Архив на категория: Риболов

Символично откриване на риболова през юни

По традиция, винаги на първи юни откриваме риболова на пролетно-лятно размножаващите се риби във водоеми разположени до 500 метра надморска височина.
Моето символично откриване беше на 03.06.2020, като избрах да посетя река Марица. До момента така и не бях ходил по реката, въпреки, че поетапно за риболов бяха разрешени от закона распера, щуката и бялата риба. Предпочитам май месец да се отдам изцяло на щуколов в затворените водоеми от тип щукарници или евентуално някои инцидентен риболов на бяла риба от брега на язовирите.
Време беше да разловя новото 8 нишково влакно на Gosen – Sp 8 Egibito Special. В средата на март го бях взел с идеята да ловя с него основно на силикони или евентуално за морски риболов, ако се отвори възможност, когато корона мерките се разхалбят. До момента залагах само на 4 нишкови влакна на Gosen, но любопитството ми надделя над консерватизЪма и на втората ми шпула на Страдика навих въпросното влакно, в размер от 0,6.

Бях отишъл на реката веднага след приключване на работния ден. Предстоеше излета да бъде късно следобеден до залез. Нивото на Марица се беше вдигнало, но въпреки това условията за риболов бяха много добри. През първия половин час нямах пипане, а за капак не се виждаше и активност на каквито и да е риби – мирни или хищни. Скъсах и по някой друг силикон. 🙂 

 Бяха изредени няколко маришки биячи – воблери и силикони, но нямаше удар. При поредната смяна на примамка поставих на линията силикон на Crazy Fish – Kasari, с 6 грама чебурашка.

Подадох на 15 метра пред мен силикона – право в бързото течение и започнах да го провеждам. БАААМ – след 5 секудни Блек Шадоу Джиг-а се разтресе и придоби следната форма. 🙂 

Най-после упорството ми бе възнаградено, като бях излъгал сомче! 

Малко сомче с дължина от около 46 см – добър старт на пролетно-летния сезон. След измерването мъника беше освободен с благодарности за здравия удар и радостта от слуката.

Продължих да настоявам на същото място, вярвайки, че щом в този вир има един мъник, то ще има и още други – евентуално с по-големички мустаци, но уви. 

Следващата риба дойде за снимки един час по-късно…. на въртяща блесна на Мепс. Бях заложил на нея, за да проверя евентуално активността на кефалите във вира. Улови се дебела риба, която дърпаше доста добре при ваденето. До края на излета друга слука или удар така и нямах.

Неделята – на 07.06.2020, отново се пуснах по Марица за един риболов надвечер. Докато си вадех силикона имах брутална атака от едър распер около 60 см, която изобщо не очаквах. За съжаление распера не нацели силиконовата ларва, а докрая на излета ми остана само тази пейзажна снимка на красивата, зелена и пълноводна Марица. 🙂 

Начало на щуколова – май 2020 (част 2)

Втората седмица на май месец отново се отправих в търсене на щуките. Предните излети показаха една много учудваща тяхна пасивност. Три различни водоема посетих, а щуките бяха все така апатични. Време беше да отида на четвърти щукарски водоем.
Денят е 9-ти май – денят на победата! Сутринта времето е прекрасно за риболов, а пролетта вече беше раззеленила набързо почти всичко. Тучните поляни бяха пъстро обагрени от полските макове. Оставаше само да разбера дали щуките ще са отново апатични?

Край брега, покрай новопоявилите се туфи с водорасли, се забелязваха милиони новоизлюпени рибки – бъдещето на нашите водоеми и слука при излетите ни.

Към щукарските примамки добавих една класика – Salmo Slider 7, която до момента нямах точно в този атрактивен цвят. Трябваше някак си да се поглезя още с нови примамки, предвид новия щукарски сезон – винаги го правя. 🙂 

Допълнително си бях взел и един пакет силикони на Bait Breath от модела им TT Shad в цвят S813 и размер от 10 сантиметра. Бях забучил шада на 12 грамова глава и кука 4/0. Цветът на шада, според мен, е убиец, който би избол очите на всяка една щука и няма начин да не бъде нападнат от нея. В допълнение той има голяма пета, която създава много шум и вибраци на дъното! Е, поне така си мисля, де. 🙂 

Мислите ми се потвърдиха почти моментално. Залагайки с TT шад, на максимална дистанция (35-40 метра от брега) в дълбокото, започнах да ловя ритмично щуки, но с малки размери. Бланката на Jig Master-а индикира прекрасно на 5-6 пъти удари, като бяха заловени 5 ей такива бандита, които моментално заминаха обратно в щукарника: 

Голямата агресия на тези малчугани ме накара да поема към следващите местенца на водоема – нямаше смисъл да ги тормозя. След два часа тършуване най-накрая набарах щуките! Ясно изразена обедна активност, като се бяха скатали в една плитчина, която обаче имаше тайна дупкаааа. Та от тая дупка настана голям екшън… Първата риба се излъга на един мой любим боец в щуколова – Rapala Shadow Rap.

Пуснах рибата и последваха още две атаки, които не успях навременно да засека. Щуките следваха воблера почти до краката ми и в последния момент се решаваха да атакуват! Поради многото шум последва кратка пауза без никакви риби. Реших да сменя формата на воблера с такъв, който има по набит профил и контрастира по костурски още по-зверски на фона на прозрачната вода. Извадих „тежката артилерия“ – Salmo Perch 12 см. Въпреки теста на спининга ми – 5-21 грама, бях сигурен, че ще мога да го заметна и да го водя.

След две три подавания в дупката – кратката пауза на рибите изчезна. Perch-ът агресира отново щуките и ги извади за атака от скривалището им. При една от проводките получих такава бърза и бясна атака, че…. вижте как се заплете тая зъбла във влакното ми: 

От куките – само едната тройка се бе забила в тялото й, но при снимките се заби и още едно жило от другата кука, защото рибата не миряса – все подскоци и превъртания.

Направи ми впечатление, че щуката беше поизтъняла и явно с нейните дружки ги гонеше бесен глад, след размножителния сезон. След снимките и тази отплува обратно, като ми остави един „гоблен“ за разплитане… 🙂 

Поизгубих 5 минутки в разплитане, като накрая просто реших да си спестя време и да си подсиля линията – изрязах всичко и наново я превързах с флуорото. Общо 15 минути загуба, вместо да ловя риби, но каквото това. На следващото замятане забравих за тегобата. 🙂 

Този път щуката бе по-едра, а отново Perch-а бе в играта.

В опашната част на рибата забелязах белези от брачните танци на щуките. Определено рибите събираха сили след края на размножителния си период, който по принцип бе изтекал преди цели 10 дни – на 30-ти април в 24:00 часа. 

Понеже тази риба се очертаваше да бъде „най-голямата“ и последната ми за излета – я щракнах за разнообразие на метъра, след което пое при другите си озверели дружки.

Както казах, в началото на репортажа, прекрасно пролетно време за риболов, а това, че имах добра слука направи щуколова напълно ползотворен, за разлика от предните три излета. 

Perch-ът, в размер от 12 см, блесна някак си при този излет и убедително ми показа, че може да се разчита на него при евентуалните бъдещи излети, когато рибите са се пласирали в плитчините.

24-ти май – светъл празник за всички българи и ден, отреден отново за щуколов!
И този път се отправих към друг водоем от тип класически щукарник. Време беше за пети излет в рамките на месеца, посветен само и единствено на щуките. Пристигайки на язовира рано сутринта, новините за слука бяха отчайващи. Е, бил съм път – ще си пробвам и аз късмета. 🙂 Никога нищо не се знае.
През първите три часа, обаче, установявам, че щуките не са предразположени и са апатични – нямам удар на различни примамки, дори. Реших да сменя тактиката и да пробвам на максимална дистанция – в дълбокото със силикон. Какъв цвят, размер, форма и грамаж на главата обаче да подбера? Гледам кутията с примамките в слинг бега и избрах да заложа на Bait Breath TT Shad в цвят S813 и размер от 10 сантиметра, с 12 грама глава и кука 4/0. Този шад ми показа, в предния ми излет, че може да се разчита на него при риболова на щуки в дълбокото. Е, бях хванал дребни щуки, но пък за сметка на това имаше количество.

Три подавания по-късно, както и предполагах, на максимална дистанция усетих удар и моменталически засякох! Ето, че тактиката ми сработи и гледах как към мен се задава първата щука за излета. 

На дължина рибата беше около 45 см. Пуснах я обратно (без видео) и продължих да настоявам.

В следващия един час имах още два удара – само на ТТ шада. Едната риба не успях да я зашия добре и се откачи, но втората беше в ръцете ми за снимка. Шадът…. бе зверски погълнат, което означаваше само едно – яростна атака, която естествено се усети на бланката на Sportex-a!

На дължина щуката беше между 50 и 60 сантиметра.

След тези три удара на щуки, почна пак обикаляне на местността и доста трудно изчоплих за снимка из плитчините още една щука, но на воблер – Salmo Perch 8.

Щракнах едно видео с пускане на рибата, колкото да не е без хич. На предните две риби така и не направих, но не е загуба.

Супер изненадващо, докато си туичих под водата из плитчините, имах още един много странен удар на Rapala Shadow Rap Shad! Показвайки слуката на повърхността, видях, че всъщност случайно съм уловил… водна змия! 😀 Доста я бях разярил и тове се познаваше по многото с-с-с-с-съскане. 

Откачих с кохера куките от тялото на змията и след това пуснах и тази твар да си отплува, като й щракнах още няколко снимчици в естесествената й среда. 🙂 

6 часа обикаляне и щуколоов ми стигат – време е да се прибирам обратно, че и път ме чака. 
Тази година целия май месец посветих на щуките. Общо взето началото на щуколова беше трудно – рибите бяха супер пасивни, след това нещата си дойдоха на място, но усилията, които положих в търсенето на рибите от брега не бяха никак малко. 
Чао щукарски май! Време е да отделя специално внимание на река Марица, защото от 1-ви юни откриваме риболова във всички водоеми намиращи се до 500 метра надморска височина. 🙂 

Начало на щуколова – май 2020 (част 1)

По традиция, от първи май погваме щуките!
През 2020 година чакахме цели 75 дни докато изтече забраната за риболов на зъбатите красавици, поради настъпилия им размножителен период. Началото на тази година беше необичайно топло и щуките навлезнаха в периода си на размножаване по-рано от обичайното. За съжаление нямаше изтегляне на забраната им за риболов, от страна на ИАРА, което според мен трябваше да се случи задължително. 
Отделно от това, ситуацията с COVID-19 се беше усложнила и през целия април месец не бях излизал на риболов и първата глътка свеж риболов ми дойде очаквано добре.

Винаги, по случай откриването на щуколова, си взимам по някоя друга „играчка“. В случая това беше един от любимите ми воблери на Rapala – Shadow Rap Shad в цвят FT. Много ги обичам огнените тигри! Точно този цвят ми беше на прицел да го заприходя към армията от другите разцветки, но до момента не беше наличен на нашия пазар.

Както споменах, необичайно топлото време, бе накарало полята много бързо да позеленеят и да се окичат с пъстрите багри на полските пролетни цветя.

През първата седмица от откриването успях да посетя 3 щукарника, като само на два имах слука, но тя беше много слаба. Рибите бяха супер апатични, скрити ниско долу край дъното и нямаше капка агресия в тях. На другия полюс бяха птиците и полските животинчета, които кипяха от енергия предвид началото на брачния им сезон.

Първата щука за новия сезон беше най-трудна! След почти четири часово обикаляне по брега на язовира, в момент, при който си казваш, че е време да напуснеш брега с мисли за това, че ти остава само хубавия пейзаж, чистия въздух и разходката, успях да излъжа нейно височество – щуката. Риболовът на язовира беше адски смотан и много хора напуснха бойното поле с наведена глава. Риболовът от лодка също бе изключително слаб – тук-там някой с по една-две риби или ударчета. 

Та къде е щуката? Време беше за втори излет. Имах една в раницата на Rapala, ама беше изкуствена. 🙂 Много добра и релистична е кожата на Salmo! Обаче и това не ми помогна в щуколова от брега.

Общо взето за излета имах две вдигнати риби с много упорство, но наблюдавайки от „първия ред“ атаките, щуките просто отблъскваха воблерите, вместо да ги атакуват. Все пак, не останх капо! Прибегнах до един фокус-мокус и…

…. на снимачната площадка се появи един Бас, който отнесе силиконовия червей на DUO, след 3-4 подавания. 

Моментът на изненадата, в който след няколко неуспешни часа на риболов, успявам да се измъкна от трудната ситуация, която клони към капо, е любимото ми върховно удоволствие! Рибата представлява мой нов личен рекорд за вида (с около 5-6 см повече), което ми доставя удовлетворение от излета, пред това, че щуките продължават да бъдат инатливи и да не искат да налитат на изкуствените примамки.

При следващата трета дестинация, през първата седмица на май, заложих на ново място. Бяхме с приятели за щуки, като всеки един от нас залагаше на различни примамки, за да установим и затвърдим дали тази майска апатия у щуките продължаваше да битува из водоемите в региона. 

В крайна сметка от трима човека само един успя да улови щука, с което затъврдихме общото мнение, че нейно височество е все още някак си по свой начин апатична към всичко. Е не всичко, защото на един Agarron се подлъга да атакува. 

Ами, честито на печелившите и наслука през оставащото време на годината, че новия сезон тръгна много слабо откъм щуки. 🙂 

Преди „короната“ – риболовни излети през март 2020

Здравейте приятели на спининговия риболов! 
През март месец ни връхлетя една страшна беда в глобален мащаб, наречена от науката COVID-19 или по-простичко – коронавирус. През първите седмици никой от нас не подозираше, че ще се стигне до въвеждането на крути мерки относно пътуванията, с цел прдпазване на населението от още по-масово заразяване с тая гад. Преди въвеждането на извънредното положение, с което пролетния риболов по Марица предстоеше да бъде пълен провален за мен, направих няколко риболовни излета, които съвсем накратко ще седна да драсна. 
В началото на март месец природата започна много бързо да се събужда от зимния сън, макар че зимата и студеното време никакви ги нямаше.

Още в първия ден на март месец се пуснах по Марица. Следобеда на 01.03.2020 забегнах по реката в търсене на трофейните кефали, сомовете, костурите и евентуално белите риби. Към момента вече щуките и распера бяха в забранителен режим за риболов, поради настъпилия им размножителен период, а този на бялата риба предстоеше да влезе в сила – от 15.03.
По време на излета имах само един единствен удар – на пасивен силикон на Bait Breath Mosya в размер от 2 инча, като рибата не ми даде никакъв шанс да стигна дори до борба, понеже още със засечката ми прегриза повода от флуорото – очевидно бях провокирал щука… При последвало късане на силикона и превързване установих, че ролката ми с флуорото на Duel свърши и трябваше да карам с парче от около 35-40 см, но нищо, което е непоправимо за следващия път.

Следващия излет по Марица бе по-празничен – 03.03.2020. На националния ни празник, по случай освобождаването от турско робство, имах на разположение почти цял ден да се скитам по реката. 🙂 Реших излета да го направя в непознат за мен участък. От 09:00 до 12:15 часа нямах сторване – явно рибите бяха в отпуска. 
Достигайки един сууупер перспективен вир, започнах отново да въртя различни типове и размери силикони – предимно пасивни и по-малко активни. При една от смените сложих на линията Larva, в любимия ми цвят 022, с размер от 3,5 инча и 10 грамова проходна чебурашка.

Още на първото подаване имах страшен удар и моментално поведох рибата. 

Бях излъгал едър кефал! А само допреди това бях мятал дори и на на по-малкия размер Larva – 3 инча в същия цвят, както и други по-малки силикони. Явно 3,5 инчовия му се е видял по-апетитен. 🙂 

Метърчето отбеляза дължина на кефала от 44 сантиметра. 🙂 

Е един удар – една добра риба. Последва отново преместване към следващия вир и така още два часа преместване, докато не открих отново риби – кефали, които този път си харесаха 2,5 инчова Larva. 

Рибите не бяха едри, но пък имаше доста стръвни кълванета – основно в течението. По време на излета използвах нов за мен флуорокарбон – на Sufix Super 21 FC в размер от 0,28 мм и останах с добри впечатления от характеристиките му.

На 07.03.2020 последва доста зловещо капо в друг непознат за мен участък на Марица. По време на излета не се видя жива рибешка душа, а условията за риболов бяха идеални…

Последния риболовен излет, преди началото на зверските мерки за пътуване и извънредно положение, направих на 14.03.2020 г., като целта на излета бе риболов на костуретки с едно ново осемнишково влакънце на Gosen – Sp 8 Egibito Special. 

