замятания успях да уловя една маломерна балканка, която се откачи преди да я кепна, а след това имах още два удара на пъстърва, но без да успея да уловя рибите. Моят приятел и той имаше ударчета на дребни пъстърви, но нищо значимо. Планирахме да направим една пълна обиколка на язовира, като да заложим на търсенето на костурите.
Установихме, че костурите стоят на много специфични места – там където имаше подводни канавки. Допълнително пък бяха супер капризни, като не кълвяха на всичко каквото им подадеш, а на точно определен рамер и цвят силикон. За първи път ми се случи да нямам изобщо удар на вездесъщата Larva на Фанатик…. При мен слуката ме огря само на Bait Breath Bugsy, а моя приятел пък ги счупи на Crazy Fish Nanominnow. Ето няколко снимки от този уникален и красив язовир. Костурите бяха почти един калибър и бяха адски ледени – все едно ги вадиш от фризер…
07.08.2021 От известно време се канех да посетя едно непознато и забутано язовирче. Само предполагах, че в него може да има костури, но дали беше така – щях да разбера единствено като му отделя време да го посетя. Малко преди 18 часа вече бях на язовирчето, като до него водеше един черен път, на който ако не си с 4х4 и нямаш достатъчно клиренс – ще си счупиш колата. Оказа се, че е доста по-завряно, отколкото си мислех. : )
С първите подавания, установих, че язовирчето се обитава от стабилна и гъста популация на костури, като допълнително край бреговете се виждаха и малки кефалчета, които си патрулираха за мухи – ммм чудничко. Много се кефя, като напипам някое такова забутано язовирче със спортен тип риби.
Доста дребосък изчоплих. В един момент нещо много зверски ме взе на TJ Minnow! Последва яростна борба, като си мислех, че съм излъгал трофеен костур или пък…. щука? В крайна сметка се оказа страхотен язовирен кефал, който явно при туичването не беше нацелил правилно воблера и се беше зашил с главата за тройките на малкия воблер.
Пуснах тоя красавец и продължих да дърпам в умерено темпо костурчета, като бройката на надърпания дребосък вече беше значителна. До края на излета улових само дребни костурчета, като нямах късмет да случа на други бонуси. Останах доволен от слуката на забутаното язовирче. Определено го включвам в списъка на дашните костурски места.
21.08.2021 – нов ден за обикаляне из костурските местообитания и посещаване на друг язовир. В 06:30 часа сутринта над язовира се стелеше още пара. Оглеждах водната повърхност за игра с уолкърите или поперите, но активност нямаше.
В крайна сметка слуката, която имах беше основно на малки костурчета с различни примамки. Успях да уловя и един едър костур над 30 см, който майсторски подлъгах за атака на Bugsy-то от едни туфи с водорасли, но рибата се откачи при разтрисанията на главата си…. Като бонус, улових и една маломерна щука на новия модел на Rapala CountDown Elite 75, която се самооткачи на брега и просто я оставих да си влезе обратно без да я тормозя за снимки, та си останах само с дребосъците. : )
Навръщане минах през едно забутано язовирче – исках да проверя какви риби има. Досега не бях ходил там, но ето, че сега имах възможност да го проверя. Нивото му беше доста спаднало – явно го ползват за напояване и край брега видях няколко умрели речни рака и едно изсъхнало костурче. Раците бяха свидетелство, че водата в това язовирче е чиста, а умрялото костурче веднага ми даде информация, че в него ги има. Оставаше само да разбера колко гъста е популацията и какъв е масовия размер на рибите.
