Архив на категория: Риболов

По Марица през януари 2020

Е, дойде време да драсна с два-три реда за новите ми слуки през 2020-та година. Нова година е – пълна с нови очаквания за по-добра слука и нови приключения в света на риболова. 🙂 Ще се опитам да бъда кратък, без много подробности.
Месец януари стартира с доста необичайно топло време, което ни позволи да половим още малко преди да са се сковали в лед водоемите ни и да е навалял големия сняг. През първата седмица от новата година живакът се напомпа до около 10 градуса през деня. Отсъствието на така очакваното трайно застудяване ни извади по язовирите и реките, в търсене на първите уловени за годината риби. Както знаем, сефтето е много важно. 😀 Моето търсене на маришките хищници продължи. Оказа се, че активни хищници има, но отново бяха единични риби и пръснати из вировете.
Съботата – на 04.01.2020, отскочих до Марица да направя обичайното преброяване на рибонаселението й, в познатите ми участъци.

Около обед бях по реката и доста бързо открих успешно риболовната година с една мерна щука, която отприщи мерака ми за следващите ходения по Марица. Успешната примамка бе пасивния силикон на Fanatik – Larva в размер от 3 инча. Щрак-щрак и за финал едно кратко видео с пускането на рибата.

Щуката даде добър начален импулс на излета, но в следващите 4 часа настана безрибие, което отдадох на резкия спад в нивото на реката, видно по пясъчните наноси край брега. Доста се поразтъпчих из бреговете на реката, но други риби не се видяха или уловиха…

Две седмици по-късно отново отидох на Марица да потърся „домашните любимци“. 🙂 Денят е 19.01.2020, малко след обяд, като от предния ден над България се бе настанил студен фронт със значителна облачност, който понижи доста рязко максималните дневни температури от 10-15 градуса до 3-4.

Надявах се точно този студен фронт да активизира маришките хищници и да ги намеря по обичайните зимни местостоянки. Още с първото подаване на Bait Breath Mosya 2 инча имах удар на риба, която, за мое голямо съжаление, не ми остави никакъв шанс да я усетя на спининга за повече от 3 секунди – ааах тия щуки…, а идеята ми беше за кефал 🙂

Полових още 20-тина минути на този вир с надеждата да излъжа отново тази щука или евентуално някоя нейна дружка, но уви. След около над час търсене на маришките хищници стигнах до супер перспективния вир, който си го оставих за десерт, в случай, че по другите места нямам слука.

При втората проводка с Larva-та имах много силен удар и моментално засякох! Black Shadow Jig-а индикира много силна и тежка риба, а аванса на Stradic-а сработи. Този мощен удар така ме стопли в студеното време, че забравих ума и дума. 🙂 Фокусирах цялото си съзнание само върху това: откъде да извадя рибока и дали ще успея да стигна до успешен снимачен финал с него. Виждайки, че рибата вече идва на повърхността ахнах! Дали пак 50-ка кефал бях уловил или по-голям? Докарах го до безопасното място на снимачната полощадка и ето крайния резултат:

Почти 49 сантиметров дебелак бе върху метърчето ми, който супер стръвно бе захапал пасивния силикон – истинско биче! 🙂 Е, не успях да подобря личния си рекорд за улов на кефал, но всяка една такава риба, която е достигнала тези размери е достойна и достолепна. Съветвам ви да подхождате с уважение към тях, предвид дългите им и трудни години на оцеляване из нашите реки и язовири и да им подарявате живота, запечатвайки момента от улова им само на снимка.

Продължих да настоявам на същия вир, търсейки другарите на този борбен едър кефал. Чак след 20 минути дойде заветния тежък удар, но се оказа, че рибата не е успяла да стигне до куката, вследствие на което пасивния силикон бе изхлузен от стеблото на куката, въпреки малките контри, разположени по него – нещо обичайно, когато не успеят да го всмучат до куката. В следващите 30 минути нямах удар и напуснах маришките брегове, защото все пак през зимата се стъмва по-рано. Като за четири часов риболов бях абсоолютно доволен от слуката – нямаше какво повече да искам от Марица.

Финалният януарски излет по Марица бе на 26.01.2020, като с приятели се пуснах по непознати участъци. Никой от нас нямаше идея какво да очакваме там – има ли риби, няма ли…. Така най-ми харесва, когато отидеш в непознатото и започнеш да си откриваш за себе си какво-що.
Отначало излетът ми започна с яко затъване на десния крак в една смес от кал, гнилоч и пясък – такъв вакуум направи, че ботуша ми остана в тая смес и едва стъпих на здрава почва, като за малко не си изкълчих едната китка на ръката, с която се подпрях на брега, за да не се сгромолясам върху цялото си оборудване… После с двете ръце се наложи да си играя на „дядо и ряпа“, но измъкнах ботуша, без да влезе от тая гняс в него. Доста шум и вибрации направих по брега, че беше безпредметно да ловя и се преместих по-нагоре срещу течението. Успях да си намеря читаво място и след 4-5 проводки имах удар – пред краката ми.

