Месечни архиви: август 2016

Дребни кефали на Чая

Привет на всички!
Днес ще ви разкажа как премина един излет на река Чая в участъка й при село Бачково. В предпоследния ден на Юли месец реших да посетя въпросния участък, търсейки прохлада от 35 градусовите жеги. Вероятната слука, която очаквах там бе най-вече кефал и евентуално пъстърва, за която има наложена тригодишна забрана за задържане и е в режим „хвани и пусни“. За първи път имах възможността да ловя със спининг на реката и местата ми бяха чужди. Сутринта към 8 часа бях в Бачково. Започнах от местата над селото, като идеята беше да се пусна по течението (напук на пъстървовия закон), като в някой момент да направя обедна пауза за бира и кебапчета на заведенията под манастира. След няколко минутна лежерна разходка стигнах до набелязаното място и риболова започна:

Голяма красота бяха вирчетата, които посетих, но за съжаление, както на всека една българска река, тази красота бе помрачена от битовите отпадъци на хората живеещи по поречието на Чая. Тези отпадъци се стелеха по бреговете на реката и по клоните на крайречните дървета и храсти, надвиснали над водата… Дано скоро народа се научи, че речните брегове не са сметища, а реките на са транспортьори на боклук!
Заложих отначало на Mepps Aglia AG №1. Много рядко прибягвам до този размер, но при тези условия ми се стори доста подходящо решение. При втората проводка имах удар на дребно кефалче, което се откачи. Малко след това, се излъга отново идентично кефалче и вече имах първата рибка за деня пред обектива на фотоапарата:

След тези две рибки нямах повече слука. Продължих надолу по течението, като отделих доста време на няколко добри вира, но нямаше слука.

Масово се виждаха кефали, които бяха по-дребни от мрените в реката. Непрестанно следваха примамките ми, но нищо повече. Еми като няма рибки, то поне няколко снимки за цвят да има:

Настъпи времето за около двучасова пауза на риболова. Това време го оползотворих в местно заведение с кебапчета и бира. За съжаление едновремешните дебели, дълги и вкусни бачковски кебапчета вече бяха мит…. Останах разочарован от кухнята, но пък студената бира ми дойде на място 🙂 . След като се подсилих, продължих надолу, като се закотвих на един от най-големите вирове. Дебелата сянка на дърветата, която бе надвиснала над вира, направи излета още по-приятен. Там имах слука на доста кефалчета, като не снимах всички, а само по-интересните. Размерът им не бе задоволителен, но с оглед на това, че по-нагоре нямаше риби с такива габарити си бе „нещо“. Първата рибка се излъга на Pontoon 21 Hypnose 38F-SR, цвят 070 Fire Tiger:

Толкова голям бе кефала….:

….и толкова лаком, че се бе зашил и на двете тройки:

Последваха още няколко кефалчета с идентични размери на Хипноус-а и Pontoon 21 – Mojarrilla 40F-SR, цвят 900 (Mojarilla Power):

След като проверих и това вириче, се насочих към следващото, където още с първото мятане имах риба, която ми се откачи преди да я снимам:

За съжаление не последва нищо интересно в отделените 90 минути и се насочих към следващия голям вир, на който завърших и излета. Там отново намерих „прилични“ кефали, като всички се излъгаха на Pontoon 21 – Mojarrilla 40F-SR, цвят 970. Ето два от тях:

Там хванах и най-големия кефал по време на излета:

Всички кефалчета, до едно, върнах обратно в реката, като този път не сметнах за нужно да направя видеа с пусканията. Общо взето Чая при село Бачково ми се стори много опоскана откъм риби. Относно пъстървите, останаха леки съмнения за една американка, ама кой знае дали изобщо рибата е била пъстърва….Все пак като обобщение на излета мога да кажа, че посетих ново място, прекарах си един чудесен прохладен ден, далеч от градския шум и жегата, а също и хванах някоя друга рибка на спининга и фотоапарата – все хубави неща.