За около час риболов установих, че това забутано язовирче се обитава от 5-6 вида риби, което беше добър знак за видовото разнообразие. Покрай малките костурчета имах късмета да уловя на TJ Minnow и една маломерна щука, която супер приятно ме изненада. Освен това наблюдавах и как един костур, следван от друг по-малък, атакуваше и се опитваше да докопа една ранена малка бабушка. Успях да запиша почти финалната част от атаката. Какъв беше завършека вижте в следното видео:
Определено ако това язовирче не се тормози и се остави рибките в него да пораснат, ще стане водоемче за чудо и приказ, но в крайна сметка всички знаем каква е съдбата на малките язовири – рано или късно всичко се съсипва и занулява…
През август обикновено Марица изпада в маловодие и риболовът на хищниците, не само с изкуствени примамки, става труден. Бреговете са обрасли с буйна растителност, която затруднява преминаването и през пътеките. Освен това през този месец жегите са безмилостни – дневните температури достигат до 39-42 градуса, така че целодневен излет на хищници с изкуствени примамки е почти немислим – все пак е лято. Наред с това комарите довършват нетърпеливите риболовци, които се заричат, че повече няма да стъпят на Марица. Други хора пък изобщо дори не припарват на реката, което пък на мен ми действа добре откъм спокойствие и тишина. Панаира се мести по големите язовири и там цирка става пълен… Основната слука при мен са костурите, кефалите, малки бели рибки и тук-там по някоя щука, расперче или сомче. Ако се разровите в публикацииите тук на сайта ще видите точно такава слука.
Първата седмица на август беше доста слънчева и жешка, като към шести август времето леко се разхлади с една лятна буря. Първия августовски излет на Марица се случи на 08.08.2021. Ранно ставане и 20 минути преди изгрева съм на реката. Започнах с различни видове воблери и след като ми стана ясно, че няма да е работата преминах на силикони. Решавайки да проверя дали избощо има някакви риби пред мен сложих малък силикон – Bait Breath Bugsy на 2,5 инча. Все пак риби имало, ама…. наистина малки. Почнах доста бързо да трупам на сметката си малки бели рибки, които явно бяха от новото люпило. Смяна с рачето Rush Craw ми донесе отново същата слука. Преминаването от силикон на воблер нищо не ми донесе и се върнах пак на силиконите. : )
За мен е супер яко и радващо, че има такова голямо люпило в реката. Това означава много неща, ако се замислите. Слънцето вече беше изгряло, а аз нямах риба с добри размери. Кефалите изобщо никакви ги нямаше. По едно време и белите рибки се пръснаха, при което ми светна лампичката – завъртял се е по-едър хищник. Наложи се лека промяна – превързване на повода, смяна на примамката и тактиката. Заложих на Getter Bug с 3 грама чебурашка. До момента с този нов силикон имам единствено сомчета по Марица и предусещах, че сега е момента да го подам там, където до одеве бяха гол след гол дребосъците.
Вече беше станало осем часа сутринта и се усещаше как августовската жега почна да натиска. Ясно ми беше, че не остава много време за риболов. Почнах да стрелям в отсрещния бряг, като приложих тактиката от предния излет. С 3 грама глава и този силикон можех да плискам и да пропадам бавно, така че ако там наистина се е завъртял едър хищник – да го примамя. 3-4 проводки по-късно имах удар при първоначалното пропадане – засякох, но рибата не се закачи. Оставих силикона да тупне на дъното, след което, отново го повдигнах и го оставих да пропада – ако рибата не се е набола на куката ще последва силикона и пак ще удари. След още две такива повдигания имах отново силен удар с моментално повеждане и беснеене! ОоооПА – стана ми ясно, че в края на линията имам разярен сом.
Тактиката ми сработи и ето, че имах първата добра риба за деня – охранено сомче. Понеже видях, че се е закачило добре си позволих да го пощракам и на едно кратко видео – там е и момента на пускането на рибата. : )
За съжаление един час по-късно, след тази добра слука, друга риба нямах и реших, че е време да се прибирам. Нямаше дори костури, което ми се стори много подозрително….
Сряда, надвечер на 11.08, имаше буря, която охлади летните страсти. 12.08.2021 – четвъртък е, а около обед отново преваля и атмосферните условия бяха променливи. Много ме сърбеше да отида да помятам на Марица след работа, на същия вир. Поколебах се доста, но в крайна сметка се запътих натам. Играта беше рискова, защото в далечината се виждаха, на около 5-6 км от мен, светкавици и не се знаеше как ще се завърти циклона и дали нямаше да ми се стовари над главата. Имах на разположение 3 часа за риболов пък каквото това….
