Петнистият опиум

Още от детските си години, помня коктейла от чувства, в който се потапях, когато с пръчка в ръка тръгнех към реката. Като един парфюм с разлини ароматни нотки, риболовната страст заливаше сетивата ми с хаотични усещания, като нетърпение, еуфория, любопитство, оптимизъм, напрежение, загадъчност и непреодолимо желание да заметна въдицата час по-скоро. Колкото повече наближавах, толкова по-силни и трескави ставаха тези усещания и нямаше друго изкушение на този свят, което да ме накара да се върна обратно.
Сега, над 30 години по-късно, когато запаля колата и тръгна към реката, тази риболовна страст продължава да опиянява сетивата ми със същия букет от чувства, въпреки всичко сторено от времето.
Когато пристигна и направя първото замятане, еуфорията отстъпва място на едно тихо спокойствие, а нетърпението на дълбока концентрация и устременост. Ловът и риболовът са първични страсти, много по-силни и константни от всички останали, измислени от по-късната цивилизация и променящи се във времето.

Така започвам своя разказ за един най-обикновен риболовен излет, на една от близките реки, която през годините съм посещавал много пъти. Реката е като жената – разпалва страсти. Но за разлика от нея , е способна да ги запази непроменени във времето, както за пореден път се убедих, пристигайки Събота надвечер и събирайки двете части на пръчката.

Реката ме посрещна малка и бистра, което не е много добре, предвид риболовната преса, на която е обект. Това, разбира се, не ме отчая, познавам я добре и винаги съм сигурен, че ще изкопча някоя риба дори и от най-малката, кристално бистра вода.
Спрях на място с няколко поредни хубави вирчета, слязох до най-долния и тръгнах нагоре. Замятах леко по диагонал, като редувах въртяща блесна и малък, ръчноизработен воблер. След няколко минути достигнах стеснение на реката с течение и почти потопени върбови клони на отсрещния бряг. Обзе ме приятно предчувствие, че ще има удар, приклекнах и започнах да упорствам, вкарвайки примамките под клоните. Предчувствието се оказа вярно и последва удар на добра риба. Определено най-едрата, която е сгъвала новата ми пръчка Tailwalk Troutia 62L, която притежавам от 2 седмици -еднo страхотно УЛ бижу. Воблерчето, на което се закачи, беше оборудвано със съвсем малки и тънки тройки, поради което гледах да не напъвам дебеланата и я задържах в течението известно време, за да се поизмори. Когато усетих, че започва да омеква, я свалих малко надолу в един разлив и я вкарах в кепа. Женска риба, около 40см, доста добре охранена, със скъсана опашна перка. Пръчлето се справи отлично с напъните й, като еластично поемаше резките пориви и благодарение на това негово качество,  малките куки издържаха.

След като разгледах и снимах рибата, изпитах остро дежа вю, защото преди 3 седмици хванах друга риба на същото място, като приликата с тази беше поразителна. Въпреки, че настоящата беше по-голяма, първата ми мисъл беше, че това е същата риба, пораснала значително за тези 3 седмици. И за капак, и 2-те риби хванах съвсем в началото на излетите, като предишния излет също съм описал тук.

Залепил съм 2-те снимки, за да се види приликата, като горната риба е от сегашния излет, а долната – от предишния. От снимката се вижда, че рибата не е една и съща, но все пак, приликата е голяма.

Направих още няколко снимки на дебеланката и я пуснах обратно.

След тази случка, нямаше какво друго да направя, освен да повторя стратегията от предишния си излет, като обловя същите места и участъци.
Речено – сторено, тръгнах по стъпките си.

Не след дълго, на едно стеснение се вдигна риба и удари воблера , като не успя да се закачи. Въпреки, че леко се убоде, прецених, че имам шанс да я хвана и след като облових едно друго място, се върнах. Смених няколко примамки и в крайна сметка я улових на въртяща блесна Panter Martin номер 3. Рибата беше около 35см, направих една снимка и я пуснах.

Продължих през едни по-плитки места, като хванах няколко риби до около 30см и изпуснах и една малко по-голяма.

Общо взето, сценарият от предишния излет се повтаряше, като рибите искаха малко повече упорство и точно подаване и имах повече удари на блесна.

 

Когато започна да се смрачава, отново смених участъка. Удари имаше, макар и редки, но за съжаление, късметът вече не беше с мен и рибите се откачаха.
Излетът отново завърши с удар на риба 35+ см, която след няколко резки порива и скок се откачи и ме остави зяпнал и гледащ тъпо.
Изпуснатите риби са част от пъстървовия спининг и без тях тръпката нямаше да бъде толкова силна.

Все пак извадих това

Въпреки липсата на късмет през последния час, аз вече бях взел своята доза петнист опиум и сетивата ми бяха напълно наситени от емоциите на риболовната страст. Наслаждавайки се на летния залез, звуците на птиците и насекомите, и аромата на прясна трева, се запътих бавно към колата.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

sixteen + 19 =