С много търпение и постоянство – мечтания улов може да се сбъдне…

ТАМ, където безкрайното небе среща безкрайната вода – морето! ТАМ, където зелено-кафявото среща небесно синьото и докъдето ти стига погледа – виждаш прекрасните синева и брегове на Егея – Гърция.
В края на юни месец, успях да вмъкна в риболовния си график едно ходене с приятели до Егейско море в Гръция. Идеята беше да сме там за събота и неделя, като неделя по обед да си тръгнем, за да избегнем епичните задръствания на границата….
На 25.06 тръгнахме раничко сутринта и около 7 часа сме вече край нови и непознати, за нас, брегове на Егея. Предстоеше ми да разузная новите места за риболов и много се вълнувах от девствените гледки, които виждахме – пред нас бяха пейзажи само за пощенска картичка.

Общо взето, морето ми липсваше ужасно много и се радвах, че отново заставам с лице пред него. За последно бях в края на май – на Тасос.

Пообиколихме около един час, докато пристигнем до набелязаната точка. Пооправих спининг оборудването и без много да бързам, се отправих по скалистия девствен плаж, за да открия перспективно риболовно място. Теренът не беше лесен за преход, като много внимавах, стъпвайки по неравните камъни, да не стане някоя беля и да се спъна. Предвидливо си бях сложил туристическите обувки и това ми даваше известна сигурност, стъпвайки от камък на камък с въдиците в ръка. Реших, че с мен трябва да взема и хеви спининга – още една „пушка“ не е излишна да имам. 🙂

Пристигайки на малък нос, огледах каква е ситуацията и донякъде релефа по дъното – каквото се виждаше пред мен, защото морето беше спокойно и бистро. Наоколо се видяха спаридови риби и някоя друга меланура.

Първоначално реших да започна с Venom-а, за да видя каква е популацията на малките хищници край брега, а евентуално после или надвечер ще заложа на големите и тежки примамки със Sustain-a в търсенето на някой едър морски хищник.
Първи избор на примамка – малък уолкър на Zerek. Още с първото подаване имах атака – обнадеждаващо, но рибата не се закачи. В следващите проводки, обаче, не се случи нищо и смених с Ryuki 60S. През това време пък, срещу мен се пусна един харпунджия, който културно и толерантно не ми наруши максималната дистанция на замятане и облавяне – морето е за всички и е добре да имаме уважение един към друг, както показа местния харпунджия към мен.

В следващите два часа имах три интересни, но неуспешни удара на Ryuki 80S SW Belone – повеждане с почти моментално откачане. Проверих торйките да не би да са затъпени, но всичко по жилата бе точно!! Предполагам, че някакви кокалита врътнаха за малко?!? След затишието се принудих да мина на следващата тактика – силикон по дъното за рокфиш. Заложих на любимото ми калмарче на Bait Breath – Ika-Cyu, но след две проводки го зацепих и се скъса.

Превързах и сложих ново силиконово калмарче. Цъкайки по дъното, улових първата риба за деня – малък ханос, който след снимката го пуснах обратно.

За съжаление, наоколо край скалите, имаше още един-два дребни ханоса, които видях зад калмарчето и като цяло, май, до там се изчерпа рокфиша. Забелязах, че спаридовите риби и маланурите вече ги нямаше и чисто си бяха офейкали…. Може би се смениха теченията?
В такива безрибни моменти вадя новите играчки от раницата и се забавлявам с тях:

Разопаковах нов цвят Ryuki 80S SW – Mazume Sardine, както и нов, за мен, размер Ryuki в любим мой цвят Belone – 95S SW. Интересно ми беше да видя дали 95-цата ще бъде малко тромава като 110-ката или пък ще е пъргавелка като 80-ката? Досега не я бях мятал и нямах представа за поведението й. Обаче, трябваше да я замятам с хеви спининга, но преди това реших, че ще помятам още малко с Venom-a.

О, чудо!! Последваха два брутални удара на добри риби – на Ryki 80S и 80S SW!!! Съдейки по това, че нямах абсолютно никакъв контрол с Venom-а, осъзнах, че това са си наистина големи и силни риби за този спининг, които обаче някак ми се откачиха…. Пак ли бе?!? В рамките на 15 минути два мощни удара – бясно тръгване в момента на захапване на воблера, с последващо лудо взимане на аванс, без никъв контрол и отпор от моя страна и…. откачане на рибите…. Лефери ли… лавраци ли… какво чудо беше това – никаква идея? Бях вече малко ядосан, защото беше 12:30 часа, а можеше да имам две хубави риби на сметката!?! Взех си малко въздух, поседнал на скалите и без колебание приготвих тежката артилерия – Sustain-а, залагайки на по-големите воблери.
Изначало, заложих на Ryuki 95-цата – каква слабост ми е този цвят Belone – няма да ви казвам… 🙂 Първите ми впечатления от 95-цата са изцяло положителни – това е воблерът, с който ще покоряваме нови върхове, ми се струва!!!

После смених с 80S, 80S SW, няколко воблера на Рапала и Шимано, и в един момент дойде ред на DUO Tide Minnow Lance 120S.
При поредното замятане и туичване, някъде на средна дистанция, в паузата имам удар с мощно завличане към дъното и взимане на аванс!!! Оооопааа – „пиленцето ми кацна“ точно на такъма, на който трябва!! Последва жестока борба и мощен отпор, които нямах възможност да заснема на видео, а щеше да е епично – нямам време за лиготии, защото трябва да преборя голяма риба, която ми предстоеше да разбера от кой вид е!!

Изминаха 4-5 минути от борбата, а добичето напъва ли надолу и навътре…, взимайки непрестанно аванс… Напъвам си го със Sustain-а и в един момент усещам, че мощността на тласъците започна да намалява, което ми бе сигнал да започна аз да напъвам по-силно и да придърпвам на тласъци рибата към брега. По едно време, краката ми взеха да треперят и тегави мисли ме налегнаха – дали не е голямо маятико, че такъв отпор ми дава и ще изгубя ли рибата в рифа пред мен или… ще стигнем до снимки?!? Реших, че определено е плоска риба – те дават много съпротивление при ваденето, но каква е обаче – ах пусто любопитство!?

Докарвайки рибата на три-четири метра пред мен и повдигайки я с въдицата – дръжката й опряна на корема ми за опора и повдигания на тласъци с бързо обиране на линита (за да е опъната и да не дам шанс да се откачи злощастно), блесва пред мен голямо плоско туловище с голяма глава и изпадам в потрес! Оприличавам я на голяма синагрида (зъбар). В следващия момент тя хуква под ръба, който е пред мен и усещам как флуорото се отърква на два пъти неприятно в скалите…. правя две крачки напред и леко нагазвам, за да спра порива й и да я изкарам изпод ръба, като същевременно отдалечавам линията от камъните, променяйки ъгъла с дистанцията, която вече имам като преимущество.
Рибата вече е омаломощена и виждайки, че се предва – правя три крачки встрани и грабвам дългата дръжка на разпънатия кеп, който стоеше вече няколко часа позициониран край мен. Успявам от първия път да я кепна и я поставям на скалите, след което полудявам от кеф и…. крещя като луууууд наоколо в пустошта. 😀

Взимам телефона и почвам да правя снимки и видеа!
Оглеждам воблера – първата кука забита в ъгъла на челюстите, втората – в хрилния капак, а третата – до страничната перка. Нямало е откачане при такова зашиване, но пък флуорото в размер от 0,47 е нащърбено и съм имал късмет да удържи. С тези зъби напълно е възможно, а ако попадне там – да го скъса под жестоките й пориви и тяга, така както е нащърбено!

Рибата е моя!!! Време е да си направя малко готини снимки за спомен с новия ми личен рекорд! Хич не ми пука, че ще загубя време в снимане – няма никой наоколо, който да ми асистира, а това, все пак, е мой личен рекорд, който надали ще го подобря в близките няколко години и трябва задължително да му отдам нужните почести!! 🙂

Метърът показва около 59 сантиметра, но изобщо не го гледам – за мен рибата е гоооооляма, късметлийска от брега и ми достави уникално изживяване! 🙂

Воблерът – DUO Tide Minnow Lance 120S, вече е с белези от кучешките зъби на зъбара – страшна работа:

Правя едно последно видео с телефона и задържам рибата. Вкусовите й качества са всеизвестни, но досега не съм имал възможността да пробвам. Рибите, които съм хващал от този вид са били малки за моя тиган и винаги съм ги пускал обратно в морето, макар и по закон уж да нямат минимално допустим размер за задържане, което за мен е безумие, но гърците така ги разбират нещата. С една такава риба какво му трябва повече на човек – може би две? 😀

Взимам си въздух, пия вода и пак хващам хеви спининга. Продължавам риболова с печелившата ми примамка – Lance 120S! Малко преди да уловя зъбара, ми се стори, че на хоризонта се появиха баракуди, но образа не беше достатъчно ясен, поради отблясъците на слънчевите лъчи от повърхността на водата и лекото вълнение. Замислих се, че ако са баракуди, то би било чудесно да ги прилъжа с Lance 120S!?

