Месечни архиви: юни 2017

Сомско откриване…. на платено.

Здравейте колеги,

След като пъстървовите ми излети макар и малко не се увенчават с никакъв успех , а след падането на забраната на щуката няма нищо запомнящо се, очаквах с нетърпение започването на костурския сезон , който обаче продължава тенденцията ,че  някакъв карък ме е налегнал и почти няма никаквъв успех.
И така времето си минава без да има нищо за отбелязване и само страхотните репортажи на колегите ми вдъхват надежда ,че все пак не съм забравил тотално как се лови риба 🙂

В послендият уикенд времето щеше да е близо до адската клада и влизането с каяците някъде щеше да е много  кратко-временно и за това избрахме една дестинация която е не безивестен платен гьол, за който се чуваше интересна информация от много места за риболов на сом , бяла и епизодични щуки.
Планът беше – ставаме в 5 , в 6 сме на мястото и най-късно в 10 обратно преди да ни е убила жегата…..
Е, найстина в 6 бяхме на водоема , който се оказа никак не малък и .. окупиран от шаранджии 🙂 Още с пристигане забелязахме големи шарани , които правеха половин метрови пируети над водата , гонейки всичко в района където намерихме място да похвърляме.

И се запона едно изреждане на примамки без какъвто и да е успех…. Не след дълго се оказа ,че наш познат също е на язовира и той е същото капо като нас , е все пак беше имал едно късане – според него от щука….
И така , времето си минаваше , а слънцето напичаше , с което ние все повече си мислехме за отбой… И бяхем близо до сгъване на въдиците когато колегата закачи на малка клатушка едно сомче близо 2 кила…
Е, сложих и аз една 20 грамова клатуна и с новата ми мултипликаторна гега Tailwalk Fullrange CC Casting започнах да си упражнявам  кастинга 🙂 Е, веднага след  падането нещо поведе блесната и засякох и едно малко сомче пристигна да се снима с мен 🙂

Каръкът беше счупен  и след кратка фотосесия го върнах обратно и почти моментално , отново с падането имах удар , но без закачане.  И тогава разбрах какво искат пущините – явно при приводняване на доста широката клатуна се създаваше голям шум на повърхността , което явно ги привличаше защото и при колегата взимаха точно след падане или в последващото обиране, но не по-късно от 4 -5 оборота. Другият колега , който пускаше клатуната до дъното и тогава започваше да облавя – нямаше пипане .
И така… започнах да спирам ръчно клатуната в момента , в който започваше да пада към водата и така създавах уникален плясък от падането на клатуната на повърхността.
И това ми помогна да реализирам по изключително атрактивен начин най-голямата си риба за деня – сом близо 6 кила. По горе описания начин клатуната се приводни и отдолу последва незабавен удар , който изхвърли примамката на 3 м от мястото където падна ,но благодарение на бързото обиране успях да задържа клатуната почти на повърхността и рибата я настигна и удари брутално. 🙂 След кратка борба излезна за бърза фотосесия.

Внимателно откачих рибата и я върнах обратно в добро здраве. През това време и колегата извади неговата риба която беше над 6 кила – сякаш рибите се движеха в пасаж от почти еднакви риби , защото и преди това имахме 2 -но вадене на почти еднакви като размери и килограми риби.
И така времето минаваше , жегата ставаше непоносима , но  когато удрят такива риби сякаш всичко може да се преживее. Е , оставаше и 3 -тият колега да хване риба , че почна леко да се депресира – все пак аз имах 4 , а другият колега 5 риби 🙂
Колегиално изчкахме това да се случи макар да имаше риск от топлинен удар 🙂

Денят приключи с бърз 6 часов сутрешен риболов , дозата позабравен адреналин беше взета и не пукнахме от слънчев удар…. 🙂
В заключение мога да кажа ,че като твърд противник на платените гьолове мога да отбележа , че когато водоемът не е тип квадратна дупка изкопана с багер и се поддържа добре откъм рибни (хищнически) ресурси , това си остава май единственият начин да се хване от ръка риба с подобни и по-добри размери за кратко време.
А, че не сме дорасли за такива безплатни гьолове говори разказаната ни истинска случка как пишман спинингист и реален селяндур хваща сом над 10 кила – мята го в багажника и започва луда гонитба из полето , при което все пак успява да се измъкне с рибата…
Е , представете си ако има такъв свободен водоем…
Няма да оцелее и седмица с подобни индивиди олко него…
Поздрави на наслука!

Успешният излет

Вчера направих най-успешният си пъстървов риболов. По стара българска традиция (всъщност моя) не повторих реката. От няма и 10-тината си риболова, в търсене на петнистата, никога не съм бил на същото място. Изключение прави неколко дневен излет, като тогава смених и местата в различните дни. Може би и това беше причината да бъда капо, но за там е нещо обичайно явно. Често виждам ваши репортажи от същото място, където сте се прибрали само с мускулна треска, но не и снимки с риби. Само в два от случаите съм хващал в края на риболова, като в останалите съм хващал в рамките на първите 10 подавания, след което обаче ми е оставала само разходката. Вчера не беше така. Риби имаше в почти всеки вир, следователно и снимка. Терена беше лесен, но продължителен. 3 часов риболов, все нагоре по течението. На няколко пъти мислех да спирам и да се връщам, но исках да поразгледам още малко от реката. Имаше и „последна риба и тръгвам“, която в този случай дойде сравнително бързо. Исках да намеря нещо запомнящо се, за да знам при евентуален друг излет да знам до къде съм стигнал. Снимките и рибките са доста еднообразни, дори се чудих дали не са едни и същи. Само часа на заснемане ме ориентираше нова риба ли е това или съм дублирал. Успешния воблер беше Lucky Craft Humpback Minnow 50 SP в цвят Yamame Silver. Това беше неговия първи риболов, като несъмнено ще го използвам и занапред. Всъщност харесах цвета по снимките които виждам с риби, явно ги предпочитат. Често ръчно направените пъстървови воблери са с такива окраски. Хванах само една риба на различен воблер и той беше Lucky Craft Pointer 48 SP в цвят MS MH Flash Yamame. Вдигна няколко риби, извади само една, закачена странично. Всъщност не беше единствената риба закачена така, но го дължа на бруталните си и непрестанни туичове. На някои от останалите примамки имам вдигания или кълванета, но нямам извадена риба, за това и не ги коментирам. На снимката се вижда какъв скромен арсенал бях взел. Това беше с цел да не мъкна многото кутии, като така или иначе не използвах много примамки. Някои риби ми се изплъзваха и не успявах да снимам, няколко ми забиваха и куките в ръцете, една успя и в панталона. Скромни по размер, но много борбени, които ми донесоха мноооого приятни емоции. От 50-тина риби, които видях, 40 ми направиха кълванета, като 30-тина риби извадих. Бяха пощтръкляли, някои идваха чак до краката ми и тогава кълваха, стига да не ме виждаха де, че тогава се връщаха в „дълбините“. Малка приятна рекичка, с малки и плитки вирове, но стигнах до 3 извадени и 1 изтървана риба от вир! Пробвах с останалите примамки – определено си беше до цвят. А водата както виждате беше кристално бистра. По-прозрачна няма на къде. Спирам с писаниците, насладете се на снимките.

          

Вечерен спининг за сладки сънища

Повечето колеги постоянно се оплакват от липса на време за риболов. Времето наистина е най-ценния риболовен аксесоар, много по-важен от скъпите въдици и примамки. Всички се оплакват от неговата липса, времето не може да се намери по магазините, на никаква цена. Ходя често на риболов и всички ме питат откъде намирам време. Отговорът е много прост – крада го. Времето се краде, не се купува, не се подарява. Краде се от работа, краде се от семейство, краде се от съня и най-вече от телевизия, кръчми, безмислени раздумки и прочие. Казано с две думи – въпрос на приоритети.

И така, за пореден път откраднах малко време след работа и с мръсна газ отпраших на любимата рекичка, в близост до столицата. Някои ме питат откъде намирам средства да ходя толкова често. Тях също ги крада – равняват се на 1 бира с мезе в квартална пивница.

Реката ме посрещна с отлично ниво – нито малка, нито голяма. Липсваше й малко цвят, но както напоследък е модерно да се казва – коттакоа.

Почти винаги на тази река започвам риболова от един конкретен вир, защото е много удобен за настройка на примамки, а аз съм крупен производител на ръчно изработени воблери.
Като казвам започнах, започнах наистина, защото още на първото мятане се вдигна риба. Продължих да я тормозя и след смяна на примамката я хванах – красива балканка, с много жълто , подуто коремче и ярко червени точки. Успешният воблер беше Stream Cutter 55 mm, със седефено покритие.

Много обичам, когато хвана риба още в началото, вероятно всички обичат.

Настроих си воблерите и се преместих в друг участък, където има по-сенчести места – нито аз, нито рибите обичаме слънцето. Няма нищо по-отегчаващо в пъстървовия риболов от осветената вода с виждащите се отдалеч и най-малки детайли по камъните. Не така стои въпросът със сенките, те са потайни и вдъхват надежда за изненада.
Тръгнах нагоре по течението и започнах да облавям малки дупки до отсрещния бряг, редувайки въртележка и малък воблер, който проблясва много ефективно при туич. След няколко изтървани и 2-3 хванати риби около мярката, вече можех да заключа с добра достоверност, че в случая воблерчето работи по-добре.

Изплюх блесната, която държах в устата си при редуването и на нейно място лапнах друг, малко по-тежък и голям воблер и продължих редуването на 2-та воблера.

Достигнах перспективен вир и заметнах отдалеч с тежкия воблер. Няколко агресивни туича и закопчах борбено мъжкарче, което направи множество олимпийски скокове преди да излезе за снимка. Печелившият воблер беше Flat cuttuer 48s, много работещ цвят BRK(сивен).

Започна да се смрачава и отново смених участъка с друг, защото знам, че там рибите се размърдват на мръкване.

Схемата беше същата – вървях срещу течението и облавях с агресивни туичове. Извадих и изтървах още няколко риби околко и малко над мярката. Не успях да реализирам една добра риба, защото ме домързя да се прикрия – вдигна се и ме видя, повече не излезе.

Започна да се мръква и тръгнах обратно по реката към колата. Минавайки покрай едно хубаво вирче, което преди 15-20 мин бях обловил, ме обзе желание да пробвам  отново. След 2-3 замятания и задържане на воблера в течението с туичове, в полумрака забелязах, че се вдигна риба. Продължих да я тормозя и след смяна на воблера се закопча – хубава женска риба, ориенталски тип. Дежа вю – така започнах този излет, така го завърших.

Пуснах рибата и се прибрах изморен по никое време, но много зареден – откраднатото време си заслужаваше. Може би изпуснах сериал, мач и кръчма, но на кой му пука, сънувах сладки сънища.

 

В търсене на митичните костури.

Реших след работа да отида за риба, звъннах на Сандо и рaзбрах, че на Пънча е зле положението и риби няма, обаче все пак се разбрахме да влезем и да ги потърсим. Язовира ни посрещна така:

Докато аз спокойно се оправям и си снимам Сандо хвана две бързи сулки и един клен , пусна ги обратно и продължи да си мята на воблера убиец.

 

 

Сложих един силикон и започнах да настоявам , по едно време нещо причука и извадих едно костурче и се зарадвах като малко дете. Минаха едни каякари няколко пъти покрай нашата лодка в обсега, в който ловим и всичко приключи (гребълцата да им изсъхнат дано). Решихме да слезем към устието и да потърсим някоя щука, аз не бях обнадежден, защото не обичам щуките, ама викам си „Хайде ще се капотираме там, пък ще се върнем, като падне слънцето” . Така и стана, аз предимно лежах в лодката и си релаксирах, даже и не мятах почти. След час-два обикаляне решихме да се върнем на мястото и да тестваме пак, дали няма вечерен заход да направят рибите. Поне пък добра тренировка става с гребането и обикалянето на язовира.

Взехме и един приятел още от понтона с лодките и тръгнахме , започнахме да настояваме , всеки на различна примамка. Те ловяха на воблери въртележка , а аз сложих Фиииша 7 см и реших да излъжа някой капризен стрижок. След малко нещо ми почукна , последва засеча и се откачи…след малко пак почукна, не засякох , за да изчакам и пак го няма. На третото кълване нещо ме взе решително и тръгна, разхождахме се малко и дойде един приличен костур, а аз грейнах от щастие – никоя щука не може толкова да ме зарадва.

След това продължих да настоявам и извадих още някоя риба, но като цяло риболова беше слаб, поне събрахме няколко малки костура за котките на Сандо, които го чакаха с възхвала и възторжено мяукане.

Лайт с метален повод

След като вчера изтървах голяма голяма риба, която замина с воблера ми, днес вече се бях подсигорил с метален повод. Използвах готови, приличат на струна за китара. Може да звучи странно да търсиш щука с лайта, но ми е нова въдичка, а щукарката си стои вкъщи. Обиколих езерото и видях вчерашната щука, почиваше си на обичайното си място. Имаше налепи по тялото, същите които имат и умиращите каракуди, обикалящи с дни в чакане нещо да ги изяде. Пробвах я с няколко примамки, на която тя не реагира. По някое време плавно се оттегли навътре, като преди винаги се изстрелваше към дълбините. Мисля утре да се мъча да я хвана със серкме или грип, за да мога да я освободя от воблера. Не успях да проверя навсякъде, тъй като езерото беше отцепено от полиция, някой си от горе щял да обядва и достъпа беше забранен. Ясно ми беше, че с този повод, а и най-вече посред обед няма как да хвана кефал, но все пак опитах. Е успех нулев. Бях си останал с едното изпуснато костурче от по-рано.

Заобиколих и стигнах до любимите ми места. Нямаше признаци на живот, поне не и от хищници. За сметка на това вреше от мирна риба, която само можеше да ми развали риболова. Пред погледа на полицая си лових, докато той със свой колега се чудеше може ли докато са на работа да половят и те. Този път не слязох до водата, а стоях от високо. Нямах кълванета, но сред амурите видях още по-тънко и дълго тяло. Хвърлих към нея, тя отреагира, няколко туича без обиране с макарата, последва и в една от паузите удари!

Успешната примамка беше ръчно изработения HZL.

След няма и десетина минути рибата вече беше на брега. Отне ми толкова много време, замо защото си бях забравил грипера. Тръгнах само с една кутия воблери в джоба. Кохери нарочно не взех, за да не предизвиквам съдбата да ми обърне гръб. По-късно се обадих да ми донесат, но нямаха. Оказа се лесно изваждане чрез клечка. Все пак беше малко воблерче почти до глъдката, но нямаше щети по нея или мен. Там вече ми беше прегризвала една, заради грипера който ми я изпусна. Днес го забравих и трябваше до последно да я моря. Два пъти имах контакт с нея, но не беше готова. В крайна сметка, пред погледите на насъбвалите се хора, успях да я извадя, за да се снимат и те с нея.

Пуснах аз рибата обратно във водата, но малко по-късно се замислих за нещо друго, което ще онагледя по-долу.

На снимките загледах горната челюст на тази риба. Изглеждаше ми позната. После видях и белезите по гърба…знаех кога и как ги бях направил! В този момент гледам снимките от тогава и на компютър вече не изглеждат толкова еднакви. Все пак ще ги споделя с вас. Без съмнения, за период от една година съм хванал тази риба 3 пъти. За това време е качила почти килограм. Това може и да е четвъртия път, но май по-скоро не е. Все пак споделям снимки и вие преценете. Тук е заловена с въдица Tailwalk Dageki S802M и воблер Heddon Swin’n Image.

Ден по-късно (след 3-тото хващане от мен) Жулиан я залови на ръчно правена блесна (не от него разбира се). Тогава направих по-добри снимки на нейната челюст:

Успях да изровя снимки на първото и второто хващане съответно на Yo-Zuri Minnow и блесна Savage Gear. От тук нататък всеки да мисли каквото иска. И дори да не е така, аз ще си го броя 4-ти път на тази риба. Дано стигна до 10 броя, а тя до 10 килограма!

Save