Архив за етикет: fiiish

Щукарски успехи през есента

Удоволствие е да се ловят активни риби налитайки с все сила върху примамките, но да провокираш и надхитриш лениви щуки, удоволствието е още по-голямо.През изминалите дни направих три излета. След работа не остава много време, деня накъсява, стъмва се по-рано и за риболов разполагам с по 1-2 часа. Първият ден времето беше много студено, ветровито и мрачно. Облових по плитките и обрасли места с дълбочини от 2-3 до 5 метра без успех. Преместих към по-дълбоките зони. Заложих на Fiiish Black Minnow номер 4 с 20 грамова глава. Първото замятане, първа проводка и имах удар с повеждане, но рибата бързо се откачи. На втората проводка отново въдицата претрепна, засечка и този път извадих щука 🙂


Това беше единствената щука за трите дни, която беше смазала силикона доволно. След този улов продължих да настоявам в дълбокото. Плахи кълванета не липсваха, някои от рибите се откачаха пред краката ми, защото не нося кеп с мен. Смених размера на силикона и заложих на номер 3, 12 см с 18 грама глава. Не случайно името и е Jig Head. Забелязъл съм че при проводки по дъното 18 грамовата глава, работи по-добре от 12 грамовата при дълбочини 8-10-15 метра ( на поголеми, все още не съм ловил).

И така този излет беше най-краткотраен, не повече от час. Докато открия къде са крокитата времето накъся и почти се мръкна.На следващият ден, след работа отново бях на брега на езерото. Този път директно започнах да ловя в дълбоките зони. Както предходния 12см с 18 грама беше добра комбинация.

Кълванетата отново леки и плахи, всички риби се закачаха по ръба на устите им. Отново имах откачени пред краката ми, и няколко по време на ваденето им.

Много хубаво на Jig Head (18гр) е че при тупване на дъното, силикона оставя в правилна позиция, а не полягва настрани.Малко и за самото водене. Класическа джигова проводка, малко обиране с повдигане, кратка пауза. Всички риби до една вземаха точно в отлепянето на силикона от дъното. Тук искам да вметна и ред за влакното което ползвам Unitika Shoregame X8
Размерът който съм навил на шпулата е 2.0. Изключително гладко, позволяващ далечен кастинг, съпротивлението му във водата е сведена до минимум, също така много износоустойчиво и адски здраво. Вярно 2.0 е прекалено за джиг, но често търся щуките в обраси места и е имало случеи да боря едри риби без аванс. В тихо време с до лек ветрец проблеми нямам при джига. Усещам примамката и плахите кълванета достатъчно отчетливо. За кратко време ползвах и размер 1.5 на морето, казвам ползвах, защото силна риба ми взе всичките 200м от шпулата. Със сигурност за следващия морски риболов отново ще се запася, а скоро ще сложа и на лайт макарата ми най-малкият размер. Малко се отплеснах, но наистина съм страшно доволен от влакното.

Скоро не ми се беше случвало да ми отхапе опашка на силикон 🙂

Малко кроки 🙂Смених силикона и реших да заложа на номер 6 с 30 грама глава. След няколко проводки, имах хубав удар, но куката беше се забила в силикона. Веднага смених с по-малък номер, а именно 5 с 15грама глава. Заметнах в зоната на кълването и след няколко къси придръпвания с минимални паузи, отново лекото претръвпане, изчаках малко, засечка и да 🙂 Вече се усещаше тежес, рибата първоначално тръгна настрани и създаде илюзия за по-голяма от колкото е. Не че е малка ха ха 🙂

Закачена право в 10ката, съвсем лекичко което за пореден път ми доказа че в този ден рибите не бяха много агресивни 🙂

Самоснимачката е голяма работа, малко ми е зор с фокусирането, но се справям 🙂

Едно есенно пейзажче 🙂

Забравих да вметна в по-горните редове, но нещо интересно за самото реализиране на кълванетата през двата дни, с изключение на пъравата риба. Кълванетат следваха след пузата, в момент на отлепяне на силикона от дъното.Не се ли изчакваше малко след претръпването, рибите се откачаха, но когато се стърпявах да изчакам секунда или две най-малко, щуката успяваше да се откачи лично  от мен или  в най- лошият случей, когато излезе на повърхността пред краката ми  и се разшляпа 🙂 Още един факт, който потвърждава че щуките бяха леко лениви. Времето сравнение  предходния ден отново хладно и мрачно, поне вятъра беше по-слаб.Сега и за третият излет. Денят ми беше почивен заради лошото време, ветрове с пориви до 6-7м/сек, проливен дъжд не позволят работа на открито. Прогнозата за следобеда беше нещата да се нормализират. Така и стана. Остана си мрачно, но сравнително тихо, от време на време преваляваше за кратко.След успехите със силикони от предходните два риболова, започнах да ловя  отново с тях в дълбокото но след около 30 минути облавяне, нямах пипване. Пробвах  проводки с по-леки глави според размерите прокарвайки ги много над дъното, но отново нямах резултати. Смених с воблери, имам си любимец и това е той.

