Архив на категория: Риболов

Марицалайт през октовмри 2018

21.10.2018 година – един от хубавите дни през октомври за риболов. Малко след 12 на обяд съм вече на Марица, около Пловдив, с лайтовката. Не бях ходил там вече повече от месец. Видимо нивото се беше вдигнало значително, а водата – поизстинала. За мен октомври месец е един от най-успешните месеци за риболов по реката. Тогава започва голямото есенно хранене на хищниците и слуката се повишава значително. Тогава може да се очакват отлични успехи на всички видове хищници, които я обитават. Свидетелсво за това са и репортажите ми от миналата година „Марицалайт през октомври 2017„.
Започнах риболова на един завой на реката, като там водата убиваше скоростта си и се получаваше тих залив. Заложих на повърхностна примамка, но нямах резултат. Следващия коз в ръката ми бе Salmo Minnow 5S. След няколко проводки усетих добър удар и засякох!

По повеждането на рибата разбрах, че съм излъгал щука, която след минута-две на напъни, успешно „приземих“ на метъра за снимки. 🙂

В следващия час обаче слука нямах. Стигайки до една залята площ, с дълбочина от около 20-тина сантиметра, видях активни кефалчета, които си играеха на повърхността. Реших, че мога да се погавря с тях, като заложа на Storm Gomoku Pencil 45F.

Последваха редица ударчета от малките кефалчета, като най-големите бяха с ето такъв размер. 🙂

30-40 минути си изгубих да си играя с тях, ей така да поубия малко време. През това време се появи значителна облачност, но така и не заваля.
В следващия вир нещата стояха по по-друг начин – водата беше по-спокойна, но мътна. В началото на вира нямах слука и затова се преместих малко по-надолу по течението. Помятах с воблери, а после и с въртящи блесни, но нямах успех.

Нямаше начин в този вир да липсват хищници. Имаше налице спокойна вода, укрития и места за ловни полета. Трябваше да сменя тактиката си и сложих силиконче с 4 грамова чебурашка. Дълбочната не беше голяма – около 1,2 метра.

Докарвайки силикончето на два метра пред брега го задържах в средния воден слой и го оставих бавното течение да го подхване, отнасяйки го надолу. Усетих удар и моментално засякох! Ето, че излъгах нещо… добро, благодарение на малкото силиконче! Оказа се щука, като Needle Realfry-а се беше згубил в устата й.

С кохера внимателно откачих куката и положих рибката за измерване. 🙂

Смятам, че за размера на силикончето това бе голяма плячка – щука почти 40 сантиметра.

След две проводки отново имах удар наблизо пред мен и ето, че следващия маришки хищник бе заловен пред обектива:

Малка бяла риба бе сдъвкала пасивния силикон на Bait Breath. Останах приятно изненадан, че в този участък се е позавъдил хищник от този вид. Досега, колкото и пъти да бях ловил там, не бях имал слука на бяла.

Реализирах две бързи риби и слуката секна. В следващия час сменях различни силикони и воблери, но слуката се бавеше нещо. При последващото замятане, на което бях заложил отново на пасивното червейче Needle Realfry усетих, отлично по бланката на Zodias-a, дъвкане на силикона!

Последва моментална засечка и ей тоя разбойник се показа на фокус:

Надявах се, че съм ги напипал отново, но за съжаление друга слука нямах. Все пак останах доволен от риболова, защото улових 4 вида хищници с лайта по отарашената река – направо един голям шлем направих. 🙂 Този добър излет отприщи още няколко такива в следващите седмици.

За костури през октомври 2018

За костури последно бях ходил в края на лятото – 9-ти септември. Тогава се бях разцепил от риболов на бодлоперки с плиткогазещи воблери и силикони. Датата е 07.10.2018 – почти месец след последното ми посещение на една от любимите ми вече костурски дестинации. Есента вече бе настъпила и времето чувствително захладня. Слънцето не бе вече така жарко, а изведнъж над страната се беше настанил неканен студен фронт. Инфото за дестинацията ми бе изключително отчайващо, но въпреки това се запътих рано сутринта да половя. Нивото на язовира беше значително спаднало, а за риболов из плитчините изобщо не можеше и да се мисли, защото всичко там бе батак и имаше една педя вода. Ясно ми беше, че ще ловя от пустия бетон в дълбокото. Този път взех със себе си по-едрите силикони и Спийдмастера – SSMCX24M. Идеята ми бе да търся основно белите риби и трофейните костури, като на своя страна отчитах студения фронт. Залагайки на доказаните си силикони от кутията, през първия час нямах „цък“. Търсих ги на максимална, средна и къса дистанция, но явно рибите не бяха пред мен. Стана ми ясно, че положението ще е тегаво и че ако имам слука ще е на единични риби, дошли около брега да видят има ли нещо за хапване. 🙂

