Първи ноември – Ден на народните будители. Един светъл празник и страхотен ден… за риболов. Е, нямах възможност да ловя цял ден, но пък бях благодарен, че намерих време следобеда да отида до Марица и да половя.
Малко след 16:30 часа бях на реката. По пътя не се чудех много, много на кой вир да отида. Целта беше мястото, на което може всеки маришки хищник да ми удари на примамките – от костур до сом. Интересно, но на първите 10 замятания с 3 инчова Larva имах две леки побутвания и нищо повече. Очакванията ми за настървени риби и „голяма кошница“ нещо се изпариха доста бързо. 🙂 Явно просто едрите риби ги нямаше още там. 
Реших да сменя 3 инчовата Larva с по-малкия й размер от 2,5 инча и с 4 грама чебурашка, за да видя да не би костурчета или бели рибки да има пред мен. 
Още с първото подаване имах сигурно кълване и ето я рибата – уловена, снимана и върната веднага обратно.

В следващите проводки се почна голямо шоу! Оказа се, че пред мен има групиран не малък пасаж от домашните ми любимци, които още преди година и половина бях почнал да ловя с лайт спининга. Бяла рибка, след бяла…. просто нямаше мира…

Реших да върна отново на 3 инчовата Larva обаче нямах никакво пипане. Посмилих си, че каквото е имало вече съм го изпонабол. Да обаче, отново поставих по-малкия размер Larva и вижте…. почти всички риби бяха калибър: 

Докъм 17:40 полових на вирчето, като след 30-тата риба просто изгубих интерес и реших, че няма какво повече да очаквам и ще ида на съседния вир да пробвам за нещо по-различно. Как така поне един кефал или костур не ми клъвна, а все тия малки досадници – не знам. Разбира се не всички бели рибки снимах, че просто е безпредметно. Направих и 1-2 кратки клипчета с пускания – ей така да има. 🙂 

На съседния вир лових до „последните секунди на мача“, надявайки се късмета да ми се усмихне, но уви – нямах дори пипане. 
Две седмици по-късно – на 15-ти ноември отново посетих същия вир с малките досадници. Нивото на Марица се беше покачило с около 15-20 сантиметра и реката изглеждаше по-друг начин. Започнах да ловя към 15 часа като избрах първоначално да се позиционирам в началото на вира където е бързея – евентурално някой распер, кефал или гладен сом да забия. Отново големите очаквания не бяха оправдани и трябваше да се местя. След час и половина намерих някаква вяла активност. Успешната тактика бе смяна на чебурашка от 6, през 4 и накрая 2 грама. Та с тия 2 грама и 3 инчовата Larva нещата се получиха като имах първоначален зверски удар с моментален аванс, но рибата не се закачи добре. Оказа се, че куката се беше затъпила. Все пак ловя основно на силикони и не малко пъти зацепвам по дъното. 🙂 Имах подръка един чисто нов пакет куки на FilStar – модел Sensei F1411BN в размер №2, който наскоро бе пуснат на пазара у нас и бях взел пакет за тестове ден преди излета. Много остри куки от жилава тел с две контри на стеблото – против бързо изхлузване на силикона.
Последва смяна на кука с новия модел и подаване по същата траектория – максимална дистанция в диагонал и водене по течението. По средата на третата проводка Black Shadow Jig-а индикира кълване и моментално последва засечка. Този път рибата не оказа същия напън като предната, явно онази е била доста по-едра. Все пак от хладните води на Марица се показа един кефал с размери 40+, който се оказа първата и последната ми слука при надвечерната ми проверка!!  

Като цяло риболовът беше труден – нивото на реката вдигнато, а за 3 часа трамбоване по брега имах едва два удара само на силикон. 

Единствената риба за пред обектива бе кефал с дължина от 40 санта. Отчетлив удар, засечка, кратка борба и от маришкото течение се появи така чаканата слука:

Нов ден (неделя 29-ти) – нов късмет. Този път смяна на речния участък и ранно ставане. Малко преди 8 часа бях на Марица. Слънцето вече се бе вдигнало над хоризонта, но тепърва се показваше над гъстите далечни облаци.

Есенната мъгла лека-полека се вдигаше, разкривайки обаянието на Марица.

Нивото на реката спадаше, а слуката… нещо ми изневеряваше. Над два часа и половина упорито мятане, но без удар. Щом ятото лебеди си тръгна от дългия вир – си тръгнах и аз… Нямаше смисъл да вися повече.

Реших да се пусна надолу по течението, посещавайки един друг вир на Марица, с надеждата, че там може да открия някаква скатана риба. Часът вече подминаваше 12 на обяд, а аз бях без риба – нещо нетипично, но не и невъзможно.

През първия половин час не се случваше нищо интересно, е освен две-три зацепвания в дъното, но имах късмет и не скъсах силикона. Смених тактиката с малко по-лека глава – 4 грама и по-малък силикон – Larva в размер от 2 инча, като преди това бях замятал на 3 и 2,5 инча. Разликата почти веднага се усети. На първите 10 проводки имах пощипвания, които обаче не се реализираха в нещо повече. Може би скобари или морунажи си играеха със силикона и просто го побутваха.

След като с този размер Larva успях да провокирам интереса на рибите, то реших, че трябва да продължа да настоявам с него. При една от проводките дойде и заветния удар!!

