През 2019 година така и не направих нито един излет за балканска пъстърва. Основно излетите ми бяха фокусирани върху риболова река Марица. Изобщо не знаех какво се случва с пъстървовите места и затова реших през 2020 година да направя поне един тематичен излет за пъстърви и да видя как е положението. В този репортаж, съвсем набързо и обзорно, ще публикувам няколкото пъстървови излета, които се броят точно на пръстите на едната ми ръка. 🙂  
Откриването на пъстървовия сезон беше съвсем символично – белязно с присъствие на реката и приятелска сбирка за хапка-пийка, отколкото за риболов. Следващият, но смислен, излет бе чак през юни месец – на 20.06.2020, като беше съвместен с мой приятел. Може би, ако не ми беше предложил да отидем заедно за пъстърви, то сигурно кой знае кога щях да се наканя да отида…. 🙂 
Срещнахме се рано сутринта и започнахме съвместното претърсване за петнистите красавици. Нивото на реката беше идеално, атмосферните условия също… далеч от градската шумотевица и истерията с коронавируса – какво му трябва повече на един риболовец?

Към кутията с воблери добавих един на Shimano – Flugel Flat 70S, и попълних една „дупка“ с едно Рюки в любим мой цвят – Yamame. На предишното Рюки му бях изтряскал лопатката, при замятане, в едни големи камъни на морето в Гърция, като тя прелетя връз мен.

Залагайки на набелязаните ми воблерите, успях да хвана по-малко на брой риби, но пък с по-големи размери от моя приятел, който на микроклатуна ги съсипа, особено след като си тръгнах към 15 часа. Следобедната активност е била умопомрачителна, но нямах достатъчно време за целодневен излет.

Излет №4 бе на 16.08.2020. Неделя в късния следобед – след 17 часа, се спуснахаме с мои приятел в дирене на балканките. Доста трудна бе активноста в началото, но след това съвсем за малко – в рамките на десет минути, улових цели три риби на Рюки 50S в цвят Yamame.

Последният – пети, излет за сезона бе на 29.08.2020 и отново съвместен с мой приятел. Излетът бе сутрешен, като на обяд си тръгнах, че имах ангажименти. Още от сутринта нагазихме в хладните води на реката – няма как без газене. Рано сутринта стартирах с едно откачане на добра балканка на Salmo Minnow 5S, а след това последва една, която налетя безмилостно на Рюкито. Следващата по-едра риба улових след цели два часа по-късно, като през това време моя приятел си ги боцкаше на 30 милиметрово воблерче, но рибите бяха тип педарки. 🙂 

Ах тия балканки…. 🙂
Въпреки, че предния излет не бе кой знае какво и слуката не беше голяма, реших да дам още един шанс на балканките. Бяха изминали почти 3 седмици откакто ги бях потърсил за последно. Денят бе празничен – 6-ти септември! Малко преди 8 часа бях на реката, а там имаше и други колеги, които като мен отбелязваха националния празник, първом с риболов. 🙂 Настаних се на перспективен вир и първия ми избор за примамка бе воблер – Storm Gomoku Dense T, със сменени куки на DUO Spearhead Ryuki Single Hook в размер 9.

Подадох воблера до отсрещния подмол и започнах да го водя. Първите две проводки бяха безрезултатни, но на следващата – хубава балканка започна да прави пируети над водата. Почти ми беше „вързана в кърпa“ за снимки, но се засуетих и ми избяга. 🙂 След 10 минути се качих по-нагоре и нагазих в хладната река. 

Подадох няколко пъти воблера… смених с DUO Ryuki, но рибки нямаше. Ами беше време да сменя с въртяща блесна. Явно нещо балканките се назландисваха на воблерите ми. Ако и на Мепсът не ми ударят, то със сигурност пред мен няма риби! 🙂 За 15 минути успях да извадя извън нерви няколко балканки, като стигнах до снимки с три от тях. 

Без да искам привлякох хорските очи и малко над мен се настани друг риболовец, поради което ми се намали зоната на облавяне. Поседях още 5 минутки и се отправих към следващото място, където още при първите подавания имах слука – за две минути, две риби.

Това бе едно страхотно начало на излета с много добра активност от страна на балканките. В следващия час обаче, нямах и сторване. Къде се дянаха тия диви пъстърви? Боднах една малка, след доста упорство, която ми подсказа да остана още малко на реката.

Това „малко“ ми коства още 2 часа и половина, докато отново напипах активни балканки (в най-голямата жега), които най-много се дразнеха от въртящата блесна на Мепс…

Тя жегата се усещаше само когато се налагаше да излезна от водата и да заобиколя по пътеката. 🙂 Празничното настроение бе приповдигнато от тази красавица, която се бори достойно и си заслужи да я пощракам малко по-дълго.

Придвижих се отново и стигнах до едно доста перспективно местенце! Вижте каква разкошотия:

Бях сменил въртящата блесна с воблер. На линията бях поставил Rapala X-rap Countdown 5. Метнах го точно ей там, където сочи върха на пръчлето:

….и бууум – там ме чакаше още една балканка, която бе и последната ми риба за празничния ден! 🙂

Помятах още 20-30 минутки и се отправих към нас зареден с положителна енергия и емоция от добрия пъстървов риболов.