Доста време изминава от великолепната ми слука (почти един час) и ето, че отново имам удар на Lance 120S, а рибата хуква панически навътре към открито море. Ударът е на максимална дистанция и почва да ми взима аванс, понеже го бях оставил насторен в средно положение, в случай, че пак излепя някой зъбар… Докарвайки я някъде на около 20 метра от мен, започват други маневри – бесни скоци над водата! В този момент виждам едно дълго и тънко сребристо тяло, ама има нещо странно и нередно, за да е баракуда – шиш отпред като на риба меч!? Я пък – какво е това? Идвайки още по-близо до мен, се вглеждам по-добре и не мога да повярвам – ооооОгромен и трофеен Зарган с главно „З“….. Не успявам да го кепна добре, защото вълните ми изиграват лош номер, но на втория път го кепвам, като обаче тройките на воблера се закачат лошо за мрежата на кепа, а само задната е зашита здраво в челюста на тоя Angry Garfish и става под въпрос успешното му вадене!! Рибата подскача и половината й тяло излиза извън главата на кепа, което ме кара по-бързо да извлача кепа на скалите, за да не откача в морето тоя звяр и да остана с празни ръце и един трофей по-малко!!!
Откачам – в ръцете ми е трофеен зарган, който на око сигурно е близо един метър! ЛудооооооОст!!!

Откачам първите две тройки от главата на кепа и ето няколко снимки:

Още един супен мой личен рекорд за морска риба от брега в този прекрасен риболовен ден!!

Подобни заргани съм виждал само по телевизията и на снимки от Тропиците, но из Гърция – за първи път ми се случва и ето, че даже на живо в ръцете ми е този звяр – на дължина около 93 сантиметра и пак не мога да повярвам, че има такива риби там!

ЕЕеее, няма какво повече да искам от лудото море – две големи риби, които си е истински подвиг да ги излъжеш на непознато място от брега в рамките на един час, в следобедното време!!!
Какъв триумф за мен, само!! Помятах още малко и приключих с риболова – отидох да пия бира, че вече бях изтощен, а отделно пък се задаваше някаква лятна буря в далечината, което си беше предпоставки за светкавици, а има ли ги – сгъвам моментално спининга и изчезвам от риболовното поле, защото съм потенциален гръмоотвод! Живее ми се още, млад съм все още и има още много риби да хващам пред мен – не искам да завършвам в бюлетина на черните новини и да съм поредния рибар, поразен от мълния за статистиката. 🙂

Починах, доколкото мога и възстанових баланса на теченостите с Efes, но в левия бут – така и не спря да ме боли, защото се появиха някакви крампи от цялото това напрежение. Допълнително, краката ме боляха и от висянето на скалите, но мерака е по-голям от всичко друго и болката е някак си сладка! 🙂

Привечер, малко след 21 часа, отново се отправих към същия малък нос, като очакванията ми бяха големи. Вечерното меню за хищниците беше същото, като сутрешното, но предложено за вечеря. 😀 Надявах се да се завъртят и другите морски хищници и да стане още по-напечено, защото времето се разваляше значително. Бях видял край скалите да се мота един лаврак – около килото, като си мислех, че надали е сам и щом завърта един, то значи и други биха наминали край рифа.
Разпънах кепа – да ми е под ръка, сглобих хеви спининга, избрах примамка, заех позиция и мятането на надеждите започна. Времето се разваляше и започна леко да роси, но мен това не ме уплаши. По-скоро ако се появят светкавици – ей, тогава вече бягам.
За съжаление ударих едно гръмко капо – без дори да имам удар. Поседях до около 22 часа, но нямаше нищо на куката, като дори и хищническа активност липсваше.

През нощта се изви страшна буря с луд вятър, като някои светкавици паднаха доста наблизо и тътена от тях беше голям. Пороен дъжд блъскаше докъм 04:00 часа и много се чудех дали изобщо да ставам от леглото и да си правя труда да се мъча по скалите или да си остана и да спя до откат….

26.06.2023 – хубава и свежа неделна сутрин в 04:30 часа, като небето се проясняваше и това ми даде стимул да бягам към скалите с хеви спининга в ръка, пък колкото ловя – берект да е.
Времето беше облачно и нямаше изгледи за светкавици. Докато приготвях такъмите, се оглеждах за хищническа активност, но тя отново клонеше към абсолютна нула, както през съботната вечер!!

Първи избор на примамка – Westin Sandy Andy. Идеята ми беше да проверя дали наоколо се завъртат лавраци. След няколко подавания се преместих леко встрани и отново заметнах. Хоп – имам удар и успявам да засека рибата. Изваждайки я виждам, че съм уловил добро кокали (едър сафрид), което се откача от куката, когато вече съм го „приземил“ на скалите.

Окрилен от стръвното кълване, продължавам да замятам Andy-то, като същевременно започва леко да ръми. Дали си има другарче това кокали или беше единично – предстоеше ми да разбера? Продължих още 20 минути да замятам силикона, но имах само едно побутване. Явно някакви единични кокалита врътнаха и изчезнаха.
Започнах да сменям примамките, като на всяка й давах по около 20-тина минути шанс с различни типове проводки, но…. брее нямам пипане, което значи, че няма риба пред мен или греша нещо с примамките?!? Увеличих размера на воблера до 120 мм – Lance и прочие, но нищо. Не загубих кураж и продължих да замятам смело и да въртя различни примамки със Sustain-а.

Всичката ми смелост се изпари към 07:44 часа сутринта, когато дъжда се усили и налице беше нова буря, която се заформяше откъм гърба ми – всичко бе размазано зад мен и облачността беше гъста без изгледи да се разсее. Това ме накара да напусна риболовното поле и да отивам към колата, че вече почвах бая да се омокрям доста, а после и да си ходя към България.

Ами аз направих своя триумф в събота, когато забих две мегаяки мегало риби, които ще ми останат ярък риболовен спомен за цял живот. Виждам, че този уникален ден няма да се повтори (дори няма да дойдат на куката и други видове риби, които така и не се показаха) и си давам сметка, че подобна слука не се случва често от брега, което ме кара да оценвам и помня още по-емоционално преживяното край бреговете на Егея. Радвам се много, че ми се случи такъв ден и добре, че без колебание взех с мен хеви спининга, че иначе тези риби нямаше да успея да ги извадя успешно с Venom-а.
……обаче все още ме гложди мисълта – аххх, какви ли бяха онези две безконтролни риби, които откачих с Venom-а на Ryuki 80S и 80SW??!? 😀

Завършвам публикацията с един влог, който монтирах с видеата, които бях направил с телефона. 🙂 Ако ви е останало свободно време от четивото – можете да го прегледайте и него. 🙂
По-здрави и до следващото влог-че или блог-че в spinning365.com!

През щукарския май успях да вмъкна в графика си две ходения до морето в Северна Гърция. Първият ми излет бе за половин ден, а в края на май месец се пуснах до Тасос за една тридневка. Посетих нови места, като се надявах да направя интересен риболов, но нещооо….. пак греда. 🙂 Улових риби – по-скоро рибки, но не беше това, което очаквах за слуката. Спрямо предни години този май бе най-слабия, като цяло, откъм риболов. Общо взето от началото на годината морския риболов никакъв го няма по местата където посещавам. Можете да проследите как премина първия излет за годината, както и посещението ми до Халкидики в разказа: „Старт на новата морската година 2022„.

НАБЕГ ДО ГЪРЦИЯ

07.05.2022 – ако някой знаеше какво ми предстои, сигурно изобщо нямаше да тръгне за Гърция и щеше да си остане у дома. Да обаче, меракът ми е по-голям от всичко, и ето, че съботната сутрин посрещам край брега на Егейско море, вдишвайки чистия морски въздух, който изпълва цялото ми тяло. Вглеждам се в необятната морска шир за някой признак, че наоколо има хищни риби. 
Първите три часа показаха нулева активност на морските хищници. Дори скални риби не се мернаха. Взех тежкото решение да тръгна пеша до едно яко място, като знаех, че ми предстои 3 километра преход в посока по пресечен терен (нагоре и надолу, насам-натам, жива душа няма) и кОзи тайни пътеки на ръба, през трънливи драки заради единия час риболов, който чисто ми оставаше на разположение до момента на тръгването към родината. Оказа се, че козата е голям човек – прави път там където няма. 🙂 Вече съм дърт за такива глупости, ама мерака е голям двигател… Добре, че тия кози са направили малки пътечки през трънливите храсти, че иначе няма минаване, за да стигна до там където искам.