Venom-ът индикира супер отчетливо момента на поглъщането на силикона, а резултата от настояването ми бе впечатляващ – борба с трофеен кефал от 50 сантиметра!!! Удоволствието от борбата беше страхотно и този момент показа, че бланката на спининга е не само бърза и чувствителна, но и гъвкава. Успешното кепване на трофея доведе след себе си до серия от няколко снимки:

Благодарение на един колега успях да запечатам този красив момент и така да се появя и аз на една от снимките 🙂 :

До около 14 часа нямах обаче друго кълване в речния участък и реших, че какъвто ми бил късмета, такъв да си остане – една риба, но трофейна! 🙂

През август и септември излетите ми бяха фокусирани основно на реките. Между другото успявах да направя и някой набег и за пъстърви, спасявайки се от жегата. Няколкото пъстървови излета са публикувани тук в този репортаж. Отделно от това се поразходих два-три пъти целенасочено и за щуки, но за тях ще репортна в друга публикация.
По Марица излетите ми бяха основно рано сутрин и надвечер. 

Общо взето слука на прилични и едри риби така и нямах, но имаше тук там по някоя заигравка, като основно се хващаха малки бели риби и по някой кефал – ами такъв ми бил късмета. 🙂 За съжаление много от хубавите места по реката бяха окупирани от биваци, като риболова беше невъзможен заради намятаните в повече дънарки на други риболовци, разпънати чак пред мен от отсрещния бряг.

При втория излет – надвечер на 28.08.2020, напипах в един вир единствените активни риби в района. Интересното е, че всички взимаха само на силикон – Fanatik Larva.

Отначало рибите се бяха пласирали на дъното и на максимална дистанция.

Определено имаше някаква интересна активност, която бавно се пренесе пред мен, като имах множество удари на малки бели риби, които разпердушинваха силикона. Допълнително и една щука над кило вдигна градуса на жегата, но се откачи по време на борбата. Общо взето за два часа успях да излъжа кефал, малки бели риби, един заблуден костур и една щука – всичко на силикон, като нито една риба не успях да излъжа на воблер… А за комарите – през 15-20 минути се пръскам с репелент и така ме оставяха на мира. 🙂 

Следващият ми излет по Марица бе чак един месец по-късно на 27.09.2020. Тогава напипах яка активност надвечер на малки кефали с малкия уолкър на Сторм и си направих гаргара с педарките, като за финал на излета без да искам боднах за дупето една бяла риба. 🙂 Кефът при риболова на повърхността – цена няма дори и с такива малки стръвници. 

През юли Марица продължи да е с високо ниво. Водата бе сравнително хладна за сезона, защото се изпускаха водните каскади. Обикновено през лятото наблягам на риболова с повърхностни примамки – уолкъри и попери. Удоволствието от екшъна с повърхностните воблери е единствено по рода си и винаги го практикувам стига да има условя, а и да няма – намирам такива. В случая, вследствие на високата вълна, която се провеждаше по поречието на Марица, удобните места бяха широките разливи или тихите участъци покрай брега, около които имаше някаква растителност – водорасли, надвиснали клони на храсти или дървета, или пък високи треви. През юли ми оставаше време да правя само привечер излети, като направих общо 4 излета. Успях да намеря активни кефали на повърхностни примамки, но като цяло риболова им не беше лесен. Като часови интервал се появавах на Марица към 18:00 часа и си тръгвах около 20:30. Успешната ми примамка бе малкия уолкър на Storm – Gomoku Pencil 45F!. Един мъник, който е доста атрактивен за наблюдаващите повърхността кефали и винаги ми е първи избор при риболова им. Освен това, за първи път ми предстоеше да изпробвам новия модел на FilStar – Balck Shadow Jig във варианта на 7’0″М, при риболов с повърхностни примамки. 
Стартът на „walk the dog“ програгмата бе на 4-ти юли. Бях на едно широко място, което беше с дълбочина до коляно. Мястото е традиционно за мен, когато ми се лови на повърхността при придошли води и винаги ми „дава“. И този път ми „даде“ кефали и неописуема тръпка от екшъна на повърхността. На два пъти, насред течението, провокирах с уолкърчето страхотна риба с голяма уста, но така и не успях да я уловя. Предполагам, че беше едър распер, виждайки как изригва водата и последващия тътен от атаката.

На 09.07.2020 отново се пуснах привечер да търся кефали, но на друга „гореща точка“. Широк разлив с папури, водорасли и един куп укрития, от които можеш да очакваш „А“таката!
Интересно, едно от кефалчетата, което улових имаше пъпки по главата, които обикновено се образуват, когато рибите са в размножителен период…. Еми с тия студени води от водните каскади определено периода им се измества, но чак пък до началото на юли…?! 

Както споменах по-горе за „А“таката – ето от такова място излезе една борбена тупалка, която се беше притаила в коридора между водораслите и бреговата растителност! 

Брутална и яростна „А“така, при която аванса сработи на няколко пъти. Един съвет от мен – винаги, когато работите с повърхностни примамки и бърз спининг отпускайте аванса, така че да гасите яростнтие напъни на едрите риби още в първия момент от удара и да не късате устите на млаките риби. В случая рибата клонеше към категория „трофейна“ и се налагаше намесата със спининга и аванса да е много прецизна, за да се извади това туловище от зеления пояс на водораслите или крайречната растителност. 