Усмирих „опърничевата“ и се показа за снимки:

Профилът на кефала бе леко изгърбен откъм главата, наподобяващ борец без врат. 🙂

В следващите 2 часа ме беше налегнала оная нотка, която напомняше за КАПОчино, но все пак, единствено от групата аз имах риба, та нямах право да се оплаквам. 🙂 Тъкмо си кзвах, че повече риба може и да не видим, но успях да напипам пак активност на риба, като при първия удар пропуснах да я закова за снимки, че се откачи пред брега, но след 10 минути се появи нова „звезда“ на снимачната площадката, която извадих с помощта на кепа на моя приятел, че беше доста чепато мястото за вадене, пък и за по-сигурно – да няма втори сакатлък. 😀

Щракна ми едно фото авера и след това, пуснх кефала обратно в Марица – да си зимува.

По време на излетът набелязах няколко супер яки горещи точки за летен риболов и се надявам като му дойде времето да ги атакувам с повърхностните примамки.
Така ми преминаха януарските излети по Марица, като актиността, която видях и улових беше единствено на дебнещи на дъното дебели зимни кефали и щуки.

Марица джигинг 2019 – 5

Ден след ден, месец след месец – 2019 година изтече. Година, която беше изпълнена със страхотна риболовна слука и много добри риби, които имах възможността да уловя. Повечето от излетите са подредени в блога и остава само още един да се добави – обзора от декември. Този път имах на разположение повече свободно време за риболов, особено в края на месеца – около Коледа. 🙂 Направих общо 5 излета, като от тях имах само едно зловещо и гръмко капо, на което обаче мой приятел ми измъкна под носа така търсения трофеен маришки кефал – 50+ см, но това е спининг риболова – винаги интригуващ и динамичен. 🙂 Рибите, които улових при излетите, бяха по-скоро единични и пръснати – по една-две във вир. Някакво масово групиране на хищник така и не констатирах. Проверих много нови места, които и през 2020 година ще посетя!

Зима е и то каква – с дневни темеператури между 8-10 градуса, като нееднократно живака се напомпваше и до 15. Риболовът от брега по големите язовири не беше на днвен ред за мен и пак се отдадох на манията си за риболов по Марица с пасивни силикони.

Знаех, че маришките хищници още са активни, но задачата с риболoва им вече беше по-трудна – да се открият точните им зимни местостоянки. Есенните такива вече не даваха резултати – рибите бяха офейкали от там.
Първият излет по Марица направих на 08.12.2019, в средното течение на реката. С Мишо бяхме на едно от перспеткивните места за зимен риболов. Понеже следобеда имахме ангажименти, трябваше да ловим до обяд, а за да имаме повече време да половим трябваше да идем рано сутринта. Малко след седем часа бяхме на брега на реката и проверката за хищническа активност започна. След час и половина настояване везните клоняха към капо. Активността, като цяло бе нулева – дори не се виждаха и скобари. Когато правих „последното замятане“, преди да сменим мястото с друго, получих удар на средна дистанция. Бях заложил на 4,5 инчовата Larva и очаквах, че някой сом ще се е решил да атакува примамката. В крайна сметка в ръцете си държах хубав калибър щука, която промени мнението ни, че трябва да поостанем „още малко“. 🙂

При приготовленията ми за снимки, заедно с рибата, стана обаче беeeeлЯ… Щуката подскочи в ръцете ми, докато я нагласях хоризонтално, при което куката се откачи от устата й и рибата се претъркули на земята. Това опъна на максимум брейда ми, при което 10 грамовата чебурашка се изстреля, като куршум във въздуха, над главата ми и падайки към земята отсече безкомпромисно, във въздуха, бланката на Jig Master-a. Такъв сакатлък се получи, че нямам думи, но по-добре бланката, отколкото да ми пробие черепа… 😀 Изражението на лицето ми бе „един път“… свистенето на чебурашката също!

За по-малко от 10 секунди ми минаха толкова сценарии през ума и в крайна сметка си казах „- Каквото станало – станало, риболова продължава!“. 🙂 Оставих счупения такъм на земята и пуснах щуката.