Тук съм – на якото място! Вадя от кутията DUO Tide Minnow Lance 120 и ги почвам…. Дааа ама – не. 😀 Положението и тук пълен КЕНЕФ! Смених редица воблери, сложих метални джигчета и накрая силиконите за скални риби – обаче няма цък!

Тръгвам наобратно, че над четирдесет минути изтекоха от единия час. Просто, като ги няма рибите край брега – си е безсмислено всяко усилие и си хабя силата напразно. Вървейки по скалите се спрях за още едно последно замятане и извадих безсмъртното ми Рюки 80 SW в цвят Belone – сила си е! Казвам си на ум, че:
„- Има ли риба наоколо, то тя няма да го подмине – мятай смело!“.
Така и правя. На второто замятане виждам един корморан да изплува пред мен и после пак се гмурна…. Втасах я, но пък да метна още един път – ей така за всеки случай. На средата на проводката имам удар и с Venom-а го отразявам. Най-после имам риба и се оказа едно кокали, което бе налетяло на опашната тройка. Аааалелуууииия – риба! Явно корморанът е пръснал няколото риби, които е имало наоколо и ето, че ми се отвори късмет. Какво ли щеше да стане ако я нямаше тая „птица проклета“. 😀

Направих още три-четири проводки, но времето вече ми беше изтекло и трябваше да се връщам към колата, за да може да се прибера навреме в България поради ангажименти…..
Крачейки по безлюдния скалист и див плаж попадам на тая гледка и се оцъклям. На идване не минах през плажа, а бях отгоре по билото, щото не знаех, че и отдолу може да се ходи. 🙂

Та… на пустия плаж в Гърция се срещнахме с…. ПЕШКАТА – мнооо готин, забавен и точен пич, който обича да слуша истории. 🙂

Беше сам там – заебан, изхвърлен от морето, като пълен корабокрушенец! Та почнахме да си говорим и като му разказах на ПЕШКАТА, че ида отвъд планината и че там има цивилизация, която е във война с Covid-19, САЩ, Ръша, опростачването, Боко Харам, Боко Тиквата и инфлацията, отделно как там всеки иска да е президент, админ във Фейсбук държавата или началник на куха организация, а също през к’ви дълги и трънливи кози пътеки екстремно съм минал по ръба на скалите заради едната риба – много се развесели чиляка! Бил съм луд, казва. 😀
Моментално ми изплува в съзнанието, че той е като г-н Уилсън от филма Cast Away (Корабокрушенецът) с Том Ханкс, само че още в basic версия – чисто беличък и неопетнен. Сетих се и за якото меме от филма с навигацията, когато разчиташ на нея, а тя те подведе долно, та и него добавям в снимките долу. Да си знаете – винаги три на ум, като четете релефи по навигации… Така става понякога, ама поне беше забавно иии екстремно, а накрая бях напълно изтощен от всичкото това напъване.

Тъй, на моооре бях, че и риба хванах, а Пешката – ами реши, че по-му е гот на тоя хипстър да си остане на плажа и да не търси цивилизация, че там много боклуци и вируси имало. 🙂 Финален кадър с Пешката и ариведерчи май френдо-манияк – остани си със здраве на пустия и спокоен плаж!

ТРИДНЕВКАТА НА ТАСОС

Както винаги, подготовката за предстоящата тридневка в гръцко започва цяла седмица преди това. Оглеждайки и селектирайки примамки в кутията, установих, че Блейзин-ът е преседял неизплакнат около месец – явно съм пропуснал да го измия от ходенето до Халкидики. Хванал е солидна коричка морска сол:

И така, всички примамки са по местата си. Багажа е проверен, отпуската е пусната и ето, че с моя морски другар – Мишо, минаваме границата в четири часа сутринта на 20.05.2022, за да се впуснем за поредните соленоводни излетчета:

На брега на морето сме и почваме да мятаме в идеалния момент – 30-40 минути преди да пукне първа зора. Затаили дъх, очакваме на зазоряване яки джуруми, обаче тотална щета – никаква активност. Аз настоявах с хеви спининга в търсене на едрите морски хищници, но успях да бодна само едно кокали на Ryuki 110S, което си е лудост отвсякъде…

Свалих гарда и минах да ловя с Venom-а… Няма ги големите риби. Бръкнах в раницата и извадих един коз – Sandy Andy, че нищо не ще да клъвне.

Почнахме да се движим по брега с Мишо, като имахме по няколко удари на Sandy-тата. Аз така и не успях да хвана някоя от рибите, но разбрахме, че малки лаврачета се гъбаркаха с нас – Мишо хвана едно, след което си го пусна. При мен само изхлузен силикон ми оставаше след ударчетата.

В един момент и малките лаврачета, които пощипваха Sandy-то, спряха и решихме да се местим…. Толкова ми стана жал, че накарах Мишо да се местим пак на камънаците, че не можах в следващите минути да си намеря място от яд – той стъпи накриво и падна, докато се придвижвахме по камъните и счупи долната секция на Venom-а си!! Добре, че поне имаме въдици и всеки път тръгваме към Гръция с по две-три.

Та след тази случка…. направо запалихме колата и газ към ферибота за Тасос – пълен напред:

По пътя ни към острова видяхме в далечината делфини – красиво. Оглеждахме се от палубата и за пасажи с риби, но освен меланури на Лименас друго не видяхме. След акостирането, директно отидохме при хазяйката, където бяхме резервирали да отседнем. Настанихме се и починахме следобедно. Понеже бях взел в последния момент едни евтини пилкери на FilStar ми трябваше малко време да ги „понапудря“:

За съжаление в следващите часове и дни морето си беше тепсия – уцелихме хубаво време, което не беше много добре за риболов, но няма как да си избираш кое как да е. Джуруми – никакви, а гърците пускаха наред километрични мрежи на няма и 50 метра от брега, като ти прецакват всичкия риболов, а уж имало забрана за риболов от лодка и преграждане на буни, заливчета и прочие край брега. Да обаче забрани има, когато има контрол. Когато го няма – забраните остават само на хартия. Наши рибари, с които се срещнахме на Тасос ни казаха, че миналата година брегова охрана била сурвакала наред с АУАН-и от по 2000 € нагоре, но тази година нямало никакъв контрол…

21.05.2022 – нов ден за морска доза риболов. Обаче сутрешните часове си бяха безплодни – пълен КЕНЕФ, чак не мога да повярвам и си скубя косите!

Решихме, че ще тръгнем да обикаляме острова и ще спираме на някои от горещите точки за риболов, които знаем. Да обаче само пейзажни снимки без риби:

На една от точките намерихме риби. Добре, че беше рокфиша, та да има някаква заигравка – иначе скуката ни превземаше. Доброто старо силиконово калмарче на Bait Breath – Ikacyu, беше топ примамката ми за рокфиш – слагам няколко снимчици с риби за цвят:

Мишо пък ги набара с лайта на някакво бяло силиконче с форма на червей и наскуба не малко рибки от различен вид, като тази бе най-впечатляващата: 🙂

Рокфиша го бяхме намерили в един от големите портове и го улавяхме основно пред бетона на кея. Мернаха се няколко трофейни лаврака и една много голяма ципура – със сигурност към двете кила, но тези риби бяха толкова наплашени, че като ни виждаха и се пръждосваха на момента. После пак идваха край брега и пак дим да ги няма.

Попаднахме на това чудо на природата, като по-късно потърсих инфо, че ми стана интересно какво е, а „ТО“ се оказа Aplysia fasciata или в превод на български морски заек – вид морски охлюв… Досега не бях попадал на такъв плужек в Гърция. Голяма грация го раздава при плуването, че и токсини отделял, ако някой морски хищник реши да го лапа:

Докато се забавлявахме с рокфиша в следобедните часове, ковнах нещо на Daiwa Duckfin Shad 6…, което много странно се отлепи от дъното и натискаше постоянно надолу. Накрая, се оказа скъсан рак за октопод, който замина директно в коша за отпадъци, намиращ се зад мен.