На Марица съм – ще ловя! Първоначалните проводки с 3 инчовата ларва не дадоха резултат и реших да направя смяна с други силикони и размери. Доста тегави първи 40 минути – без риба! В един момент паднах на 2 инча ларва – за проверка дали капризничат и дали има малки хищници. На третата проводка имах удар – засякох, но нищо. Продължих проводката и отново имах паразно кълване. Странно, явно има дребосъци? Заметнах и започнах да водя по същата траектория и пак празни кълванета… Брее, че интересно! Така още 3-4 проводки, докато изведнъж успях да зашия риба на куката. Докарвайки я се смутих – хмм, маришки морунаж. : ) Най-вероятно и предните кълванета са били пощипвания от тия риби.
Обаче след този морунаж кълванетата спряха?! Вдигнах размера на силикона, обаче пак нямаше пипане. Върнах се на 2 инчовата ларва и след доста упорство успях да излъжа един добър костур…
Надявах се да има още риби в пасаж, но не би… Залезът вече наближаваше и реших, че щом за час и половина съм хванал две риби е време да си размърдам Д-то и да се преместя на друго място – 100 метра по-надолу имаше един плиткаж с треви и заложих на него. Започнах с повърхностни воблери, като имах едно кълване от едър кефал, но не нацели уолкърчето. След това едно голямо нищо. Докато изведнъж се появиха отнякъде костуроразбойници и се нанизаха на TJ Minnow 50 S. Определено на този плиткаж около водораслите се завъртя вечерен заход. Първият костур беше най-едър от всички, но се откачи в тревите. Може би бях избързал със засечката. Следващият бе по-малък, но също с достойни размери за маришки бандит. До падането на нощта не оставаше много и успях да уловя още два по-малки костура. Странно, очаквах да се появят и щукички, но все едно ги нямаше – само костури.
15.08.2021 Един от безценните ми моменти, е когато посрещам изгрева на Марица, в търсене на хищниците.
Този път обичайното неделно сомче липсваше, но все пак имаше компенсация, като за съжаление две добри риби ми се откачиха във водораслите… Едната не я видях каква беше, но втората бе трофеен кефал над 50-те сантиметра. Ударът по малкия уолкър и гледката на атаката бяха брутални – достойни за Оскар! После обаче така ме заби в подводните туфи с водорасли, че нямаше как да го извадя от там. Все пак успях да си спася от скъсване малкия уолкър на Storm. След този фалстарт, тон на слуката даде едно костурче, което улових на Gomoku Poper-а.
Играта на повърхността прикличи и до 8 часа стутринта успях да хвана още костурчета, като този път между тях се появиха и няколко щукички. Успешната примамка бе един от любимците ми – Salmo Minnow 5S, като забележете кой цвят предпочетоха малките хищници – TRO!
Жегата настъпи, а хищническта активност умря. Повече от час нямам удар и трябваше да се преместя. На новото място пуснах за първи път да пробвам Salmo Fanatic 7. Досега не съм имал този воблер и си поиграх из маришките течения с него, но никакви кълванета…. нито на този воблер, нито на другите и на силиконите. Време беше да си ходя и да уплътня времето с нещо друго. : )
17.08.2021 – след работа се разходих до познатото място, на което знам, че има костурска жила. Искаше ми се да ги напипам на повърхностни примамки, но като цяло излета премина супер слабо – само с два уловени костура. Досега това беше най-слабото представяне – жив срам, което го отдавам на това, че в реката има благодат от жертви за хищника и има моменти, при които той е преял и не пипа на нищо, но попаднеш ли на момента, когато е тръгнал на лов, то се получават добрите слуки.
