Архив за етикет: Daiwa

Последният излет

Ето, че чак сега ми остана време да седна и да напиша каква я свърших с излетите през Декември. Направих общо 3 риболова, като два от тях бяха неуспешни, а последния бе страхотен и имах много добра слука! Пропускам първите два и минавам направо на последния излет. 🙂
Преди обед на 28-ми Декември имах ангажименти, които трябваше да се свършат. Сутринта времето беше чудесно и докато си чаках реда из държавните чиновнически институции почна да ме хваща яд, съзнавайки, че губя ценно време… Време, което със сигурност щеше да бъде оползотворено по-добре ако бях отишъл на риболов! Дочаках си реда и към обед се изстрелях с „200“ към къщи, че времето почна да се разваля. Прегледах набързо прогнозите, а те не бяха обнадеждаващи… За деня го даваха, че следобеда времето ще се скапе и ще има превалявания от дъжд и сняг, а в следващите седмици температурите ще падат и ще има трайно застудяване, което за съжаление продължава и до днес, т.е. в следващите няколко седмици нямаше изгледи за нормален риболов, то и до днес няма де. 🙂 Събрах кутиите със силиконите, грабнах фотоапарата и спининга и газ към язовира. Докато пътувах, забелязах, че от север нахлува студен фронт и се задават доста гъсти черно-бели облаци, като не след дълго започна да вали дъжд. Решен, че ще направя един последен риболов за 2016-та, дори и камъни да валят, пристигнах на язовира малко преди 14 часа. След 5 минути вече правих първите замятания, а дъжда ту спираше, ту почваше и започна да преминава в сняг… Стартирах риболова със силикон на Savage Gear – LB Cannibal Shad на 8 см в цвят firetiger. При едно от провежданията, на около 30 метра от брега, примамката не тупна на дъното. Погледнах си линията и видях, че отпусна. Повдигайки плавно върха на спининга нагоре, направих един оборот и половина с макарата за да обера линията и да усетя….закачка или риба? Примамката се бе закачила в нещо и напънах въдицата…напънах още един път и…доста странно и плавно отлепих нещо от придънния воден слой. Почнах по-силно да тегля и да напъвам Speedmaster-a, като в един момент въдицата се разтресе мощно и „нещото“ почна да взима бясно аванс…е в този момент усетих колко ми е гъвкава въдицата 😀 Бланката на Speedmaster-a се огъна много злобно. Бях закачил доста едра риба и почнах да я боря по-усърдно. За съжаление след минута-две, рибата разтресе още по-зловещо и се откачи… Извадих набързо примамката и проверих какво е състоянието на силикона и дали куката е поддала. Установих, че по него нямаше поражения, а куката си бе наред, дори не бе затъпена. Е, за съжаление се разминах с доста едра риба, но така е понякога в риболова. Проведох още 10-тина пъти на мястото и реших да се преместя 15-тина метра по-вляво. Смених силикона с този на Daiwa – Duckfin Shad 9 см в цвят Wakasagi – един от най-любимия ми модел силикон, който имам в кутията! На четвъртата проводка усетих как нещо изтряска примамката и рязко засякох. Ето, че отново имах риба на линията! 🙂 Докарах я до брега и видях, че съм уловил добра бяла риба, която се беше закачила доста леко за устната.

На дължина рибата беше около 60 сантиметра:

Реших, че мога да задържа рибата с оглед на състоянието на рибната популация във водоема. Продължих излета, а дъжда и снега ту се усилваха, ту спираха. Вече бях доста мокър, но въпреки това не спрях да мятам. Сега беше момента за един страхотен и запомнящ се риболов в края на годината. Преместих се отново и започнах да замятам колкото се може по-навътре, тъй като установих, че ударите бяха на максимална дистанция. Поставих на линията класически млечно бял шад на Орка с размер от 10 см. Шад-а е монтиран на бяла кука номер 5/0 с вградена сферична глава и тегло от 12 грама.

След няколко минути, непосредствено след замятането на примамката, усетих удар при пропадането й и моментално засякох. Шад-а на Орка бе харесан не само от мен, но и от тази бяла риба:

Рибата бе малко над 40 сантиметра.

Много добре бях отразил кълването на рибата:

Пуснах я и уверено продължих да търся рибите от брега.

За съжаление атмосферните условия станаха още по-зле и в следващия час направо си подгизнах. 🙂 През това време усетих още две кълванета на риби, но те бяха доста плахи и вяли.
Пробвайки си различни проводки и силикони усетих много добър удар. Рязко засякох и ето, че отново имах риба. Когато се показа над водата останах много изненадан:

Оказа се, че имах слука на щука! На този язовир ходя от доста време, но нито един път не съм имал слука на щука, само бях чувал, че имало. Ето, че и мен ме споходи късмета. 🙂

Не виждах главата на силикона и държах изпъната линията, защото ако я отпусна, като нищо щуката ще захапе флуорокарбоновия повод и можеше да не стигна до фотосесия.