Все пак късмета ми се усмихна и последваха поредица от снимки на страхотен дебел кефал с дължина от 47 сантиметра. Риба далече над единия килограм, а след това и кратко видео с пускането й!!

Тройките на малкия уолкър бяха устискали, като едното жило на задната, която не е фабрична и е допълнително монтирана от мен – на Owner, се беше изкривило.

Докато оправях куките една нутрия дойде пред мен и спокойно си правше нейните неща, разкарвайки си насам-натам.

Реших, че каквито и риби да е имало наоколо, които са следели повърхността, то вече са слезнали на дъното или са се разбягали. Смених тактиката и заложих на силикон в любимия цвят. Две-три подавания по-късно за снимки излезе прилична бяла риба, която приятно ме очуди, като с нея завърши и излета.

На 12.07.2020 беше третия надвечерен излет. Имах на разположение да половя за около два часа. Животинките наоколо си живуркаха необезпокоявано в придошлите води на Марица. Голяма част от тревите бяха залети с вода и се бяха образували различни коридорчета около тях. 

В едно такова коридорче успях да заловя този добър кефал, като още един подобен ми се откачи. Общо взето финиширах излета с него. Друга риба така и не се появи… дори и на други примамки. 

Предпоследния ден на юли месец – 30.07.2020, пак бях по Марица, която отново бе с рязко вдигнато ниво. Първоначално стартирах в разливите с малкия уолкър на Storm, като в един момент ми втръсна да вадя кефалчета тип педарка. Имах своя шанс да заловя едър кефал или распер, но пропуснах момента на засечката… В крайна сметка на ей това жълто-зелено бобче дръпнах над десетина озверели кефалчета и си направих тотална гаргара с тях. 🙂 Активността им беше умопомрачителна, което се дължеше на някакво масово групиране – явно се бяха притаили от силното и бързо течение. 

Здравейте приятели на спининговия риболов! 
През март месец ни връхлетя една страшна беда в глобален мащаб, наречена от науката COVID-19 или по-простичко – коронавирус. През първите седмици никой от нас не подозираше, че ще се стигне до въвеждането на крути мерки относно пътуванията, с цел прдпазване на населението от още по-масово заразяване с тая гад. Преди въвеждането на извънредното положение, с което пролетния риболов по Марица предстоеше да бъде пълен провален за мен, направих няколко риболовни излета, които съвсем накратко ще седна да драсна. 
В началото на март месец природата започна много бързо да се събужда от зимния сън, макар че зимата и студеното време никакви ги нямаше.

Още в първия ден на март месец се пуснах по Марица. Следобеда на 01.03.2020 забегнах по реката в търсене на трофейните кефали, сомовете, костурите и евентуално белите риби. Към момента вече щуките и распера бяха в забранителен режим за риболов, поради настъпилия им размножителен период, а този на бялата риба предстоеше да влезе в сила – от 15.03.
По време на излета имах само един единствен удар – на пасивен силикон на Bait Breath Mosya в размер от 2 инча, като рибата не ми даде никакъв шанс да стигна дори до борба, понеже още със засечката ми прегриза повода от флуорото – очевидно бях провокирал щука… При последвало късане на силикона и превързване установих, че ролката ми с флуорото на Duel свърши и трябваше да карам с парче от около 35-40 см, но нищо, което е непоправимо за следващия път.

Следващия излет по Марица бе по-празничен – 03.03.2020. На националния ни празник, по случай освобождаването от турско робство, имах на разположение почти цял ден да се скитам по реката. 🙂 Реших излета да го направя в непознат за мен участък. От 09:00 до 12:15 часа нямах сторване – явно рибите бяха в отпуска. 
Достигайки един сууупер перспективен вир, започнах отново да въртя различни типове и размери силикони – предимно пасивни и по-малко активни. При една от смените сложих на линията Larva, в любимия ми цвят 022, с размер от 3,5 инча и 10 грамова проходна чебурашка.

Още на първото подаване имах страшен удар и моментално поведох рибата. 

Метърчето отбеляза дължина на кефала от 44 сантиметра. 🙂 

Рибите не бяха едри, но пък имаше доста стръвни кълванета – основно в течението. По време на излета използвах нов за мен флуорокарбон – на Sufix Super 21 FC в размер от 0,28 мм и останах с добри впечатления от характеристиките му.

На 07.03.2020 последва доста зловещо капо в друг непознат за мен участък на Марица. По време на излета не се видя жива рибешка душа, а условията за риболов бяха идеални…

Последния риболовен излет, преди началото на зверските мерки за пътуване и извънредно положение, направих на 14.03.2020 г., като целта на излета бе риболов на костуретки с едно ново осемнишково влакънце на Gosen – Sp 8 Egibito Special. 

Плетеното влакно беше очарователно. Трябва да отбележа, че до този момент съм ловил само с четиринишкови плетени влакна – основно на Gosen. 