На следващия ден – 18.08.2021, реших да сменя участъка и да се разходя до едни разливи, където обикновено от опит знам, че привечер става купон на повърхностни примамки. В ранния следобед мина кратка лятна буря със светкавици, но привечер всички изгледи за риболов бяха обещаващи. Започнах слуката с един страховит и супер агресивен мъник, като след това напердаших дребни кефали и по някоя щукичка за цвят. Общо взето направих малък шлем с три вида хищници и всички улових само на малкия уолкър на Storm – Gomoku Pencil 45F. Абе готин излет се получи с доста удари и риби, но все малки по размер агресори – все пак тематичен летен риболов на повърхностни примамки си ми е слабост и затова друг тип примамка не метнах изобщо.
Финалът на августовските излети по Марица бе на 22.08.2021. Рано сутринта – малко преди изгрев, бях на реката в участък, на който отдавна не бях ловил. Тук-там през първите 15 минути от излета се виждаше по някое хищническо подгонване, но не от едри риби – предполагам някой костур, дребна щука или расперче. После всичко замря. Слуката – ами за първите 30 минути цели четири риби – три кефалчета и една маломерна бяла риба. Освен това скъсах и един от маришките ми бойци на Salmo – Minnow 5S в цвят HPH. Много ме хвана яд, защото нямаше как да го спася, но има го и това в риболова. Нищо, клонинги в магазина колкото искаш. : )
Слънцето вече се показа над хоризонта и започна да вдига рязко температурата на въздуха. Спрях се за момент с проводките и започнах да се оглеждам, за да преценя ситуацията и какво точно да променя – мястото или типа на примамката. Идеята на всички тия размишления беше да провокирам рибите за атака. В крайна сметка разбрах, че бъдещата ми слука ще бъдат кефалите и заложих да търся тях. Предположих къде може да са те – вече бях хванал един под прага, на класиката Salmo Minnow 5S, но само един. Абе няма как там да няма повече риби. Въпросът беше с нещо да ги агресирам – естествена или крещяща и нетипична за Марица разцветка? В чантата имах с мен два неразопаковани цвята на Salmo Minnow 5S – RBD и най-новия SPL, който като цвят RER се доближаваше до естестествената плячка.
Понеже вече бях направил доста проводки с натурален цвят RER и цели три с HPH преди да го скъсам, реших, че ще започна обстрела на подводния праг с RBD. В крайна сметка установих, че този цвят се оказа голям агресор за кефалите. Пробвах в същото време и други два цвята от модела Minnow 5S, в леко замътената вода, но те нямаха същия успех като тази разцветка – с нея имах както реализирани риби, така и празни удари, което определено е сигнал, че тази рацветка провокираше кефалите за атака. Успях да прибавя към слуката още 8 кефала с еднотипен размер. Ето примерната снимкова извадка:
След 08:30 слуката спря. Явно играта с кефалите под прага приключи. Нямаше какво повече да търся на този вир и тръгнах да облавям надолу по течението, където успях доста трудно да добавя към сметката си още 2 кефала на TJ Minnow и Salmo Slick Stick 6. За два часа тази слука си беше много тегава. Бях сменил доста видове примамки и тактики, но рибите не искаха да видят изкуствените примамки, или просто липсваха в реката, което ако е така си е чиста грехота, защото капацитета на Марица в този участък е голям.
С това излетите от август по Марица приключват и остават в историята. Пазете рибите, за да се кефим на най-великото хоби в света – риболова!
Не бях ходил на риболов по река Марица от закриването ми в средата на април месец – „Марица джигинг – април 2021„. Вече беше настъпил юли и чак сега си дадох сметка колко вода се е изтекла от април насам – почти 3 месеца! Та, трябваше да почна да наваксвам лека-полека с маришките излети. През юли направих четири, като риболова не беше от най-лесните, напротив. При един от тях за малко да си остана дори капо, но само упоритостта ми ме спаси от това, улавяйки страхотен дебел маришки костур. Първият ми излет беше на 11.07.2021. Всъщност за него вече ви споделих как протече в репортажа „Юлски уикенд 2021 – за костури през лятото„.
