Архив на категория: Риболов

Пролетен риболов по Марица 2019 – 2

Резултатите от излетите ми по Марица, в началото на 2019-та, бяха отлични!! Това го казвам с не малка скромност, защото което си е вярно, си е вярно. Успях да уловя страхотни и борбени риби. Предстоеше влизането на пролетната забрана за риболов на 15.04.2019 и трябваше да закрия риболова, съвсем условно. 🙂 За последно бях ходил на реката на 30.03.2019. Тогава треснах един кефал близо 50-те сантиметра, което ми даде стимул и надежда да потърся за последно желания трофей – над летвата от 50 см. За съжаление седмица преди закриването на риболова реката вдигна рязко нивото си. Дали щях да имам слука в тази… пералня?

Отговорът на този въпрос можех да получа единствено като посетя реката. 🙂 Предпоследния ден преди влизането на пролетната забрана за риболов се пуснах по Марица. 13.04.2019 – реката е буйна, мътна и разлята, като влачи всякакви боклуци изхвърлени в нея от човекоподобните, които населяват поречието и притоците й. Чувствам се ужасно прецакан при вида на Марица, но стискам зъби и си казвам, че ще ловя до откат – без снимана риба няма да се върна вкъщи. 🙂

Този път отидох на реката преди обед. Нивото вече падаше значително и бързо, но тя все си оставаше така придошла и разлята. Първоначално залагам на въртящи блесни и воблери, но удар отново нямам, както при предните излети. 10:40 е, а риба и удар нямам. 🙂 Запазвам тръпение и правя поредната проводка, надявайки се тя да не се прецака от боклуците и водораслите, които реката мъкне с придошлите си води. Изваждайки пасивния силикон на Fanatik – Larva, от кутията с примамки, вече предусещах слуката. Ясно ми беше, че ако евентуално има някакви риби пред мен, които отказват на другите ми изкуственяци, то ще ги провокирам на 100% с пасивния силикон! Две-три минути след направената смяна с пасивен силикон усещам мощен тропот по бланката на Jig Master-а и засичам като опарен!!! Леле, лелееее…. каква риба само излъгах:

Бланката се напряга радостно, аванса сработва и борбата почва!! Докарвайки рибата пред мен ми пада ченето… виждайки мощната й и здрава глава… и туловището!

Дали това бе желания и търсен трофей над 50-те сантиметра – предстоеше ми да разбера съвсем след малко??

Три инчовата Larva се губеше в голямата уста на този исполин, а чебурашката приличаше все едно е някакво малко m&m-че. 😀

Силно впечатление ми направи белега и нарушението на гръбната перка на този звяр. Казах си, че ако някой ден го уловя отново – точно по това ще го позная. 🙂

Опашката на кефалът беше голяма почти колкото дланта ми – истински звяр!

Моментът на истината дойде и положих дебелака на риболовния метър.

За мое съжаление не бях надскочил летвата над 50-те, а я бях достигнал отново. 🙂 Дължината на кефала и огромния му дебел корем, който беше пълен с всякаква храна, включително със сигурност и хайвер, оформяха внушителна осанка и габарити на тази риба – имах чувството, че тая бомба всеки момент ще експлОдира, държейки я в ръцете си. 🙂

След всичката тази плеяда от снимки и борба, последва реанимация на кефала, като го пощраках още малко.

От този кадър, сигурно много хора биха оприличила кефала на амур. 🙂

Моментът за пускането на звяра настъпи и пуснах фотоапарата в режим видео:

След страхотната слука имах още два удара в рамките на един час. Първият бе в бързея при изтичане на Larva-та, а втория (дошъл час след пускането на трофейния кефал) – в тихата вода до мен. За моя изненада се оказа, че в тихото съм излъгал мерна щука, която към момента попадаше в забрана за риболов. Въпреки това реших да я щракна. Направи ми впечатление, че вече й бяха пораснали зъбите и видимо отдавна си беше пуснала хайвера, навярно поради доста топлата зима.