Всъщност това бе и последния ми пъстървов излет за 2018-та. Така и не ходих след това официално да закривам риболова на балканките. След месец и половина е откриването, а до тогава можем само да се „греем“ със спомените от предните години, планирайки да посетим нови места и да заложим на нови примамки и такъми. 🙂 

Средата на декември е. Навън времето е лошо – студено е, вали дъжд, а някъде из страната и виелици се вият, та какъв по-хубав повод от това да седна и да драсна набързо един летен репортаж. 🙂 Така и така този уикенд не остана време за риболов, то поне едно разказче да спретна… и то какво само – за пъстърви, които към момента са в забрана, поради настъпването на размножителния им период. 🙂
Бях ви споменал, че в края на март тази година, реших да обърна внимание за първи път на балканките. „Откриването“ ми беше пълна трагедия откъм риби. За 5-6 часа така и нямах слука. Реших да оставя балканките за някой по-късен етап от годината. Чак на 18 август се организирах и посетих отново реката. Някъде към 08:30 сутринта бях вече там и марширувах из вировете. Рибари не се виждаха, но не беше изключено някой вече да беше минал преди мен по вировете, набождайки петнистите дивачета. През първите два часа нямаше помен от баликанки! Каквото имах като примамки го предложих на петнистите красавици, но така и не се появи риба, дори и само за сторването. Времето напредваше – аз също по маршрута си, но риби… къде ли бяха? Нивото беше сравнително високо за сезона и явно рибата се беше пръснала на някъде си. Все пак замятанията не бяха напразни, защото за първи път пробвах новата си макарa (Shimano Stradic CI4+ FB във варианта STCI42500HGFB) при пъстървов риболов. Усетих, че по-голямото предавателно число – 6,0:1 ми дава някакво предимство при воденето на примамката по бързото течение. Досега бях ловил единствено с макари с предавателно число 5,1:1 и усилието, като че ли беше по-голямо. Въпреки, че бях направил вече един излет на Марица със Страдик-а, като че ли чак сега си пролича това – на по-малката и бърза река. 
Мятайки тук, мятайки там, все пак след мигове на упорство излъгах първата хубавица на въртящата блесна на Мепс!

Рибката беше полудяла и направи няколко последователни подскока, опитавйки се да се откачи от тройката на блесната. Перфектен момент да видя и как Zodias-а ще отреагира. Нямаше много време да усетя всичко от първия път, но да речем, че впечатленията ми бяха положителни и въдицата ми даде това, което едва ли би ми дала някоя друга със  супер-хипер бърз строй. Балканката, която бях излъгал беше на резмер около 25-те сантиметра. 

Щракнах й още няколко кадъра и я пуснах обратно.

Продължих да настоявам в този вир, но след 10 минутки се придвижих към следващата точка. Там успях отново да бодна едно зверче, но по-малко.

Последва отново кратко настояване и придвижване по коритото на реката, че по брега не бе толкова достъпно и щях да изгубя доста минути в заобикаляне. На следващото ниво от играта прилъгах първата жертва на Rapala X-Rap Countdown 50 мм в цвят S! 

Укротих „опърничевата“ и я подготвих за снимки, след което отплува обратно в реката.

Положителните ми впечатление от X-rap Countdown-а се позатвърдиха. Той притежава много добър кастинг и ми да ва предимство, когато трябва да преодолея далечна дистанция за да цопна на правилното място, да речем във втичалото на вира, ако аз съм застанал на изтичалото. Свидетелство за това е и долната снимка. Престарах се доста в кастинга и воблерчето кацна на едно дърво. За късмет успях да си го върна. 🙂 Туичва се добре в спокойна и бърза вода, като отблясъците му са доста видими.

Общо взето бях много доволен и от поведението на целия си такъм – удоволствие бе за мен да си джиткам насам-натам из реката, подавайки на горещите точки, където очаквах да стоят пъстървите.  

Красотата на реката пък ми донесе допълнителен положителен заряд, макар и рибките да бяха не толкова активни. 

Хванах още една балканка, която доста лакомо беше атакувала блесната на Мепа, с която тръсех по-едрите й посестрими, а други две с подобни размери се откачиха преди да ги щракна. Явно бях напипал детската градина. 

Продължих нататък по реката, но така и нямах друга слука. Сменях постоянно примамките – воблери и блесни, но не би…
Бях взел с мен едни единични куки на DUO, които са предназначени за любимия ми Spearhead Ryuki 50S, но така и не ги смених по време на излета с тройките, че ме беше налегнала апатията. То и никоя от балканките не пожела Ryuki-то – нещо странно, поне за мен. Куките са много остри и впечатленията ми от тях засега са положителни. Единствената несигурност виждам само във въженцето, което свързва халкичката с куката.

Така лятната ми разходка за балканки приключи и след общо 5-6 часа ходене насам-натам се ориентирах да си ходя, макар и прохладата на реката да ми казваше да остана още. Ами не останах капо, пробвах си такъмите, поразходих се – време беше да се връщам в бетнонната джунгла за да свърша и някоя друго по-полезна работа от риболова. 🙂 

Още за откриването се чудех дали да не пробвам нашата си рекичка. По мнение на колеги, тогава рибите са били прекалено малки, че да ги търся на спининг. Съгласих се и реших да заложа на по-сигурното – наедряли риби и в по-топла вода. Днес вече дойде деня, в който се наканих нааай-после да се докосна отново да тези рибки, същите онези които пуснах преди няма и година. Реших да отида с моторчето, за да съм по-подвижен в случай на неуспех.

Стигам аз по някое време, спирайки точно до един хубав вир. То така или иначе няма много места до реката, по които се стига по път, че нямах голям избор. Слизам долу и недоволен от първото замятане грейва усмивка на лицето ми – вече имах риба! Снимки, да плува обратно и да продължавам с опитите в големия вир.