При поредната смяна на един силикон с друг имах удар близо до брега, точно при повдигане на примамката от дъното. Така ме излепи мощно рибата, че си помислих: „…вече имам своята първа по-голяма бяла…“. Да, ама по напъните, веднага разчетох по бланката на Шиманото, че бях уловил нелош костур!

Очарователно е да посрещнеш първите слънчеви лъчи на водоема с подобна риба – действа доста мотивиращо и ободряващо. 🙂

„Печелившата карта“ се оказа Shad Teez на Westin, който бе безкомпромисно погълнат от костура!

Окрилен от първата слука, пордължих да настоявам, но друга риба след този хубав костур нямаше. Явно както бях прогнозирал щях да ловя единични риби, които от време на време ще идват до брега да огледат и ще си заминават навътре в по-дълбокото. Чак след един час успях да уловя следващата си риба на 2,5 инчова Awaruna с 4 грамова чебурашка.

Паднах значително в размера на силикона и грамажа, с цел откриване на патрулиращи риби пред брега и по-бавна планировка из слоевете. Тънкото плетено влакно на Gosen – CAST-4 и спининга ми позволиха да направя тази маневра. В следващия един час благодарение на това улових две малки бели рибки, които донякъде ме накараха да поостана „още малко“ на язовира и да „доизгледам мача“. 🙂

По едно време така ми писна, защото бе подминало 11 часа, че си хванах такъмите под мишница и се отправих пеша към по-далечни места. На новите места се случи това, което си и мислих – плиткажи, а бреговете омазани с тиня. Изтраех, съвсем търпеливо, над един час риболовни мъки, докато не се върнах обратно в изходна позиция. 🙂 Резултат от „завръщането ми“ обаче нямаше… Предприех по-радикална промяна в тактиката и подадох 3 грамова чебурашка с 5 сантиметрово червейче на Bait Breath – Needle Realfry. Промених абсолютно всичко – грамажа, размера и формата на примамката. 🙂 На пръв поглед всичко бе изгубено с големите риби…пък може би искаха микро примамки? Кой знае – рибешка му работа… 🙂

При едно от пропаданията усетих потропване, след това още едно и засякох. Моментално пред обектива ми се яви една малка бяла. 🙂 Ето, че отбелязах точка в мача или по-скоро половин точка. 😀

След няколко проводки последва отново удар, но каквато и риба да го беше направила не успях да разбера, защото се откачи секудни след това. В следващите 10 минути не последва нищо и смених отново с голям силикон, а после пак се върнах на микро бонбон. Бях сложил Relax Kopyto 3 см – прозрачно зелен с брокат. Общо взето пълна гавра, но…! Удар! Обаче рибата се откача…

След още няколко проводки пак имам удар – мощен и агресивен, и Спийдмастъра се сгъва злобно. Рибата ми удря на 2-3 метра пред брега и моментално побягва навътре с тръскане и мощна тяга. Разбирам, че съм зашил дебел костур. След сериозен отпор при борбата го показвам над водата и изпадам леко в немилост, виждайки как и къде се е закачил на куката. Екстремно повдигане от високия бряг и ей го тупана – корава, дебела, раирана батка с дължина от почти 30 см!

Наперения бодлопер е двойно зашит, от малката кука, през върха на устните! Това, че куката е минала през долната му устна, която е по-кокалеста и дебела от горната, си е било чист късмет. 🙂 Ако се беше закачил само за горната, щеше да се откачи още при борбата, или при повдигнаето от високото, но всичко е добре, щом завършва добре. 🙂

В следващите 40 минути завърших излета с два дребни костура на 2 инчова Аваруна… Големите риби, за които бях тръгнал с големи силикони и очаквания, ги нямаше. Добре, че преди тръгване, пъхнах в чантата и кутията с по-малките силикони, което допринесе и за няколкото снимки, които понащраках за този репортаж. Целта на излета бе изпълнена наполовина и ще търся реванш на белките, но някой друг път. 🙂