Като цяло, през целия юли месец нивото на реката вече беше дотолкова спаднало, че на много места тя бе до кокалчетата на глезените ми. Местата, на които зимъска лових маришките хищници вече бяха до коляно, а някой дори засипани с чакъл и пясък! Условията за риболов не бяха от най-добрите и все едно ловях на непозната река. Сигурен съм, че и на вас ви е се е случвало?
Втория излет направих на 18.07.2021. Неделя е и е време за риболов! Станах преди първи петли и се запътих към Марица. Бях там малко преди да започне изгрева. Сглобих такъма, нарамих чантичката, кепа и се запътих към коритото на реката. Започнах с воблери и след 30 минутно „тотално мълчание“ смених със силикони. Очаквах да започна да дърпам поне костури, обаче – не. Странно, но и хищническа активност нямаше. Смених няколко вида силикони, но отново нищо. Явно трябваше още нещо да сменя в тактиката. Малко преди 7 часа сутирнта заложих отново на Fanatik Larva 3 инча в цвят 022 – моя абсолютен шампион, като махнах шестграмовата чебурашка и я замених с 4 грама.
Харесах си един подмол от отсрещния бряг с надвиснали клони и корени. Идеята, в смяната на грамажа и харесването на подмола, беше да планирам повече време във водния слой, когато приводнявах силикона. Когато го приводнявах се стараех така да бъде приводнен, че да създаде максимално провокативен шум от цопване. Без проблем стигах с 4 грама отсрещния бряг, благодарение на тънкото плетено влакно на Gosen в размер от #0,6 по японската номерация и страхотната бланка на Venom-a. След звучното цопване другия пиниз беше да задържа максимално време силикона в предполагаемата зона за удар – от кефал, щука, костур или сом, че иначе течението понасяше силикона и нещата не се получаваха. Пет цопвания по-късно имах мощен удар, предполагам на сом, който моментно запали аванса, сви върха на спининга и след десетсекундно повеждане, тръгвайки рязко нагоре срещу течението, ми се откачи. Явно не съм го зашил добре и от смяната на ъгъла куката се извъртя в устата му и се откачи… „Починах“ си една минута след този моментен прилив на адреналин и сладко напрежение, случил се ей така – от нищото. Продължих със същата тактика и силикон, като супер нагло продължавах да замерям отсрещния бряг, търсейки друг мустакат хулиган. Петнадесет минути по-късно отново имах удар в близост до подмола, но не бе чак толкова мощен и и нямаше бързо сработване на аванса.
Дори рибата не оказа такава яростна съпротива, както предната и ето, че пред мен бе един малчуган – сомче, което доста стръвно бе нагълтало силикона.
С кохерът внимателно откачих куката, която се беше забила в горната част на небцето, зад четките му и го върнах обратно в Марица.
Малко след 07:30 часа зацепих много зловещо в отсрещния бряг и…. след доста мъки, опъвания на влакното, влачене и тътрене по дъното на реката, извадих този дебел клон със завидните над 200 сантиметра в дължина. За съпоставка спининга ми е дълъг 236 см, та клона бе една идея по-къс от него. На снимката малко перспективата ви лъже, че спининга е във въздуха, а клона на земята. : ) Довоелн бях, че Gosen-а устоя на всичкото това напрежение.
Починах си малко от цялата тази операция и продължих с риболова на вира. За мое съжаление, обаче, други удари на риби и клони нямах. Бяха изминали почти 3 часа откакто имах само слуката на сомчето и крайно време беше да си размърдам задника – стига толкова упорство и тактики. : ) Тръгнах срещу течението, облавяйки по него с новия ми любимец TJ Minnow 50SP – тактика, която при редния излет от 11-ти ми беше сработила. Ето, че и сега сработи, като започнах първо с едно костурче, а след това с над две дузини малки кефалчета.