Трета проводка и втора риба:

Еднакви по размер, но пък с различна шарка. Сложих силикон и на първа пвоводка закачих риба, но се откачи в краката ми. Тръгвам аз надолу по реката и установявам че то вода хич си няма. Доооста маловодна, а уж в началото на септември се очакваше да е критичния минимум.

Доста баири, но никакви водоизточници. Единствените признаци за наличие на голяма вода си личи от мъкнатите от придошлата вода клони. Малко вода да капне в района и всичко в това поточе идва.

Видях 2-3 риби в реката, но за риболов не ставаше. Реката в по-голямата си част беше дълбока до глезените, дълбоките една педя вирчета бяха…2 педи големи 😀

Единствените интересни неща които видях бяха:

Тези ракети ги правят близо до града в една вилна зона. Ежедневно правят изпитания, а само облаче да се появи и гърмят по него.

Разходих се в малък участък от реката (400 метра) и съм доволен от това че хванах, но тази ниска вода ме притеснява. Дано се нормализират нещата и рибите си виреят спокойно там.  По пътя на обратно спрях да пробвам едно малко вирче, но очаквано нямаше нищо в него.

На следващите две снимки се вижда разликата в нивото от момента на зарибяването и сега:

Ако оцелеят лятото ще настояваме на това място. А преди есента може да зарибим друго поточе, че да има какво да пробваме и догодина. Жалко е, че нямаме хубави големи реки за пъстървите наоколо. Всички планински потоци са добре познати на бракониерите и месарите и там за мен няма смисъл да се опитваме. Аз съм удовлетворен от постигнатия резултат, дори и да е краят на тези рибки сега. Неуспешния опит е по-добре от никаквия. Ние поне опитахме, бих казал и че успяхме.

 

Информация как се прави зарибяване с пъстърва ТУК.

Пъстървовото стопанство от което взехме рибките е „Тошков чарк“.

 

Распера е една такава особена риба, която все ме влече, но още не съм и се отдал напълно. Случва се чат пат да го търся, но завидни успехи все още нямам. Живко, като мой местен гид в распероловенето реши да ме заведе за риба по неговия край. Аз го бях водил на мое място, на което успя да хване мисля около 2 килограмов распер с лайта. Аз на неговото място едва спасих капото с един кефал. И ето че пак дойде време да ме води за този хищник на голямата река (е не Дунава, за мен и Марица е голяма). Късно вечерта преди тръгването получил информация за висока и мътна вода, което наложи промяна в плана. До тръгването не беше ясно къде ще ходим, но в крайна сметка избрахме долното течение на река Тунджа. Огледахме няколко места, но така и не си харесахме някое за ловене. В крайна сметка се запътихме към по-далечна точка, която изглеждаше перспективна. Слизаме и започваме с облавянето:

Интересно и красиво местенце, но според мен не особено расперско. Живко закачи един кефал, който успя да избяга преди фотосесията. Мръднахме доста нагоре по течението и нямаше никакви признаци на живот, с изключение на един наперен костур, който отново не беше на моята въдица. Единственото хубаво беше, че изглеждаше добре да ни чукне някое кефалче поне и че беше хладно. Той с ботуши, а аз с гащеризон си беше преживяване като за началото на май.

Нищо не направихме на майната си и тръгнахме към нашите места. Под „наши“ имам предвид близките до вкъщи. СЛед над 200 километра скитане и промяна на плана многократно, стигаме до поредната река, която оглеждаме. В горното течение има пъстърва, щука може и да хванем в този участък, распера е мираж. Кефали се виждат бол, но бистрата вода и периода на годината не предвещават техния лов.

Естествено сме капо и за пореден път тръгваме, без да знаем на къде. Шофьора решава, че ще кара по малките селски пътчета и спираме да оглеждаме всяко поточе. Минаваме какви ли не разбити места, сметища, чигански махали и общо взето се любуваме на времето и природата. По някое време стигаме и рекичка, която осъзнавам че съм пробвал скоро в горното течение. Естествено капо, но поне бях видял 3 риби. Бях чул, че в други участъци може и да се хване нещо и едва успявам да го убедя да отидем. Вече е идвал с мен за пъстърви и знае какви чукари катерим с колата и после какво пребиване ни чака по камънака. И тук не беше по-различно, водейки го през някакви джунгли. Стигам до реката и той не вярвайки отмята с ръка твърдението ми, че съм имал удар на първа проводка. Още повече се уверява в това, като доооста се качваме нагоре по реката и признаци на живот няма. Е това се променя по едно време и аз варя първата пъстърва. Взе ме на любимите ми воблерчета Lucky Craft Humpback Minnow 50SP. В колекцията си имам 3 от тях и всеки има извадени десетки риби.

Малко по-нагоре Живко имаше проследяване, а аз удар. Помъчихме вирчето, но без резултат. Стигайки до неговото начало решавам да направя последна проводка в пенливата вода и успях да сефтосам миниатюрния си Powe Tail на Fiiish.

Спътника ми още нямаше риба, но аз доволен от красивото място, което се хареса и на него, го оставям да облавя пръв, след която се пробвам и аз. Показвам му перспективните места и му давам съвети с примамките. Той по такива поточета не лови, но днес остана доволен от видяното, дори и още да нямаше риба.

След няколко вирчета и той успя да направи сефтето. Мисля, че успешната ми примамка беше Spearhead Ryuki на Duo. Многократните риболови без да привързва на ново му изиграха лоша шега – скъсата му се линията над карабинката. Рибата цопна, но в краката му, а той ловко я залови. Така спаси и примамка и рибешки живот.

