Архив на категория: Риболов

Страхотен костурски уикенд през юни 2021 (част 2)

Време е за втората част от страхотния костурски уикенд, който направих на 19-20 юни. 
Първия ден – събота, се получи мнооого готин риболов на наперени костури. Можете да разгледате репортажа тук: „Страхотен костурски уикенд през юни 2021 (част 1)„. Реших, че неделята отново ще отида там, но този път без да се лутам на други водоеми. Отново имаше емоции по разкаляните черни пътища, но когато си с най-доброто 4х4 не го мислиш много и даваш смело газ напред, докато не стъпиш на здравата почва. 🙂 

Времето беше облачно и безветрено. Водната повърхност приличаше на огледало и пейзажната картина, която се разкри пред мен бе както успокояваща, така и вдъхновяваща за нови риболовни подвизи.

При пристигнето ми на водоема нямаше други хора, което правеше престоя и почивката ми още по-приятна и разпускаща. Отворих чантичката с кутийките ми, а там – най-отгоре ме очакваха тези нови залагалки на Рапала, които бях оставил у нас при предния излет. Настъпи и тяхното време за тестове и доказване на „бойното поле“. Идеята ми беше да провокирам с тях по-едрите костури, които се бяха завъртели съботата. Да обаче, днес ги има, ама утре ги няма – предстоеше ми да разбера? 

От известно време в полезрението ми попадна малкия размер на един от най-добрите ми щукарски воблери на Рапала – Shadow Rap. Очаквах от седем сантиметровия вариант, че на туичинг също ще е толкова добър, колкото и по-големия му брат.

Първите кастинги с новото воблерче на Рапала започнаха около 07:15 часа сутринта. Много подозрително, но в този ранен час нямаше никакви признаци на костурска активност, както обичайно би трябвало да има. Три минути по-късно дойде и първата слука за деня на Shadow Rap-а – наперено костурче. Десет минути по-късно обаче нямаше второ, а очакавах да има. 🙂 

Реших да направя смяна и да заметна розовата разцветка на Shadow Rap-чето. Досега, воблер с такъв цвят никога не съм имал и ми беше супер интересно да видя какво ще се случи – дали ще ги провокира или не. 

За мое очудване тактиката сработи и се оказа, че розовия цвят на Shdow Rap-а агресира, за момента, доста повече костурите, отколкото естествения. Интересно бе и това, че костурягите гонеха воблера до смия край на проводката и ударите се случваха буквално в краката ми, но не и преди това? Бях си направо като „зрител на първия ред“ на някое шоу.

Ето ги и първите жертви на розАвия Терминатор, като рибите бяха различен калибър, а другото най-интересното в случая бе, че улових костурче, на което двете перки на гърба бяха оцветени в жълто-оранжеви оттенъци!!! Досега никога не бях улавял риба с такива цветове, дори и на съботния излет, като бях там. На какво ли може да се дължи – гмо 😀 , хранителна база или нещо друго?

Лека-полека тишината и спокойствието започнаха да изчезват, така както облаците в небето, защото от другия бряг се появиха рибари, които ентусиазирано и шумно си подготвяха рибарското оборудване.
След розАвия Терминатор реших, че с оглед размера на рибите, е време да мина на TJ Minnow и да видя дали няма да успея да излъжа още един такъв костур с жълто-оранжеви перки, че ми стана интересно за тях. 

Още на първото замятане и хванах един такъв калпазанин, а след това в краката ми ме налетя и едно бебе щуче. Общо взето рибките, които улових на TJ Minnow-а и те си бяха бебета. 🙂 

Смених отново с розовия Shadow Rap за нещо по-едро (ако се е завъртяло) и боднах един костур, но не от онези по-едрите – те още отсъстваха в слуката ми…

Колкото и да ми се искаше да ловя само и единствено на воблери нещата вече отихваха откъм активност в горния и средния воден слой. Нямах удар цели 20 минути…. и това ми затвърди предположението, че костурите вече се гмурнаха към придънния слой. Време беше да посегна към кутията с… силикона. 😀 Bait Breath Bugsy – в размер от 2,5 инча и 2 грама оловна чебурашка! Да, малко под обявения долен тест на Venom-a от 5 грама, но ми трябваше малко повече време за пропадане с оглед на това, че все пак трябваше да напипам в кой точно воден слой са рибите – при дълбочина пред мен от около някъде 3-4 метра, не повече. 