Покрай тези стръвни дребосъци, успях да примамя един бордюр около или малко над 50 см, който на два пъти се спусна след воблерчето, но така и не се реши да го „целуне за сбогом“, а след това се изпари нанякъде, усещайки измама в бистрата вода. Е, има и такива моменти, особено когато вече слънцето е високо над хоризонта и почва една такава гадна топлина да те мачка отгоре по главата.
Към 13 часа, реших, че ми стига толкова гаргара с тия дребосъци и напуснах „бойното поле“ Марица. Време беше да се прибирам на хладно в нас на климатика и да се занимавам с настройване на чакрите ми за утрешния понеделнишки работен ден.
25.07.2021 – отново е неделя и време за маришки риболов. Реших да посетя същия вир от миналия излет в търсене на активните сутрешни сомчета. Пак бях рано сутринта там и отново никаква активност на хищници – нещо супер странно вече, защото обичайно преди и по време на изгрев те гонят своята плячка, след което се оттеглят, докато не стане време за вечеря. Всичко на всичко имах само един единствен удар на силикон! Успях да закова един охранен маришки бандит, който ми направи голямо удоволствие при удара, повеждането, борбата и накрая при снимките. Печелившия коз бе Fanatik Larva – 3 инча цвят 022, с 6 грамова чебурашка. Ударът беше на дъното, на голяма дистанция от мен и в дълбокото на вира.
Към 12 часа жегата стана непоносима за мен, а това, че нямаше надежда за хищническа активност ме накра да се прибирам и да търся алтернативи за разхлаждане. : ) Даже тоя път изобщо не ми беше да ходя нагоре по реката и да дърпам дребни кефалчета в бързеите за отсрамване.
Юли вече беше към своя край. Срядата на 28.07.2021 успях да намеря няколко часа след работа и да отскоча до реката за един последен юлски риболов по Марица, че за уикенда имах други планове. И този път бях на същия вир – упорит съм, но откъм отсрещния бряг. : ) Очаквах, че привечер слуката ще бъде по-добра, отколкото неделните сутрини и пускайки в подмолите г-н Сомчо ще ме вземе с товарния влак, но не би…. абе откъм видово разнообразие се получи някъв риболов – направих малък шлем, но откъм размер на рибите – изобщо не се получи. : )
Общо взето слуката ми през юли по „моите места“ на Марица не беше това, което очаквах, но съм благодарен и на това, което е останало в реката. Интересно, през август как ли щяха да стоят нещата с маришките хищници?
След като се завърнах от остров Тасос – на 3-ти юли, в следващите дни у мен настана някаква голяма дупка – изпитвах някаква голяма празнота, която трябваше с нещо да се запълни. Липсваше ми „изумрудения остров“ и всичките му забавления и красоти. Винаги така се получава като се върна от там – някаква носталгия от готиното преживяване, която бавно с времето ще отшуми, докато не отида и го посетя отново. Цяла седмица мина докато се настроя и климатизирам отново към работния процес през почти монотоооония и дъждовен делник. Няма го вече кристално чистото море и шума на вълните, с които бяхме приятели 7 дни, няма я и онази безгрижност, с която бях свикнал. Предстоеше уикенд с хубаво лятно време, нямах никакви ангажименти и хоп – малко да попътувам на риболов из „моите си места“. Слънчогледите вече се бяха облещили по обработваемите ниви и създаваха лятно настроение.
А рибите – дали бяха минали вече уставно в летен режим или не съвсем? Реших, че за лекуване на душевните ми терзания, е нужно да потърся оная зареждаща диманимка от риболова на костури и се запътих към водоемчето, на което за последно през юни бях направил силен риболовен уикенд на костури: – Страхотен костурски уикенд през юни 2021 (част 1); – Страхотен костурски уикенд през юни 2021 (част 2). Десети юли – ставане по тъмно и пристигане на водоема по светло. Направи ми впечатление, че все още по водната повърхност имаше ясни сутрешни изпраения, което означаваше, че за момента водата е по-топла отколкото въздуха а сме юли!
Ето го „моето“ дивно място – горещата точка от предходния костурски уикенд от юни.