Рибки успях да уловя, но не и такива каквито търсех. Излъгах общо 5 щуки с малките силикони, на различни дистанции. Рибите така и не снимах, защото първо бяха забранени за риболов заради размножителния сезон и според мен е по-добре да не се показват подобни слуки в Мрежата. Щуките си бяха типично лайтови с размери от 35-40 см – общо взето риби, които дори не са полово зрели и просто си патрулират насам-натам. Къде се бяха дянали костуретките така и не разбрах…
Е, пролетта настъпваше, а с нея надеждата и за по-добри риболовни излети, но уви, коронавируса взе от нас своето и направи ежедневието ни още по-тежко…

През февруари, отново на дневен ред бе риболова по река Марица, в търсенето на дебелите зимни маришки хищници. Намирането и улавянето на кефал с дължина над 50-те сантиметра все още бе един от главните ми приоритети. Сигурен съм, че в реката има такива чудовища, но някак си, все едно, имах усещането, че всеки път се разминавах с тях, по някаква причина – пресен примемер бе един излет през декември 2019. 🙂 За последно, кефал над 50-те сантиметра бях уловял през пролетта на 2017 година от река Марица.
Атмосферните условия бяха супер стабилни, предпоставките за успешен риболов бяха силно обнадеждаващи, а дневните температури – типично пролетни, като на моменти живака се напомпваше от 0 до цели 20 градуса по целзий.

Отделно към рибарските консумативи, добавих и ролка флуорокарбон на Sufix – Super 21 FC в размер от 0,25 мм. Останах впечатлен от тънкия диаметър, който реално си отговаря на обявения от производителя.

На 02.02.2020 се пуснах по Марица в един участък, на който за последно бях ходил на риболов преди цял месец. Малко след 10 часа бях на реката и още в първия вир имах надлъгване с една щука, но след две неуспешни атаки, тя се скри някъде и повече не я видях. Измина един час упорство и трябвше да се придвижа по-надолу по течението – към следващата гореща зимна точка, на която също очаквах да има активни риби.
След няколко проводки зацепих в един подводен дънер и дръпнах леко със спининга да видя дали няма да се откчи куката със силикона. Доста лесно и бързо се отцепи примамката, но след като я извадих видях това:

В по-предния фото разказ ви бях споделил, че установих как куките, които ползвам, кородират с времето от взаймодействието на капчиците вода, които остават по силикона, със съставките и солите, които съдържат пасивните силикони. Имах чист късмет, че счупването на куката бе вследствие на зацепването й в дънера. Ами ако бях уловил с нея някой борбен маришки хищник…?
След две-три минутки сложих нова кука и поставих свеж три инчов силикон на нея – Larva 017. При четвъртото подаване в течението пред отсрещния бряг, докато изтичах, усетих как изведнъж примамката се спря насред течението и в този момент спининга индикира леки трептения. Моментално направих засечка и… последва яростна борба на едра риба!!

Много тежка риба бях уловил, която следваше да извадя от течението и да я придърпам към по-тихата част пред мен. Дали беше сом или едър кефал – предстоеше само след няколко минути напечена борба да разбера. След около 3-4 минути докарах рибата пред мен и останах втрещен от размера й – беше кефал, трофеен кефал!!! Направо онемях, като му се показа огромното туловище и глава над повърхността на водата…. Запазих самообладание, предусещайки, че счупвам личния си рекорд за улов на кефал и това, че най-после и мен „ме огря слънцето“ с някоя риба над 50-те сантиметра. 😀

Рибата вече лежи уморена пред мен, от тежката битка, а аз не мога да повярвам какъв черен звяр съм имал късмета да уловя! Брууууталната риба – вижте каква опашка, туловище и глава има този трофей:

Разпънах бързо метъра и положих трофея за отчитане на дължината му:

55 сантиметра – толкова закова метъра! Това означаваше, че с цял 1 см този кефал бие личния ми рекорд поставен през пролетта на 2017 година, на река Марица, на воблер Salmo Minnow 5S! Със сигурност бие рибата от 2017-та година и по тегло, но с колко няма как да разбера, защото по принцип не нося с мен кантарче. 🙂

Един колега дойде при мен, който също гледаше вцепенен и респектиран от размерите на звяра и ми щракна няколко снимки с него, за което съм изключително благодарен! Такива трофеи имат място само на снимка в нашите риболовни дневници. Задължително трябва да ги пускаме, за да може търсенето да продължи, а те бавно, но сигурно да растат в реката, чупейки нашите предишни рекорди и дарявайки ни с незабравими моменти.

В следващите часове до края на излета ми беше все тая какво ще уловя още. След среща с такъв исполин остава чувството, че си постигнал нещото и търсенето може да спре… за известно време, де. 🙂 При следващите замятания „улових“ това на снимката по-долу, като скъсах успешния силикон в него – здрава корда с дебел диаметър, която обикновено се ползва за бракониерски методи с голи тройки. Доста добре беше заплетена в подводния дънер, защото една част успях да извадя и с 300 зора да я скъсам с помощта на приятел, който дойде малко по-късно, но примамката замина.

До края на излета имах още два удара, като успях да уловя само едната риба – отново кефал на Larva 3 инча.

Времето бе слънчево, а аз имах на разположение почти цял следобед – преко сили в зимния период около 3-4 часа до залеза, някъде.
Ето, че след 20-тина подавания в грешния вир, се настанявам в друг. С първите няколко подавания имам вече удар и първа риба – кефал, която обаче не успявам да снимам, защото бързо се откача от куката, докато се бавя да извадя фотоапарата. Нищо, едва ли е един единствен кефал в тоя гьол, пък и на око около 25 см. 🙂 Подавам още 10-тина пъти и заковавам приличен кефал – по-голям от първия.