Аз имам навика след всеки риболов въдицата да е в калъфа, както и макарата, карабинката на кукодържача и при всеки следващ риболов хората докато вече са с първи риби аз още връзвам. Реших това да не е така и този път. Още вечерта наготвих такъма и го метнах в колата. Нещо ми щукна, че може да сефтосам новата въдица, все пак лайта не беше чак толкова удачен според мен…все пак за распери тръгвахме. Смених въдицата с новата ми 4 делна китайка ACE HAWK AG voyager с акция 4-15 грама. Въдица която си бях взел за международни пътувания, но пък нещо средно между лайта и щукарката. Та не беше най-удачна за пъстървички, но с тази си чувствителност биваше.

Правейки успоредни проводки имахме и двойна слука:

Много ми се чудеше защо пробвам в някакви си местенца с по педя вода или в бързеи. Е показах му защо облавям навсякъде – не се знае от къде ще изскочи заека (пъстървата).

Че така приключи и нашия пореден риболов с много скитане, в който решихме от нещо друго да се прехвърлим на пъстърви. Този път поне беше успешно. Пътя на обратно не беше лек, като се има предвид вече изпеклото слънце и движението по суша. До преди това топейки се в реката биваше. Към 16 часа събух гащеризона, който бях обул в 8 часа. Вярно че го бях запретнал до кръста в малката рекичка, но все пак неопренчето си грее. Рекичката ми хареса и май ще е новата ми цел за зарибяване и опазване.

Най-накрая открих пъстървовия риболов с ловене и улавяне. От последните няколко ходения ми останаха само разходките, стотици километри преходи (десетки от които по черни пътища по билото на Стара планина), както и красиви гледки. В някои от случаите дори не стигах до ваденето на въдицата от багажника, въпреки че бях тръгнал целенасочено за риба.

В крайна сметка дойде момента, в който реших да отида наистина за риба, като отделя повече време за риболова, пък и най-накрая да докосна някоя петниста. Свърших със задачките за деня и след обяд вече бях на път към рекичка, на която бях ходил веднъж за откриването преди година и бях хванал една малка рибка. Стигнах там малко след 16 часа, а бариерата ме посрещна заключена (по нашия край покрай повечето рекички има и черни пътища, които са с ограничен достъп, тъй като водят в дивечовъдни стопанства, резервати, природни и национални паркове). Бях се разминал с две коли на горското, ама от къде да знам че ще стане така. Не че е болка за умиране, но е 2 километра преди мястото от което искам да започна риболова. Човека охраняващ обект на близо нямал ключ. Изчаквам да спре дъжда и се появява друг човек със съмнителна кола (очукана без регистрационни табели) и се оказва също работещ наблизо. Той имал ключ и можел да ми отключи. Предлага даже да ме закара, тъй като моята кола не била много подходяща за там. Казвам му, че ще се оправя, само да се разберем за отключването после, тъй като не можел да остави бариерата апачик (туй какво значи си намерете в гугъл). Решава, че ще идва с мен, имало къде да остане горе. По пътя с моята кола нагоре 3-4 пъти споменава, че много му е жал за колата ми и че я мъча така. То пък пътя си беше чуден, даже през повечето време карах на 2-ра предавка. Стигам мястото и му казвам, че ще се бавя поне към 2 часа…щял да ме изчака.
И така…най-после започвам прословутия риболов и след няма и 5 минути на вода вече съм с риба в ръка:

Успешния воблер е не до там любимия ми Lucky Craft Pointer 48, който обаче използвам за по-дълбоките вирове. След малко още една рибка ми извади:

Газейки с гащеризона и клечайки във водата за снимки, усещам че тя хич не е толкова топла, колкото си мисля. Бърза справка установява, че нейната температура е около 11-12 градуса по Целзий:

Имах подгонвания и празни удари на воблерите и реших да пробвам и с блесна. Не обичам да ги използвам, но понякога прибягвам и до тях:

Красива рекичка и притоци, но в плитките участъци ми ставаше горещо с неопреновия гащеризон.

Изкопчвам още рибки на блеснички, когато ми се откачат на воблери или имам само подгонвания. Успехи имах на Mepps, Mosca и Caperlan.

Писна ми от блесните, а и по течението трудно се водят и профучават като куршуми в бързеите. Сложих любимия си за малки рекички Lucky Craft Humpback Minnow 50SP, като имах хванати по няколко риби на всичките си налични цветове.

Единствената примамка която не ми беше извадила риба беше някой от воблерите на Vankocraft. До сега нямах хваната пъстърва на тях, а днес имах мнооого откачени. След малко размисли и консултация с воблеростроителя, стигнах до следния извод- куките са дебели, тъй като са предвидени за по-сериозни риби, а не моите дребосъци. Бесните пъстървички често не налапват примамката, а само я удрят или хапят странично. Ще следва подмяна, като ще пробвам с единични куки като за начало. Само за да хвана с такъв воблер се наложи да половя до по-късно. Стигнах и до мястото, от което на горе не бива да се качвам и както се казва „гол в последната минута„!

Най-красивата, а и голяма риба хванах на Ванков воблер. Вече знам и защо на някои снимки фигурират примамки в устите на риболовците, нещо за което се бях чудил доста време.