Без значение дали тази риба попадаше в забрана (при случаен улов на момента задължително връщате рибата във водата) или не и при двата варианта с нея щеше да се случи това:

Поседях още два часа на Марица, до 15:00 часа, но друга слука и удари нямах. Почна да гърми и беше време да си ходя, защото само светкавиците могат да ме изгонят от риболов. 🙂 Този път активността на хищниците се оказа, че се изместила и се видя, че взимаха в часовете около обед. Добре, че отидох по-рано на Марица, че ако бях отишъл следобеда, както обикновено, можеше да си остана капо. 🙂
Ами това е приятели от мен – с този фото разказ репортажите от началото на годината приключват. Адски съм доволен от слуката, която имах и снимките, които си нащраках. Ключов момент за този успех, според мен, бяха: местата където открих рибите, използването на пасивен силикон – Fanatik Larva, с подходяща чебурашка и кука и подходящата проводка. Такъмът допринесе допълнително за удоловствието от риболова, като Jig Master-a ми сигнализираше всеки път, щом се навърташе нещо около куката. Доволен съм от представянето на този модел спининг при риболова със силикони и преборването на рибите. 🙂

Пролетен риболов по Марица 2019

Време е за нова доза маришки риболов. 🙂
Излетите „По Марица през март 2019“ бяха доста успешни. Бях напипал кефали и измежду тях по някой сом! Ключът към този успех не бе само опита и упорството ми, но и примамката – пасивен силикон на Fanatik в размер от 3 инча с подходяща кука и проходна чебурашка. Закономерно реших да увелича в кутията си цветовата гама от Larva-та, като за целта накупих още куки и чебурашки.

Куката, която ползвам е тип „орлов нокът“ в размер от 1/0 и с контри по стеблото.

Теглото на чебурашките: 6 грама за по-спокойни води и 8 грама за по-бързи. Дълбочината, на която ловях рибите бе от около 1-1,5 метра в зависимост от нивото на реката.

24.03.2019 – пролетта е вече факт от няколко дни, а температурите се вдигат ли вдигат… По обед вече съм на реката, а тя – с понижено ниво. Мятам вече 20 минути и нямам удар. Слагам пасивния силикон, но нещо не постигам желаната дистанция на замятане. Въпреки по-ниското ниво, спрямо предните излети, заменям 6 грамовата чебурашка с 8 грама и достигам желаното място. Такъмът е както от предните излети –  Jig Master-a на FilStar във варианта 742M с тест 5-21 гр. в комбинация с бързия Stradic в размер 2500 и брейд на Gosen – Cast 4 № 0,8. Минават две-три изтичания на максимална дистанция и получавам зверски тропот по бланката! Засичам мощно нагоре и се чува от макарата… зззззъъ.. 🙂

Още при първите напъни разбирам, че не съм уловил трофеен кефал, а по-скоро мерен сом, който ми маха впоследствие с опашка над водата, минута след засечката. 🙂 Докарвам го пред мен, но в него има още сила и се втурва пак към дълбокото, надолу по течението…

В този момент виждам, че съм пропуснал да прекарам брейда през втория по големина водач на спининга, ами сега? 😀

Лека-полека отново го придърпвам към мен, но вече рибата се е поуморила и я грабвам с ръка за устата.

Адски доволен съм от цялата ситуация и почвам да щракам снимки като луд. 🙂 И без това вдигнах много шум във вира – нека се поуспокоят другите риби. 🙂

Сомът наистина се оказва мерен – около 73-74 см (при безумната норма от 65 см), но въпреки това съм решил предварително още преди няколко седмици, че риби няма да задържам с оглед на предстоящия им размножителен период. За мен най-важното е да има риби в реката и един от начините точно този.

