Здравейте колеги,

След размразяването на яз. Пясъчник се размърдаха не само мрежарите , който къде успешно къде не натискаме , се раздвижиха и рибките и беше нормално да опитаме да ги провокираме преди тотално да се замислят за хвърляне на хайвера. Както и се очакваше риболовът беше в намаляваща прогресия към пълно спиране на 5.03 , но все пак имаше интересни моменти за тези , които успяха веднага след падането на ледовете да отидат за риба. Е , ние с колегата по каяк Петьо успяхме да се топнем чак на 26.02 и направихме приличен риболов основно на дребни мъжкарчета от вида бяла риба 🙂 като поляганията върху влакното бяла 3 пъти повече от ударите. За много от натисканията имахме съмнения ,че не са точно от хищници и това се потвърди след няколко неуспешни засичания 🙂

Е, не след дълго измежду дребосъците удари и първата мерна бяла риба малко над 50 см.

Ударите бяха безапелационни и нямаше пропуснат удар за което голяма „вина“ има прекрасното пръчле DAGEKI , което ги засича прекрасно и кълването  се усеща на момента.
Продължихме в до края на деня със зайгравката и все пак успях да изкарам още една мерна риба.

И така завърших с 2 мерни риби , 5 маломерни и една каракуда 🙂

На 3 -ти март в уникално страхотното време отново се накиснахме  този път с колегата Стоян и още от началото си личеше , че риболовът на силикон отива към своя край и рибата е крайно мнителна , за което спомагаха дестките обикалящи като цветари лодки , а в момента в който се спрем някъде веднага бяхме заобикаляни от поне 3 – 4 лодки , което отрязваше мерака за каквото и да е било кълване на рибите. Все пак към обед повечето дошли за мИсо лодкарчета се преквалифицираха на тролингисти и освободиха района , с което риболовът потръгна. Слънцето напече и с това реших да се доверя на опита от есента и при прозрачна вода и слънчево време да сложа много тъмен силикон.
Е, рибките го оцениха подобаващо и имах няколко много бързи и отчетливи кълванета.

Тук на първо и почти единствено място излиза уникалната Pontoon 21 Awaruna – точно в тези си цветове и при тези условия бие всякаква конкуренция. Пробвайте в много светло време много тъмни , даже черни силикони и съм сигурем ,че ще ви изненадат.

В ранният следобед риболовът приключи и въпреки ,че упорствах почти до мръкване нямаше нищо съществено за отбелязване , освен страхотният залез над язовира 🙂

В последният уикенд преди забраната най-вероятно ще изпробваме риболов близо до устията като ще наблегнем на риболовът със малки силикони 🙂
Очаквайте продължение.

Поздрави и наслука.

Здравейте приятели и колеги,

По коледа ставали чудеса , казват хората и след този 24 декември почвам да вярвам ,че това е именно така , защото имах честта и удоволствието да подобря риболовният  си рекорд , но за това малко по-късно.
24 декември – вместо сняг синоптиците обещаваха хубаво време и почти без вятър и то на яз. Пясъчник – нещо което се случва много рядко :). Е , не ни трябваше голямо подканяне и някъде около 8 и половина вече бяхме на вода , като отново компяния ми правеше моя приятел каякар Петьо Бургов.
Аз се насочих към мястото където преди 6 дни имах слука на хубава риба малко над 2 килограма , а той реши да открива нови хоризонти и разузнаваше периметъра близко от мястото на влизане 🙂
Този път бях подготвен с тежки глави защото се оказа ,че рибата тази година се е смъкнала на максимална дълбочина и закономерно започнах с Fiiish 3 -ти номер с 25 грамова глава и почти моментално имах удар , който проспах 🙂
Не след дълго успях да реализирам един мъник , който много бързо отплува да събира сили.

След 10 -тина минути повторихме операцията , но този път с мерна рибка близо до 50 см
която пак не удари кой знае колко рязко , но все пак Dageki -то ми я отрази почти моментално 🙂

Последва затишие при което се чух с Петьо , който правеше стабилен риболов на неговата точка с много кълването и 2 хубави риби 🙂
Последва смяна на силикони и 2 бързи удара на Savage Gear Cannibal Shad 10 см – единият завърши с отхапана опашка , а при другия един мъник беше освободен да ближе рани.
Слънцето напече и реших да пробвам малко по-тъмен силикон и смених безпорното KAKI с Blood Kaki 🙂 , отново с 25 грама глава и въобще не трябваше да чакам дълго 🙂