За моя голяма изненада първата слука на силикончето бе сребриста каракуда, която ми се откачи на брега и я оставих да си влезе сама във водата без да вдигам шум. Последваха 3 проводки без удар, докато на четвъртата успях да излъжа…. пак сребриста каракуда!! Може би някакъв пасаж се бе врътнал пред мен… 

Последваха минути „на мълчание“ – все едно нямаше риби пред мен, докато изведнъж отново се настаниха познатите ми раирани наперени рибоци и риболова потръгна с добри темпове на дърпане. 

Измежду другите риби отново се появи един костур с още по-яки нюанси на гръбните перки. Във водата, на фона на сенките, изглеждаше супер ярко оцветен:

В следващия един час рибите се вдигнаха от дънния водоен слой и общо взето постоянно маневрираха… Имах слука и на силикон и на воблери, като се излъгаха и няколко по-добри рибки.
Новия модел на Рапала от серията CountDown много ми допадна – мощен кастинг, игра на пропадане, туичинг и равномерна проводка.

След 10:30 часа обаче ситуацията пак се промени и костурите взимаха само на Bugsy-то – долу на дъното, като около 11 часа рибите тотално изчезнаха и за половин час хванах само един костур на TJ Minnow! 

В крайна сметка, новите воблерчета, на които гласувах доверие през този костурски уикенд оправдаха очакванията ми. Доволен съм, че добавих още няколко готини и разнообразни воблерчета тип минноу в кутийката с примамки. Bugsy-то – то е ясно, лови си ги добре. 

Страхотен костурски уикенд през юни 2021 (част 1)

Нещо напоследък нямах никакво желание и мотивация за риболов. Всичко се скапа тотално около мен. Многото ми работни ангажименти, които следваха един след друг, допринесоха допълнително за липсата на излети и натрупаването на една умора от всичко и всеки. Страхотното ми закриване на риболова в началото на април месец – „Марица джигинг – април 2021“ вече бе останало в историята.
Обикновено, още на първи май откривам традиционно щуколова, но тази година това не се случи на така чаканата първа дата. Първият ми риболов за щука направих в деня на храбростта – шести май, привечер – за около два-три часа. 

Останах неприятно изненадан от крайната пасивност на щуките, която дори и при втория ми кратък щукарски излет – на девети май, се повтори. Никъде дори не видях дебнеща или препичаща се щука. В крайна сметка зарязах всичко и така за един месец бях направил само два излета – човек да ме ожали. 🙂 

Дойде първи юни – откриването на риболова във водоемите разположени до 500 м н. в., който много риболовци чакаме с нетърпение. Ами, изобщо не ми беше и до откриване – бях тотално зарязал риболовните хави и никаква тръпка не ме гонеше да ходя и да се бутам в навалицата. Сигурно остарявам и затова тръпката вече не ме гони, така както преди. 🙂
19.06.2021 – дата, на която ми дойде „пауъра“ за риболов! Амин! 
Докато си миех зъбите, размишлявах къде и за каква риба да отида. Решението ми бе – за костури! Оправих си тоалета, взех спининг такъмите и палнах автомобила.
През съботната риболовна сутрин времето беше облачно и без вятър, а предния ден – петъка, бе валял дъжд от 19 часа надвечер до късно след полунощ. Дъждът бе напоил значително земната повърхност и крайбрежната растителност. Всичко наоколо бе подгизнало, което допринасяше за една последна зелена пролетна свежест преди предстоящите летни жеги, които щяха да изпепелят всичко зелено и свежо.