Наслука! 🙂

За костури през лятото 2018 – 7

8-ми срещу 9-ти септември…, но 2018-та. 🙂 Вечерта умувам дали да отида на сутринта отново за костури, като този път да съм по-рано из плитчините… или пък да взема да се наспя юнашката до 12 на обяд. 🙂 Нагласям „рибарската аларма“ за сутрешно ставане с идеята, ако ми се спи много да я заглуша. Крастата е по-силна от мен и рано сутринта съм вече в колата, пътувайки към костурската дестинация.
Пристигам на плитчините, а там свободно – няма още рибари. Малко преди 7 часа сутринта е, но активност на повърхността няма… Реших, че ще заложа на плиткогазещите воблери. С първия избор – Storm Gomoku Dense, улавям една малка бяла рибка, която прилежно връщам обратно.

Някак си не съм удовлетворен от резултата и сменям със Salmo Minnow 5S.След 5-6 придърпвания, лайт спининга ми индикира в ръката, че нещо се случва с воблера. Засечка и ето, че първия наперен костур е в ръката ми.

Пет минути по-късно „арестувам“ още един раиран бандит на Salmo-то.

След тази риба обаче следва тишинаааа…. 10 минути без удар. Тишината е нарушена от засечката ми, защото отново хубав костур отнася бясно воблера, но този път пред мен в камъните!

Продължавам със същия воблер и след 6-7 минути улавям още един костур за снимка.

Появява се ветрец от нейде, който образува малки вълни на повърхността и с това ми подсказва, че на повърхността няма да има никакъв риболов. Интересно, но пред мен има костури, но те са ситуирани по-скоро в средния слой и изобщо не се интересуват какво се случва на повърхността – няма и гонитба на малки рибки. Усещам обаче, че са на приливи и отливи, защото успявам да уловя по една риба в рамките на грубо 5-6 минути, т.е. няма ясно изразен набег от тяхна страна, за да кажеш, че съвсем са откачили. 🙂

Следва пауза от 12 минути, която ме кара да сменя воблера. Залагам на DUO Spearhead Ryuki 60S, усещайки, че може точно в този момент да запише първата си риба на сметката. Имам го от април месец, но нещо така и нямам риба на него. Замятам го на максимална дистанция и почвам да го водя с агресивни придърпвания, като на моменти при паузите го оставям да пропдане повече от нормално.

На половината от проводката получавам зверски удар и рибата тръгва напред, отнасяйки ми малко аванс. Ето, че първия по-сериозен дебелак е пред обектива, а с лайтовката беше удоволствие да се преборя с него.

Една риба, ама то каква! 🙂 В следващия половин час нямам пипане и започвам да си мисля, дали да не сменям позицията. Преди да си тръгна обаче, сложих зелен тигър на Pontoon 21 – Crack Jack 58 SP-SR! За 12 минути той ми донесе три добри костура. 🙂

Рибите ту идват, ту си отиват – ами аз ще поостана още малко тогава. Имам доста време за оползотворяване, а и костурите, които хващам са с добри размери. Връщам се на първоначалния си избор от излета – Storm Gomoku Dense. Идеята ми беше с неговите отблясъци при придърпване и пропадане да подразня хищниците. Е, ефект имаше и рибите, които улових бяха с хубави размери! 🙂

Абе имаше и изключение…. толкова малко, а толкова да е хищно – върховния хищник! 😀

После пак минах със зелен тигър, но на Salmo!

Да обаче, рибите пак се скатаха!?! Смених с няколко пликогазещи воблера и разбрах, че най-вероятно са слезнали на дъното. Сложих малко силиконче на Daiwa в размер от 6 sm и цвят зелен тигър. Две потропвания по дъното при първия метър от проводката и засечка…. хм май минах покрай камък.. продължавам проводката и тряс – спининга се свива мощно.

Реализирам страхотен костур, от който ми понастръхна косата при битката. 🙂

Регулярно продължавам да дърпам рибки, като май този път се завъртяха и бели риби, омешани с пасажа на костурите. 🙂

При последния косур силикончето не издържа и се прокъса от куката.
До 11 часа улових още няколко риби и реших, че е време да си ходя.

На тръгване минах през една гореща точка от предните излети и се спрях да помятам малко и там. В дълбокото залагам на силикон, както всеки път и костур над кило ми се откача пред брега! Цъкам с език виждайки го колко беше голям и дебел, но каквото това… 🙂

Получавам малък реванш за изтърваната по-голяма риба, който също бе достоен противник и донесе доза адреналин!

Е, големите тупани били още на горещата точка, но вече е време да си ходя.

Стига толкова скубане на риби – трябва да има и за другия път. 🙂 Най-бях доволен от това, че направих риболов на костури с плиткогазещи воблери.

За костури през лятото 2018 – 6

Датата е 8-ми септември – отново хубав и слънчев уикенд. Времето – идеално за риболов, а дестинацията, която избрах бе костурската. Време бе за следващия ми набег по язовира. Не бях ходил там от 12-ти август – почти месец.
Този път реших да разнообразя риболова и да отида да ловя в плитчините, а не в дълбокото, както на предните излети. Жадувах за динамичен риблов с воблери – предимно с повърхностни примамки, но ако не стане работата, то поне с туичингови. Малко късно отидох на набелязаното място, защото не си дадох много зор за ранно ставане, а след като ме събуди алармата на телефона, се олежах още 20-тина минути. 🙂 Какво да ги мисля костурите – там са, просто трябва да отида и да си наловя.
Паркирах на местенцето някъде след 08:15. Разбира се там вече имаше рибари, които бяха намятали въдиците си още в първи зори. Все пак си намерих местенце измежу тях и почнах да замятам. Въпреки, че нямаше активност на повърхността, заложих на Storm Gomoku Pencil 45F. За 10 минутки имах 6-7 агресивни удара, но все на малки костури, като този бандит.


Явно там в плитчините покрай брега нямаше от по-едрите разбойници. Смених с по-тежко воблерче – Storm Gomoku Dense и потърсих костурите по-навътре и в дълбочина. Тъй като то бе потъващо, го водих с туичове и го оставях в паузите да пропадне повече от обикновеното във водния слой. Имах резултат, но отново костурите бяха от малките. Тези дребосъци заминаваха на момента обратно в язовира.

Реших, че пак е време за смяна, но този път примамката да бъде с по-ярки цветове. Поставих Crack Jack 58 SP в цвят зелен тигър. На втората проводка ме чукна по-едра риба и хоп ето, че имах малко по-голям костур.

Три минути по-късно…

… последва още един… 🙂

…, а след него – пак се върнах на първоначалния размер досадни дребосъци. 🙂

Смених Crack Jack-а със Salmo Minnow 5S HPH. На равномерна проводка имах много странен удар, като си помислих, че съм закачил някаква клечка…клечка ама друг път.

От детската градина се показа една малка белка, която преди време е била дъвкана от по-голям хищник, съдейки по липсата на част от задната й гръбна перка.

Продължих риболова със Salmo-то. На максимална дистанция имах хубав удар и Zodias-а се разтресе. Усетих, че този път съм уловил от търсения размер бодлоперки. 🙂

Надявах се, че най-после ги набарах.

Да обаче в следващия един час – нищо…

Е и това е нищо – пак от дребните костури, но с големите претенции за поглъщане на Storm Gomoku Pencil 60F. Тройката на уолкъра бе почти колкото устата му, та дори и малко по-голяма.
Трябваше да се сменя мястото. Завъртях към дълбоката част и там още с първото мятане ме грабна един бодлопер. 🙂

На следващата проводка пък една белка се появи на Cannibal Shad-а.

Две риби за нула време и после в следващия час нищо…. 🙂 Жегата вече настъпваше, беше минал 12 часа на обяд и ме налегнаха мисли да си хващам пътя. Тъкмо да си тръгна иии…

Последва втори… още по-голям, който ми даде сериозен отпор на лайт пръчлето!

Замятам отновоо и…бам – трети бодлопер! Направо пощурях – ами ако си бях тръгнал!?! Добре, че здравия разум надделя в мен и останах „още за малко“. 🙂

Печелившият силикон бе на Pontoon 21 – Awaruna. На следващата проводка ме изчеластри още един юначага и се почна рубриката гол след гол!

Толкова стръвно гонеха силикона, че вкупом всячески по няколко риби го атакуваха, а резултата бе странично зашиване за тялото на няколко от рибите…

Добрата серия с хубави и наперени костури продължи. Такава агресия и брутални атаки имах, че бях на седмото небе! 🙂 Добре, че винаги правя „по още едно замятане“ преди да си тръгна.