Като цяло пасивният силикон се оказа отлична примамка, която оцених подобаващо миналата година, най-вече при излетите си по Марица, закупувайки много и различни модели на няколко основни производителя, които се внасят у нас. Когато за първи път се появиха на „бял свят“ примамките на Fanatik бях скептично настроен поради различни мои си разбирания. След като ги изпробвах успешно продължително време в два размера, мога да кажа, че нямам съмнения относно тяхната ефективност и мога да се съглася с по-голямата част на казаното от създателя им.Онова за тайната формула и прочие, обаче ми идва в повече. 🙂

След снимките сомът бе пуснат на свобода, а замятанията бяха подновени!

30 минути по-късно имах жесток удар отново на същия цвят и размер силикон!! Засякох много добре рибата и почна яростна борба. Наложи се да отпусна аванса поради мощните й напъни и това. че все пак ловях с 0,8 брейд на спининг с медиум мощност. Нямах съмнение, че отново съм уловил сом, но този път доста по-голям от предните, които бях улавял!! Сомът се втурна надолу по течението с бясна скорост и вече имах над 10 метра развито влакно, като продължаваше да взима аванс… Много ми се прииска да запечатам момента, и извадих фотоапарата – глупост, за която малко по-късно щях да съжалявам, но манията… е пълна. След няколко секудни запечатани кадри рибата се откачи… 🙂

Следващият ми удар бе чак след 1 час настояване на същото място, но рибата не се закачи добре, поради корема, които бях отпуснал и силикона бе поизхлузен от куката – може би пак сом?

В следващия час нямах други удари и реших да се преместя нагоре по течението. Там в един дълбок вир имах странно почукване…, а слуката още по странна. 🙂

Малко по-късно приключих и излета отново доволен – от слуката и случките, които имах. 🙂 Няма какво повече да искам от реката.
Следващия уикенд отново се засилих по Марица! 30.03.2019 – прекрасна събота с променливо време. Ту жега, ту облаци забулваха по някое време жаркото пролетно слънце и наставаше хлад, съпроводен с тътен на гръмотевица. Покрай бреговете на Марица вече напъпляше младия наперен зелен папур, а зеленоглавите патици ги беше „ударил хормона“. 🙂

Нивото на реката се беше вдигнало, но не с много. Още с първите замятания ми стана ясно, че риболова ще е тегав… Водораслите… те бяха на всяка проводка по линията ми, още на първия метър след повеждането на примамката. Толкова досадно и изнервящо ми стана, че едвам запазвах самообладание. След един час и няколко стотин провалени проводки, заради салатата, най-после имах удар!!

След около 2 минути борба видях, че съм уловил страхотен кефал, който може би със сигурност вече ме доближаваше до така желаните 50+ сантиметра!?

Радостта в мен напираше и само след още няколко кадъра щях да разбера дали всъщност съм си подобрил личния рекорд от пролетта 2017-та за улов на кефал или пак съм го достигнал. 🙂 Предстои серия от снимки на прекрасната ми слука:

Полагайки туловището на кефала на риболовния метър, се оказа, че дори много малко не ми достига за 50-те сантиметра. 😀 Е, това не омоловажава слуката и размерите на рибата, особено на фона на цялата салата, която се носеше по реката.

Продължих да настоявам, като упорито магаре, още цели три часа – истинско изпитание за нервите на рибловеца. Брегът пред мен позеленя 😀 , докато не дойде отново сюблимния момент – удар от риба! За мое съжаление я изтървах, а след изваждането на силикона се оказа, че съм я „почесал“ с куката по тялото. 🙂