На Рюки 60S имах много хубав удар в порта на добра риба, но се откачи след 2 метра повеждане. Дали лаврак или нещо друго – не знам, но взе много добре аванс и след това се откачи…. След цял ден обикаляне по острова се уморихме и вечерта помятахме до 22 часа, но нищо интересно не се случи. На следващата сутрин посетихме едно от най-дълбоките места в района ни – дълбочината варираше от 6 до 20 метра:

Всичко на всичко Мишо успя да улови единствената риба за деня – кокали на 60 грамов джиг от максимална дистанция и около дъното, т.е. го извади от около 20 метра някъде. Слънцето изгря и с него се изпариха всичките ни мисли, за някакъв риболов. Видях две сепии и се опитах да ги излъжа, но те бяха доста плашливи и офейкаха.

Дойде време да стягаме багажа и да палим колата за ферибота – риболовът приключи! Там пък, малко след като потеглихме, от палубата видяхме, че в порта на Лименас на около 30 метра от брега, се бе настанил пасаж от около 50-тина баракуди с различен размер – ееей направо се изядохме от яд. 😀
Все пак за равносметката – посетих нови места за риболов, имаше интересни моменти, видяха се трофейни лавраци и ципури, но си пасуваха яко… гледаш ги и дет’ се вика само ги миришеш – изобщо тотална апатия. Идеше ми да ги гръмна с една шашка, ама нямах под ръка. 😀 😀 Общо взето слуката на едрите риби отсъстваше не само при нашия тандем, а повсевместно – както на континента така и на острова.
По-здрави и скоро пак ще съм на солена или сладка вода за зъбати твари!

След фото разказа „По Марица и язовирите – октомври 2021“ е наред следващия, който е на морска тематика – „До Халкидики и назад – октомври 2021“. 
В края на септември се появи идеята да скочим с Мишо до Халкидики. Идеята бе да тръгнем петък и да се върнем неделя. Още от първия ден на октомври започнахме да следим ситуацията на Халкидическия полуостров и да кроим планове. Обаче от кой петък и до коя неделя през октомври….. стана едно разтегливо понятие. За наше огормно съжаление точно там се настани един адски циклон, който чак след 17-ти октомври намали мощността си и офейка… Не искахме да рискуваме да бием толкова път и накрая да не можем да направим и една проводка в морето – абсурд.

Гледайки прогнозата и движението на циклона решихме, че е настъпило време за морския дълъг уикенд – от 22.10 до 24.10. Успяхме да си намерим читаво студио и да направим успешна резервация за две нощувки. На мен ми трябваше едно такова морско пътуване, за да се отърся от личните си проблеми, които ми бяха дотегнали в първите две седмици на октомври. Разбира се в дъното на всяко мъжко нещастие не стои едната риба, а една жена. Честно казано в един момент чашата преля и ми писна. Трябваше ми хубаво разпускане без да мисля за каквито и да проблемации и тем подобни женски простотии, гарнирани с депресивните й състояния и егоизъм… та планираното пътуване щеше да ми дойде повече от добре!
22.10 – време е за нови морски хоризонти и приключения, здравей Халкидики! Излишно е да споменавам, че си направих PCR тест, за да мога да влезна в Гърция и после на връщане в България – добре, че поне цените на тия тестове паднаха значително! : )
Малко след 13:30 часа, докато се спускаме към морето – Халкидическия полуостров е пред нас и в частност насреща ни се появява Атонския ръкав. Времето е с нас, а отсреща виждаме остатъците от гадния циклон, който вилня 2 седмици в района и ни спираше мераците за риболов.

Преди да се настаним в студиото направихме проверка на набелязаните риболовни точки – пристанища и плажове. Запознахме се с местата за риболов и особеностите, които се виждат на пръв поглед от сушата през деня. Пак споменавам, че за първи път стигам да ловя до тези брегове и всичко ми е непознато. Разчитам на способностите си да преценям нещата и опита ми натрупан до момента, за да определя как и с какво да подходя.

За съжаление първите ни опити за риболов бяха безплодни. Все едно в морето нямаше нито една риба…. положението – пълен КЕНЕФ! Направихме надвечерен и нощен риболов, но нищо – дори плахо ударче нямаше. При нощния идеята бе да заловим поне по някоя баракуда, която традиционно се навърта край тези брегове, но не би. Неприятно изненадани останахме от петъчната риболовна вечер и нощ, като решихме да дадем шанс на съботната сутрин и ако до обед нямаме риба или не видим риби – то да предприемем крути мерки.
Спахме няма и 4 часа в студиото и събота сутринта атакуахме отново – още преди първи зори. Надявахме се да видим поне някакви джуруми от лавраци в плиткажите – ама пак греда.

В рамките на 6 часа риболов сменихме 3 горещи точки, обаче нямаше ни вест ни кост от риба… дори и скални риби. В района имаше и други български риболовци, но и те повечето без слука, с изключение на една компания, която предния ден по чудо бе уловила само един класен торук. В крайна сметка аз успях да „спася“ капото с едно бебе октоподче, което улових на DUO Ryuki Spearhead 80S SW в цвят Belone!!

Оставих воблерът да пропадне, поклащайки се до дъното, привиждайки ми се уж, че пред мен има добър октопод. Дръпнах пак воблера от дъното, за да пропадане и в момента, в който пропадна пак там – октопода го сграбчи и засякох моментално с Venom-а, но накрая се оказа бебе октопус – пречупванията през водата в дълбочина лъжат за размера на нещата. : )

Понеже НЕ СЪМ от алчните хора-мръвкари, пуснах бебето обратно в морето – да си живрука, благодарявайки му за шоуто. Все пак си е под норма!

Около обед се върнахме в студиото и с Мишо и взехме съдбовното решение – стигнахме до Халкидики, а сега е време да дадем назад! Оставаше ни още ден и половина за риболов и не си заслужаваше да го прекараме там в капо…. Нямаше нотка надежда нещо по-добро да се случи за нас, анализирайки ситуацията в 20 км брегова ивица и четири горещи риболовни точки, на които по принцип се въртят риби. Ами такъв ни бил късмета…. Благодарихме на хазяите за гостоприемството и се извинихме за отмяната на втората ни нощувка. Хората ни разбраха правилно, защото и те усещаха, че риболов няма, за което също изразиха съжаление…
Набелязахме ново място за риболов в Северна Гърция и успях да договоря нова нощувка. Собствениците на хотелчето ми потвърдиха, че в района им има риболов, което бе чудесна новина – излизали кокалита и някой друг лаврак от брега. Това на фона на Халкидическия полуостров си е отлична новина за нас.
След няколко часа път се настанихме в хотелчето, захвърлихме всичко ненужно, пихме по една студена вода и се запътихме към близкото пристанище!

Първоначално заложих да пробвам кокалитата с бързи проводки на DUO Tide Minnow Sprint 75, предвид късния следобед…. обаче се почна едно… буквално търмъчене на кефали! Тия толупи се бяха настанили в целия порт на големи пасажи. След третия „изтърмъчен“ такъв си казах, че е време да сменя мястото и да не задържам повече от трите такива риби. Просто това не е риболова, който търся. Аз така до вечерта може и 30 кила да направя – обаче, срещу принципите и веруюто на спининговия ми риболов е тази ерес. : )

Постепенно тръгнах към върха на буната на порта, но без резултати. По едно време и Мишо се появи насам, но нямаше нищо интересно за отбелязване.
Времето вече беше напреднало много и в един момент от вътрешния край на буната успях да уловя първото кокали на Ryki 60S! Да обаче слуката бе много слаба и на късмет хванах цели две риби – в интервала от 18:15 до 18:50 часа…. Второто ми кокали ме изненада шокиращо – на Rapala X-Rap Saltwater 10, но явно глада е по-силен от всичко…. С този воблер търсих по-конкретно някой лаврак.

С оглед на слабата слука се върнахме обратно в хотелчето за почивка и вечеря, а след 22 часа се пуснахме на разузнаване вътре в порта – за едночасов риболов, завършил с гръмко капо.
Планът за сутринта бе да не си губим времето вътре в порта, а директно да ходим по камъняците на буната и да причакаме евентуално кокалитата, че не се знаеше кога влизат и излизат.
На зори бяхме по камъните, като постепенно започнаха да прииждат и други местни и български риболовци. Очаквахме, че още с първите замятания ще имаме слука, но нищо подобно. След 20 минути замятане, слънцето започна да се показва над хоризонта, а с това събитие взеха, че влезнаха и риби. Стартирах с едно кокали на Ryuki 80S, след което друго ми се откачи. В същия момент Мишо улови пък три на силикон. Чакай малко…. на силикон ли? Стана ми интересно на какъв и кой точно силикон успя да ги хване, та отидох до него да погледна.