Стана време за тръгване. Мислейки си че съм прекрачил 2-та часа риболов и че съм стигнал до към 3 часово излет, се оказа че всъщност са цели 4 часа! За това време имах среща с около 30-тина рибета. Имаше една голяма, тя естествено беше от изтърваните, както става винаги 😀 Бързайки по пътя към колата се чудя какво ли ме чака и дали ме чака. Мислех си, че ще ми е оставил бележка с телефонния си номер човечеца, за да му се обадя като сляза в селото, за да ми отворибариерата. Оказа се, че явно писнало му да кибичи е тръгнал пеш надолу, като по пътя е разчистил падналите камъни, взел си е колата и се е върнал при моята очаквайки ме на уреченото място. Изпровождайки ме до асфалта и отваряйки бариерата вече виждайки се един друг ми казва „някой май трябва да почерпи“. Не знаеше, че аз вече се бях приготвил с едни пари в ръката. Каза че се шегува и не ги взе, но аз му ги пъхнах в джоба. Взех му телефонния номер и при следващ риболов там ще му занеса армаган на тоз добър човечец, който така безмилостно изтормозих…ама аз си го бях предупредил какво очаквам да стане де, той настояваше че нямало проблем и имало къде да полегне докато се върна 😀

Ето, че настъпи моментът да разкажа и за неофициалното ми закриване на пъстървовия сезон, което всъщност се превърна в официално такова поради ред причини. 🙂 В средата на септември направих един чудесен излет подплатен с много слука, красиви моменти и малко гадости, които „живеят“ във всяка една българска река, било то пъстървова или не. Много обичам рано сутрин, когато заедно с прохладата носеща се от реката, да вдишвам и свежия аромат на дивата мента, която расте по бреговете й. Ето, че отново тази ароматерапия пълнеше дробовете ми и ме зареждаше положително, докато търсих златото на нашите реки – блаканските пъстърви.

С лека стъпка стигнах до първия по-голям, бърз и дълбок вир, в който никога до този момент не съм имал риба или удар. Все пак реших да го преслушам и този път, с оранжевата Aglia-e. Поставих първи номер и направих две дълги подавания. Прекарах белесната покрай високия и непристъпен ляв бряг, както всеки път и нещо ме чукна леко, след което направо заби върха на спининга към водата. Охоооо ето я и първата блканка за излета!

След няколко красиви и ефектни подскока балканката миряса и вече бе готова за снимки.

Пъстървата беше с много яка окраска – едри и редки точки, а долните й плавници и опашката бяха оцветени в нюансите на червения, жълтия и оранжев цвят. Досега не бях улавял толкова контрастна балканка. От левия й край на линията на окото имаше 3 черни точки, които се разпростираха на почти равно растояние по хрилния й капак – голяма красавица.

След като й благодарих за създаденото готино и цветно сутрешно настроение, я пуснах и помятах още малко на вира, но за съжаление там нямах друга слука. Честно казано бях благодарен и на тази една рибка. На следващия вир, в който по принцип има риби и винаги съм хващал, нещата не стояха добре. След доста настояваниe на няколко примамки, сложих Gomoku Dense-a  и го накарах да танцува по течението. Последва моментален удар на пъстърва над 25 см и тя бе засечена от мен! При един от скоците й, тя се освободи от тройката и воблера литна във въздуха под тежестта си. Еее това бе „n“-тата на брой балканка, която успява при пируетите да се освободи от тройките му. Ядосан от това, реших да сменя оригиналните тройки на воблерчето с малко по-големи тройки Owner с дълго стебло, свалени от един Crack Jack 58 SP. Изгубих малко време, но трябваше да пробвам дали проблема за всички тия откачания не се крие в късото стебло на фабричните куки на VMC.

На втората проводка отново имах удар и пак стана напечено при скоковете. Ами сега, дали ще е успешен експеримента? Еми, май се оказа успешен. Може би там беше проблема при откачанията.

Коремната тройка бе закачена и с трите си жила много добре в левия ъгъл на устата и устоя на дивите подскоци на рибата. 🙂 И този път балканката бе с много интересна шарака – по-бледа спрямо предишната, но пък така бе нашарена с гъсти червени точки … Човек ще си помисли, че тези две риби не са хванати от два съседни вира на една река, а от две различни реки. Щракнах набързо две снимки и побързах да освободя рибата от тройката, след което последва и освобождаването й.

Доволен от постигнатия резултат помятах още по-настоятелно във вира, докато по едно време Dense-а се зацепи заловещо в дълобокото. Изгубих си 15 минути опитвайки се да го отцепя, но уви, флуорото се скъса триейки се в камъка, под който явно бе влезнал воблера. RIP Gomoku Dense Trout! Бръкнах в кутията и извадих другия Dense. Този път му смених само коремната тройка, с тази от един Salmo Minnow 5S. Наблюдавам, че повечето удари на балканките са точно там и затова така подходих.

За съжаление, повече риби нямаше във вира и след отделените 20 минути трябваше да се придвижа по реката до следващото място, където пък бях нападнат от „детската градина“. 😀

Трябваше да ги оставя на спокойствие и да се отправя към следващата точка, до която се стига газейки по вода, поради недостъпността на гьола откъм бреговата линия. Докато си джапах се натъкнах на поредната гадост в реката. Наред с битовите отпадъци, които до някаква степен можем да ги пренебрегнем видях една гад, която умът ми не побираше как може да се появи на такова зачукано място. Това беше една гадна и черна гума от някакво доста крупно МПС – камион, автобус или трактор. Изобщо да останеш гръмнат, как така се е озовала там … Нямаше как да я махна от там, поради височкия бряг и оборудването, с  което бях нагазил до над коляно и я оставих там.

Стигайки до горещата точка, на която очаквах да имам риби, започнах уверено да замятам. Реших да пробвам с въртяща блесна първо в по-плитката и спокойна част, след което да насоча усилията към отсрещното бързо течение. Оказа се, че в по-спокойната част имаше риби, които се прерпичаха на слънце и бързо реализирах две страхотни балканки.