За 3 -те часа на вода това си беше предостатъчно и беше време за експерименти и проучване на близките дълбочини със силикони стигащи го 15 см , но без успех.
Слънцето напече , вятърът съвсем спря ,  спря и кълването ама кво толкова – не може всичко да е перфектно.  Е, както се оказа по някога на коледа стават чудеса….
Звъннах на Петьо  и той ми доложи , че при него кълванетата продължават и той въобще не е мръднал от мястото си и продължава да има удари и да боде макар и дребни рибки.
Огледах се – около него няма никой … може ли така да лови съсвсем спокойно и никой да не му пречи исамо след 10 минути бях закотвен на 20 -тина метра от него и почнахме да си правим лаф , кой на какво и как и … дум пак закова риба 🙂 Той сам ще разкаже как му се промени риболова на силикон след като си закупи Dageki (не съм виновен аз… 🙂 ).
Не след дълго и аз заковах 3 -тата си мерна риба отново на FIIISH 3 -ка с 25 грама глава – универсално оръжие за зимна бяла риба :).
По пропуснахме по някой и друг удар , но никой от нас не си е представял такъв риболов с двуцифрено число удари.
Реших по едно време да сложа Luncker City 4,5 инча в любимия цвят на другият ми приятел по каяк Стоян , пак естествен – бяло и сиво 🙂
Метнах го няколко пъти , ама така или иначе беше поспряло и на 3 -тото хвърляне реших да подготвя друг силикон и след като го хвърлих максимално просто оставих пръчката и почнах да ровя по кутиите. Някъде след 4 -5 мин готов да го сменям обрах линията и направих един оборот с макарата… само дето силиконът не се отлепи , а пръчката се натовари повече от нормалното. Dageki -то е уникална гега , която дава усещане какво се случва дори  и на над 20 м… Определено нещо ставаше и последва превантивна засечка , и пръчката се сгъна и …нищо.Да съм закачил нещо на дъното …. тъкмо си го помислих и „дъното“ стана и тръгна да си ходи 🙂 Тук вече усетих ,че това е рибата която чакам толкова време и започна борбата , като превантивно развих аванса  като през около 10 секунди имах 2 -но тупване по влакното, което ме накара да си помисля ,че имам работа със сом 🙂 . Пръчката се справяше прекрасно със всякакви пориви и имах абсолютен контрол над рибата без да я напъвам излишно. През това време успях да се освободя от котвата , а и Петьо вече беше до мен готов с кепа – така и не си купих 🙂
След около 3 мин борба пред нас се показа прекрасното тяло на много дебела бяла риба, която беше захапала странично силикона и 3 -ката се беше забила в най-твърдата част на устата и – още едно доказателство за това как перфектно се справя Dageki -то с това си предназначение.
Благодаря за помоща Петьо – обеща ,че един ден ще ми върнеш жеста с помощ при ваденето на голяма риба , е не е колкото твоя уникален миналогодише трофей 🙂  , но за мен е достатъчна 🙂

Тук няколк момента ми се губят и много благодаря на колегите с лодката , които  се заеха с откачането на рибата – в каяка има малко място за подобни зверове , а и аз не съм най-подреденият човек на света 🙂 . Последваха внимателни снимки като рибата не даваше много признаци на живот 🙁 .

Тук за мен риболовът приключи и адски съжалих ,че не си взех поне една бира 🙂
Повече нищо не се случи , а и ние решихме да излезнем един час по-рано , за да направим някоя и друга снимка с тази красавица.
Ето я с пръчката която те кара да усещащ удоволствие от борбата и с най-дребната риба , но ти дава увереност ,че можеш да пребориш успешно и трофей.
Тук идва да споменем това с което беше уловена тази риба
Въдица Tailwalk Dageki S722M
Макара Daiwa Fuego 3000
Плетено влакно Fiiish Perfect Link Braid PE 0.8
Силинкон Lucker City 11,5 см
Глава тип тирбушон 22 гр с 3 -ка VMC

Ето ме и мен  подобрил рекорда си  – при претеглянето излена точно 5,810 кг.

Явно отпочинала рибката даваше признаци на живот и може би усещаше ,че идва време за най-важното , а именно да се върне обратно във водата. Да , не винаги това е възможно , но бях длъжен да опитам. След всичките тези усилия по опазването и зарибяването на яз. Пясъчник тази риба я чувствам като своя , а и в нея имаше хайвер колкото за 2 зарибявания. Пазете тези риби – те носят бъдещето на язовирите ни!

Удоволствието да видиш как отплува подобна риба надминава дори нейният улов и се нядявам един ден да се срещнем отново.
Честита коледа колеги и приятели! Повярвайте в чудото и то ще се случи 🙂
Наслука през новата 2017 г и пазете рибите , които ни носят такива незабравими емоции!