Пясъчни костури

Ето, че след добрите излети за кефали, се отвори възможност да разнообразя с костури. Излетът се състоя с мой приятел преди по-малко от месец на язовир Пясъчник. Преди време се поде кампания за опазване и зарибяване на водоема, в която реших да се включа и аз. Стъпвайки по бреговете на язовир Пясъчник се усещаше, че този язовир живее втори живот. Шаранджийските биваци и тази година бяха един до друг, а между тях, в малкото празни пространства, други риболовци замятаха трескаво плувките си и дънните въдици в търсене на различни видове риба. В далечината, от водната шир, се чуваше дори звук от кльонк!! Със сигурност имаше поне около 1000 човека пръснати из различните части на язовира. Интересно ми стана, колко ли от тези риболовци помогнаха на момчетата от Фронта….с нещо?
Огледахме каква е ситуацията с моя приятел и все пак се намери свободно място къде да помятаме примамките си. Моят авер бе с каяк, така че за него не беше проблем да си намери място за ловене 🙂 .
Главната цел на излета бяха костурите, които смятах да излъжа на различни видове примамки. Общо взето бях взел със себе си целия арсенал от примамки за дребни хищници. За около 30-тина минутки локализирахме с моя приятел костурите. Те се бяха настанили върху една пясъчна коса. Мястото беше идеално за плиткогазещи туичингови воблерчета или повърхностни примамки. Отворих кутийката и набързо смених силикона с Pontoon 21 Crack Jack 48SP-SR, цвят 154 Metallic HG Wakasagi OB, след което моментално последва вълна от удари, като отразих няколко от тях. Рибите бяха с ето такива размери:

Костурите атакуваха плиткогазещия воблер много стръвно. Личеше си, че бяха тръгнали на лов по пясъчната коса. Стана ми много интересно дали ще успея да ги накарам, да атакуват на повърхността. Бръкнах в кутийката и от нея извадих смело Rapala Ultra Light Pop цвят Lime Frog. Оказа се, че успях много добре да прикова вниманието им с това поперче и се започна активен риболов на повърхността:

Атаките на раираните бандити се редуваха почти една след друга и буквално не оставиха на мира малкото поперче! Разбира се имах и няколко откачени риби, поради това, че работих с малко по-затегнат аванс от нужното.

Моят приятел бе решил да лови от каяка почти само на силикони и интересното в случая беше, че когато при него ударите спираха, при мен те започваха и обратното. Тук трябва да спомена, че ловихме един срещу друг. Явно костурите доста шетаха из водните слоеве. Последва смяна на Ultra Light Pop-a с едно очарователно малко поперче на Storm – Gomoku Popper цвят Perch, което също се представи отлично и костурите не му простиха:

Поставих на линията си и другата разцветка, която имах на Storm Gomoku Popper – Clear Pink Head Chartreuse, за да видя дали и тя ще сработи. След няколко метра „попване“ последва безапелационен удар на повърхността и ето, че отново имах риба пред обектива, а експеримента се оказа успешен още при първото замятане на новото поперче:

Последваха няколко неуспешни атаки при проводките и ето, че отново имах риба, която се закачи малко накриво:

За съжаление, костурите офейкаха и се получи известно затишие при мен с единични удари, но пък за сметка на това, моя приятел почна да ги дърпа на силикони в добро темпо:

Ето, че рибите пак се разшетаха отгоре и последва добра слука на Pontoon 21 Crack Jack 48SP-SR, цвят R60 Silver Back OB, като не очаквах, че с този воблер мога да имам слука на бяла риба, макар и маломерна:

Направих още една бърза снимка на рибката и я пуснах обратно:

Довърших излета с двете разцветки на Crack Jack-a, като те ми донесоха още риби и удари:

Към 20 часа и 40 минути шоуто приключи и доволни от успешния излет с моя приятел се насладихме на залеза правейки разбор на случките от излета:

Ето, че положените усилията по опазването и зарибяването на Пясъчник дадоха отличен резултат и наистина всички риболовци на язовира се радвахме на добра слука този ден, както на мирни риби, така и на хищни.  Разбира се задържахме по някой друг костур. Много голямо впечатление ми направиха подскачащите шарани, които непрестанно играеха около плувките на рибарите и пред нас. Тук е мястото да кажа на колегите, които посещават редовно язовир Пясъчник, да не остават безразлични, ами да вземат да се осъзнаят и да разберат, че тази риба не е „паднала от небето“. Благодарение на моите приятели този свободен държавен язовир живее втори живот и всички ние имаме добра слука и по някоя риба за тигана. 😉 Също така, ви призовавам да не правите наднормен улов, за да имате какво да ловите после. Взимайте само по толкова риба колкото да си я приготвите прясна за вечерта. Няма смисъл да си задръствате фризерите, защото с времето вкусовите й качества се понижават значително. Освен това пускайте маломерните риби! Надявам се следващия път, като има кампания по зарибяване на Пясъчник, да се включат още повече рибари. Виждате, че в замяна на това вие получавате много и само положителни емоции край бреговете на язовира, а също така и незабравими спомени с трофейни риби и богата слука – нещо, което не се случва на всеки свободен водоем в опосканата ни откъм риби страна!!  😉
Успехи и наслука! 🙂

Юлски кефали

Здравейте маниаци на спининговия риболов!
В средата на Юли месец имах възможност, след работа, отново да посетя реката и да половя кефали. Надвечер вече замятах нетърпеливо, търсейки ги в бързата вода. Оказа се, че този път рибите проявиха малко по-късна активност, спрямо предните излети „Юнски кефали“ и „Отново за кефали“. Първият кефал се излъга на Pontoon 21 – Mojarrilla 40F-SR, цвят 970:

Обичайната снимка преди пускането на рибата и довиждане до следващия кадър 🙂 :

Само след десетина минутки, на същия воблер, имах удар на добър кефал:

Рибата бе с дължина над 30 сантиметра и удари на обичайното място, на което в предните излети бях уловил кефали с дължина над 40 сантиметра:

Последва 30 минутно затишие, което ме накара да сменя няколко от успешните ми кефалски примамки и ето, че една от сметните ми – Salmo Hornet 4S цвят HP, се оказа най-успешна и с нея финиширах излета:

Разбира се не липсваха и любопитковци 😀 :

Седмица по-късно, надвечер, отново бях на реката. За съжаление нивото й бе доста по-високо от обичайното, а водата беше много студена, поради работата на ВЕЦ. Това е едно от най-негативните влияния на така наречената „зелена енергия“, което побърква рибите тотално! Може би повечето риболовци от вас са наясно всъщност колко „зелена“ е тя. Когато хващах с ръката си примамките, за да ги сменя, усещах на дланите си колко са студени и ми стана ясно, че ще е мъка риболова… Въпреки това не останах капо. За съжаления всемогъщия Salmo Hornet 4S HP се зацепи някъде в дъното и го скъсах….. Все пак, на други примамки имах три удара, като третия удар го материализирах до снимка. Рибата се излъга на Pontoon 21 Hypnose 38F MDR, цвят 005 Crash HG Wakasagi:

След този излет реших, че е време да сменя малко обстановката 🙂 . Последваха доста успешни излети на други водоеми, които ще ви покажа по-късно.
Успехи и наслука от мен!

Отново за кефали

Здравейте приятели на спининговия риболов!
След като си намерих „моето местенце“, последваха още няколко кратки риболова, но през делника. Сега ще ви представя два от тях.
Първият се състоя в последния ден на месец Юни. Работният ми ден вече бе приключил отдавна и надвечер към 20 часа отново бях на реката. За краткия си излет успях да хвана няколко кефала, като имах и допълнително гелета. Отначало риболовът не потръгна добре. След 30 минути безпредметно въртяне, заложих на Salmo Hornet 4S цвят HP и удара не закъсня!

Рибата се бе закачила много лошо за коремната тройка на Хорнет-а и трябваше да действам бързо, без излишни снимки. Внимателно я откачих с кохера, за да не й избода окото. Преди пускането й тя изскочи от ръката ми, но все пак ето и момента, при който й пожелах отново да се видим скоро:

Последваха няколко удара и откачания, но Хорнет-а отново залови добър кефал:

Излетът завърших с две кефалчета уловени на Pontoon 21 – Mojarrilla 40F-SR, цвят 970, като само едното снимах:

Вторият риболов се състоя седмица по-късно.  Вече бе настъпил месец Юли, а кефалския риболов тъкмо вече бе в разгара си. Този път бях много рано сутринта на реката. Броени часове оставаха до началото на работния ден и какво по-хубаво от това да ги прекарам на реката вместо в леглото!?! 😀
Отново налице беше много плах старт – едно-две побутвания през първия половин час. Преместих се малко по-надолу от любимото вирче. Реших да сложа Pontoon 21 Crack Jack 48SP-SR, цвят 154 Metallic HG Wakasagi OB в търсене на костури и сметнах, че туичейки Крак Джак-а, все ще примамя някой. След третото провеждане както си туичех, по време на паузата, усетих много мощен и плътен удар и моментално засякох. Рибата се оказа доста борбена и в един момент наистина реших, че съм уловил сериозен костур, но накрая се оказа, че бъркам мноооого! 😀

Рибата се оказа страхотен кефал, който на дължина бе около 40-41 сантиметра:

За първи път ми се случва да излъжа кефал с туичингова проводка на воблер суспендер! Снимах си рибата и не можех да повярвам, че съм успял да я примамя с тази техника. 😀 Удоволствието от слуката бе на максимум!

Пуснах кефала с пожелания скоро отново да се сборим:

След мелето с големия кяфал, се върнах на първоначалното местенце откъде бях започнал риболова. Заложих на едно много интересно и ново воблерче за мен на Sea Buzz River Shad MR 40F, цвят 098 – HB, за което бях чел преди известно време в тази публикация: „Първи впечатления за River Shad на SeaBuzz от Павлин Вълев“. Въпросното воблерче, в тази му разцветка 098 – HB, го бях взел с идеята за „Морски експерименти в Гърция“ и евентуално за риболов в нашите сладководни водоеми. Не след дълго Ривър Шад-а ме ощастливи с този кефал:

Направих му няколко добри кадъра и го върнах обратно във водата:

Към 8 часа сутринта риболовът приключи с този бандит, който се излъга на Pontoon 21 – Mojarrilla 40F-SR, цвят 900 (Mojarilla Power!):

Въпреки, че риболовът бе кратък, се заредих положително и бях готов да посрещна работния ден, който започваше само след един час! 🙂 От мен наслука на всички и до следващия път!
Spinning forever, work and sleep whenever!