Тази бе по-голяма от първата и оказа доста съпротива. Видях, че дебеланката бе глътнала доста блесната и я щракнах набързо, защото иначе рискувах да я загубя и тя да умре.

Извадих кохера и много внимателно откачих тройката, която за щастие не бе стигнала чак до хрилете, но въпреки това, се усещаше, че рибата се задушава от нея. Нагазих малко по-надълбоко, внимавайки все пак да не наводня фотоапарата и започнах процеса по реанимиране и освобождаване …

… ще живее народе! 😀

Дебеланката отплува, а аз нямаше какво повече да правя на това място и се придвижих отново, като на следващата спирка починах, хапнах и щракнах едно красиво цветенце. 🙂

След почивката и възстановените сили отново бе време да нагазя в реката и да потърся красивите балканки. На DUO Spearhead Ryuki 50S цвят ANA4034 Yamame имах два удара в един плитък и бърз участък, като при втория удар я заших и балканката се показа от студената вода пред обектива ми.

На дължина рибката бе 20+. 😀

В друг вир пък, риболова се прецака, защото с първото подаване, Рюкито се зацепи в нещо и трябваше да прегазя значителна част от вира, за да го откача. Еми нагазих почти до кръста и почнах да търся къде съм го зацепил. Уж беше закачен за малко парцалче, увито около камък, а то какво се оказа … 10-15 минути изгубих, докато изчистя тая гад от дъното на реката! Освен това се оказа, че и едното жило на задната тройка се бе счупило в него от напъните.

Скапан парцал два и кусур метра … кой знае откога е там, защото бе буквално заринат на дъното на реката. Ей такива подобни боклуци са страшен бич за изкуствените примамки – къса се здраво в тях. Този имаше късмета да се срещне с мен, та повече няма да ни тормози. 😉

И така, след доста претърсени вирчета, дойде ред и на следващия, който бе и последен, защото времето беше напреднало и трябваше да се връщам. 🙂 Там успях да излъжа на Gomoku Dense-a този пишлигар. Нали помните в началото на фото разказа, че бях сменил коремната тройка на воблерчето, с друга, на която стеблото й беше по-дълго. Ами резултатът отново е повече от положителен. 😉 😀

На връщане, помятах пак на един от красивите вирове, като предполагах, че вече рибите са по-спокойни и най-вероятно ще имам финална слука. Бях прав! Имах три удара, като залових две пътрушки на Mepps Aglia-e AG, Chart Bright №1.

Освен балканките, пощраках допълнително и тук-там, вървейки към финала на последния пъстървов излет за тази година:

За първи път по тези места видях водна змия. Все си мислех, че водата ще им идва студена, за да живеят там.

С този фото разказ приключват и първите ми по-сериозни пъстървови набези, които осъществих тази година. Доволен съм от слуката, която имах, защото винаги може да е по-зле. На места в пъстрвовите реки няма живот, но на някои има добре запазени популации от диви и зарибени балканки. Надявам се, че още повече риболовци, ще осъзнаят какво богатство са пъстървите и ще започнат да дават всичко от себе си за запазването на текущите популации и за тяхното увеличаване, по един или друг начин. Към момента балканската пъстърва е навлезнала вече в размножителен период и ние –  съвестните и културни риболовци, сме я оставили намира да свърши най-важната цел в краткия си живот. За съжаление всички знаем, че онези орки живеещи край реките, наред с тези риболовци, които са за „кефал“, „мряна“ и прочие „скумриевидни речни риби“ на стръв и изкуствени примамки отново и през тази забрана ще ловят и задържат хайверни балканки. Грозно и неприемливо е това, но няма какво да се лъжем колеги, докато не се променят много неща няма как да се спре това мародерство, което ограбва златото на българските реки!

До следващия пъстървов сезон! 🙂

Здравейте, приятели и колеги!
Лятото бавно си отминава, но остават спомените за добрите и лошите излети, които сме направили през топлите месеци. Сутрините вече са по-хладни и лека-полека режима на хранене на хищниците ще започне да се изменя. С голямото есенно хранене идват и големите надежди за улов на така търсените и мечтани трофейни хищни риби. До момента направих доста интересни излети и имам много материали да ви покажа, но нещо времето не ми достига за това. Май имам на разположение повече време за риболов, отколкото за писане на фото разкази. Нека, май така е по-добре, погледнато от моята гледна точка, но откъм читателска – това не е добре. 😀
В средата на август и в началото на септември направих два добри излета за пъстърва, които ще споделя с вас сега. Дойде им момента, та ето ги и тях. Стига с тая Марица, нека разнообразя малко фото разказите си и ги направя по-шарени. 🙂
През августовската сутрин се събудих много рано, но не от жегата, а от треската, която имах. Треска, от която човек не спира да се тресе и получава червени петна в глава. Петна, като ония по тялото на балканките. 😀 Въпреки ранното ставане, към 07:40 бях на реката, за да лекувам болестта, която ме е налегнала от скоро. 🙂 При претърсването на първите два вира не успях да намеря лека, но ето, че в третия го намерих! Четири-пет подскока в течението и ето, че първата балканка за излета е пред обектива. Може би вече е излишно да казвам, коя бе успешната примамка. Сигурен съм, че вие вече отлично я познавате. 🙂

Пуснах рибката и продължих да мятам.

