Архив на категория: Риболов

Марица джигинг – декември 2020

През декември излетите ми по река Марица, спрямо миналата година – „Марица джигинг 2019 – 5„, бяха доста по-резултатни и с по-едри риби. Като цяло, дните през декември 2020 бяха и доста по-топли. Необичайно, но климатичните промени са вече факт и най-вероятно тенденцията ще остане такава през следващите години.
В този репортаж ще покажа първите ми два декемврийски излета. Отново най-успешната ми примамка беше силикона на Fanatik – Larva, предимно в размер от 3 инча. Тук е моментът да споделя, че от FilStar пуснаха на пазара страхотни куки с двойна контра на стеблото, които веднага заприходих, с оглед на дефицита на такива куки в тезиразмери, който битува на малкия ни пазар. Sensei F1411BN в размер №2 бе с идеална дължина на рамото и се оказа отлично решение за 3 инчовия размер. Разбира се по-големите номера куки са подходящи за 3,5 и 4,5 инчовите Larv-и. Невероятно остра и безкомпромисна кука с връх от тип „орлов нокът“. Куките можете да разгледате и поръчате от този линк

Първият излет по Марица се състоя на 12.12.2020. 🙂 Малко след 12 часа по обяд се бях пуснал по река и не след дълго стигнах „моят вир“. Близо 1 час нямах пипане и бях почнал да се чеша по главата… Къде ли са рибите? Преди поредната проводка – смених от 6 на 8 грама чебурашка. 

Явно това бе ключът към успеха – малко по-тежка чебурашка! При втората проводка, след 3-4 оборота с макарата от приводняването на примамката, Venom-а индикира сериозен удар!!! Моменталната ми засечка бе безкомпромисна и спининга започна да гаси борбените напъни на рибата…. 

По напъните и поведението на бланката си личеше, че това бе сом! След около 5-6 минути борба, с отпускане на аванс от макарата, най-после се видя гърба на сома над водата. Успях да кепна рибата, като така я нагодих, че да може да се свие „на нула“, за да се побере в кепа. Оказа се, че на дължина сома бе 85 сантиметра. 🙂 Ето няколко снимки:

Успях да се щракна с тази яка риба, след което я пуснах обратно да броди из  теченията на Марица. Ето ни двамата: 

Видеото с пускането така и не ми се получи, защото докато щракнах тази снимка сома изпълзя от кепа под тежестта на главата си и отплува в реката. Всичко стана толкова бързо, че нямах време даже да мина в режим видео. 🙂 

В следващия час и половина нямах друг удар и реших да се преместя на следващия вир, където след няколко проводки успях да излъжа една скатана щука… в течението. Доста нетипично за това време на годината да стои там – изненада ме, но това е риболова – понякога непредсказуем. 🙂 

В следващия половина час имах няколко пощипвания на 3 инчоваата Larva, които обаче не материализирах. Явно силикона идваше голям за устите на рибите, които бяха пред мен. Реших, че това може да са дребни кефали или скобари във въпросното течение и смених с един размер надолу – 2,5 инча Larva с 4 грама чебурашка. 

Изненадата беше пълна. Първо улових едно маломерно сомче, а след това, за финал на излета, последва серия слука от бели риби с подобен размер. 

20.12.2020 – нов излет по река Марица. Този път времето бе дъждовно. Съботата се настани някакъв циклон, който докара дъждове и по-високо ниво на Марица. Това, разбира се, промени и видимостта (цвета) на водата. Плановете ми за неделя бяха само и единствено риболов през почти целия ден. 

За съжаление риболовът не потръгна добре. Над 4 часа нямах никаква слука – дори и леко потрепване на чувствителния връх на Venom-а… Смених 3 вира, докато най-накрая на четвъртия – напълно непознат за мен, счупих капото с щуки! 

Понеже не познавах релефът на вира, първоначално заложих на най-оръфания и неугледен силикон в кутията ми – от снимката не изглежда, че е така, но в действителност тялото на Larva-та е прокъсано от долната страна. Трябваше да проуча дъното за евентуални закачки и затова подходих по този начин. В крайна сметка разбрах, че пред мен има подводна яма, в която се бяха групирали щуки. 
Първата щука се откачи пред мен преди да я снимам, но втората се показа пред обектива, а после и третата – в рамките на около 15-тина минути. 🙂 Интересното в случая, което забелязах, бе че тези риби имаха белези от „брачни танци“ – следи от ухапвания, типични при старта на размножителния им период. Групираноето им в тази яма допълнително подсказваше, че тези риби не бяха там да се хранят, а за да правят гнезда, въпреки че съгласно ЗРА размножителния им период стартира в средата на февруари месец следващата година. Ами с оглед на топлото време вече всичко е възможно – дори по-ранното загнездване на рибите и съответно изтегляне напред във времето на размножителния им период. 

Разбира се и двете риби бяха върнати във водата – без съмнение! 

Риболовният ден приключи в 16:45 часа с два удара и една малка бяла риба, която бе пласирана в тихото, покрай голямото размътено течение на Марица. В този неделен ден доста обикаляне падна, но с оглед на лошите условия за риблов по реката – високото ниво, размътена вода и краткотрайните превалявания, бях много доволен от излета и разходката. 

Костурска забава с привкус на горчиво КАПОчино

Късна есен е!

Само след месец ще настъпи астрономическата зима. Светлата част от денонощието ни предлага все по-малко време за забавление с любимото ни хоби – риболова, с което риболовните ни излети започват да се разреждат значително и ако човек работи 5 или 6 дни от седмицата, то единственото свободно време за риболов остава само и единствено през уикенда. Уикендът, който всички запалени риболовци чакаме с нетърпение да дойде, за да грабнем моментално въдиците и да отскочим до любимите ни или набелязаните нови места за риболов, стига да сме свободни от домашните ангажименти.

На 22-ри ноември 2020 г. – рано сутринта, се пуснах да половя по река Марица на нови места – в долното й течение на българския участък. Нови – супер перспективни, места, на които се надявах да имам слука на обичайните заподозрени хищници по това време на годината – кефал, костур, бяла риба, распер, щука или някой случайно сомче. Марица предлага много и различни възможности за риболов на почти всички хищни риби, които се срещат в България. В отделните участъци релефа и теченията й са различни и ето защо, толкова много обчам да обикалям насам-натам по течението й. Освен това, винаги е интригуващо да посетиш някой нов подучастък, на който досега не си имал възможността да ловиш, поради една или друга причина.

За мое съжаление обаче констатирах, че новия и перспективен подучастък няма какво да ми предложи в този момент откъм слука. Страхотните вирове – с разнообразен релеф и дъно, брегове с дълбоки подмоли и пясъчни коси, все едно бяха пусти и се усещаше трайното отсъствие на моята цел – маришките хищници. Не само на хищниците, но и на мирните риби. Обикновено, по това време на годината, често на повърхността, рано сутрин издайнически припляскват скобарите и морунажите, но сега всичко бе тихо и спокойно – чак смразяващо спокойно. От време на време монотонният шум от теченията на Марица бе нарушаван от доктора на гората – големия пъстър кълвач.

След около 3 часа безуспешни усилия да зърна дори и рибка във водите на любимата река, реших, че няма смисъл повече да настоявам в този подучастък и е време да го сменя с друг, връщайки се обратно нагоре по течението, с автомобила си. Докато пътувах към новата дестинация, спрях на един от притоците на Марица, на който от опит знам, че понякога спасява капото. Така и така ми е на път – нека пробвам за малко. Ако има риби, то обикновено до 15-20 минути риболов ще си проличи?
Направих кратък обход, за да огледам местата, и виждам, че има няколко пролуки където да се помята. Коритото на реката не е особено широко – брега е обрасъл с тръстика и папур, а дъното осеяно с подводни дънери, туфи с водорасли и клони. Всичко това – в комплекс, представлява идеалните укрития за щуки и костури. Реших да опитам късмета си и отидох до автомобила да взема спининг такъмите – ще се замята.

Бях взел със себе си спининг на FilStar – Black Shadow Jig във варианта на 2,13 м и тест 7÷21 грама

И така, монтирах силикон на линията си с чебурашка FilStar 4 грама и започнах претърсването на речното корито за някакви хищници. Очаквах в първите минути да се „обади“ някоя щука, но уви. След 5-6 минутки, при едно от приводняванията на силикона, върха на спининга ми трепна, а примамката така и не пропадна до дъното. Усетих, че виси някъде из водния слой и моментално направих засечка! Първата риба за деня е факт и е костур.

Последва пускане на костура и ново подаване на силикончето. Няколко минути по-късно отново имах удар и уловена риба – пак костур!

В следващите десет минути успях да хвана още три костура, като кълванетата им някак си не бяха така агресивни, както очаквах да бъдат. Разбира се имах риби, които се откачиха при ваденето или пък празни ударчета – явно на по-малки екземпляри, понеже размера на силикончето не е голям.  

Реших, че е време да предложа нещо по-густичко и обемисто на костурите, с цел да елиминирам напълно ударите на по-малките риби. Исках примамката отново да бъде силикон, но да бъде по-обемиста, да я презентирам по дъното и същевременно да не е напълно пасивна. Бръкнах в чантата с примамките и поогледах силиконите си и техните имитации на форми – шадове, туистери, ларви, червеи и малки прави рачета. Прави рачета? В реката не знам да има такива с подобна форма, но пък какво му пречи на човек да експериментира? Избрах си за следваща примамка съедобното правото раче на Bait Breath – Rush Craw U30 в размер от 2,8 инча и цвят 106 Watermelon/Seed.

Понеже идеята ми бе да проверя дали ще отбера по-едрите костури от мъниците в малката река, като презентирам на дъното по-обемиста примамка, която да не е толкова пасивна,  заложих на проходна чебурашка с тегло от 6 грама и кука първи номер с две контри по стеблото. Малко по-тежката чебурашка от обичайното бе с цел силикона твърдо да се тътри по дъното и да вдига пушилка.
Имитацията на щипките на рачето Rush Craw е оформена под формата на боздугани, които в основата си се държат на по-тънки крайници, с цел специфично изправяне на силикона с последващо залягане към дъното, създаване на микродвижения и допълнително предаване на обем и стойка на формата, които да провокират хищника да атакува слъстия силикон. Като екстра, към тялото на рачето, са разположени имитации на антени, краченца и прочие подобни външни допълнения, които имат за цел да провокират рибата за атака и да допринесат за още по-реалистична форма.

Първият удар го проспах, но втория – директно попадание. Почти цялото силиконово раче – на 90%, бе засмукано в устата на костура и нямаше как да излезе от там.

Бях уловил добър размер костур, което показа, че тактиката ми за риболов на по-едричките костури в малката река е успешна. Пуснах рибата и продължих да презентирам Rush Craw-а.

Три минути по-късно се показа още един бандит за снимка и така риболова на по-едричките костури потръгна в положителна посока за мен.

В следващите замятания се показа и най-големия ми уловен костур за излета. Рачето на Baith Breat му беше подействало доста провокативно, като удара беше в момента на паузата – от дъното, а засмукването на примамката се усети доста добре на бланката на спининга ми. Оставаше ми само леко да го причакам преди засечката. Ето, че както си и мислех, имало и още по-големи раирани бандити в малката река, които да напрегнат спининга по-силно.

Щрак – една обща снимка и хайде обратно в реката.

След този добър костур последва още един с подобни габарити, който обаче ми се откачи пред мен… Е, на следващото замятане грешката е поправена, но с по-малък разбойник, който видимо беше натиснал рачето и се беше закачил отдолу до хрилния капак. 🙂

Около обяд приключих добрия излет, че имах път наобратно. Задаващото се горчиво маришко капочино бе елиминирано с костури… но какво ли щеше да стане ако бях отишъл да ловя в другия подучастък? През оставащото време хванах още няколко бодливеца, но от по-едричките нямаше, като имах и няколко нереализирани ударчета. Всички уловени костури ги върнах обратно, с идеята преди да настъпи същинската зима и да хване първия лед отново да отида и да се позабавлявам с тях. 

Силиконовото раче на Bait Breath – Rush Craw U30, е една много добра имитация, която добавих към набора си от пасивни и полупасивни силикони, с които ловя в затворени водоеми и реки. Добре е човек, да разполага с различни типове примамки и да залага на нетипичното и различното. Размерът от 2,8 инча определено може да ви послужи за „сито“, когато искате да селектирате по-едричките костури от по-малките и агресивни костурета, които често пъти нанасят удари, които усещате по бланката на спининга си, но и по нервната ви система. 🙂 

Марица джигинг – ноември 2020

Първи ноември – Ден на народните будители. Един светъл празник и страхотен ден… за риболов. Е, нямах възможност да ловя цял ден, но пък бях благодарен, че намерих време следобеда да отида до Марица и да половя.
Малко след 16:30 часа бях на реката. По пътя не се чудех много, много на кой вир да отида. Целта беше мястото, на което може всеки маришки хищник да ми удари на примамките – от костур до сом. Интересно, но на първите 10 замятания с 3 инчова Larva имах две леки побутвания и нищо повече. Очакванията ми за настървени риби и „голяма кошница“ нещо се изпариха доста бързо. 🙂 Явно просто едрите риби ги нямаше още там. 
Реших да сменя 3 инчовата Larva с по-малкия й размер от 2,5 инча и с 4 грама чебурашка, за да видя да не би костурчета или бели рибки да има пред мен. 
Още с първото подаване имах сигурно кълване и ето я рибата – уловена, снимана и върната веднага обратно.

В следващите проводки се почна голямо шоу! Оказа се, че пред мен има групиран не малък пасаж от домашните ми любимци, които още преди година и половина бях почнал да ловя с лайт спининга. Бяла рибка, след бяла…. просто нямаше мира…

Реших да върна отново на 3 инчовата Larva обаче нямах никакво пипане. Посмилих си, че каквото е имало вече съм го изпонабол. Да обаче, отново поставих по-малкия размер Larva и вижте…. почти всички риби бяха калибър: 

Докъм 17:40 полових на вирчето, като след 30-тата риба просто изгубих интерес и реших, че няма какво повече да очаквам и ще ида на съседния вир да пробвам за нещо по-различно. Как така поне един кефал или костур не ми клъвна, а все тия малки досадници – не знам. Разбира се не всички бели рибки снимах, че просто е безпредметно. Направих и 1-2 кратки клипчета с пускания – ей така да има. 🙂 

На съседния вир лових до „последните секунди на мача“, надявайки се късмета да ми се усмихне, но уви – нямах дори пипане. 
Две седмици по-късно – на 15-ти ноември отново посетих същия вир с малките досадници. Нивото на Марица се беше покачило с около 15-20 сантиметра и реката изглеждаше по-друг начин. Започнах да ловя към 15 часа като избрах първоначално да се позиционирам в началото на вира където е бързея – евентурално някой распер, кефал или гладен сом да забия. Отново големите очаквания не бяха оправдани и трябваше да се местя. След час и половина намерих някаква вяла активност. Успешната тактика бе смяна на чебурашка от 6, през 4 и накрая 2 грама. Та с тия 2 грама и 3 инчовата Larva нещата се получиха като имах първоначален зверски удар с моментален аванс, но рибата не се закачи добре. Оказа се, че куката се беше затъпила. Все пак ловя основно на силикони и не малко пъти зацепвам по дъното. 🙂 Имах подръка един чисто нов пакет куки на FilStar – модел Sensei F1411BN в размер №2, който наскоро бе пуснат на пазара у нас и бях взел пакет за тестове ден преди излета. Много остри куки от жилава тел с две контри на стеблото – против бързо изхлузване на силикона.
Последва смяна на кука с новия модел и подаване по същата траектория – максимална дистанция в диагонал и водене по течението. По средата на третата проводка Black Shadow Jig-а индикира кълване и моментално последва засечка. Този път рибата не оказа същия напън като предната, явно онази е била доста по-едра. Все пак от хладните води на Марица се показа един кефал с размери 40+, който се оказа първата и последната ми слука при надвечерната ми проверка!!  

28.11.2020 – събота, време е за нов следобеден излет на старото място. Поводът беше специален – първи риболов с най-новия модел спининг на FilStar – Venom във варианта 78М с тест 5-28 грама. За първи път ми предстоеше да ловя със спининг от толкова висок клас в този диапазон на мощност. 

Като цяло риболовът беше труден – нивото на реката вдигнато, а за 3 часа трамбоване по брега имах едва два удара само на силикон. 

Единствената риба за пред обектива бе кефал с дължина от 40 санта. Отчетлив удар, засечка, кратка борба и от маришкото течение се появи така чаканата слука:

Нов ден (неделя 29-ти) – нов късмет. Този път смяна на речния участък и ранно ставане. Малко преди 8 часа бях на Марица. Слънцето вече се бе вдигнало над хоризонта, но тепърва се показваше над гъстите далечни облаци.

Есенната мъгла лека-полека се вдигаше, разкривайки обаянието на Марица.

Нивото на реката спадаше, а слуката… нещо ми изневеряваше. Над два часа и половина упорито мятане, но без удар. Щом ятото лебеди си тръгна от дългия вир – си тръгнах и аз… Нямаше смисъл да вися повече.

Реших да се пусна надолу по течението, посещавайки един друг вир на Марица, с надеждата, че там може да открия някаква скатана риба. Часът вече подминаваше 12 на обяд, а аз бях без риба – нещо нетипично, но не и невъзможно.

През първия половин час не се случваше нищо интересно, е освен две-три зацепвания в дъното, но имах късмет и не скъсах силикона. Смених тактиката с малко по-лека глава – 4 грама и по-малък силикон – Larva в размер от 2 инча, като преди това бях замятал на 3 и 2,5 инча. Разликата почти веднага се усети. На първите 10 проводки имах пощипвания, които обаче не се реализираха в нещо повече. Може би скобари или морунажи си играеха със силикона и просто го побутваха.

След като с този размер Larva успях да провокирам интереса на рибите, то реших, че трябва да продължа да настоявам с него. При една от проводките дойде и заветния удар!!

Venom-ът индикира супер отчетливо момента на поглъщането на силикона, а резултата от настояването ми бе впечатляващ – борба с трофеен кефал от 50 сантиметра!!! Удоволствието от борбата беше страхотно и този момент показа, че бланката на спининга е не само бърза и чувствителна, но и гъвкава. Успешното кепване на трофея доведе след себе си до серия от няколко снимки:

Благодарение на един колега успях да запечатам този красив момент и така да се появя и аз на една от снимките 🙂 :

До около 14 часа нямах обаче друго кълване в речния участък и реших, че какъвто ми бил късмета, такъв да си остане – една риба, но трофейна! 🙂

За щуки през септември 2020

Измежду всичките си ангажименти, през септември успях да направя два тематични излета за щука, като слука имаше, но рибите не бяха с някакви по-особени размери от типичните писалки за нашите опоскани водоеми.
Първият набег бе привечер на 09.09.2020. Свърших работа и малко след 17 часа бях на щукарника. За мое очудване нямаше никой друг освен мен.
Към кутията с щукарски примамки добавих големия размер на Salmo Minnow във вариант 9S.

Воблерът се оказа отлично попадение за мен. Досега го нямах в арсенала си и само можеше да съжалявам за пропуснатото време с тази класическа примамка. Много добра игра на туич и силно изразена кранк игра при равномерна проводка – също като любимия ми размер от 5 см.