Странна слука с примамка Jackson Daniel 3 грама

Здравейте колеги, 
От много време на съм писал , не че няма какво , просто все не остава време за това , а и в излетите няма нищо кой знае какво за отбелязване. 
Все пак тази събота (20.07) се случи нещо изключително интерсно и ще  е срамота да не го опиша .
С колега отидохме на яз. Пясъчник да разходим каяците и да му обясня това онова за новият му каяк и сонар 🙂 
След като поработихме рано сутрин , за да му монтираме сонадата , на язовирът бяхме чак малко след 9 сутринта.
А, това е началото на мъртвото време на този равнинен язовир. 
Е, точно за това се отдадохме на настройки на сонара и други неща по чисто новит му каяк Hobie Outback 2019.
Едва към 11 се решихме да отидем до контра стената и да потърсим някакви риби .
Риба имаше толкова маного ,че явно водата и идва пренаселена , та шарани волно си скачаха като делфини около нас. 
Явно добрата работа на момчетата от сдружение Олимпик 2002 по опазването и зарибяването на този язовир си казваха думата.
Хванахме по някое и друго костурче , но като цяло слаба работа.
Е, мина 12 и ние вече бяхме изпили по една бира като решихме да се разходим към платото на беловица – там винаги има някаква игра с костурчета 🙂 
На средата на пътя решихме да спрем на един ръб и о чудо мястото на беше заето от шаранджии – имаше варинат да хвърляме в самият бряг 🙂 
Колегата си беше взел няколко чисто нови  примамки Jackson Daniel  с грамаж от 3 до 7 грама – уникална примамка за всякакъв вид хищници 🙂
Е, както се оказа в този ден – не само хищниците го обожават…
Както си хвърлях прав от каяка , на пропадане последва рязък удар и след засечката ми авансът запя… Но , песента му се оказа дълга и след 20 развити метра влакно вече знаех ,че това е голяма мирна риба… 
А, защо мирна?  Преди 3 години шаран удари по същият начин на този язовир на силикон Fiiish Black Minnow и веднага разви почти същото количество влакно. А и хищникът се стреми към дъното и укритие докато шаранът тръгва много бясно , но на горе и към чистото. 
След като спрях първите му пориви разбрах ,че тук ще падне голямо надлъгване – такъмът ми беше УЛ въдица с горна граница 6 грама , влакното 0.04 , повод 0.14 FC и споменатата примамка Jackson daniel  3 грама с морска 3 -ка номр 14.
Както казах по-горе никога до сега не бях я ползвал – бях гледал страхотното видео на моят приятел Миленко Стойчев  за това колко е уловиста и как се води и .. толкова.
Ами ако не издържи фабричният и вирбел или тройката… 
Но , след като изминаха към 6 -7 минути рибата даде призначи ,че може и да я видя поне – все пак това ,че ме теглеше заедно с каяка явно я поизмори. 
Колегата по каяк през това време снимаше и ето първото появяване на рибата на повърността 🙂

Както се вижда такъмът е много фин и с това влакно си беше изпитание , но няма да се даваме я 🙂
Както видяхме при показването му на повърхността примамката беше закачена точно на усната на шарана – едно изключително здраво място.
Това ми даде надежда ,че ще се снимаме заедно с него и не след дълго се отзова в кепа , а радостните ни викове се чуха на далеч из язовира 🙂 
Все пак не всеки ден може да се пребори 4 кг дивак с подобен такъм ударил на на толкова малка примамка.

Действахме бързо на брега и без въобще да се замислим подготвихме рибата за връщане , но преди това и направихме няколко снимки за спомен 🙂

Когато искаме да има риба задържането на дива така трябва да е минимално и само когато се налага. И така тази страхотна 4 кг дива риба замина да ближе рани и да разказва на останалите ,ч е това което бляска не е добре да се яде 🙂


Обаче явно не бе успяла да каже на всички , защото само 2 часа след това на заливът до село Беловица колегата по каяк имаше страхотен удар на Jackson Daniel 5 гр и след кратка , но ожесточена борба отново се оказа много красив люстпест шаран този път около 1 килограм.
С това всякакви помисли ,че първата атака е била случайна остават в историята и явно се доказа ,че тази примамка провокира мирни риби към брутални атаки.

И така след 2 -рия шаран на тази уникална примамка и след 2 -рата изпита бира беше време да се прибираме и по пътя най-обсъжданата тема беше дали Jackson Daniel е наистина толкова уникална примамка колкото показа при първите си тестове…
Е , следващите такива предстоят след няколко дни 🙂

На слука 🙂

По Марица през март 2019

Три уикенда след последния ми успешен риболов на Марица през февруари отново бях по реката в търсене на дебелите зимни кефали. През март времето отново беше слънчево и топло, като температурите се повишаваха и се запролетяваше доста бързо. Част от хищниците вече бяха забранени за риболов, поради навлизането им в размножителен период, което вече стесняваше таргета и опразваше кутиите откъм примамки. Датата е 10.03.2019. Към 13 часа напече слънцето и аз се появих на дашното място, на което през последните два излета имах отлична слука. Видно от снимките по-долу Марица постепенно си беше понижавала нивото през дните на моето отсъствие.
След поредица от замятания на различни примамки поставих пасивен силикон на Fanatik – Larva, в единствения цвят, който имах на разположение в кутията си от размер 3 инча. На предните два излета този силикон „счупи главите“ на дебелите зимни кефали, като ми спечели измежду тях и едно сомче! Тъй като нивото бе поспаднало и бързея не бе толкова силен, заложих на 6 грамова проходна чебурашка. Три подавания по-късно:

Спинигът ми подаде ясен сигнал в китката, за така чаканото потропване и аванса на макарата сработи още при първите напъни. По тях познах, че бях уловил търсената от мен слука – дебелите зимни маришки кефали!

Последва серия от снимки при ваденето на достойния противник!

Измерен на риболовния метър се оказа 37 сантиметров дебелак.

Тази риба беше добро начало на излета и първата по-едра риба за Jig Master-a на FilStar във варианта 742M с тест 5-21 гр. Удоволствието от борбата с тази риба дойде не само от нея, но и от спинингът ми в комбинация с бързия Stradic в размер 2500 и брейд на Gosen – Cast 4 № 0,8.

Пуснах рибата (общото видео най-долу) и продължих да настоявам с Larva-та. За 35 минути имах два удара, като при втория….

…. рибата бе по-сериозна от първата и всичко сочеше, че може да имам нов личен рекорд и да премина границата от 50 см!!

Показвайки кефалът над повърхността, се оказа, че бях прав, че съм хванал едра риба, но не бях прав, че е над 50-те сантиметра. 😀 Целият силикон бе лакомо стиснат в устата на кефала, почти до чебурашката! Следва серия от снимки на красавеца:

Кефалът се оказа, че на дължина е 45 см, но на тегло няма как да кажа, защото по принцип не нося кантарче.

Все пак щракнах и едно селфи за спомен, след което дебелака бе върнат обратно в реката. 🙂

След цялата „сватба“ по снимане и ала-бала работи, заковах още една риба, 20 минути след пускането на дебелака, но тя беше по-скоро в лека категория и не заслужи място на метъра. 🙂 Бях абсолютно доволен от излета, на фона на условията и периода на слуката.

Следващия уикенд – на 17.03.2019, пак се пуснах по реката, в компанията на мой приятел. Уверено вече гонех нещо по-така кефалско над 50-те сантиметра. Бях сигурен, че скоро ще дойде момента, в който ще закова я 50-ка или по-голям дебелак.
Активността на рибите отново беше следобедна, а дневните температури още повече и по-трайно се повишаваха. За около час риболов в първия вир успях измъкна само един кефал на Fanatik Larva.

Бях започнал с воблери, блесни и накрая пак опрях до силикони… 🙂

Във втория вир нещата стояха по-добре. Рибите бяха по-активни и след 3 пропуснати кълванета, щото проспах момента на засичане, боднах следващия маришки кефал.

10-сет минути по-късно заших едра риба, която оказа яростен отпор. По тръсканията усетих, че това не е кефал, но моя приятел някак си не повярва на теорията ми, че това е сом!

Отличното регулиране на аванса на бързия Stradic в размер 2500 и мощността на Jig Master-а, в комбинация от чистото място без закачки доведоха до увеличаване на резултата на уловените риби в моя полза. 🙂 Сомът бе пред мен – сломен и оставаше само да го гепя с ръката!

Вижте колко на дълбоко бе засмукал пасивния силикон на Fanatik!!