Рибата направи и коронния си номер – една свещ, но не й дадох шанс да шава много. Гепих я с ръката за хрилния капак и я извадих на брега. Ето как беше глътнала силикона:

Силикона, който успя да я провокира бе на Pontoon 21 – Awaruna на 3 инча и цвят 401:

Пуснах рибата и продължих риболова още 40-тина минути.

Към 16:30 часа вече бях подгизнал. Нямаше изгледи да спрат валежите и реших, че е време да си ходя.

Останах много доволен от излета. Това бе един страхотен завършек на отиващата си 2016-та година. Тепърва предстоят нови излети и риболовни емоции през новата 2017-та година, които отново ще имате възможността да прочетете и разгледате тук в Spinning365.com. Наслука и успешна нова година на всички фенове на спининговия риболов! 😉

Новата въдица 2

Привет на всички! Новата Година настъпи, обаче аз още не съм свършил с излетите от старата 😀 , така че продължавам!

В средата на Ноември се отвори възможност за един пълен риболовен уикенд. Успях да направя два излета, като останах доволен от посетения водоем, слуката и една нова въдица. 🙂 В мен се зароди любопитство да пробвам новия Спийдмастър на Шимано. Първоначалната ми идея бе за риболов от брега със силикони, а впоследствие и с други примамки, когато настъпят по-топлите месеци. Доста трудно успях да достигна до някаква информация за въдицата в Интернет. Основните публикации, които прегледах, бяха тези, като по риболовните форуми не намерих нищо:
1) Testbericht Shimano Speedmaster CX Serie (240H, 240MH, 210M);
2) Praxistest am Peenestrom: Shimano SpeedMaster CX XH;
3) Спиннинговое удилище SHIMANO SpeedMaster CX.
Малко трудно се реших за покупката, но любопитството ми беше по-силно и надделя. Избрах да ловя с ето този модел: SSMCX24M, като благодарение на този онлайн магазин успях да почерпя допълнително инфо за техническите данни на въдицата.

Сега за излета! 🙂
С мои приятели посетихме един страхотен водоем, който миналата пролет (2016) е бил напуснат от частния си собственик и сега бе изцяло свободен. Инфото, което имахме беше за костур, бяла риба и евентуално щука – какво по-хубаво инфо от това за един спинингист! Винаги си имам едно на ум за подобни водоеми, тъй като те са престъргани многократно при напускането от собственика им, а впоследствие и от наглите и безскрупулни бракониери, но този път някак си бях по-позитивно настроен. Пристигнахме на язовира около обяд. Първите ми впечатления, стъпвайки по бреговете му, бяха положителни. Водата бе бистра и чиста и почти нямаше битови отпадъци. Сглобих такъма и му се порадвах малко с фотоапарата. Ето и какъв бе баланса с макара на Ryboi – Zauber 4000:

След около половинчасово замятане пред обектива се появи и първата риба за излета, която удари в дълбоката част на водоема:

Тази бяла рибка донесе нотка на надежда, че все пак в язовира е останала някаква риба, с която можем да се позабавляваме.

Пуснах рибата, но по-късно умря….може би твърде бързо я бях извадил от дъното на повърхността и не е успяла да изравни налягането… Жалко наистина, но понякога се случват такива неща, колкото и да не ни се иска, особено с риби от този вид.

Последва затишие и решихме да започнем да се местим, търсейки къде са се скатали другите риби. Ето, че ги намерихме и на един от любимите ми силикони на Daiwa Tournament – D’Fin в размер 7,6 см. и цвят Chartreuse се излъга и първото костурче.

Последва една маломерна бяла риба:

Пуснах, този път успешно, маломерката и продължихме към следващото място, тъй като ударите спряха.

Локализирахме голям пасаж от костури в плитката част на язовира и стана много добър риболов с малки силикони. Почти на всяка проводка имахме удари или риби. Почнахме ги на Орка – Шад 6 см...:

…след което преминах на Fox Rage – Zander Pro 7.5 см. и цвят Natural Firetiger…:

Всички бяхме доволни от активността на костурите! Очаквам в скоро време братлето да захвърли в мазето всички болонези и дънни въдици, които има и да зареже хамалогията. Много е хубаво човек да си ходи безгрижно на риболов с една въдица и две кутии с изкуствени примамки: 😀

Надвечер се показаха и малко по-едри костури:

Този бе и най-големия сред всички:

С него сложихме и край на риболова:

Беше погълнал изцяло 3,5 инчовия силикон на Pontoon 21:

Доволни от слуката на непознатия водоем, решихме да го посетим на следващия ден. Да обаче атмосферните условия тотално се скапаха през нощта. Неделя сутринта духаше студен вятър и имаше значителна облачност. Явно това повлия на храненето на хищниците и слуката ни бе значително по-малко, като се излъгаха единични рибки, които клъвнаха само на Орка – Шад в размер от 6 сантиметра и цвят FB.

На по-големите силикони нямаше удари. Към обяд замря и малкото активност, която имаше и си тръгнахме доволни, въпреки слабата слука.
Чудесно е, когато посетиш нов непознат водоем с нова въдица и успееш да я сефтосаш от първия път!