A eто го и новото ми попълнение в кутията с воблерчетата Sea Buzz TJ Minnow 50SP в цвят 050 HSTR – друга разцветка на новия ми бияч.
Очаквах, че още с първото замятане ще ги подпукам костурите, но се оказа, че рибите ги няма край брега. Доста трудно успях да направя „пътеката“ и да примамя няколко риби край брега. Онази динамика, която търсех я намаше, но пък в такива моменти доказваш харатера си на упорит риболовец. Първите два костура се излъгаха на новата разцветка на TJ Minnow – един дребосък и един „по-така“. След два часа на настояване улових още няколко риби на TJ Minnow и Salmo Minnow 5S и 6S, като в добавка се излъга и едно бебе щуче. Девет риби за близо 3 часа риболов не беше изобщо добър резултат. Пуснах ги и реших, че е време да се изтеглям от водоема, като преди това пробвам още една-две точки по брега.
За съжаление и на другите точки рибите ги нямаше – улових само един добър костур на Rapala Shadow Rap 7.
11.07.2021 – неделя. Ставане по още по-тъмни доби и пристигане на същия водоем преди изгрев слънце – в 05:30 часа.
Проба в плитчините с повърхностни примамки, а след това и с туичингови воблери, но активност нулева…., а толкова перспективно място и добри условия. Как така, дори не вдигнах поне един костур или щука за 20 минути риболов?!?
Запътих се към моето място, а там още с първото замятане улових един костур. Това ми накара да си посмиля, че днес слуката може да е по-добра?
Малко по-късно последваха удари на три по-дребни костура и едно бебе щуче.
До 8 часа, с триста зора, хванах още два костура и си казах, че няма какво повече да търся. На база вчерашния риболов и сегашния – то си е пълна скръб. Освободих рибите и реших бавно да се оттеглям, проверявайки още две риболовни точки по брега.
На двете точки хаванах по една риба, но минималистични:
Нямаше какво повече да искам от риболова на това водоемче. По пътя ми наобратно се отбих до Марица. Вече беше станало 10:10 часа, т.е. пристигам късно на реката, което ме накара да потърся рибите във и покрай бързеите, където водата ще е най-хладна, богата на кислород и хранителни вещества. Ако все още има хранещи се хищници, то може би там щях да ги открия?
Нагазих във водата, за да достигна перспективните места. Първоначално заложих на TJ Minnow – беше ми интересно да го пробвам на река дали лови. Замятане в бързея и с туичингова проводка го изкарвам от там, като след това го прокарвам в тихата странична зона. Точно там последва удар и поведох рибата, която след метър водене ми се откача. Замятам отново, но този път само тъп удар без да закача рибата? Малко лош старт за мен – с два нереализирани удара, но не се отказвам. След още две проводки имам отново удар, но този път бях подготвен! Оказа, че там се бяха завъртели костури – ето един добър:
В следващия час не мръднах от позицията си и успях да примамя с TJ Minnow още един костур и шест спортни кефала (без да броя тези около 10-12 см), като отделно от това имах нереализирани удари и много проследявания на воблера – главно от кефали, които побутваха едва воблера.
Кефалите успявах да примамя чрез водне на воблера по течението с туичване. Това трикче лесно се получава, като имаш макара с голямо предавателно число (т.е. бързооборотна) и сравнително тънък брейд – така имаш много добър контрол над примамката и линията е изпъната. В един момент обаче вече доста напече и реших, че каквото съм хванал – това е. Време беше да се прибирам за обяд и да пия по една студена бира.
За финал на фоторазказа ще публикувам едно кратко и неангажиращо видео. По-здрави!
Бях й пробил добре костеливата уста със спининга и процеса по ваденето и преборването й мина като по учебник. Всичко бе толкова сигурно, че си позволих да се поглезя и да направя кратко клипче от ваденето й, както и малко симки. Кепнах успешно страхотията и ето я на – страхотна дива и наперена красавица:
Абе голямо късане падна, без да уловя нито една рибка. 