Преди да направя първата проводка, не знаех какви приятни емоции ще ми донесе до края на деня. Още на второ водене заших един плашок.

Малко по-късно, отново имаше удар и втора риба.

Каква била тя, може би заради по-тихото време, щуките не стояха в дълбокото, а бяха се изтеглили по-към брега. Избирах си издадени места за да правя успоредни на брега замятания или диагонални. Там където дълбочината не надминава 5-6 метра, също се стараех да прокарвам воблера близко до водна растителност. Вземаха си Пойнтера щуките, но липсваха онези удари без предупреждение. След бавно,равномерно водене с леки тучвания и по-големи паузи и тучиване след пауза следваха и кълванетата. За целият риболов имах само един празен удар 🙂 Както споменах по-горе, от време на време си ръсваше доволно дъждец, по време на който улових още два плашока, но все още си жаля техниката и я щадя от дъждеца 🙂

Едно щуке си хареса малкият брат на Пойнтер 128, а именно Пойнтер 100 🙂

На моменти слънцето се опитваше да пробие между облаците 🙂

Малко след като просветна, отново след потегляне на воблера от пауза, нещо го стопира и понатежа. Този път по-добра на размер щука 🙂

Както споменах по-горе Lucky Craft Pointer 128 SP e воблер, който ми е донесъл много приятни емоции, спасил ме е от капота, улавял съм трофейни риби с него  в трудни моменти. Провеждай ги го покрай ръб  на зона с много водна растителност усетих леко пречукване след 4-5 метра равномерно водене. Веднага паузирах, туичнах и отново леко чукване, паузирах за повечко секудни 5-6 (едвам се сдържах, не съм фен на дългите паузи, но носят успех)  Започнах да обирам, минимално разклатих воблера с лек туич, когато усетих това за което мечтае всеки риболовец. Удара си беше удар. Разчупи ми китката, която беше свикнала да лови мъници до момента. Рибата веднага напъна навътре към дълбочините , имах късмет че не влезе в растителността. Обърнах щуката към мен,  а тя със силни тласъци се опитваше да се откачи, но трите тройки не дават шанс ( в случеят се беше закачила на две от тях) . Приближавайки зоната в която атакува воблера ( до растителността) Рязко тръгна настрани към нея. Тогава натегнах аванса и успях да я спра. Не позволих да се натика там от където няма вадене.

Тройките бяха се зашили здраво с краят си една към друга, а по време на борбата с рибата, лопатката на воблера сочеше към опашката и. Това допълнително и даваше мощ, но силовият такъм се доказва в такива ситуации.

83 сантиметра, личен рекорд за това езеро (досегашния 72), езеро на което рибното  му  богатство се равнява горе долу като на българско. През последните години му се оказва огромна риболовно преса от поляци и литовци. Тези хора не прощават, разбира се има и добронамерени и постъпващи с рибите както трябва, но е честа гледката на отрязани глави на малки риби и свежи люспи по брега.
И една финална снимка за спомен, благодарение на самоснимачката 🙂

Fiiish Black MInnow и щуката – част 4

Posts in this series
  1. Живият силикон Fiiish Black Minnow - част 1
  2. Живият силикон Fiiish Black Minnow – част 2
  3. Живият силикон - Fiiish Black Minnow част 3
  4. Fiiish Black MInnow и щуката - част 4

Здравейте колеги ,
Когато писах първите си публикации , иновативният силикон Fiiish Black Minnow тепърва навлизаше сред българските риболовци и беше нещо непознато и в предвид цената му  не предразполагаше към много тестове поне от брега , където късанията са често явление дори и с този незацепващ монтаж.

В първите ми 3 части от описанието на този силикон детайлно описвам какво и как при риболовът му най-вече на костур и бяла риба, където резултатите при изпозването му превишават в пъти загубите от късане  или повреждане , като удоволствието да накараш рибите да кълват във време когато не искат да погледнат нищо друго е ненадминато.
Но, нека да се върнем към темата , а именно целенасочен риболов на щука със силикони Fiiish Black Minnow.