След това премахнах счупения връх, оставих го в колата и продължих да ловя със сууупер бързата въдица. 😀 Тя пак бе от две части, но с едни 20+ см по-къса. Просто няма как дотук да свърши излета – счупва се въдицата и айде у дома… Не, постояхме с Мишо още над час на успешното място, но друга риба… не уловихме. После сменихме мястото с още две-три, скъсахме по някой друг силикон и към 13 часа си тръгнахме от реката. Друга слука освен по-горната щука нямахме.

Коледните празници наближаваха и какъв по-хубав повод от това, човек да си купи нови рибарски такъми – в случая спининг, няколко пакета със силикони и чебурашки. 🙂 Реших, че няма смисъл да си взимам нов връх за счупения Jig Master и е по-добре да си купя направо нова бройка в същия вариант – на 2,24 с тест 5-21 грама. Дотолкова бях свикнал да си ловя с него, че изобщно нямах намерение да гледам за някакъв друг модел и марка.
На 21.12.2019 отново се пуснах по Марица, като по-късно се присъедини към мен и моя приятел Вальо. Наспах се и около обяд пристигнах на реката.

Към покупката от пасивни силикони, добавих и едно готино раче на Bait Breath – Rush Craw U30.

Ето и накратко какво се случи на излета. Аз така и не успях да имам и един удар от обед докъм 16:00 часа… Толкова непонятно ми бе това, на фона на слуката на моя приятел. При мен го отдавам на някакъв карък, защото Валката успя да бодне първо щука, а след това и…

… така търсения от мен трофеен кефал 50 + сантиметра, който се излъга на няма и 10 метра от мястото където ловях. 🙂

В случая Валката „изби рибата“ с това 53 сантиметрово дебело торпедо! Досега никой от нас не бе улавял през живота си такова добиче! Аз подозирах, че е напълно възможно да има в този вир такива риби, при положение, че преди там съм хващал и пускал кефали по 49-50 см, но така и едряците не се показваха, до този момент.

Страхотен трофеен кефал, на който се изкефихме яко, като и двамата сме мечтали години наред да заковем такъв! Малко по-долу има видео с кадри от ваденето и пускането на черния дебелак – вижте го.

Е, след тая риба Вальо бе готов да си ходи и го направи 😀 , а аз поостанах още 30-40 минути, но уви силата не бе с мен – така и не успях да сефтосам новия-стар спининг.

След това мое грандиозно капо последва „поправителен изпит“ – на 23.12.2019 следобеда. Бях си взел няколко дни отпуска, което щеше да ми дойде освежаващо – не може само да се бачка я. Пуснах се по Марица в участък, на който досега не бях ловил. Ново място за разучаване с добри перспективни вирове.
Определено, на новото място за риболов, емоциите бяха на ниво. През първия един час имах откачен един як кефал – със сигурност 50-ка и сом, който като тръгна срещу течението, взимайки безкомпромисно аванс, стръска тежко с глава на два пъти и също се откачи… К’ъв беше тоя карък, дето ме гони от два излета насам – така и не разбрах. 🙂 Все пак, малко по-късно, го счупих с един голям кефал 40+, като се оказа, че буквално му бях зашил устата с куката, като тя бе пробила под долната челюст, прминавайки през небцето на горната и излизайки малко над горната му устна. Такова перфориране досега не бях правил…

Личеше си, че рибата е била улавяна и пускана и преди от друг рибар – горната странична част на устната й беше повредена.

До края на излета имах още един удар, който завърши с полуизхлузен силикон от куката:

27.12.2019 – нов ден за риболовни приключения по Марица в нов участък. Отново последва търсене на зимните местотоянки на хищниците, като излета завърши в графа успешни – с една уловена щука, две откачени и няколко скъсани силикона по дънерите, което е неизбежно.

29.12.2019 – последния ми риболовен ден за отиващата си 2019 година. Намерих време да отида до реката следобеда. Реших да направя този ден малко по-специален, извеждайки на тестов риболов новата ми тояга – FilStar Black Shadow Jig и пускайки се до нови места за риболов.

Още с първото хващане с ръката си, просто си казах: „- Спинигът е смърт!“ – тегло от 106 грама с мощност мидиъм, в тестовия диапазон от 7-21 грама, на 2,13 метра. Вече „виждах“ пред очите си как ловя рибите и на какви точно примамки. 🙂 Стройна, супер бърза и със страхотен дизайн въдица!

Макародържачът много ме изкефи, а Stradic-а й пасна много добре.