За мое голямо съжаление, обаче, ударих такава немислима греда в риболова, че за три часа и половина костурско търсене имах късмета да уловя цяло едно костурче и то на уолкърчето на Storm – Gomoku Pencil 45F. За последно бях посетил мястото на втори и трети януари тази година, когато направих прекрасни излети за костури на силикони. Какво им ставаше на костурите и къде са бяха запилели тези разбойници – казва ли ти някой? Условията за риболов бяха добри, но като ги няма рибите – трябва да се сменя риболовната дестинация, докато има още време за риболов иначе капото е гарантирано.

Смяната на костурската дестинация с нова такава не ми отне много време в пътуване. Лекият офроуд допълнително придаде специална емоция в тръпката от търсенето на бодливците – навъртял съм пълен десен, но автомобила продължава да върви в права посока, хвърляйки кал насам-натам.
Пристигайки към 11 часа на новата дестинация – план „Б“, разбрах още с първите замятания, че и тук риболова на костури ще бъде труден, но все ми се струваше, че не и невъзможен. Все пак имах и трета опция за друг костурски водоем, но силно се надявах да не се стига до там. 🙂
Зарязах автомобилът ми до едни храсти и голямото търсене на костурите започна, отново! Менюто за бодливците включваше освен воблери и силикони, дори малко метал – малки клатушки. Костурите обаче твърдо пасуваха или просто аз не бях на правилното място и те липсваха в тези части на водоема. Почти двучасовото обикаляне и сондирне за костури ме насочи към последното място, на което смятах да помятам преди да поема към план „В“. Страхотна и сууупер перспективна точка от водоема, която бих я определил за гореща точка – паднали дървета, подводни водорасли и подмоли, като дълбочината пред брега започваше от около метър.

Допълнителна предпоставка за успех бе и това, че около дънерите имаше плячка за костурите – малки рибки, които безгрижно си плуваха.

И на това място заложих първоначално на обичайната тактика – първо потъващ воблер с размер от 50 мм – Salmo Minnow 5S в цвят HRM, а ако нямам удари на него минавам на силикони. Отначало – три-четири проводки, нямах никакъв удар, докато изведнъж зад воблера ми изкочи и се блесна някаква риба, която се опита да го атакува пред мен, но се размина с него. На следващата проводка отново имах подобно разминаване, но после – костур! Ура – първата ми риба за излета на този водоем е вече в моята ръката, като при надлъгването имаше интрига и заигравка! 

Упоритостта ми бе възнаградена и почувствах някакво удовлетворение от всички положени усилия до момента, нищо, че вече подминаваше 12:50 на обяд. 🙂 Пуснах рибата и заметнах отново. В следващите 4-5 минутки обаче нищо не се случи. Очаквах, че съм набарал костурите и ще им накова канчетата, но нещо почнах да се разколебавам. Бръкнах в чантата и от там извадих чисто новото ми воблерче на Sea Buzz – TJ Minnow 50SP в цвят 053-MY, което се появи на нашия пазар около средата на юни 2021. Ново, лачено и невиждано воблерче от костурите, до момента. Тук идеята ми беше да заложа на блещукащо туичингово воблерче, в същия размер от 50 мм, с цел да провокирам другите костури ако ги има наоколо.

Времето беше облачно и според мен едно такова воблерче – с такъв цвят и размер, и още повече, че беше с неутрална плаваемост (suspending), щеше да провокира другите костури наоколо из водния слой. Още с първото пробно пускане пред мен във водата и две-три придърпвания със спининга видях, че в този малък воблер има много голям потенциал. Страхотна туичингова игра със зависване в момента на паузата, перфектни отблясъци и леки поклащания – убиец! Въпреки, че теглото му, изписано на кутийката, е 2,8 грама имах добър кастинг и водене на воблерчето със следните риболовни такъми: спининг FilStar Venom 78M (с тест 5-28 грама), основна линия от плетено осемнишково влакно Gosen SP 8 Egibito Special #0,6 и повод от флуорокарбон на Sufix – Super 21 Fluorocarbon в размер от 0,28 мм.
И така, пробното пускане пред мен във водата, за да му видя играта, мина успешно и последваха първите сериозни замятания в търсене на костурите. Първата жертва на TJ Minnow беше страхотен костур, който до последно гони воблера и го смачка с агресия в подмола пред мен, откъм опашната му част. Изборът и смяната ми се увенчаха с успех!