Плетеното влакно беше очарователно. Трябва да отбележа, че до този момент съм ловил само с четиринишкови плетени влакна – основно на Gosen. 

Рибки успях да уловя, но не и такива каквито търсех. Излъгах общо 5 щуки с малките силикони, на различни дистанции. Рибите така и не снимах, защото първо бяха забранени за риболов заради размножителния сезон и според мен е по-добре да не се показват подобни слуки в Мрежата. Щуките си бяха типично лайтови с размери от 35-40 см – общо взето риби, които дори не са полово зрели и просто си патрулират насам-натам. Къде се бяха дянали костуретките така и не разбрах…
Е, пролетта настъпваше, а с нея надеждата и за по-добри риболовни излети, но уви, коронавируса взе от нас своето и направи ежедневието ни още по-тежко…

По Марица през февруари 2020

През февруари, отново на дневен ред бе риболова по река Марица, в търсенето на дебелите зимни маришки хищници. Намирането и улавянето на кефал с дължина над 50-те сантиметра все още бе един от главните ми приоритети. Сигурен съм, че в реката има такива чудовища, но някак си, все едно, имах усещането, че всеки път се разминавах с тях, по някаква причина – пресен примемер бе един излет през декември 2019. 🙂 За последно, кефал над 50-те сантиметра бях уловял през пролетта на 2017 година от река Марица.
Атмосферните условия бяха супер стабилни, предпоставките за успешен риболов бяха силно обнадеждаващи, а дневните температури – типично пролетни, като на моменти живака се напомпваше от 0 до цели 20 градуса по целзий.

Пасивните силикони бяха единствените примамки на които залагах при риболовите. Към кутията със силикони добавих още един пасивен модел на Fanatik – X-Larva, в размер от три инча; нов цвят за мен – 026 от супер успешната Larva; малко куки и от чебурашките на FilStar – с тегло 6 грама. Доста се къса по дъното на Марица и затова трябва периодично зареждане с „консумативи“. 🙂

Отделно към рибарските консумативи, добавих и ролка флуорокарбон на Sufix – Super 21 FC в размер от 0,25 мм. Останах впечатлен от тънкия диаметър, който реално си отговаря на обявения от производителя.

На 02.02.2020 се пуснах по Марица в един участък, на който за последно бях ходил на риболов преди цял месец. Малко след 10 часа бях на реката и още в първия вир имах надлъгване с една щука, но след две неуспешни атаки, тя се скри някъде и повече не я видях. Измина един час упорство и трябвше да се придвижа по-надолу по течението – към следващата гореща зимна точка, на която също очаквах да има активни риби.
След няколко проводки зацепих в един подводен дънер и дръпнах леко със спининга да видя дали няма да се откчи куката със силикона. Доста лесно и бързо се отцепи примамката, но след като я извадих видях това:

В по-предния фото разказ ви бях споделил, че установих как куките, които ползвам, кородират с времето от взаймодействието на капчиците вода, които остават по силикона, със съставките и солите, които съдържат пасивните силикони. Имах чист късмет, че счупването на куката бе вследствие на зацепването й в дънера. Ами ако бях уловил с нея някой борбен маришки хищник…?
След две-три минутки сложих нова кука и поставих свеж три инчов силикон на нея – Larva 017. При четвъртото подаване в течението пред отсрещния бряг, докато изтичах, усетих как изведнъж примамката се спря насред течението и в този момент спининга индикира леки трептения. Моментално направих засечка и… последва яростна борба на едра риба!!

Много тежка риба бях уловил, която следваше да извадя от течението и да я придърпам към по-тихата част пред мен. Дали беше сом или едър кефал – предстоеше само след няколко минути напечена борба да разбера. След около 3-4 минути докарах рибата пред мен и останах втрещен от размера й – беше кефал, трофеен кефал!!! Направо онемях, като му се показа огромното туловище и глава над повърхността на водата…. Запазих самообладание, предусещайки, че счупвам личния си рекорд за улов на кефал и това, че най-после и мен „ме огря слънцето“ с някоя риба над 50-те сантиметра. 😀

Рибата вече лежи уморена пред мен, от тежката битка, а аз не мога да повярвам какъв черен звяр съм имал късмета да уловя! Брууууталната риба – вижте каква опашка, туловище и глава има този трофей:

Разпънах бързо метъра и положих трофея за отчитане на дължината му:

55 сантиметра – толкова закова метъра! Това означаваше, че с цял 1 см този кефал бие личния ми рекорд поставен през пролетта на 2017 година, на река Марица, на воблер Salmo Minnow 5S! Със сигурност бие рибата от 2017-та година и по тегло, но с колко няма как да разбера, защото по принцип не нося с мен кантарче. 🙂

Един колега дойде при мен, който също гледаше вцепенен и респектиран от размерите на звяра и ми щракна няколко снимки с него, за което съм изключително благодарен! Такива трофеи имат място само на снимка в нашите риболовни дневници. Задължително трябва да ги пускаме, за да може търсенето да продължи, а те бавно, но сигурно да растат в реката, чупейки нашите предишни рекорди и дарявайки ни с незабравими моменти.

Страхотни спомени, към които ще се върщам пак и пак! Положих трофея във водата и го подготвих за неговото завръщане в реката. В този ден имаше късмет, че е попаднал на мен. 🙂 Малко по-долу ще видите кратко видео, което направих с част от борбата при ваденето на рибата, както и нейното обратно пускане в теченията на Марица.

В следващите часове до края на излета ми беше все тая какво ще уловя още. След среща с такъв исполин остава чувството, че си постигнал нещото и търсенето може да спре… за известно време, де. 🙂 При следващите замятания „улових“ това на снимката по-долу, като скъсах успешния силикон в него – здрава корда с дебел диаметър, която обикновено се ползва за бракониерски методи с голи тройки. Доста добре беше заплетена в подводния дънер, защото една част успях да извадя и с 300 зора да я скъсам с помощта на приятел, който дойде малко по-късно, но примамката замина.

До края на излета имах още два удара, като успях да уловя само едната риба – отново кефал на Larva 3 инча.

16.02.2020 – нов излет по река Марица.
Над страната премина студен фронт, който понижи бързо дневните температури от 20 градуса до около 0-лата и малко под нея. Студения форнт не се задържа дълго и температурите отново тръгнаха нагоре – между 10 и 15 градуса.

Времето бе слънчево, а аз имах на разположение почти цял следобед – преко сили в зимния период около 3-4 часа до залеза, някъде.
Ето, че след 20-тина подавания в грешния вир, се настанявам в друг. С първите няколко подавания имам вече удар и първа риба – кефал, която обаче не успявам да снимам, защото бързо се откача от куката, докато се бавя да извадя фотоапарата. Нищо, едва ли е един единствен кефал в тоя гьол, пък и на око около 25 см. 🙂 Подавам още 10-тина пъти и заковавам приличен кефал – по-голям от първия.

Пускам внимателно кефала, за да не уплаши другите риби, които евентуално са там и продължавам да настоявам със същия цвят Larva. При едно от замятанията подавам напречно на вира и след два оборота усещам удар, близо до дъното в момента на пропадане, със страшно разтръскване на Balck Shadow Jig-a. Опитвам се да направя засечката моментално, но рибата така и не се зашива на куката. Резултатът – почти изхлузен силикон, при условие, че на стеблото на куката имам две допълнителни контри (bait holder), които служат за по-трудно изхлузване и задържане на силикона – доста яростно кълване, което пропуснах.

Решавам да подам отново по същата траектория, като след три оборота получавам същия агресивен удар в момента на пропадане и се започна едно лудо разтръскване на спининга – този път обаче рибата я заковах! Нито кефал, нито сом беше – ами какво тогава? След като се показва на повърхността оставам като гръмнат – хубав напорист маришки распер!

От 3 години ловя в този вир и досега никога не бях имал слука на такъв вид риба, нито пък бях виждал активност от него. Всички знаем, че има ли распер във вира, то чак хората от съседното село разбират за това. 🙂

Досега не съм имал и късмета да уловя распер с такава дължина, та успях през февруари да поставя още един мой своеобразен личен рекорд за този вид.

До края на деня оставаше още един час, през който имах само един зверски удар, но го проспах. 🙂

На 23.02.2020 се пуснах в участък от средното течение на Марица, но там нямаше и помен от живот, като абсолютно закономерно се капотирах, a на 29-ти отново затвърдих капото – не може само „Я да ги ловя“, както казваше един приятел! 🙂