Пускам внимателно кефала, за да не уплаши другите риби, които евентуално са там и продължавам да настоявам със същия цвят Larva. При едно от замятанията подавам напречно на вира и след два оборота усещам удар, близо до дъното в момента на пропадане, със страшно разтръскване на Balck Shadow Jig-a. Опитвам се да направя засечката моментално, но рибата така и не се зашива на куката. Резултатът – почти изхлузен силикон, при условие, че на стеблото на куката имам две допълнителни контри (bait holder), които служат за по-трудно изхлузване и задържане на силикона – доста яростно кълване, което пропуснах.

Решавам да подам отново по същата траектория, като след три оборота получавам същия агресивен удар в момента на пропадане и се започна едно лудо разтръскване на спининга – този път обаче рибата я заковах! Нито кефал, нито сом беше – ами какво тогава? След като се показва на повърхността оставам като гръмнат – хубав напорист маришки распер!

От 3 години ловя в този вир и досега никога не бях имал слука на такъв вид риба, нито пък бях виждал активност от него. Всички знаем, че има ли распер във вира, то чак хората от съседното село разбират за това. 🙂

Досега не съм имал и късмета да уловя распер с такава дължина, та успях през февруари да поставя още един мой своеобразен личен рекорд за този вид.

До края на деня оставаше още един час, през който имах само един зверски удар, но го проспах. 🙂

На 23.02.2020 се пуснах в участък от средното течение на Марица, но там нямаше и помен от живот, като абсолютно закономерно се капотирах, a на 29-ти отново затвърдих капото – не може само „Я да ги ловя“, както казваше един приятел! 🙂

Е, дойде време да драсна с два-три реда за новите ми слуки през 2020-та година. Нова година е – пълна с нови очаквания за по-добра слука и нови приключения в света на риболова. 🙂 Ще се опитам да бъда кратък, без много подробности.
Месец януари стартира с доста необичайно топло време, което ни позволи да половим още малко преди да са се сковали в лед водоемите ни и да е навалял големия сняг. През първата седмица от новата година живакът се напомпа до около 10 градуса през деня. Отсъствието на така очакваното трайно застудяване ни извади по язовирите и реките, в търсене на първите уловени за годината риби. Както знаем, сефтето е много важно. 😀 Моето търсене на маришките хищници продължи. Оказа се, че активни хищници има, но отново бяха единични риби и пръснати из вировете.
Съботата – на 04.01.2020, отскочих до Марица да направя обичайното преброяване на рибонаселението й, в познатите ми участъци.

Щуката даде добър начален импулс на излета, но в следващите 4 часа настана безрибие, което отдадох на резкия спад в нивото на реката, видно по пясъчните наноси край брега. Доста се поразтъпчих из бреговете на реката, но други риби не се видяха или уловиха…

Две седмици по-късно отново отидох на Марица да потърся „домашните любимци“. 🙂 Денят е 19.01.2020, малко след обяд, като от предния ден над България се бе настанил студен фронт със значителна облачност, който понижи доста рязко максималните дневни температури от 10-15 градуса до 3-4.

Полових още 20-тина минути на този вир с надеждата да излъжа отново тази щука или евентуално някоя нейна дружка, но уви. След около над час търсене на маришките хищници стигнах до супер перспективния вир, който си го оставих за десерт, в случай, че по другите места нямам слука.

При втората проводка с Larva-та имах много силен удар и моментално засякох! Black Shadow Jig-а индикира много силна и тежка риба, а аванса на Stradic-а сработи. Този мощен удар така ме стопли в студеното време, че забравих ума и дума. 🙂 Фокусирах цялото си съзнание само върху това: откъде да извадя рибока и дали ще успея да стигна до успешен снимачен финал с него. Виждайки, че рибата вече идва на повърхността ахнах! Дали пак 50-ка кефал бях уловил или по-голям? Докарах го до безопасното място на снимачната полощадка и ето крайния резултат:

Почти 49 сантиметров дебелак бе върху метърчето ми, който супер стръвно бе захапал пасивния силикон – истинско биче! 🙂 Е, не успях да подобря личния си рекорд за улов на кефал, но всяка една такава риба, която е достигнала тези размери е достойна и достолепна. Съветвам ви да подхождате с уважение към тях, предвид дългите им и трудни години на оцеляване из нашите реки и язовири и да им подарявате живота, запечатвайки момента от улова им само на снимка.

Продължих да настоявам на същия вир, търсейки другарите на този борбен едър кефал. Чак след 20 минути дойде заветния тежък удар, но се оказа, че рибата не е успяла да стигне до куката, вследствие на което пасивния силикон бе изхлузен от стеблото на куката, въпреки малките контри, разположени по него – нещо обичайно, когато не успеят да го всмучат до куката. В следващите 30 минути нямах удар и напуснах маришките брегове, защото все пак през зимата се стъмва по-рано. Като за четири часов риболов бях абсоолютно доволен от слуката – нямаше какво повече да искам от Марица.