Пуснах този бодливец обратно във водата, без много да създавам шум. При следващите проводки имах проследявания и удари на костури, които материализирах в по-долните снимки и кратки видеа – с пускане на бодливците обратно във водоема.

Риболовът на костури потръгна в добър ритъм, като скоро се появиха и по-едрите риби, привлечени от неустоимата провокативна игра на блещукащия TJ Minnow:

fbthdr

Красиви и наперени риби, които супер агресивно налитаха на дразнещата игра на новия ми любим воблер. От пълен застой, риболовът ми беше потръгнал плавно, като сега вече беше на пълна пара и динамиката от костурския риболов бе достигната в максимална степен! Наред с по-едрите костури улавях и доста по-дребни, които не снимх, тъй-като целта ми бе да хвана и снимам максимален брой по-добри риби.

Най-едрият костур за излета, ми се откачи при борбата, което много не ме изкефи, но в следващия момент компенсирах с друг, но малко по-малък дебелак – такъв ми бил късмета.

Малко преди 14 часа вече бях надърпал около петнадесетина добри риби само на TJ Minnow, без да броя дребосъците. Усещах обаче, че темпото ми на слука спадаше, което означаваше, че съм изпонабол каквото има като пасаж от риби пред моето полезрение.

След близо повече от час на динамичен риболов слуката постепенно отихваше, което ми беше сигнал, че е време да приключвам излета. Бях доволен от развръзката му, а и вече поуморен от ранното ставане, пътуването и трескавото търсене на костурите – беше време да си ходя. Понякога риболовът е труден и демотивиращ, докато не набараш правилната вакса и горещата точка, където се навъртат хищниците. 

Направих си план на следващия ден – неделя, отново да посетя водоема и да поцъкам костури с други нови воблерчета, които имам да пробвам, но си бяха останали у нас. За този излет ще ви разкажа във втора публикация, посветена на костурския ми уикенд.

Марица джигинг – април 2021

Изпратих февруари, в последния ден от месеца, със страхотен риболов на Марица, който можете да проследите в този линк: „Марица джигинг – февруари 2021″. През март силно исках този риболов да се повтори, но уви – Марица се разлюти и нивото й беше на няколко пъти критично в някои от подучастъците й. Пролетното снеготопене беше интензивно – нормално с тия високи температури да не се задържи дълго сняг и затова големите притоци на Марица наливаха яко вода. 
Първите излети през март успях да направя чак на 13-ти и 14-ти. За мое съжаление обаче не видях никъде рибешки живот, а реката си беше с високо ниво.

Четири дни по-късно ме докопа и мен най-новата гад наречена COVID-19, което ми прецака съвсем зимно-пролетния риболов по реката. 14 дни в карантина ми дойдоха в повече и след прегледа при доктора и заключението, че съм здрав като бик дойде дългооооооочаквания момент – време е за риболов! 
За всичките 18 дни, през които бях далеч от Марица, реката се беше преобразила тотално – върбалака се беше пораззеленил, дивите патици вече бяха почнали брачните танци, а нивото се беше нормализирало след „потопа“. Отделно от това пък светлата част от деня бе нарастнала и имаше повече време за риболов.

Оставаха 14 дни до влизането на пролетната забрана за риболов и трябваше да наваксам пропуснатото време, някак си.
Още на 02.04.2021 направих първия излет на Марица. Сутринта ходих до личния лекар и всичко беше окей. Следобеда – мръсна газ към реката да топна силикона.
Пристигайки на набелязания вир констатирах, че местата ми се оказаха зарити от пясъчни нанси, които се бяха образували от над двуседмичното високо ниво. Това изплитняване доведе до забързване на течението с доста по-голяма скорост от обичайното, което има зловещо значение с какъв размер тежест да подходя. Обичайната шестграмова глава не ми вършеше същата работа и нямаше как да направя добра проводка с нея в течението. Минах на 8 грама, а след това и на 10, като с десятката нещата си дойдоха на място. През първия час нямаше рибешка активност – дори скобарите не скачаха. Идваха рибари на вира и си отиваха без риба. Аз продължавах да си упорствам, че имам да наваксвам яко. 🙂 
При една от проводките слуката ме споходи – страшен удар и Jig Mastera се сгъна зловещо. Разбрах веднага, че отсреща – на другия край на линията, имам сериозна риба! 