* * снимка Александър Мечев

В последният месец успявам да отскачам до близка до Пловдив баластриера, която се оказа налазена от дребни до средни щуки , което предразполага към тестове от всякакво естество. Примамки за щука дал господ и едвам ги нося , но това което ме изненада беше именно риболовът със силикон.
Всички са запознати с правилото – колкото повече разстителност и укрития – толкова повече щука и това място се характеризира именно с всякакви подводни препядствия , храсти и водна растителност.

Гледката предразполага към подминаване на мястото , но не и когато използвате Fiiish Black Minnow , а когато сте за щука целенасочено задължителните размери и глави са съответно – номер 3 с 6 грама глава , номер 4 с 10 грама и номер 5 с 15 грама глава , който с 16 си сантиметра плаши много от рибарите  , но не и гребните щуки , а захватът на тези глави е в самото  им начало  с цел да потъват различно , а като ги подръпнете сякаш рибка се стрелка към повърхността 🙂

Започнах съвсем на майтап при 2 -рият ми риболов с глава 6 грама която се оказва ,че заедно със силикона се хвърля на прилично разстояние с новият ми кастинг такъм Tailwalk Fullrange CC Casting

И разбира се започнах във време , в което нищо не можеше да изкуши щуката и от 30 минути нямах пипане.  До тук със силикон съм ловил в чистим места и доста често оставях примамката да падне на във водната растителност , но незацепващият монтаж ми позволяваше да продължа с обловяването и първото кълване не закъсня , но закъсня моята засечка и…. зъби по силикона 🙂 Продължих и не след дълго отново имах удар на пропадане и пак не се закачи, но само след две проводки беше на лице и първата ми щука на силикон 🙂

И това в адската жега 🙂

За съжаление беше време да приключвам , но  след само 2 дни се намъкнах с каяка и…. като не упорствах на повърхността , защото там е уникално да се лови , просто слагах силикона , засилвах го близо или в замите туфи с водорасли и следваха удар след удар като няколко от щуките удряха по 2 – 3 пъти и то достигайки до самият каяк като беше страхотно да се наблюдава как побесняла щука обикаля каяка и търси примамката , а като само я потопиш във водата следваше моментален удар 🙂

Ето в такива туфи с водорасли просто потапях силикона и следваше почти моментален удар – кеф , който само Fiiish Black Minnow може да донесе в 36 градусов пек.
Върхът на удоволствието бяха 3 брутални удара в 14:30 часа , когато всичко живо се беше изпокрило , а аз успях да накарам близо 2 кила щука да вземе брутално целия Fiiish black minnow 3 -ти номер , но малко преди снимките успя някак си да изпюе глътнатият до главата силикон 🙂 , който се налагаше да мине през масата за лепене на раните.

И докато експериментите с подаване във водораслите се увенчаха със страхотен успех , продължих да експериментирам с проводките от брега където подаването не е толкова лесно. Най-често водих примамката с подръпвания над или около водната разстителност и доста често имах удари на пропадане , който са трудни за реализиране…

Все пак извадих няколко риби , като повечето се откачаха в момента , в който отпусна линията , за да извадя апарата за снимка.
Но, дали примамката щеше да е толкова успешна когато нямаше укрития…
Макар и трудно успях да си намеря чисто място и на 3 -тото подаване почти на дъното ме закова хубава щука над кило , но в предвид високият бряг трябваше или да я хвърля в пясъка зад мен или да рискувам да се откачи… е случи се второто , но така или иначе тя щеше да се върне във водата като всички уловени от мен риби 🙂
Ударът беше на 2 -ри номер силикон със новият модел – 8 грамова глава…. 
Веднага смених с 3 -ка и 6 грама и отново удар , но без закачане , като на следващото хвърляне ударът беше добър , но борбата кратка и около 300 грама костур беше увиснал от другата страна на линията 🙂
И това във време когато намях пипане на нищо друго…
И все пак изненадите тепървя предстояха….

Имах около 40 мин преди съмняване и се позиционирах на място където имах много удари в предишните си излети и за 10 тина минути изредих на бързо няколко вървежни воблера и .. нищо. Сложих пак 3 -ка Fiiish  с 6 грама глава и започнах туйчингово водене… и само едно вяло почукване.
Обаче… при едно от прибиранията ми явно подразнен ,че не кълве започнах бързо прибиране на достигналата на около 6 – 7 метра примамка и последва страховит удар , които оставих без засечка от изненада…
Ами сега… как ли реагира щуката на много бързо почти морско водене на силикона?
Второ хвърляне  и още с приводняването започнах да водя много бързо , почти расперско примамката и … отново удар , без закачане , след само 5 метра нов с кратко закачане и …
В следващите 20 мин хванах 4 риби на ултра бърза проводка около водораслите  и на успоредна проводка до брега , а ударите бяха двуцифрено число.
И всичко това на равномерна бърза проводка , дори прекалено бърза за щука 🙂
Не мога да си представя колко риби щяха да се закачат ако бях ползвал подсигуряваща 3 -ка, но и точно това не е най-важото.
При разборът след това на път за дома се замислих ,че именно перфектният баланс на тяло , кука и глава , както и прорезът на корема на примамката , коото при бързо водене създава страхотни трептения, правят бързото водене да изглежда като панически бягаща рибка и събужда хищничестки инстинкти , дори когато рибата отдавна е приключила със своята вечеря 🙂
Опитайте и вие този метод на водене (а и другите) и съм сигурен ,че успехите няма да закъснеят.
Поздрави и наслука.

Пъстървови приключения

Събудих се сутринта и първата ми мисъл беше риболов, а все още ми се спеше прекалено много. Реших, че ще полежа малко и ако не ми мине ще се ходи за риба и без това даваха времето да се разваля следващите дни, а и аз традиционно преди изпити , вместо да уча ходя за риба да си наместя чакрите. Полежах малко, обаче пусти мерак не минава и беше ясно , ще се ходи , но трябваше да се разбързам и да тръгна рано, преди да започнат сутрешните задръствания. Събрах в един сак с който ходя на тренировки уж нещата , защото не знаех кое ще ми трябва и кое не , а нямах време да се бавя. Вече пътувах към реката и си мислех колко болен мозък съм , точно преди 2 дена бях пак за риба и едва не умрях от жега, но мерака си е мерак, поне кафе и вода да си бях купил от София… Отидох на реката сложих един воблер от тези които правя , за да го тествам как се държи и докато си подмятах лежерно в един хубав вир нещо ми причука, помислих си това е камък , но последва на втория-третия туйч рязко дръпване , засечка и започнах да се боря с едно прилично рибе.

Помислих си , че днес ще имам явно слука за разлика от преди това. Тръгнах окуражен с надежди и рибарски блянове за добър риболов и в крайна сметка така и стана, макар да имаше своите падения и възходи риболова. Реших да тествам в по-бързата вода и сложих тежък воблер , който ми позволява да обловя терена , но беше проблем защото водата беше бърза , а аз се движех срещу течението. Рибата беше активна и почти зад всеки хубав камък излизаше по някой мъник и се стрелваше към воблера, но му се струваше явно голям. Смених и сложих едно Snacky 33 , едно страхотно бижу на Лъки Крафт според мен, с него мога да облавям доста добре и срещу течението. Малките често го чукваха , но не можах да реализирам риба с него в този момент , защото не се задържаше толкова , колкото ми се искаше на мен, а явно и на тях.

Продължих да крача и Ники ми подхвърли „Хей братле, виж какво има до теб!“ , погледнах и видях една змия хапваща си в захлас лешанка с прекрасни цветове. Извадих телефона и реших да я снимам.

Видях един хубав вир в моите очи и реших да да тествам с някоя клатушка да им я презентирам с пропадане и повдигане и по едно време баааам , удар аванс и се откачи… Отидох на следващото място , имаше малко водопадче , дълбочина и камък – всички предпоставки някоя пъстърва да дебне в засада падаща храна от водопада по течението. Сложих един Power Tail 3.8 gr  или както аз му викам „железниьо Фиииш“ и подадох , по принцип може да се води основно по два начина, единият с повдигане и отпускане (да има тропаш на вратата) или с постоянна проводка , тогава работи като цикада , но трябва да мяташ по течението и да го водиш срещу него, за да има съпротивление. Подметнах един път нищо, подметнах втори път и бааам нещо го чукна , инстинктивно засякох , водата се разплиска и след малко пред мен имаше една не голяма , но борбена и красива рибка.

По едно време по път видях една ларва от водно конче , в този момент се сетих ,че преди имах подобен силикон , а сега липсва…иначе можеше да пробвам как ще реагират.

Повървях известно време и ми се стори, че рибите вече не са активни , защото не вземаха на нищо и реших малко да полегна и релаксирам , лежах и мислех как да ги провокирам , но през това време забелязах колко красива беше гледката над мен, а аз вперен във водата изпускам природата , която ме заобикаля , в крайна сметка рибите не бяха най-важното нещо , а досега с природата.