Време беше да избера примамка от кутията си и да зметна с новия спининг, в тестване на възможностите му и търсене на маришките хищници. Докато избирах с кой точно силикон и цвят да започна, за съжаление, забелязах една голяма болежка за всички куки – корозията. По-долните три примамки са дълго употребявани и досега нямаха „късмета“ да ги скъсам по дъното на реката, като другите. Сами разбирате, че са преседели по-дълго време в кутията и с тях е замятано многократно. Солните кристали, интегрирани в структурата на силикона, в комбинация с остатъчните микрокапи вода по примамката, бяха причинили това:

Един сом да уловя и вероятността при борбата куката да се счупи от извивката, вследствие на корозионния процес, е голяма… Много съм педантичен към това (както и към линията си) и на момента сменям куката (или превързвам линията).

На тази кука дори контрата й бе изгнила:

Наложи се да поизгубя малко време преди да започна риболова, но такова е положението – ако бях си прегледал примамките вкъщи, преди риболова, сега нямаше да губя десетина минути за преоборудване с нови куки. 🙂
Готов вече за риболов, тръгнах да търся хищниците, като главно се надявах на щуча активност, с оглед на вече по-трайното захлаждане и студения фронт, който настъпваше, закривайки все по-бързо слънцето с облаци. Синоптиците прогнизираха за този ден дневни температури от 4-5 градуса и познаха.
След около час обикаляне нямах слука, а малко по-късно към мен се присъедини и мои спининг другар – Петьо, който затвърждаваше с мен капото. 🙂
В един тих ръкав на реката, докато вървях по брега, случайно подплаших една щука, която стоеше край брега. Реших, че там ще има още риби и почнах да подавам силикона. След четири-пет проводки имах удар и засякох, но усетих, че рибата се откачи. Моментално започнах да навивам линията, за да заметна наново, но последва много странен удар и страничен рън – видях, как линията ми тръгва да бяга вляво. Засякох и се оказа, че улових риба! Обаче, какво улавяне само…

Явно след като е пропуснала първия път, щуката е тръгнала да гони примамката ми, но се е закачила странично за гърба и затова линията ми тръгна да бяга вляво. 🙂

Е, пуснах тоз яростен дзвер да си ходи и продължих да щъкам доволен, че поне една риба съм излъгал в този мразовит следобед. Можех даже да си ходя – нямаше какво повече да искам от реката. 🙂

Четирдесет минути по-късно обаче имах нов повод за рибарска радост. 🙂

Докато провеждах силикона в течението, той се спря и някаква риба ми удари. Забавих се със засечката, но след нея се оказа, че рибата беше на куката! Последва добра борба, която напомни за тръсканията на чичо сом. Оказа се, че все пак съм уловил мерно сомче, като куката се беше зашила странично. BS Jig-а се справи отлично в течението и голямото съпротивление, което оказа сомчето, поради „затърмъчването“ си.

Последна снимка с този мустакат приятел и до нови срещи! 🙂

Е, както навремето казвахме и се поздравявахме „слуз по конеца да има“ и през новата година!

Оставаше ми още около час до залез слънце и реших да претърся другите набелязани нови места, за евентуална слука, но риби така и не улових и видях. Марица си течеше все така бавно, необезпокоявано и монотонно, като всяка жива твар, наоколо, се беше покрила – готова да посрещне и преживее задаващата се студена зимна нощ.
Аз закрих подобаващо риболовната година – не бях капо, останах предоволен от първия тест на новата джигитка и се отправих отпочинал и леко премръзнал към вкъщи, където ме чакаше топъл душ и каничка вино със сухи мезета!

Марица джигинг 2019 – 4

Ноември месец отново бе благодатен що-годе откъм риби по реката. За съжаление времето ми за риболов бе силно ограничено и успях да направя като цяло едва два излета за целия месец. Посетих два различни участъка на Марица. Отново успешните примамки бяха пасивните силикони, което автоматично генерира и четвърта част от поредицата „Марица джигинг 2019“. 🙂
Неделята, на 03.11.2019, се наспах юнашката и следобеда – след 14 часа, кацнах на любимото ми място за риболов по Марица, което преди това бях установил, че държи всякакви хищни твари – „30 квадата вода“. Нивото на реката се бе задържало стабилно, а прозрачността на водата бе голяма – на заден фон на снимките се вижда колко точно. Бях заложил на пасивен силикон на Bait Breath – Mosya, имитиращ форма на малко раче, в размер от два инча. Идеята ми беше да проверя мястото евентуално за по-дребни хищници – основно костур или някой заблуден кефал. След четири-пет подавания имах удар, но прибързах със засечката и усетих как рибата се откачи. Подадох отново около същата зона, като плъзнах този път примамката в основното жило на течението и с плавно движение я насочих към периферията му. Пет секунди след това, в паузата, отново нещо захапа силикона и този път рибата бе на куката! Оказа се, че белите рибки, които бях ловил на предните излети пак се бяха групирали там – явно не са мърдали на никъде.