Пясъчни костури 2

Привет!
Костурският ми риболов отново продължи след купона на повърхността. На 20-ти Август ми се отдаде възможност, с мой приятел, да посетя отново язовир Пясъчник в търсене на пясъчните костури. За съжаление риболовът ми нямаше нищо общо с предния път: „Пясъчни костури“.
В далечината се виждаше, че ни наближава буря и побързахме с избора на място и замятането на примамките. Малко преди 17 часа успяхме да си намерим местенце и „пуснахме котва“, защото просто нямаше накъде да се мърда по брега от десетките намятани дънни въдици на другите риболовци.
Впечатленията от излета на моя приятел можете да прочетете в: „Риболов на костур от брега със силикон“.
Този път риболовът на костури се осъществи изцяло на силикони. Поради влошаването на атмосферните условия и появилия се вятър, рибите се придържаха към дъното. Докато сглобявах спининга си и се мотах, моя приятел ги зачеса на силикон…..:

….в много добро темпо:

Успешната му примамка бе Fiiish – Black Minnow:

Моята тактика бе да започна да ги търся от горе надолу 🙂 Интересно ми беше да разбера дали костурите се движат из слоевете или стоят само на дъното. Започнах с попери, после минах на плитко газещи воблери тип миноу и кранк, след което минах и на по-дълбоко газещи. В крайна сметка опрях до силиконовите примамки, тъй като ни стана ясно, че риболов има само на дъното.
Моят приятел си ги дърпаше в добро темпо на силикон, а аз бях още капо 😀 По едно време настана истински екшън, защото му дойдоха големите бабанки:

Всичко хубаво, ама се оказа, че големите батки предпочитаха силикони с размер от 9 сантиметра нагоре, а аз разполагах с различни силикончета от 3 до 7,6 сантиметра 😀 Ето, че в случая размерът на примамката беше от ключово значение за успеха 😉 Важно беше също и какви грамажи глави се използваха, защото на моменти вятъра възпрепятстваше риболова с глави/чебурашки от 3 до 5 рама. След доста дълго експериментиране на различни дребни силикони, най-накрая заложих на най-големия, който имам в кутията си и не след дълго излъгах първия костур за излета. Слуката дойде на Daiwa – Tournament D’Fin в размер 7,6 см. и цвят Pro Blue.

Моят приятел продължаваше да дърпа добри костури с по-едрия силикон, а аз просто……стоях и снимах 😀

Е…не през цялото време снимах неговата слука. От време на време идваше по някой костур и при мен, като най-успешната ми примамка си остана силикона на Daiwa:

За мое съжаление крайният ми резултат от излета, като бройки костур и размер на рибите, бе доста скромен спрямо този на моя приятел. Той направо си ги разби и ключът към успеха му бе в това, че заложи на по-голям размер силиконова примамка 🙂 Вероятно дребните силикони се явяваха неестествена плячка в язовира за сезона и костурите просто не ги гонеха. Както видяхте от по-горните снимки ние ловихме един до друг. Към 19 часа рибите офейкаха и риболова приключи и за двама ни.
Късмет беше, че осъществихме този излет, защото лятната буря ни се размина само с вятър, a в далечината се виждаше, че вали и гърми. Излетът, който направихме, бе отличен за нас – хванахме си костур и си направихме доста изводи от самия риболов 🙂

Язовирски дребосъци

В началото на Август направих два излета на един язовир в търсене на костури. И двата излета се състояха надвечер. При първото ходене костурите ми убегнаха. Видях няколко дребосъка да гонят примамките ми, но нищо повече. За сметка на това имах два бонуса. Зарадвах им се много, защото видях, че все пак нещо е останало в гьола…..
Първият бонус бе маломерна бяла рибка, която клъвна в началото на излета на Mepps Aglia Decore AG/RGE №2:

Вторият бонус бе сом, който се хвана в самия край на излета на силикон Daiwa Tournament D’Fin в размер 7,6 см. и цвят Chartreuse монтиран на първи номер бяла кука, която е вградена в 5-6 грамова сферична оловна глава. Ударът бе доста навътре от брега и мноого силен, като се случи при повдигането на силикона от дъното. Направо „протече ток“ по бланката на лайтовия спининг. След засечката последва рън и взимане на аванс от няколко метра плетено влакно. По време на цялото вадене рибата се стремеше да се гмурне към дъното. След 3-4 минутни тя бе пред мен:

Доста добре се бе закачило сомчето:

След снимките го пуснах с пожелания да му порасне още по-голям мустака и му благодарих за тръпката и кефа, които ми достави:

На вторият излет ситуацията бе друга. Успях да провокирам костурите и дръпнах доста от тях, но със скромни размери 🙂 . Въпреки това, риболовът бе динамичен и ми достави голямо удоволствие. Всички костурчета излъгах на двете разцветки, които имам, на Pontoon 21 Crack Jack 48SP-SR, а на другите примамки дори не цъкнаха: