Месечни архиви: декември 2019

Марица джигинг 2019 – част 2

Posts in this series
  1. Марица джигинг 2019 - част 2
  2. Марица джигинг 2019

Октомври е – един от най-силните месеци за риболов по Марица!
Голямото есенно хранене е в ход и всички хищници ‘апят брутално, като за последно, за да попълнят запасите от мазнини преди задаващата се зима. 🙂 Удовлетворен, донякъде, от двата излета през септември – Марица джигинг 2019, се пуснах пак по любимата река в търсене на реванш. Знаех, че тактиката ми е правилна, местата на които ловя – държат риби и неминуемо очаквах, че ще имам отново здрава битка с властелина на реката – сома. Общо взето идеята на такъма, на който залагам е „всичко коз“ при търсенето на масовите маришки хищници – щуки, кефали, бели риби, костури распери и ако удари сом – ами добре дошъл е. 🙂 Такъмът, с който основно ловя на Марица, е: Filstar Jig Master с мощност „мидиъм“, тест 5-21 гр и дължина 2,24 м; плетеното влакно е на Gosen – Cast-4, в размер №0,8 (200 м разфасовка); повод от флуоро – 0,24 мм на Duel, като по-рядко ползвам и по-добело на Shimano – Aspire, в размер от 0,37 мм; макарата – Shimano Stradic CI4+ FB, в следната вариация – STCI42500HGFB (бързата предавка).

Неделята, на шести октомври, се пуснах по Марица по обед след 13 часа. На първата точка нямах слука и затова се отправих надолу по течението – към „план Б“. Още с пускането на силикона, до каменистото дъно, имах отчетлив удар и от отсрещното течние се появи първата риба:

Не е голяма, но пак е нещо. 🙂

Оказа се, че намерих добре групиран пасаж от бели риби, които доста стръвно взимаха силиконовата Larva на Fanatik!

Започна се едно „преброяване на рибите в реката“ и една след друга белките биваха улавяни и след това пускани на свобода. Радващото е, че спрямо миналата година са наддали добре на дължина и очаквам следващата година, в края на есента, вече да се ловят масово риби с дължина от 40 см и повече. По едно време кълването спря и реших, да сменя цвета, за да провокирам там каквото е останало ненабодено. 🙂

Впоследсвие дръпнах няколко по-едри риби, след което отново се върнах на първоначалния цвят и после пак го смених. 🙂

Доста от рибите пропуснах да снимам, защото беше безпредметно, поради еднотипния им размер. Близо един час и половина от този вир не се излъга нещо по-различно от бяла риба, а в един момент май вече понабодох каквото имаше. Реших, че е време да им дам почивка и да се върна на първоначалния вир, в който така и нямах удар – да проверя дали не са се разшавали там хранещи се риби. Упорствах като за последно, защото просто няма как да няма риби в този вир, при положение, че доста от тях съм улавял и пускал при предишни излети. За два часа имах два удара, като втория…. БРУТАЛЕН! При ударът и повеждането на рибата усетих, че съм излъгал голям кефал, но дали беше от тия дето са над 50-те санта, които упорито търся тази година?

Борбата беше здрава и от адреналина се бях въодушевил доста. След около две минути исполинът бе пред мен и оглеждайки го на око прецених, че по-скоро…. беше по-малък, дори от заветните 50 см. 🙂 Кефалът се беше зашил под челюстта, с което си обясних „борбеното дърпане“.

Все пак, от любопитство разпънах метърчето, а то закова… :

Е, 46 сантиметра са си 46 сантиметра – прекрасна дебела риба, която видно от тумбака й беше там, за да се угоява за предстоящата зима.

Щранках още няколко снимки, преди да направя видеото с пускането на кефала:

С оглед на набоденото значително количество бели рибки и този кефал, бях достатъчно начесал крастата, че вече ми беше все едно дали ще хвана повече риби или не. 🙂 И все пак се върнах, за да проверя дали палаваниците са на „точка Б“. 🙂 Ами да – там си бяха зверчетата и отново взимаха като обезумели.