Оказа се, че успешното силиконче е на Westin – Sandy Andy в малкия размер, а кокалитата му налитаха като обезумели, поглъщайки го чак до карабината на линията му. Досега никога не бях ловил кокалита на силикон и ми се стори супер успешно. Реших, че сега е момента да пробвам нещо ново и да напипам правилната тактика.
Върнах се на позиция и в този момент той дръпна още едно кокали. Приятно очуден останах от тази успеваемост и реших да потърся в моята кутия подобен ключ към успеха. Ясно е, че не разполагам с точно този модел силикон, но все пак трябва да имам някой, който да отговаря на описанието – натурален цвят, шумна петичка, издължено тяло и с почти същия размер. Добре, че всеки път мъкна с мен една раница с примамки, та бръкнах в нея и извадих кутията със силикони. Огледах всички и най-подхдящ ми се стори Daiwa Tournament D’fin Shad в размер от 3 инча (7,6 см) със 7 грамова глава и бяла кука Filstar първи номер. Добре, вече имам силикон, който мога да пробвам, обаче как да го водя… Поспрях се малко да погледам моя партньор кво и как им го причинява и разбрах, че успешната проводка е най-баналната и досадната – максимална дистанция и равномерно водене в подповърхностния воден слой!!
Прилагайки гореописаната тактика, след 4-5 проводки имах много добър удар и успях да го отразя с Venom-а! Ето, че улових първото си кокали на силикон! Кепнах го и ето на – беше глътнал силикона до куката, като се беше закачил много здраво.

В оставащото време от сутрешния заход продължих да настоявам на същия силикон и да се занимавам с тая новост за мен. Успях да уловя още три кокалита, докато през това време Мишо вече кепваше десетия на Sandy Andy-то. Толкова му бе успешен риболова, че успя да привлече към себе си погледите и на другите риболовци – евала за което!

Разбира се, заходът на кокалитата не бе от дългите, но все пак успяхме да го хванем и да уловим риби. В този ден се зарадвах много, че успях да намеря сред всичките си примамки ключ към успеха в практикуването на улова на кокалита със силикони и да напипам верния ритъм в проводката. Видях и научих нов прийом, за който досега не съм се и замислял да проучвам кое как става, защото обикновено кокалитата ги дърпам на метални джигчета, туичингови или повърхностни воблерчета, но ето, че сега ще разширя познанието и арсенала. Осъзнах, че със силиконите (7-8 см) нещата са доста по-успешни особено, ако имаш точната форма – такава като на Sandy Andy. Кокалитата налитат много по-смело и уверено – като обезумели са, и буквално засмукват силикона, като спагета, чак до карабината, а отделно от това единичната кука в 90% от случаите винаги се забива супер надежно, спрямо тройките на воблерите или джигчетата и откачанията на рибите са много по-малко при тръсканията и ваденето им на брега. Надявам се, че чрез настоящата публикация и някой от вас е научил това-онова и се е докоснал до тази рибарска тънкост при риболова на кокалитата в Северна Гърция от брега.
Това бе и последното ми морско пътуване за 2021-ва година, защото Covid мерките зверски се затегнаха отново и нямах никаква възможност за морски посещения през следващите месеци. В общи линии пътуването ми до Халкидики и назад бе разтоварващо, осмислено, приятно и мотивиращо за следващите излети през предстоящата 2022-ра година.

В две части ще ви разкажа за двете си морските почивки, които направих в Гърция на остров Тасос през 2021-ва година. За разлика от предишната година, този път имаше малко по-интересни моменти в риболова. Разбира се и сега „пуснах на вода“ нови примамки, които ще ви покажа по-долу, а най-долу ще публикувам триминутно късо влогче към YouTube.
За първи път посетих Тасос през юни 2017-та година (все едно беше вчера) и от тогава насам острова се превърна в едно от задължителните мяста за морската ми почивка, като наблюдавам през годините, че почитателите му се умножиха значително – явно има защо. За предходните ми ходения до Тасос можете да се информирате от репортажите в секция МОРСКИ РИБОЛОВ.

Започвам разказа с малко предистория. Знаете, че през 2020-та година международното положение значително се влоши заради пандемичната обстановка от COVID-19 и редица страни затегнаха яко контрола по границите си, с цел ограничаване разпространението на вируса. В началото на годината изобщо не стоеше пред мен на дневен ред каквато и да е почивка в чужбина или България, докато не се изясни ситуацията. Редица страни в света обявиха истерично въвеждането на извънредно положение – масови локдауни, КПП-та, супер строги здравни мерки и масова изолация. Сложихме за първи път маски на лицата си, дори докато се разхождахме на открито и ограничихме социалните си контакти. Все неща от които един нормален човек да полудее, защото свободата на придвижване, живеене и прочие бяха ограничени зверски от местните власти – абе пълен холивудски филм. През лятото на 2020 вече всички бяхме запознати с новото „неизвестно“ бъдеще, в което трябва да живеем с гадния вирус и мерките лека-полека се разхлабиха. Това ми даде шанс моментално да планирам една така жадувана от мен морска почивка на Тасос – за 6 нощувки в началото на септември. Тогава за първи път си направих и PCR тест, струващ 120 лева, за да мога да премина границата безпроблемно, доказвайки че съм здрав.
Пребиваването ми на Тасос премина много добре. Единственият минус, който мога да отбележа е, че тогава риболова отсъстваше, трайно! 🙂

Разбира се изпробвах нови примамки, действах по познатите места, използвайки тактиките, които са ми носили успех. От големия набор примамки, се открои като успешна точно една, която през 2021-ва година затвърди първоначалните ми впечатления и ще видите защо!! 

За първи път в кутията ми влезна DUO Spearhead Ryuki 80S версия SW Limited в цвят Belone – красота в дизайна (както винаги), страхотен кастинг, снабден със супер остри бели морски куки на Decoy и холограма, която всъщност се оказа печелившия ми коз да уловя поне „едната риба“! 

Сутрешни излети – много преди първи петли, вечерни излети до 23-24 часа, ала риби никакви. Все едно замятах в тоалетната чиния…. Никъде не се видя подгонване от хищник, нямаше пасажи от каквито и да е риби, а рокфиш пък изобщо. Зарганите и те липсваха и риболова бе толкова отчайващ, че когото и да срещна по кейовете и буните в селцето – клати глава и ми казва „- Удар нямам…“. 
Едва при един от излетите ми на 4-ти септември вечерта имах слука на две риби, но уловени с голям интервал помежду си. Изобщо нямаше дори никаква индикация, че пред мен има риби… Много сменени примамки и техники, но карая само морското Ryuki в цвят Belone се отчете и ясно видях, че разликата я направи холограмата, защото и на другите ми Ryuki-та в този и другите размери нямах удари…. В следващите два дни до края на почивката, обаче, бях отново пълно капо. 😀 Има и такива дни – част от особеносттите на морския риболов от брега в Гърция.

През новата 2021-ва година нещата с пътуванията вече стояха по друг начин. В края на март пипнах и аз „мръсната гад“, което ми донесе 14 дни изолация вкъщи като всичко ми мина за няма и 5 дни – все едно бях се разболял от лека настинка. Появиха се „по-неболезнените“ бързи тестове, които ни послужиха за вариант на „по-удобно“ и бързо преминаване на границите. За съжаление и аз съм един от над стоте хиляди българи, на които короната им е открита с бърз тест и поради това ЕС не ни издава зелен сертификат за свободно пътуване в рамките на съюза – пълна тъпня…, та се налагаше всеки път да си правя бързи тестове в лаборатории, като независимо от това след КПП-то от гръцка или българска страна пак ми правиха пак бърз тест. Наложи се в рамките на една седмица да си направя 3 бързи теста, като всичко беше наред.
В края на юни дойде заветния момент за почивка на Тасос. Бях изпушил тотално от многото бачкане, разни простотии, ангажименти и оная 14-дневна карантина – абе трябваше ми едно сериозно разпускане без да мисля за никви неща освен за почивка, хубава храна, спане, слънце, плаж и риболов.
Ето ме – на 27.06.2021 съм на ферибота Керамоти-Лименас. Няколко седмици преди това бяха отменили строгите мерки за влизане в Гърция и хората се бяха втурнали като гладна глутница вълци да почиват в южната ни съседка. Нормално – разбирам ги всички, нали и аз бях затворен и ограничен да пътувам. 🙂

Още малко и акостираме с машините на любимия Тасос – строени и увълчени като спартанци на боен кораб за атака! 

Последва бързо настаняване, захвърляне на багажа в студиото и газ към плажа да почивам. По традиция, първата вечер бе отредена за среща с познатите приятели от местния ресторант, а след това и за вечерна разходка до близкия кей.

Ходенията ми на риболов бяха основно: много рано сутринта докъм 10-11 часа и един час преди залез слънце докъм 23-24 часа, като направих всичко на всичко 4 излета. Преди да разкажа как протече риболова, ето няколко реда за нещата извън тази тема – паузите между търсенето на морските хищници. Досега бегло съм ги споменавал в другите ми фото разкази.
Плажуването: чист пясък, прозрачна и чиста морска вода, подредено плажно заведение с шезлонги и ВИП зона, със супер добро обслужване и храна. Разбира се без такси за използване, но със задължителна консумация на напитки, храна или каквото друго ти хареса от услугите им. Преди обед похапвах плодова салата, като всеки ден те бяха с различни плодове (каквото са заредили все пак) и с доста голям грамаж, покрити с кубчета лед – за допълнителна свежест. После около обяд гирос или огромен клуб сандвич с пържени картофи, а за капак пухкава поничка, напълнена със страхотен шоколад и уникална финна бяла пудра захар – най-яката, която някога изобщо съм опитвал в живота си!!! От време на време по плажната ивица минаваха едни пичове от далечни африкански страни – „мениджъри директни продажби“, показвайки и продавайки стоката си от всякакво естество, но видят ли те, че си заспал – не те занимават. Първото нещо, което казват, когато искат да установят контакт с теб бяха следните фрази: „Hakuna matata“, „Hey my friend how are you today“, „Peace my bro, Bob Marley“ и други такива. 🙂 

След прибирането от плажа – баня, „спанак“ за около два часа и после ходене на вечерно угояване до любимия ресторант, комбинирано с разходки по главната крайбрежна алея. Порционите в ресторанта бяха с такива грамажи, че може да се пръснеш от ядене и да ти остане, а като цена/качество – просто нямаше равно не само наоколо из Тасос, но изобщо където и да съм бил – било то в България или в съседните й и малко по-далечни страни. То затова и почти нямаше свободна маса и се налагаше след плажа да се запазва предварително маса, че иначе увисваш. Персоналът – изключително готини хора, с които през годините си станахме повече от познати. От ресторантът напълно безплатно ти осигуряват една кана със студена вода и за финал – малък десерт, който да ти дозатапи и последното празно място в стомаха. Любимото ми десертче беше крем питата, а пък преди нея се отядох на страхотни калмари, октопод на скара, паеля и уникална свинска пържола с бронтозавърски размери. 🙂 

Време е да разкажа и за другата страна на почивката – риболова. Разбира се, помъкнах към Тасос и някои нови за мен – воблери и силикони. За съжлаение всички знаем, че цената на един морски воблер е колкото тази на два или три сладководни, та този вид риболов не е от най-евтините. В тези моменти си напомням, че целта оправдава средствата и се успокоявам , някак си. 🙂 Абе, обичам като ходя някъде, да имам с мен по нещо новичко да помятам – мания си ми е. Някои от примамките са доказани ловци при надлъгването с морските хищници, а другите –  имa тепърва да се доказват напред във времето. „Топ убийците“ в списъка са Assassin-ите на Шимано в три различни варианта (обичам по-натуралните цветове):
– Shimano Silent Assassin 99S;
– Shimano Silent Assassin Flash Boost 99F;
– Shimano Exsense Silent Assassin 129S;
– Shimano Agake 120F;
– Little Jack Sayoris-Z 99;
– Storm Biscay Minnow 90;
– Storm Biscay Shad 90;
– Bait Breath Slow Swimmer 3,5 инча.
Всички тях можете да разгледате в снимките по-долу:

В допълнение, този път бях взел кеп с телескопична дръжка и монофилна мрежа, за да намаля броя на гелетата от камъните и едно резервно осемнишково плетено влакно на Gosen W Hard Type 8 в размер #0,6. Малко по-късно и двете придобивки влезнаха в употреба, като влакното го навих на резервната шпула на Stradic-а, че още на първия излет претърпях неизвестна загуба на метраж от Egibito Special-а, а на морето си трябва да имаш влакно на шпулата, за да може да покриваш дълги дистанции от брега и дълбочини. 

28.06.2021 – време е за първи морски излет през 21-ва година. 🙂 Малко преди 21 часа пристигнах на кея, точно за залеза на слънцето над високите планински масиви на Тасос. Започнах там, откъдето бях приключих за последно с риболова през 2020-та година. Предстоеше ми да разбера дали край бреговете му се въртят риби или не. Както споменах най-горе – предната година риблова бе пълна трагедия и надеждите за нещо „по-така“ не бяха много, но пък тръпката, че не бях ходил да ловя на морето в Гърция от септември 2020-та ми бе „двигателя“.

За мое съжаление, като че ли и сега нещата не бяха по-добре от миналогодишното ходене. На фронтът пред мен липсваше каквато и да е хищническа активност, а мясото бе супер перспективно. Започна извъртането на какви ли не примамки в различни размери – от повърхностни воблери, до силикони и метални джигове. Скъсах неприятно един-два силикона в камъните, протрих плетеното влакно на неизвестна дължина, но това не ме спираше да упорствам отново и отново. Тъмницата настана след 30-тина минути, ала пасажи от риби никакви…. И така, както си нямаше активност, от нищото, имах удар на максимална дистанция от тип странично завличане на воблера, но рибата не се заши на тройките или по-скоро моментално се откачи. Това даде импулс за бързо прибиране на воблера и последващо замятане на максимална дистанция. Очаквах почти на момента да имам удар, но уви. Хипербързо прибиране на воблера и отново замятане – и така още 3 пъти. При следващата проводка имах отново удар, но на доста къса дистанция пред мен – на около три метра от скалния бряг. Агресивна атака срещу Ryuki-то, която бе стряскащо отчетена в тъмницата от бланката на Venom-а. Светнах челника и докарвайки рибата пред скалите я кепнах успешно – едър напорист сафрид (КОкали)! 

Линията ми пострада от мятането на рибата в кепа и загубих ценно време за риболов. Изобщо не се поколебах – извадих ножа и оправих „гоблена“. Седем-осем минути си минаха в рязане и превързване в тъмното – добре, че имах челник…. Заметнах отново Ryuki-то, очаквайки следващия удар. Надявах се рибите да не са единични и да се застоят в залива. Да обаче, до 23:30 часа нямах никаква друга слука. Явно бях оцелил мимолетен заход на единични риби и правилната примамка в точния момент! 

Прибрах се към 00:00 часа, поспах за около 4 часа и на следващата сутрин – на 29.06.2021, в 04:40 часа бях на другия кей – да проверя какво е положението там. Базирайки се на опита ми през годините назад – вече ми беше повече от ясно, че играта на рибите е 30 минути преди изгрев или след залез – за около няма и 10 минути заход, като пасажи няма, а само някакви единични риби влизат и бързо излизат. То нямаше и какво да ги задържи – няма я плячката от дребна папалина, гавро или зарганчета. 
Оказах се повече от прав – ранния сутрешен риболов ми донесе само един сафрид в тъмното преди зората, на същото Ryuki Belone! Дори след изгрева не спрях да правя неуморно проводка след проводка и да сменям примамките, но риби НЯМА…. Дори и за корморана нямаше риби, който реши, че няма смисъл повече да се гмурка и излезе на камъните пред мен да се напича и суши. 🙂

30.06.2021 – вечерен излет на първоначалното място, завършил с фамозно и гръмко капо.
Имах две риби за три ходения – абе хич не ми беше добре откъм риболов. Затова компенсирах с почивха,събиране на тен и тумбене на корема в следащия ден и половина.

02.07.2021 – един последен напън за нещо по-добро откъм слука.
От около два-три дни времето в България се беше развалило и почти в цялата страна имаше проливни дъждове, които захождаха и към северната граница на Гърция, но на Тасос всичко бе спокойно и слънчево. Единственото „тревожно“ в прогнозата за втори юли на острова беше, че следобед ще има дъжд с гръмотевици – според симулационния модел на софтуера, който наблюдавам през смартфона…. така се и оказа малко по-късно през деня. 🙂 
Още в 04:30 сутрина „цъфнах“ на кея, а там – под уличното осветление, заварих ей тези палави вагабонти, надзиравани естествено от родтелското тяло. 🙂

Реших, че вътре в кея няма какво да търся и с бърза крачка се запътих към „върха“ на буната. Идеята ми бе да ловя в открити води, като там да дебна хищниците, които влизат или излизат тепърва в посока към или от кея, ако евентуално има такива. 
През цялото време, от кея до буната, постоянно слухтях и оглеждах в тъмницата за хранещи се риби, обаче такива наченки липсваха… Светлините на селцето ми помогнаха да се придвижа по големите бели камъни без да светя с челника и да се издавам на рибите. Съобразявах се и много да не тропам по буната, докато подскачам от камък на камък. 
Нито за миг не се поколебах да заложа, в тъмното, първо на DUO Spearhead Ryuki 80S версия SW Limited в цвят Belone! Вече знаех, че това ми е печелившия коз от кутията с примамки, напук на останалите! Освен това, предната вечер бях навил чисто новото плетено влакно на Gosen Hard Type 8 в размер #0,6 и бях готов за далечните кастинги. 
Понеже е тъмница и не знам какво може да се случи, а и съм с ново плетено влакно, на което не знам още възможностите – настройвам аванса на макарата чрез дърпане на влакното с ръка спрямо определено свиане на връхната секцияна Venom-а, така че гасенето на удара да го поеме допълнително и аванса. След тази подготовка разпъвам кепа и го поставям на удобна позиция върху камъните, до лявата ми страна.
Първо замятане с цел максимална дистанция. Заматям мощно и чакам воблерът да цопне, като ориентир в тъмата ми е края на измъкването на линията – затварям бигела на макарата и почвам дългата проводка. По едно време усещам, по ъгъла на линията и по-малкото съпротивление на примамката, че воблерът вече се приближава близо до мен – на около 5-6 метра и си викам: „Ех, явно пак няма риби“, очаквайки, че още с първото замятане ще излъжа нещо. Какъв съм оптимист само, а? 🙂 Продължавам да навивам и на около 3 метра от камъните имам мощен удар на Ryuki-то. Засичам мигновенно, а бланката на Venom-а се свива зловещо, като рибата почва да взима аванс – ооооХА!! По поведението на спининга и аванса, светкавично разбирам, че съм уловил едра риба. Зпочна супер мощен отпор на хищника, като държа спининга във всеки един момент напрегнат, за да е изпъната линията, а бланката вече почва да се свива и по долната секция в посока макародържача. Аванса пее малка нощна музика, защото го отвъртам още малко – няма как, трябва да моря добичето. В един момент усещам, че някъде там в далечината тласъците започват да секват и идва моя ред – да затегна леко аванса и да придърпвам към мен рибока. Да обаче той не се предава и усеща, че трябва да прави маневри и номера… На слабата светлина – от лампите на крайречната алея, видях в далечината как лъсва над водата издълженото тяло на рибата и се опулих. Бързо навиване, за да я приводня и да е опъната линията – иначе, има шанс да се отскубне от куките!! И така – още три инфарктни за мен подскока… В този момент осъзнах, че съм уловил по-голям лефер от стандартните (35-40 см), които съм улавял там. Запазвам самообладание и следващата ми мисъл след тази колкото добре е закачена рибата, щом досега не се е откачила, е да съобразя мощността на вълнението и разбиването на вълните в камъните пред мен – трябва през най-удобната просека да я кепна! В следващия момент обаче се сещам тия риби кви зъби на ченетата имат и силно се надявам да не прегризе флурото на Sufix, че е 0,28 мм или пък брейда. Святкам челника и преценявам мястото, като оставям замалко рибата да поведе и да изпъне линията, за да слезна един камък по-надолу. Приготвям кепа и се връщам обратно в играта. Рибата е пред мен и виждам от осветяването с челника, че хич не е малка. Прекарвам я над подводните камъни и пробвам да я кепна….

Да обаче една вълна ми изиграва лоша шега и пропускам. В този момент лефера тръгва наобратно като се потапя надолу. Виждам и усещам как първо повода от флуорокарбон се търка в ръба на подводния камък пред мен, а след това и брейда…. Ееей направо ми причерня и бързо отпускам аванса, за да мога да я оставя да поведе и да променя гадния ъгъл, за да избегна триенето в камъка, като и вдигам едновременно колкото се може по-високо спининга. Рибата поема смело напред и така избягавам гадния ъгъл на триене. Сега обаче почват молитви дано линията и повода да издържат на напъните, ако някъде са нащърбени!
Зората почва да пуква, а на мен ми предстои второ „приземяване“ в кепа, като пак клякам на камъка и внимателно насочвам главата на лефера към главата на кепа – влезе ли вътре рибата е моя!? Успявам от втория път да я кепна, а тя почва да се мята лудо в мрежата. За да избегна нещастието да се освободи от куките и да изкочи от мрежата – се изправям бързо, вдигам дръжката на кепа нагоре и тегля към мен, за да я заключа по-добре в мрежата без да шава толкова.
Победата е моя, а лефера се оказва мой нов личен рекорд – 55 сантиметра. Правя му няколко снимки в кепа и на метъра, като допълнително го хващам и за снимка с грозната ми мутра, след което го задържам. 🙂

Зората вече пукна, а аз превързах наново повода и продължавам да замятам в същата посока, по която ми удари лефера, облавяки старателно периметъра пред мен. Надявах се, че някъде там може да има поне още един такъв рибок.

Втори удар обаче нямам. Сменям с тихия убиец на Shimano в размер от 129 мм, после с 99-ката, после пак с Ryuki-то, след това изреждам силикони, металните джигове и повърхностни примамки – попери и уолкъри с различен размер. Риби обаче няма – дори само да преследват примамките. Няма кой да разпори водната повърхност и да наруши монотонния ритъм на вълните. Взимам си няколко минути почивка, за да мине едно риболовно корабче пред мен и пак продължавам упорството.

Времето взе бързо да напредва – вече е 06:30 часа, но не се уморявам да правя проводка след проводка. По едно време се спирам, че около мен почнаха да се навъртат и кацат оси – нали бях задържал рибата и аромата й почна да ги привлича. Докато си държах спининга и провеждах, една оса ми кацна на  кокалчетата на дясната ми ръка – моментално спрях да въртя и я изстрелях  мощно с пръстите на лявата ръка. 🙂 

Трябваше да прибегна до химическо оръжие, за да ги изпъдя да не ме ужилят – извадих от чантата пръскалото на Bros – червената линия, което ползвам по принцип за нахални мухи, комари и кърлежи. Нафъщях около мен и ефекта бе положителен – осинаторите се разбягаха и продължих спокойно с риболова, без да се притеснявам, че някой от тях ще ме ужили. Досега не бях пръскал с него срещу оси, но за друг път вече ще знам, че помага.

Доста късно – към 08:00 часа, след като бях превъртял повече от половината кутия с примамки и за пореден път бях сложил Ryuki 80SW Belone, имах втори удар на риба –  добро КОкали, което се появи напълно само, ей така от нищото.  

Продължих да въртя до 10:00 часа, но беше напълно безпредметно. Нямаше какво повече да искам и да направя – време беше за един предпоследен плаж, че на трети юли си заминавах към България. Навръщане минах през кея да поогледам дълбините и видях, че рибарите бяха изхвърлили от мрежите си всякакви твари, включително прилов на малки скатове.

В късния следобед се разрази кратка буря в нашата част на Тасос, придружена с много светкавици. Една от тях падна с мощен тътен близо до студиото, където бях отседнал и подпали гората на близкия хълм. Сlед няма и 10 минути се чу вой на сирени и яко бръмчене във въздуха – освен пожарни, гърците бяха вдигнали един хеликоптер и два самолета, които поливаха с морска вода и потушаваха пожара в труднодостъпния терен. След два часа пожарът беше угасен, като най-ефективен беше хеликоптера, който за около минута пълнеше една бака от морето и за още малко повече от две минути минаваше над огнището и поливаше. Вижте видеото след снимките.

03.07.2021 – хващане на ферибота за Керамоти и отпътуване за България. Малко след 13:30 паркирах колата на ферито и като се качих на най-горната палуба рибарското ми сърце едва не спря от шок и ужас – огромен пасаж от едра меланура се беше събрал, като измежду тях се виждаше по някой единичен лаврак и ципура. Рибите, заедно с чайките, плющяха солети и снаксове, които им бяха подхвърляни от туристите през кораба. 

И така – дългия път към дома ме зове, надявайки се през септември отново да имам възможност да почина на Тасос.