Поех малко въздух и продължих като бивол да газя в реката и проверявам зад всеки камък и във всяко вирче. Както си мятах вече леко отчаян нещо ме удари и разтърси, това ми повлия доста отрезвяващо. Веднага смених воблера, защото вече го бяха видяли и не вярвах да има повторна атака, а рибата според мен не се беше убола. Подметнах прецизно и след няколко повдигания и пускания до дъното нещо буквално тръгна настрани, без да причука, безапелационно и мощно. Засякох и започна да взема по малко аванс, той си седи леко разхлабен , за да избегна откачания на добри риби, вече го бях играл този филм на миналият риболов, като се откачи една хубава риба след скок във въздуха и затегнат аванс… След малко рибата беше до мен , не я напъвах, защото куката е малка и не знам до колко се е забила добре. Снимки , пози и хайде пак във водата да зарадва някой друг.

Това беше добре , имаше удар и малко се оживих и тръгнах с нова амбиция да ги търся. Имах няколко пускания на малки риби, но не се закачаха , а може би и по-добре така. След малко в поредният вир от който имах голяма надежда да измъкна хубава риба нещо ме взе, тръгна и се откачи… а беше хубава риба. Веднага последва лек тунинг на металният Фиииш и му сложих единична кука с надеждата да ги пробива по-лесно и да държи по-добре рибите. Резултата не закъсня , след малко нещо тръгна при пропадането настрани , викам си това да е течение е странно и инстинктивно с лека подсечка реализирах още една хубава риба.

Вече бях много гладен , изтощен от прехода и жегата и единственото за което мислех бяха вскусни пържени картофи със сирене и нещо месно за гарнитура. Видяхме се с Ники,  той вървеше по течението , а аз срещу него , направихме си едно селфи както си е редно за гладни хора и тръгнахме към колите.

А ето и една негова снимка как лови риби, когато го мързи 😀

Яденето не съм го снимал, защото беше много свинска история , но мога смело да кажа , че си струваше след толкова преход да хапнеш нещо вкусно, макар и после трудно да станах и стигнах до колата, бях се отпуснал, спеше ми се и ме мързеше – неочаквано добра комбинация!

Новата въдица

Здравейте приятели, риболовци и читатели!
В средата на Септември си  взех една „нова любовница“ (въдица). Тя е на Pontoon 21 – GAD (Global Anglers Dedicated) Gancho:

От доста време ми хваща окото поради съотношението цена/качество и накрая не й устоях. Взех си модела GAN702LF:

От няколкото излета, които имам досега, мога да кажа, че е чудесна въдица за ценовия си клас! Няма да се впускам в споделяне на впечатленията си за нея, тъй като това не е целта на този фото-разказ. Може би някой друг път ще го направя. 🙂
И така, вече имам нова въдица, а когато тъкмо си взел новата въдица от магазина, ти идва да направиш само едно – да отидеш до някои водоем и да й се накефиш!! Аз точно това и направих. 🙂 Надвечер моментално избягах на гьола и почнах да си я пробвам с различни примамки. Пробвах различни видове примамки за да я усетя как работи. На дребни силикончета ми удряха малки костурчета и кълванетата бяха ясни и отчетливи по бланката.
По едно време забелязах малко по-едра риба да гони на повърхността, на около 20-тина метра от мен. В една от кутиите си видях един попер, който от 3 години влача със себе си, но така и все не му идва ред и кой знае откога не съм го мятал – Lucky John Small Gangster. Заметнах смело надалеч и почнах да го водя, но нищо. Заметнах още веднъж на максимална дистанция и преминах отново покрай горещата точка. Тогава видях как водата под попера изригна и моментално някаква риба го грабна. Аванса изскърца и въдичката се огъна. Доведох наблизо рибата и видях, че беше щука, която доста бе глътнала примамката. Изтеглих я на брега и хоп, ето я и първата риба с новата въдица:

От устата на щуката се подаваше само главата на попера:

Извадих примамката с кохера, последва дълга реанимация и айде обратно във водоема:

За съжаление времето за риболов изтече, тъй като Слънцето вече се скриваше зад хълма.
На следващия ден имах повечко време за риболов и отидох на проверка до друг водоем, за да пробвам новата въдица. Сутринта риболова тръгна доста тегаво. Имаше риби, но няколко не успяха да налапат добре примамките и ги изтървах. Да ама този любопитко не устоя на Крак Джак-а и явно, при преследването на воблера, съм го зашил странично: 😀

Последваха три маломерни щуки в разливите между брега и водораслите на Mepps Aglia-e №1, като само една от тях залових с обектива:

Естествено, бе върната обратно да трупа дължина и килограми. 🙂

Продължих нататък по брега и на един друг плиткаж заложих на Pontoonn 21 Beat Bull, като слуката, която ми донесе, бе ето това кефалче, което бе глътнало цялата задна тройка…:

Половин час след това пък ме взе маломерна щука:

След дълго упорство и търсене на рибките неусетно дойде следобеда. Натъкнах се на пасаж от едри костури, които здраво плющяха малките рибки край водораслите. Започнах първо с повърхностни примамки, но само стоях и наблюдавах как през 5 минути захождат бандюгите и си отиват. Смених с воблери тип миноу, кранкове и въртящи блесни, но костурите не искаха и да погледнат изкуствените примамки! По едно време набиха малките рибки във водораслите пред мен и успях да видя всъщност каква бе плячката – уклеи и бабушки от по 6-7-8 сантиметра:

След изреждането на толкова видове примамки, закономерно дойде ред да заметна и силиконите. 😀 От кутийката извадих един Fiiish Black Minnow №1 цвят Kaki. Преди около година си бях купил два цвята и все си седяха захвърлени в раницата. Преди излета сложих в кутията един-два, да има. Този силикон ми се стори най-подходящ поради това, че беше с незацепващ монтаж. Пред мен имаше доста подводни камъни и водорасли и точно той бе най-доброто решение за момента. Тъй като дълбочината беше от порядъка на около метър и половина, а костурите гонеха срещу мен на повърхността, реших да водя силикона на около двадесетина сантиметра под повърхността на водата с леки придърпвания. Още при първото подаване, след 5-6 оборота с макарата, имах мнооого брутален удар! Бързо и рязко засякох със спининга. Рибата почна да се дърпа и да тресе върха на въдицата. Опита се да се завре във водораслите, но не й дадох шанс, тъй като затегнах аванса и напънах спининга, за да я покажа отгоре над водата. Ето го и бандюгата, които напрегна Gancho-то:

Страхотен борбен костур, които осмисли всичките ми опити надлъгвайки рибите от пасажа с бандюги:

Огледах силикона и установих, че поради финия материал, от който е направен, се бяха получили две сериозни разкъсвания на телцето му. Това определено е един сериозен недостатък за мен, а като добавя и високата му цена за брой (без оригиналната глава и куката), то нещата отиват към един доста скъп риболов… Оказа се, че силикона подлежи на залепване, чрез нагряване със запалка, но това е само временно решение, до следващата риба.
Трудно прощавам на такъв размер костур (поради кулинарните му качества, които ценя много), но реших да го пусна:

Повъртя се малко около мен и си замина:

Свалих Fiiish-а и сложих на линията силикон на Дайва, с офсетна кука и чебурашка. Подходих отново по същия начин и след няколко замятания отново успях да излъжа добър костур:

Просто, безкомпромисно зашиване при засечката с новата въдица:

Пуснах и тази риба:

За съжаление, след около 10-тина минутки се наложи да тръгвам, а и костурите  нещо офейкаха.
Интересното при един от излетите бе, че се натъкнах на Largemouth bass-ове, като един от тях успях да го уловя на силикон Orka Shad 4 см цвят WB, но когато посегнах да го хвана с ръката си, стръска с глава примамката и се откачи…., та се задоволих само с тези снимки. Ето как дебнеше един от тях:

Явно привнесените преди няколко години екземпляри са се приспособили успешно към нашите условия и сега, според мен, ще предстои инвазия към вътрешността на страната до няколко години. Във водоема видях 3 поколения Bass-ове, което означава, че май тая гад се размножава доста бързо.
Е, успях да хвана и Largemouth bass с новата въдица – какво повече да иска човек! 😀
Поздрави и до следващия фото-разказ!