Докарвайки туловището видях, че съм излъгал супер як и дебел кефал, който моментално ме хвърли в размисли дали пък не си подобрих личния рекорд от февруари 2020, който е 55 сантиметра, публикуван в този репортаж – „По Марица през февруари 2020„.
Един колега мина покрай мен и той се шашна от размера на кефала. Направи ми снимка, след което положих кефала на метъра, който отчете 52 сантиметра. 

Ами, не успях да достигна или подобря рекорда си, но има все още време и затова. 🙂 Вижте каква яка риба е тоя кефал: 

Пуснах бордюра и продължих да замятам в полумътното и бързо течение на реката, очаквайки следващия звяр. 

Доста късно дойде следващия заветен удар, но рибата ми се изплъзна! Нищо – и утре е ден и пак ще я пробвам. 🙂 

03.04.2021 – нов ден за риболов в очакване още добри пролетни мигове с маришките зверове. Този път подходих по-различно – отново с Jig Master-а, но с по-тежка глава от 12 грама. Започнах с 3 инчовата Larva на Fanatik, после минах на 3,5 инчовия размер и най-накрая с най-големия им размер, но слука нямах. Смених Larva-та с Bait Breath – Getter Bug U30 и поставих същата глава. 

След 5-6 минутики имах „ТУП“ и последва моментална засечка, като още с повеждането на рибата разбрах, че съм излъгал сом! 

Докарвайки го до брега, той почна да пляска с опашка и да се опитва да прави рънове, но с Jig Master-а и аванса на Stradic-а успях да потуша плана му за бягство, кепвайки го с главата към дъното на мрежата на кепа. Сомът беше с дължина от малко над 70 сантиметра и бе втория ми за новата 2021-ва година. Куката се беше забила в устната на сома: 

Пуснах рибата и адски доволен продължих да замятам уверено там където го бях уловил.

Сигурен бях, че там има още един мустакатко – няма начин! Тридесет минути по-късно имах отново „тУУУУп“, обаче слънцето така ме бе напекло и реакциите ми се бяха забавили, че ми беше едно такова приспано. Не успях да направя засечка в първия момент, но при второто последващо разтрисане на бланката вече бях супер адекватен и изпраснах една мощна засечка!! Отново имах сом на Getter Bug, но явно след проспиването на първия удар рибата беше изплюла силикона, а той от своя страна, носейки се по течението, се беше зашил в гърба на откъм опашната й част – явно, втория последователен удар ще да е било това.

Хубава риба, която също пуснах обратно в реката, като дори не си направих труда да й измеря дължината за статистиката. 
И така – завърших излета с два сома и без нито един кефал, което е малко странно кефалско поведение, а очаквах да понабода някой и друг бордюр. 🙂 

В следващите дни Марица вдигна отново рязко нивото си и вижте я само какво очарование беше на 11.04.2021, когато ударих едно мощно капо: 