Финалният януарски излет по Марица бе на 26.01.2020, като с приятели се пуснах по непознати участъци. Никой от нас нямаше идея какво да очакваме там – има ли риби, няма ли…. Така най-ми харесва, когато отидеш в непознатото и започнеш да си откриваш за себе си какво-що.
Отначало излетът ми започна с яко затъване на десния крак в една смес от кал, гнилоч и пясък – такъв вакуум направи, че ботуша ми остана в тая смес и едва стъпих на здрава почва, като за малко не си изкълчих едната китка на ръката, с която се подпрях на брега, за да не се сгромолясам върху цялото си оборудване… После с двете ръце се наложи да си играя на „дядо и ряпа“, но измъкнах ботуша, без да влезе от тая гняс в него. Доста шум и вибрации направих по брега, че беше безпредметно да ловя и се преместих по-нагоре срещу течението. Успях да си намеря читаво място и след 4-5 проводки имах удар – пред краката ми.

Усмирих „опърничевата“ и се показа за снимки:

Профилът на кефала бе леко изгърбен откъм главата, наподобяващ борец без врат. 🙂

В следващите 2 часа ме беше налегнала оная нотка, която напомняше за КАПОчино, но все пак, единствено от групата аз имах риба, та нямах право да се оплаквам. 🙂 Тъкмо си кзвах, че повече риба може и да не видим, но успях да напипам пак активност на риба, като при първия удар пропуснах да я закова за снимки, че се откачи пред брега, но след 10 минути се появи нова „звезда“ на снимачната площадката, която извадих с помощта на кепа на моя приятел, че беше доста чепато мястото за вадене, пък и за по-сигурно – да няма втори сакатлък. 😀

Щракна ми едно фото авера и след това, пуснх кефала обратно в Марица – да си зимува.

По време на излетът набелязах няколко супер яки горещи точки за летен риболов и се надявам като му дойде времето да ги атакувам с повърхностните примамки.
Така ми преминаха януарските излети по Марица, като активността, която видях и улових беше единствено на дебнещи на дъното дебели зимни кефали и щуки.

Време е да „сготвя“ един малко по-дълъг фото разказ за летните сладководни риболови от тази година, които не бяха много. Това лято бях зает с други ангажименти и поради това излетите се разредиха значително.
По големите язовири не се случваше нищо интересно. Пробвах два-три пъти да потърся големите костури, които предната година бях напипал, но освен дребосъци – тип детската градина, друго не се показа от водата. Риболов на повърхността нямаше никакъв. Успешните примамки бяха воблерчетата тип миноу и пасивните силикони.

Вниманието ми се насочи към любимата река – Марица. Август месец тъкмо бе настъпил и лятото беше в разгара си. При първото ми излизане по Марица, около Пловдив, риболовът се оказа доста слаб. Реката бе студена за сезона и отражението на това се видя в примамките, с които залових няколко риби – въртяща блесна и пасивен силикон. Общо взето отново дребосъци – онсовно кефал, малки костури и щуки.

Нещото „по-така“ бе един дебел кефал.

Предпоследния уикенд на август се разходих до средното течение на Марица. Новините, преди уикенда, за уловени риби по реката в участъка бяха неочаквано добри. Обект на посещението ми беше един от най-големите и мои любими вирове в района. Обикновено всяко лято към края на август и началото на септември там се правят добри излети, стига да няма много биваци. Цел на излетът ми беше основно риболова на маришкия кефал. По подразбиране ако нещо по-различно се вреди от него, то щеше да бъде зачислено към бонус точките. Поради това подходих с малко по-мощен спининг от обичайната лайтовка, с която ловя (ZODIAS264L2). Този път заложих на спининг с мощност мидиъм в следния модел на FilStar – Jig Master с дължина 2,24 и тест по примамки 5-21 гр.
Направих два излета – един надвечер и един веднага на следващата сутрин (поправителен). Марица беше в обичайното си лятно маловодие, а местата, по които ходя, не се бяха променили много, спрямо миналата година и малко по-назад във времето. Оставаше само рибите да бъдат озверели, каквото беше и инфото, за да бъде излета на ниво. Компания при първия излет ми правеше и моя спининг другар – Мишо, с който обикновено ходим да тормозим реката в този й участък. Трябва да кажа, че той се справя много добре с тормоза над рибите, защото само до преди два дни, преди излета ни, бе заковал трофеен распер от 75 см на Salmo Thril 7, както и няколко добри кефала отново на същия модел!
Целта на първият излет, в събота, бе да посетим Марица надвечер, за да хванем на „златния час“ – тогава, когато всички маришки хищници полудяват и фиестата от риболова им е във апогея си. С пристигането ни към 17 и 30 часа, обаче установихме, че хищническата активност се беше понижила значително, спрямо предходните дни, когато е било „партито“. Нищо, ние сме на Марица да помятаме примамките и какво по-хубаво от това? Поогледохме „работното място“ и се заловихме за „работа“.
Доста трудно реализирах първата си риба, като преди нея за 30 минути имах две подръпвания на максимална дистанция на воблер и един удар на силикон. В един момент заложих на Storm Gomoku Dense и провеждах воблерчето по течението с малко по-агресивни туичове. След няколко проводки имах удар:

Неголям кефал, но все пак първа риба за отбора ни.

