Риболов на Средиземно Море от брега част 3

Здравейте колеги,
Представяме Ви един страхотен рапорт за риболов във Средиземно море на колегата
Росен Маринов , който изцяло се е специализирал в това да вади страхотни морски риби 🙂

Да започнем от началото , а то е свързано с комбинацията  пръчка – макара!

Такъм: Zenaq PA90 оборудвана със Stella 4000 FI – перфектна комбинация. За пръчката каквито и хвалби да дам, все са малко. Уникална, хванах риби видях как се държи с тях.

Предварително беше заплануван тест на 2 примамки , но какво се случи ще разберете в
ако прочетете разказът до край 🙂

Като цяло тест и сблъсъкът на Angry Gar иглата на Искрен и Стилото се провали – лефер нямаше. С много , много настояване успях да закача един на Искрен около 60-тия метър навътре, водих го 25-30 метра и избяга, като на дърпане  се  усещаше ,че не е повече  600-700 грама.
Предвид липсата на лефер единственият извод, които единодушно направихме, е че Angry Gar лети 10+м повече от Джак фин стило и 15+м повече при страничен вятър. Играе добре, добри змии, голяма амплитуда, може да се води и  бавно и бързо. Риби обаче и той сам не намира  …. когато ги няма в района 🙂

Ден 1 – Лошо (и най-лошият ден за риба , е 100 пъти по-добър от най-добрия ден на работа… )

Две нощни леферчета и чернокомпчета по 250 гр преко сили на Шимано Саилънт Асасин 140С и Рапала Макс Рап бялата. Яко бухане с Angry Gar и Стилото, ама яко с часове и нищо Пробвах пачинко, воблери, бей ръф и други – нищо. Лефер нито скача, нито дава признак да гони, едно преследване на фина, един празен удар на гар и едното закачане. Сменихме мястото – имах удар на Смит Халука 145, не видях рибата, но ми удари в ръцете чак, сериозен удар , но замина. Видяхме самотно дорадо – не пожела нищо, все едно беше сляпо и глухо. Бавно плува, минавахме пред него на 20 см буквално с игла, безлопатков и лопатков и нищо. Сменихме мястото. Яко бухане с Angry Gar и Стилото – нищо. Смених на воблери и закачих едно маятико за Момоти 190с, да беше 600-800 грама не повече. Удря яко, изтеглих го, до мен, на тясно място бяхме, колегата до мен не извади, навреме неговата въдица , заплетохме се и му се размина фотото, но поне си го огледах. Закачих една баракуда на Асасин 140с, засякох, тръгнах да дърпам и на 3-ти оборот освободи. Единия колега също закачи баракуда преди мен, която също не излезе. Сменихме мястото – бухане пак с иглите и много други – нищо.

Ден 2 – По-добре

2 баракуди и 2 тунакита на воблери до 12 по обед и от там газ за лефери – яко бухане, яко – нищоооо, ни на игли, ни на уолкери, ни на воблери, един албанец извади един на жив зарган, като че ли само да ни се присмее и унижи с такъми за по 2-3 бона в ръцете изглеждахме жалки нещастници. Сменихме пак мястото за вчерашните удари на маятико и баракуди – нищо, ама нищо нищо. Вечеря и 2 часа наблюдаване без да мятаме – нищооооо, не трепва това огледало, кръгче не прави.

Ден 3 – Силен

Спасихме риболова с не до там ценните тунакита. 19 броя на джиг и 1 на Дуо 175 феникс и 1 на една нова примамка, за нея по-долу, че ми направи супер силно впечатление. Риболова на тази риба не изисква никакъв майсторлък, ако някой си мисли че сме големите майстори – не, просто си го изкарахме на тунаките – жива месарщина, всеки знае че тази риба не може да се релиизне, тя мре ако е хваната, чак съм гузен в момента. Осъзнато гузен! Мина едно дорадо пак самотно – пак не ни отрази. Газ пак за лефери и пак НИЩО.  2 часа гледахме морето пак – нито кръгче – не е добре тая работа 🙂

Ден 4 – провал с хепи енд

Отидохме до мястото по-тъмно и беше заето от гърци, след което нямахме полезен ход и си пропиляхме сутрешния шанс. За късмет, съдбата ме възнагради за супер упорството със този групер. Спряхме на няколко места 3 от тях нови и случайни, пробвахме за лефери и лавраци, последното даде резултат, но групер. Непосредствено до Игуменица – там гърците пускат лодки с колесар. Примамката е силикон FIIISH номер 3 с 25 гр глава. Хвърлях FIIISH на много места, както и Харт силикони, но 12 гр. За 5-ти път този FIIISH ми спасява деня с пета различна по вид риба. Зенака го уби този групер на място, тласна 3-4 пъти и пое безвъзвратно нагоре, преди да видя рибата вече знаех, че моя, бях засякъл мощно, а единичната кука не пуска никак лесно.

Сега да кажа 2-3 думи за новата испанска примамка при Гришата в Капитан Кук. Лети много, супер лесно се води и докато я мятахме да привлечем самотното дорадо една тунка се вдигна на повърхността и я отнесе 😊 Примката от снимката с тунката на камъна е Cennetic Sky Rider 150.

И последно. Запознахме се с грък спинингист от 9 години. Много подготвен и от към такъми и техника и теория. Човека каза че е хванал над 1000 риби. Сподели ценен опит. На въпроса ни коя примамка му е любима, почна да бърка в кутиите разказвайки, че на тази примамка има най-много брой риби, най-много видове риби, едва ли не всичко лови и за голяма моя изненада извади Дуо Бей Ръф 135мм, ХА!, но предупреди да си сменим оригиналните куки с по-яки.

Наслука на всички!

Прилагаме и снимки от страхотният излет 🙂

Едно мнение по „Риболов на Средиземно Море от брега част 3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

five × four =