Съботата на 13.04.2021 нямаше как да отида на риболов – сутринта имах ангажименти, а следобеда заваля и трябваше да се пазя от лошите атмосферни условия, заради смотания COVID-19, който бях прекарал – да не стане някакво усложнение в пневмония или нещо такова подобно. Само за ден дневните температури паднаха от 20 до около 8-9 градуса. Атмосфернтие условия бяха ужасни през неделята на 14.04.2021 – дъжд, силен вятър, студ, светкавици и гръмотевици, а някъде на юг дори и градушка удари… Обаче, около обед спря да вали и небето взе да се прояснява, а освен това и температураите тръгнаха леко нагоре. Облякох се дебело, че да не хвана някоя настинка и следобеда се запътих към Марица – за един последен излет по реката преди пролетната забрана за риболов, която почваше на следващия ден (от 15-ти април), съгласно Закона за рибарството и аквакултурите.
След повече от час и половина замятане ми идваше да се откажа и да си ходя с „подвита опашка“ – абсолютно никакви наченки на рибешки живот. Смених почти всички мои ТОП силикони, с които ловя, но слуката все още не идваше, а времето до залез бързо напредваше. Сменях няколко пъти и различни грамажи глави, размери силикони и цветове. При поредната смяна заложих на 12 грамова чебурашка, кука 3/0 с 5 инчов силикон на Bait Breath от модела Bugsy – дълъг плужек с туистер опашка отзад. 

Идеята на всичко това беше евентуално още един напън за някой съвсем случен сом. Две-три проводки – нищо. При следващата – „изстисках“ всичко от Jig Master-а и направих доста солидна дистанция на замятане от брега надолу по течението. След около 5 метра провеждане нещо ме избабани зверски! Засякох силно и ето, че имах риба… и то каква!! 

Зноен дебел чернопер кефал се мярна при ваденето и ето, че успешно го кепнах. Рибата беше захапала супер стръвно големия сиолкон, а куката го беше пробила по учебник: 

Тази риба ми даде надежда да остана до самия залез на слънцето, но за съжаление нищо друго по-интересно не се случи – без дори цък. Благодарих на Марица, че ме награди за упорството с този страхотен кефал и си тръгнах към нас. 
Уважавайте река Марица и рибите в нея, за да можем да ловим все повече и все по-големи трофеи – все пак трофейния риболов е нещото, което всеки един рибар търси и се стреми, а след това разказва на приятели за своите риболовни подвизи, показва снимки, видеа и накрая се зарича, че още утре ще отиде и ще улови на същото място още по-голяма риба. Нека има за какво да се връщаме на реката отново и отново. Големите риби правят река Марица неустоим риболовен обект за всички нас. 
Поздрави и хвани-пусни – практикувайте отговорен риболов, преди всичко! 

Марица джигинг – февруари 2021

Февруари – вече не е онзи студен и мразовит месец, който беше преди години. Водоемите в България все по-трудно хващат лед през зимата, което от гледна точка на нашето хоби е екстра, защото риболова не спира заради студа, но от гледна точка на рибите – ами не ги оставаяме изобщо на спокойствие.
Още първата седмица на февруари живака заковаваше дневни температури от 8 до цели 20 градуса по целзий. Прекрасно и слънчево време за риболов през делника, стига да не си на работа, обаче. 🙂
Още пъврия уикенд се пуснах по Марица. Съботата – на 06.02.2021, се наспах без да бързам за никъде и бях на реката към 9-10 часа. Нивото на реката – спаднало, времето отлично за риболов, но активността на рибите супер кратка само за 30 минути и то само на един вир. В този половин час имах два удара, като единия го заковах, а другия беше по-скоро пощипване на дупето на Larva-та. 

Вторият уикенд на февруари чувствително захладня! През делника температурите си бяха положителни, а времето слънчево и топло. Обаче, изневиделица в петък на 12-ти студен фронт донесе за кратко снеговалежи и дори дневните температури почнаха да се движат от -6 до 1 градус. Това прецака плановете ми за риболов през уикенда на 13-14 февруари, щото не ми се щеше да хвана някоя пневмония и после да ме пишат COVID. 🙂 Следващия ми прозорец за риболов се очертаваше да е 20-21 февруари. Имаше известно затопляне през делника, което не позволи да падне сняг, но пък щом не е сняг значи ще обичайната му форма – дъжд. 🙂
Събота сутринта на 20-ти дилемата беше: „Днеска – да ходя ли? Да не ходя ли? Абе отивам!!“. Времето хипер нестабилно и всеки момент щеше да запука яко дъжд. И така, докато се чудех, към 12 часа по обед дъжда не спираше, обаче тръпката за риболов беше по-голяма, от всичко -няма как втори уикенд да пропусна за риболов, абсурд! Облякох се добре, че беше и около 4-5 градуса, и запалих към Марицата. Реката беше вдигнала ниво и не изглеждаше никак приветлива за риболов. Бях взел с мен един от най-новите модели силикони на Bait Breath – Getter Bug, прясно внесен в България. Интересна, обемиста и трътлеста буболечка, която ми предстоеше да пробвам. Допълнително взех куки, чебурашки и карабинки, че оредяха редиците от късане по дъното на реката. 🙂 