След тази първа риба имах още един удар, който приключи с отгризано пипалце на силокона, с което активността на рибите падна до нулата. Почнах да въртя други силикони, като ми мина през ума, че те може да са се пръснали заради някой сом или едра щука. Пробвах с големите силикони, сложих и воблери, но нямах удар. Чак след 25 минути настояване се показа пред обектива втора белка – на Fanatik Larva 3 инча.

Дали бях закъснял за храненето им? Доста слабо представяне тоя път от страна на рибите. 🙂 Полових още 30-40 минути на това място, след което се отправих пеша към втората набелязана гореща точка за риболов. Там нямах дори удар – над едночасовото безрезултатно настояване ме отказа и се преместих надолу по течението. Мятах тук, мятах там, но риби никакви.
Вървейки по брега на Марица в един дълбок джоб край брега нещо се размърда и от шавара, като торпедо под водата, то се изстреля към средата на течението. Набитото ми рибарско око моментално разчете тези движения и разбрах, че съм подплашил щука. Спрях се и подадох успоредно покрай шавара в дълбокото. Дали имаше още една скрита там? На втората проводка на 3 метра от мен, когато силикона тупна на дъното, усетих удар и моментално засякох. Jig Master-а се огъна и индикира не лоша риба, която набързо показах над водата и като видях, че е щука я катапултирах моментално от високия бряг в краката ми. Бях с тънко флуоро, което не ми позовляваше да им се лигавя и трябваше да се действа бързо с ваденето на тия зъбати пущини, че иначе прегризването е 100%.

Larva-та в любимия ми цвят, ми донесе тръпката от риболова, която бях изгубил вече от малко над 2 часа претърсване. Щуката не беше голяма, но пък беше нещото, което ме накара да заметна в тоя дълбок джоб още веднъж. 🙂

Понеже брега беше неудобен за нормални пускане на рибата и леко висок, просто я плъзнах по шавара и тя си влезе направо у дома. 🙂

Четири минути след пускането й отново имах удар, като този път щуката беше малко по-голяма от първата. Случката общо взето се повтори – от същото място, на същия силикон, същия бърз начин на вадене. Част от шанса при успешното вадене на двете риби на брега бе, че мощността и физическите характеристики на спининга ми позволиха да ги отлепя от водата и да ги приземя в шумата от тръстиката на брега. При този начин вероятността да се счупи спининга е голям и е добре риболовеца да се съобрази с възможностите му, защото риска от счупване на карбоновата бланка, при подобни вдигания на мъртва тежест от водата, е голям. Все пак, знаейки капацитета на Jig Master-а, той ми позволи да действам така – баш юнашката. 🙂

И така, вече имах две щуки за по малко от 5 минути от едно и също място! Какво по-добре от това – освен да излъжа и трета, за да може джакпота да е завършен? Да, имах зловещ удар, само след 10 минути, напомняйки ми за сом, но си останах с палец в устата… Рибата удари на 15 метра от мен в течението. Бях метнал по-надолу по течението и прекарвах силикона покрай брега. В крайна сметка след още 15 минути имах отново удар на приблизително същото място и дистанция, като този път закачих много добре рибата. Малко аванси а-у и по едно време тя се засили към повърхността и направи неочакван пирует във въздуха, което ми напълни очите, покачи адреналина в мозъка и вследствие на тая гледка – как рибата се извисява с поне 30 см над водата, видях цялото туловище на по-голяма щука от първите две… Трябваше отново да действам бързо без лигавщини, иначе повода от флуорокарбон заминаваше, а с него и поредния силикон, което водеше след себе си до понижаване на броя на клонингите в пакета и дефицит като цяло на посадъчния материал. 🙂 Третата зъбла дойде на снимачната площадка 3 минути по-късно, след много добра борба, като при подскоците й на земята, ми прегриза с лекота тънкия повод от флуорото (0,24 мм) – добре, че това се случи на сушата. 🙂

Ето, че 520 милиметрово торпедо, позираше за снимка до Jig Master-а. Сигурно си беше похапнала силикона, за десерт, понеже си личеше, че вечерята й е вече в корема.