Кефалския ми кохер беше безполезен, но затова пък се възползвах от клещите на приятеля ми и безболезнено освободих от куката сома. 🙂 Положен внимателно на метъра се оказа…. ей толко:

Още малко и можех да превъртя метърчето. 🙂

Моя приятел ми щракна няколко снимки, след което обаче трябваше да напуска бойното поле поради ангажименти, а тъкмо ги бяхме набарали.

След пускането на сомът (поради това, че само след месец му предстоеше да започне да гнезди) поостанах за „още едно последно замятане“, докъм 16 и 40 часа. Честно казано вече ми беше все тая дали ще уловя нещо или не. Бях начесал крастата здраво, но все пак за статистиката реших да поостана, за да знам за другия път. 🙂 Е, сверих си часовника и стана ясно от този и предните излети, че рибите се активизират за около 2 часа следобеда. Ако пропусна това кълвино може и валат да си остана, та поуката си я извлякох. 🙂 „И това не е всичко приятели“ – както не се казва в една анимационна поредица 😀 , защото в следващите ми излети отново имаше борбени и едри риби, но затова ще ви разказвам другия път. Оставям ви в компанията на долното ми видео с пусканията на всички риби:

В тръсене на костури през март 2019

С оглед на хубавото и топло време през март, реших да потърся костурите – ей така за забава между риболова на дебели маришки кефали. 🙂 Първият ми костурски излет бе на 04.03.2019. Тъй като във водоемът имаше и бяла риба, заложих на спининг FilStar Jig Master в по-лекия му вариант от 742М с тест 5-21 гр. Не се знае откъде ще „излезе зайчето“, затова реших така да подходя.
С голям ентусиазъм пристигнах сутринта след 7 часа на язовира. Риболовът не потръгна добре – никаква активност на костури и закономерно никаква слука… Белите риби и те се бяха поизпокрили. След 3 часа обикаляне и честа смяна на различни видове и размери силикони с вариации в грамажа на оловната тежест най-после напипах аткивни риби… и то какви само… 😀

Бях заложил на 3 грамова чебурашка с пасивен силикон на Fanatik – Larva. Гадинките много стръвно го кълвяха, а ударчетата им отчетливо отразявах на Jig Master-a!

За първи път имах подобна слука и реших да си направя яка гаргара с прегладнелите каракудки! То се бе видяло, че хищника никакъв го няма, поне да ловя нещо – НЕмирни риби. 🙂

Имаше моменти, при които какарудите се зашиваха странично… За излета хванах някъде към 20-25 еднотипни каракудки, като беше безпредметно да снимам всичко. Общо взето си направих забавата, поразтъпчих се доволно и най-важното – не останах капо. 🙂

16-ти март – отново се впуснах, евентуално, да половя костури. Наспах се и някъде след 9 часа бях на язовира. Около бреговете му бяха цъфнали множество бели цветенца, които биваха посещавани и опрашвани от събудилите се работни пчелички.

Общо взето природата вече се беше събудила от зимния си сън и навсякъде щъкаха разни насекоми и животинки.

Костурите този път не ми се опънаха, но пък не бяха кой знае колко големи. Очаквах даже да се пораснали, но уви.

Печелившия момент беше продължителна пауза от 4-5 секунди, а успешната примамка отново бе пасивната Larva на Fanatik в размер от 1,6 инча.

Костурчетата не бяха гъсти и взимаха доста навътре от брега, като поради това, че не бях с лайтов спининг имах откачания при ваденето им от дистанция.

За около 2 часа улових 10 костурчета, които имах на идея да ги пренеса до един друг свободен язовир, в който от време на време мятам по някое костурче, само и само да има къде по-наблизо да ловя костури.

Общата бройка на пренесените от мен костури в „зарибявания“ язовир нарастна до скромната цифра от 36 броя. 🙂 Бавно и без много напъвне, някой ден ще жъна плодовете на труда, който не ми коства кой знае колко усилия и средства – така и така на връщане пътя ми минава покрай зарибяваното язовирче. 🙂