След това кефалче последва отново затишие, като от време на време виждахме по някое епизодично избухване на распер, в което ни беше надеждата, че днес може и да излъжем някоя хитра риба от този вид. Тишината бе разцепена от зверски удар на спининга на Мишо – беше развъртял отново Salmo Thrill 7! В далечината видяхме как се преметна сом над водата, който се разбесня с опашка в течението и взе да прави пируети, като балканска пъстърва. Мишо беше подходил с ML спининг, който придоби формата на латинската буква “C”. На око рибата беше около 5-6 килограма. За съжаление борбата с хубавата риба продължи десетина секунди, след което сома се откачи. Ето за тези бонус точки ви споменах малко по-горе и затова бях решил да оставя лайтовката у нас и да заложа на спининг с по-голяма мощност, с който обаче да мога да замятам и по-голямата част от кефалските ми примамки около петте грама.
В следващия час и половина настоявахме неистово, но нямахме слука и се преместихме надолу по течението. Слънцето вече се скриваше зад хоризонта, а „златния час“ напредваше и беше към своя край. На новото място напипахме някакви активни риби, но за кратко. Всичко на всичко аз успях да заловя един костур, а Мишо се разписа с няколко дебели кефала, костур и дузина изтървани риби, които правеха брутални удари, но странно защо те не се зашиваха на куките. Интересното в случая е, че ударите ни идваха, когато се презентираше воблер тип миноу с дължина от 45-48 мм с по-пасивна игра. На шумни примамки като кранкове (тумбести и миноу) и въртящи блесни рибите не се решаваха за атака.

Поправителният изпит бе в неделната сутрин. Десет минути преди изгрев пристигнах на Марица – този път сам, защото Мишо имаше лични ангажименти и трябваше да пропусне риболова. Риболовствах на същото място, на което по залез бяхме напипали що-годе някаква активност на риби.

Хубаво и широко място, като в края си вира се изтича и има бързеи. По бреговете, откъм моя край, аромата на дивата мента придаваше един страхотен мотив към излета и опиянението от риболова по бреговете на Марица ми идваше зареждащо и успокояващо. Ароматерапия съчетана с риболов – перфектно!

Наред с всичко по-горе, по поречието на Марица премина голямо ято от големи бели чапли, което пое на някъде си. Докато извадя фотоапарата и те се отдалечиха много и не успях да ги хвана в полет точно над реката, за да ви покажа уникалната гледка.

В началото риболовът тръгна доста интересно – имах пет много тежки и безкомпромисни удари на Storm Gomoku Dense, предполагам на едри кефали, но така и не успях да заловя някой от тях… Реших да се преместя 10 метра по-надолу по течението и да подам воблерчето към ръба на изтичалото на вира. Облових три-четири пъти и на следващата проводка ме споходи изненадата от този мъник, с размерите на зарибител:

Ударът дойде при една от паузите, при което воблерчето пропадаше към дъното, олюлявайки се. Явно добре съм му презентирал на дребосъка сутрешната закуска. 🙂

Пуснах набързо мъника и след малко се скри край брега – в близката туфа от водорасли. Дали щях да излъжа по-голям, ами предстоеше ми да разбера – интригата се заформи.

Десет минути след „сефтето“ за излета бях заложил на една от класиките във воблеростроенето –  Salmo Minnow 5S HPH. Той е един от любимите ми воблери за риболов на малки хищници, като ми е донесъл много и най-разнообразна слука през годините. Воблерче, което е атрактивно за различните видове хищници със своята кранк и  туич игра. Като добавя и реалистичните „кожи“ на оцветяване, то всичко си идва на мястото. Въпреки, че на съботния излет, на точно същото място нямах, удар на него – без много да му мисля и никакво съмнение в способностите му, отново го презентирах. Още с първото подаване, в средата на вира, водейки го равномерно и напречно на реката, получих удар и бързо направих засечка. За снимки на брега се яви този скромен и срамежлив позьор:

Няколко минути по-късно приложих туич-а, като при тази тактика реализирах костур, които чакаше някаква плячка в течението, на 3-4 метра от бързея на изтичалото.

След пускането на този раиран разбойник изчоплих набързо още един, но по-малък.

Лека, полека утрото напредваше, а с него и броя на уловените ми риби на Salmo Minnow 5S. Активността на кефалите се повишаваше значително (нищо общо спрямо съботния излет, когато надеждите за успех бяха най-големи, но не би) и периодично започнах да дърпам риба след риба.

Интересното е, че с нарастване на активността на кефалите, се повишаваше и техния линеен размер, което за мен беше добре дошло.

При едно от засичанията Jig Master-a се напрегна доста добре и моментно адреналина ми се повиши – ами тази тръпка търсим всички. Какво ли бях уловил?

След кратка схватка, от умереното течение на Марица се появи пред обектива ми добър и борбен кефал, който си заслужи серията от по-долните снимки:

След измерването пуснах и тази риба обратно в Марица и продължих с успешния риболов.

На втората проводка, след пускането на предния кефал, пак имах страхотен удар, който отразих. И този кефал се бори достойно, вдигайки градуса на настроението и удоволствието от риболова.

Като дължина беше горе-долу колкото предния – 30 сантиметра.

След този кефал излета приключи, тъй като получих обаждане по телефона и поради лични ангажименти се наложи преждевременно да си тръгна по-рано от плануваното. Бях напипал рибите и ритмично си ги дърпах, но понякога има по-важни неща от риболова. 🙂 Е, каквото това – трябваше да напусна партито. Рибите са обратно в реката и знам, че ме очакват отново на същото място, за да им се покефя пак, пък и не само аз. Като за първи целеви риболов при използване на воблери в обявения от производителя долен тест от пет грама останах с добри впечатления от поведението на Jig Master-а.
До нови срещи!