Пясъчни костури 2

Привет!
Костурският ми риболов отново продължи след купона на повърхността. На 20-ти Август ми се отдаде възможност, с мой приятел, да посетя отново язовир Пясъчник в търсене на пясъчните костури. За съжаление риболовът ми нямаше нищо общо с предния път: „Пясъчни костури“.
В далечината се виждаше, че ни наближава буря и побързахме с избора на място и замятането на примамките. Малко преди 17 часа успяхме да си намерим местенце и „пуснахме котва“, защото просто нямаше накъде да се мърда по брега от десетките намятани дънни въдици на другите риболовци.
Впечатленията от излета на моя приятел можете да прочетете в: „Риболов на костур от брега със силикон“.
Този път риболовът на костури се осъществи изцяло на силикони. Поради влошаването на атмосферните условия и появилия се вятър, рибите се придържаха към дъното. Докато сглобявах спининга си и се мотах, моя приятел ги зачеса на силикон…..:

….в много добро темпо:

Успешната му примамка бе Fiiish – Black Minnow:

Моята тактика бе да започна да ги търся от горе надолу 🙂 Интересно ми беше да разбера дали костурите се движат из слоевете или стоят само на дъното. Започнах с попери, после минах на плитко газещи воблери тип миноу и кранк, след което минах и на по-дълбоко газещи. В крайна сметка опрях до силиконовите примамки, тъй като ни стана ясно, че риболов има само на дъното.
Моят приятел си ги дърпаше в добро темпо на силикон, а аз бях още капо 😀 По едно време настана истински екшън, защото му дойдоха големите бабанки:

Всичко хубаво, ама се оказа, че големите батки предпочитаха силикони с размер от 9 сантиметра нагоре, а аз разполагах с различни силикончета от 3 до 7,6 сантиметра 😀 Ето, че в случая размерът на примамката беше от ключово значение за успеха 😉 Важно беше също и какви грамажи глави се използваха, защото на моменти вятъра възпрепятстваше риболова с глави/чебурашки от 3 до 5 рама. След доста дълго експериментиране на различни дребни силикони, най-накрая заложих на най-големия, който имам в кутията си и не след дълго излъгах първия костур за излета. Слуката дойде на Daiwa – Tournament D’Fin в размер 7,6 см. и цвят Pro Blue.

Моят приятел продължаваше да дърпа добри костури с по-едрия силикон, а аз просто……стоях и снимах 😀

Е…не през цялото време снимах неговата слука. От време на време идваше по някой костур и при мен, като най-успешната ми примамка си остана силикона на Daiwa:

За мое съжаление крайният ми резултат от излета, като бройки костур и размер на рибите, бе доста скромен спрямо този на моя приятел. Той направо си ги разби и ключът към успеха му бе в това, че заложи на по-голям размер силиконова примамка 🙂 Вероятно дребните силикони се явяваха неестествена плячка в язовира за сезона и костурите просто не ги гонеха. Както видяхте от по-горните снимки ние ловихме един до друг. Към 19 часа рибите офейкаха и риболова приключи и за двама ни.
Късмет беше, че осъществихме този излет, защото лятната буря ни се размина само с вятър, a в далечината се виждаше, че вали и гърми. Излетът, който направихме, бе отличен за нас – хванахме си костур и си направихме доста изводи от самия риболов 🙂

Риболов на костур от брега със силикон

Здравейте колеги,

Риболовът на костур винаги е бил динамичен стига да се разбере къде са рибите и какво искат 🙂 Е, това не винаги е лесно особено когато риболовстваме от брега и местата са силно ограничени както от релефа , така и от стотиците рибари търсещи мирни риби от брега на яз. Пясъчник. Да , след като мрежите бяха намалени драстично язовирът се оказа направо окупиран от стотици шаранджии и риболовът дори от лодка стана почти невъзможен. Но , стига сме се оплаквали – добрият рибар винаги намира начин да изчопли някоя и друга риба и с приятел акостирахме на брега на язовира няколко часа преди мръкване в топла августовска вечер и с доста късмет успяхме да заемем един от ръбовете на мястото наречено „Дупката“. Още след първите няколко хвърляния се разбра ,че пред нас има някакви риби  , капризни и не особено едри , но каквото такова.

dsc_0894

Има още →

14.02 – Ден за влюбените в…. риболова

Здравейте приятели и колеги риболовци,

На 14 -ти февруари едни празнуват нещо дето опиянявало повече от виното , други разчитат на виното да помогне за достигане до първото опияняване , а ние влюбените в риболова просто отиваме да се срещнем за пореден път с непреходната си любов  към срещата с природата и нейните обитатели.
Е, в прекрасният пролетен ден ( температурите бяха над 20 градуса) на яз. Пясъчник бавно , но сигурно животът се пробужда от зимната летаргия и белите рибки вече мислят за лИбоф 🙂
Поради близостта ни до язовира решихме да не ходим много рано , защото по това време на година няма силно изразено сутрешно кълване и към 9 сутринта благополучно бяхме на вода и със сменен маршрут в посока ръкавите на язовира.
Имахме информация ,че рибките макар и с не големи размери предпочитат и по-малки като размер силикони и в предвид дълбочината на която щяхме да ги търсим ( макс 14 – 15 м) заложих в началото на Fiiish Black Minnow номер 2  с 10 грамова глава.
И резултатът почти моментално бе бяла рибка – мъжкарче малко над 40 см.