Юнски кефали

Здравейте приятели на спининговия риболов!
Преди цели две години, през лятото, бях посетил едно хубаво местенце на една река, на което установих, че в две педи вода живеят трофейни кефали. Тогава ги пробвах с всевъзможни примамки, които имах в кутийката си, но нито един от тях не успях да примамя. Казах си, че след време ще се върна и ще взема реванш. Ето, че това време настъпи в края на месец Юни и този път нещата се получиха отлично, като слуката ми бе чудесна. 🙂
Към 7 часа сутринта бях вече на реката. Тя ме посрещна с доста високо ниво, като температурата на водата бе ниска за сезона. Реших да започна риболова с едно доста успешно при мен воблерче на Pontoon 21 – Mojarrilla 40F-SR, цвят 970. Още при първото подаване имах удар, а на втората проводка пред обектива ми позира този малък бандит:

Съдейки как бе налетяла рибата на воблерчето веднага ми стана ясно, че ще трябва да провеждам по-бавно примамката. Комбинацията от хладна вода и бързо течение водят до неестествено закачане на рибите:

Обнадежден, продължих риболова със същото воблерче и ето, че отново реализирах кефал:

След което отново излъгах още една риба, която бе малко по-голяма от предните две:

Както обичам да казвам за това воблерче „- Mojarilla Power!“:

Разбира се и това кефалче последва съдбата на останалите две:

Последва затишие и явно бях набол всички риби пред мен на тази дълбочина, до която достига Моджарила-та. Това ме накара да сменя воблера с Pontoon 21 Red Rag – 36F SR, цвят 812 MI Higenaga RE. Заметнах отново до отсрещния бряг и след втория оборот последва удар и рибка:

Отново затишие и смяна на Ред Раг-а с по-дълбокогазещ воблер на Pontoon 21 Hypnose 38F MDR, цвят 005 Crash HG Wakasagi и ето, че и тази смяна ми донесе рибка пред обектива:

След този кефал за пореден път се появи „дупка“, но този път доста по-продължителна. Реших, че е време да се преместя на 20-тина метра по-надолу по течението, където реката запазваше скоростта на течението си, но дълбочината беше по-голяма. Това ме накара отново да бръкна в кутийката си и да извадя следващия си коз –  Salmo Hornet 4S, цвят HP. Направих няколко провеждания и изведнъж получих много мощен удар! Рибата ми дръпна дори малко и от аванса, но се откачи. За съжаление след това не последва нищо в рамките на 10-тина минути настояване, докато….отново мощен удар, при което безкомпромисно засякох. Усетих от другия край на линията, че рибата е едра. Затрудни ме с повдигането й от дъното, а течението оказваше допълнително съпротивление на целия ми такъм. Все пак всичко приключи успешно и пред мен се показа ето тази риба:

Страхотен 37 сантиметров дебел кефал:

Позволих си да изгубя няколко минутки, правейки му снимки. Все пак борбата с такъв екземпляр „вдига много шум“ във вира и е добре след нея нещата откъм риболов да притихнат, за да се успокоят другите риби:

Накрая кефалът пое обратно към дебелия бързей:

Продължих да облавям района пред мен с Хорнет-а и след 15-тина минути отново получих мнооого здрав и мощен удар, след което последва отново добра битка:

Този път кефалът бе доста по-едър екземпляр:

Дължината му бе 42 сантиметра. Задължително трябваше да му направя фотосесия, защото не всеки риболовец, в наши дни, може да има слука от този калибър:

След снимките последва и момента с пускането на рибата:

Уважавам кефала само като риба за спорт и развлечение. С тази риба вече постигнах това, за което бях дошъл на реката. Взех своя реванш! Казах си, че е време да си ходя, но…..:

….винаги съм готов за още едно „последно замятане“, което добави още 30-тина минутки към риболова ми. 😀 Отново на всемогъщия Хорнет успях да уловя чудесен кефал, който се бе зашил отстрани на устата:

За финал пък ми клъвна тази НЕмирна риба, след което наистина си тръгнах доволен от слуката на реката и с бъдещи планове да я посетя отново:

По-долу съм направил едно кратко видео с пускането на по-големите кефали. Наслука и до следващия път!