Започнах с Getter Bug-a, после минах на шадове 7-10 см, след това на Larva – малък, среден и голям размер. Рибата обаче не ще и не ще. След цял час упорство в дъжда, усилията ми показаха резултат и бяха наградени с първия сомак за годината. Ей така – от нищото, докато си мятам поредната примамка, последва мощен удар, усетен моментално на чувствителната бланка на Venom-а:

Удоволествието ми, от положените усилия до крайния успех, бе голямо! От всичките ми изредени силикони късмет имах на 3 инчовата Larva в един от любимите ми цветове и с 8 грама чебурашка. Успях да кепна мустачкото и ето го пред обектива ми, уловен като по учебник на FilStar-ската кука: 

Последва видео с пускане на рибата и риболов още един час, като дъжда се усили още повече, което ми накара да се изнеса от реката, че вече си търсех белята, колкото и добре да бях облечен. 

На следващия ден – неделя 21.02, циклона се поуспокои и запалих следобеда пак към Марица, взимайки със себе си един приятел, който тепърва правеше „първи стъпки“ по реката и беше супер нахъсан да ги ловим. Час и половина нямахме пипане и се наслаждавахме на спокойствието на реката. След малко рибарски размишления паднах в размера чебурашката и на силикона – Larva 2,5 инча.

С първото замятане имах пощипване, което бе ясен сигнал, че рибата или рибите пред мен искат нещо по-малко като размер. На второто замятане вече държах за снимка в ръцете си добър кефал с габарити от 43 сантиметра! 

В следващия час Марица вдигна рязко ниво и там където бяхаме стъпили на суша сега вече беше малко над глезена. Моят приятел, беше изгубил кураж, че няма да хване риба, но изневиделица успя да ковне кефал към 48 санта. Досега не беше улавял толкова голям и радостта от улова му беше изписана не лицето – все пак направи личен рекод! Успешния силикон и при него бе Larva, но в 2 инча и същия цвят. Разбира се и двата кефала се върнаха във вира. Докрая на излета моя приятел закова с малкия силикон шаран над 5-6 килограма, но странично. В крайна сметка рибата се откачи от куката преди да успеем да я кепнем, но поне видяхме с що за животно се бореше моя приятел.

През делника на последната февруарска седмица се бе поразчуло, че еди къде си ловяли много и едри кефали и прочие, та навалицата по реката беше адската…, както никога досега. Изобщо не можех да повярвам колко народ се изсипа, че дори чак риболовци от София и Стара Загора – спинингисти, фидеристи, плувкари…. Все едно всеки, който ще отиде там и ще лови риби в несвяст. Прекрасно знаех, че при такава преса рибите ще се скрият и риболов няма и да има. Ето защо, поизчаках ентусиастите да набият едно-две валатчета, вследствие на което да се разотидат и чак след това се пуснах пак по Марица. Така и стана – за валатите имам предвид. 🙂 Та, следващия февруарски излет по Марица го направих в последния ден на месеца – 28.02.2021. Взех с мен и моя приятел от предния излет, за да му показвам пак това-онова, като той се оказа отличен ученик и почна бързо да ги сХваща нещата. 🙂 
За първи път ми предстоеше да пробвам един модел от новия внос на Bait Breath – U30 RUI в размер от 2,5 инча. Ето я и новата „гад“ какво представлява:

Почнах да сондирам тук-там, за да видя къде са рибите и при една от дългите ми обичайни проводки – бАААм, ме закова хубав кефал. 