Докато си цъках тия бели зверчета, при една от проводките, на около два метра от мен, силикона спря при провеждането и Jig Master-a индикира – БУУУУМ!! Без каквото и да е потегляне, обаче… Две=три секудни след това последва мощна засечка с все сили – перпендикулярно на водата, при което спининга се сви във формата на буквата „C“… Опаа тука стана напечено… по първите мощни тласъсци и специфичното тежко двойно-тройно разтърсване на спинига, разбрах, че си имам работа с властелнина на Марица! Понеже рибата се оказа едва ли не в краката ми, хукна моментално нагоре по течението, взимайки бърз аванс от около два-три плетено влакно. Оставаше трети сом да ми се откачи в рамките на по-малко от четири седмици и щях да си „прережа… спининга“. 🙂 За около три-четири минути успях да го преборя, връщайки го в краката ми, като още при първото подаване на главата му успях да го сграбча за челюстта и да го изтегля от водата на брега. Интересното, при първоначалната ни среща „очи в очи“, бе черната му окраска:

Единичната кука се беше забила достатъчно дълбоко и добре в една важна зона – в меките долни части на гърлото. Ако го бях причакал още, сигурно силикона щеше да е в стомаха му… 🙂

На дължина сомът се оказа, че е почти един метър.

Един колега-спинингист, който бе наблизо, дойде да види какво чудо съм уловил 🙂 и ми щракна няколко снимки.

Реших, че този път вече мога да си позволя лукса да задържа и аз една риба от нашите водоеми (за цялата година риболовстване), за хапване. Общо взето, след улова, директно напуснах реката и оставих колегата, да полови на печелившото място. 🙂 Интересно, но нямаше абсолютно никаква активност и индикации, че пред мен дебне риба с такива размери, при условие, че и преди това ловях и пусках риби на това място. Белите рибки си взимаха уверено и въобще не бяха изплашени, че сред тях лежи такъв сом. За мен това бе един от запомнящите се моменти през 2019-та година, наред с уловените сомове и трофейни кефали в периода от началото на февруари до началото на април. (излетите можете да разгледате тук на блога)
Шест дни след този паметен излет – на дванадесетти октомври, отново се пуснах на Марица да половя. Този път имах по-малко време за риболов (два часа и малко), но бях супер доволен, че пак съм на любимата река. Между 17 и 18 часа регистрирах адската активност на бели риби. Рибките, които бях уловил на предния излет, отново бяха там, за да се хранят.

Общо взето супер динамичен риболов се получи, като отново белите риби бяха супергрупирани в няма и 25 квадрата вода.

Седях докрай на „моето място“ с идеята, че може евентуално да се появят и други маришки хищници, но уви. Представям си ако ги нямаше в реката тези зверчета, колко пусто щеше да бъде… Толкова гъсти бяха, че една се заши за аналната перка. 😀

Две седмици по-късно открих същите диванета там, където ги оставих, но затова ще разкажа в третата част от серията фоторазкази, която се очертава да публикувам след Нова година. 🙂
По-здрави и наслука!

Марица джигинг 2019

Posts in this series
  1. Марица джигинг 2019 - част 2
  2. Марица джигинг 2019

През септември, измежду излетите за щуки, се разходих по Марица на два пъти. Първият излет отиваше към валат, след като 3 часа нямах и сторване! Такава мъка не ми е било отдавна. 🙂 Все пак рибарското сърце бе разтуптяно надвечер от мощен удар на сом, който след като го докарах пред мен се откачи, оставяки само слуз по повода, защото на няколко пъти се увъртя около него…. Рибата беше около 70-те сантиметра, но уви при едно от поредните тръскания на главата си, куката се отскубна.

Рибарската чест бе спасена от един кефал в последните минути на излета, който направи две поредни атаки на малкия уолкър на Сторм. Това между другото бе последната ми риба за сезона на повърхностна примамка. Общо взето и тази година беше много слаба откъм риболов на повърхността.

На 22-ри септември поех към средното течение на Марица, с идеята, че там риболова може да е по-силен. Сутринта бях на реката още по изгрев слънце. Обстановката беше обнадеждаваща – ниво, цвят и такива неща.