За съжаление нямаше повече ударчета и след 20 минутки, след като прерових вирчето доста упорито, се насочих към следващата точка. Оказа се, че там ме чакаше пасаж от пъстърви …, а аз обаче, се представих много зле. Имах 5 откачени балканки за 35 минути. Всички риби се излъгаха на Storm Gomoku Dense – Trout, като око те бяха между 25-35 сантиметра. Аз направо си полудях, а треската стана още по-голяма. Какво толкова имаше, че все ми се откачаха при подскоците!? Проверих си куките и се оказа, че имах две захабени жила по тройките, но дали това беше проблема или нещо друго, така и не разбрах по време на излета. Воблерчето се представи страхотно при надлъгването с петнистите рибки, но имаше нещо куцо, а аз не можех да разбера какво е то и това ме подлудяваше.

Сложих втори номер Mepps Aglia-e AG/Orange bright и заметнах далеч срещу течението.  Хъ-хъъ, сега ще им покажа аз на балканките … Три оборота с макарата и баааам …. отново имаше щури подскоци над повърхността на водата!

Оказа се, че там имало още една гладна балканка, която не била набодена. 🙂 Този път няма откачане! Всичко бе „по каталог“.

Направих й още няколко снимки и я върнах обратно в потока под зоркия поглед на Жабчо.

Отделих още 30-40 минути на това вирче, като го претърсих камъче по камъче, но през това време нямаше ударчета и реших да се разходя нагоре. Доста пообиколих и имах слука отново на Мепс Аглия-е, но не успях да стигна до снимки с двете дръзки балканки. Много се зарадвах от факта, че в някои вирчета се виждаха по 2-3-4 маломерни пъструшки. Ауу после, като се отдалечих на тръгване от коритото на реката щях да получа топлинен удар. Определено край реката се живеше, но не и далеч от нея. Изобщо от прохладата й бях забравил, че по принцип бе адската жега и задух. 🙂 Така приключи и този августовски пъстървов излет.

Миналата седмица, през септемврийската утрин отново ме събуди пъстървовата треска и пак се разходих до реката. Хем да разнообразя пак риболова с пъструшки. През първите два часа имах слука на 4 пакостничета с исполинските размери от 8-10 см, които след няколко метра повеждане, се самооткачаха. Мънистото на Аглия-е №1 явно им дойде голям залък. 🙂 След около километър и малко преход и още няколко прахосани часа, успях да заловя и първата балканка.

През това време слънцето се скри зад плътна облачна система, която кой знае откъде се взе и температурите леко паднаха. Появи се и ветрец Това явно накара пъструшките да станат по-активни и те започнаха своя танц на повърхността на водата. За първи път бях свидетел на тази гледка. Може би ветрецът беше съборил тук-там по някое насекомо във водата и заедно с лекото захлаждане това бе причината за настаналото шоу. Благодарение на това оживление по вирчетата видях и къде са се скрили по-едричките рибки. Впоследствие лястовичките, започнаха да летят на ниско и ми беше ясно, че се задава дъжд.

На Storm Gomoku Dense – Trout отново имах добра риба, която пак ми се откачи … Воблерчето вече не прилича на нищо от тези пъстървови излети. Покритието му съвсем се избели от камъните и бесните захапки на балканките – свидетелство за слаба абразивна устоичивост на окраската. Въпреки това, той все още бе апетитен за тях.

След по-малко от около час, се изсипа доста силен дъжд, който ме накара да разглобя такъма и да заходя обратно към къщи. Да, но излетът не свърши до тук! Само още едно последно замятане и си отивам! 🙂 Навръщане минах през едно от перспективните ми вирчера и сглобих пак такъма. То така и така понамаля дъжда, какво толкова, 🙂 Оживлението по реката все още го имаше и свидетелства за това можете да видите в следващите няколко снимки.

Много борбена рибка за размера си, която ми достави голямо удоволствие.

При момента с пускането направих още две снимчици.

Последва откачане на една по-едра пак на Рюкито – около 40 сантиметра, след което бе заловена тази рибка:

Е, вече бях готов да си ходя! Не, не чакайте! Още малко ще пощракам с фотоапарата, за да запечатам момента.

Въздухът стана много приятен за дишане, а жегата се бе изпарила отдавна – прохлада на кило! Само след още три снимки се отправих леко подгизнал към нас. 🙂

Здравейте приятели и колеги!
Не знам дали усещате, но тягостни години настанаха за българския риболов. Въпреки това, ние все така не се отказваме от практикуването на любимото ни хоби и с балканския си инат продължаваме да ходим по любимите ни места с надеждата, че все някоя рибка е изкарала късмет и не е станала жертва на браковците. Търсим тази рибка така, както златотърсачите упорито търсят злато. За съжаление трябва да кажа, че може би си заслужаваме съдбата, по една или друга причина. Докато мълчим и замитаме проблема под килима ще е така. 😉
Следващия фото разказ, който ще споделя с вас е на тема пъстървов риболов. Първите две седмици на август направих два тематични излета на пъстърва. За посетения участък на реката имаше що-годе добра слука за пред обектива.
Първият излет премина добре, като първоначално започна доста тегаво. Още сутринта малко след 06:00 часа ги „почнах“. За около три часа и половина имах три вдигнати пъстърви над 20-те санта на Storm Gomoku Dense – Trout. Нито една от тях обаче не пожела да й направя фото сесия със сутрешната закуската в уста. 🙂 За съжаление след това зацепих воблера в един дълбок вир на някакъв дънер (въпреки че бях минал поне 10-тина пъти с него през там и всичко изглеждаше безопасно) и Водния дух ми го отне от кутията. Положението стана напечено с оглед на това, че бях скъсал един воблер, бе изминало значително време от излета, а аз все още нямах снимана риба. 🙂 Реших, че ще упорствам още и продължих нагоре по участъка. Първата риба пред обектива не е хич за хвалене, но все пак тя „клъвна“ на Storm Gomoku Dense – Green Muddler. 🙂

В някои вирове не се виждаше капка живот, но в други забелязах дребни балканки, които се бяха притаили на дъното и чакаха течението да им донесе нещо за хапване. Две подобни малки огладнели зверчета от по 8-10 см се опитаха безуспешно да налапат лакомо тройката на Mepps Aglia-e AG, Chart Bright №1.