В следващия час имах още два удара, обаче явно бях поизбързал със засечката – силикона беше полуизхлузен от куката, което значи точно това. 

После два часа и половина обаче риби и удари нямахме, докато в един момент не настана адското шоу. С моя приятел почнахме да имаме ударчета, като някои от тях реализирахме, но други не успяхме. Кефалите се бяха поразмърдали и огладняли. Отново хванах риби на RUI:

По едно време, с моя приятел бяхме застанали рамо до рамо и той хвана добър кефал. Поведе го и почнаха да се борят. Докато си провеждах и на мен ми удари – ама много по-злобно. Моментална засечка и се оказа, че и двамата имахме риби, с които се борехме да стигнем докрай – за снимки. Докарвайки моята онемях – бях излъгъл с RUI страхотна маришка бяла риба, която на окомера ми изглеждаше мерна и беше погълнала изцяло силикона. В крайна сметка и двамата успяхме – кепнахме рибите в моя кеп и супер яко се изкефихме на двойната слука!!! 🙂 

Ето го и „Double strike“ момента, увековечен на снимки – кефала колкото бялата риба 😀 : 

Това беше уникален момент в риболов, който ще остане за хубав спомен и на двама ни в този последен ден на февруари месец. Две страхотни риби отново отплуваха към маришките течения. Е, кефала малко не беше толкова бърз в отплуването, но пак е там и се надяваме в бъдеще отново да направим подобен излет през февруари: 

Марица джигинг – януари 2021

През първия месец от новата година успях да направя едва три риболовни излета, като един от тях беше с леко изместен фокус – река Марица и нейн приток. Реално погледнато през януари направих две разходки по Марица. Първата беше на 02.01.2021 – рано сутринта и привечер.
Преди да пристигна на „костурската“ река, минах през Марица и помятах за около час. Още по изгрев слънце бях там и заварих по бреговете риболовци, които бяха заели стартови позиции и вече замятаха за мирни риби. Хищническата активност обаче се оказа, че е равна на абсолютна нула, за сметка на мирните риби и трябваше да продължа към основната дестинация. 

След готиното откриване на годината, на костурската река: Първи излети – за костури през януари 2021″, навръщане отново проверих река Марица. Финиширах с един едър морунаж, но закачен странично с единичната кука на силикона. Хищниците отново бяха пас. Силно се надявах да уловя някоя щука или кефал, но уви. 

 

Следващият излет, на река Марица и последен за месец януари, бе на 24.01.2021. Времето бе слънчево, без вятър и с дневни температури, достигащи до 15 градуса по целзий – все едно е първа пролет. Наред с това Марица вече си беше влезнала в коритото от пълноводието. Отчитайки всички тези предпоставки имах усещането в мен за един успешен излет по моите си вирчета. Още в 9 часа сутринта бях на първата спирка, но 30 минути нямах успех. На втората спирка нещата се промениха в моя полза. Бях направил 4-5 замятания, когато изведнъж усетих заветното „туп“, което от моя страна бе акуратно отразено, а Venom-a доби следната форма: 

Радост за окото и душата е да види човек така сгънат спининга си. По борбата на рибата, разпознах ясно, че съм уловил добър кефал, но далеч от трофейните размери около и над 50-те сантиметра. Предполагам, за никой от вас не е изненада успешната ми примамка – Fanatik Larva в размер от 3 инча с 6 грамова чебурашка.

Малко по-късно спинингът ми се огъна зловещо и улових…. сом, отново на същия силикон, но ми се откачи след минута-две борба! За съжаление така е в риболова, понякога. 🙂 

Само след още 20 минути имах трета риба, която обаче успешно кепнах! Кефал, малко по-голям от първия – 45 сантиметра. 

След тази лека фиеста в рамките на един час, последва пълно затишие. Все едно в Марица нямаше нито една риба. Отново се доказа обстоятелството, че е много важно в „студените“ месеци да уцелиш правилното място, примамка и точното време, когато маришките хищници се хранят. Бях напълно доволен от излета, въпреки, че след тези три риби последва четири часово нищо. 🙂