Успях да локализирам някакви риби в отсрещното течение на реката. Още с първите замятания имах по едно-две почуквания. След няколко проводки разбрах какви риби ми кълвяха – успях да заловя една малка бяла риба на силикона.

След 10-тина минути, от същата точка, се показа още една бяла, с което обаче кълванетете спряха.

В следващия един час настоявах на същото място, сменяйки различни примамки и ъгли на подване, но други риби така и не се появиха.
Пуснах се надолу по течението в търсене на активни риби, евентуално. При една от проводките имах зверски удар и секунди след това Jig Master-a се сви чак от дръжката… Бях уловил едър сом, който като бърз влак моментално потегли нагоре срещу течението, взимайки метри аванс плетено влакно от Stradic-a. Натегнах авансът на макарата, обаче телето продължи упорито да катери нагоре срещу течението без да успявам да го спра. Не исках да натягам на максимум аванса, защото все пак бях с размер 0,8. След три-четири минутна борба, при една серия от тръскания, сома се откачи… Така и не успях да го видя колко беше дълъг. В рамките на две седмици това ми бе второто откачане на сом, което доведе след себе си до грозни думи, които останаха там на реката. 😀

В следващия час и половина имах три ударчета – пак на Larva-та на Fanatik, като успях да хвана две риби.

Уловът на втората риба по-скоро ме изненада – скобар, който се бе опитал да изсмуче Larva-та през средата, но се бе зашил на куката.

Пуснах и тази риба, като 30 минути след това приключих излета. Достатъчно се бях разходил, боднах някоя и друга риба, колкото да не съм валат…, а онзи сом още ми държи влага, но така е в риболова понякога. 🙂

Месец септември 2019 – щуки и един… блек бас

През септмеври направих 3 тематични излета за щука на един нов (за мен) щукарник. Останах доста впечатлен от мощната популация на младоци. Така и не заковах някоя по-голяма от стандартната писалка, но затова пък броя им наистина бе впечатляващ. Още на първия излет улових 25 младока, за около 3 часа риболов…., а колко други се откачиха при ваденето. 🙂
Абсолютният фаворит сред воблерите ми бе Rapala Shadow Rap Shad. Такъв дразнител им бе, че ги изкарваше от укритията още с първите няколко придърпвания след приводняването. Първаночално им правех бърза снимка и ги връщах моментално обратно в гьола:

С напредване на времето и броя на уловените дребосъци беше безпредметно да снимам всички риби, защото бяха с идентични размери. Тази добра популация провокира в мен и моя приятел да разселим из други водоеми щукичките, които уловим, но при следващото идване.

В следващите два излета заловихме по-малко на брой щуки, спрямо първия път. Местата за риболов бяха и по-малко, защото се бе разчуло, че има доста щукички. В следващите два излета общо към 20-тина риби успяхме да преместим в други гьолове, като надяваме се в близко бъдеще да ги уловим отново. Само една малко по-едра от стандартното люпило позира пред обектива, ама глобално пак си беше дребничка. 🙂 Тук печелившия коз бе клатушка на Panther Martin, която много си я уважавам от няколко години и не излиза от кутията ми с примамки. Риболовът с нея на пропадане е отличен, като още при приводняването и последващото пропадане ударите на щуките моменатално се усещаха по бланката на Jig Master-а.

Другото интересно, освен стабилната популация от щукички бе, че при два от излетите имах слука на два пъти на блек басове с размери по около 30 см. И двата се подлъгаха на воблери тип миноу с дължина от 9 см и бесен туич. Досега такива риби бях улавял с доста по-малки размери. Единия бас налетя на Salmo Roach 9F – лимитирана серия от 2016 г. по случай 25 годишнината на Salmo. Воблер, който вече е труден за намиране и е с брутална реалистична кожа на бабушка. За съжаление баса изплю някак си воблера при ваденето и се откачи, без да се покаже за снимка.

Другия бесен бас налапа яростно Rapala Shadow Rap Shad-a. Мазна и тлъста риба, която се бори, докато не се показа на сушата.

Последни снимки на пришълецът, дошъл отвъд чуждоземни води и последва пускане. 🙂 Едрите щуки ги отложихме за някой „по-късен ден“. Надявам се да не са изловени.