20160214_091533 20160214_091535

Последва и един мъник , който директно отиде да наедрява.
След няколко пропуснати удара и колегата извади един преял… с бяла риба, костур.

20160214_090716 20160214_090723

И аз продължих в костурското темпо с 2 бързи костура и една бяла риба пак със същите скромни размери. Хубавото беше ,че макар и вяли , ударите бяха доста  и натискането върху силикона също и изтървахме много риби.
При мен продължи да работи цветът KAKI на  Fiiish Black Minnow и дори и големият размер от 12 см не можеше да ги откаже.

20160214_123659 20160214_140552

След кратко около обедно затишие намерихме точка относително далече от брега с променлива дълбочина между 12 и 14 метра и започнахме следобедното кОпОнясване 🙂

20160214_091632

Следобед рибките предпочитаха оранжева Pontoon21 Awaruna с размери от 3,5 до 4,5 инча.
При подобни гледки и уникално време , съчетано с прекрасен риболов беше доста трудно да си тръгнем… 🙂
20160214_173128 20160214_173131 20160214_173141 20160214_173146

За целият риболовен ден, 3 -те каяка хванахме около 20 бели рибки и 10 -тина костура което за това време на годината е прекрасно постижение, с което още веднъж се доказва, че усилията по неговото опазване си струват.

Поздрави и наслука

п.с. В събота с един колега измих за пореден път пъстървовите си воблери , но без никакъв успех 🙁

Живият силикон – Fiiish Black Minnow част 3

Posts in this series
  1. Живият силикон Fiiish Black Minnow - част 1
  2. Живият силикон Fiiish Black Minnow – част 2
  3. Живият силикон - Fiiish Black Minnow част 3
  4. Fiiish Black MInnow и щуката - част 4

След като се запознахме с базовите специфики на Fiiish Black Minnow и това, че очевидно лови риби е добре да продължим с доказателствата за това.
И тук ще се включат доказателства  и от други колеги , които са използвали силикона Fiiish Black Minnow в своите риболовни излети из водоемите и реките на България.
Има още →

Живият силикон Fiiish Black Minnow – част 2

Posts in this series
  1. Живият силикон Fiiish Black Minnow - част 1
  2. Живият силикон Fiiish Black Minnow – част 2
  3. Живият силикон - Fiiish Black Minnow част 3
  4. Fiiish Black MInnow и щуката - част 4

И така…
Да продължим там от където стигнахме в уводната статия за иновативната силиконова примамка Fiiish Black Minnow. Да , това не е просто силикон в пакетче , а една готова примамка за риболов. Както когато си купите воблер вие получавате примамка готова за употреба ВЕДНАГА , то и тук това е точно така. Е, сега ще си спомните за доста интересния и отначало сложен монтаж на 3 -те компонента и… ами тук стигаме до пакетирането на примамките Fiiish Black Minnow. За да избегнат неудобството когато за първи път се докосвате до тази примамка , производителите и са направили интересно пакетиране наред със стандартното пакетиране по отделно на куки, глави и силикон.
Тук е мястото да представим Fiiish Black Minnow Combo – готов за употреба силикон с монтирана кука и глава + още едно силиконово тяло в резерв.
Има още →

Живият силикон Fiiish Black Minnow – част 1

 

Силиконът, който промени изцяло усещането за риболов с меки примамки.

Иновациите в риболова в момента са толкова малко въпреки ,че всяка една компания претендира всеки един сезон ,че е променила едва ли не изцяло светът на риболова. Но, повечето промени опират до заигавка  с козметични промени във формата или цвета – това в силиконовите примамки става доста лесно и много фирми залагат на тази изпитана тактика – и тя носи успех. Но, нито една фирма не предложи завършено решение в силиконовия риболов – една изцяло готова примамка,  която да събере в себе си съвкупността на 3 -те компонента – „глава“ , „кука“ и „силиконово тяло“ , без който риболовът с меки примамки е немислим. И тук идва мястото на изключително иновативният силикон Fiiish , който предоставя на модерния спинингист перфектното съчетание на 3 -те компонента във вариации , който  покриват практически всички диапазони на силиконовия риболов – от почти хоризонталната проводка над тревите  до изследването на морските дълбини.
Какво пък е толкова иновативното на този силикон ще попитате ВИЕ?
Има още →