Това бе и последната ми риба за излета. Бях напипал щуча активност в рамките на 30 минути преди залеза. Ако не бях спрял да помятам, заради изстрелването на риба от шавара, сигурно щях да ги пропусна, но тук всичко опира вече не само до наблюдателност и съобразителност, но и до опит. 🙂

10.11.2019
Малко след изгрев съм на Марица в средното й течение. Бях ловил там за последно на 26.10.2019, като тогава идеята бе да подходя с по-мощен спининг такъм, в търсене на по-едри риби. И при този излет заложих на същите такъми, с които лових тогава, с настояване за нещо по-така в поопсканата откъм едри риби река.

На реката бях сам – кеф, и преспективни места за облавяне имаше доста. Заложих първо на късо, търсейки активност на костури, които бях уловил предния път. За 15 минути имах заловени три костура с не големи размери! Имаше нещо като сутрешен заход и от снимките се вижда докъде е погълнат 3 инчовия силикон.

Двадесет минути по-късно нямах уловена риба на къса дистанция и реших да презентирам на максимална – в жилото на бурното течение и около периферията му. Смених два-три силикона и ето, че дойде ред на Larva-та в размер от 4,5 инча – голяма, тлъста и апетитна хапка. 🙂 Това е и най-големия размер от този модел силикони, който странно защо, но много малко хора – единици дори, залагат на него. Заметнах смело напред и с десет грама чебурашка постигнах отново максималната дистанция, където предполагах, че би трябвало да има спокойни риби, като този път подадох в периферията на буйното течение – там бе една идея по-спокойно. Силикона цопна с голям плясък във водата и пуснах за три-четири секудни малко влакно, за да стигне дъното. Затваряйки бигела нещо дръпна рязко въдицата и без много чудене засякох!! Оказа се, че при пропадането, вследствие на плясъка и пукотевицата, съм привлякал вниманието на някой хищник и той моментално бе атакувал голямата Larva. Последва яростен отпор и борба от над 35 метра дистанция. Голям кеф от толкова далче да започнеш с ваденето на по-едра риба. 🙂 Докато не я докарах пред мен не знаех каква е, защото така и не се показа и дърпаше към дъното. Имах силно преположение, че бях излъгал сом. В края на краищата се оказа мерно сомче, което доволно бе всмукало голямата Larva:

Последва измерване на линейния му размер, няколко селфита за репортажа и пускане обратно в реката.

Оказа се, че Larva-та бе разполовена…. Кофи, защото пакета с този цвят беше останал вкъщи и нямах резервна бройка от него в кутията, но пък имах друг цвят на разположение.

В следващите 20 минути успях да прилъжа край брега една малка щука, на която три пъти й подадох 3 инчова Larva, но така и не се реши да я атакаува, а само да я следва и оглежда отблизо. В следващия час нямах пипане и се преместих надолу по течението.
На новото място, след 5-6 проводки с другия ми цвят на 4,5 инчовата ларва, заших страхотна щука, която по окомер минаваше 70 см. Щуката ме взе в яма, разположена буквално пред краката ми.

За мое огромно съжаление, посягайки да я гепя с ръка, тя направи отчаяно една последна свещ и се откачи от куката, вследствие на което се върна обратно в реката, без да ми позира пред обектива. Е, има и такива моменти. 🙂
Помятах по реката още два часа, но безрезултатно, докъм обяд и после беж към вкъщи, че ме чакаше път и домашни ангажименти. Общо взето аз моите риби си ги хванах и бях доволен от слуката и есеннтата разходка по Марица.

Марица джигинг 2019 – 3

В края на октомври месец отново се върнах на темата за риболова на силикони по Марица. Астрономическата есен вече бе настъпила преди месец, но като че ли чак сега започнаха да се проявяват есенните мотиви по реката. Изключително топла есен и зима прогнозираха синоптиците, което от една страна е добре за нас – риболовците, защото любимите рибики щяха да бъдат по-активни до края на годината. Очертава се много скоро в България да имаме два сезона, вместо четири.

Четвъртък е – 24-ти октомври! Поредния скапан ден от работната седмица, но… все още след 17:00 часа става за бърз риболов някъде, преди стъмването след 19 часа! Кофтито е, че само след три дни – на 27-ми октомври, връщаме стрелките на часовника с един час назад, което води до края на излетите след работния ден! Мамка му… Абе колко време му трябва на човек да отпусне душата с риболов след тежкия работен ден – един-два часа!? Като ги има добре, но като ги няма – еее мнооого злее… ще се чака уикенда, стига и тогава да не работиш де…. 🙁
След това обаче идва вечния въпрос, когато сме ограничени откъм време: „- Къде?“. Аз поне на този отговор винаги имам бърз отговор – в случая на Марица! Реших да проверя набързо как върви голямото есенно хранене и дали „моите“ любимци дебелеят. 🙂 На предишния излет: „Марица джигинг 2019 – част 2“ слуката беше стряскащо отлична – кефал, бяла риба и сом, та ето, че отново съм на „моето“ място на реката! Аз го наричам „30 квадрата вода“ (реално е повече от 30 де), защото горе-долу в толкова водна площ се оказа концентрирано не малко количество риба. 🙂
В 17:50 съм на брега Марица, готов за първо подаване в „30-те квадрата вода“! Още с първото замятане познайте какво се случи:

Три минути по-късно, или на третата проводка, отново удар и още една уловена борбена бяла рибка, бясно стискаща силиконовата ларва – някоя друга риба да ни й я излапа преди нея. 🙂

Риболовът потръгна супер ритмично и като по часовник на 3-4 минути имах удар и риба.

Най-после, се вреди нещо различно от бяла риба, но пак бодлоперка – един лаком малък костур, който беше погълнал целия силикон с размер от 7,5 сантиметра!!

Разбира се и тази бодлоперка бе пусната обратно, като последва осемминутно затише. Затишието се оказа, че се дължи на 50 см щука, която успях да излъжа само на няколко метра пред мен, но при пируетите й се откачи от куката и не стигнахме до снимки…. Е, след това, риболова на белки продължи с обичайния ритъм и ето, че пред фотоапарата е следващата маришка белкаа. 🙂

Догодина тези зверчета ще са стигнали и задминали 40-те сантиметра и се надявам да останат в същия участък, за да им се кефя отново. Силно се надявам да не мигрират като пораснат, ще видим. Между другото това са същите рибки, които лових през 2018-та година, но вече пораснали с една година: „Марицалайт през ноември 2018„.
И те така… до края на излета успях да уловя още 5-6 риби със същия размер, като точно в 19:05 приключих риболова – стриктен съм по отношение спазването на правилата за риболов.

Уикендът предстоеше и отново кроях планове за едно-две излетчета по Марица. На 26-ти октомври се отправих към средното й течение, в търсене на всякакви хищни твари. Като истински Фанатик 🙂 добавих към арсенала си и най-големия размер Larva – 4,5 инча (115 мм), като тук идеята бе да селектирам само най-едрите маришки хищници и по-точно сом, щука и бяла риба, които уж надолу са с по-голяма популация отколкото в пловдивска област, но всичко е относително! Изобщо не се чудех дали този размер силикон ще лови – просто си го знаех. Оставаше само да намеря някоя от рибите, за които бях тръгнал.

При риболовът на едри хищници свързващото звено – куката, между силикона и рибата е от голямо значение! В случаят подходящо решение за този размер Larva като дължина на рамото, здравина и големина на куката се оказаха куките на Fanatik – модел S-58 Jig с размер 5/0.

Остра и здрава кука, която идеално пасна на този размер Larva!

Бях взел с мен по-мощен спининг такъм – в случая Sportex Black Pearl с тест 16-30 g (или както я дават като „златна среда“ – 20 g) на 2,7 м, повод от флуоро на Shimano Aspire 0,37 мм, един стар Аплауз 3000 на Ryobi и по-дебел плетеняк на Sunline Super Braid – 2,5 (реално по-тънко според мен).
Готов за нови авантюри се пуснах по Марица следобеда. Започнах да претърсвам вир след вир, надявайки се да намеря едрите маришки хищници. Така си отлетяха безрезултатно малко над два часа. Скъсах и няколко силикона, колкото да не е без хич. 🙂 Условията за риболов бяха добри, но рибите отказваха да хапят примамките. 🙂

В 17:15 часа най-после имах удар – ааааалелуя!

Попаднах на активност на костури, като времетраенето на набега им беше не повече от 30 минути. Първият бабанко беше и най-голям. Излъга на 3 инчова Larva. Бях намалил размера, че поне да проверя дали нещо по-дребно и хищно е останало в участъка…

Кратко клипче с пускането на маришкия разбойник.

В рамките на 10 минути последваха още два костура на същия силикон, които обаче се откачиха при вдигането им от водата и не ми се занимаваше да ги догоня по леко стръмния бряг. Оставих ги сами да си влезнат в реката. 🙂 Надявах се някоя щука или едра бяла риба да ме ощастливи, защото местенцето беше много подходящо за подобни зъбати твари, но уви. Към слуката добавих още два костура, с което бройката нарастна до 5 – скромно, но толкова.

Както се появиха от нищото тези костури, така и офейкаха, като през оставащия един час до залез така и не ме огря друга слука. 🙂 За всеки случай забих едно „пинче“ на това място, като гореща точка и реших, че ще го проверя отново след няколко седмици, когато пак щях да имам път надолу по реката.