Преди Комотини ни подхвана един як пороен дъжд, който продължи и на наша територия. В България вече от няколко дни беше дъждовно и мрачно, но ние носихме слънцето и готиния спомен от почивката в нашите сърца, които да ни топлят в следващите дни. 🙂

Здравейте приятели!
Имам време да драсна един репортаж и веднага го правя – малко дълъг, съдържателен, но пък поне е по-хубав от глуповатото постване на снимки във Facebook групите без каквото и да е инфо. Този път минавам на морска тематика. Тази година направих две почивки на Тасос – в края на юни и в началото на септември. Риболовът беше по-различен спрямо 2017 и 2018. Тази година се оказа, че юни месец бе по-благодатен откъм слука спрямо предходните години, а септември – не толкова.
Юнската почивка и серия от излети се състоя от 20 до 28. Потеглихме с компанията на 20-ти юни и още на пристанището в Керамоти, се забелязаха риби, като едната от тях беше с големи размери.

Погледнато от най-високата точка на ферибота, рибата

Хубава риба, която просто си се моташе насам-натам.

Очакванията за добър риболов бяха големи – както всеки път. 🙂 Нямах инфо дали се лови нещо или не, то не търсих и такова, защото често ми разваля удоволствието от риболова.

Пътуването до резервираното студио на острова мина отлично, като по време на 45 минутното плаване от най-високата палуба на ферибота зърнах в открити води огромна морска костенурка – толкова голяма досега не бях виждал. Със сигурност корубата й минаваше 130 см в диаметър.
Селцето, в което отседнахме, беше претъпкано. Наблюденията ми са, че с всяка изминала година туристите се увеличават главоломно и лека-полека спокойствието от почивката и тишината вечер донякъде се нарушава. Разбира се, преобладващия брой туристи бяха от Румъния. Ние българите си бяхме малцинство тоя път. 🙂
На 21-ви юни вечерта направих първия набег до кея. През деня, на плажа, бях видял доста лаврачета, като никоя друга година досега и това още повече ме беше накъсало за добър риболов. Към 20:00 часа бях почнал да мятам обаче актвиност на хищници – никаква. Очаквах поне екшън на повърхността да има, но нямаше гоненица. Надявах се поне на обичайния за това време на годината вечерен заход на кокалитата. Към 20 и 40 часа слънцето се скри за планината и бавно настъпваше мрака. Заедно с него се активизираха и морските хищници. Все едно от нищото – типично за тях, навлезе пасаж от риби в залива, но без каквато и да е индикация, че те са пред мен. Нямаше го бухането на повърхността или пък подплашването на плячката.

След две откачени кокалита, успях да излъжа една доста по-голяма риба, която обаче се откачи пред мен. Така и не успях да я оприлича добре в тъмното от кой вид е, но някак си по сребристата окраска и глава ми се стори, че беше лефер. Досега през предходните години през юни не съм имал слука от тази риба по тези места. Успешното водене на воблера бе хиперпроводката без туичове. В този момент разбрах колко е по-добре да имаш бърза макара. 🙂 Последва още едно откачено кокали, докато най-накрая заковах едно стабилно – доста голямо, с което приключих първия риболов. Успешния воблер за вечерта беше Ryuki 80S! Общо взето заходът бе в рамките на няма и 15 минути, след което до 23 часа нищо.

На следващата сутрин моментално в 04:30 часа се изстрелях пак на кея – няма как да не дойдат за ранна закуска морските хищници. 🙂 20 минути след пукването на зората те се появиха за бърз заход – 10 минути, след което отново офейкаха.

От четири заловени риби, успях да стигна до снимки само с една – другите се откачиха докато ги вдигах на камъните. От високо без кеп е такава работата. 🙂

В следващите 2 дни се отдадох на разходки и набелязване на бъдещи горещи точки за риболов. Направи ми впечатление, че местните рибари излизаха всяка вечер с лодките си в морето, като се въртяха основно в залива. Какво обаче търсеха и ловяха – така и не разбрах.

На това място определено щях да ловя, но както се оказа – по-късно през годината, чак през септември. 🙂

Предпочетох да ловя на обичайния кей, където знам, че влизат риби под час.
На 25-ти сутринта последва отново риболовен набег. През нощта атмосферните условия се бяха скапали и морето ме посрещна бурно и мътно, като беше довело и някви кафяви водорасли с формата на лента. На фона на безветрието от предните дни, сега имаше вълни до около 60-70 см, които ми блокираха достъпа до перспективния камък. 🙂 Силният вятър и вълните не ме отказаха и започнах риболова. Още на първи зори ме взе борбена риба, която след засечката започна яростна съпротива, придружена с 5-6 скока над водата – като пъстърва. 🙂 Отдалеч видях, че това не бе от обичайните кокалита!

Две минути по-късно в ръката ми се озова лефер с дължина от почти 40 см.

За първи път имах късмета да уловя лефер в северната част на Егейско море и някак си бях много удовлетворен, особено знаейки, че на това място през предходните две години не съм имал слука.
Явно при първия излет наистина откачената риба е била лефер. Моментално последваха още няколко на брой подавания в горещата зона, където бях заковал лефера, с надеждата, че глутницата е още там, но уви. Слънцето изгря и като че ли с него се изпариха рибите.

В следващите три часа продължавах да настоявам упорито от буната, надявайки се, че може да влезе за малко някой заксънял пасаж от риби. Доста късно се получи нещо такова, но бяха малки лаврачета, които бясно гонеха Ryuki 60S. Така и не се решаваха да го заковат. Е, по едно време, най-после ковнах едно, което върнах обратно в морето:

Надвечер отново отидох да преслушам фронта. Вятърът, като че ли вече не беше толкова силен, но отново Егейско море се вълнуваше, така както и аз – от неочакваното. 🙂

Завърших излета с две риби – лефер и случайна меланура на Ryuki 80S.

Сутринта на 26 юни отново бях на стартова позиция… с изключение на рибите. 🙂

Ранен сутрешен заход нямаше, като пущините влезнаха чак 06:40 часа за няма и 10 минути. Успях да заловя един заблуден зарган и два кокалита, като едното се откачи.

Успешната примамка отново бе Ryki 80S и вече изглеждаше като ветеран от войната.

На 27-ми сутринта ми беше последния риболов – кратка активност преди изгрев и някаква закъсняла след това:

Всичко на всичко финиширах с две кокалита, другите две се откачиха при вдигането от камъните – много гелета, но без кеп е така (няма къде и него да размотавам).

Общо взето бях доволен от юнските излети – имаше я тръпката и момента на очакване от неизвестното. Рибите бяха доста бързи при заходите сутрин и вечер. Ако не бях предварително на място в точния момент, то щях да си остана капо, без да се усетя какво се случва. Абсолютния шампион сред воблерите бе Ryuki 80S, като рибите взимаха или при хипербърза проводка или при бърза с по-бързи придърпвания на 30-40 см под повърхността на водата. Странно, но на повърхностна примамка нямах нито едно подгонване… Завършвам юнския обзор с още три снимки, след което ще премина доста набързо за случките от септември. 🙂

Дойде септември и отново плановете за оползотворяване на отпуската някъде на море. Този път предпочетох Гърция пред Турция. Интересно ми беше да видя каква е обстановката на Тасос по това време на годината. Очакванията за силен риболов бяха големи, но не се оправдаха. В периода от 9 септември до 13-ти се подвизавах на острова. Риболовът беше пълна скръб. Направих 4 излета, като уловх само 4 риби – по един дракон, зарган, кокали и маятико. Нямаше сутрешни заходи… нямаше ги вечерните.

Местните рибловци вадеха в мрежите си предимно барбун и други дребни спаридови риби, като често част от съпъстващия улов беше изхвърлян зад борда на лодките им – един вид добра захранка, но само ако има кой да я изяде, а в случая нямаше.

В последната вечер от престоя ми на Тасос, най-после успях да уловя една риба, заради която си заслужаваше да извадя фотоапарата. Доста борбено маятико ми налетя на Ryuki 110S. Добавих нов вид към списъка с уловени морски риби.

Понеже знам, че тази риба става доста кила, я метнах обратно в морето, пред смаяните погледи на другите рибари на кея. Видео така и не направих, защото бях от доста висок камък и някак си не ми е готино да показвам замятане на риба в морето. 🙂 Маятикото още като усети водата и се стрелна към дъното, като торпедо – доста жива и бърза риба.

В разговорите си с български риболовци, които бяха на кея, се разбра, че тази година в нчалото на септермври е пълно мъртвило на Тасос. Предходните години е било сеч и са се правили уникални излети от брега. Явно нещо цикличността се е променила. Каква ли ще бъде хавата в края на октомври и ноември – предстои да разберем. 🙂