Измежду наперените бодлопери костури се появи и една белка, която замина обратно да расте.

От динамичния и уникално брутален риболов съвсем изгубих представа колко часа беше станало, а отделно от това вече и не усещах жаркото слънце – толкова улисан бях… 🙂

Добавих още един последен костур към слуката си, който не мога да опиша с думи какъв адски удар и борба ми направи!

Време беше да си ходя! Достатъчно костури си налових, нека да има и за утре – тя рибата няма къде да избяга! 🙂
Вечерта кроих нови планове за костурски риболов, като отново желанието ми бе да ги търся с воблери из плитчините, нищо, че днешния риболов там бе посредствен и улових само дребосъци. Бях сигурен, че ако стана утре по-рано, то нещата ще стоят по по-друг начин… 😉

Марицалайт през септември 2018

Здравйте и за много години приятели и читатели на Spinning365.com!
Аз продължавам да допълвам към блога излтетите си от миналата година, защото има още какво да се покаже и разкаже. Септември месец бе много силен откъм излети при мен. Слука имаше и малка част от нея вече ви я показах в предните репортажи. Всеки уикенд бях на някъде в търсене на хищниците – за пъстърви, костури, бели риби, морски твари и… по Марица край Пловдив.
За целия месец направих едва два излета по Марица. Главната цел бе риболова на малки хищници с лайт такъм. Общо взето нивото на реката беше много високо за сезона, а водата се оказа не хладна, а направо студена. Непрестанно се вливаше в Марица студена вода от водните каскади и това пасивира доста хищниците.
На втори септември ми гостува мой приятел от София, които се беше заредил с много ентусизъм за риболов по Марица. Още на изгрев слънце се срещнахме на уреченото място на реката и след кратка раздумка почнахме риболова. Стъпвайки по бреговете на Марица и виждайки как се е „поразлютила“ ми стана ясно, че риболова няма да е от най-лесните.
В тих участък, на който съм имал добра слука на повърхностни примамки при предните излети, сега нямаше побутване. Високото ниво и студената вода бяха изпъдили от повърхността рибките ми… Очертаваше се да го няма любимия ми риболов на повърхността, което се потвърди до края на излета – жалко. Смяната на повърхностната примамка с потъващ воблер и бавен туич – Salmo Minnow 6S, ми донесе първата риба – малка щука, която се бе притаила на дъното пред нас:

Двадесет минути по-късно, при бавна проводка с Mepps Aglia-e, се излъга едно дребно кефалче. Бавно трупах точки за статистиката, докато моя приятел все още бе капо.

След още 30 минути упорито настояване, на същото място, успях да излъжа по-едра риба. Успешната примамка бе отново Mepps Aglia-e, но в размер №2.

Докато провеждах бавно примамката, изведнъж сработи аванса на макарата и лайт пръчлето се понапрегна доста – това бяха сигналите, че имам нещо „малко по-така“ на линията. 🙂 За снимки се появи още една щука:

Пуснах я и се обнадеждихме , че с моя приятел ще има повече и по-добра слука, все някак си. 🙂

За съжаление обаче, нещата спряха до тук – три риби в рамките на един час сутринта. През следващото време нямахме пипане…

…. това не го броим! 🙂

Понапънахме се да излъжем още някоя и друга риба, но до 12 часа не се случи нищо значимо, въпреки, че се пуснахме надолу по течението и измятахме маса примамки. Бях разочарован, че Марица ни погоди този номер, но някак си вече лично аз съм свикнал с постоянно менящото се ниво и студена вода.
След две седмици отново посетих реката. Личеше си по бреговете й, че пак нивото не е било постояно, а се е меняло през дните. Бях отишъл в късния следобед по моите си места. 🙂 Виждах къде са рибите, но агресивността им към изкуствените примамки не беше на ниво. Покрай брега имах два удара на малкия уолкър на Storm, но рибите не атакуваха в целта. 🙂 Ето например, тази група кефали, как ли не ги мъчих, но те… просто си плуваха там:

Залезът на слънцето наближаваше, а с него и едно гръмко капо. 🙂 Е, докато не ме сполетя слуката с този дребосък, отново на въртележка…

Айде, отървах и този път капото. 😀