Още с първото замятане имах малка щука, като след това размера на рибите, които улавях, нарасна плавно до около 50-те сантиметра. Успях да уловя около 10-тина риби, като всички ги излъгах на Salmo Minnow 9S! Много обичам, когато някоя примамка се докаже успешно още на първия излет! 

Разбира се, всички риби бяха върнати обратно, за да достигнат по-големи размери и евентуално да бъдат уловени някой ден отново от мен или други колеги спинингисти.

Поседях до около 18:50 часа, като се надявах по залез слънце да се излъже някоя по-едра щука, но освен стандартните писалки по-едра риба така и не се улови. Все пак разпуснах добре след натоварения работен ден, а и добавих и пробвах успешна примамка, която си остава една от класиките. 

Вторият ми набег за щуки бе сутрешен. Отново водоемът бе типичния щукарник. Малко след 07:30 вече бях на вода, като там ме посрещна семейство лебеди. 

Първоначално идеята ми беше да проверя плиткажите с повърхностните примамки за дебнещи щуки. И този път не ми се размина и пробвах нова примамка на Rapala – уолкъра Skitter V.

Skitter-а се оказа страхотен уолкър, не само като дизайн, но и като поведение на повърхността на водата. Бях с повод от твърд флуорокарбон с диаметър от 0,37 mm и това изобщо не пречеше на зиг-загообразната му игра.

Доста трудно успях да намеря къде се бяха пласирали щуките, но все пак реализирах слука. Първоначално улових един мъник, който си личеше, че бе сдъвкан от по-голяма щука. При този излет Salmo Minnow 9S отново се доказа като голям провокатор на щучото внимание. С него успявах да ловя и на дълбочини от 1,5 метра като го оставях да потъне до дъното и след това с бавни туичове го водех.

Полових щучки до около 11:30 часа, след което настана голяма жега и реших, че каквото съм успял да уловя това ще е и е време да изчезвам от гьола. 🙂 

Три излетчета по Марица през август-септември 2020

През август и септември излетите ми бяха фокусирани основно на реките. Между другото успявах да направя и някой набег и за пъстърви, спасявайки се от жегата. Няколкото пъстървови излета са публикувани тук в този репортаж. Отделно от това се поразходих два-три пъти целенасочено и за щуки, но за тях ще репортна в друга публикация.
По Марица излетите ми бяха основно рано сутрин и надвечер. 

Общо взето слука на прилични и едри риби така и нямах, но имаше тук там по някоя заигравка, като основно се хващаха малки бели риби и по някой кефал – ами такъв ми бил късмета. 🙂 За съжаление много от хубавите места по реката бяха окупирани от биваци, като риболова беше невъзможен заради намятаните в повече дънарки на други риболовци, разпънати чак пред мен от отсрещния бряг.

При втория излет – надвечер на 28.08.2020, напипах в един вир единствените активни риби в района. Интересното е, че всички взимаха само на силикон – Fanatik Larva.

Отначало рибите се бяха пласирали на дъното и на максимална дистанция.

Определено имаше някаква интересна активност, която бавно се пренесе пред мен, като имах множество удари на малки бели риби, които разпердушинваха силикона. Допълнително и една щука над кило вдигна градуса на жегата, но се откачи по време на борбата. Общо взето за два часа успях да излъжа кефал, малки бели риби, един заблуден костур и една щука – всичко на силикон, като нито една риба не успях да излъжа на воблер… А за комарите – през 15-20 минути се пръскам с репелент и така ме оставяха на мира. 🙂 

Следващият ми излет по Марица бе чак един месец по-късно на 27.09.2020. Тогава напипах яка активност надвечер на малки кефали с малкия уолкър на Сторм и си направих гаргара с педарките, като за финал на излета без да искам боднах за дупето една бяла риба. 🙂 Кефът при риболова на повърхността – цена няма дори и с такива малки стръвници.