Резултатите от излетите ми по Марица, в началото на 2019-та, бяха отлични!! Това го казвам с не малка скромност, защото което си е вярно, си е вярно. Успях да уловя страхотни и борбени риби. Предстоеше влизането на пролетната забрана за риболов на 15.04.2019 и трябваше да закрия риболова, съвсем условно. 🙂 За последно бях ходил на реката на 30.03.2019. Тогава треснах един кефал близо 50-те сантиметра, което ми даде стимул и надежда да потърся за последно желания трофей – над летвата от 50 см. За съжаление седмица преди закриването на риболова реката вдигна рязко нивото си. Дали щях да имам слука в тази… пералня?

Отговорът на този въпрос можех да получа единствено като посетя реката. 🙂 Предпоследния ден преди влизането на пролетната забрана за риболов се пуснах по Марица. 13.04.2019 – реката е буйна, мътна и разлята, като влачи всякакви боклуци изхвърлени в нея от човекоподобните, които населяват поречието и притоците й. Чувствам се ужасно прецакан при вида на Марица, но стискам зъби и си казвам, че ще ловя до откат – без снимана риба няма да се върна вкъщи. 🙂

Този път отидох на реката преди обед. Нивото вече падаше значително и бързо, но тя все си оставаше така придошла и разлята. Първоначално залагам на въртящи блесни и воблери, но удар отново нямам, както при предните излети. 10:40 е, а риба и удар нямам. 🙂 Запазвам тръпение и правя поредната проводка, надявайки се тя да не се прецака от боклуците и водораслите, които реката мъкне с придошлите си води. Изваждайки пасивния силикон на Fanatik – Larva, от кутията с примамки, вече предусещах слуката. Ясно ми беше, че ако евентуално има някакви риби пред мен, които отказват на другите ми изкуственяци, то ще ги провокирам на 100% с пасивния силикон! Две-три минути след направената смяна с пасивен силикон усещам мощен тропот по бланката на Jig Master-а и засичам като опарен!!! Леле, лелееее…. каква риба само излъгах:

Бланката се напряга радостно, аванса сработва и борбата почва!! Докарвайки рибата пред мен ми пада ченето… виждайки мощната й и здрава глава… и туловището!

Дали това бе желания и търсен трофей над 50-те сантиметра – предстоеше ми да разбера съвсем след малко??

Три инчовата Larva се губеше в голямата уста на този исполин, а чебурашката приличаше все едно е някакво малко m&m-че. 😀

Силно впечатление ми направи белега и нарушението на гръбната перка на този звяр. Казах си, че ако някой ден го уловя отново – точно по това ще го позная. 🙂

Опашката на кефалът беше голяма почти колкото дланта ми – истински звяр!

Моментът на истината дойде и положих дебелака на риболовния метър.

За мое съжаление не бях надскочил летвата над 50-те, а я бях достигнал отново. 🙂 Дължината на кефала и огромния му дебел корем, който беше пълен с всякаква храна, включително със сигурност и хайвер, оформяха внушителна осанка и габарити на тази риба – имах чувството, че тая бомба всеки момент ще експлОдира, държейки я в ръцете си. 🙂

След всичката тази плеяда от снимки и борба, последва реанимация на кефала, като го пощраках още малко.

От този кадър, сигурно много хора биха оприличила кефала на амур. 🙂

Моментът за пускането на звяра настъпи и пуснах фотоапарата в режим видео:

След страхотната слука имах още два удара в рамките на един час. Първият бе в бързея при изтичане на Larva-та, а втория (дошъл час след пускането на трофейния кефал) – в тихата вода до мен. За моя изненада се оказа, че в тихото съм излъгал мерна щука, която към момента попадаше в забрана за риболов. Въпреки това реших да я щракна. Направи ми впечатление, че вече й бяха пораснали зъбите и видимо отдавна си беше пуснала хайвера, навярно поради доста топлата зима.

Без значение дали тази риба попадаше в забрана (при случаен улов на момента задължително връщате рибата във водата) или не и при двата варианта с нея щеше да се случи това:

Поседях още два часа на Марица, до 15:00 часа, но друга слука и удари нямах. Почна да гърми и беше време да си ходя, защото само светкавиците могат да ме изгонят от риболов. 🙂 Този път активността на хищниците се оказа, че се изместила и се видя, че взимаха в часовете около обед. Добре, че отидох по-рано на Марица, че ако бях отишъл следобеда, както обикновено, можеше да си остана капо. 🙂
Ами това е приятели от мен – с този фото разказ репортажите от началото на годината приключват. Адски съм доволен от слуката, която имах и снимките, които си нащраках. Ключов момент за този успех, според мен, бяха: местата където открих рибите, използването на пасивен силикон – Fanatik Larva, с подходяща чебурашка и кука и подходящата проводка. Такъмът допринесе допълнително за удоловствието от риболова, като Jig Master-a ми сигнализираше всеки път, щом се навърташе нещо около куката. Доволен съм от представянето на този модел спининг при риболова със силикони и преборването на рибите. 🙂