Първи впечатления от язовир Батак – октомври 2019

Posts in this series
  1. Първи впечатления от язовир Батак - октомври 2019
  2. Марица джигинг 2019 - част 2
  3. Марица джигинг 2019

Здравейте, приятели!
Най-накрая, след редицата ми ангажименти, остана малко време да спретна един бърз репортаж. Мястото на събитието е язовир Батак – прочут в моите очи най-вече с трофейните си костури и динамичния им риболов. Досега, в живота си, никога не съм имал път да ида на риболов до този родопски язовир, но ето, че се отвори „парашута“. Общо взето отидох почти на сляпо, без да знам кое, къде, на какво и прочие подробности. Така най-ми харесва – да отида на непознатото и постепенно да разкривам обаянието му, с примамките в кутията ми. Сигурно това, че нито един път не съм ходил на риболов там, ще се види странно за някои от вас – особено на тези, за които язовира им е като „втори дом“, но такова е положението, един живот не стига да обиколиш всичките водоеми на света и да измяташ всичките примамки сътворени от човека и машините му. 🙂 Ще видим дали през 2020 г. риболовните ми излети ще зачестят там, защото оопределено има голяма интрига, а природата край бреговете е много красива, пък и въздуха се диша по-лесно.
Всичко на всичко успях да направя два излета – на 13 и 19 октомври, като зона на риболов бе местността „Дъното“ – района около стената. Първом лових на западния бряг…..

…., а при втория излет на източния бряг.

И двата бряга си имаха специфични особености с различен релеф и най-важното – държаха хищници. Направи ми впечатление чистата и прозрачна вода, както и големите туфи от водорасли край брега, които вече падаха към дъното – иделано укритие за дебнещи хищници. Мой приятел ми разказа, че от няколко години се е завъдила брутална популация на щука, като предната седмица е имало заловена такава с трофейни размери от 10 кг! Колко гъста беше популацията от щуки нямаше как да зная само по разкази. Знам, че по принцип язовирът държи популация и от други хищници – бяла риба, сом, балканска пъстърва, но в по-скромни количества. 🙂 Ето защо се бях наточил да ловя костури с лайта, но в крайна сметка, заради щуките, извадих по-мощния спининг – Filstar Jig Master с тест 5-21 грама. 🙂 Взех четири кутии с примамки: две с воблери (4-10 см) и две със силикони от всякакъв размер (3-10 см) – знае ли човек кога и каква „лимонада“ може да си направи. 🙂 От воблерите бях подготвил всякакви типажи – от повърхностни до дълбокогазещи.И така, ето накратко какви ми бяха успехите с баташките хищници от брега!

Щуките, които успях да заловя при двата излета, бяха със скромни размери, като обаче на три пъти имах безкомпромисно прегризване на флуорото – 0,24 мм. Прегризванията се случиха единствено при риболова на силикони! Ударите бяха около дъното и явно беше, че рибите лежаха долу в туфите с водорасли. Успешния риболов на щуки бе при пропадане в дълбоките части с потъващ воблер и с пасивен силикон 3 инча. Край брега в плитките места нямах слука, а очаквах точно там да има риби, дори на повърхностни примамки, но уви.

Костурите: на определени места пасажите бяха толкова гъсти, че направо се образуваше на дъното черен килим от тях. Рибите бяха предимно дребни, като тук-там се мяркаше и по някой по-едър батьо, който обикаляше между тях пасивно. Отново актиността бе на дъното, като слуката беше единствено на малки силикончета 1,5-2 инча.

Както казах в определени части в двата участъка набодох доста дребен активен костур, но в други нямаше и помен от тях. Затова време на годината ми направи впечатление, че рибите бяха силно групирани. Активност на повърхността и в средния слой така и нямаше, а би трябвало да има.

Въпреки, че не успях да бодна някоя по-едра риба за двата излета, а дори и да съм го направил, то не съм го разбрал – заради прегризванията на флуорото от щуки, престоя ми на Батак беше ползотворен и ми допадна много. Хубаво е, когато човек има възможност да полови на нови за него места с приятели, че редовните вече омръзват в един момент. 🙂 Свикнал съм да ловя в равнинни водоеми и боровите гори край брега на Батак си бяха като един вид лека екзотика, като добавяха неповторимия щрих при риболова в планински водоеми – чисти, красиви, диви и неповторими. Е, за съжаление урбанизацията ги е подкарала и малко разваля настроенито, което създава фона, но такова е положението в България.