Колкото по-нагоре се придвижвах, толкова по-добре потръгна риболова:

Първата балканка за деня се хвана на въртящата блесна на Mepps – Aglia-e. Въпреки скромните си размери тя ме мотивира да продължавам да ги търся нагоре из вировете на реката.

Пуснах балканчето и продължих с търсенето на пъструшите под дърво и камък. 🙂

Докато газех насам-натам попаднах на една водна костенурка, която охотно се опитваше да закуси с умряла лешанка. По принцип водните костенурки са рядкост за тази река и реших да заснема случката.

Движенията на костенурката бяха доста забавени, поради студената вода и сигурно това закусване е продължило чак до обед. 🙂 Оставих намира животинката да си свърши санитарната работа и се отправих към следващото вирче, в което бях сигурен, че ще имам слука, защото досега винаги съм имал. 🙂

Ооопаа: 🙂

От бързея взе, че се показа една по-едра балканка, която на няколко пъти направи „свещи“ (подскоци над водата).

Вече примирила се, че ще ми позира, тя застана мирна на брега за няколко снимки:

Хубаво е, когато има какво да удари и да ти направи смислен излета, нали? 🙂

Пуснах и тази риба, за да има какво да ми удари в този бързей и следващия път. 😉

Повече слука в бързея нямаше. Придвижих се до горния вир и там, се оказа, че имаше активни балканки, но със скромни размери. В отсрещния подмол имах няколко удара, като с някои от тях стигнахме до снимки. 😉

На DUO Spearhead Ryuki 50S цвят ANA4034 Yamame имах три-четири ударчета, като успях да снимам само две риби.

Тази имаше много големи и интересни точки.

Другата риба, беше абсолютния мъник с много по-ярки червени точици, които все едно бяха нанизани на синджир и се оформяше един колоритен гердан на страничната му линия:

Явно мъникът е искал да атакува воблера в предната част, но при атаката се е боцнал зад главата със задната тройка, та затова се е получила тази контузия.

Жилото на тройката излезе безпроблемно, без да увреди рибката и тя се завърна обратно във вирчето да кротува.

След това имах слука на още два мъника, които се опитаха да схрускат тройката на Mepps Aglia-e AG, Chart Bright №1, но този залък им дойде голям. 🙂 Равносметката за излета  бе: преход от около 1,6 км; времетраене на излета – 9 часа, от които около 6 часа активен риболов; уловени и снимани 4 риби, като имах и доста удари на мъници, което бе радостно. Общо взето излета беше успешен, с оглед на пресата в участъка на реката и слуката.

Втората седмица на август направих и втория излет за пъстърви.

Този път сутрешната активност беше по-слаба. Малко преди 06:00 часа правих вече първите замятания. След като първите три часа и половина нямаше и помен от риба, се зачудих дали участъка не е бил отарашен предните дни или просто рибите пасуват. Първата пъстърва за деня ме накара да забравя тегавите мисли и направи сутринта ми по-приятна.

Този път имах слука във вир, в който предишните пъти не бях имал. Слуката дойде на Mepps Aglia-e AG, Orange Bright №1.

Този път първата балканка за излета бе малко по-едра от обичайния размер. 🙂

Пуснах рибката и се насочих към следващото перспективно място.

Там имах отново слука на същата въртяща блесна.

Нагоре по течението имах още два удара на балканки на въртящите блесни на Mepps, но нямах късмета да стигна до снимки с някоя от тях.

След около два часа и половина стигнах до един прекрасен вир, който беше дълбок около 2 метра. Огледах наоколо и не видях никъде риба във водата. Викам си, като Божинката: „Влизам в една стая гледам няма нищо, викам си – тука има нещо“ и реших да заметна! 😀 Сложих Storm Gomoku Dense в цвят Green Muddler и почнах търсенето в дълбочина. След около 10-тина замятания имах много плътен удар придружен от трисекунден з-зз-ззз-звук от аванса на макарата. След тези три секунди линията олекна и продължих проводката. 😀 Каквото и да се беше скрило там, то вече знаеше, че някой беше дошъл за него и повече не се показа. 🙂 Докато си снимах насам-натам на връщане попаднах на едно късметче.

Късметчето се беше закачило с единичната си кука на шипковия храст, като за него имаше закачено и друго късметче.

Може би блесните са изпаднали от кутията на някой колега, който в движение е сменял примамката. Ако някой си ги познае нека ми пише тук или във форума, като задължително да уточни местоположението на тяхното изгубване, за да съм сигурен, че са негови и да му ги върна. Знам колко е кофти да си изгубиш примамка, особено ако е бияч. 😉

Равносметката от излета бе: уловени и снимани две балканки; няколко ударчета на по-дребни и един на по-едра риба; времетраене на излета почти 11 часа, от които около 7 часа активен риболов и навъртени пеша около 1,9 км по реката – горе-долу бива. 🙂
„От любов към България“ – явно някой си е събрал боклука след мухабета в кауфландската торба и от любов към милата татковина е решил, че най-подходящото място, на което да го зареже е в храстите на реката! Докато е такова съзнанието ни, само ще мечтаем за чисти водоеми пълни с риба и живот в нормална „бяла“ държава. 😉